Писателският блог на Тишо

юни 3, 2020

И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница

Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. Няма катастрофа, която да не е облагородила човешкия род, да не го е въздигнала до нови висини. „И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница“. Цитатът е от книгата „На изток от запада“ на Мирослав Пенков – силно препоръчително четиво, между другото.

Черната смърт практически унищожава феодализма като обществен строй в Европа и слага край на Средновековието. От нещо по-лошо от роби, защото робите поне не плащат данъци, безимотните селяни се превръщат в собственици на земята, която обработват. Буржоазията набира сила, градовете се разрастват, търговията процъфтява, изкуствата и културата са в подем, догмата отстъпва място на науката. Започва Европейският Ренесанс.

Причина и следствие. Действие и противодействие. Ако не беше чумата в Лондон, Нютон нямаше да избяга в онова имение в провинцията, нямаше да се излегне под онова дърво да подремне на сянка след обилния обяд и онази ябълка нямаше да му падне на главата… Самият той нарича чумавата година „годината на чудесата“.

Веднага след разрушенията на Първата световна война, Испанският грип на практика създава силната и независима средна класа. Двадесетте години на двадесети век са известни като „златните години“. Доходите от наемния труд нарастват до толкова, че става възможно с една работническа заплата да се издържа цяло семейство – нещо немислимо за Индустриализацията и за ранния капитализъм от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. Но да се придвижим още напред, към Втората световна война:

Втората световна война причинява на колониализма онова, което Черната смърт причинява на феодализма. Старите колониални империи рухват една по една и в бившите им колониални владения започват да „никнат“ нови независими държави като гъби след дъжд. Народите си връщат суверенитета и собствеността върху ресурсите и земята, които изконно им принадлежат.

Ако не бяха фашистките криптиращи машини „Лоренц“ и „Енигма“, британците нямаше да създадат огромния цифорв компютър с електрони лампи „Колос“, за да разчита техните съобщения и сега нямаше да имаме портативни компютри дори по джобовете на дънките. Ако Хитлер не беше възложил на фон Браун изработването на ракетата с далечен обсег на действие „Фау 2“, фон Браун нямаше да има чертежи, с които да отиде при американците след победата и да ги накара да му отпуснат финансиране, което най-после да му позволи да сбъдне детската си мечта, а именно – да стане конструктор на космически ракети, а не на оръжия за масово поразяване. Нямаше днес да имаме полети до други планети и лоу-кост полети, които срещу шепа копейки да ни пренасят до различни краища на планетата, нямаше да имаме световен туризъм и още много други неща, които сме свикнали да приемаме за даденост.

Ако не беше Студената война и руснаците не бяха изстреляли в орбита „Спутник-1“, амерканците нямаше да създадат в отговор НАСА и ДАРПА и сега нямаше да имаме нито международна космическа станция, нито съвместни космически полети, нито орбитални телескопи, нито дори интернет.

Причина и следствие. Действие и противодействие.

В момента светът е изправен (за пореден път) пред безпрецедентна криза в напълно непозната ситуация. Отново се случват неща, които никога не са се случвали досега. Причината е налице. Да видим какви ще са следствията и какво ще е противодействието. Засега сме в „най-черната нощ“. Каква ли ще е зората, която неизбежно предстои?

Смело мога да твърдя, че очаквам невиждан и нечуван възход. Смело мога да заявя, че двадесет и първи век започва едва сега. Точно както до Първата световна война и пандемита с Испанския грип светът си я караше по старому, като през 19-ти век, така и до истерията с Ковид-19 светът си я караше по старому, като през 20-ти век. Сега започва новото столетие. Едва сега. А следващото с предишното столетие никога не си приличат, както показва историята… Новото столетие ще бъде съвсем различно. И много по-добро от предишното, според мен.

Но защо? Какво се промени? Кое е новото? И кое точно му е доброто?

Ами, например, никога досега в човешката история не са се изливали толкова много пари за здравеопазване, за социално подпомагане и за научно-изследователска дейност в областта на медицината. Допреди пандемията правителствата предпочитаха да заделят същите тези милиони, милиарди и трилиони за отбрана и въоръжаване. Сега дневният ред е различен. Всичко се промени. Бюджетите на научните лаборатории сигурно се чувстват като напуканата Сахарска земя, където вали дъжд само веднъж на сто години, но като завали – вали поройно. И напоява за сто години напред. Тези пари може да се отпускат целево само за откриването на ваксина и лекарство срещу новия коронавирус, но те неизбежно ще дадат резултат във всички области на медицинската наука и ще променят здравеопазването до неузнаваемост. Представете си, че сте учен, който от 30 години работи върху лек срещу конкретен вид рак, но сте в задънена улица, защото никога не получавате достатъчно финансиране, тъй като правителството ви предпочита да купува танкове, например, а сега изведнъж ви подхвърлят в банковата сметчица няколко „ковид“ милиона. Какво ще направите? Дали ще зарежете проекта на своя живот, след като най-после имате нужното финансиране? Ще си „напишете домашното“, естествено, ще работите върху поставената задача, но успоредно с това може да преборите и рака…

Икономическите системи се променят необратимо. На човечеството започнаха да му омръзват цикличните кризи на свободния пазар и своеволията на най-богатите, задължени единствено към трупането на печалби, но не и към просперитета на общото благо. Народите обръщат все по-често поглед към държавата за помощ и регулация, гледайки с все по-голямо недоверие към глобалните обединения, били те частни или над-държавни. Сега местното излиза отново на мода. Това лято се пригответе за цунами от инстаграм постове, възхваляващи красотите на родната природа и вкуса на домашния кашкавал от селската мандра. Хората ще заобичат не само родината, но и държавите си – поне тези, които успеят да им осигурят подкрепа в несигурното време…

Обществените системи също се променят. Гарантираният базисен доход и повсеместният безплатен достъп до здравни услуги вече чукат на вратата. Въпрос на време е само. Правителствата и народите винаги са имали организационния и финансов ресурс да се погрижат за болните и за гладните, но никога не са имали принудата да го направят… Докато не ги „затисне“ някоя война или пандемия. Англичаните се радват на безплатно държавно обществено здравеопазване именно заради военното усилие, което са положили през Втората световна война, когато икономически се е доказало, че дори заводите да работят само за армията и градовете да с в пламъци, обществото пак може да се погрижи БЕЗВЪЗМЕЗДНО за ранените и за болните, които на всичкото отгоре са много повече от тези в мирно време, когато икономиката цъфти и процъфтява.

ИТ секторът също е в невиждан възход. И да има някакви сътресения, те ще са само временни. „Структурни преобразувания“, както ги наричат икономистите. Начинът на работа, на общуване, на пазаруване и на пътуване, на търгуване и на управление, всичко ще се промени до неузнаваемост през идните десетилетия благодарение на новите ИТ технологии, „вдъхновени“ от потребностите на пост-пандемичната икономика, на икономиката от 21-ви век.

Екологията претърпя глобална промяна заради пандемията. Промяна към по-добро. Със собствените си очи видяхме как природата „живна“, как въздухът, който дишаме се изчисти, след като само за няколко месеца намалихме замърсяването драстично и по принуда. Сега нещата може постепенно да се завръщат към предишното си състояние, но идеята и посланието ще останат. И тепърва ще се работи много върху отношението на човечеството към собствената му жизнена среда, повярвайте ми!

А какво да кажем за мира? Първият положителен ефект е, че заради пандемията от въоръжаването се оттичат все повече средства към медицината и към обезпечаването на социалния минимум, а вторият е, че пред общия външен враг племената обикновено заравят томахавката на войната. Няма да се заобичат старите врагове, нито ще забравят идеологическите си противоречия, но ще бъдат ПРИНУДЕНИ да работят ЗАЕДНО за решаването на проблеми, които касаят цялото човечество, а не само интересите и превъзходството на отделни нации. Всички, дори най-могъщите нации, ще разберат, че пред лицето на глобален общ враг, какъвто е една пандемия, нито са в състояние да победят поединично, нито имат интерес да го правят. Започва една нова ера в международното сътрудничество, която ще надхвърли всички постижения на Глобализацията досега. Не казвам, че глобализацията задължително е нещо хубаво. Казвам само, че е пряко свързана с цивилизацията и, че без нея съвременната цивилизация, такава, каквато я познаваме, е невъзможна. А дяволът се крие в детайлите. Глобализацията може да бъде или жестока, или щадяща към обикновените хора. Обединените усилия на цялото човечество срещу един общ невидим враг със сигурност я облагородяват.

Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница.

Е, сега живеем в най-черната нощ, приятели! Но тя ще промени всичко. А настъпването на новото утро е само въпрос на време. Потърпете малко. „И това ще мине“. Уви, не мога да ви обещая спокойствие и стабилност през едва сега заповащия нов век, но мога да ви обещая възход и невиждан досега прогрес. Мога да ви обещая удължаване на средната продължителност на човешкия живот. Мога да ви обещая качествено нови работни места. Мога да ви обешая бъдеще без глад и с по-малко болести от всякога досега в човешката история. Сещам се и за доста зловещи неща, но тях тук ще ви ги спестя. Описал съм ги в пост-апокалиптичните си романи.

Добре дошли в 21 век, уважаеми читатели! Настанете се удобно и стягайте коланите, защото ще друса. Но ще бъде интересно. Живеем във времена на промени, възползвайте се! Пожелавам ви успех и проесперитет във всяко едно начинание!

Тихомир Димитртов

януари 31, 2015

Нърдовете наследиха света, но все още не го знаете

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 5:17 pm
Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

asfbfb

Изт: nerdyapplebottom.com

А може би и те не го знаят. Репликата е от филма „Алгоритъм”. Използвам английския термин, защото не мога да открия българския му еквивалент. Гугъл преводачът предлага „маниак”, но това, някак, не е точното определение. Намирисва на педофилия и на сексуални извращения. Не става и „зубрач”, защото е по-близко до гийк. Пък и зубрачите рядко са добри практици…

В различните дефиниции за „нърд” из нета четем: „стеснителен човек, на когото му липсват социални умения и е отегчително задълбочен в специфична сфера на знанието” или „тясно специализиран експерт в дадена техническа област”. Има и аналогии с аутист, гений, лузър, загубеняк. Все неточни определения.

Според речника на Кеймбридж, нърд е „личност, в повечето случаи мъж, който не е физически привлекателен и се държи странно в обществото”. Второто им определение е за „личност с краен интерес и задълбочени познания в даден предмет, обикновено сързан с компютрите”. Друг авторитетен речник, пък, определя нърда като: „…стеснителен, непохватен, заслужаващ състрадание човек, който не притежава соцални умения и е болезнено отдаден на скучните си занимания, свързани с изучаването на определена научна материя.”

Както и да дефинираме нърд, схващате значението.

Нърдовете са новите магнати, модерните милиардери. Силиконовата долина е пълна с тях. Бил Гейтс е нърд. Лари Пейдж и Сергей Брин са нърдове. Марк Зукърбърг е нърд. За незапознатите, това са хората, създали Майкрософт, Гугъл и Фейсбук.

Нърдовете са навсякъде около нас. Това са хората с нечовешки големите заплати в ай ти сектора, които изкарват повече от президента. Това е онази прослойка от обществото, за която безработицата е само прищявка, дори в най-лошата криза. Това са личностите, без които дори страшните тайни служби не могат да ни следят. Това са учениците, които помагат на учителя си по програмиране да изнесе урока в час. Това са студентите, които напускат университетската скамейка в най-престижния кампус, за да се затворят в гараж, който ще се превърне в корпоративен гигант, без чиито продукти и услуги съвременното образование, дори в най-престижния кампус, ще стане немислимо и невъзможно. Това са революционерите на съвременната епоха. Джулиян Асанж и Едуард Сноудън също са нърдове.

Както виждате, определенията за „скучен”, „грозен”, „непохватен”, „заслужаващ състрадание” са малко неточни. Нърдовете също еволюират. Погледнете Стив Джобс. Технологичните гурута, идолите на новия век, авторите на алгоритмите зад търсачките, сис-админите, без които сме безпомощни в офиса и безименните писачи на милионите приложения, които използваме в преносимите си устройства всеки ден; гениите зад социалните мрежи, без които вече не можем вече дори среща за кафе да си опрделим; авторите на вируси и на антивирусни програми; хакерите, торент-мастърите, великите геймъри и създателите на игри; администратотите и модераторите на хай-тек форуми; технологичните блогъри, на които разчитаме за безпристрастно мнение; хората, които идват да ни „настроят” интернета; момчето, което викаме вкъщи, за да ни „оправи” компютъра.

Всички тях ще ги открием сред редиците на нърдовете.

Няма точно определение за нърд, но има един общ симптом, който обединява казаното по-горе: станали сме абсолютно, болезнено и безвъзвратно зависими от нърдовете. Не само обикновените граждани, потребители, гласоподаватели и данъкоплатци са болезнено, абсолютно, безвъзвратно зависими от нърдовете. Без тях не могат вече и правителствата, и корпорациите, дори мафията не може вече без тях. Нърдовете наследиха света, но все още не го знаете. А може би и те не го знаят.

Намираме се на прага на историческа промяна, която е несравнима дори с изобретяването на колелото и огъня. Мрачните прогнози вещаят глобална криза, дори трета световна война, обезценяване на парите, световни бунтове, размирици, сътресения, анархия. Теориите на конспирацията вещаят нов световен ред, в който всички ще се превърнем в роби на някакъв миниатюрен елит. Таен елит. Спори се само дали той ще се състои от гущери, от хора или от извънземни. Или от трите по малко. Наивните ню ейдж мечтатели, пък, предсказват ново, справедливо, утопчино бъдеще – едно общество, изградено само от духовно осъзнати индивиди. Ето го, подава се вече зад ъгъла, иде, „големият скок” беше извършен още през 2012 година! Светът не свърши, това е доказателството! Сега живеем в друго измерение. Стига само да спрем да ядем месо, да медитираме всекиденвно, да ходим на йога, да си купим тази книга, да посетим онзи семинар и всичко ще ни се изясни, всичко бързичко ще се оправи! Ще ми се да ги поразходя из гетата на Бангладеш, на Индия и на Китай, откъдето поризлизат и йогата, и медитацията, и вегетарианството, и гурутата, на които се кланят, за да ги попитам колко хилядолетия още ще са необходими, докато превърнеш гладния за месо, който не може да си позволи пилешко веднъж месечно, в „духовно осъзнат“ веган, който посещава семинари за личностно усъвършенстване с 300 долара входна такса…

Тайните конспирации, фаталистичните прогнози и мечтаните утопии винаги са присъствали едновременно в човешката история при смутни времена. И никога не са взимали превес, т.е всеки път се е случвало нещо ново, непредвидимо дори в най-смелите фантазии на утопистите, в най-заплетените интриги на конспираторите и в най-мрачните прогнози на фаталистите. Но никога в една от трите крайности, а винаги в четвърта, нова посока. Колкото по-подготвени сме за бъдещето, толкова по-голяма е изненадата ни от него.

Имали сме ограничеността да вярваме с хилядолетия, че определена религиозна вяра, дадена политическа идея или вид икономическа система са в състояние да подобрят човешкото битие, да повишат качеството на живота за всички, за цялото общество. Вярвали сме толкова фанатично в такава глупост, че сме се избивали като мухи в продължение на хилядолетия заради една или друга религиозна вяра, политическа идеология или икономическа система. Сменили сме сотиици, дори хиляди такива, докато накрая не се заговори за „края на историята”. Е, ако под „история” разбираме само политиката, икономиката и религията, то да, определено иде краят на историята. Безсилието на политиката, религията и икономиката като средство за постигане на всеобщо благоденствие са видими вече и с просто око. Причината е в техния хищнически характер. Защото те не могат без да плюскат и, ако не са заети с изяждане на враговете, изяждат себе си. Преди това се случваше прекалено бавно, за да го забележим, внуците непрекъснато повтаряха грешките на своите дядовци, а синовете – на своите бащи. Но после се появиха нърдовете, които създадоха интернет. И светът стана прекалено малък. А достъпът до знанията и информацията, до опита и болезнените спомени, до преживяванията, натрупани от цялото човечество, стана светаквичен. И универсален.

Смешно ми става като гледам желанието на стари политически, религиозни и икономически доктрини да подложат крак на приждащата река в очтаяния си опит за самосъхранение.

Но какво като знанието е толкова достъпно, след като все по-малко хора се интересуват от него? Младите не четат! Това също е голяма глупост, папагалски израз, който повтаряме, без да сме го проверили лично на практика и, който опитът категорично опровергава, но дори да приемем, че е вярно, че младите действително вече не четат (хартиени книги), дори тогава пропускаме една много съществена особеност – те през цялото време ОБЩУВАТ. С изключение на часовете, в които сънуват. Общуват с целия свят. Човечеството никога не е било толкова свързано, никога не е общувало толкова активно и никога комуникацията между индивидите не е била толкова лесна, достъпна, бърза, светкавична, интерактивна, лишена от пространствени или времеви ограничения.

Пристрастени сме към общуването, а знанието е само на два клика разстояние.

И за всичко това са „виновни” нърдовете. Комуникацията е невъзможна без тях. Но какво постигаме, като толкова много общуваме? Как ни променя това? Преди трябваше да обиколиш света, за да разбереш, че всички хора са еднакви, сега това разбиране също е на два клика разстояние. А какво значи еднакви? Не, не са еднакви в своите знания, качества, дадености, възможности и среда, но са абсолютно еднакви в своите стремежи. Всеки човек на тази планета се стреми към щастието и всеки го разбира по различен начин, но колкото повече общува, толкова повече разбира, че споделя общия стремеж на човечеството към щастие, че под общия знаменател на щастието всички хора са равни. Но доктрините, които се опитваха да наложат щастието външно, да го уеднаквят, те всичките се провалиха.

Защото се опитаха да уеднаквят потребностите на индивида, а не да задоволят стремежа му към щастие. Дори в своите потребности, обаче, хората от цял свят смайващо си приличат. И колкото повече общуват, толкова по-ясно разбират този факт: пълен корем, покрив над главата, пълна къща с деца, свободата да твориш и да бъдеш. Едва ли има нещо, което да описва по-добре най-високите възможни постижения за една човешка личност в краткия й житейски път, независимо от пол, раса, религия, произход, националност и убеждения…

Защото, на смъртния си одър, човек рядко мисли за сделките, които е изпуснал. Или за постовете, които е изтървал. Там, на прага, където изведнъж осъзнава своята смъртност и невъзможността да помъкне със себе си дори косъм от всичко, което притежава, човек се радва или съжалява най-много за любовта, която (не) е дал. И за любовта, която (не) е получил. Там, на края, човек постига пълното разбиране за щастие и за нещастие.

Но преди това, за да постигнем първите три: пълния корем, покрива над главата и пълната къща с деца, ние цял живот сме жертвали четвъртото: свободата да твориш и да бъдеш. Е, как можеш да си щастлив и свободен, при положение, че от теб се изисква да вложиш 50-60-70-90% от времето и от енергията си в задоволяването на елементарни, неизбежни, първични, биологични потребности? Как можеш да твориш и да бъдеш при положение, че през цялата човешка история 99% е трябвало да превиват гръб, за да може 1% да познае истинската свобода, да бъде лишен от принудата на труда и от оковите на материалното оцеляване? Как може храната, която е ежедневна, неизбежна, физиологическа необходимост, раждането, без което човечеството би било немислимо дори като потенциал и здравеопазването, без което оцеляването и съхраняването му са под сериозен въпрос, как може тези неща изобщо да струват пари? И, ако нямаш пари, да ти бъде забранен достъпа до размножаването, до оцеляването, до правото на живот? А кой гарантира имането на пари? Никой! И така, разбирате защо хилядолетия вече си дъвчем гърлата като вампири. За да се наям аз, някой друг трябва да пукне от глад, за да живея аз на топло, някой друг трябва да зъзне по улиците или под мостовете, за да си намеря работа, някой трябва да остане безработен, за да ми пишат шестица, някой трябва да получи двойка, за да си увелича пазарния дял, някой трябва да си го смали, за да забогатея, някой трябва да обеднее…

И всичката тази мъка е резултат от нещо толкова очевидно, но същевременно невидимо, толква невинно и, в същото време, зловещо, толкова възвеличавано и охулвано през вековете, а именно – МНЕНИЕТО.

Субективното човешко мнение.

Нито религиозните догми, нито политическите доктрини, нито икономическите системи правят изключение от това правило. Всички те са резултат от преобладаващото в обществото МНЕНИЕ за това КАК трябва да се живее ПРАВИЛНО. И, понеже мнението винаги е частно, субективно, то никога не може да даде отговор на универсалния въпрос: как ВСИЧКИ да живеем добре? Освен това, мнението се нуждае от противник, за да съществува, да укрепва, да се налага, да оцелява, да доказва своята правота. Трябва някой друг да греши, за да може ти да си прав! Кръстоносните походи, ловът на вещици и гоненията срещу християните преди това не са нищо повече, освен сблъсък на религиозни мнения. Всички войни са сблъсък на политически мнения. Всички кризи са сблъсък на икономически мнения.

Така, в продължение на хилядолетия, ние населяваме един преизобилен свят, в който, обаче, господстват различни мнения и тези мнения често се сменят. Изяждат своите противници, а после се самоизяждат и деградират поради липсата на опонент, който да им придава смисъл. Заради вътрешната си празнота се разпадат. Умират от недостоверния си характер. Убива ги непроверената „истина”, която някога ги е породила. От сблъсъка на мнения се получава така, че дрипави хора да просят пред витрините на бутици, претъпкани с нови дрехи; бездомници да спят върху кашони пред цели комплексни от празни, разкошни апартаменти, гладни да обикалят хамбари, пълни с жито, болни да умират пред лъскави болници, защото не са си платили осигуровката, жадни да не могат да наквасят устите си в планинския поток, защото той е по-
необходим на химическата индустрия…

А кой е въпросът, по който няма две мнения? Това е въпросът за човешкото щастие. Малцина са тези, които ще се почувстват щастливи върху кашона, гладни пред хамбара, голи пред бутика, жадни до реката. Но нито едно мнение досега не успя да изхрани всички гладни, да приюти всички бездомни, да облече всички дрипльовци в топли дрехи, да излекува всички болни. Нито политическите, нито религиозните, нито икономическите мнения успяха да го направят, колкото и да се сменяха през хилядолетията. Върховното им постижение беше да изпратят децата ни на война, да превърнат дъщерите ни във вдовици и майките ни в оплаквачки.

Но сега ние общуваме и разбираме колко сме еднакви в своите елементрани, човешки, биологични потребности. Чрез общуването започваме да разбираме колко корумпирани са политиците, колкото лицемерни са духовниците, колко безпомощни са икономистите, колко зловещ е апетитът на мнението да наложи себе си над всички останали. Нима щяхме да мизерстваме в така наречения „преход” и цял живот да спестяваме, за да построим къща на децата си, която стои празна, защото те отдавна живеят в чужбина, ако преди това десетителия наред капиталистическото мнение за „стимулиращото” неравенство и пазарната конкуренция не се беше борило с нокти и зъби срещу егалитарното, комуниситческото мнение за равномерното и „справедливо“ разпределение на благата? И какво, изобщо, чакаме да ни донесе преходът от едно мнение към друго? А какво се случва в световната икономика, политика и религия, след като не останаха вече две мнения по въпроса за общественото устройство и победилото мнение започна да изяжда себе си отвътре, да разкрива своята ненадеждност и празнота? Поради липсата на враг, на алтернатива? Точно така, случва се хаос, мизерия, насилие, тероризъм, глад, протести, анархия, нов безкраен низ от човешки страдания се случват.

Но сега ние общуваме и започваме все по-ясно да разбираме, да осъзнаваме всичко това. Нърдовете ни подариха тази възможност и без тяхното дейно, постоянно, ежедневно (съ)участие, без техния технически съпорт и знания, ние бихме се върнали в средновековието. Е, да, задкулисните играчи, корупционерите, правителствата, корпорациите, монополистите на различните мнения се опитват или директно да забранят дейността на нърдовете, или да ги купят, но истината е, че последната дума винаги имат те – нърдовете. Последното решение винаги е тяхно: да участват или да не участват. Да съдействат или да не съдействат. Да се поддадат на натиска или да не се подчинят. Да изберат ДА или НЕ върху диалоговия прозорец.

Практиката показва, че вероятният отговор НЕ става все по-популярен. Защото нърдовете рядко пожелават да управляват, те рядко искат да мачкат, но при всички случаи не искат да бъдат мачкани и са наясно със силата си, като носители на новото, виждат зависимостта, растящата зависимост на цялата обществена система от техния принос и именно тази нова власт им дава смелостта да посегнат към елементарното човешко право на щастие – към свободата да твориш и да бъдеш, към свободата да кажеш НЕ, да не позволиш да те насилват хора, които зависят от теб, които без теб са за никъде, които не могат дори да си включат компютъра без твоята помощ, без помощта на хора като теб.

И знаете ли какво? Има голяма вероятност на нърдовете да започне да им писва от цялата тази битка на мнения. Те са математици, те лесно могат да изчислят, че мненията са прозрачни, че политическите, религиозните и икономическите идеали са кухи, че се основават на ирационални предположения или на чиста проба егоизъм, на стремеж към повече ресурси и към повече власт. От страна на хора, които повече не могат да им заповядват. От страна на хора, които все повече са зависими от тях. Всички ние сме зависими от тях. Без изключения. Опитайте се да управлявате държава или, дори, опитайте се да развивате елементарна търговска дейност без компютри и без помощта на някой нърд, да ви видя!

Бидейки математически умове, нърдовете лесно могат да открият къде няма две мнения по въпроса. В уравнението 2+2 = 4 всички мнения са излишни. Така че, забравете за ню ейдж утопиите, забравете за фаталистичните прогнози и за конспирациите за нов световен ред. Животът става все по-дълъг, все по-удобен и все по-изобилен не заради политиката, икономиката и религията, а заради хората, които движат техническия прогрес. А днес той е в ръцете на нърдовете. И никога досега една господстваща прослойка, неосъзнала себе си, поставила в неволна зависмост от своите знания и умения целия свят, не е била по-умна, по-свързана, по-осведомена и по-….добронамерена. Или нека го кажем по друг начин: никога досега една господстваща прослойка не е била по-неамбицирана да управлява и по-отвратена от идеята да прегризва гърла. Ако има счупени зъби, то те ще са само в устата на стария вампир, в устата на овехтявалото чудовище, на някое древно мнение от миналото, което се опитва да подложи крак на прииждащата река.

Настъпи не краят на историята, а краят на доктрините, на догмите и на воюващите мнения. Мислите ли, че планетата няма ресурс да изхрани, да облече, да подслони и да излекува седем милиарда души? Има ресурс за 20 милиарда души, но този ресурс ще бъде достъпен за всички не в резултат от някакво егалитаристично мнение за обществения строй, на някаква нелепа утопична идея или на някаква „гениална” икономическа доктрина, нито ще бъде донесено от някой месия, а ще настъпи в резултат от внимателни, цялостни и пълни ресурси проучвания и изчисления, където няма две мнения по въпроса, че 2+2 е равно на 4.

Сега вече имаме изчислителната мощ, за да го направим. Имаме и нърдовете, които работят с нея. Бъдещето принадлежи не на някакво ново, съмнително мнение, а на абсолютната математическа точност в изчисленията на сложни машини, както и на хората, които са задълбочени в тяхното преоктиране и управление. Бъдещето принадлежи не на доброто мнение, а на доброто намерение.

Така, чрез математическата страст на нърдовете към техните все по-сложни, но все по-достъпни устройства и програми, без които все повече не можем, но чието устройство все по-малко разбираме, чрез странното вглъбяване на тези прекрасни нови хора, вестители на утрото в пещерата на човешката цивилизация, най-после и християни и мюсюлмани; и капиталисти и комунисти; и кейнсианци и монетаристи ще бъдат облечени, нахранени, подслонени, образовани, лекувани. Звучи като магия, нали? „Всяка достатъчно сложна технология може да се приравни към магията и е практически неразличима от нея”.

Е, вече има хора, които създават „прекрасния нов свят”, без той да е утопия или анти-утопия, има хора, които са надраснали „борбата и единството на противоположнoстите”, които са разбрали нищожността на мненията пред съвършенството на изчисленията. „Когато фактите говорят и боговете мълчат”. Ето един от тези хора: The Venus Project – Future by Desing

Тихомир Димитров