Писателският блог на Тишо

февруари 16, 2010

Един неприличен роман

Ивайло Борисов, а.к.а pro или pro_01, автор на блога така и така и на 01 – „неприличен роман“, както не без основание са го кръстили издателите му, е особен човек.

Ако трябва да го обрисувам с 4 думи, те ще са:  блогър, геймър, гийк и, не на последно място по важност, писател с особен талант.

Познавам много хора, които попадат в първите три категории, но тях трудно можем да ги наречем дори „читатели”.

А Ивайло Борисов е цял писател.

Не се шегувам.

Голяма уста плюс уникален стил, чувство за хумор и добре дозирана самоирония, богато въображение, лекота на израза, бъкащ от идеи мозък – това е всичко, от което се нуждае един писател.

Другото е липса на мързел, за да седнеш и да набереш текста.

Ивайло седна и го набра.

Значи е цял писател.

Спокойно мога да заявя, че дезине-то беше първият български уеб журнал, който четях с интерес още по времето, когато малцина знаеха що е то „блог” . Няма да излъжа, също,  че се зарибих заради него. Е, не само заради него, но той беше капката, която преля чашата.

Години по-късно в ръцете си държа първия му роман с озадачаващото заглавие „01”.

Изключително подходящ тайтъл, ако питате мен. По ред комплексни причини. Четох какви ли не обяснения, включително от самия автор, но никъде не срещнах асоциация с нацията на машините „зироу оуан” от „Аниматрицата”.

А тя е основна комплексна причина, според мен.

Но това е само моя хипотеза.

Запазвам си правото да не съм прав.

Както винаги.

Книгата, обаче, няма нищо общо с никакви машини.

Тя е изцяло посветена на хората  и на техните малки, селски, еснафски душички.

„Овчедушие” – така наричаме мирогледа на средностатистическия българин, който яде сланина, пие ракия, гледа турски сериали, псува политиците от телевизора и не вижда по-далеч от оградата на собствения си обор.

Няма нещо, което да ме дразни в класическото българско овчедушие и, което да не срещнах между страниците на Ивайловия „неприличен роман”.

Някои хора с основание ще се почувстват омазнени от чекията, която авторът си е бил върху лицето им.

Но тези хора са малко.

Защото на тях не им остава време за четене на книги.

Прекалено заети са с гледане на турски сериали, ядене на сланина, пиене на ракия и псуване на политиците от телевизора.

Един неприличен роман, наистина.

Търсете по книжарниците и на colibri.bg

Тихомир Димитров