Писателският блог на Тишо

януари 5, 2009

Пак е време за награди

Ако живеехме в годините на инквизицията, аз, Майк и Петър сигурно вече щяхме да сме на сажди, а блоговете ни щяха да са апокрифна литература, която се разпространява сред еретиците под сурдинка. Защото си позволихме открито и честно да зададем моралния въпрос: „за какво бихте продали душата си на дявола?”

Това, което получихме, са открити и честни отговори (близо 60 коментара). От сърце благодаря на всички, които се включиха и бяха искрени!

Обещахме, че авторите на коментарите, които ни направят най-силно впечатление, ще получат поощрителна награда – копие от последния ми (и почти апокрифен) роман „Душа назаeм” , с автограф. Знам, една книга е просто символичен жест, но какъв по-лесен и приятен начин да получиш интересно четиво, което не е предназначено за масова консумация, от това да драснеш няколко реда и да проявиш творческото си въображение?

Кои са наградените коментатори можете да прочетете при Майк, както и защо. Двама от тях получават разписано копие от един бъдещ бестселър, хех, а другите трима ще изненадам с книжки по собствен избор, които не съм ги писал аз 🙂 За разнообразие. Кои са книгите няма да кажа. Получателите им, ако искат, нека споделят сами.

Още веднъж, благодаря на всички за ентусиазма! Беше ценен опит. Научих много неща. Разбрах, че повечето майки биха убили, за да защитят детето си, например. Справедливо? Може би. Но в никакъв случай не и похвално. Въпросът „за какво бихте продали душата си на дявола?” беше по-скоро метафоричен…

Тихомир Димитров

декември 5, 2008

За какво бихте продали душата си?

С Майк Рам се познаваме от първата блогърска среща. Виждал съм го само още веднъж – на терасата на Военния клуб, докато течеше Blog Camp-a. За двете мероприятия трябва да благодарим на Б(л)ого Шопов.

Бях впечатлен от презентацията, която изнесе Майк. Аз самият обичам да презентирам и качествените изпълнения винаги ми грабват окото. Държа да отбележа, че „качествена“ не значи непременно geek-качествена, а качествено изнесена презентация. Ораторски умения трябват. И харизма. Важен е езикът на тялото. Паузите са важни. Дори интонацията. Ритъм, съдържание, чувство за хумор, импровизация. Да презентираш е субективно изкуство. Точно за това ми харесва.  Модерен, корпоративен театър: хората седят и те слушат, ти им пълниш главата с глупости, а те ти гледат сеира….

Отклоних се от темата.

Майк изнесе качествена презентация и това ме накара да потърся по-нататъшен контакт с него. Фен съм на петъчните му притчи. Подобно на късметчетата от Lavazza, те винаги идват на време. И на място.

Пиша това дълго интро, защото бях сюрпризиран от инициативата на същия човек да организира конкурс за коментари по зададена тема, в който наградният фонд е… „Душа назаем“ .

Не, това не е сложна, добре обмислена и дълго планирана рекламна стратегия, това е поредното новаторско хрумване на Майк.

Накратко, той задава въпроса: „за какво бихте продали душата си?“. Най-тарикатският отговор, било в неговия блог, било в нечий друг, печели тематична награда, плюс „15 минути слава“.

Аз, като човек, който отдавна се  „къпе“ в блогърска популярност, хех, държа да ви информирам предварително, че няма какво да я правите въпросната „слава“, но поне книгата ми става за четене. Пък и е добър подарък. Винаги може да се отървете от нея, ако не покрия жанровите ви изисквания. Някой друг ще я хареса.

„Компетентното жури“, което ще оценява коментарите, сме: аз, Майк  и Кака Сийка – нещо като Продиджи, Металика и Менуор на българската блог-сцена, така че работата е сериозна, ей! Мислете и пишете коментари! Не е важно да са дълги, важното е да са съдържателни.

Това е нашият начин да ви накараме да погледнете навътре и да обърнете внимание на собствените си недостатъци. Да бъдете искрени. Пред себе си. Полезно е. Може да споделите какво сте видели там. И да получите награда.

Един ден, когато книгата ми стане бестселър, ще сте щастливи, че притежавате копие от първия тираж, с автограф 🙂 „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“, нали така?

Наградените ще бъдат повече от един, а призът няма да е само „Душа назаем“.

Какво, колко и как няма да кажа.

Пишете коментари на този адрес и ще разберете!

Тихомир Димитров