Писателският блог на Тишо

ноември 26, 2015

Благодарности и отзиви за „Аварията“

Avariyata_Kor

За незапознатите, през лятото „развързах“ в нета новия си, трети художествен роман. Казва се „Аварията“. Може да се тегли безплатно на PDF формат от тук, а за предпочитащите MOBI, ePub или FB2 формати е достъпен на ето на този линк.

Преди да пусна книгата за по-широката аудитория се свързах с ограничен кръг съмишленици, приятели, читатели, фенове, писатели и други блогъри с молбата да ми кажат какво точно мислят за нея и какво мога да променя, за да я усъвършенствам, преди да я споделя с целия (българоезичен) свят. „Фокус групата“ беше незаменим помощник при маркирането на неща, които при други обстоятелства биха останали незабележими за мен, като автор. Пък и ми хареса идеята да творя заедно с читателите си или поне да виждам техния принос в окончателното оформяне на историята, докато все още беше в зародишния си вариант.

Както обичам да повтарям, в 21-ви век вече не се питаме „Какво е искал да каже авторът?“, а творим директно наравно с него.

Използвам случая да благодаря на всички от „фокус групата“, които ми отделиха необходимото внимание! Без вас нямаше да видя историята през очите на хората, за които е предназначена. Благодаря и на Дончо, който удари едно рамо с преформатирането на романа, на Павлина Върбанова от Как се пише? за безценния принос като професионален редактор и на Петър Енчев за коректорската му намеса. Като резултат, българските читатели имаха едно спретнато и свободно достъпно българско романче, приспособено за различните им дивайси, което можеха да отнесат със себе си по време на летния отпускарски сезон. Книгата е достатъчно мрачна, така че спокойно можете да си я четете и през зимата…

От все сърце благодаря на читателите, които споделиха романа с приятели в социалките или лично по мейла. Можете да продължите да го правите, дори ви насърчавам в тази посока. Внимавайте само да не нарушите лиценза, че да не се съдиме после, както обичат да казват по софийско. 🙂 Само се закачам… Въпрос на елементарна култура е, обаче. Авторът е бил достатъчно добър да ви подари съдържанието на труда си безплатно. Чисто и просто неморално (и неетично) е да се опитвате да го „продавате“ без неговото съгласие, в т.ч. и чрез публикуване на откъси от текста в сайтове с рекламни формати. Да не говорим, че е незаконно. Просто споделяйте с приятели. Това е всичко.

Съвсем логично, появиха се и първите отзиви за книгата. Реших да ги събера на едно място за улеснение на Негово Величество Читателя (НВЧ), който може би все още се колебае. Пълните ревюта са зад линковете (отварят се в нов прозорец):

Йовко Ламбрев:

Тишо обещава фантастичен роман, в който има както голяма любов, така и голяма катастрофа, но… всъщност е писал за тежките решения между две крайни противоположности, които нямат дипломатични или средноаритеметични пресечни точки. Онези без средни положения – в които и правилното и погрешното са относителни понятия и могат да вървят с (не)нужните кавички.

Григор Гачев:

Сюжетът е изпълнен с неочаквани поврати. Всеки път, когато си помислех, че „нещата влязоха в познато русло“, следваше изкусен завой и тръгваха в съвсем друга посока, хем логична и достоверна, хем непредположима докато не се случи. Уж фантастика, а в същото време разкошна илюстрация на българския манталитет, и със силните, и със слабите му страни. Нещо, което бих гледал на филм с най-голямо удоволствие. Мога единствено да изкажа възхищението и завистта си към Тишо.

Дончо Ангелов:

Аз мога да ви уверя, че се чете на един дъх, и че както и другите неща на Тишо, не ви се иска да свършва. Добре е да я четете през време на почивка, защото ще ви държи будни до късно (максимум една вечер обаче, както казах, чете се на един дъх).

Ето и един туит от редактора, действително много ме зарадва:

Наистина интересен роман. На моменти се увличах и забравях, че трябва не да чета, а да редактирам. 

В Goodreads, пък, Мариета е написала:

Заинтригуваща история, която подклажда любопитството. Единствено останах малко разочарована от края, очаквах да е нещо различно от често срещания сюжет за края на Земята.

Само да добавя: Първо, това не е краят. Нито на Земята, нито на романа. И второ, съвсем не е „често срещан“, но това ще се разбере едва в продължението с работно заглавие „Ново небе и нова земя“, което се пише в момента…

Предполагам, че има и други отзиви из нета, които не съм успял да открия. Ако ги намерите, чувствайте се поканени да ги споделите тук в коментар. Може, разбира се, да изразите и собственото си мнение по въпроса. Ще ви изтрия само, ако не спазвате правилата за коментиране. 🙂

Романът продължава да е безплатен и само на два клика разстояние:

„Аварията“ в PDF формат

„Аварията“ в MOBI, ePub или FB2 формат

Приятно четене!

Тихомир Димитров 

декември 7, 2012

21.12.12 – Национален ден без оплаквания

petak

Изт: memegenerator.net

Няма да умрете.

Колкото и да мразите света, за съжаление (предимно ваше), той няма да свърши.

Ще продължи и през 2013-та година.

И през 2014-та.

И през 333 450-та.

Толкова сме незначителни, толкова малограмотно-преходни, че гневът на съвременния човек към статуквото може да се сравни единствено с пукването на балонче от гейзер в Йелоустоун. Ако балончетата от Йелоустоун умееха да пишат книги, всеки ден щяха да издават томове със заглавия за края на света. И щяха да се пукат от кеф. Понеже там, под тях, именно там клокочи, ври и кипи краят на света.

Но, за наше съжаление (предимно ваше, понеже няма съществена разлика между двете понятия), той, краят, леко се поотлага. С едни, хмммм…няколко стотин хиляди години?

Които са колкото мигването на окото, което ви/ни наблюдава.

И се чуди кога най-после ще поумнеем.

Истинската драма от 22 декември 2012 година ще бъде махмурлукът.

Махмурлукът от ди енд ъф да уорлд партито.

Когато всички ние ще се напием „като за последно“.

Пак и отново.

Понеже си го можем това – да живеем „като за последно“.

И да оцеляваме поотделно.

Превърнало се е в извратена черта от националния ни характер.

Тук всеки ден изглежда като последен.

И затова е толкова празнично!

В един-единствен ден, на 21.12.12, целият свят ще заприлича на нас (или на вас).

Поне за малко.

Няма да умрете.

Колкото и да мразите света, за ваше съжаление, той ще продължи да живее.

А вие ще продължите да ревете и да се оплаквате от живота.

На 22.12.12 ще бъдете същите, каквито бяхте и на 19-ти.

Мрънкачи.

Тук, дори да спечелиш от лотарията, продължаваш да ревеш и да се оплакваш.

Така повелява извратената черта от националния характер.

Какъв е смисълът да свършва нещо, което дори не е започвало?

Та ние/вие дори не сме/сте започвали да живеем още…

Животът е радост.

Извадете си главите от пясъците, братя!

И погледнете светлината.

Стига сте хленчили.

Таксиметровият шофьор хленчи.

Чиновникът се оплаква.

Държавникът е недоволен.

Бизнесменът протестира.

Тук, дори да спечелиш от лотарията, продължаваш да ревеш и да се оплакваш.

От живота.

Така повелява извратената черта от националния характер.

А не забелязвате ли сходство между вътрешното състояние и външната среда, в която живеем?

Не прилича ли на някакъв ревлив, създаден от мрънкачи хаос?

Предимно в психически план, защото, дори и богати, повечето то нас / вас са си ревливци (и мрънкачи) по природа?

Бедните поне си имат оправдание.

Но то не е нещото, което ще ги измъкне от бедността.

Нито пък е нещото, което ще изведе богатия от състоянието на скот. По душа.

Трябват ни около 333450 години, за да се превърнем в аристократи по дух и по материя.

С тази скорост на „развитие“.

А моето „проклятие“ е следното:

Ще си ги изживеете.

Всичките.

Минута по минута.

Секунда по секунда.

И час по час.

За да го постигнете.

Само спрете да мрънкате, че 333450 години „черта от характера“ и на вечно немигащото око може да му се сторят много.

Току виж премигнало и решило да ви/ни дръпне шалтера.

Тогава вече НЯМА да има от какво да се оплакваме.

Защото вас, оплаквачите, няма да ви има.

Нас няма да ни има.

А сега, докато ни има, да постъпим странно, неетично, изумено, дори артистично:

Да разчупим шаблона!

Да прегърнем живота!

Да се порадваме на 2-те стотинки в пазвата, вместо да намразим 2-та лева в чуждия джоб!

Поне веднъж.

Става ли?

За Бога, хора, поне на 21.12.12 спрете да се оплаквате, да мрънкате и да се държите като баби на седянка, независимо от обществено положение, ранг или дебелина на портфейла! Превърнало се е в по-силен навик от смукателния рефлекс при пеленачетата дори!

Ако си позволите да наблюдавате себе си отстрани ще забележите колко грозно, странно, смешно, неестествено и жалко е всичко това.

Ако си позволите да наблюдавате другите нации ще забележите, че само в този уникален, единствен по рода си и специфичен ден, те всички ще заприличат на нас.

Но само в този ден.

Официално обявявам 21.12 за национален ден без оплаквания.

Можете ли да се присъедините?

Можете, ама друг път!

Опитайте и ще разберете, че оплакването ви отнема около 20 часа на денонощие.

Защото през останалите 8 часа се предполага, че спите.

Освен, ако не се оплаквате и на сън.

Толкова сме задобрели в мрънкането, че сигурно и това го можем вече – да се оплакваме от живота на сън.

Стига, да му се не види!

Спрете като просто спрете да го правите!

Беше едно хубаво оплакване.

Желая ви весели празници!

Тихомир Димитров

 

октомври 4, 2011

Апокалипсис СЕГА

Снимка: Comunicas World

Войни, разрушения, вулкани, земетресения, цунами, стачки, бунтове, размирици, революция, инфлация, стагнация, борсовa паникa, пазарни балони, финансова криза, фалирали държави, температурни аномалии, урагани, циклони, тайфуни, ядрени аварии…всичко това го дават по телевизията. Всяка вечер. И го дават от няколко години насам. Тоест, имаме си компонентите на един хубав апокалипсис.

За пръв път видях океана, когато бях на 8 години. Преди това само бях чел в енциклопедията, че океанът е ужасно голямо море, в което върлуват приливи, отливи, цунамита, китове, акули и всякакви зловещи твари. Естествено, очаквах Атлантикът да ме посрещне с цунами, бъкащо от чудовищни сепии, акули и сини китове. Какво беше разочарованието ми само, когато се озовах на брега на най-обикновено море…

Същата детска представа за апокалипсиса имат и хората от нашата епоха. Те очакват всичко да се случи наведнъж, ако може – в един ден. Например, на 21.12.2012.

Свършекът на света е най-тиражираната глупост от хилядолетия насам и колкото по-свързан е светът, толкова по-тиражирана става неговата глупост. Спокойно може да се твърди, че краят на дните е най-масово разпространената страхова психоза в съвременното общество.

Сред плявата и бестселърите около „пророчеството на маите”, естествено, блестят предсказанията на истинските пророци, които ги виждаме да се сбъдват всеки ден. Бавно и постепенно. Едно по едно, а не наведнъж. Тоест, всички гадости (или почти всички гадости), които приписваме на смяната на двете епохи се сбъдват или ще се сбъднат, но това няма да стане за един ден.

Длъжниците мечтаят доларът, еврото и финансовата система да рухнат за един час, та да се освободят от борчовете, но това може да се окаже един болезнено дълъг процес – месеци или години, в които закъсалите длъжници ще се видят в чудо да покриват вноските си с все по-обезценените банкноти и, много преди системата да колабира, ще се окажат без имуществото, което са заложили в полза на своите кредитори. Това е така, защото в нечестната игра на капитализма печелят винаги капиталистите – и преди и след фалита хората, които притежават злато, сребро, платина, земи, петрол, газ, оръжия и недвижимо имущество си остават на върха. Губят само спестителите в кеш, но българският народ има една поговорка: „спестовността е майка на мизерията”. Би трябвало да е подготвен, ако вярва в собствените си поговорки.

Но той предпочита да вярва в „пророчеството на маите”, където, между другото, никъде не е указано, че всичко ще отиде по дяволите малко преди Коледа следващата година. Изобщо, по Юлианския или по Григорианския календар са смятали маите? Да не забравяме, че евреите, мюсюлманите, християните и другите религиозни общности имат съвсем различно летоброене. Единственото, което ги обединява е, че нямат нищо общо с цивилизацията и културата на маите.

Докато се чудите дали апокалипсисът ще дойде по новия или по стария календар, аз имам една новина за вас: този свят, плод на милиони години еволюция, не е бил създаден с толкова усилия, труд и енергия, та да бъде „закрит” за един ден. Бог не е някакво жестоко, любопитно хлапе. Чрез бащинските шамари, които получаваме от Него посредством събитията зад новините по телевизията, Той иска да ни събуди от съня, в който живеем. Иска да се усетим най-после, че играем от един отбор – като творци на собствената си реалност.

Но не можеш да събудиш някого, като просто го убиеш в съня му. Това е най-нелепият начин да се сприятелиш със съществото, което Те  рисува по свой образ и подобие, макар да Си му дал пълната свобода да избира и да бъде Бог, като Теб…

Апокалипсисът, който се случва сега, уважаеми, е просто алармата на будилника. Има смисъл да загубиш всичко, което притежаваш, макар и на пръв поглед да изглежда несправедливо, защото парите никога не са били проблем, сами по себе си. Те са прекрасно благо и гениално изобретение на човечеството-творец. Те улесняват живота, могат да лекуват и да спасяват съдби. Проблемът винаги е бил в алчността. Лишавайки се от материалните блага, в които си толкова вкопчен, ти се лишаваш от привързаността си към тях. Лишаваш се от алчността. Светът ще измисли нови пари, не се притеснявай …Но първо трябва да се събуди.

Ще ми се да ви препоръчам да не бъдете толкова земни – в буквалния смисъл на думата. Докато търсите помощ навън, в заобикалящия ви свят или се надявате някаква външна сила да дойде ви помогне, промяната се случва във вас – бавно. И това е един необратим процес. Колкото повече се съпротивлявате срещу нея, толкова по-яки шамари ще ядете, защото стискате здраво патериците, от които се пада лошо. Вместо да стъпите на собствените си нозе.

Аз често говоря против телевизията, но осъзнах, че и там проблемът е същият, като с парите. Телевизията е прекрасно благо и гениално изобретение на човечеството-творец. Докато се намира в ръцете и домовете на заспали хора, обаче, тя ще си остане един мрачен осведомителен бюлетин, по който дават апокалипсиса на живо. И в тази своя роля, предполагам, тя също е ценна.

Разбирате ли, ние просто нямаме друг избор. Трябва да се променим. Трябва да го направим сега, веднага. Това зависи изцяло от нас. В противен случай ще загинем и никой няма да ни е крив. Пробуждането е знак на уважение към свободната ни воля – доказателството, че Бог и човек са едно цяло. Забранявайки на човека да избира свободно, Бог би ограничил Себе Си. Ето защо, Той по-скоро иска да събуди човека от плесента на хилядолетния сън, в който е потънал, за да може будният син сам да прецени кое е най-важното за него и с пълни шепи да загребе от бащиното си имане. А то е огромно. Ние се радваме на въглищата, които откриваме под земята, докато ни се предлага цяла Вселена…Мислете за Вселената като за най-близкия си роднина.

Но какво значи да се пробудиш? Ще се огранича до схващането на Айнщайн за глупостта: никога да не променяш мнението си по никакви въпроси, да вършиш едно и също всеки ден и да очакваш различни резултати…

Това значи, да НЕ се пробудиш. Другото е тема, по която вече съм писал  и не се ограничавам с лично мнение, защото колкото повече откривам в себе си, толкова по-малко търся навън. Мненията също са част от външния свят.

Навън е само апокалипсисът. Телевизионният апокалипсис. Неговата цел е да те накара да отвориш очи и да погледнеш навътре. Там ще откриеш Вселената, в която Бог и човек са едно цяло, а решенията ги взимаш Ти. Външното винаги прилича на вътрешното, но ти цял живот си се ограничавал само до първото. Каквото повикало, такова се обадило и каквото надробиш, такова ще сърбаш, но Светът очаква ти да направиш първата крачка. Още една проява на уважение към свободната ти воля.

Тихомир Димитров