Писателският блог на Тишо

декември 14, 2010

Защо бракът умира?

Станах на 32 и повечето ми приятели, които не са сингъл, са разведени. В пресaта и в Държавен вестник пише, че бракът умира – творят се сериозни материали и се гласуват сериозни закони по въпроса – който иска да чете.

Защо бракът умира?

Защото мъжете абдикираха от него! А жените, които умеят да се приспособяват, ги последваха…

Феминизмът тръби, че бракът е система за патриархална експлоатация и заробване на жената. Превръщал я в частна собственост. И е прав. Но да погледнем нещата от друг ъгъл: някои жени просто ги устройва да са домакни и майки. Мисълта да бухат наравно с мъжете по-скоро ги разстройва.

Бракът умира, защото мъжете абдикираха от него, уважаеми!

Той няма нищо общо със семейството, нека сме наясно – хората ще живеят по двойки и ще си правят деца по двойки до края на света, независимо какво мисли законодателството на страните им или съветът на старейшините им по въпроса, ако живеят в племена.

Говорим за институцията на брака. Тя умира.

Хубавото е, че няма да вземе нито любовта със себе си, нито свободата. Ако си представим брака като озъбена муцуна на давещ се хищник, подал глава над водата, с цел да си поеме въздух, грайферът на ботуша ми е този, който ще върне муцуната там, където й е мястото – под водата, в миналото, при удавените тъпи, злобни идеи.

Бракът умира, защото мъжете абдикираха от него.

А те абдикираха, защото той вече НИЩО не им носи. Абсолютно нищо.

Патриархален или не, бракът гарантираше сигурност в миналото. Както на мъжете, така и на жените гарантираше сигурност. Предпазваше ги от вродения им страх от несигурността.

Мъжете предпазваше от вродения им страх от несигурността на женската природа – гарантираше им, че ще увековечат гените си и, че правото върху собственото им поколение ще принадлежи единствено на тях.

Жените предпазваше от вродения им страх от несигурността на Фортуна – гарантираше им, че в студ и пек, в сняг и дъжд, все някой ще е длъжен да се грижи за тях и за техните деца.

Днес подписът в гражданското не гарантира вече нищо. На никого.

Днес мъжете виждат в жените си бъдещи самотни майки, които гледат собствените им деца и монополизират правата върху тях, а жените, не без основание, виждат в мъжете си бъдещи самотни пияници, които, също не без основание, отказват да плащат издръжка.

Защото „прайдът” нещо се развали. Мъжът е повече от щастлив да плаща издържка, но не на промискуитетната си бивша жена, а на децата, които продължават рода му. Да, обаче, брачните закони в „цивилизованите” страни му предлагат 10% от времето с „лъвчетата” срещу 90% от издръжката. И, понеже „цивилизованите” страни дават на жена му същите права да опъва на полето, той, не без основание, смята „сделката” за нечестна. И е прав. И абдикира от брака. И вижда капани в него. И не можем да му се сърдим.

Жените, които са раждали, раждат и ще продължават да раждат неговите деца, те също еволюират. Приспособяват се. Те нямат друг избор. И те абдикират от брака, за да оцелеят. Като вид. Благодарение на тях оцеляваме всички…

Бракът е сделка, която урежда властови, имуществени, законови и наследствени права в човешкото стадо. Той няма нищо общо с любовта. Той вкарва старите хора с техните вмирисани схеми в чудесното начало на една нова двойка. Той я прави зависима от тях. Той задължава, но не прощава, той забавя, но не забравя. Той е нечестен, алчен, злобен и пресметлив. Освен това е крайно неустойчив. Още преди глобализацията да му „разклати краката” половината бракове завършваха с развод. Ето защо мисля, че мястото му е там – под водата, при удавените стари идеи, които нямат място в новия свят.

Мисля, че е крайно време да си поемем глътка въздух и да дишаме с пълни гърди. Да станем служители да собственото си щастие, ако ще служим на нещо.

Да благодарим на Съдбата, че ни е отредила живот в такова интересно време.

Да се обичаме и да не бъдем такива, каквито не сме. Лебедите са моногамни. Човеците не са. Те са всеядни бозайници, които винаги са в разплод, могат да образуват всякакви двойки по всяко време и практически се размножават безкрайно. От тази гледна точка бракът ограничава дори раждаемостта. Забранява удоволствието. Наказва страстта.

Бракът умира. Опитвайте се да го спасявате колкото си искате. Аз ще продължавам да натискам главата му там, където й е мястото – под водата, при озъбените, стари, хищни, злобни идеи, които нямат нищо общо с новия свят.

Аз ще ви дам глътка въздух.

Вие, ако искате, се задушавайте!

Нямам нищо против.

Само да не чувам оплакванията ви после.

Да не чувам, че сте нещастни с този или онзи човек, но ПРОДЪЛЖАВАТЕ да сте заедно, защото ТАКА ТРЯБВА.

Всеки е отговорен сам за собствената си съдба!

Аз ще ви подаря глътка въздух.

Вие, ако искате, дишайте!

Тихомир Димитров

февруари 4, 2010

Защото тя е доволна, че е жена

Човек трябва да се радва на мъничките неща в живота.

Една от моите мънички радости е да пускам заядливи коментари в блогове на феминистки.

Правя го заради липсата на диалог в тези сайтове и заради това, че съм кретен.

Правя го, защото от феминизъм в Близкия Изток имат нужда повече, отколкото в Европейския съюз и в САЩ, където феминизмът съществува по простата причина, че няма кой да му пречи. В Европа и САЩ хората са цивилизовани. Обществото им е убедено (от доста време насам), че жените и мъжете трябва да имат равни права.  И ги гарантира със закон. С основния закон. Оттук-нататък, лична грижа на всеки човек е да си знае, пази и защитава правата, за да може законите да се превръщат в реалност.

Феминизмът такъв, какъвто ни го преразказват из българските географски ширини, обаче, ме озадачава много. Ето защо:

Първо, той среща огромно неразбиране и понякога дори е отблъскващ за самите жени.

Второ, прекрасно е, че ценностите на едно социално активно движение се разпространяват безплатно в Интернет – прекрасно е от гледна точка на историческото образование и на общата култура,  но е необяснимо защо в очевидния си стремеж към популярност с цел обществена промяна, българските феминистки забравят да обяснят какво предлага феминизмът на мъжете? Къде е техният бенефит от цялата работа? What’s in for me? Как иначе ще привлечете и мъже към вашата кауза (с изключение на собствените ви гаджета / съпрузи)?

Обещанието за равнопоставеност не върши никаква работа на мъжете. Тях много рядко ги принизяват на сексуален принцип. Както и вас, между другото, уважаеми феминистки! Само от мен зависи дали ще се обидя, когато някоя кака изцепи, че мъжете са „плоски” / „лесни” / „елементарни” същества, примерно. Ми не се обиждам! Това си е нейното мнение. Сигурно е права за себе си. Да страдаш от чуждата глупост е глупост. Защо феминизмът премълчава това?

Трудно ще изкушите мъжете с идеята за повече домакинска работа, а още по-трудно ще ги изкушите с перспективата заради случайно изтърван в офиса лаф да имат проблеми с началството или да плащат глоба.

Не ми харесва да се чувствам отговорен за това, че жените са физически по-слаби, че стават жертва на обществени предразсъдъци, на улично насилие, че са подценявани или обиждани заради пола им. Да, има чобани, които ви освиркват по улицата, стискат ви за задника и ви говорят като на малки деца, но аз не съм от тях, уважаеми фемист(к)и! И категорично отказвам да изпитвам дискомфорт заради действията на тези чобани, само защото сме от един пол. Сърдете се на майките им, които не са ги възпитали навремето!

Защото феминизмът работи против начина, по който съм  възпитан аз. Мен мама ме е учила (с променлив успех) да говоря културно, да се къпя редовно и да мириша на хубаво.  Освен това, мама ми е казвала, че културните момчета, които се къпят редовно и миришат на хубаво, трябва още да отварят врата, да подават ръка, да дърпат стол и да помагат с палтото. Така е възпитано да се държи човек в обществото.

Елементарните кавалерски жестове се възприемат еднакво добре от възпитаните мъже  и от възпитаните жени.  Да, „патриархалното възпитание” ражда стереотипи, които са трън в очите на феминистките, знам. Това не променя факта, че когато дърпаш сама тежките врати в мола или когато мъкнеш пет торби с багаж, но отказваш елементарна помощ, защото си еманципирана жена, ти се превръщаш в колхозничка, в другарка-бригадир, в еманация на женски булдозер! Какъв е проблемът да се държиш като дама и едновременно с това да изкарваш повече от мъжете?

Хайде, стига съм ревал. Всички глупости, които написах дотук, са кратко резюме на неуспешните ми опити за диалог с различните свърталища на БГ онлайн феминизъм.

В името на справедливостта ще си призная, че там понякога срещам и добри практики / идеи.

Причината за тази статия е една от тях:  „Защо съм доволна, че съм жена

Съдържанието на текст с подобно заглавие, публикувано в блог с феминистична насоченост, разбира се, няма нищо общо със заглавието. Под залъгващия титул четем  поредното банално оплакване от бариери, които човек поставя сам в собствената си глава… Едно е да мислиш: „от мен се очаква да имам деца”, друго е някой наистина да очаква от теб да имаш деца. Ето аз, например, не очаквам от теб да имаш деца. Какво става с хипотезата ти тогава? Второто споразумение на толтеките гласи: „Не прави никакви предположения!”

Прочетох още публикации от вихрещия се в момента „Карнавал на женското царство”  по блоговете и какво да видя – ми то имало доста жени, които са доволни от факта, че са жени!

Повечето текстове са забавни. Прочетох ги с интерес. Разбрах, че да измиеш чиниите, без да си развалиш лака, да танцуваш на висок ток и да се преоблечеш седем пъти за 20 минути, без да си развалиш прическата и грима са  джедайски умения, достъпни единствено за нежната част на Силата. Възхитителни умения, според мен!

Че какъв е проблемът да измиеш чиниите и едновременно с това да искаш да бъдеш красива за мъжа си? Нали го обичаш? Проблем става, когато миеш чиниите за мъжа си и го мразиш. Когато вече не ти пука как изглеждаш. Този проблем, обаче, е личен. Той не е проблем на обществото и отново съществува само в нечия глава. Много жени са в неравностойно положение, те действително се нуждаят от помощ, но не от съвета на феминистки, а от съвета на добър бракоразводен адвокат!

Въобще, тези статии са ценни, защото в тях самите жени показват колко далеч са от феминизма.

Стана ясно, че феминизмът такъв, какъвто ни го препоръчвате, не съдържа нищо за мъжете. По-лошото е, че той не съдържа нищо и за жените. Поне за повечето от тях.

Примери бол, но аз ще се спра само на най-мазния:

Съгласен съм, че не бива да третираме жените като сексуален обект. Обидно е.  Дехуманизира. Освен това е доста трудно – разни майки, баби, сестри, лели и внучки, въобще 90% от женското население попада извън тази категория.  Стига да не четеш статията ми в затвора…

Истината е, че в „сексуален обект” се превръщат само жените, които искат да бъдат сексуален обект, които се стремят към този имидж, които по една или друга причина държат обществото да ги възприема като сексуален обект.

Феминизмът такъв, какъвто ни го препоръчвате, не съдържа нищо и за тях.

Защото нямате право да се месите в личния избор и не можете да диктувате на свободната воля.

За финал ще цитирам едно много изтъркано френско клише:

Ако публичният имидж на съвременната „търсена“, „харесвана“ и „преуспяваща“ жена ви дразни, ако смятате, че този имидж формира кофти стереотипи, ако ви кара да изпитвате дискомфорт, не се сърдете на обществото!

Не обвинявайте мъжете!

Не търсете под вола теле!

Cherchez la femme!

Тихомир Димитров

септември 28, 2007

Single White Male in da City

Да бъдеш сингъл уайт мейл ин да сити е приятно, преходно и понякога доста забавно състояние на тялото и ума. Говоря за младите, несемейни мъже на възраст между 25 до 30+ години, които дори да са обвързани, не живеят на семейни начала. Нито пък с техните. И най-важното – нямат деца.  Абе, ергени, един вид. Ергенлъкът е доста дискутирана и любопитна тема, а още по-интересна изглежда тя в началото на 21 век тук – в България. Ин да сити. Ще хвърля бегъл поглед върху петте опорни точки, които правят живота на съвременния SWMIC такъв, какъвто е. Отвътре.

Независимостта. Безспорно това е най-голямото предимство. Вече не си ученик, завършил си даже университета (може би), успял си да се измъкнеш изпод бащината стряха с или без помощта на двамата ти родители. Сега или живееш под наем или изплащаш някаква стогодишна ипотека. Прецакан си и в двата случая, обаче имаш работа и все пак изкарваш някакви пари. Вече никой не ти виси на главата. Та ти си независим! С родителите си ходите на гостита, които могат да бъдат доста приятни (заради топлата храна), поне докато не започнат задължителните скандали. С времето се научаваш да не спориш с тях, да се съгласяваш, а след това да правиш каквото си знаеш. Все пак, тяхното царство се разпростира до прага на входната им врата. Оттам нататък си ти.

Учителите и професорите, които ти поставяха оценки, също са в миналото. От време на време сънуваш кошмари, че не можеш да вземеш държавния, че си изтървал някаква заверка, колоквиум или, че те хващат да преписваш на класното по математика. Будиш се, облян в студена пот, оглеждаш се и те обзема моментално облекчение – ти си вече независим. Няма кой да ти поставя оценки. Вадиш дипломата от чекмеджето и я пипаш, за да се увериш, че си сънувал, да, истина е. Вече не си ученик. Отчиташ се само пред шефа. Ако пък си на свободна професия или частна практика, независимостта ти се умножава по сто. Затова й казват „свободна”.

Понякога кошмарите се повтарят и с дългогодишната ти приятелка. Будиш се и отново се успокояваш – сега си независим дори и от нея. Тя прехвърли 25-те, запозна се с много по-възрастен от теб и вече му е народила няколко деца. Живее с техните заедно с мъжа си. Или още следва. Или стои в къщи по цял ден, чисти акота, бърше повръщано, пере, глади, готви, чисти и извозва на принципа: „боса, бременна и пред мивката”, или пък си е наела детегледачка и домашна прислужница и се е превърнала в злокобна кариеристка, която изкарва четири пъти повече от тебе. Или е женена за новобогаташ. При всички случаи вече нищо не ви свързва. Ти си независим.

Дотук с плюсовете. „Свободата, Санчо, е велико нещо”, което в повечето случаи ти излиза доста скъпо. За разлика от повечето ти връстници, които все още страдат от илюзията, че е оферта да делят един апартамент с техните, ти трябва да се напъваш да изкарваш минимум 200-300 кинта повече от тях на месец. Защото ти трябват пари. Парите никога не стигат. За наема или за стогодишната ипотека. За веро, за прах за пране, за сапун, за омекотител, за  мебели, за дрехи, за паркеточистител, за тока, за парното, за колата, оп, май станаха минимум 400-500 кинта отгоре, а не само 200. Именно това е причината, поради която Ти се развиваш, а те стоят на едно място. На тях не им се налага да си купуват безумни и безсмислени неща като омекотител, веро и прах за пране. Те са доволни от малките си заплатки, защото им идват джобни. Ти си винаги недоволен. Искаш още. И обикновено намираш начин да го получиш.

Научаваш се да готвиш. Знаеш откъде се пуска пералнята. Вече не мразиш прахосмукачката, а с ютията си говорите всяка сутрин преди работа. Наясно си намаленията и в Метро и в Била. Можеш само срещу 50 лв да си напълниш хладилника с продукти за един месец, които после ще ти се наложи да сготвиш. Купуваш си евтини, но качествени и удобни  дрехи, които ти стоят добре. Обикалянето по магазините вече не досада, а спорт по физическо оцеляване. Знаеш и можеш повече от синчетата на мама. Ти можеш да живееш техния живот, но те не могат да оцелеят в твоята действителност. Ти си независим. И това трябва да те прави горд.

Сексът. Доста относително понятие, което се случва на приливи и отливи. Тук важи принципът като вали – вали из ведро, като започне сушата – сякаш няма край. Когато  си с някоя мацка ти се лепят още поне две. Когато си сам, дясната ръка започва да нарича компютъра ти „мамо”. Защо се получава така? И аз не знам. Не могат ли нещата да бъдат малко по-равномерни, малко по-балансирани? Не знам. Явно жените имат някакъв първичен инстинкт, с който „подушват” дали се котираш в момента или не. Дали си вървежен. Дали имаш самочувствие. Дали изкарваш достатъчно пари.

Понякога завиждаш на семейните си приятели за това, че довечера ще имат какво да чукат, за разлика от тебе. Но не им завиждай. Всеки опитен човек ще ти каже, че бракът е убиец на страстта. Освен това, ти имаш куп предимства, за които семейните мъже могат само да мечтаят. Например: да се напиваш с приятели винаги когато ти е кеф и по всяко време на денонощието, да се излежаваш с дни пред телевизора или да ‘се разболееш” от работа и да прекараш една седмица някъде в планината, без да даваш обяснения на никого как, къде и защо, да играеш любимата си компютърна игра до пет сутринта, да излизаш с няколко момичета едновременно, без да се притесняваш, че това  може да ти струва къщата и/или колата.

Верно, техните дрехи са по-огладени и подредени от твоите, хладилникът им е по-пълен от твоя, а в кухнята им по-често има сготвена топла храна, но повярвай ми, те плащат прекалено висока цена за това. Принудени са да работят работа, която невинаги ги кефи, само защото е „сигурна”. Трябва да взимат детето от детската градина, да бъдат частен таксиметров шофьор на половинката в задръстванията всяка сутрин и всяка вечер, да понасят досадните й родители, тъпите й приятелки, да извеждат кучето на разходка по два пъти на ден – все неща, срещу които ти си напълно имунизиран. И какво получават в замяна – досадна свирка и то само при условие, че измият чиниите, изхвърлят боклука и/или сготвят преди това. Я пак си помисли, наистина ли трябва да им завиждаш?

Сватбите. Щом си минал 25 годишната възрастова бариера, значи ходенето по сватби е започнало да ти се превръща в нещо като бачкане. Освен ако не си пълен социопат и нямаш абсолютно никакви приятели, разбира се. Просто 25 е една преломна възраст, на която, както бях писал в статията си „Жената на 25”, момичетата най-често забременяват и респективно, се женят за притежателя на авторските права. Или за някой балък, но това теб не те засяга по никакъв начин. Ти си колега, приятел, съученик, брат, братовчед или бивше гадже на въпросните момичета. И имаш невероятната възможност да преядеш и да попоркаш за сметка на чуждото нещастие. „Важното е младите да се обичат, ние с каквото можем, ще помагаме”, сигурно е дежурният ти лаф.

Гледаш с прискърбие и насмешка на скучните ритуали в съвета и в църквата, а после и на „оригиналните” сватбарски подмятания на диджея в някакъв огромен, социалистически ресторант. Знаеш целия репертоар наизуст. Толкова добре го знаеш, че можеш сам да започнеш да организираш сватби. Да бе!

От една страна, хем се забавляваш истински да разваляш синхрона, подскачайки пиян като кирка на хорото, хем се притесняваш, че цялата тази говняна история няма да ти се размине и на теб. Един ден ти ще си палячото в белия сватбарски костюм.  Един ден ти ще си ходещият на два крака татко-банкомат или не дай Боже – завряният зет.  И този ден може да настъпи много по-скоро, отколкото очакваш. Пази се. Мисли повече с горната си глава, отворко!

Иначе сватбите са хубаво нещо. Те често биват последвани от гостита и банкети по повод кръщенета, годишнини, нов апартамент, ново куче, нова дограма и всякакви „нови” поводи, които ти не бива да пропускаш, защото освен безплатно ядене и пиене, те предлагат шаферки, сестри, приятелки и братовчедки на булката, които, по стечение на обстоятелствата са в приповдигнато настроение, приемат те за близък, вътрешен, свой човек или най-малкото – познат, пият алкохол и в най-добрия случай също като теб се надяват да „забършат” нещо свежо за сметка на „бракуваните” хора.

Притеснява те обаче един факт, дори много сериозно те притеснява  – все повече и повече твои приятели започват да се обличат в палячовския костюм с папионката, да те канят на банкетите и кръщенетата си и постепенно да се превръщат в скучни родители или още по-скучни, отчуждени кариеристи, за които семейството, децата, работата, съпругата и всичко друго на този свят стои като приоритет преди теб. Започваш да губиш ценните приятелства от детските си години, започваш да оставаш сам. И може би точно това е причината един ден в огледалото да видиш палячото с папионката. Един ден, който може да настъпи много по-скоро, отколкото очакваш….

Роднините. Те са неразделна част от сватбите, любимите им теми са кога най-после ще си намериш по-сериозна работа и кога най-после ще ги зарадваш с един ревящ и акащ пакет бели пелени. Роднините са хубаво нещо, от мене да го знаеш. Стига да не им се връзваш много-много. И не става дума само за ревящия, акащ пакет. Ако си срещнал човека, който си струва, какво чакаш още? Става дума за това, че те винаги имат идеи за собствения ти живот, които са диаметрално противоположни на твоите. И въпреки всичко, роднините те обичат. Те са твоите хора. Ако ти се случи нещо лошо, те първи ще се опитат да ти помогнат, а не приятелчетата от квартала. Роднините са твоят безценен подарък от Съдбата именно защото нямаш възможност да ги избираш. Затова се грижи за роднините си, обичай ги и им се радвай, докато ги имаш. „Човек никога не е подготвен за раждането и за смъртта.” Така че роднините са неразделна част и от погребенията. Свиквай.

Приятелите са твоето спасение и утеха. Те знаят, че си прасе, че си виждал майка си (сестра си) гола и, че понякога не можеш да го вдигнеш. И което е още по-лошо, те знаят, че майка ти (сестра ти) са те хващали да мастурбираш. Пред тях няма нужда да се преструваш. Няма нужда да получаваш гастрит от задържане на вредните газове, както правиш на канапето или в леглото с новата си приятелка. Няма нужда да ходиш до тоалетната и да пускаш силно водата през пет минути, само защото вчера си хапнал „Свинско по сечуански”. Те са хората, които те приемат такъв, какъвто си. Харесват те именно заради твоите недостатъци. Така че, ако четеш това и все още си Single White Male in the City, пази приятелствата си с усърдието на Доберман пред милионерска вила в Бояна.  Именно те са най-голямото ти богатство.

Тихомир Димитров

май 1, 2007

За жените, които се превръщат в мъже и мъжете, които се превръщат в жени

 

Иска ми се да обърна повече внимание на един дефект на съвременното общество, с който се сблъсквам почти ежедневно. Обичам дефектите, крайностите и противоречията. Интересни са ми, защото те носят промяната в себе си. Никой не може да каже със сигурност дали промяната е за добро или за лошо, но със сигурност такава има и китайското проклятие „да живееш в интересни времена” със сигурност важи за хора като нас – за мен и за теб, който четеш този текст в момента.
Живеем на прага на две епохи – в нашия кратък жизнен цикъл, който е като премигване на електрическа крушка в очите на Вселената, се случиха доста интересни неща. Разкрачени сме между две столетия, две хилядолетия, две епохи, ако щеш. Станахме свидетели на технологичната революция, на появата на интернет, на модерната война с тероризма, на първите туристически пътувания  в космоса, на влаковете, които се движат с 570 км/ч и на хората, които сбъднаха мечтата на Икар да порят небесата със собствени криле (не без помощта на реактивната тяга, естествено). За последното можеш да си направиш справка като напечаташ “flying man” в youtube.
Вярвам, че това е само началото и не мога да си представя как ще изглежда светът след 30-40-50 години.  Всичко и всички наоколо говорят за радикалните промени, на които ставаме свидетели в ежедневието. Астролозите чертаят картата на звездното небе в очакване на Ерата на Водолея, фаталистите размитат за края на света, футурулозите строят космически хотели на луната, а социолозите се занимават с един не по-малко интересен феномен – промяната в естествените социални роли на мъжа и на жената в съвременното общество.
Накратко, жените днес все повече заприличват на мъже и обратното. Тук няма да говоря за метросексуалния мъж, защото той е модна тенденция и като такъв няма достатъчно дълго присъствие, за да носи символите на ПРОМЯНАТА.
Нека да започна с жените. Съвременната жена няма мустаци и брада (слава Богу), но на моменти ми се струва, че при доста от представителките на „нежния пол” са започнали да им набождат пишчици там долу. Какво имам в предвид ли?  Ами жените са станали злобни, агресивни, алчни, пресметливи, лъжливи и жестоки почти колкото мъжете. Работохолизмът, граничещ с човекоядство, допреди време беше привилегия само на „силния” пол, който си докарваше инфаркт след 30 години изплащане на ипотека и грижа за петчленното си семейство. Жена му си стоеше в къщи, гледаше децата, ходеше по фризьорски салони или пък си бачкаше нещо там, колкото да не й е скучно. Занимаваше се с хобита. После изведнъж тя реши, че може, иска и трябва да получи живота на своя съпруг. И го получи, поне в демократичните общества.
Твърде лесно е в този момент да ме разбереш погрешно. Аз не се обявявам против еманципацията и равноправието на жените. За свободния избор съм и не виждам противоречие дори в жените с униформа. Обаче бачкането съсипва. Бачкането ти носи малко повече кинти (никога достатъчно, просто с работа не се става богат), но ти ограбва личния живот, приятелите, свободата, семейството и най-вече: комфорта.
Да си работохолик не е комфортно. Изкривява те, озлобява те, ставаш нервен, депресиран, вечно недоволен, превръщаш се в човека-краен срок. Не препоръчвам този начин  на живот нито на мъжете, нито на жените. Депресията, самотата и изолацията, наред с наркотиците,  алкохола и самоубийствата  са бичовете на нашето съвремие. В основата им стои работохолизмът. Капиталистическата система не прощава – иска още, още и още, повече производителност, повече овъртайм, по-кратки срокове, максимална ефективност. Тя не се интересува от свободното ти време и от истинските ценности на твоя живот по същия начин, по който не се интересува от опазването на околната среда. Пише същите красиви доклади за мотивация на персонала, каквито пише за екология, но не прави нищо по въпроса. Тя ти дава пари. Ако това е, което искаш, нямаш право да се оплакваш. Продал си живота си. Толкоз.
Ами че това е проблем и за мъжете, ще кажеш, какво общо има с еманципацията? Има, защото мъжете и жените са различни, идват от две различни планети. Жените имат някои неоспорими предимства пред мъжете – по-чувствителни са, имат по-развита интуиция, умеят да оцеляват по-добре. Еволюцията ги е научила така. В резултат от повишеното си емоционално възприятие към света и вродената заложба да се грижат за по-слабите, те стават по-добри поетеси, преподаватели и общественици от мъжете. Имат по-силно развита емпатия, това е всичко. Ала опитвайки се да яздят редом с мъжа, доброволно подлагайки се на всички лишения и трудности в името на независимостта, сигурността, материалната обезпеченост или каквото се сетиш, те се сблъскват с грубиянщината на мъжкия свят. И загрубяват. Загрубяват по-лесно именно защото са по-чувствителни.
Тежките престъпления, алкохолизма, наркоманията и психическите отклонения, редом с много други врати на ада вече са широко отворени за войнстващите дами. Затворите и лудниците са пълни с тях. Кардиологичните отделения също. Инфарктът съвсем скоро ще престане да бъде приоритет на деловия мъж с джип. Колкото повече мацки с джипове по улиците, толкова повече мацки в санаториума за бизнесмени с изгърмели бушони. Ако искаш пари – това е, което получаваш. И нямаш право да се оплакваш.
Докато всичко описано по-горе се случва с живота на „нежния” пол по света и у нас, в живота на неговата „по-силна” половинка протичат регресивни процеси, които също са за оплакване. Ама много. Модерно е да си гей или метросексуален мъж, обаче тук няма да говоря за мода, защото тя е по-краткотрайна дори от човешкия живот, тук ще говоря за ценностната преориентация на мъжете.
Преди време бях в Швеция – страна, в която жените отдавна са „спечелили” борбата между половете. В обществените тоалетни, например, има една клетка за мъже, две за жени и една за инвалиди. Можеш да попаднеш дори на заведения, където няма мъжка тоалетна. Същото се случва в Англия, Швейцария и други развити европейски държави. Шведските жени са превзели политиката, международните отношения, бизнеса, всичко. Обаче какво става с високия рус, шведски викинг? Ами ето какво – писнало му е да тегли каруцата и се е отказал. Оставил е юздите, заедно с отговорностите и неприятностите по дърпането им на жена си. Ползва отпуски по бащинство, по майчинство и получава социални помощи за хиляди евра. Ремонтира си мотора, обикаля из страната и се грижи за децата си. През делчничните дни кафенетата в центъра на Малмьо са пълни с рокери, които пият бира, а до тях стои паркиран Харлей с бебешка седалка на багажника. Шведските мъже имат много свободно време и живеят в демократична, богата държава, която толерира това  – женят се помежду си, разрешават им дори да си осиновяват деца (дъщерички, разбира се, не момченца), пушат джойнт и ходят на излети сред природата, защото вече не им се налага да изплащат сами ипотеката. Жена им се е нагърбила с тази задача. Те предпочитат да карат ролери по крайбрежната ивица в понеделник. Много по-разтоварващо е, някак. Имам чувството,  че тези търтеи само са чакали да започне еманципацията, за да прехвърлят всички отговорности на жените и да измият ръце от типично мъжките си задължения.
Социалните ролки се смениха. Жените заприличаха на мъже, а мъжете – на жени. И то в «моредните» общества, към които се стремим. В Англия, например, е грубо и непристойно да закачаш непознати мацки по заведенията. Дебелите руси англичанки са доста освободени и агресивни същества и могат с един ритник да ти вкарат топките в гърлото, ако се правиш на голям сваляч. Те са еманципирани. Сами решават с кого да се чукат и кога. Младежите са започнали да се държат като срамежливи ученички от седемдесетте – напиват се, отиват на дискотека и пушат до стената с надеждата, че някоя ще ги забележи и ще ги покани на танц. Грижат се много да бъдат забелязани, затова наблягат на външния си вид – купуват маркови дрешки, използват много козметика, гримират се, епилират си тялото, станали са чувствителни и лесно раними, интересуват се от хороскопи и мода – превъранли са се в путки. Сори за грубия израз, ама е така.
Харесва ли ти всичко това? По-добре си науми, че ти харесва, защото животът в началото на 21 век дава все повече и повече сигнали, че социалните роли на мъжа и на жената се сменят. А да, и си намери работлива жена. Не е важното да е хубава и умна, важното е да е трудолюбива. Епилирай се от глава до пети, после иди на някой коктейл и се надявай някоя бизнесдама да те забележи и да те покани на танц. Говори й за кариера. И за зодии. Опитай се да я убедиш, че пръст в срещата ви има Съдбата. След време ще можеш спокойно да покажеш среден пръст на шефа си и най-после да излезеш в майчинство. Завинаги.
На мен, честно да си призная, всичко описано по-горе изобщо не ми харесва. Липсва ми традиционният образ на мъжа и на жената. Липсва ми разпасният пич с тридневната брада, бутилка JIM BEAM в ръката и LUCKY STRIKE в джоба. Липсва ми илюзията, че жените са по-крехки същества, за които трябва да се грижим, които трябва да пазим и защитаваме от несправедливостите на живота. Да им отваряме врати и да постиламе палтото си в локвата, за да не съсипят новите си обувки. Да ги заговаряме първи. Да ги ухажваме продължително време, а те да се дърпат, уж че не им е интересно. Не обратното. Обратното ме отвращава. Живеем в интересни времена. Свиквай с тази мисъл.

Тихомир Димитров

ноември 14, 2006

Тва не – Граждански брак

Filed under: Без категория — asktisho @ 7:58 am
Tags: , , , , ,

 

Вероятността в наши дни да се ожениш, а после да се разведеш е 50 на 50. Който не ми вярва, да си изтегли филма “The Real Cost of Divorce”, има го в Арена. При положение, че, математически погледнато, има точно толкова смисъл да се жениш, колкото няма смисъл да се жениш, питам, аджеба, защо хората продължават да се женят? Може би обичат риска? Харесва им да делят имущество по съдебен път ли, не знам? Може би им харесва да останат без апартамент и да не могат да си виждат децата,  или обичат унижението по време на брако-развдоното дело в съда? Излъганите очаквания? Неспазените клетви? Омразата на нейните (неговите) родители, които доскоро си наричал(а) „мама” и „тате”? Или просто си достатъчно тъп(а), за да си мислиш „Това на мен не може да ми се случи, аз го (я) обичам и той (тя) мене също”?
Това, което най-много ме дразни в гражданския брак е, че те третират като дойна крава още от самото начало – съдебни, медицински, общински, църковни, нотариални такси, свръх надценени куверти  и въобще отношението на индустрията, която се издържа от брака в едно изречение може да се изрази като: „Щом си толкова тъп, че да се жениш, ще си плащаш!”  На всичкото отгоре, има петдесет процента  вероятност по-късно да се срещнеш и с другата индустрия – тази, която се издържа от развода.
Там отношението е още по-гнусно. Не стига дето си разбит физически, психически и емоционално, ами те ти дърпат последните кинти от ръцете и почти ги чуваш да ти казват: „Видя ли сега, набута се, ние ти разправяхме, ама ти…. така ти се пада, хак да ти е! Давай сега паричките като си толкова тъп! Да беше мислил повече навремето!”
Другото, което не мога да разбера е откъде на къде трябва да давам писмено обяснение на Държавата, че съм решил да прекарам остатъка от живота си с ето този човек? Защо трябва Държавата да ми свети? Тази Държава, която ограби труда на родителите ми и на техните родители, която изгони младото си поколение да мие чинии на запад? Тази Държава, която ежедневно се опитва да прецака хората, които си вадят хляба с честен труд, а си затваря очите за замъците на Големите бандити? Тази Държава, която унищожава собствената си природа за пари? Аз на тази Държава ли трябва да се обяснявам, че обичам една жена и, че искам да й направя деца и да остареем заедно?
А трябва и да си платя за това?!  KISS  MY BIG, FAT, WHITE ASS!!! Няма да стане! Не и в този живот! Има достатъчно балъци, които да издържат индустрията на брака и индустрията на развода.  Мисля, че ще е оправят без мен.
Тук искам да подчертая дебело, че „да узакониш” връзката си, да направиш децата си „законни” и други подобни клишета, с които може да се опитате да защитите брака не ми минават и ще ви кажа защо. Първо, българското законодателство не дискриминира по никакъв начин двойките, живеещи „на семейни начала” пред двойките, сключили граждански брак. Има логика, тъй като е преписано от Европейското законодателство, а то, както знаете, е доста демократично: щом разрешава на обратните да се женят и да осиновяват деца, няма как да задължава хетеросексуалните да сключват брак насила, нали?! Съществува т.нар правен институт на „конкубинат” –а, което в превод от латински означава „съвместно съжителство”. То дава абсолютно същите права и отговорности на двете страни, каквито дава и бракът. Ако решите да се разделяте и жена ви прецени, че е „помогнала” да се сдобиете с половината от всичко, което сте купили по време на общото ви съжителство, тя може да ви осъди и да си го вземе. Нищо, че не сте женени. Трябва само да събере достатъчно свидетели, които да потвърдят, че наистина сте живели на семейни начала един определен период от време. Децата в повечето случаи също отиват при нея. Да не говорим, че опитите на българското правителство да мотивира сключването на граждански бракове с данъчни преференции на принципа на семейното облагане са точно толкова импотентни, колкото всичките му опити да прави каквото и да било.
Интересува ме, след като знаем всичко казано по-горе, защо трябва да се женим?
Ето защо! Има четири варианта:

1) Защото тя е бременна, родителите ви настояват да се ожените, а вие сте икономически зависими от тях, така че няма накъде – жените се.
При това положение на нещата никой вече не е в състояние да ви помогне. Оженете се и продължавайте да слушате мама и тате какво ви говорят! Да бяхте ползвали най-обикновен презерватив за трийсет стотинки и нямаше да се стигне дотук, ама ….”гъз глава затрива”,  казват старите хора.

2) Защото любимата ти поставя ултиматум – с мен пред олтара или изобщо без мен.
Ами замисли се, бате, щом още отсега започва да поставя ултиматуми в какво чудовище ще се превърне след 20 години. Пък и щом те притеснява, значи нещо не е читава работата: или е бременна от друг и търси „законен” баща на детето (банкомат на два крака) или търси някакъв интерес в цялата работа, който няма нищо общо с любовта. Сам си прецени. После да не кажеш, че не съм те предупредил!

3) Тя (Той) е доста по-напред с материала от тебе и цялата работа е, за да намажеш кинти. Единствената разумна причина да сключиш граждански брак в началото на 21 век!!!

4) Защото нямаш достатъчно мозък в главата и си готов да си платиш за това. Тръгвай да се занимаваш с организация! Освен всичките пари и нерви, които ще потрошиш, ти обещавам да срещнеш много лошо отношение, кофти обслужване и в най-добрия случай – безразличие към най-великия момент в живота ти от страна на заетите в индустрията на брака. И, о, да, трябва да разполагаш с много, много свободно време. Минимум шест месеца хем ще бачкаш, хем ще си плащаш за лукса да се ожениш…

А можеше да минеш без всичко това! Животът след сватбата си продължава по старому и човекът до теб си е същият. В крайна сметка важното е да се обичате и да ви  гот, че си живеете заедно. Майната им на традициите! Бракът не гарантира никаква сигурност! Може да е гарантирал на баба ти, но на теб нищо няма да ти гарантира, пък и един подпис лесно се разваля с друг подпис. И с пари, хвърлени на вятъра.  Сам избираш дали да вярваш в лъжите на брачната индустрия или не. Аз не бих позволил на разни държавни чиновници и печалбари да ми се месят в личния живот.

.

.

Тихомир Димитров

ноември 9, 2006

Тва не – мъжете с изплезени езици

Filed under: Без категория — asktisho @ 1:48 am
Tags: , , ,

Отдавна се каня да напиша този материал. В него става дума за мъжете с изплезени езици. Сигурен съм, че всеки познава поне по един такъв – ако не собственото ви гадже (в случай, че сте жена), то гаджето на най-добрата ви приятелка и в повечето случаи –най-добрия ви приятел (ако сте мъж).
По какво да различим мъжа с изплезен език от останалите мъже? Не по това, че се плези, разбира се! Всъщност той е доста сериозен и никога не се плези, камо ли пред приятелката си. Ще дам жокер – представете си загорял програмист (тук нямам за цел да обидя програмистите, които много уважавам, техният труд е ценен, но пък и програмистите, които аз познавам нямат нищо общо с програмистите по принцип), та представете си загорял програмист, който не е барвал нищо от две години. Изведнъж Съдбата решава да покаже безкрайната си щедрост и изненадващо нашият започва да се появява по разни партита и свински запивки с приятелка. При това момичето изглежда съвсем нормално (на пръв поглед няма никакви видими дефекти). Дали е с него заради двата бона заплата или има някаква друга изгода в случая не е важно. Важното е, че въпросният младеж изведнъж решава да преосмисли цялата си житейска философия и се променя тотално. Първата реформа е да престане да с вижда с приятелите си. Или пък, ако това стане по случайност, готов е да ги зареже в мига, в който получи безплатен ес ем ес от интернет, изпратен от Нея. Втората реформа е в начина на живот: зарязва алкохола, започва да ходи на фитнес, спира да пуши или става вегетарианец. Третата промяна е в самочувствието – смачканият доскоро човечец изведнъж започва да се чувства като Бял човек. Демонстрира завидно добро състояние на духа, говори за жени (забележете – в множествено число!!!), при това от позицията на разбирач, изобщо става много голям отворко. Готов е даже да се подиграе с тебе или да ти даде съвет, ако се изтървеш, че и ти не си пипал от доста време насам. Мога да изредя още много характеристики на мъжа с изплезен език, но тъй като ме мързи, ще се спра на основната му характеристика – той е покорен като кученце и е готов да изпълни всяка прищявка на новата си приятелка, като мисли, че с подобно поведение увеличава шансовете си пред нея.
Е, имам една новина за тебе, путьо! Мъжете също плачат! Сигурен съм, че ако се разпознаваш някъде из горните редове и ти ще плачеш един ден, при това с горчиви сълзи. Защото не знаеш елементарните правила на играта. Аз ли да те уча, че всички глупости, които ти говори мацката, ги говори само, за да се направи на интересна, и, че няма нужда да й се връзваш на акъла, защото тя точно това иска – да не й се връзваш, а да имаш собствено мнение по въпроса. Не се ли досещаше, че дори най-голямата кучка се прави на строга господарка само и само, за да привлече с поведението си по-силен от нея алфа- мъжкар, който да я захапе за шията и да я сложи на мястото й, заради което тя ще го обича до гроб? Не ти ли мина през ума, че именно хората, които са ти търпели депресията и простотиите цял живот (а именно – приятелите ти) заслужават малко повече уважение от сляпата неделя, дето е решила да ти пусне? Не ти мина? Ето заради това хора като теб чукат рядко, бате! Защото не знаят правилата на играта. Да ме прощаваш, ама сам си го търсеше. С всеки изминал ден езикът ти ставаше все по-дълъг, докато накрая не започна да обираш боклуците по земята с него. А тя, мацката, колкото и да е загубена, търси всичко друго в този живот, но не и мъж с изплезен език. И знаеш ли защо? Защото вече си има поне един, бил той бивш приятел, загорял шеф или квартален сваляч. Ето, че вече и ти си сред тях. Добре дошъл в клуба на изплезените езици! Гледай поне да извлечеш някаква поука от цялата работа, че да не се прецакваш цял живот по един и същ начин. Вярвам в теб, знам, че можеш и ти желая успех!

.

.

Тихомир Димитров