Писателският блог на Тишо

февруари 13, 2009

Ode to Creativity 1: Колко струват хиляда думи?

Напоследък пиша абстрактни позитивни текстове, които на пръв поглед нямат нищо общо с калта и кишата навън, демек – с реалния живот. И, докато аз пиша, животът си тече. Интересни неща се случват всеки ден.

Реших да напиша поредица от статии за идеите на млади, креативни хора, които възприемат „кризата” като „възможност” и „развитие”. Защото, докато светът се сдухва, тези хора действат. Човешката креативност винаги ме е надъхвала, но за нея е по-добре да се говори в трето лице, единствено число, отколкото по принцип.

Точно така смятам да постъпя.

В тази и следващите няколко публикации ще ви запозная с идеите на няколко души, които ежедневно променят света, в който живеем. Гледайте и се учете. Защото в България се случват много интересни неща всеки ден, които нямат нищо общо с помията, в която се опитват да ви удавят.

Още един лъч светлина от Тишо. С надежда за повече оптимизъм и личностно осъзнаване.

Започваме с Никола Райков, който днес ме очарова с идеята си да обяви хиляда думи за продан. 27 годишният уеб дизайнер от Стара Загора предлага интересна сделка на сайта си 1000wordsforsale.com , откъдето всеки желаещ може да си купи ключова дума, която води към собствения му сайт. Гордите притежатели на определена дума от внимателно подбрания списък имат правото да препродават линка (думата) на трети лица, като 50% от цената остава за тях.

Никола се е справил чудесно с дизайна, който красноречиво говори за графичните му умения. Той има намерение да инвестира спечелените пари в продуциране на филма „Влез” – по собствен сценарий, носител на награда от фестивала в Балчик.

Някои от вас ще кажат, че това е тъпо и самонадеяно, а други ще възприемат идеята за оригинална и дори – гениална. Аз съм от вторите. Ще ви кажа защо:

Първо, Никола вече е успял да продаде цели четири думи – legal, new, night и power.

Второ, проектът е англоезичен, което значи, че е отворен за целия свят и съвсем не разчита на българския бизнесмен-чобанин, който все още се съмнява в рекламата по принцип, да не говорим за нейния онлайн вариант.

Трето, десет долара на година за ключова дума в сайт, който има потенциала да стане изключително популярен, съвсем не е за пренебрегване като рекламна възможност.

Четвърто, идеята е новаторска, което автоматично й осигурява място в медиите и един нелош първоначален пи ар. Сещате ли се за онзи младеж, който отпечата луксозно копие на книгата си в един екземпляр и обяви, че го продава за стотици хиляди евра. Е, не знам дали си намери купувач, но вестниците в цял свят писаха за него и почти не остана телевизия, която да на го е интервюирала. Нещо подбно започва да се случва с Никола в момента. Лично той споделя в блога си, че общественият интерес към проекта му нараства значително и вече е прекосил националните граници.

Браво, Никола, браво, Райков!

Stay tuned, защото през идните дни ще ви запозная с още интересни, креативни хора, както и с техните предприемчиви идеи.

Тихомир Димитров

ноември 24, 2008

И победителите са….

Колкото и скептично да гледам на верижните блог игри, току виж взема, че се включа в някоя от тях. Изкушението да вдигна хвърлената ръкавица този път дойде от от Радислав Кондаков, който присъди на блога ми престижната награда „Kreativ Blogger“. За незапознатите, тя е равносилна на потупване по рамото, публично признание за креативност или просто похвала от човек, който се кефи на творчеството ти. Именно това я прави толкова честна и задължаваща.

Според правилата, първо трябва да посочиш шест неща, които те правят щастлив, а едва след това и блогърите, чиито ревери си решил да обкичиш с виртуална значка за творчески принос към род и родина. Е, правилата са си правила и аз мисля да ги спазя.

И така, шест (от многото) неща, които ме правят истински щастлив са:

1) удоволствието да погледна току-що завършен текст и да си кажа: „това е, мамка му, получи се!“

2) черно-белите портретни фотографии

3) филмите, които ме карат да ги гледам отново и отново

4) книгите, които ме карат да ги чета отново и отново

5) слънчевите, усмихнати хора

6) двучасовият еротичен full body масаж

А сега е време за наградите. Първо няколко условия: понеже това е политически коректен конкурс, реших да посоча равен брой мъже и жени, които ме вдъхновяват с креативността си. Наградите са номерирани, но не и степенувани по важност. Моля да не ми се сърдите, ако вашият блог не попада в списъка. Бих „наградил“ поне 60 автора за щедрия водопад от емоции и информация, с който ме заливат, но местата са само шест. Затова реших да действам интутитвно:

Първата награда се присъжда на: Цвета Стоева (Совичка). Не знам дали разказите, които пише са вдъхновени от „така наречения неин живот“, но Цвета ме изпълва с професионална завист. И това е хубаво 🙂 Слаба публикация в блога й досега не съм виждал.

Втората награда отива при Петър Стойков (Лонги) заради способността му да оглавява класациите и да бъде вечно популярен.

Гери от „Голи думи“ печели третата награда за куража и оригиналния си подход към поезията.

Награда за креативност безспорно се полага и на Владислав Хаджийски. Мога да изхабя много думи, за да опиша стила му, но ще използвам само една: „нестандартен“.

Анна получава петата награда. Достоен противник на Совичка. Една от дамите рано или късно ще издаде първия български чик-лит бестселър, запонете ми думата! И ще получи истинска награда за него. Дотогава мога само да се колебая кой от двата блога ми харесва повече. В жанрово отношение.

На шесто, но не и на последно място „награждавам“ Никола Борисов („Рицаря на светлината“) за цялостен принос към фотографията. Дори с „просто око“ се вижда, че човекът може.

Ами, това е от мен. На печелившите честито!

Тихомир Димитров

октомври 21, 2008

Проклятието на твореца

Веднъж писах за освобождаващата сила на творчеството. Но медалът си има две страни. В това своеобразно продължение, което идва една година по-късно, ми се иска да разкажа за проклятието на твореца. Любопитно ми е дали и други хора споделят същите възгледи.

Творци са всички онези хора, които създават нещо ново. Аз възприемам творческия процес като понятие, което се простира далеч отвъд границите на традиционните изкуства. Творчество са бизнесът и политиката. Науката е творчество. Предприемачеството, рекламата, маркетингът и управлението на човешки ресурси също са творчество. Или поне би трябвало да бъдат.

Римляните са използвали термина „ да твориш политика”. Аз им вярвам. На римляните. Има защо да им вярвам. Две хиляди години по-късно живея в общество, изградено върху принципите на правото и държавността, които те някога са сътворили.

Кое отличава твореца от обикновения човек?

Не можем да кажем, че е външният вид, тъй като веднага се сещам за десетина грозни и десетина приятни за окото, световно признати творци (и творкини). Не можем да кажем, че  семейното положение, произходът, богатството, славата или властта са определящи за твореца, тъй като творчеството вирее еднакво добре както в кралския дворец, така и в задните улички на гетото. Историята на изкуството познава много велики имена, които приживе са били замервани с пачки от царе, папи и патрираси, но познава и много други, които са умрели в бедност, недочакали своето признание.

Тогава може би е интелектът? Ппонеже към днешна дата човечеството признава само една скала за измерване на интелекта – логическата, с прискърбие мога да съобщя, че повечето творци – художници, артисти, скулптори, трудно могат да се похвалят с високо IQ. По простата причина, че абстрактното мислене им пречи. Все още се спори дали има такова нещо като „емоционална интелигентност” и дали емпатията и интуицията, примерно, са прояви на интелект. Докато този спор съществува, ще има както „умни”, така и „глупави” творци. А повечето ще са „глупави”. Отидете на някое събиране на МЕНСА, за да видите колко художници-импресионисти има там…

Значи „интелектът” също не е отличителна черта на твореца. Тогава кое?

Ами, умението да се впечатляваш лесно, ето кое. Проклятието на твореца, с две думи, е прекомерната чувствителност. Няма как да създаваш, ако не можеш да се вдъхновиш, а няма как да се вдъхновиш, ако си дебил.  Заобикалящата действителност непрекъснато влияе на твореца с прекалено натрапачивите си послания. Тя създава по-силни емоции, отколкото при обикновенитре хора, а емоциите, знаем, са вредни за разума. Може би това е причината повечето творци да имат проблем със социалната си адаптация. Може би това е причината „нормалните хора” да ги мислят за странни.

Един творец обаче знае, че нормалността е мит. Нормалното не съществува и именно заради огромното разнообразие от цветове и форми, заради изобилието от „нестандартни“ характери и случки, творецът получава своята порция вдъхновение и може да създава изкуство. В душата му вибрира една по-тънка струна, една по-чувствителна нишка на възприятието.

Сигурен съм, че повечето хора познават поне един близък, роднина или приятел, който „изживява” нещата по-силно от останалите: изпитва по-голямо възмущение пред лицето на несправедливостта, възхищава се повече от красотата във сичките й форми, умее да „забелязва” хармонията на най-неподозирани места, има повишено внимание към детайла. Този човек се влюбва по-лесно и изпада в по-дълбока депресия от „нормалното”. Този човек може да е инженер, прогрмаист или учител по професия, но ако наистина сте близки, сигурно ще знаете, че той тайничко нещо твори. Нещо създава. Едни правят фотографии, други пишат стихове, трети рисуват. В повечето случаи го правят интровертно. За себе си. Правят го заради освобождаващата сила на творчеството, но и заради проклятието на твореца. Ако има нещо, което ги спира да потърсят външен израз на творбите си, то това е същата онази повишена чувствителност, която прави възможен съзидателния процес.

Грубата и материална действителност ще реагира неадекватно на фините настройки вътре в теб. Ако не си готов да приемеш този факт, никога няма да закачиш картините (фотографиите) си в галерия, никога няма да направиш филм или да издадеш книга. В това отношение, творчеството е интимен акт. Като секса. С единствената разлика, че винаги носи гарантирано удоволствие…

Е, има и „ексхибционисти” като мен. Има хора, които не се свенят (колко я обичам тази думичка) да  споделят творчеството си със света, дори държат да го правят. Аз, например, качвам цялото си творчество в интернет и не като да не ми пука какво мислите за него. Но така то престава да бъде интимно. Превръща се в безплатно за теглене „порно“. Което, признавам си, малко отнема от качествата ми на творец. А може би в действителност не съм никакъв творец? Може би съм поредният драскач „с претенции”? Не знам. Обаче прекалената чувствителност ми пречи. Понякога твърде много.

Тихомир Димитров