Писателският блог на Тишо

април 16, 2008

Тва да – Пазители на любовта

Вярваш, че ще умрете, значи ще умрете.
Вярваш, че ще живеете, значи ще живеете.
Аз само чертая, изборът е твой.

(Мария Разсипийска)

Някога, много отдавна, когато между световете на хората и боговете не съществувала граница, човечеството непрестанно страдало от прищевките на своите създатели. В онези тъмни времена, в Горното царство се родило дете, сътворено от бог и земна жена….Когато пораснал достатъчно, полубогът се изправил срещу неправдата. Той използвал магия, за да изгради преграда между двата свята, ала тя се оказала недостатъчна да опази човечеството. За да направи трайна защита, Ронлад жертвал собствения си живот. Той създал Средна земя, обитавана от създания, подобни на самия него. Преди да умре, ги нарекъл Пазители и им завещал мисията да съпровождат и защитават хората по дългия път на тяхното съзраяване и развитие….След това полубогът затворил очи за вечния си сън, оставяйки на новите създания една нелека задача, за която им бил отреден вечен живот.

Поразен съм от факта, че едно 16 годишно момиче може да напише толкова добра книга, при това не в какъв да е жанр, а фентъзи. Колко са българските фентъзи романи, излезли на книжния пазар през последните години? Бас държа, че имам повече пръсти на двете си ръце. Ако не и на едната…

Но това не е важно, важното е, че книгата вдъхновява. Авторката й, родена през недалечната 1987 г., най-после успя да извади своята литературна рожба на бял свят. Това стана пет години, след нейното написване. Сега Мария е на 21 и следва медицина, но не е обърнала гръб на писането. Говорейки си за „млади автори“, тя представлява истински прецедент. Съдържанието на книгата й – също. Текстът е написан с неочакван размах. Горд съм, че имам честта да бъда един от първите хора с интереси в литературата, които могат да представят дебютния й роман. Виждам в това момиче огромен потенциал и съм сигурен, че името Мария Разсипийска ще го чуваме и занапред.

„Пазители на любовта“ стана възможна с помощта на моя добър приятел Жоро, който, подобно на истински пазител от Средната земя, насочваше и съпровождаше Мария по дългия път на нейното съзряване като писател. Пазеше я от гнева на боговете и от бездната на отчаянието. Много се радвам, че познавам такива хора. Те доказват, че няма невъзможни неща.

Оставени на произвола на съдбата от държавата, пренебрегнати от връзкарските конкурси и издателствата, които се интересуват само от сигурната печалба на световните бестселъри, по нашата родна земя щъкат млади и талантливи хора, на които им се занимава с изкуство и желанието им е толкова голямо, че те взимат нещата в свои ръце и сами докарват историите си до читателите. Така направи Дачи преди време. Така направиха и други прогресивни, млади хора. Хубаво е, че се намира кой да подаде ръка на търсещите изява, без да иска нищо в замяна. Даже похвално. Защото да напишеш книга е едно, а да я издадеш – нещо съвсем друго. Говоря от личен опит.

Оттук-натаък, важно е само мнението на критиката. Но не на онази критика, която буди в съзнанието ти представа за стар, плешив дедок с лула в устата, който щрака върху пишеща машина от началото на 20 век. Единствената критика, чието мнение има истинско значение за автора си ти, уважаеми читателю.

Мария беше достатъчно смела да изкара своята красива история за Долната, Средната и Горната земя на гладиаторската арена на книжния пазар, където се борят Големите. Нейният триумф или падение зависи от това накъде ще посочат палците на публиката. Бях учтиво помолен да прочета книгата и, ако ми хареса, да напиша коментар в блога си. Моят палец сочи нагоре.

Реших, че Писателският блог на Тишо няма да загуби, ако ви запознае с един чисто български, литературен прецедент. Пък и това, което не могат да свършат държавните ведомства, медиите, литературните конкурси и издателствата, със сигурност можем да го свършим ние – блогърите.

Много ми се иска книгата на Мария да бъде успешна, защото това ще й даде смелост да продължи напред, да напише нещо още по-добро. Виждам в нея огромен потенциал и не – не й правя реклама за пари или защото сме приятели. Аз дори не познавам Мария лично. Правя го, защото искам и защото мога. Правя го, защото шестото чувство никога не ме лъже.

Тихомир Димитров

Книгата може да се намери в следните онлайн книжарници:

www.pe-bg.com
www.bgbook.dir.bg
www.slovo.bg/books
www.knigabg.com
www.book-bg.com
www.book.liternet.bg

И в следните офлайн книжарници в София:

• Сиела /в Мола/
• Ориндж /на Графа/
• Писмена /в малкото НДК/
• Книжарници “Лексико”/на ул. Гурко и на Централна автогара/
• Български книжици /в градинката на Кристал/
• Нисим /на бул. Васил Левски/
• Книжарници Пингвините /в цялата им мрежа/

%d блогъра харесват това: