Писателският блог на Тишо

февруари 12, 2014

За Дръзновението – една позабравена думичка

draznovenie

Снимка: asme.berkeley.edu

Текст от един критичен читател…

Жоро, гост-автор:

Искам да разгледаме състоянието, което ни държи в правилните вибрации през периода на oсъществяването на нашите намерения – понякога това са години. Става дума за Дръзновението. Това е всеобхватно вдъхновение, цялостна вибрация обхванала една личност – вибрация, която материализира най-бързо и най-успешно, вибрация, която кара светът да ни сътрудничи и да ни предоставя всичко необходимо, когато и където е необходимо.

Това е състояние, което според мен е принципно различно от Намерението. Намерението изразява състоянието преди да започнат Делата. Казваме „имам намерение“ , което поне при мен означава, че още обмислям, но още не съм си мръднал пръста за постигането му… това изразява нещо в Бъдещето, а ти много добре си описал как нищо не се случва, когато живеем за бъдещето. Намерението е нещо, върху което разума осъществява почти пълен контрол. То може да не бъде заредено с емоции. То не изразява действие. То е предшестващо и изчезва, когато пристъпиш към действие, например: имам намерение да прекарам един ден на Витоша – нещо, което съм правил – качвам се на Щастливеца с лифта и слизам пеша до Бистрица…

Та, в този случай, намерението ме е владяло през предшестващата похода седмица… по време на похода вече нямам намерение…аз го правя ! Намерението може да ни накара да си поставим за цел нещо, което в процеса на постигането му да не ни е приятно. Намерението може да ни накара „ да пробваме“ да направим нещо, ама пробите обикновено не носят резултати.

Сега за Дръзновението:

Дръзновението е състояние, което извира от доста по-дълбоко. То е мания, то е психопатия. То ни обзема и ако ползвам твоите формулировки, това са ДЕЛАТА, които ангажират останалите две – МИСЛИ и ДУМИ. То си има чудесни глаголни форми – Да ДРЪЗНА да имам… ДРЪЗВАМ да го направя… ДЕРЗАЯ… повтори ги няколко пъти по отношение на някой твой проект, който още не си започнал и се опитай да почувстваш какъв кеф обзема душичката.

Дръзновението:

– Не идва от разума, а от по-дълбоко. Разумът не само, че не може да го потисне, а се приобщава и той започва да сътрудничи;

– Ни зарежда с енергия докато трае целия процес на постигането на целта – може и с години;

– Фокусира тази енергия точно в правилната посока;

– Ни защитава от изтичането на тази енергия към други цели, защото те ни стават безинтересни;

– Елиминира страха, който е най голямата спирачка;

– Е винаги положителна настройка;

– Е изчистена решимост, естествено състояние на подем, без еуфория, желание без истерия, целенасочено действие без излишни движения;

– То винаги е свързано с постигането на цел, която е от доста по-високо качество, в сравнение със сегашното статукво;

– Ни дава удоволствие и удовлетворение през целия период на постигането на целта;

– Разчупва ограниченията ни, то също не знае ограничение… ако имаш силно дръзновение да свириш на цигулка, то няма да те пусне, докато не станеш по виртуозен от Паганини…

Дръзновението лично за мен е все едно в средата на Тихия Океан да сляза от „сигурната“ лодчица, да се заиграя със стадо делфини, да им внуша да ме отнесат на най-красивия филипински остров, с най-красивите масажистки, с най-приятните блюда и коктейли… по пътя ще ме хранят с риба и ще пия дъждовна вода от шапката си… 🙂

Нали помниш: „Учение и Труд, Жизнерадост и Дръзновение“ – много силен девиз, в система, в която нямаше как да станеш милионер…  Първите две ни зомбираха като привърженици, вторите две ни настройваха да използваме огромната сила на жизнеността и дръзновението СИ, за делата на системата, пример – бригадирското движение – представяш ли си, младежите от 50-те години са спели на палатки и са яли консерви, без пари, докато строят Хаин Боаз, Димитровград, Белмекен.

Не случайно думата ДРЪЗНОВЕНИЕ излезе от употреба…  Обърни внимание, че от 23 години тя не се използва в медиите…  Питай по-младите за тази дума и ще видиш, че повечето не я знаят и не знаят какво означава. А ти много добре си описал колко силни са вибрациите на думите и каква мощ носят в себе си. Представяш ли си сега, когато системата позволява повече варианти, всеки да прояви огромната си мощ, изпитвайки дръзновение, за да оправи собствения си живот? Баси, няма да има кой да работи! Няма да има кой да мете и чисти кенефите. 🙂

Гост-автор:

Жоро

септември 27, 2009

Цел, план, намерение

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 8:50 pm
Tags: , ,

Ако си решил да отидеш на концерт в друг град, това е цел. Ако се качиш в колата и завъртиш ключа, това е ясно намерение да отидеш на концерта. Ако плануваш кога точно ще пристигнеш, къде точно ще паркираш и кого точно ще срещнеш в тълпата, това вече е глупост.

Научете се да живеете без планове.

Плановете вършат работа само колкото да ни покажат, че без тях животът е по-лесен.

Ако живееш без план, лесно могат да те нарекат „безотговорен”. Твърде лесно и твърде безотговорно. Защото е редно да имаш цел в живота, всички ние преследваме някакви цели. Трябва да постигаме целите си, длъжни сме дори, но съгласете се с мен, да отговориш на въпроса „какво?” съществено се различава от това да отговориш на въпроса „как?”.

Ако живееш напълно сам, 100% изолиран от света, в изцяло контролирана от теб среда, където никакви други обстоятелства и хора не могат да въздействат, тогава всичко ще зависи от теб. Но плановете отново ще бъдат излишни. Просто няма да имаш нужда от тях. Все едно да седиш в кухнята гладен, пред теб да има прясно изпечена пържола и ти да планираш как точно ще я изядеш: откъде да я подхванеш с виличката, в каква последователност ще я нарежеш, нали…

Още по-глупаво е да планираш в условията на тотален хаос и непрекъснат обмен с обкръжаващата среда. Всички ние живеем при точно такива условия. Да не говорим колко безумно е да планираш неща, които зависят от действията (решенията) на някой друг. Тук вече напускаме границите на глупостта и навлизаме в дълбоките води на лудостта.

Публична тайна е, плановете никога не се сбъдват. Посочете ми един строеж, завършен точно на планираната дата. Сигурно ще намерите такъв. Но дали този строеж е влязъл в планирания бюджет? А в планираното качество? А дали междувременно не са настъпили някакви промени в архитектурния план?

Архитектите и строителите знаят много за плановете. Те най-добре осъществяват връзката между цел, намерение и план. Тяхната професия е да съставят планове, които никога не се сбъдват. Добър пример за въздействието на мисълта върху материята. И, моля ви, тук няма никаква магия! Има само действия, подчинени на намерения, които преследват някаква цел. И никога не стават по план.

Ако искаш да построиш къща някъде, рано или късно, по един или по друг начин, ти ще я построиш. Но междувременно строителните материали може да поскъпнат, майсторите може да емигрират, инвеститорите може да се оттеглят заради кризата.. Това важи за абсолютно всички цели, за абсолютно всички намерения.

Имаш цял живот на разположение, за да се убедиш в смисъла на плановете. Цял един живот, пълен с разочарования. Фрустрацията е гадно нещо. Но тя е възможна само в съчетание с плановете. Обратното също е вярно. Опитай, ако не ми вярваш. Казват, че „от опит глава не боли”, хех.

Тихомир Димитров