Писателският блог на Тишо

април 20, 2017

Писмо до загорелия млад приятел

Изт: Moviehole

Приятелю, да предположим, че си на плюс-минус 19 години – съвсем условно – така, както аз съм на плюс-минус 39. Съвсем условно. Това писмо е до теб. Всяка сутрин се събуждаш с „кокалче” в гащите (блазе ти!) и може би следваш философия, информатика, право. Или работиш на строеж. Но има само едно нещо, което те интересува повече от всичко на света. И това са жените. Няма нужда да отричаш. Аз знам. Вече съм бил там. „Дядо” е бил там. Това писмо е до теб, загорели млад приятелю!

Пиша го, защото светът е враждебен към твоето добруване.

Държавата вижда в лицето ти не млад симпатяга с огромен потенциал, какъвто ти действително си, не човек в разцвета на силите си, способен да промени света, стига само да реши, не „бъдещето на нацията” или други подобни наизустени глупости от предаванията по телевизията, а само един десетцифрен номер – ЕГН-то, зад което стои послушен данъкоплатец, смирен гласоподавател, потенциален оплодител и, не дай Боже, потенциален войник, защото, освен да се размножава и да си плаща данъците, младият мъж трябва също, от време на време, да брани с оръжие интересите на безскрупулния си политически елит и на неговите финансови господари, чиито млади синове, за разлика от теб, няма да отидат в месомелачката на войната, повярвай ми, загорели млад приятелю! Мина времето, когато аристократите първи се хвърляха в боя на бял кон, предвождайки селяните. Когато бароните, принцовете и кралете се хвалеха с белезите си от последното кърваво сражение. Днес само „селяните” мрат на война, новите „аристократи” предпочитат да си намерят оправдание да не го правят и, вместо това, да трупат нулички към сумите в банковите си авоари. Все пак, войната продължава да е печелившо занимание, в което you do the dying, and they do the buying…

Като стана дума, едрият международен финансов капитал също вижда доста „перспективи” в теб. За него ти си потенциален изплащач на ипотека, лизинг, кредитни карти и потребителски заеми…

И това не е лошо. Човек все трябва да преживява някак.

Лошото е, че на никого не му пука за теб самия, за това на тебе да ти е добре.

Обществата са далеч по-загрижени за майките, за момичетата, за жените, за имигрантите, за бежанците, за равноправието, за животните, за глобалното затопляне и за всякакви други по-важни от теб неща. Говоря за западните общества, към които ти, загорели млад приятелю, щеш не щеш, вече принадлежиш! Повярвай ми, те ще поискат от теб да платиш цялата сметка, ще поискат да дариш живота си дори, ако се наложи да отбраняваш племето, в което си роден, но през мирно и тихо време, когато всичко е наред, твоите приоритети ще са на последно място.

В трамвая първо сядат болните, после възрастните, после жените, след това са децата и накрая си ти. На бойното поле, обаче, първо заминаваш ти. И това също не е проблем. Проблемът е, че на никого не му пука за теб.

На „дядо” ти, обаче, му пука. Затова пиша това писмо. Нека да скипнем целия булшит, да си налеем по едно и да преминем към Темата с главно Т, става ли? Знам, че жените са основното, което те интересува в момента.

Да не казвам единственото…

Жените заемат 99% от пространството ти на интереси. В останалия 1% се побират: следване, спорт, родители, семейство, деца, кариера, кола, хобита, приятели и другите незначителни неща. Преувеличавам, естествено, но бъди честен пред себе си – колко точно да преувеличавам? С процент и половина? С два? Както и да е!

Дошъл съм, за да ти дам няколко практични съвета по Основния въпрос.

Ето ги:

Съвет едно: Не търси мнението на жена за проблем, свързан с жените!

Изт: Smritijain 

Това е все едно да взимаш уроци по риболов от рибата. Жените никога не са били мъже, те не се събуждат с „кокалче” в гащите, за разлика от теб, не са се влюбвали в жени, не им се е налагало да свалят жени, не са търпели унижението на женския отказ, нито отчаянието от женското безразличие, а онези от тях, които са, по-скоро биха ти откраднали гаджето, отколкото да ти дадат правилния съвет, приятелю!

Съвет две: Не слушай майка си по въпроси, свързани с жените!

Изт: Youtube 

Тя, естествено, ти мисли само доброто, но виж съвет номер едно…

Съвет три: Общувай с непознати жени!

Изт: BigSolutions 

Не ти препоръчвам да „сваляш” всяка срещната по главната като див селянин. Просто говори с непознати жени: с касиерката зад щанда на магазина за хранителни стоки, със сервитьорката в ресторанта, с шофьорката на такси. Общувай с непознати жени без да влагаш сексуален умисъл в това (колкото и да ти е трудно). Общувай с млади и стари, с хубави и не чак толкова привлекателни дами, с всички, които ситуацията ти поднесе. По този начин ще развиеш комуникационни умения, за които по-късно ще ми благодариш. Идеята е разговорът да се „проточи” с една идея над: „Готови ли сте да поръчате?”, „Да, аз искам бира и шкембе, благодаря!”. Задай няколко въпроса. Слушай внимателно отговорите, но преди всичко гледай! Наблюдавай езика на тялото. Което ме навежда на:

Съвет четири: Следи какво правят, а не какво ти говорят жените!

Изт: ReturnOfKings

„По делата им ще ги познаете”. Пише го в Библията. Няма лошо да си внимателен слушател, дори сериозно ти го препоръчвам, пък и колкото по-рядко си отваряш устата, толкова по-малка вероятност има да сгрешиш, затова си мълчи, задавай въпроси рядко, но само по лични въпроси, накарай я да говори за себе си. Да ти се разкрие. А докато тя говори, ти просто си мълчи. Така ще си по-енигматичен. Ще минаваш за замислен, сериозен тип с някаква мистика. С интересна „аура” около себе си. Пък и няма да изтърсиш някоя простотия точно когато не трябва. Помни, че словесният поток на жена, която те харесва, съдържа само 1% наченки на истината и всичко останало си е просто лъжа. Невинна лъжа. Девическо хитруване. Или нека да го наречем „поза”. Колкото повече те харесва тя, толкова повече лъжи ще ти наговори. Ако трябва да сме честни, същото важи и за твоя словесен поток към нея… Просто жените обичат да бъдат лъгани и то майсторски, да бъдат изслушвани, но не това е основната ми идея. Основната ми идея е, че за да опознаеш една жена трябва да следиш какво тя прави, а не какво ти говори. По делата ще я познаеш. Езикът на тялото е много важен, защото няма как да разбереш какъв процент от изреченото съдържа някаква истина или просто се опитва да представи харесващата те жена в идеалната (според нея) светлина. Затова следи езика на тялото. Ако си играе с косата и е леко притеснена, значи си на прав път. Ако върховете на ходилата й са насочени към теб, а не в някоя друга посока – също. Ако свежда очи първа, когато погледите ви се засекат – да не говорим. Следи какво прави, а не какво ти говори. Следващата стъпка е да потърсиш някакво „правене” заедно.

Съвет пет: Правете неща заедно. По твоя идея!

Изт: Quora

Трябва да си абсолютен тъпанар, за да я оставиш да решава с какво ще се занимавате, след като най-после си успял да я изолираш от социалния кръг, от семейството, от приятелките, от скучните обожатели. И си я „отмъкнал“ само за себе си. „Искаш ли да се поразходим?” „Свободна ли си утре вечер?” „Какво ще кажеш да отидем на кино?” са въпроси, които ще те поставят веднага в кръга на нерешителните мъже. Колкото по-красива и самонадеяна е девойката, толкова по-уверен и надъхан трябва да си ти в избора на нещата, които ще правите ЗАЕДНО. „Имам два билета за концерта довечера. Щях да ходя с една позната, но преди малко ме видя с теб и избяга (посочваш случайна женска фигура в гръб, която се отдалечава). Мисля да се възползваш”. Така е по-добре. Жените обичат драмата. Обичат категоричността. Дай им интересни сюжети, върху които да разсъждават. Лъжи ги с размах, но никога не губи чувството си за хумор! Лъжи ги толкова силно, колкото ги харесваш. Лъжи ги с езика на любовта. От това никой не е постардал досега. Напротив, родили са се 7 милиарда души на света.

Съвет шест: Докосвай я!

Изт: IntrovertedBadass 

Не говоря за стискане по задника или да я пипаш по гърдите на първа среща, вече не си в пубертета, просто търси физически контакт с нея. Колкото и самостоятелни да са жените в наше време, те продължават да очакват ти да направиш първата стъпка. Във всяко отношение. Изключенията от това правило са само потвърждение на правилото. Ако се е съгласила да излезе с теб, значи сигурно харесва нещо в малоумните ти шеги или в квазимодовската ти физиономия. Неверотятно, но факт. Слушай внимателно, задавай лични въпроси, гледай я право в очите, но не не забравяй да я докосваш – не срамежливо, сякаш случйно и между другото се е получило, а нарочно! Сложи ръка върху нейната в киното. Прегръни я силно през кръста, докато си правите селфи на някоя пейка. Целуни я, когато най-малко очаква. Ако те отблъсне категорично още при първия опит, значи пак ще лъскаш бастуна. Какво толкова? Остави момичето на мира и го изпрати до вкъщи като истински джентълмен! Тя сама ще те потърси в следващите няколко дни, ако просто е била срамежлива. Ако не те потърси, не я търси и ти. Ако настъпи „гузно мълчание” след дръзкия ти опит, обаче, сигурно има още върху какво да „поработиш”, скъпи загорял млад приятелю!

Съвет седем: Поставяй себе си на първо място. Винаги!

Изт: RomanceWays 

Ето тук най-лесно се дъниш! Спечелиш ли веднъж интимността и доверието на противположния пол, ти се превръщаш в изтривалка. Започваш да угаждаш. Да променяш себе си според нейните предпочитания. Правиш всичко, за да може на „принцесата” да й е удобно, нали така? Това ще я доведе до скука, ярост, презрение и, в крайна сметка, до отвращение от теб. Заради неспособността ти да бъдеш мъжа, когото тя първоначално е харесала. Целувката й ще те превърне от принц в крастава жаба. Колкото и бъчви с вино да изпиеш след това, нищо няма да промени факта, че си се издънил в най-сериозния тест, а именно – в умението да поставяш себе си на първо място. Винаги. И независимо от всичко! Твоето хоби. Твоята музика. Твоята работа. Твоите приятели. Твоето място. Запомни го добре! Момичетата обичат момчета, които поставят себе си на първо място. Всъщност, точно това ги кара да различават „момчетата” от „мъжете”. Те ОБОЖАВАТ мъже, които знаят какво точно искат. Какво точно искаш няма никакво значение. Значение има само дали поставяш себе си пред нея. Накратко: изборът, пред който си изправен, загорели млад приятелю, е дали да се превърнеш в неин роб или в неин Бог. Повярвай ми, принцесите не бленуват за интимност с прислугата в своите покои. Те копнеят за Завоеватели. Остави на загубеняците слугинската роля!

Съвет осем: Накарай я да ревнува!

Изт: Understandingrelationships 

Сигурно смяташ за кофти идея да я запознаеш с бившата си приятелка, която все още си пада по теб или да флиртуваш открито пред нея с други жени. Сигурно майка ти не би одобрила подобно поведение… Така е, защото обществото, за разлика от твоята майка, която ти мисли доброто дори в своето незнание, съвсем умишлено и целенасочено се опитва да те превърне в един „торен бръмбар” – в отговорен млад Сизиф, който цял живот ще бута „лайното” нагоре по баира и ще си плаща сметките винаги навреме, без да му хрумне дори за миг идеята, че има по-приятни начини да си изкарва свободното време… Бъди революционер и прави точно обратното на популярните масови заблуди! На така наречения „общоприет морал”. Накарай я да ревнува! Направи го нарочно! Направи го, за да сте щастливи заедно. От „дядо” си да знаеш, че една жена никога не би наранила мъж, който си има резервни варианти. По-скоро ще се състезават за теб, отколкото да те изгубят. Мъжете с резервни варианти никога не ги изоставят, загорели млад приятелю!

Съвет девет: Работи върху себе си!

Изт: Fitness B&W 

Спортувай, чети, пътувай по света, раздавай се изцяло в нещата, които ти доставят удоволствие. Развивай се в области, за които знаеш, че си добър по дефолт. Не го прави, за да трупаш пари, мускули, статус или други преходни неща, с които неизбежно ще впечатлиш някоя дама. Не го прави с тази цел, освен ако не искаш да си банкомат на два крака, секс играчка или „трамплин” за жените към обятията на друг мъж, който знае по-добре от теб как да граби от живота! Превърни себе си в цел, а не в средство. Тогава и в пещера да се завреш, пак ще се намери някоя, която да дойде и да задоволи порочните ти мераци, скъпи загорял млад приятелю!

Съвет десет: Губи стратегически!

Изт: Jamiiforums 

Давай на своята кралица възможността да печели понякога! Поспори с нея и се остави да бъдеш убеден в правотата на нейните аргументи. Послушай нейните съвети за това-онова. Сложи си ризката, която ти е подарила и се „изфукай” с придобивката пред нейните приятелки. Похвали я за старанието да ти угоди. Направи й комплимент – публично и на четири очи. Естествено, тези неща са маловажни за теб, те попадат в онзи един процент, но все пак усилието, което полагаш, е важно. Важен е жестът! И още как. Говорим за „стратегически отстъпки”. Извън тях, младата дама ще трябва да се „пребори” за всичко останало, което наистина желае. Никога не раздавай похвали или материални придобивки наготово. Не бъди ходещ комплимент и банкомат на два крака! Винаги изисквай благодарност за жертвите, които полагаш в името на общото благо. Показай нагледно, че с нищо и към никого не си задължен. Предлагай апетитни „награди”, но поставяй „условия” за тяхното получаване. Нека да не се губи „състезателният дух” във връзката! Което ми напомня за съвет единадесет:

Съвет единадесет: Санкционирай отрицателното поведение!

Изт: Memoirsbymide 

Ако тя прави нещо, което те дразни из основи, накажи я за това! Далеч съм от мисълта за физическо насилие, павиан такъв, има хиляди други начини да санкционираш отрицателното поведение! Дори децата могат да станат „възпитани”, без да са изяли нито един шамар от своите родители. Стига да имат интелигентни родители. А жените не са деца. По-умни са от тях. По-умни са и от теб. Затова бъди интелигентният ръководител във вашата връзка. Бъди достойният капитан. Бъди дързък. И в похвалите, и в забележките. Тя ще те боготвори за това! Ще те последва дори на края на света. „Цаката” е да се сприятелиш с нея. Да станете един отбор. Започне ли да „предава отбора”, покажи й колко си разочарован от нейното поведение! Направи го с думи и с дела, но наблегни повече върху делата. Оттегли се временно в себе си. Потърси компанията на други хора – за предпочитане такива, които са от нейния пол и изглеждат по-добре от нея. Нека да ревнува. Нека се страхува. Нека се състезава за теб! Достатъчно е това да става в нейните мисли, няма нужда да си го вадиш пред непознати… Или поне не е задължитено. Използвай лицевото си изражение за нещастие, когато комуникираш с нея. Бъди директен. ПОКАЖИ защо се държиш така. Дори кучето може да разплаче стопанина си по този начин. Бъди стопанинът, а не кучето във вашата връзка! Опашката ти не може да се вее във въздуха, когато някой предава отбора!

Съвет дванадесет: Възнаграждавай доброто поведение!

Изт: Naturalhealers 

Има хиляди начини да поглезиш едно момиче. „Номерът” е да не го правиш всеки ден, а само тогава, когато тя заслужава. Колко му е да поръчаш пица, да отскочиш до кварталния магазин за бутилка вино и да запалиш свещи, преди да се е прибрала? Колко му е да помасажираш разкошното й тяло и да го погалиш с език, преди да я обладаеш като Конан Варварина? Колко му е да изтръгнеш от бедния си речник един-два несръчни комплимента? Сметката не надвишава десет евро, а ефектът е priceless. Въпросът е да го правиш само тогава, когато тя заслужава!

Съвет тринадесет: Контролирай порното!

Изт: b4tea 

Може би най-трудният и фатален съвет, затова съм го сложил под номер тринадесет, скъпи загорял млад приятелю! Не казвам „спри порното” или „престани да мастурбираш” (защото знам, че го праиш всеки ден), казвам само, че е нужно да контролираш порното, за да не позволиш да се случва обратното – порното да контролира теб. Примерно, мастурбирай си всеки ден, както си свикнал, но недей да свършваш. Направи го два-три дни подред и после наблюдавай ефекта върху себе си и върху всичко останало, което те заобикаля! Сексуалната енергия може да поглъща Вселени, приятелю! Обуздаеш ли я веднъж, ще станеш Тестостероновият Крал на света, защото си овладял „атомната енергия” на мъжкото тяло! Едно изпразване съдържа потенциала да станеш баща на цял континент. Ето това е Силата, която разпиляваш…

Имам много „тайни” да ти споделям още, загорели млад приятелю, но тези няколко са достатъчни. Засега. Искам в лицето ти да виждам истински млад мъж, а не пикльо, който се гъне под заплахата от шамар (нежен, женски, с дълъг маникюр). Искам да знам, че утре, ако ножът опре до кокала и се наложи да клечим в един окоп, ти ще имаш характер поне дотолкова, че да ме прикриваш с полуавтоматични откоси, докато пълзя под бодливата тел към врага. Нищо не пречи още сега, преди ножът да е опрял до кокала, да започнеш да развиваш „гръбнак” и „тестиси”, следвайки съветите по-горе, за да може да си готов да заемеш мястото, което природата ти е отредила в този свят. Защото в трамвая първо сядат болните, после възрастните, после жените, след това са децата и накрая си ти. На бойното поле, обаче, заминаваш с предимство. Иска ми се да мога да разчитам на теб, опазил ме Бог, ако някога се наложи…

Тихомир Димитров 

февруари 17, 2015

Мъжете са лесни

egb

Изт: the-dating-genie.com

В началото подходих наивно към сайтовете за запознанства. Мислех, че ще ми помогнат да си намеря приятелка. Как я докарах до това положение ли? Ами, много лесно: гаджето ми избяга с чужденец, приключи следването и купонът свърши! Знаете как е: от работа вкъщи, от вкъщи – на работа. Социалният кръг се стеснява и накрая оставаш сам. Повечето ти приятели са семейни. Липсва среда, липсва и възможност за нови връзки. Остават само сайтовете за запознанства, а те са пълни със самотници като теб.

Та, в началото подходих наивно. Регистрирах профил, качих няколко снимки, описах се достоверно и зачаках. Нищо. От близо 30 000 жени в десет сайта за запознанство нито една не пожела да ме заговори. „Окей – реших аз – сигурно е като в реалния живот. Мъжът трябва да направи първата крачка.” Прекарах дни наред в разглеждане на женски профили. Чувствах се като дете в сладкарница. Внимателно подбирах дамите, на които да изпратя съобщение. Бях изискан, възпитан и мил в обръщението си. Написах близо 200 уникални писма. И зачаках. Отново нищо. Никоя не ми отговори. Дали не бях прекалено нетърпелив?

Започнах да изпращам съобщения само на момичета, които са онлайн, за да съм сигурен, че ги получават в реално време. Стигна се до размяната на две-три реплики и толкоз. Това беше резултат от близо едномесечен труд! Побеснях. Съотношението мъже към жени в сайтовете за запознанство сериозно надделяваше в полза на мъжете. За да привлека вниманието на женската аудитория, трябваше да сменя „имиджа”. И го направих.

Изтрих профилите навсякъде. Избрах най-неизвестната австралийска агенция за фотомодели. Свалих портфолиото на най-неизвестния австралийски манекен. Редактирах снимките с фотошоп, за да изглеждат като любителски. В новите профили писах, че съм син на разведени родители – баща англичанин и майка рускиня. Излъгах, че прекарвам половината си време в Лондон, където имам собствен апартамент, а другата половина в Москва и Петербург, където помагам на майка ми в управлението на рекламната й агенция.

Подбрах 30-те топ мацки в сайта. Изпратих им едно и също съобщение. Още не бях привършил с копи-пейста, когато отговорите заваляха.

Близо две седмици се забавлявах да въртя около малкото си пръстче най-алчните курви в нета. Бях щедър на обещания: предлагах им да ги разходя из Лондон, изкушавах ги със скъпи подаръци, модна кариера и живот сред елита. Игнорирах всяка на момента, в който приемеше нещата твърде сериозно. Прекарвах цели нощи в чатене. Дадох пълна свобода на творческото си въображение. В един момент ми писна. Разбрах, че трябва да се превърна в човека от профила, ако искам да си намеря приятелка – такава, която да става за показване. С други думи, нямах никакъв шанс!

Тогава се превърнах в „жена”. За пореден път изтрих всички профили и създадох нови. Бях научил достатъчно за поведението на жените онлайн. Реших да се възползвам от новите си знания. Качих примамваща галерия и обещаващо резюме. Е, този път буквално ме заляха от съобщения! Всеки път, когато влизах в някой от профилите, заварвах тонове писма: от загорели чекиджии, мускулести „батковци” с Бе-Ем-Ве-та, съмнителни „бизнесмени”, порно актьори и обикновени воайори. Така се запознах със Сахиб. В сайтовете за запознанства има много индийци, които копнеят за бяла плът. Именно те са най-лесни.

Сахиб беше разведен адвокат. Говореше зле английски, имаше малък опит с интернет, голям нагон и пилешки мозък. Супер наивно копеле! Разигравах го близо три седмици. Изпращах му още и още снимки от „личния” си архив. Пишехме си часове наред за неговия истински и за моя измислен живот.

Дойде неизбежният момент, в който трябваше да се чуем по телефона. Спешно се нуждаех от женски глас! Сестра ми първоначално отказа да съдейства. Нарече ме „идиот”, но срещу сто лева промени мнението си на 180 градуса. Изведнъж се превърнах в „гений”. Обещах й още толкова, ако изиграе ролята добре. Накарах я да прочете логовете от чата, за да е подготвена. Купих предплатена сим карта и една вечер той се обади.

Говориха близо два часа! Сахиб налапа стръвта заедно с въдицата! Вече нямаше съмнение, че жената на мечтите му е истинска! Превърнах се в заплаха за човечеството – красавица с интелект. За нещастие на индиеца „красавицата” беше „обещана” на друг. Строгият й баща не търпеше никакви възражения! И Сахиб предложи да ме „спаси”. Изрази желание да докаже сериозността на намеренията си чрез скъп подарък.

Естествено, нямаше как да ми го прати у дома, заради „строгия баща”, затова му дадох номера на пощенска кутия, която регистрирах в съвсем друг град. Получих дискретна кутийка, в която се мъдреше златен годежен пръстен с диамант и успях да го продам за 2000 долара! Последваха още подаръци. Месец по-късно дойде пластика с няколко хилядарки. Пин-кода получих по имейл. Парите трябваше да ми послужат да организирам бягството си от България, да купя самолетен билет и да замина за Индия, където Сахиб вече стягаше нов дом за европейската си жена. Ежедневно ми изпращаше снимки от жилището с изглед към морето и любовни стихове. Никой нямаше да попречи на „любовта” ни!

За нула време щях да се превърна в милионер!

Та Сахиб беше само един от многото!

Сега излежавам ефективна присъда. Виновна е алчността – моята и тази на сестра ми. Като разбра, че не мога без нея, тя започна да ме изнудва. Стоте лева, които получаваше за разговорите с индиеца, вече не бяха достатъчни. Разбрахме се да делим плячката 50 на 50. Междувременно „зарибихме” и други мъже – самотни турци, американци, араби, англичани. Сестра ми спря да ходи на работа, защото изкарваше повече от телефонни разговори у дома.

За съжаление, реших да премълча един от малките подаръци на Сахиб, но тя разбра и направо пощуря! Скарахме се жестоко. Реши да послуша „гузната си съвест” и отново се върна на работа. Остави ме сам с цялата бъркотия. На всичкото отгоре пратила имейл на Сахиб, разкриващ истината за измамата. Той позвънил на българското посолство в неговата страна, оттам се свързали с тукашните власти и куките ме закопчаха, докато водех интервюта по скайп с жени, които имат приятен глас. За надомна работа с висок доход. Сестра ми получи условна присъда за съучастие. Натопи ме и си спаси задника.

Най-тъпото е, че в затвора нямаме интернет. Времето тече бавно и всеки ден изоставам по малко от новостите. На едно свиждане ми обясниха за невероятните възможности на социалните мрежи, които постепенно измествали сайтовете за запознанства. Когато изляза оттук мисля да започна всичко отначало!

Но този път ще организирам нещата перфектно и ще стигна далеч. Сега разполагам с много време за размисъл. Веки ден получавам нови идеи, които внимателно си записвам. Пъзелът се намества парче по парче в главата ми. Така посрещам утрото с усмивка! Междувременно сестра ми замина за Индия и се омъжи за Сахиб. Индийците никога не се отказват! Тъпа кучка. Така й се пада.

Късият разказ е жанр в художествената литература, което ще рече, че героите и сюжетът му са плод на авторското въображение. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. 

Тихомир Димитров 

януари 7, 2013

Живеем в патриархат?

ewdfbdsbf

„Откакто е излязъл от жената, мъжът непрекъснато се опитва да се напъха обратно в нея“

(Любен Дилов-син)

Твърдението, че живеем в патриархат е доста популярна заблуда, защото сме свикнали с нея. Жените имат неограничена, почти абсолютна власт над мъжете, независимо дали го знаят или не, независимо дали го приемат или не. Отричането на този факт няма да промени с нищо нещата. Той е причината жените да бъдат потискани, малтретирани и ограничавани през вековете. Правено е от страх. В основата на всичко стои страхът – страхът на мъжа от естествената власт на жената: като майка на неговите деца, като единствената му алтернатива за възпроизводство, като източник на неговия собствен живот, като „ахилесовата пета” в непоносимо твърдоглавия му стремеж към нежния пол, заложен генетично от природата.

Страхът и агресията, както знаем, са двете страни на една и съща монета. За психолозите те дори са синоними. Това обяснява агресивността на мъжа към жената в продължение на хилядолетия. Заблудата, че живеем в патриархат, от своя страна, е опит да се прикрие действителността – истинското състояние на нещата. Тя е метод за контрол и форма на самоизмама с цел манипулация, породена от страх. Страхът и агресията са двете страни на една и съща монета.

Възползвайки се от физическото си превъзходство и мотивирани от своя страх, мъжете доминират физически над жените и проявяват агресия към тях, за да прикрият страха си, че всъщност са по-слабият пол. Правят го още като деца, съвсем инстинктивно, докато опъват ластиците на своите съученички или ги дърпат за плитките в голямото междучасие. Различното, непознатото, то винаги буди страх.

Властта на жената над мъжа е почти абсолютна. Но тя не е насилствена и принудителна, както законите в патриархалното общество – до един субективни и относителни.  Ще ги познаете по това, че непрекъснато се променят, докато властта на жената е вечна и неизменна. Тя е „почти абсолютна“, защото борави с  абсолютното оръжие на любовта.

Майката е централна фигура в живота на всеки мъж. Тя е едновременно авторитет, обект на обожание, източник на безкористна любов, фигура с почти божествен статус. Нейното превъзходство в сърцето на мъжа може да бъде заето само и единствено от друга жена: най-често любимата (съпругата, приятелката), но също така и от сестрата или дъщерята: „момиченцето на татко“ или по-малката, беззащитна жена.

Нека си направим хипотетичен експеримент:

Взимаме за експеримента един средно статистически мъж и една средностатистическа жена, т.е: нито красиви, нито грозни, средни на ръст, от средната класа по доходи, с прилични обноски и приемливо поведение в обществото. Предлагаме им голяма парична награда, ако успеят да си осигурят сексуален партньор за една нощ, но при условие, че не го познават от преди, не използват физическо насилие, заплаха или изнудване и не предлагат директно пари срещу секс. Тоест, целта им е да съблазнят произволен партньор от другия пол, разчитайки само на личните си качества и на външния си вид, за да спечелят наградата.

В най-добрия случай мъжът ще трябва (по някакъв начин) да си плати, най-малкото с цената на личното си достойнство, докато се унижава пред непознати жени в бара. Ще ги черпи и те пак може да не му пуснат. Или ще съблазни неотговаряща на статуса му партньорка, с много добре изразен катинар, само и само да вземе паричната награда.

В най-лошия случай на жената ще й бъде платено – чрез директно предложение или под формата на безплатни коктейли, вечеря в ресторант и т.н. При всички случаи, тя ще има по-богат избор от своя конкурент. Няма да й се наложи да спи с хипопотам, за да прибере парите. Достатъчно е да се облече предизвикателно, да седне сама в някое заведение и да чака – кандидатите ще пристигнат сами, а тя дори ще има избор с кой от тях да си тръгне.

Кой, според вас, дърпа конците тогава? Този, който си плаща или го унижават, за да получи внимание / одобрение или този, на когото плащат и пред когото се унижават, за да получат неговото внимание / одобрение?

Истината, която стои зад популярната заблуда, че живеем в патриархат е следната: от край време ролята на мъжа е да осигурява прехраната на жената, да гарантира нейната сигурност и защита, да вдига тежкото вместо нея, да върши мръсната работа и да се стреми тя да избере точно него за плода в утробата си, вместо някой друг, който се справя по-добре с гореописаните задачи.

Поставен в тази неизгодна позиция, воден от своето невежество, слабост и страх, мъжът не вижда друг „полезен ход”, освен да ограничи максимално контактите на жена си с потенциални конкуренти, затваряйки я принудително в харем с кастрирани пазачи или у дома – „боса, бременна и пред мивката“, докато ходи на война вместо нея или бачка като вол, за да осигурява прехраната на цялото семейство. Именно така се ражда мъжкото потисничество през вековете. Именно така се ражда и тенденцията Адам да живее по-кратко от Ева. Както виждаме, от невежеството губят всички, а страхът е лош съветник.

Рицарството, обноските, джентълменското отношение към дамите и благородническото поведение, които толкова много се ценят в западната цивилизация (като символ на възпитание и добър произход) са най-голямото доказателство за второстепенното място на мъжа в обществото и за подчинената му роля спрямо жената.

Той просто е силно заменим. Мъжът може да умре на фронта и няма да липсва на своите конкуренти, но ако тя умре на фронта, цели генеалогични линии от родословното дърво ще изчезнат. Всеки втори би се съгласил да заеме мястото на загиналия в защитаването, в осигуряването на прехраната, във вдигането на тежко и т.н., а при физически по-привлекателна партньорка всеки първи би се съгласил…

Мъжът е силно заменим, приемете това.

Но да се върнем към нашите, не чак толкова романтични и рицарски, „демократични” времена. Да погледнем семейството – тази „клетка на съвременното общество”. Жените определят какъв цвят ще да бъдат плочките в банята и тапетите в спалнята, къде ще учат децата и как ще се възпитават, кой е поканен в техния (иначе „общ“) дом и кой не е, как да бъде обзаведен холът, къде ще се ходи на почивка, с какви приятели е хубаво да се виждаш и с какви – не; жените имат финалната дума при избора на семейния автомобил, те разпределят семейния бюджет (дори когато не работят), обличат мъжете си в подходящите дрехи, управляват домакинството и възпитават децата. Това ако не е власт, кажете ми какво, по дяволите, е?

Естествено, само богатите мъже и красивите жени имат право на избор сред по-голям брой потенциални партньори, но ако мъжът се нуждае от допълнителни атрибути, като власт, пари и влияние в обществото, за да избира, то жената се нуждае единствено от естествената си природа, за да прави същото. Тоест, мъжът избира само, когато си плаща, а жената избира винаги. „Дори гола, една жена винаги има какво да даде на един мъж“ (лаф от баща ми).  🙂

Повечето жени съвсем не са наясно с абсолютната власт, която притежават. Отделно, възпитавани са да вярват, че живеят в патриархат. Но, дори да знаят, жените няма да спечелят нищо от това, че ще поискат да злоупотребят с властта си. В най-лошия случай, те се излагат на опасност от физическо насилие, а в най-добрия ще превъзпитат мъжете си така, както пожелаят, но няма да са доволни от резултата, защото истината е, че жените харесват необуздани, трудни за опитомяване мъже. Подчиненият мъж е лишен от всякакви предизвикателства, а от там и от всякаква привлекателност. Подчинените, моделирани според предпочитанията на своите партньорки мъже са презрени както от самите им партньорки, така и от останалите мъже…

Жените няма да спечелят нищо от злоупотребата с властта си, защото тя е естествена сила, неподкупна за ума, който единствен може да взима решения за манипулация и злоупотреба. Нека не забравяме, че любовта е основната сила, която стои в основите на женското превъзходство, в неговото естествено състояние, ако може да се говори за такова, без да навлизаме в допълнителни заблуди. А любовта е не-насилствена, за разлика от ума. Тя е мъдра, но не взема решения за превъзходство. Тя е всеопрощаваща, всеобхватна и въоръжена само с добри намерения. Тя просто Е – могъща като самото Съзидание. Любовта не търпи злоупотреби. Срещу естествените закони на природата не може да се върви…

Така че, мили дами, радвайте се на дадеността, която имате! И бъдете нащрек за ума си – той по всяко време може да реши да злоупотреби с естествената ви природа, като предизвика едновременно страдание и у вас, и у вашия партньор. Както вече знаем, страданията са единственият сигурен показател за отклонение от съзнателния път и за потъване обратно в заблудите на егото…Щом страдате, значи не правите нещо като хората. И никой никога не е виновен за вашите страдания – те произлизат от липсата на съзнание у самите вас – от това, че сте избрали да вярвате в илюзиите на ума, вместо да следвате истината, която ви се посочва интуитивно.

Страданията са сигурен показател, че сме се отклонили от Пътя на духа, който е добре „павиран” и сме потънали обратно в калните пътеки на егото. Една от тези пътеки е заблудата, че живеем в патриархат. Повярвали сме в куп такива заблуди, само защото са ни ги повтаряли достатъчно. От нас, обаче, зависи дали ще продължим да им вярваме сега, когато вече знаем или ще прегърнем естествената си природа.

Прегърнете естествената си природа като жени, обичайте мъжете си им позволете да ви „служат“.  Те ще са повече от щастливи доброволно да вдигат тежкото вместо вас, да ви предоставят мястото си в трамвая, да ви обичат и защитават, да пазят дома ви, да вършат мръсната работа, да осигуряват вашия комфорт и прехрана, само и само да получат шанса измежду всички други да изберете точно тях. Ако мислите, че нещо друго мотивира мъжете да купуват поршета и да строят небостъргачи, жестоко се лъжете. Мотивира ги единствено по-голямата вероятност да изберете тях, вместо някой друг.

А междувременно  сте свободни да правите каквото пожелаете…Може да построите дори по-високи небостъргачи от тях. Просто проверявайте редовно ума си така, както проверявате компютъра си за вируси. Дали някоя заблуда не е седнала зад волана на собствения ви живот вместо вас? Това, в което вярвате, от личен опит ли го знаете или сте повярвали, само защото ви го е казал някой друг?

Тихомир Димитров

P.S

През последните година и половина – две мъкнех навсякъде със себе си един тефтер, докато пътувах. Носех го в раницата, обикаляйки из кътчетата на родината, взех го и на екскурзиите до Амстердам и Малта, за които също може да прочетете в този блог (раздел „Пътеписи”). Воден от принципа „Човек е човек, когато е на път”, аз наблюдавах внимателно какво се случва около мен и още по-внимателно си записвах на ръка в омачкания тефтер. Целта ми беше да събера онези популярни заблуди, които формират действителността, в която живеем – не само българската, но и човешката, по принцип. Става дума за лъжите, в които сме повярвали автоматично, без да проверяваме или да разсъждаваме, само защото са ни ги повтаряли достатъчно пъти – без да вникваме в есенцията на живота и карайки я по инерция, един вид. Защото така е по-лесно… Списъкът стана доста дълъг, затова реших да огранича наблюденията си само до най-популярните заблуди, доминиращи в съзнанието на  съвременния човек. Първоначално мислех да напиша и да издам книга със заглавие „Някои популярни заблуди”, но в последствие реших да ги споделя с вас под формата на безплатни публикации в този блог. Абонирайте се за RSS-фийда на блога или щракнете върху „Абонамент по имейл” от линковете най-горе, в дясно, за да не пропуснете някоя от интересните публикации, които предстоят…Желая ви осъзната 2013-та година!

март 8, 2012

Цветарите също трябва да ядат

Изт: madamenoire.com

Много малко са текстовете, които съм си позволил да изтрия в този блог. Един от тях е статията „По случай осми март”, писана преди няколко години. Изтрих я не защото текстът трайно се отдалечи от човека, който го е писал (еволюционната причина), това е нормално. Това показва, че се развиваш. Блогът ми е пълен с неща, с които вече не съм съгласен. Изтрих го по други две причини:

Първо, защото обиждаше половината човечество или близо 3,5 милиарда души, без майка ми.

Второ, защото много сериозно се четеше. Топ ъф да топ на всички посещения в блога, извършени някога, зиме и лете, ги събираше въпросната статия за осми март, писана, вече не помня, между два джойна или между две питиета някъде из провинцията, която сме свикнали да наричаме „столица”. Упс, току що обидих още два милиона души, съжалявам, но „провинция е всичко, което се намира далеч от морето“. Особено през август.

Истината е, че няма как да напишеш популярен текст на тема „Осми март”, без да обидиш половината човечество или поне социалистите, които със сигурност са над един милиард.

Статията на Милена Фучеджиева за „Капитал Лайт”  е пример за текст на тема „Осми март”, който ще се чете, защото е хубав, написан е от талантлив автор, обаче обижда – не точно 3,5 милиарда души, но поне два милиарда социалисти.

Горните три абзаца да се възприемат в рамките на шегата.

Добре, че жените не знаят точно с каква власт разполагат над мъжете, заради основния им инстинкт, който ги тика да строят цивилизация в скучните (и дълги) моменти, в които не чукат. Или може би знаят, но не се досещат колко огромна е тя. Или може би се досещат, но им липсва солидарността и „работата в екип”, за да завладеят най-после света.

Подобно на всеки властелин, жените са ревниви към територията на съседния властелин. Те имат нечовешко отношение спрямо собствения си вид, пише го една феминистка, разказва ви го един програмист.

И, като типичен властелин в сянка, жените така и не успяха да се разберат: ще празнуваме ли осми март, няма ли да го празнуваме? Социалистки ли сме, ако го празнуваме? Ама какво като е социалистически, нали е измислен от американските социалистки! Или пък не дотам налудничавата дилема: „Ако на осми март почитаме жените, значи през останалото време ще почитаме само мъжете. Така ли е, всъщност?

Не е така.

Тъпо е да си го помислиш дори. Защото всяка жена, която отнема на мъжа си децата, плюс уюта на собствения му дом, за да живее после с друг в него, и търси издръжка, отгоре на всичко това, въпреки равните си права, не почита мъжете – не само в деня на бащата, но и в останалите дни от годината.

Ако си позволим трезвия поглед върху нещата, ще напишем текст, който не става за четене, защото не дразни. Но светът не е изтрезнял. При фризьорката ми беше трудно да си запазя час два дни преди осми март. Заради кичурите, филизите и купищата други, трудно засъхващи, бавно формиращи се неща по главата, които после лесно се развалят в кревата, което, всъщност, е целта. Или, както казваше един мой приятел: „Ако искат да ги „уважаваме” повече и през останалата част от годината, ами да уважават себе си поне толкова, колкото за осми март…“

Очевидно светът не е „изтрезнял”. От глупостта си, съсредоточена върху ФОРМАТА. Аз също не съм „изтрезнял”, но истината си остава – трудно е да се напише хубав, смислен текст за „Осми март”, който да се чете и да не дразни. Поне 3,5 милиарда души. Или  поне два милиарда социалисти.

Самият факт, че се делим на мъже и на жени, на социалисти и на не-социалисти показва колко сме зле. Показва какъв примитивизъм владее ума на човечеството все още. Точно сега, когато е важно земята, човечеството и неговият вид да се ОБЕДИНЯТ, за да оцелеят. Сега, повече от всякога, е важно да се обърне внимание на същността, за сметка на формата. Защото всички форми са преходни и „всички конструкции са нестабилни” (Е. Толе, „Нова земя”).

Ева няма да се справи без Адам. Дори да осъзнае силата си и да намери начин да я използва, при сегашното ниво на съзнание, тя ще оплеска нещата по същия начин, както ги оплеска Адам преди нея. По време на Евите с корони, дори в ерата на Адам, екзекуциите, войните и убийствата не бяха по-малко. Виновна за това не беше Ева, защото алчността, користолюбието и лъжата също нямат пол. И те са безполови, но ходят само по хората, а не по гората.

Ева има нуждата да свали за малко поглед от огледалото и да се вгледа под грима, кожата и крема против бръчки, за да види истинската си същност. И да оцени факта, че тя, всъщност, не е женска. Защото „женско” е само поредното разделение. На две. То започва още със сините и розовите пантофки, с количките и кукличките Барби. Има по-лоши разделения, като нациите, например, но всичките са безсмислени на фона на цялото, което е. Само човекът е в състояние да нарисува мислена линия в прахта и да стреля по всеки, който минава през нея…

Адам също няма да се справи без Ева. Последното, което той иска, е да се върне във времената на Райската градина, когато Ева я нямаше. И да си говори по цял ден само с животните. „Фермер търси жена” е едно от многото доказателства за това. Но, бидейки подчинен на собственото си разделение, Адам мисли, че А/ той е по-силният пол и, че Б/ именно той е създал света! Докато света, всъщност, го ражда някой друг. Даже само едно Порше Адам нямаше да създаде, от гумите до хромирания детайл, ако я нямаше Ева, която да го дърпа напред…

По случай осми март искам да пожелая на всички мъже да открият у себе си жената (не в оня смисъл, господа) и на жените – да открият у себе си мъжа. Казвам го в смисъл на познанието, което ти пречи да мразиш, защото разбираш, че с нищо не се различаваш, понеже същото го има и у теб. Но е по-дълбоко от грима, крема против бръчки, „пластиките” и въобще всичко, което може да се види в огледалото.

Да празнуваш осми март не значи, че си социалистка или още по-нездравословното – че през останалите 364 дни на годината ще почиташ само мъжа. Защото, така или иначе, не го правиш. Егоизмът също е безполова черта, която ходи само по хората, а не по гората. Егоизмът на Адам не е по-лош от егоизма на Ева. Той е просто разделение.

Да празнуваш осми март не значи, също така, че през останалите 364 дни на годината въобще няма да ти пука за Нея. Ще ти пука и още как!

А тази година, на всичкото отгоре, има 366 дни! Годината на Дракона!

Пожелавам ви повече мъдрост по тоя повод.

И, празнувайте осми март! Макар да не сте социалисти / мъже / жени.

Цветарите също трябва да ядат.

Тихомир Димитров

февруари 4, 2010

Защото тя е доволна, че е жена

Човек трябва да се радва на мъничките неща в живота.

Една от моите мънички радости е да пускам заядливи коментари в блогове на феминистки.

Правя го заради липсата на диалог в тези сайтове и заради това, че съм кретен.

Правя го, защото от феминизъм в Близкия Изток имат нужда повече, отколкото в Европейския съюз и в САЩ, където феминизмът съществува по простата причина, че няма кой да му пречи. В Европа и САЩ хората са цивилизовани. Обществото им е убедено (от доста време насам), че жените и мъжете трябва да имат равни права.  И ги гарантира със закон. С основния закон. Оттук-нататък, лична грижа на всеки човек е да си знае, пази и защитава правата, за да може законите да се превръщат в реалност.

Феминизмът такъв, какъвто ни го преразказват из българските географски ширини, обаче, ме озадачава много. Ето защо:

Първо, той среща огромно неразбиране и понякога дори е отблъскващ за самите жени.

Второ, прекрасно е, че ценностите на едно социално активно движение се разпространяват безплатно в Интернет – прекрасно е от гледна точка на историческото образование и на общата култура,  но е необяснимо защо в очевидния си стремеж към популярност с цел обществена промяна, българските феминистки забравят да обяснят какво предлага феминизмът на мъжете? Къде е техният бенефит от цялата работа? What’s in for me? Как иначе ще привлечете и мъже към вашата кауза (с изключение на собствените ви гаджета / съпрузи)?

Обещанието за равнопоставеност не върши никаква работа на мъжете. Тях много рядко ги принизяват на сексуален принцип. Както и вас, между другото, уважаеми феминистки! Само от мен зависи дали ще се обидя, когато някоя кака изцепи, че мъжете са „плоски” / „лесни” / „елементарни” същества, примерно. Ми не се обиждам! Това си е нейното мнение. Сигурно е права за себе си. Да страдаш от чуждата глупост е глупост. Защо феминизмът премълчава това?

Трудно ще изкушите мъжете с идеята за повече домакинска работа, а още по-трудно ще ги изкушите с перспективата заради случайно изтърван в офиса лаф да имат проблеми с началството или да плащат глоба.

Не ми харесва да се чувствам отговорен за това, че жените са физически по-слаби, че стават жертва на обществени предразсъдъци, на улично насилие, че са подценявани или обиждани заради пола им. Да, има чобани, които ви освиркват по улицата, стискат ви за задника и ви говорят като на малки деца, но аз не съм от тях, уважаеми фемист(к)и! И категорично отказвам да изпитвам дискомфорт заради действията на тези чобани, само защото сме от един пол. Сърдете се на майките им, които не са ги възпитали навремето!

Защото феминизмът работи против начина, по който съм  възпитан аз. Мен мама ме е учила (с променлив успех) да говоря културно, да се къпя редовно и да мириша на хубаво.  Освен това, мама ми е казвала, че културните момчета, които се къпят редовно и миришат на хубаво, трябва още да отварят врата, да подават ръка, да дърпат стол и да помагат с палтото. Така е възпитано да се държи човек в обществото.

Елементарните кавалерски жестове се възприемат еднакво добре от възпитаните мъже  и от възпитаните жени.  Да, „патриархалното възпитание” ражда стереотипи, които са трън в очите на феминистките, знам. Това не променя факта, че когато дърпаш сама тежките врати в мола или когато мъкнеш пет торби с багаж, но отказваш елементарна помощ, защото си еманципирана жена, ти се превръщаш в колхозничка, в другарка-бригадир, в еманация на женски булдозер! Какъв е проблемът да се държиш като дама и едновременно с това да изкарваш повече от мъжете?

Хайде, стига съм ревал. Всички глупости, които написах дотук, са кратко резюме на неуспешните ми опити за диалог с различните свърталища на БГ онлайн феминизъм.

В името на справедливостта ще си призная, че там понякога срещам и добри практики / идеи.

Причината за тази статия е една от тях:  „Защо съм доволна, че съм жена

Съдържанието на текст с подобно заглавие, публикувано в блог с феминистична насоченост, разбира се, няма нищо общо със заглавието. Под залъгващия титул четем  поредното банално оплакване от бариери, които човек поставя сам в собствената си глава… Едно е да мислиш: „от мен се очаква да имам деца”, друго е някой наистина да очаква от теб да имаш деца. Ето аз, например, не очаквам от теб да имаш деца. Какво става с хипотезата ти тогава? Второто споразумение на толтеките гласи: „Не прави никакви предположения!”

Прочетох още публикации от вихрещия се в момента „Карнавал на женското царство”  по блоговете и какво да видя – ми то имало доста жени, които са доволни от факта, че са жени!

Повечето текстове са забавни. Прочетох ги с интерес. Разбрах, че да измиеш чиниите, без да си развалиш лака, да танцуваш на висок ток и да се преоблечеш седем пъти за 20 минути, без да си развалиш прическата и грима са  джедайски умения, достъпни единствено за нежната част на Силата. Възхитителни умения, според мен!

Че какъв е проблемът да измиеш чиниите и едновременно с това да искаш да бъдеш красива за мъжа си? Нали го обичаш? Проблем става, когато миеш чиниите за мъжа си и го мразиш. Когато вече не ти пука как изглеждаш. Този проблем, обаче, е личен. Той не е проблем на обществото и отново съществува само в нечия глава. Много жени са в неравностойно положение, те действително се нуждаят от помощ, но не от съвета на феминистки, а от съвета на добър бракоразводен адвокат!

Въобще, тези статии са ценни, защото в тях самите жени показват колко далеч са от феминизма.

Стана ясно, че феминизмът такъв, какъвто ни го препоръчвате, не съдържа нищо за мъжете. По-лошото е, че той не съдържа нищо и за жените. Поне за повечето от тях.

Примери бол, но аз ще се спра само на най-мазния:

Съгласен съм, че не бива да третираме жените като сексуален обект. Обидно е.  Дехуманизира. Освен това е доста трудно – разни майки, баби, сестри, лели и внучки, въобще 90% от женското население попада извън тази категория.  Стига да не четеш статията ми в затвора…

Истината е, че в „сексуален обект” се превръщат само жените, които искат да бъдат сексуален обект, които се стремят към този имидж, които по една или друга причина държат обществото да ги възприема като сексуален обект.

Феминизмът такъв, какъвто ни го препоръчвате, не съдържа нищо и за тях.

Защото нямате право да се месите в личния избор и не можете да диктувате на свободната воля.

За финал ще цитирам едно много изтъркано френско клише:

Ако публичният имидж на съвременната „търсена“, „харесвана“ и „преуспяваща“ жена ви дразни, ако смятате, че този имидж формира кофти стереотипи, ако ви кара да изпитвате дискомфорт, не се сърдете на обществото!

Не обвинявайте мъжете!

Не търсете под вола теле!

Cherchez la femme!

Тихомир Димитров

ноември 2, 2009

Жените са материалистки. Простете им, не зависи от тях!

За да има умник като мене, който раздава безплатни акъли по жицата и, което е още по важно: за да има умник като тебе, който ги чете, трябва да има Програма за възпроизводство.

Тя е толкова добре синхронизирана, че цял живот определя почти всичките ни дела и постъпки.

Не мислете, че мъжете, които купуват Porshe го правят, защото разбират от коли. Хората, които наистина разбират от коли ще ви кажат, че е по-разумно същата сума да я инвестираш в недвижимо, отколкото в движимо имущество. Дори по време на криза имотите не поевтиняват с 25% всяка година. Но хората, които купуват жилища, не го правят само, за да имат покрив над главата си. Те също се подчиняват на Програмата за възпроизводство.

Тя мачка всеки от нас. Цял живот. Аз нямам друг избор, освен да й се възхищавам.

Традиционните разминавяния между мъжете и жените идват от различния начин, по който ги мачка Програмата.

При мъжете тя е включена постоянно: целта ти е да завреш пръчката някъде и на колкото повече места я завреш, толкова по-добре! Така е сигурно, че ще изпълниш Програмата. Което обяснява чувството за задоволство и личен просперитет на „търсения“ мъж. Ако пък не си завирал пръчката отдавна, основателно е да имаш самочувствието на излишен, крив, безполезен екземпляр, защото ти, за разлика от другите спесимени, няма да пейстнеш гените си и няма да станеш вечен като тях.

Работата при жените е малко по-различна. Те са супер интересни и забавни същества, докато не станат на 25. После цялата тежест на Програмата, която равномерно мачка мъжете през 80 годишния им живот, се стоварва върху крехките им главици наведнъж. И жените започват да правят глупости: сключват брак с 80 годишни мъже (спомни си как влияе Програмата върху мъжете), забременяват от първия срещнат или казват „да” на някой комплексар, който ги изтърсва като бръшнян чувал. На определена възраст Програмата може да те застави да вярваш, че си влюбена в изрода.

Природата е гениална. Нещо, което не се отнася за мен, като мъж, нито пък за теб – като жена.

Дълго време не харесвах женския материализъм, но най-сетне кандисах и реших да го приема за даденост, тъй като разбрах, че да му се противиш е все едно да не харесваш изгрева на слънцето от Изток. Той ще продължи да се случва още 1 милард години и без твоето съгласие.

Защо материализмът трябва да е точно женски? Не ме разбирайте погрешно, мъжете също са материалисти. Когато става дума за женска плът. Но жените се интересуват само, единствено и предимно от паричното измерение на материята.

Жените са толкова елементарни в преследването на преходната материална сигурност, колкото елементарни са мъжете в преследването на преходната им красота. Кой беше казал, че „да се ожениш за красива жена е все едно да купиш нива заради цъфналите пролетни цветя”?

Но стремежът и на двата пола е разбираем. Подсъзнателно красивата жена изглежда здрава и ще роди здраво поколение,  а силният (разбирай – богатият) мъж има по-голяма вероятност да осигури комфортно гнездо, където яйцето ще бъде снесено и мътено в безопасност.

Ето защо богатите мъже винаги ще имат повече и по-красииви жени, а зауханите ентелигенти и мазните бодибилдъри ще чукат дясната си ръка, докато не научат как се изкарват пари, защото Програмата изобщо няма интерес към чувството им за хумор, към вродения им интелект или към външния им вид. Знаете, че добре сложените, бедни мъже са само дилдо на два крака, но не и постоянен партньор, нали така? Няма нужда да ви убеждавам, че е така.

Жените са материалистки. Простете им, не зависи от тях! Простете и на мен, защото не им вярвам, когато казват, че чувстовто за хумор, добрият външен вид, маниерите и хигиената са важни. Нищо не е по-важно от зелените гущери.

Това са нещата от живота. Може да не се съгласиш, но така или иначе слънцето утре пак ще изгрее от Изток, а ти нищичко не можеш да направиш по въпроса…

Сигурен съм, че хиляди частни случаи опровергават тезата ми, но хора, разберете: мъжете със скромни възможниости и недотам красивите жени са принудени да правят компромиси. Тях Програмата също ги мачка. Онези, които могат да избират, винаги ще предпочетат the best money can buy. Посочете ми една носителка на награда за красота, омъжена за бедняк и обещавам, че ще си посипя пепел на главата.

P.S

Ако харесваш тази публикация, има голяма вероятност да харесаш и последната ми книга: „Душа назаем“. Можеш да изтеглиш безплатно съдържанието оттук или да поръчаш хартиено копие с автогаф оттук. Доставката е безплатна за територията на България.

Тихомир Димитров

май 23, 2008

Дискриминират ме. Протестирам!

Помощ! Обект съм на сексуална дискриминация! Да защитим правата на съвременния мъж! Искам да ме възприемат и оценяват заради интелекта ми, а не заради това как изглеждам, каква кола карам и колко изкарвам. Но не ме.

Рекламата ми нарушава правата! Непрекъснато се възползва от моята лесно уязвима сексуалност. Живея до магазин за бельо. Първото нещо, което виждам всяка сутрин са клиторът и зърната на Маги Вълчанова. В реален размер. Не е честно! После ме погват рекламите по билбордовете, каретата във вестниците, кориците на списанията… Сексапилни, полуголи каки ми пробутват всякакви стоки – от силен алкохолен концентрат (мастика), до гуми втора употреба. Това честно ли е? На всичкото отгоре рекламата изгражда погрешни стереотипи за идеалния мъж. Излиза, че ако нямам осем плочки по корема, Порше, петстаен в София и поне мезонет в Слънчев бряг, аз не съм никакъв мъж.

Традиционните, патриархални роли на мъжа и жената в обществото ме дискриминират. Писна ми да играя ролята на „мъж”. Откъде-накъде все аз трябва да плащам цялата сметка на първа среща? Ами ако каката изкарва два пъти повече от мен? Какво ще стане тогава? Пак ще си помисли, че съм скъперник – ето какво. И защо все аз трябва да водя колата на сервиз? Нейната кола! А детето? Защо да не си стоя по цял ден вкъщи и да не си пия биричката с другите татковци в парка, защо да не клюкарствам и да не се чудя как да й изневеря от скука, а тя да бачка по 18 часа в денонощието, за да ми издържа задника? Не съм съгласен! Протестирам. Заслужавам пенсия, отпуска, стипендия и социални помощи по бащинство.

Знам, че по закон сме равни с жените, но това в действителност не е така. Жените непрекъснато използват своята сексуалност, за да ме манипулират – принуждават ме я да изхвърля боклука, я да измия чиниите, я да им купя някакъв безсмислен, но ужасно скъп подарък. Това равенство ли е? Дискриминиран съм. Конституцията, която обещава равни права, не ми върши никаква работа.

Ами обществените предразсъдъци? За всичко са виновни обществените предразсъдъци. Обществото очаква от мен да бъда по-силния, опората, да гарантирам сигурност и защита, да изкарвам повече пари, да се занимавам с битовите проблеми. Това как ще го регулираме със закон? И какво ще си помисли комшията Унуфри, ако жена ми отиде в работен комбинезон да му поиска малко пирони за ремонта?

Чувствам се дискриминиран и на пазара на труда. Може пък да не искам да бъда полицай, пилот, пожарникар, нито инженер, атомен физик, бизнесмен или механик. Може да искам да съм детегледач, преподавател в детска градина, медицинска сестра. Знаете ли с какво око гледат на мъжките медицински сестри? А какво ще си помислят моите приятели: банкери, програмисти, адвокати, счетоводители и инженери, ако им кажа, че си търся работа в детска градина? И кой ще ме наеме за детегедач, та нали всички ще ме вземат за педофил? Е, това ако не е сексуална дискриминация и обществени предразсъдъци!

Дискриминират ме и като потребител. Ако вляза да купувам луксозно дамско бельо за нея, продавачките ме мислят за извратеняк. По същия начин се чувствам и в аптеката, когато тя ме изпраща да й купувам тампони. Не е честно!

А сега да предположим, че: а) ти си жена и б) си успяла да прочетеш всичко дотук. Как ти изглежда горният текст? Нека да позная: тъпо, нелепо, абсурдно, отвратително, жалко. Защото и на мене така ми изглежда. Ето огледален пример за имиджа на феминистките в очите на нормалния, средностатистически мъж…

Живеем в 21 век, за Бога. Живеем в Европа. Жените са напълно равноправни с мъжете. По природа. По закон. По подразбиране. И заслужават уважение. Всяко човешко същество заслужава уважение.

Помисли си още веднъж как бих изглеждал в очите на повечето жени, ако вярвах в глупостите, които написах по-горе? Уважението е последното нещо, за което се сещаш, нали? А сега се замисли дали искаш да заемеш моето място и да пропагандираш  навсякъде феминистките си идеи.

Тихомир Димитров

март 10, 2008

Какво искат мъжете, всъщност?

Продължавам с разсъжденията си върху отношенията между двата пола. И не, няма да ставам банален, защото подобна тема никога, ама никога не може да бъде банална. Поне докато светът продължава да се размножава. Който иска да не чете. Аз съм длъжен да пиша. Подтикват ме осъдителните коментари от последния ми постинг. Изпълнявам справедливото желание на няколко души да се реванширам с материал, които описва жените, от които не трябва да се пазиш.

И така, какво искат мъжете от една жена, всъщност? Каква трябва да е тя, за да спрат да мрънкат най-после? Клишираният отговор на този въпрос: „дама в обществото и курва в леглото“ не ми върши никаква работа, защото колкото и достолепно да се държи жена ти, ако е курва, рано или късно ще те превърне в недоволен мрънкач с ей таквиз рога…

Нека да вземем средностатистическия мъж: той не е нито горзен, нито красив, не е слаб, нито е дебел, не беден, но не е и богат, нито пък е известен. Има си нормална професия, занимава се с разни скучновати на пръв поглед, рутинни неща, но изкарва достатъчно, за да си плаща сметките. И евентуално, за да издържа семейство. Средностатистическият мъж не блести с изключителен интелект. Той не е гений. Не е рядък талант. Обаче не е глупав. Достаъчно умен е, за да осъзнава факта, че „средностатистически“ е различно от „посредствен“. Той отдавна е свикнал с мисълта, че за него е предназначена средностатистическата жена. С нея си подхождат, защото тя също не е посредствена и си дава ясна сметка, че принцовете на бели коне (Майбаси) са за принцесите с богати татковци, които предлагат половин царство зестра.

И ето, че в един прекрасен ден средностатистическият мъж се запознава със средностатистическата жена. Между тях пламва любов и те заживяват своята средностатистическа идилия. Дали ще бъдат щастливи? Може би да, защото и двамата не са посредствени. Стъпили са здраво на земята и знаят докъде свършва реалността и откъде започват мечтите.

Какво може да иска един такъв мъж от жената до себе си, за да бъде щастлив? Ето какво:

Той ще иска жена му да е равностоен партньор. Тя трябва да знае, че детството свърши и, че той не е татко й, който беше длъжен да изпълнява всеки неин каприз. Да, той ще й купува подаръци, ще води колата й на сервиз и ще се занимава с неприятните битови проблеми, дори ще я глези колкото може, защото я обича, но ще бъде недоволен, ако тя изцяло му увисне на врата. Защото той, както стана ясно, не е дебел. Вратът му също не е дебел. Такъв човек се нужаде от ценната подкрепа, която тя може да му окаже като истинско другарче в живота. Би издържал децата си, но не би бил довлен да издържа средностатистическата си жена, понеже е мързелива, да речем. Поне не изцяло. А тъй като е средностатистическа, тя не е нито тъпа, нито грозна, нито оскатена от природата, за да си намери подходяща работа и да му удря по едно рамо от време на време.

Той ще иска жена му да е само негова, поне докато са заедно. Да бъде честна. Той не е беден и винаги може да плати 50 лв за секс с непозната, но няма да го направи, защото я обича и тя му е напълно достатъчна. Дори да не е, ще се страхува да не я загуби. Пък и задоволените мъже не ходят по проститутки. И не изневеряват. Тя пък винаги може да си осигури секс с непознат, дори без да плаща, защото е жена. Макар и средностатистическа. И ако тя се влюби в друг, мъжът й ще бъде по-спокоен, ако дойде и му каже в очите: „всичко приключи“. Но ако след една година разбере, че през леглото й са минали още няколко средностатистически мъже, без той да знае, много вероятно е да се озлоби и цял живот след това да повтаря, че жените са „курви“. Много е вероятно да бъде прав. За себе си. „Мразя лъжата, лицемерието и предателството“ е умозаключение на доста средностатистически жени. Мъжете не си служат с този лозунг, защото намират за съвсем естествено да е кофти, ако те излъжат и предадат. Ако човека до теб се окаже лицемер. Тези неща се подразбират.

Той ще иска тя да не му се качва на главата. Любовта си е любов, но човек има нужда от личното си пространство, докато е жив. Започнат ли да му го отнемат, озлобява се като животно в клетка. Той ще иска да поддържа връзка със старите си приятели от детинство, макар и тя да не ги харесва, защото те са ценни за него. Дали са му много. Освен това, те фигурират в живота му много преди тя да се появи. Той ще иска да играе футбол в неделя, да ходи на лов, за риба, да си ремонтира колата, да играе компютърни игри или да се занимава с неговите си, мъжки нещица, вместо с нейните проблеми, с нейните приятелки или с нейните родители. Поне един ден в седмицата, той ще предпочита да се занимава повече със себе си, отколкото с нея. И ще бъде благодарен, ако тя не му отнема тази свобода.

Той ще иска жена му да прилича на него и да не се държи като пълен психопат. Да бъде поне малко рационална. Ще се изнерви, ако тя започне да реве без причина. Мълчанието й ще го вбесява. Нейната упоритост – едно от качествата, заради които преди време се беше влюбил в нея, постепенно ще започне да го дразни. Ако има някакъв проблем, мъжът ще предпочете да разбере какъв е той, за да потърси начини за неговото разрешаване. Той ще се вбесява, ако тя непрекъснато му натяква колко важно е споделянето, докато всъщност отказва да сподели проблемите си с него. Нали уж бяха приятелчета? „Къде остана доверието?“ – ще се пита той.

Той ще иска тя да не променя характера си толкова често, колкото променя цвета на косата си. Мъжете са лоялни, праволинейни същества. Успееш ли веднъж да ги накараш да ти се доверят, те ще те следват до гроб, защото са повярали в теб, в това, което си, в твоите устои, дори в особеностите на твоя характер. Но ако всеки ден в леглото до тях се буди коренно различна личност, много вероятно е те да загубят доверие в човека без форма и без цвят. Да се почувстват несигурни. Когато жените се почувстват несигурни, те търсят кой да ги защити. Когато мъжете се почувстват несигурни, те вземат нещата в свои ръце и елиминират факторите, предизвикващи несигурност. Твърде често, за съжаление, ампутират от живота си човека-несигурност. Такива са природните закони. По-лесно е да направиш компромис със себе си, отколкото с Природата. Всъщност, второто е абсолютно невъзможно.

Той ще иска жена му да не се опитва да го променя. Ако предпочита да ходи спортно облечен, защото харесва удобните дрехи, тя ще сгреши много с желанието си на всяка цена да го види по сако и вратовръзка. Ако не харесва китайската храна или, ако преди време е повръщал от суровата риба в японски ресторант, той ще си помисли, че тя непрекъснато му отмъщава за нещо, като го води по заведения с екзотична кухня. Той ще се радва, ако не е длъжен да харесва нейните кино звезди, нейните толк шоута, нейните любими автори и музиканти. Ще се радва, ако не си говорят за сериали. Няма да иска от нея да гледат заедно срещата на полуфиналите, но ще бъде благодарен, ако не го занимават с Тае-бо, с Фънг Шуй или с проблемите на овцата Кари Брадшоу от „Сексът и градът“.

Той ще иска от нея тя да му бъде приятел. Да може да й се довери. Да може да разчита на нея, както разчита на истинските си приятели. Няма да е много доволен ако разбере, че кифлите от офиса й знаят всичко за
най-съкровените му тайни, които е изповядвал чисто гол в леглото пред нея. Той ще иска да имат някакви сходни интереси, поне едно нещо да ги вдъхновява и двамата. Да имат някаква обща мечта. Ще бъде истински благодарен, ако тя спазва своите обещания. Тъпо ще му стане, ако от три седмици плануват някаква ваканция, ако той е запазил места в хотел, свършил е цялата организация, а тя в последната минута му сервира, че не й се ходи никъде и май предпочита през уикенда да си остане у дома. Истинските приятели не правят така.

И не на последно място по важност, той ще бъде благодарен, ако жена му не иска от него невъзможни неща. Тя трябва да е достатъчно умна, за да знае, че със средностатистическата му заплата от 800 лв, той няма как да я заведе на остров в Тихия океан. Колкото и да я обича. Няма как да й подари Кайен и няма как да й купи къща в Бояна, нищо че за мъжа на братовчедка й тези неща са ежедневие, примерно. Той ще иска жена му да има доверие в него, за да се почувства сигурен в любовта й. Ако тя не му създава напрежение, ако не подкопава самочувствието му ежедневно, а вместо това го подкрепя, може би той ще повярва в себе си, ще се възползва от късмета си и ще последва мечтите си, за да може да й подари света един ден. Да, познавам средностатистически жени, които живеят като принцеси, без баща им да е платил половин царство зестра. И това е така, защото са целунали краставата жаба, докато още е била в гьола.

Толкова ли много иска един средностатистически мъж, всъщност? Не мисля. Всичко, което написах по-горе, може да се обобщи в четири думички: доверие, лоялност, приятелство и любов. И ако тези изисквания ти се струват прекалено високи, значи или не си средностатистическа жена, или много сериозно се надценяваш.

Тихомир Димитров

март 8, 2008

Жените, от които трябва да се пазиш

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО,СТАТИИ — asktisho @ 4:59 pm
Tags: , ,

Честит празник! Миналата година на тази дата писах, че повод за празнуване имат само майките. Както винаги изпадам в крайности и сигурно не съм съвсем прав, но това ще продължава до момента, в който жените не постигнат някакъв общ, глобален консенсус по въпроса дали имат повод за празнуване на осми март или не. Майките поне са осъзнати жени. Изпълнили са мисията. Без тяхното съдействие днес нямаше да мога да ви тровя с „гениалните” си умозрения на тема „Осми март” и, което е по-важното, без тяхна помощ вие нямаше да бъдете тук, за да ги четете. Така че, честит празник, майки, жени, гейове, травестити и всички онези, които празнувате осми март! За мен и за останалата половина от човечеството днес е просто събота – ден за преодоляване на тежкия махмурлук от петък, който пък всяка седмица си е традиционен „ден на майстора”.

Но да се върнем на майките. Всички майки трябва да възпитават синчетата си от малки, че сред жените има отровни създания, от които трябва да се пазят. Мен мама ме научи навремето, но аз не я послушах и затова си изпатих. Тук няма да се опитвам да генерализирам, няма да обвинявам всички жени заради грешките на единици от тях. Не, има точно определен тип жени, от които трябва да се пазиш. Ето ги:

Алчните жени. Златотърсачките. Един приятел ги нарича „сукалчетата”, защото цял живот си намирали биберон, от който да сучат и винаги имало кой да ги дундурка като бебенца. Тези жени обичат себе си повече от всичко на света и всъщност изобщо не им пука за теб. Те са красиви и арогантни, а ти си средство за тяхното препитание. Те са хищникът, ти си жертвата. Бъди внимателен и не продавай душата си на Дявола, само защото мацката изглежда добре. Помни: тя винаги мисли единствено за изгодата, която може да извлече от теб. Ще си бие камшика при първите сигнали за опасност и още в първия момент, в който ти проявиш някаква слабост, изпаднеш в беда или закъсаш за пари. Ще те напусне точно тогава, когато най-много се нуждаеш от нейната подкрепа, защото златотърсачката не е жената на живота ти, а вампир, който е дошъл да ти изпие кръвчицата. Ще си намери друга жертва веднага щом разбере, че при теб кльопачката е свършила. Тогава ще е късно да се ядосваш на нейните лъжи. Затова действай още сега: уволни кучката и прати алчния й задник на улицата, където му е мястото.

Побърканите жени. Те са истерички, шизофренички, луди или просто неуравновесени жени. Отличават се с това, че говорят изключително много и все несвързани неща. Обикновено имат някакво странно хоби. Изповядват някаква религия. Повечето са вегетарианки, феминистки, сексистки, сектантки, вещици или най-обикновени лунатички. Настроението им се мени сто пъти по-бързо, отколкото на обикновените жени. Винаги преминава от една крайност в друга. Мнението им също. С такава жена никога не можеш да стъпиш на твърда почва. Никога не знаеш какво да очакваш в следващия момент. Живееш в постоянно напрежение. На всичкото отгоре, тя ще се опита да те промени и да те направи същия психопат като нея. Стой далеч от такива жени.

Жените с харем. Това е рядко срещан, но господстващ вид на самовлюбени хубавици, които колекционират мъже. Особено опасен вид. Могат да те съблазнят изключително лесно и да те измамят, че изпитват някакъв интерес към теб. В началото ще се чувстваш добре и дори ще се учудиш колко много общи теми на разговор имате. Жените с харем са опасни, защото освен хубав външен вид, обикновено притежават и интелект. Гаджето им е простоват селяндур, с когото ходят заради якия, животински секс или заради някаква облага. Но на теб тази жена няма какво да ти даде. Ти си нещото, което винаги е липсвало в живота й, защото е нагла и арогантна кучка – ти си най-добрата й приятелка. Ти си безполов хермафродит, нейният личен шофьор, разносвач на покупки и внимателен компаньон, нейното кошче за душевни отпадъци, нищо повече. Тя ще направи всичко възможно, за да те накара да се влюбиш и да прибави скалпа ти към дългия списък от „мъже с изплезени езици”, който колекционира.

Фригидките. Някои от тези жени изглеждат изключително добре, но за сметка на това са фригидни. Нямат гадже, но това не бива да те подвежда. Те страдат от заболяване, което им пречи да изпитват наслада от секса и често компенсират липсата му с успешна кариера. Имат нужда от теб, за да поемаш излишното напрежение, което трупат в офиса. Не си губи времето с такива жени и никога не им се връзвай на приказките за приятелството. Човек сам трябва да подбира приятелите си, а не те – него.

Обратните жени. Те са лесбийки, но все още не знаят това или пък са бисексуални, които продължават да излизат с мъже. Нормалните за всеки човек разочарования от противоположния пол растат и накрая тези жени окончателно обръщат резбата. Такава жена може да ти бъде добра приятелка, но не и гадже. Можеш да плачеш на рамото й, но не и да правиш секс с нея. Защото тя харесва жени. За Бога, вие и двамата харесвате жени! Може би дори един и същ тип жени. Когато седнете в заведение и някоя засукана кака ти привлече вниманието ще забележиш, че тя също зяпа натам. Ще се конкурира с теб за твоите любовници. И ще те държи отговорен за грешките на предишните мъже в живота си. Не се занимавай с лесбийки, ами си намери жена, която да харесва мъже. И бъди мил с нея.

Общите жени. С други думи: нимфоманки или най-обикновени курвички. Живки. Отличават се с това, че може да ги продупчи почти всеки, който пожелае. Много трудно отказват. Пази се от връзка с такава жена. Още на втория ден ще ти поникнат рога, всички ще ти се присмиват, защото си правят тройки с гаджето ти, а ти единичък нищо няма да знаеш, будала. Накрая ще разбереш и ще ти причернее. Правилният подход към „общите жени” е винаги само един: чукаш и бягаш.

Глупачките. Намирам за твърде нелепо и несправедливо популярното схващане, че жените са по-тъпи от мъжете. Според мен, има точно толкова тъпи мъже, колкото и тъпи жени. Те просто са създадени един за друг. Природата си знае работата и не е ощетила никого. Ти, обаче, нали си ентелигент, трябва да се пазиш от глупачки. Някоя от тях е потенциална майка на децата ти, а кой иска да отглежда пълни олигофрени? Знам, че глупачките може да са хубави и, че може да ти правят густо в леглото. Знам, че обичаш да се фукаш с тях и да ги показваш. Нямам нищо против на теб да ти е гот. Лесно можеш да излъжеш една глупачка с нещо лъскавичко, срещу което тя да ти продаде природата си, подобно на индианците в Новата земя. Но не се обвързвай с глупачка. И най-вече: спри да я показваш, защото адски много ти вреди на имиджа.

Това са нещата от живота. Сигурен съм, че пропускам нещо. И ще се радвам ако обогатиш списъка. Честит празник!

Тихомир Димитров

Следваща страница »