Писателският блог на Тишо

декември 24, 2010

Един съвет, едно пожелание и куп благодарности

Искате ли да ви изплющя едно клише? Ето го:  „Краят на годината е подходящ момент за равносметка!” Ама не е ли? С разума, който ни е дала природата, ние много добре знаем, че „краят на  годината” е само едно преместване на механично задвижвана стрелка върху циферблата на часовника. С разума си ние помним, че изобретихме времето, за да улесним търговията и земеделието, но също така знаем, че то е само една абстракция – илюзия, която съществува единствено в нашите глави. Но умът ни се нуждае от време, за да осмисли, измери, разбере и докаже съществуването си. Ето защо, в края на годината той обича да прави равносметки, да хвърля пиратки и да се напива с шампанско. Няма лошо. Въпросът е да правим разлика между разума и ума, между интелекта и духа, между преходното и вечното, въпросът е да не бъркаме цялото с проявленията на неговите форми. Да не се губим в тях. Защото може да станем много умни, но пак да си останем неразумни. Мъдростта е състояние, присъствие, тя не е мисъл или някакво постижение, като трупането на знания, примерно.

Такива неща ми говори Екхард Толе в тоалетната напоследък. Много обичам да чета екзистенциална литература там. Има дълбока символика в ситуацията, не мислите ли?

Съществува още един празник в края на годината и това е раждането на Човека, дошъл да ни покаже, че нещото, което считаме за солидна материална действителност е само една илюзия, игра. Помоли ни, ако не можем да го прoумеем с мозъците си, да повярваме в личния Му пример. Рождество Христово е истински празник за човечеството, не само за християните и, макар също да няма нищо общо с абстракцията време, аз го намирам за една идея по-смислен от преместването на стрелката върху циферблата. Като празник. А истината е, че няма повод да си тъжен през останалото време. Но ние сме избрали най-тъжното място за живеене в света и по природа сме си депресари, така че Коледата е светъл момент в мрачната ни действителност – рядко изключение, в което си позволяваме да бъдем хора.

Ще използвам „времето за равносметка” да ви дам един съвет, да ви отправя едно пожелание и да ви изкажа куп благодарности.

Съвет: Бъдете истински християни, юдеи, мюсюлмани, будисти или каквото там са ви учили, че е „единственият правилен път” и поне по Коледа  се опитайте да бъдете хора – с една идея по-мъдри и с една идея по-щедри от останалите дни в годината. С една идея по-малко разсъдливи бъдете и по-малко обсебени от себе си. Направете нещо за някой друг, без да очаквате нищо в замяна. Дали ще е подарък, дребен жест на внимание, вдъхване на кураж в трудна ситуация, парично дарение за кауза, в която вярвате или безплатен, доброволчески труд, поне веднъж направете нещо за Цялото. И цялото ще ви се отблагодари с цялата си мощ през идната година. По закона на изобилието ще получите многократно повече от това, което сте дали, но даването трябва да ви носи удоволствие. Така че, реално, съветът ми е да направите нещо за себе си по Коледа. Провокирайте природата да ви покаже колко сте стиснати и да ви сложи в малкия си джоб, като ви демонстрира щедрост. Но трябва да  започнете първи! И не забравяйте „черния лебед”. Оглеждайте се за резултатите. Те ще дойдат някога, след време, но от друга, неочаквана посока – не точно там, където сте дали. И много повече, отколкото сте дали. Така действат нещата…

Пожелание: „Здраве, щастие и успехи в училище!” Хехе, шегувам се. Няма да ви пожелая нито едно от тези неща, защото не ви мразя. Болестите и страданието понякога са единственият ни учител, щастието е субективно понятие с относителен характер и твърде често означава нещастие за някой друг, а успехите в училище са точно толкова важни за реализацията ви като Личност, колкото важни са трамваите за движението в Злокучене. Затова ви пожелавам повече Любов. „Обичайте и правете каквото поискате!” Всичко е разрешено, когато обичаш. И тогава нито здравето, нито щастието, нито успехите в училище ще са някакъв проблем. Но не ви пожелавам да бъдете обичани, да ви обича някой друг. Пожелавам вие да се научите да обичате от цялото си сърце. Пожелавам го и на себе си…

Благодарности: вече няколко пъти споменавам, че съществуването на този блог, на цялото ми творчество и на една от многото ми „роли” в „театъра на глупците и слепците”, наречена „писател”, щяха да са невъзможни без вас – читателите. По някаква неразумна причина аз обичам да играя тази роля и дължа удоволствието си изцяло на вас. От сърце ви благодаря, за което! Благодаря ви, че четете „Писателския блог на Тишо”, че прощавате нерядко глупавите ми и крайно емоционални залитания, че помагате с опит или съвет и добра дума в труден момент, че участвате в дискусиите с личното си мнение, което „струва” точно толкова, колкото и моето, по абсолютно всички въпроси, че харесвате и коментирате книгите ми, че ги разпространявате сред приятели, че разпръсквате словото! Благодаря, че ви има!

В момента излизам от един дълбоко сантиментален и много егоистичен период в живота си. Причината да прекарам толкова време там беше, че предпочитах да реагирам на ситуацията, вместо да я създавам. А реагирах, защото съм прекалено чувствителен по натура. Ето, признах си го! През този период аз обичах да вярвам, че „и сам войнът е войн”, но вие ме убедихте, че това не е точно така. „Виновни“ за осъзнаването ми сте вие – хората, с които вече четири години общувам тук, чрез този блог. Трябва да напиша отделен ферман, ако тръгна да изброявам имената на всички, които ми удариха едно рамо по пътя, затова просто искам да ви кажа: БЛАГОДАРЯ! Никога няма да забравя нито един от вас и това, което направихте за мен!

С ваша помощ последната ми книга за два месеца достигна аудитория, която никое българско издателство не може да осигури. Вие редактирахте текстовете ми, изработихте и избрахте корицата на вашата книга, посочихте ми слабостите и грешките в нея, дадохте ми ценни напътствия и съвети, споделихте откровеното си мнение, направихте сборника ми достъпен във всякакви електронни формати, разпратихте го на приятели, роднини и познати, написахте чудесни ревюта и презентации, взехте невероятно интересни интервюта, общувахте изключително честно с мен и през цялото време, откровено да ви кажа, аз имах усещането, че се нося на вълните на вашата признателност. Е, дано скромният ми труд да ви е харесал, но дори това да не е така – не се колебайте да го споделите с мен. Аз, като автор, правя всичко заради вас. Съществуването на този блог и на абсолютно всичко, свързано с него, нямаше да има смисъл без вас – читателите!

От все сърце ви благодаря!

Ще продължаваме да сме заедно и през следващата година, ако справедливият план на Вселената включва това, а на мен винаги ще ми бъде приятно да общувам лично, пряко и лице в лице с вас, дори тези „срещи” понякога да са истинско изпитание и за двете страни. Всъщност, именно заради това…

Весели празници ви желая!

Тихомир Димитров

декември 30, 2008

Нова Година – нов човек!

Нека ви кажа какво е Нова година за мен – прищракване на часовниковите стрелки върху циферблата. Прищракване като всяко друго, с единствената разлика, че в дванайсет стрелките минават през въображаема граница, обозначаваща края на годината – един вид масова халюцинация, защото всички знаем, че времето, като такова, всъщност е измислица.

Новата година започва в Страната на изгряващото слънце. Японците не само технически, но и чисто физически живеят в бъдещето. Часовите зони само потвърждават колко измислен парадокс е Новата година и колко безумен повод за пътуване, препиване, предрусване, преяждане и правене на деца е движението на едни стрелки.

НО хората обичат да си създават илюзии. Единственото, което обичат повече, е да вярват в тях. Каква по-хубава, по-голяма илюзия от края на една година и началото на нова? Чудесен повод да започнеш „на чисто”!

Едва ли има човек, който не си поставя високи цели, не храни големи надежди и не дава мастити обещания в заветните мигове преди изтичането на последната секунда върху телевизионния екран, защото да, стрелките ги дават и по телевизора.

Обещанията, с които се натоварваме покрай масовата новогодишна психоза, обикновено са свързани с прекратяване на стари, вредни навици и/или със започването на нови, градивни начинания: „от Нова година спирам да пуша”, „от Нова година минавам на диета”, „от Нова година спирам да пия”, „от Нова година спирам да се чукам с всеки срещнат”…

Нова година – нов човек!

Ако бях Бог, щях да държа хората отговорни за неспазването на тези обещания, защото всички новогодишни обещания имат една обща черта – никой не ги изпълнява. Причината? Ами просто от дванайсет-нула-нула стрелката се премества на дванайсет и една. Със същия успех всяка вечер в полунощ можеш да се заричаш, че от утре спираш цигарите. Няма да стане.

Другият психологически феномен, който описва явлението „Нова година – нов човек” са пожеланията. Пожелания към другите и пожеланията към самия теб. Ако новогодишните пожелания се сбъдваха, всички щяхме да сме здрави, красиви, богати, щяхме да получаваме само шестици в училище, щяхме да живеем минимум до сто години и щяхме да сме заобиколени от хора, които ни обичат. Самотата нямаше да съществува. Депресията също. Болестите щяха да изчезнат, а икономическите кризи щяха да се превърнат в екзотика от учебниците по история.

Не искам да звуча песимистично в навечерието на Новата година, защото вярвам в силата на пожеланията, но не и в конкретната причина за тяхното сбъдване. Движението на стрелките върху циферблата не е фактор са сбъдване на желания. Това не е единственият сгоден случай да изкрънкаш от Съдбата нещо хубаво за теб или за някой друг, но най-вече: дванайсет без една не е оправдание за липсата на мечти през останалата част от годината.

Ето защо, препоръчвам ти да мечтаеш още тук и сега. Само и единствено от теб зависи доколко ще промениш живота си към по-добро. Всичко е в твои ръце. За Промяната не е нужен някакъв велик момент. Небесата са глухи, когато не викаш със сърцето си и ще останат слепи за твоите проблеми, ако сам не махнеш превръзката от собствените си очи.

Моето новогодишно пожелание към всички е точно сега, в момента, в който четете тези редове, да станете по-силни, по-мъдри и да поемете отговорността за собствения си живот. Не ви трябват поводи, няма нужда да чакате до дванайсет без една или до следващия рожден ден, или до следващата падаща звезда. Проявете характер и ще получите награда, защото Съдбата обича смелите. И нека Силата да бъде с Вас!

Честита нова 2009-та година!

Тихомир Димитров

декември 31, 2007

2007-ма свърши. Започва 2008-ма.

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 1:56 am
Tags: ,

 Осмицата е символ на щастието и на безкрайността.

Пожелавам ви безкрайно щастие през 2008-ма!

Честита Нова Година! 

И благодаря за вниманието!

Наистина не го заслужавам…

Тихомир Димитров