Писателският блог на Тишо

октомври 25, 2018

Гончето Дюн си търси стопани(н)

Помните ли котенцето Ава, с премазаната от мазерати лапичка? Към днешна дата Ава отдавна вече е излекувана, осиновена, дори си има страница във Фейсбук, където се подивзава с кодовото име @stefchethecat. Успешната терапия на лапичката на Августина (тогава) дължа на д-р Катя и на нейния сътрудник от ветеринарен кабинет „Унивет“, с които се виждахме толкова често по този повод, че накрая станахме приятели. Наскоро ми споделиха, че търсят стопани(н) за гончето Дюн. Имат вече две кучета, едното от тях (Алиса) е открилo наплашения Дюн под едни храсти, целият кожа и кости, с тонове кърлежи по него. Имал е стара кожена каишка, която се е разпаднала. Тръгнал да пресича след д-р Катя и нейния сътрудник и така се озовал първо в кабинета им и после у тях. Дюн е малък, на не повече от година и 2-3 месеца. Вкъщи не прави никакви бели. Приемните му стопани са се погрижили да е минал всички прегледи, все пак са ветеринари, напълно ваксиниран и обезпаразитен е. Както е видно на снимките горе и долу, има ясно очертаващи се мъжки атрибути, така че не е кастриран (засега):

Ако желаете да му дадете дом или можете да съдействате с намирането на стопани(н) за Дюн, свържете се директно с ветеринарен кабинет „Унивет“ на тяхната фейсбук страница или в техния сайт. И на двете места има посочени телефони за контакт. Споделете тази публикация, за да увеличите шанса Дюн да открие своя човек. Благодаря!

Тихомир Димитров 

 

октомври 8, 2016

Котенцето Ава си търси стопани(н)

1

Намерили са я в едно мазерати. Буквално. Вътре в мазератито, при двигателя. Предполагаме, че е влязла там не от студ през последния ден на месец август, а от любопитство към двигателите с вътрешно горене или от любов към спортните автомобили. Или е бягала от нещо / криела се е от някого. Или е гонила мишчица / скакалец. Всъщност, едва ли е мишчица, защото тя самата беше голяма колкото една мишчица тогава. Сигурно е преследвала някоя буболечка. Както и да е…

2

Та, разхождала си се Ава из двигателя на мазератито, паркирано пред един хотел, собственикът на колата излязлъл от хотела, седнал зад волана, завъртял ключа и чул ужасно квичене. Половин час по-късно, с помощта на поне седем случайни минувачи и зяпачи, притекли се на „помощ“, въпросният гъзар успял да изкара животинката навън, с премазана задна лапа – сигурно от някой ремък, не знам. Всичко това го научихме по-късно от охранителя на банката в съседство.

3

И понеже гъзарите са твърде заети, за да спасяват животи, този просто изхвърлил котенцето на тротоара, качил се в мазератито и изчезнал… Е, постарал се да му даде малко водичка преди това – вероятно, за да се „отсрами“ пред зяпачите-помагачи. А аз си мислех, че като имаш пари си по-способен да бъдеш полезен на закъсалите същества. Можел е да закара животното в клиника, да му потърси приют, най-малкото е разполагал с кола…

4

Котенцето заподскачало върху ранената си лапичка след всеки срещнат човек по тротоарите, мяукало отчаяно, просело милост, молило се за помощ и внимание, за капчица състрадание. Получило доста „възторжени“ съжаления от „загрижени“ граждани: „Миличкото, горкото то!“. Оказало се, обаче, че желаещите да помогнат на чужденец в мазерати са доста повече от желаещите да помогнат на бездомно котенце в беда. Когато го открихме, месцето стърчеше от лапичката. Само след няколко дни това дете щеше да умре от бавна и мъчителна смърт, в резултат от недохранване, шок, дехидратация и инфекции…

5

Пъхнахме го в една картонена кутия от обувки (с дупки за дишане) и тръгнахме по доктори. Пеша. За наш късмет попаднахме на изключително качествени хора! Доктор Иванов оперира цели два часа миниатюрната лапичка и сложи над десет шева, опитвайки се да спаси колкото може повече плът. След това ни прехвърли при сладурите от Унивет (специални благодарности на д-р Катя Симеонова!), с които се виждахме почти всеки ден в продължение на повече от един месец за превръзки, инжекцийки, антибиотици и други процедури. Обезпаразитихме котето, почистихме калното в ушите, което вместо предполагаемата краста се оказа машинно масло, и междувременно го кръстихме Августина, защото и двамата доктори бяха на мнение, че е родено някъде около средата на месец юни, а 15-ти юни е денят на св. Августин и, освен това, го намерихме на 31 август. Галеното Ава се наложи съвсем естествено, докато Ава започна да се възстановява, да оздравява и да се забавлява…

6

Сега Ава е с напълно спасена и съвсем леко деформирана задна лапичка, на която обаче стъпва изцяло и не само, че стъпва, но и подскача като бълха, направо е неудържима! Супер социална е, приятелски настроена и обича хората. Много комуникативно, интелигентно котенце е – гледа те право в очите, докато му говориш – мърка като трактор и не пуска зъби и нокти, а само мекичко си играе с подадените й ръка или крак. Бихме си я прибвали вкъщи, защото се привързахме много към нея покрай лечението, но у нас вече си имаме котенце-ботенце, тесничко е и предпочитаме да й намерим нови стопани. Имайте предвид, че въпросът не е само вие да харесате Ава, трябва ние също да ви харесаме като осиновители, така че ще се наложи поне веднъж да ви срещнем да живо, преди да я вземете, а после сигурно ще ви притесним с желанието да ни изпратите снимки, за да видим как се грижите за нея в новия й дом. Накратко, „рискувате“ освен с ново, супер симпатично котенце, да се сдобиете и с нови приятели в лицето на една художничка и един писател.

Използвайте този адрес за контакт: https://www.facebook.com/ggsisters

Тихомир Димитров