Писателският блог на Тишо

март 24, 2014

За смисъла и ползата от думичката „трябва”

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 5:20 pm
Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

frank

Изт: Twitter 

Голяма част от нещастията на съвременния човек произтичат от отказа му да участва в собствения си живот. Не е космическа тайна, че сегашното ни състояние (душевно, материално, физическо) е резултат от изборите, които сме правили в миналото. Но повечето хора не участват съзнателно в тези избори.

Замислете се, какъв процент от решенията ни са резултат от трезва преценка и самостоятелен избор? Какъв процент от убежденията ни са информирани? Колко пъти сме казвали „да” или „не” в резултат от дълбокото вътрешно усещане, че постъпваме правилно и колко пъти сме се пускали по наклона да правим нещaта само защото така трябва? Или защото така са ни казали? Или защото всички така правят?

Повечето пъти сме действали като безмозъчни автомати. Действали сме под влиянието на външни обстоятелства, но без да попитаме себе си. Без да си дадем пространство за избор. Мигновено, светкавично, по инерция – така сме взимали фундаменталните решения, които определят настоящето. Отсъствали сме по време на изборите, които го формират. И се чудим защо изпитваме дискомфорт в него. Питаме се защо страдаме…

С живеенето „както трябва” може да сме задоволили временно някакви насадени от образованието и възпитанието заблуди, може да сме удовлетворили временно някакви прищявки на заобикалящата ни среда, но проблемът е, че с резултата от решенията „по инерция” сме принудени да живеем самостоятелно и никой друг, освен нас, няма да изпита цялата им тежест по-силно от самите нас. Така се озоваваме в ситуацията да правим нещата както трябва, за да могат всички останали да са доволни от нашия живот, но не и самите ние. Звучи ли ви познато? Значи попадате в същата категория…

Разбира се, влиянията на външната среда са неизбежни и човек не може да се абстрахира изцяло от тях, нито пък трябва да го прави. Ако започвахме непрекъснато от нулата, щяхме да живеем още в пещерата, да ядем сурово месо, да считаме 30 годишните за старци, да не познаваме колелото, огъня и течащата вода. Нямаше да подготвяме мисия за колонизация на друга планета, която ще се излъчва на живо по телевизията. Опитът и знанията са полезни. Те възникват от взаимодействия с околната среда, но има нещо, което пропускаме – самостоятелния принос към придобитите знания. Свободата и творчеството да избираме.

Н. Д. Уолш подчертава, че думичките REACT и CREATE се пишат с едни и същи букви, но има голямо значение как ще ги подреди човек. Да реагираме цял живот на обстоятелствата или да ги създаваме? Това е вододелът между щастливите и нещастните, между създателите и последователите, между успелите и неудачните, между свободните и робите. А по средата им стои „трябва”.

Вижте биографиите на най-успелите хора в света. Повечето от тях никога не са правили нещата така, както трябва. Взаимствали са от чуждия опит, допринасяли са, развивали са го, но винаги са действали „на своя глава”, извън стереотипите и очакванията на заобикалящата ги среда. Водещите милиардери в IT индустрията дори не са завършили висшето си образование, макар да съм сигурен, че многократно са им повтаряли как трябва да си образован, за да постигаш успехи в бизнеса.

Проблемът ми с думичката „трябва” е, че тя не търпи възражения. Това, в повечето случи, важи и за хората, които я използват. Обърнете внимание колко често се употребява тази дума в ежедневието:

Политици ни убеждават по цял ден как трябва да живеем, какви реформи трябва да се предприемат, каква позиция трябва да заеме страната по въпроса за Крим, за кого трябва да гласуваме на следващите избори. Преподаватели ни обучават от малки как трябва да разбираме света. Социолози, психолози, възпитатели и еколози ни съветват как трябва да се грижим за семейството, за дома, за децата и за природата. Архитекти ни съветват в какви къщи трябва да живеем. Диетолози ни втълпяват какво трябва и какво не трябва да ядем. Ню ейдж гурута ни мелят сол на главата как трябва да медитираме. Родители ни възпитават как трябва да живеем. Ние самите по сто пъти на ден заповядваме на децата си какво трябва и какво не трябва да правят. Религиозни водачи ни убеждават как точно трябва да вярваме. Възрастни втълпяват на младите какви грешки не трябва да допускат. Шефове назначават когото и когато трябва. Растеш в йерархията или те уволняват в зависимост от това дали работиш както трябва. Правиш кариера в политиката, ако целуваш когото трябва… и където трябва. Лекари предписват лекарствата, които трябва да взимаш. Реклами ти показват продуктите, които трябва да купуваш. Манекени разхождат дрехите, които трябва да носиш през следващия сезон. Режисьори и продуценти се пенят как трябва да се прави съвременно кино. Писатели и критици спорят какъв трябва да бъде съвременният роман. Музикални канали определят каква музика трябва да слушаш през това лято, за да си модерен. Телекоми настояват каква тарифа трябва да избереш, за да си свързан. Банкери подчертават каква лихва трябва да кихаш, за да си успешен. И всички ти говорят в заповедна форма, на ти – „изяж, изпий, оближи, сдъвчи, изплюй, изпрати, изтрий, залепи“ – все едно сте баджанаци. Депутати пък решават, че за един джойнт трябва да лежиш колкото сериен изнасилвач. Премиери избират кои сайтове не трябва да се посещават. Лобисти обясняват как трябва да се отрови питейната вода и плодородната земя с шистов газ, защото не трябва да си енергийно зависим, далеч по-добре е ти да заживееш в токсична пустиня, а те да си приберат хонорарите. Табели указват къде трябва и къде не трябва да пушиш. Пътни знаци показват скоростта, с която трябва да шофираш… автомобила, който трябва да отговаря на социалния ти статус… за предпочитане електрически или хибрид, защото трябва да се щади природата. Всички трябва да се страхуваме от глобалното затопляне, от свършването на нефта, от енергийната зависимост, от колапса на световната икономика, от падането на валутния борд, от нова студена война. Трябва или не трябва да има паметник на съветската армия в центъра на София? Сигурно още днес ще чуете думичката „трябва” поне хиляда пъти. И още толкова пъти ще я прочетете. И толкова пъти ще я произнесете. Трябва да живеете в някоя пещера, за да не ви се случи това…

Всички „трябва“ хора непрекъснато си противоречат, но продължават да държат на своето „трябва”. И не само това. Създали сме си правила, по които трябва да живеем всички, като един. Все едно, че сме от една майка раждани. Отклонения не се допускат. Правилата са задължителни и, нищо, че непрекъснато се менят, всички отклонения трябва да се наказват. Има затвори, мъчения, бесилки, електрически столове и концлагери за целта. Има ги в цял свят. Има полицейски палки и водни оръдия за по-кадемлиите. Незнанието на правилата, които непрекъснато се менят, не оправдава тяхното неспазване. „Жесток закон, но все пак закон”. В това са вярвали древните римляни. Така са смятали, че трябва. Тях много ги е било страх от свободата на личността и най-вече – от свободата на народите. От тях сме наизустили доста правила, по които и до ден днешен си внушаваме, че трябва да живеем. Понякога ги цитираме на латински, за да звучим по-авторитетно. Неслучайно един от първите предмети, които бъдещите юристи трябва да наизустят, за да получат тапия, е Римско право. „Жесток закон, но все пак закон”. Ако така трябваше, покрай Цариградско шосе сега трябваше да стърчат кръстове, на които трябваше да висят телата на протестиращите. Защото така трябва да се отнася властта към своите врагове. Поне според древните римляни…

Е, били са в грешка. Очевидно. Историческата им съдба го доказва. Но ще е тъпо, ако завърша това есе с препоръки какво трябва и какво не трябва да се прави, нали?

Ето защо, ще ви кажа само: дошли сте на този свят напълно завършени и напълно съвършени. Нищо не трябва да постигате и няма нещо, към което трябва да се стремите. Нито пък трябва нещо да научавате. Можете само да изявите вътрешното си съвършенство чрез свободата на изборите, които правите. Във външния свят. Но не сте задължени.
Съвършеството е толкова съвършено, че може да си позволи и тази свобода. Може дори да си позволи да изглежда като несъвършенство. Но само в краткосрочен план…

Тихомир Димитров

ноември 21, 2013

Oще шест популярни заблуди…

1/ Ти си ПО-важен

1

Изт:  http://theeconomiccollapseblog.com

„Аргумент“, който стои в основата на всички конфликти по света. От край време. Замисли се, кога се появи на фона на последните 15 милиарда години, откакто съществува материята, кога порасна, кога поумня и кога стана по-важен от всички и всичко, което те заобикаля? Десетки милиарди души са живели преди теб на тази земя и повечето са страдали от същата заблуда! Резултатите са описани в учебниците по история. И непрекъснато се повтарят. Хилядолетия наред! Дори днес някакви по-важни хора избиват други, по-маловажни, било в името на родината, на справедливостта, на Бог или в услуга на закона. The history of humanity is a history of insanity, казва Екхард Толе. С кратки моменти на осъзнаване, в които разбираш, че никога не си бил и няма да бъдеш нещо по-важно или по-маловжано от някой друг, защото никога не си знаел Кой си в действителност…

2/ Образованието гарантира по-добро качество на живот

2

Изт: Richard Lawrence Cohen on flickr

Училищата и университетите възпитават роби. Говоря за масовото образование, където попада дори Харвард. В най-добрия случай, масовото образование може да произведе надзиратели. Но те също са роби. Погледни който и да е списък с успели предприемачи. Малцина са бакалаври, другите са със средно образование. Сред служителите им, обаче, е пълно с магистри, доктори и учени от всякакъв ранг. Личности като Стив Джобс (r.i.p), Бил Гейтс и Марк Зъкърбърг днес финансират научния прогрес, но са обърнали гръб на масовото образование още като млади. Зарязали са го, в това число и Харвард, защото светът е поискал от тях действия – по-важни за човечеството от изучаването на паразитни идеи.

Не казвам, че образованието е излишно. То дори, в известна степен, е задължително, но в никакъв случай не е гаранция за по-добро качество на живот. Гаранция е само за по-високи очаквания, които генерират повече фрустрация, когато ти се наложи да продаваш сандвичи с магистърска степен в джоба. Проблемът не е в сандвичите. МакДоналд също e продавал сандвичи. Проблемът е, че в университета слушаш историите за успеха в трето лице, единствено число – от хора, които практически не са успели. Изключенията са твърде малко и, дори тогава, тези примери не са гаранция за твоя собствен успех, защото това са чужди примери – реализирани са в други обстоятелства, под влиянието на уникални за времето си съчетания от фактори и хора, които едва ли някога ще се повторят, за да породят същия резултат. Никой никъде не може да те научи на собствения ти път в живота, защото за всеки отделен човек той е уникален. Толкова за материалните учители.

Духовните учители, от своя страна, ако са искрени, ще се опитат по-скоро да те отучат от разни неща, отколкото да те научат на нещо ново. Духовните учители махат, а не прибавят. Тяхната цел е да събудят уникалния ти творчески потенциал. Той може да включва доброто образование, може и да не го включва, но последното никога и по никакъв начин не е гаранция за по-високо качество на живот.

3/ ТРЯБВА да правиш нещо

3

Изт: John Hadley Strange @ http://edm310.blogspot.com/

Трябва да си намериш работа. Да започнеш собствен бизнес. Да се занимаваш с нещо. Да довършиш книгата, която си започнал. Да си продължиш образованието. Трябва да се ожениш. Трябва да имаш деца, да издържаш семейство, да имаш собствен дом. Трябва да поемаш ангажименти. Да гласуваш. Да работиш. Да изплащаш заеми. Да спестяваш. Трябва! Защо? Защото така трябва! Защото са ти го повтаряли до затъпяване и си забравил(а) какво всъщност искаш, а вместо това си започнал(а) да правиш по инерция само това, което „трябва”.

Ако задължително трябваше да правиш нещо, щеше да идваш на този свят с някакъв договор, където щеше да пише какво точно трябва и не трябва да правиш. Щеше да си спомняш предварителните инструкции. Или на небето щеше да има ясен списък с правила, видим за всички. „Трябва” е просто хрумване, измислица, идея, приумица, навик, лъжа, илюзия или заблуда на други хора за собствения ти живот, а не някакво изискване от Реалността / Бог / Провидението / Битието / Съдбата към теб. Последните са те дарили единствено със свободата на избора. И не очакват нищо в замяна. Той, изборът, така или иначе, си върви в комплект с различни последствия.

Основното последствие от избора ти да повярваш на великата илюзия, че „трябва” нещо да правиш е способността на обществото и на другите хора да те държат в подчинение, заспал и в пълна демотивация. Демотивация за какво? Ами за собственото ти щастие! Не, че постигането му ще наруши световния ред, ще погази корпоративните интереси на някакви страшни, задкулисни, зли сили или ще попречи на другите да изживеят своето щастие. Не! Има хиляди примери, които доказват точно обратното. Щастливият човек прави щастливи и останалите. Причината обществото да те държи в състояние на хипноза, че „трябва” – под купища от правила – е нежеланието на повечето хора да си нарушават комфорта. Та нали твоето събуждане може да поразбута и тях! А не трябва! Току виж се измъкнали от комфортния уют на лъжата, че са щастливи, защото всичко са направили както трябва…

4/ Хубавите неща са скъпи

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Изт: The Most Expensive Journal

Болниците, лекарствата и операциите са скъпи. Здравето е безплатно. Затворите, загражденията, камерите и надзирателите излизат скъпо на данъкоплатеца. Свободата е безплатна. Погребенията и ритуалите са скъпи. Животът е дар. Наркотиците и алкохолът са скъпи. Щастието е безплатно. Проституцията и порнографията могат да ти излязат солено. Любовта е щедра и винаги идва като подарък. Хубавите неща не само, че не са скъпи, те са абсолютно безплатни! А можете ли да измислите нещо по-хубаво от: здравето, свободата, щастието, любовта и самия живот?

5/ Красивите момичета харесват богати мъже

Young couple on a bed

Изт: sugarbabybuzz.com

Не се заблуждавайте в това! Красивите момичета харесват красиви момчета. Красотата няма пол и никой не е лишен от естественото си влечение към нея. Що се отнася до богатите, по-възрастни мъже, които им се предлагат сами, то красивите момичета просто ги използват като банкомат на два крака. Ако искат. И, ако успеят да преборят конкуренцията, естествено. Не казвам, че това е нещо лошо. Мисля, че сделката е изгодна и за двете страни. „Щастието и любовта не се купуват с пари, но поне човек може да се пазари”.

Ако имахте избор дали цял живот да работите и да спестявате за елементарните си битови нужди или да получите всичко, за което някога сте мечтали още сега, докато сте млади, вие също бихте се възползвали. Друг е въпросът дали някога изобщо сте били изправени пред такъв избор… Което често е причина за завист към онези, които са го направили. Те живеят своя собствен живот, а не вашия и имат правото на своите собствени избори. Резултатите от тези избори също са изцяло за тяхна сметка.

Не завиждайте на красивите момичета за това, че си имат банкомат на два крака. Не всички, естествено, а само тези, които са решили. Те просто участват в сделка, където двете страни печелят, защото получават онова, което не биха имали, ако бяха разделени. Бъдете сигурни, че красивите момичета не си падат по богати мъже. Красивите момичета си падат по красиви момчета. Красотата няма пол и никой не е лишен от естественото си влечение към нея. Във всичките й форми.

6/ Налага се да избираш между духовното и материалното

6

Изт: http://www.elephantjournal.com

Тоест, за да си духовен, задължително трябва да си беден и безправен, а ако си богат и надарен с власт, то сигурно доста изоставаш в духовното си развитие. Общото между тези две популярни заблуди е, че превръщат материалното в нещо лошо, което трябва да се избягва, защото ограбва духовността и потъпква стойностите на високия морал. Ще ви разкажа една притча по въпроса. Вижте първия коментар.

Всъщност парите, като основен източник на „материалното“, сами по себе си, не могат да бъдат проблем. Те са само улеснение в бита и до голяма степен правят възможни благата на цивилизацията, които използваме всеки ден. Нищетата и алчността вече са проблем. Някои биха казали: ами да, защото са пряко свързани с парите! Но не биха били прави. Нищетата и алчността не произлизат от парите. Те произлизат от страха: страх да не изгубиш и малкото, което притежаваш или страх да опазиш многото, което си натрупал. Вкопчването, това е второто име на страха. Някои се вкопчват в имането, други в нямането, но и двата типа са далеч от духовността.

Змиите, сами по себе си, не са страшни. Страшни са само отровните змии, които те хапят, когато ги дразниш. По същия начин масово се демонизират и богатите. Ограничаващото схващане, че те задължително трябва да са грабители, а отдадените на „духовното“ задължително трябва са бедняци, аскети или светци, води до две кофти последствия: а/ дръжи те винаги на ръба на финансовото оцеляване, защото не искаш да приличаш на хората, които мразиш, т.е – на богатите и б/ кара те да мислиш, че между материалното и духовното трябва да се избира.

Предполагам всички ще се съгласят, че да се помага на слабите е ценност – качество, намиращо се високо в йерархията на „духовното“. Заможният има възможността да помогне на много повече хора и по много повече начинии от бедняка, който е неспосбен да помогне дори на себе си, а далеч от тази възможност го държи основно презрението му към първия. Страхът да не заприлича на него.

Ако се занимаваш с бизнес, значи не си духовен, а ако се занимаваш с изкуство и култура, значи си избрал духовното пред материалното. И трябва да си задължително беден. Станеш ли веднъж известен и признат автор / режисьор / фотограф / дизайнер, значи си „комерсиален“, влизаш в „мейнстрийма“, а гониш ли мухите по тавана от глад с непубликувания си роман, значи си ъндърграунд – много хип, много куул – човек, който е избрал духовното пред материалното…

Разбирате ли, тези мисловни ограничения са вкочаняващи! Много ни пречат. Нищо не спира духовното и материалното да вървят ръка за ръка, дори в повечето случаи е точно така. Удоволствието да четете тази статия го дължите на богатите хора, които са се постарали първо да поставят компютър на масата във всеки дом, после да направят софтуера му достъпен за всички и най-накрая да обвържат компютрите от цял свят в една удобна за ползване мрежа. Имената на тези хора фигурират в списъците с най-големите дарители на планетата. Ако в очите на заблудения всички богати са престъпници, то в очите на разумния само тези, които се занимават с престъпления са такива. Независимо от размера на банковата им сметка.

Налага ли се да избираш между духовното и материалното? Ако искаш да си еднакво далеч и от двете, отговорът е да.

Тихомир Димитров 

Може би ще харесате още:

Други четири популярни заблуди

Ами ако всичко, на което са ви учили някога, се окаже лъжа?

Ако се случи това, това и това, най-после ще си щастлив и спокоен

Имаш собствено име? 

Ресурсите са ограничени?

Обичаш нещо или някого?

Ненормално е да си сам?

Криворазбраната духовност 

За щедрите бедняци и богатите скръндзи

март 23, 2010

Леле, майкоооо!

Има само едно нещо, което мога да кажа за новия сезон на Бай Брадър: ЛЕЛЕ, МАЙКО!

Идеята да събереш под един покрив разпадащи се семейства и да търсиш „смисъла на брака” е гениална, браво, бате Нико! Маймунките с джи ес еми ще ти бъдат благодарни за сеира.

Но не бива да търсим проблем в продуцентите на формата. Те го правят за пари. Имат сериозна пазарна ниша за запълване и тя е точно толкова голяма, колкото голяма е кухината между ушите на милионите им зрители. Която едва ли може да се мери с празнотата в душите им.

Докато преглеждах профила на „семействата”, един израз не излизаше от устата ми:

„Е, не, хора, ама вие сериозно ли, бе?!”

Оказа се, че е съвсем сериозно!

Очаквам шоуто да има небивал успех. Желая го на организаторите – заслужават го заради добрия пазарен нюх. Зрителите, които ще поглъщат помията и ще я финансират с трудно изкараните си левчета, също го заслужават!

Бай Брадър е олицетворение на опропастеното българско общество, представителна извадка на прецакания, средностатистически българин – останал без морал от комунизма, ограбен от несправедливостите на прехода, захвърлен край пътя на цивилизацията: без посока, без цел и без надежда, че адът, в който живее, някога ще свърши.

Единствената утеха на миличкия ни, прецакан българин, който тегли кредити, за да купува ботушки на надуваемата кукла втора употреба, с която си играе на мама и тате, е възможността да купи още: таратайките втора употреба, които белите хора изхвърлят и дрехите втора употреба, които белите хора събличат. С пари, които белите хора ще му дадат назаем.

Погалете значката „европеец”, окачена на ревера ви от белите хора, уважаеми зрители, спрете поскъпналото парно, пролетта дойде, пръжнете си яйца на поскъпналата газ, запалете къс долнопробно, поскъпнало „Виктори”, налейте си поскъпнало менте, ако все още можете да си позвлите акциза, пуснете тАлАвизора и се наслаждавайте на шоуто!

Щях да кажа: „то поне е безплатно”. Ама не е. То разчита на вашите пари, за да пребъде. И вие ще му ги дадете! Защото през пролетта синият екран ще ви донесе утехата, че не сте единствените несретници на този свят, че има и други „хора” като вас:

Не само вашият брак е на ръба, не само вие бихте зарязали съпругата (съпруга) си на мига, ако не беше клетото същество, което сте създали без да мислите и, което сте обрекли на безпътицата, превърнала се във ваша съдба.

Не само вие бихте пречукали родителите на мъжа (жена) си на минутата, ако не зависехте от техните пенсии, не само вие бихте пребили всеки срещнат на улицата, който нарича „курва” жената, която не можете да си позволите, не само вие търпите вмирисан, безработен пор в къщата си, който ви бие и обижда, който профуква заплатата ви на комар, но без който не можете, защото там, някъде между ушите ви, зее огромно, празно пространство.

Което е нищо в сравнение с бездната в душите ви.

Но вие не сте виновни! Вас, освен без пари, перспективи, ценности, морал, преходът ви остави и без образование. Вашите деца също не са виновни! С една малка разлика: тях никой не ги е питал дали искат да участват във фрийк шоуто, което сте свикнали да наричате „живот”.

Виждам, че колкото по-надолу слизаме, толкова по-недостижимо става дъното. Предлагам следващият сезон Бай Брадър да е нещо наистина уникално! Задръжките вече нямат значение, то се видя, по-важно е „шоуто”! Тогава, защо да не спретнем истинско шоу на омразата, какво ще кажете? Да поканим ром и расист, християнски фанатик и ислямски проповедник, ултрас на Левски и ултрас на ЦСКА, фалирал длъжник и забогатял съдия-изпълнител, закоравял престъпник и полицай с отлично досие…Да ги оковем в белезници един за друг и да им гледаме сеира, става ли?

После може да спрем разкопките в центъра на София и върху руините на древния колизеум да изградим чисто нова Арена – в нея за парче хляб ще се бият озверели улични кучета срещу озверели пенсионери, ще има състезания между голф тройки до смърт, руска рулетка и публични екзекуции на живо. Може да организираме аукцион за хора, в който богати стриптизьорки ще наддават за хрисими мъже, мазни чужденци ще пазарят български държанки на едро, а възрастни хора ще се събличат за пари. През паузата – конкурс за красота: „Прилежна домакиня с най-насинен задник”.

ЛЕЛЕ, МАЙКО!

P.S

Може би искате да прочетете още:

За масовото затъпяване

Хляб и зрелища

Television sucks

Когато опаковката е по-важна от съдържанието

Тихомир Димитров

септември 15, 2009

Дрън-дрън-дрън, училищен звън!

15 септември е специална дата. За учениците, но и не само. Днес милите дечица плахо пристъпват към училищния двор със свити сърца, майки раздават съвети, бащи тайничко подсмърчат от гордост, разплакани учителки изпадат в патетична еуфория, кметове и кметици теглят дълги, отегчителни речи за „бъдещето на България”, дори чобаните карат с пуснати фарове по обяд.

Малко обаче се отплеснах от темата. Искаше ми се да разкажа за моя първи учебен ден. Но, като се замислих, то няма кой знае какво за разказване. Бях със синя връзка, побъркан от страх, притеснен, изпотен, разтреперан от  вълнение, тотално ошашкан сред толкова много нови лица, деца, авторитети и хора.

Едно нещо обаче знаех със сигурност и то беше, че ангажиментът „образование” няма да свърши скоро. Оказах се частично прав – от първи левъл в училище до последен левъл в университета минаха 16 години…Прекарах ги сред изпити, домашни, контролни, тестове, привлекателни бедра на съученички и колежки, мокри сънища със специалното участие на млади преподавателки, зловещи пирове и незабравими пътешествия… така цели 16 години.

Защо казвам „частично”?

Защото това, което не знаех в първи клас беше, че училището никога няма да свърши.

И днес, като гледам радостните майки и бащи да мъкнат челядта си за ръчичка и осторожно да пресичат пешеходната пътека пред школото, бълвайки предупреждения и заплахи на килограм, чак ми става смешно за горките деца. Не жал, а смешно. Защото ще минат поне 16 години преди тези хлапета наистина да постъпят в първи клас.

Не че се оплаквам нещо от образованието, де. Роднините ми до девето коляно са все даскали, нямам право да се оплаквам просто. Пък и в личен план всичко беше окей:  контролните, домашните, изпитите и тестовете ги минавах с отличен, повечето съученички / колежки имаха стройни,  добре епилирани бедра, създадох куп доживотни приятелства, обиколих половината свят, приех половината пороци на човечеството за свои.  Изкарах си, меко казано, добре зад дървената скамейка.

Което не променя факта, че училището и университетът имат една единствена цел и тя е да те превърнат в робот. В послушен, благонадежден, добре облечен робот с промит мозък, който прави само това, което му кажат, защото „така трябва”, а не защото така иска. „Учи математика!” За какво ви беше висшата математика? За да пресмятате елементарен сбор с три екселски таблици и два калкулатора ли? „Музикант къща не храни”. Какво мисли Мадона по този въпрос?

Резултатът от образованието е един красив, образован, „интелигентен” роб. В западните училища поне насърчават децата свободно да изразяват лично мнение. Тук дори това е забранено. Има си методика. По тази методика някакви хора, които реално нищо не разбират от живота, цял живот те учат как да го живееш. И никога не те подготвят за истински важните неща, които ще струват същия този твой, скапан, безценен живот.

Никой не те учи как да не се самоубиваш след първото огромно любовно разочарование, което е неизбежно за всички. Никой не ти казва как да контролираш хормоналната буря през пубертета,  как да не се превърнеш в алкохолик и наркоман на 18, как да не вярваш на политиците, на сектантите и на гурутата с големи бради. Никой не те учи как да сключваш сделки, как да преговаряш, как да общуваш, как да се обличаш подходящо, как да реагираш, ако те нападнат с нож на улицата…

Вместо това получаваш само теория. При това – доста. Разбираш какъв трябва да бъде животът ти на теория, а после го прекарваш в гълтане на транквиланти, защото се оказва, че не е такъв на практика. За Бога, в училище не те учат дори на елементарни неща като  умението да приемаш заобикалящата действителност …

Може би затова образованието е безплатно – защото не струва и пукната пара?! С физика, химия и биология няма да станеш добър родител, нито пък ще разбереш как се изкарват пари, за да не умре семейството ти от глад.

Преподавателите в университета пък имат друг, елитарен подход: „на най-добрите пишем четворка, на себе си – петица, а на Господ – шестица”. Сигурно затова сега никой от моите професори по международна икономика не може да обясни какво, по дяволите, става с международната икономика. Нито един от преподавателите ми не беше милионер, дори бивш. Възможно ли е държавен служител с фиксирана заплата да те учи на бизнес?

Въпросът е риторичен.

Един роб може да те научи само да бъдеш роб като него. Защото аз принципна разлика между вратовръзката на служебния костюм и железния хомот не виждам. А разлика има, при това – голяма. Хомота ти го слагат насила, а костюма си го избираш сам и после доброволно усукваш възел в подходящ цвят около собствения си врат. Истинският роб ще използва и най-малката възможност да избяга от плантацията, докато корпоративният служител няма да го направи дори при широко отворени врати. Между него и свободата не стои някакъв синджир, стои много по-сериозна преграда – свободата на избора, продадена за жълти стотинки на лихвари, работодатели, лизингодатели, наемодатели и всякакви други гадатели.

И така, честит първи учебен ден, мили деца!

Тихомир Димитров

юни 14, 2007

За масовото затъпяване

Налице е масово затъпяване. Хората стават все по-посредствени. Използвам думата „масов”, тъй като тази тенденция се отнася за широките маси по принцип, от които ти, читателю, правиш изключение, надявам се. Продължавам да живея с убеждението, че предимно не-случайни и култивирани хора четат «Писателския блог на Тишо», така че, хайде заедно да се надсмеем над другите и да видим защо те са толкова тъпи, а ние не сме :-)))) Кои са симптомите на масовото затъпяване ли?. Ето ги:
Българското училище се превърна в развъдник за напушени аутсайдери. Писал съм какава благинка е тревичката в миналото, но там поставих и едно условие, ако си в девети клас, джойнта буквално ти разкапва съзнанието. Наркотиците, подобно на алкохола, хазарта и проституцията са забавления, позволени само на възрастните и техният достъп до непълнолетни изобщо не го толерирам. На всичкото отгоре напоследък става все по-модерно да ходиш нашмъркан и пиян на училище. Голям кеф. Да говориш по мобилния по време на час и да се ебаваш с даскалицата, защото баща ти е мутра. Да караш съученичките ти да се събличат и да ти правят свирки в голямото междучасие, а после да качваш клиповете във vbox7. Аре стига бе. И това е «бъдещето» на нацията?
За мотивацията на учителите няма какво да говорим. За качеството на преподаване, също. Ще ме извинявате, ама един интелигентен и можещ преподавател никога няма да работи в някое СОУ при тези условия и при това унизително заплащане. Интелигентните и можещи преподаватели работят в частните училища. Изключение от всичко казано по-горе правят само елитните гимназии. Всеки град си има по една езикова, математическа или хуманитарна, столицата пък си има нейната Първа английска, НПМГ, НГДЕК и още няколко престижни училища, където ми се вярва, че все още работят добрите преподаватели от «старата школа» и все още приемат само подбрани, интелигентни деца, които наистина се стремят към нещо в живота.
Висшето образование е пълна трагедия.   През 1997 година, когато трябваше да кандидатствам, отслабнах с 15 килограма от 20 часовото ежедневно зубрене в продължение на един месец без прекъсване, за да мога да изкарам 5.70 на изпита по История. Залозите бяха високи. И нямаше значение колко парички са готови да дадат нашите, защото не ме ли приемеха “държавна поръчка редовно обучение”, отивах директно за година и половина в казармата. Някой да може днес да се похвали със същото? Ше ме извинявате, ама ако си влязъл с тест за интелигентност в НБУ само защото вашите имат 800 кинта и след три години преписване по изпити някой ти e написал дипломната работа, за да завършиш, твоята бакалаварска степен не може да тежи колко моята, получена след четири години гърч, заверки, отсъствия, присъствия, мид-търм тестове, колоквиуми и след мазния държавен изпит накрая, нали? Най-голямата простотия на земята беше да възнаградят тригодишния курс на обучение за „специалист“ с титлата „бакалвър“. Обяснението: ми в Европа нямало титла „специалист“. Така преебаха усилията на всички хора, блъскали четири години преди това за същата тапия. Но кой губи от всичко това? Губят интелигентните деца, отишли в университета, за да получат знания, губи и българското образование като цяло, защото се обезценява. Обезсмисля се. Познавам «магистри» по финанси, които не знаят формулата за пресмятане на проста и сложна лихва. Познавам хора, завършили «банково дело» в технически университети, познавам и хора, получили диплома без да са стъпвали в университета. Днес е лесно. Навъдиха се куп образователни коптори, които работят на принципа  «дай парите и бегай». Искаш магистърска степен? Няма проблем. Записваш се в каспичанския клон за «дистанционно обучение» към плевенския филиал на Бургаския свободен университет и си готов. Изключение от всичко казано по-горе все още правят елитните специалности в класическите университети като СУ, МЕИ, Свищовска академия, УНСС, ВИАС, ТУ и още няколко учебни заведения, защото може да са дървени и консервативни държавни институции, но ако си пълен тъпак, право в СУ или МИО в УНСС ще видиш през крив макарон. Дори и да имаш 800 лв.
Поп-фолк «културата». Честно казано, омръзна ми да лая срещу чалгата. На всички им стана ясно, че това е музика «за душата». Ама за душата на тракториста, копанара и провинциалиста. Ако си интелигентен човек не можеш да го издържиш това нещо, просто. Няма начин. Защото едно е да се кефиш на етно музика, аз обожавам истинските народни песни, които се правят в Гърция, Турция, Сърбия и Македония, защото фолклорът носи цялата душевност на един народ в себе си, но от побългарените версии на съседския фолклор, от издигането в култ на мутри и техните перхидролени кукли, от стремежа към бързи пари и «диливера» направо ми се повръща. Излез и отиди някоя вечер в «Син Сити». Ще видиш най-скъпите коли на света паркирани пред клуба. Техните собственици са единствените хора, които знаят какво правят там. Те са модерните богове на новия култ. Всички останали са комплексирани подражатели и жалки чекиджии.
Четенето на книги. Познавам изключително много хора, които не са прочели една книга през живота си. Бързам да направя уточнението, че не всички от тях са тъпаци. Напротив, има доста интелигентни хора, които просто са ощетени от това, че никога през живота си не са изпитали естетическото удоволствие от четенето на художествена литература. Вече е почти напълно възможно да си „попълниш” празнините за световната класическа култура с гледане на красиви, добре направени филми. Обожавам и уважавам киното като изкуство, но всеки психолог ще потвърди, че като познавателен процес четенето на текст е активна дейност, която ангажира много повече ресурси на мозъка ти от пасивното възприемане на мултимедийни продукти. Преработвайки текста в асоциативни образи и картини, мозъчната ти дейност непрекъснато се самоусъвършенства. С други думи, научаваш се да мислиш и да формираш собствени представи за света. Ставаш по-креативен и по-умен. Мултимедията ти дава готови ролеви модели, на които можеш само да подражаваш. Наслаждението от сюжета е същото. Губиш конструктивното мислене. Ако никога не си чел книги, можеш да разчиташ само на вродения си интелект, към който единствено работата ти, ако ангажира мозъчни ресурси, прибавя някакво развитие. Но за сметка на това пък губиш цялото декадентско удоволствие от дъждовния неделен следобед, прекаран с кутия цигари и интересна книжка в леглото…
Телевизията води до затъпяване, казвал съм го неведнъж и дваж. Виновни за това са брутално тъпите шоута от типа „Биг Брадър”, касапницата по новините, малоумните стари филми, защото по дефолт телевизиите нямат кинти за тарикатски, нови филми, както и ниското интелектуално съдържание на рекламите. Да не говорим за изгубеното време и натрупаните килограми от залежаването пред телевизора – време, което можеш да прекараш в общуване с други хора, в спорт или в разходка сред природата. Колко информация ти носи телевизията е друг спорен въпрос. Всеки офлайн или онлайн всекидневник и почти всяко радио ти носят същото количество полезна информация на ден, без рекламите да са толкова графично задължаващи.
Движението по пътищата до голяма степен издава културата на един народ. Вече почти не остана българско семейство, в което да няма пострадал или загинал от пътно-транспортно произшествие, но това нито пречи на хората да карат пияни, нито да се изживяват като Шумахер в населените места. Най-неконтролируемите глупаци са „донорите” с черните Аудита, Бе ем ве-та и Мерцедеси. „Безсмъртните” участници в движението са причина за повечето произшествия. Селтакът е изкарал кинти и си е купил скъпа кола, какво го бръсне него, че детето ти може да пресича улицата? Или че ладичката на възрастните ти родители няма въздушни възглавници? Неговата лимузина нали има? Ще направи „белята”, но ще оцелее, може дори да му се размине, ако познава хора тук-таме и ако пусне пачката в действие. В крайна сметка излиза така, че неговият живот е по-ценен от твоя. Е, айде де. Аз пък не съм съгласен. И ако има нещо, заради което искрено обичам Глобализацията и Техническия прогрес, това са електронните радари и видео наблюдението по пътищата. Ще стане така, че техниката съвсем скоро ще го начука на всички първенюта. Законът за движение по пътищата става все по-безмислостен, а ако  патрулният екип на КАТ работи под 24 часово видео наблюдение, което рано или късно ще стане факт, няма да можеш да бутнеш рушвет на ченгето дори и да си шеф на полицията. Просто ще свалиш нашивките, ще си платиш глобата и ще си излежиш присъдата, в  зависимост от големината на собствената ти простотия. Колите са направени, за да се придвижваш от една точка до друга, а не за да застрашаваш живота на другите, мамка му. В случай, че откриваш някакви състезателни заложби в себе си – има достатъчно професионални организации за автомобилен спорт, където можеш да се самоубиваш в контролирани условия, за забавление на зяпачите.
Примерите за масовото затъпяване са безброй, затова спирам дотук. Остава само отговорът на въпроса: кой печели от масовото затъпяване? Ами как кой – банките и политиците. За едните ще стане още по-лесно да ти пробутват ненужни вещи на кредит, а за другите: да те нахранят с кебапче, в замяна на което ти ще поставиш юздите на държавата в ръцете им при следващите избори. Не им се давай, ей! Без мозък в главата си буквално за никъде през 21 век.

Тихомир Димитров