Писателският блог на Тишо

януари 24, 2008

Вечната борба за власт между половете

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 1:25 am
Tags: , , , ,


Мъжкото и женското начало са две взаимно допълващи се стихии, които извират една от друга. Накратко: делим жизнено пространство, което е ограничено. И колкото повече се разширява едното, толкова повече се смалява другото. Денят е невъзможен без нощта. Мъжът е невъзможен без жената. Но колкото по-дълги стават дните, толкова по-къси стават нощите. Щом се борим за една и съща територия, значи се намираме в състояние на постоянна война с противоположния пол. И тази война дава променливи резултати. Везните се накланят ту в полза на едните, ту в полза на другите.

В продължение на векове мъжете използваха силата и страха, за да потискат женското начало и създадоха един мрачен, тестостеронов свят, в който властваше първичната сила, водеха се войни за чест, слава и пари, а невинните се избиваха, набучваха ги на кол, изтезаваха ги с нажежено желязо или просто ги затваряха в концентрационни лагери.

С пробуждането на човечеството в зората на Новата ера, която ми се иска да вярвам, че настъпва, светът взе да става все по-хуманен. Някак по-мек, по-интелигентен, по-технологичен и по-справедлив стана. По-човечен. Определено днешният свят е гостоприемен, в сравнение със средновековния, където да изкараш до 30 години е било истинско постижение и много малко хора са умирали от естествена, ненасилствена смърт.

Успоредно с изброените по-горе промени, осезателно започна да се усеща и засилването на женското начало. Жените станаха независими, самостоятелни и по-богати, в резултат на което започнаха да определят правила и да поставят изисквания на масата за преговори. Мъжете, пък, се превърнаха от мачовци в обезкосмени и епилирани ню ейдж гейзери, станаха чувствени и раними, взеха да изневеряват по-рядко от жените си, да чакат някоя да дойде да ги свали и да се стремят към стабилна връзка повече, отколкото жените.

Мъжете откриха женското начало в себе си, а жените – мъжкото.

Не казвам, че това е лошо. Но признаците за опасност са налице. Ако се разровиш из Интернет ще видиш колко много обяви за запознанства, форуми, блогове и сайтове има, в които доминиращи жени открито търсят мъже, които да подчинят, а слаби мъже отчайващо издирват своята властна и строга майчица. И не става дума само за популярния D/s фетиш. Говоря за обяви, предлагащи брак, деца и дългосрочна връзка на принципа на подчинението.

Китайците пък построиха град, в който жените имат окончателната дума по всички въпроси. В този съвременен матриархат, създаден с цел да привлече милиони  туристи от цял свят, изповядващи религията на силната жена и слабия мъж, мъжете са принудени да изтърпяват всякакви унижения и наказания само защото са…..противоречали на половинките си, например. А в Америка за президентския престол се състезават негър и жена…

Нещата не отиват на добре, защото правилен е само балансът. Аз не вярвам, че в един свят, управляван от жени, ще има по-малко войни, болести, глад и мизерия. Дори напротив – жените са на път да повторят всички грешки от времето, в което мъжете държаха абсолютната власт. И дори вече ги повтарят. Подобно на сина, който повтаря грешките на баща си.

Какво е решението тогава? Има ли смисъл да предлагам решения при положение, че това няма да промени посоката, в която се върти светът? Аз просто забелязвам тенденции и ги споделям с вас.

Моето лично решение е да изучавам женската природа и да копирам от нея най-полезните й черти, като ги развивам в себе си. Това са: шесто чувство, интуиция, способност да изразяваш мислите си с думи и да се поставяш на мястото на другия (емпатия). В същото време, трябва много да внимаваш, за да не загубиш остротата на логическия си, мъжки ум и увереността в собствените си инстинкти на ловец. Трябва да внимаваш да не се изпедерастиш, един вид. И да не станеш „метросексуален”.  На бойното поле на любовта и във войната всичко е позволено, а за вечната война между половете ние, съвременните мъже, имаме нужда от нови оръжия.  Някакви предложения?

Тихомир Димитров

май 1, 2007

За жените, които се превръщат в мъже и мъжете, които се превръщат в жени

 

Иска ми се да обърна повече внимание на един дефект на съвременното общество, с който се сблъсквам почти ежедневно. Обичам дефектите, крайностите и противоречията. Интересни са ми, защото те носят промяната в себе си. Никой не може да каже със сигурност дали промяната е за добро или за лошо, но със сигурност такава има и китайското проклятие „да живееш в интересни времена” със сигурност важи за хора като нас – за мен и за теб, който четеш този текст в момента.
Живеем на прага на две епохи – в нашия кратък жизнен цикъл, който е като премигване на електрическа крушка в очите на Вселената, се случиха доста интересни неща. Разкрачени сме между две столетия, две хилядолетия, две епохи, ако щеш. Станахме свидетели на технологичната революция, на появата на интернет, на модерната война с тероризма, на първите туристически пътувания  в космоса, на влаковете, които се движат с 570 км/ч и на хората, които сбъднаха мечтата на Икар да порят небесата със собствени криле (не без помощта на реактивната тяга, естествено). За последното можеш да си направиш справка като напечаташ “flying man” в youtube.
Вярвам, че това е само началото и не мога да си представя как ще изглежда светът след 30-40-50 години.  Всичко и всички наоколо говорят за радикалните промени, на които ставаме свидетели в ежедневието. Астролозите чертаят картата на звездното небе в очакване на Ерата на Водолея, фаталистите размитат за края на света, футурулозите строят космически хотели на луната, а социолозите се занимават с един не по-малко интересен феномен – промяната в естествените социални роли на мъжа и на жената в съвременното общество.
Накратко, жените днес все повече заприличват на мъже и обратното. Тук няма да говоря за метросексуалния мъж, защото той е модна тенденция и като такъв няма достатъчно дълго присъствие, за да носи символите на ПРОМЯНАТА.
Нека да започна с жените. Съвременната жена няма мустаци и брада (слава Богу), но на моменти ми се струва, че при доста от представителките на „нежния пол” са започнали да им набождат пишчици там долу. Какво имам в предвид ли?  Ами жените са станали злобни, агресивни, алчни, пресметливи, лъжливи и жестоки почти колкото мъжете. Работохолизмът, граничещ с човекоядство, допреди време беше привилегия само на „силния” пол, който си докарваше инфаркт след 30 години изплащане на ипотека и грижа за петчленното си семейство. Жена му си стоеше в къщи, гледаше децата, ходеше по фризьорски салони или пък си бачкаше нещо там, колкото да не й е скучно. Занимаваше се с хобита. После изведнъж тя реши, че може, иска и трябва да получи живота на своя съпруг. И го получи, поне в демократичните общества.
Твърде лесно е в този момент да ме разбереш погрешно. Аз не се обявявам против еманципацията и равноправието на жените. За свободния избор съм и не виждам противоречие дори в жените с униформа. Обаче бачкането съсипва. Бачкането ти носи малко повече кинти (никога достатъчно, просто с работа не се става богат), но ти ограбва личния живот, приятелите, свободата, семейството и най-вече: комфорта.
Да си работохолик не е комфортно. Изкривява те, озлобява те, ставаш нервен, депресиран, вечно недоволен, превръщаш се в човека-краен срок. Не препоръчвам този начин  на живот нито на мъжете, нито на жените. Депресията, самотата и изолацията, наред с наркотиците,  алкохола и самоубийствата  са бичовете на нашето съвремие. В основата им стои работохолизмът. Капиталистическата система не прощава – иска още, още и още, повече производителност, повече овъртайм, по-кратки срокове, максимална ефективност. Тя не се интересува от свободното ти време и от истинските ценности на твоя живот по същия начин, по който не се интересува от опазването на околната среда. Пише същите красиви доклади за мотивация на персонала, каквито пише за екология, но не прави нищо по въпроса. Тя ти дава пари. Ако това е, което искаш, нямаш право да се оплакваш. Продал си живота си. Толкоз.
Ами че това е проблем и за мъжете, ще кажеш, какво общо има с еманципацията? Има, защото мъжете и жените са различни, идват от две различни планети. Жените имат някои неоспорими предимства пред мъжете – по-чувствителни са, имат по-развита интуиция, умеят да оцеляват по-добре. Еволюцията ги е научила така. В резултат от повишеното си емоционално възприятие към света и вродената заложба да се грижат за по-слабите, те стават по-добри поетеси, преподаватели и общественици от мъжете. Имат по-силно развита емпатия, това е всичко. Ала опитвайки се да яздят редом с мъжа, доброволно подлагайки се на всички лишения и трудности в името на независимостта, сигурността, материалната обезпеченост или каквото се сетиш, те се сблъскват с грубиянщината на мъжкия свят. И загрубяват. Загрубяват по-лесно именно защото са по-чувствителни.
Тежките престъпления, алкохолизма, наркоманията и психическите отклонения, редом с много други врати на ада вече са широко отворени за войнстващите дами. Затворите и лудниците са пълни с тях. Кардиологичните отделения също. Инфарктът съвсем скоро ще престане да бъде приоритет на деловия мъж с джип. Колкото повече мацки с джипове по улиците, толкова повече мацки в санаториума за бизнесмени с изгърмели бушони. Ако искаш пари – това е, което получаваш. И нямаш право да се оплакваш.
Докато всичко описано по-горе се случва с живота на „нежния” пол по света и у нас, в живота на неговата „по-силна” половинка протичат регресивни процеси, които също са за оплакване. Ама много. Модерно е да си гей или метросексуален мъж, обаче тук няма да говоря за мода, защото тя е по-краткотрайна дори от човешкия живот, тук ще говоря за ценностната преориентация на мъжете.
Преди време бях в Швеция – страна, в която жените отдавна са „спечелили” борбата между половете. В обществените тоалетни, например, има една клетка за мъже, две за жени и една за инвалиди. Можеш да попаднеш дори на заведения, където няма мъжка тоалетна. Същото се случва в Англия, Швейцария и други развити европейски държави. Шведските жени са превзели политиката, международните отношения, бизнеса, всичко. Обаче какво става с високия рус, шведски викинг? Ами ето какво – писнало му е да тегли каруцата и се е отказал. Оставил е юздите, заедно с отговорностите и неприятностите по дърпането им на жена си. Ползва отпуски по бащинство, по майчинство и получава социални помощи за хиляди евра. Ремонтира си мотора, обикаля из страната и се грижи за децата си. През делчничните дни кафенетата в центъра на Малмьо са пълни с рокери, които пият бира, а до тях стои паркиран Харлей с бебешка седалка на багажника. Шведските мъже имат много свободно време и живеят в демократична, богата държава, която толерира това  – женят се помежду си, разрешават им дори да си осиновяват деца (дъщерички, разбира се, не момченца), пушат джойнт и ходят на излети сред природата, защото вече не им се налага да изплащат сами ипотеката. Жена им се е нагърбила с тази задача. Те предпочитат да карат ролери по крайбрежната ивица в понеделник. Много по-разтоварващо е, някак. Имам чувството,  че тези търтеи само са чакали да започне еманципацията, за да прехвърлят всички отговорности на жените и да измият ръце от типично мъжките си задължения.
Социалните ролки се смениха. Жените заприличаха на мъже, а мъжете – на жени. И то в «моредните» общества, към които се стремим. В Англия, например, е грубо и непристойно да закачаш непознати мацки по заведенията. Дебелите руси англичанки са доста освободени и агресивни същества и могат с един ритник да ти вкарат топките в гърлото, ако се правиш на голям сваляч. Те са еманципирани. Сами решават с кого да се чукат и кога. Младежите са започнали да се държат като срамежливи ученички от седемдесетте – напиват се, отиват на дискотека и пушат до стената с надеждата, че някоя ще ги забележи и ще ги покани на танц. Грижат се много да бъдат забелязани, затова наблягат на външния си вид – купуват маркови дрешки, използват много козметика, гримират се, епилират си тялото, станали са чувствителни и лесно раними, интересуват се от хороскопи и мода – превъранли са се в путки. Сори за грубия израз, ама е така.
Харесва ли ти всичко това? По-добре си науми, че ти харесва, защото животът в началото на 21 век дава все повече и повече сигнали, че социалните роли на мъжа и на жената се сменят. А да, и си намери работлива жена. Не е важното да е хубава и умна, важното е да е трудолюбива. Епилирай се от глава до пети, после иди на някой коктейл и се надявай някоя бизнесдама да те забележи и да те покани на танц. Говори й за кариера. И за зодии. Опитай се да я убедиш, че пръст в срещата ви има Съдбата. След време ще можеш спокойно да покажеш среден пръст на шефа си и най-после да излезеш в майчинство. Завинаги.
На мен, честно да си призная, всичко описано по-горе изобщо не ми харесва. Липсва ми традиционният образ на мъжа и на жената. Липсва ми разпасният пич с тридневната брада, бутилка JIM BEAM в ръката и LUCKY STRIKE в джоба. Липсва ми илюзията, че жените са по-крехки същества, за които трябва да се грижим, които трябва да пазим и защитаваме от несправедливостите на живота. Да им отваряме врати и да постиламе палтото си в локвата, за да не съсипят новите си обувки. Да ги заговаряме първи. Да ги ухажваме продължително време, а те да се дърпат, уж че не им е интересно. Не обратното. Обратното ме отвращава. Живеем в интересни времена. Свиквай с тази мисъл.

Тихомир Димитров

януари 7, 2007

Тва не – Алчните кучки

Filed under: Без категория — asktisho @ 4:55 pm
Tags: , , , , , , , ,

 

Съществува една категория жени, които мислят, че щом имат ва_ _ _ а между краката, значи по рождение са абонирани за всеки възможен лукс в този грешен свят. Някои успяват да продадат онази си работа  доста скъпо, като сключат изгоден брак с чичко-паричко, а други се раздават за фешън подаръчета, докато не прехвърлят трийсетака, когато вече никой не се интересува от тях. 
Наричат тези жени „прахосмукачки”, „използвачки”, „златотърсачки” и как ли не, но за мен те винаги ще си останат най-обикновени проститутки. Защо ли? Защото на този свят няма безплатен обяд. Щом продаваш тялото си пари, значи си проститутка. Не курва, курвите го правят за удоволствие, а проститутка. Мъжете уважават дори магистралните момичета повече, защото онези поне си признават, че са проститутки. Никой не обича лицемерието и лъжата, нали?
Наслушал съм се на плитки женски оправдания, които се опитват да прикрият очевадната истина, че доста момичета правят съзнателен избор да се продадат за пари, вместо да потърсят успеха със собствени сили. Никога няма да повярвам, че младата булка всъщност обича дядото до себе си. Трябва да си много тъп, за да се вържеш. Не вярвам, че е избрала да прекара живота си с престъпник, защото са „създадени един за друг“. Усмихвам се подло, когато някоя тъпа селянка започне да пробутва в лицето на очевадната истина малоумни приказки за карми, хороскопи и душевни сходства. Винаги ще гледам на тези жени като на проститутки.
В миналото нещата са били ясни – бащата притежава земята и от нея гледа да изкара достатъчно пари, за да подсигури зестра на дъщерите си, т.е да плати на някой да го отърве от тях, защото те  са физически слаби, нямат право да учат и не могат да вършат тежката работа на полето. В тези патриархални времена колкото по-богат е годеникът, толкова по-добре: ще се грижи по-качествено за дъщеричката. Тогава браковете между младо, физически неукрепнало момиче и дърт, мазен чичко-паричко са били ежедневие. Възприемали са се повече от нормално. Родителите са били щастливи, че дъщеря им отива да живее в по-богат дом, където ще получи повече, отколкото те могат да й осигурят. Днес някои общества продължават да живеят по този начин. В тях законите на държавата са еднакви със законите на Шериата.
България не е нито ислямска република, нито монархия от 19 век. Отдавна сме преписали най-модерните европейски закони и сме дали на жената абсолютно равен старт във всяко отношение. Само не ми казвайте, че на жените им е  по-трудно да си намерят хубава работа или пък, че трябва да избират между раждането на деца и кариерата. Има си предвидени достатъчно данъчни облекчения, социални помощи и законови правила, за да не се налага да се лишаваш от едното за сметка на другото. Абсолютно всички мъжки професии са отворени за жени: от армията и полицията до пожарната и вдигането на тежести. Това е хубаво. Така трябва да бъде. Аз съм против всички форми на дискриминацията. Някои врати дори се отварят по-лесно пред красивата жена, отколкото пред обикновения мъж. Това е съвсем в реда на нещата. Красотата е дар от Бога. Подобно на интелекта, тя представлява естествено превъзходство, което всеки е длъжен да използва в името на собственото си добро.
При положение, че жените имат абсолютно равностойни възможности за честен труд и достоен живот, защо тогава някои от тях решават, че е по-хубаво да захвърлят самочувствието си на боклука и да станат зле прикрити проститутки? Ще ви кажа: а) защото ги мързи и б) защото не им стиска! Мързи ги да си мръднат хубавите задници от леглото и не им стиска да се борят с трудностите на живота. Винаги има по-лесен начин и обикновено най-лесният път не води до никъде, но алчните кучки нямат достатъчно мозък в главата, за да осъзнаят този толкова елементарен факт. Чисто и просто не им пука. Предпочитат да си затворят очите. Загорелият чичко-паричко и без това дебне с блясък в очите и букет в ръка зад всеки ъгъл. Трябва само да му се усмихнеш, за да станеш проститутка. Толкова е просто. И лесно. Лесният път, обаче, не води до никъде…

P.S

Харесва ли ти „Писателският блог на Тишо“? Можеш да го подкрепиш, като си вземеш копие от новата ми книга „Душа назаем“. Така помагаш на един млад български автор да се развива, даваш пари за култура (освен за бахур), а увлекателната история е бонус от мен.

Тихомир Димитров

« Предишна страница