Писателският блог на Тишо

май 20, 2008

Exodus

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 12:06 am
Tags: , , ,

Самоубийството е феномен, който се наблюдава само при нашия вид. Няма животно, което да е способно на такова деяние. Това е така, защото само ние сме до такава степен съзнателни, че можем да гледаме на себе си и на живота поотделно. Съзнаваме, че сме живи, съзнаваме и че можем да умрем. Съзнаваме и, че самите ние можем да предизвикаме смъртта си.

(Веласкес)

На всеки му е минавала мисълта.

Ако ми кажеш, че никога не си мислил(а) за самоубийство, ще те нарека лъжец (лъжкиня). Не говоря за желанието доброволно да причиниш собствената си смърт. Говоря за мисълта. Мисъл от типа:

„Я каква гледка има от 13-ия етаж. Какво би станало, ако се прекатуря през парапета? Толкова е нисък. Дали главата ми ще се размаже върху бетонната плоча?”

„О, колко бързо идва мерцедесът в насрещното. Сигурно кара с двеста. Трябва само лееекичко да наклоня волана в ляво и всичко приключва сега. Дали ще усетя нещо?”

„Този локомотив изглежда железен, масивен и страшен. Ами ако скоча в последния момент върху релсите?”

„Каква хубава ловджийска карабина! Че и заредена. Как ли се е чувствал Хемингуей, преди да натисне спусъка?”

„Майка ми има доста антидепресанти в аптечката. Ако ги изпия всичките наведнъж, заедно с бутилка уиски, дали родителите / учителите / гаджето ще започнат да ми обръщат повече внимание?”

„Със сигурност ще ме дават по новините, ако изляза на публично място и се гръмна в слепоочието. Как ли ще се почувства тогава онази кучка, която ме заряза?”

Всички знаем, че за Църквата самоубийството е върховен грях.. Християнската религия има доста разумно обяснение по въпроса: Бог дава живот и само Той може да го отнема. Нямаш право да се правиш на по-голям шеф от Шефа. Всичко щеше да е перфектно, ако същата тази църква не беше изтезавала невинни хора, ако не беше горила книги по площадите и ако ловът на вещици и масовите клади ги нямаше в учебниците по история.

И все пак, вярата слага едно допълнително препятствие по пътя към финалното решение.

Според психолозите, инстинктът за самосъхранение е по-силен от всички останали инстинкти. Предполагам, че именно преодоляването му прави самоубийството толкова интересно и притегателно за мнозина. Да, но вече има бънджи скокове, base джъмпинг и пистови мотори. Ако ти трябва адреналин, ако искаш да предизвикаш природата, ако си екстремист по душа, има начини да останеш жив и после да разкажеш какво е усещането.

Някога самоубийството е било достойна постъпка. Изтъкнати люде ритуално са слагали край на живота си заради дългове, защото за загубили война или защото са станали неудобни на властта. Правели са го, за да си запазят честта.

Днес самоубийството е пълна глупост. Дълговете могат да се рефинансират, властта може да бъде осъдена, а от победителите се очаква да платят, за да си оправят зулумите.

Що се отнася до самоубийството, мързелът и егоизмът отново са добродетели. Говоря за здравословния, жизнеутвърждаващ егоизъм и за съзидателния мързел, в които вярвам. Мързеливият човек задължително е и егоист по природа. Той предпочита удобствата. Обича да му е лесно. Стреми се към комфорта. Гълтането на отрова за мишки не попада в нито една от тези категории. Мързеливият егоист толкова много обича себе си, че винаги би предпочел да натопи някой друг или да измисли някакъв изход от кризата, вместо да се занимава с обременяващи неща като самоубийството.

Казват, че най-големият лек срещу всички злини е Любовта. Вярвам, че любовта към себе си е изключително силна спирачка за самоубиеца. По-силна от вярата и по-голяма от честта. Внимателно култивирайте тази любов. Влагайте много труд и упоритост в нея. Защото никой не е застрахован. На всеки му е минавала мисълта, но не всеки е способен да обича себе си. Пък нека ви наричат егоисти.

Тихомир Димитров

юни 1, 2007

И след нас – потоп!

Това е кратка анти-утопична статия, в която ще говоря за края на света. Имаше един филм: „Машината на времето” или нещо подобно, в който пътувайки напред във времето главният герой виждаше как светът бързо се променя около него, докато в един момент не съзря неонов надпис, на който пишеше „The future is now”. В този момент той спря хода на времето и излезе от машината. Толкова много ми хареса тази реплика, че я превърнах в нещо като личен девиз. Но добавих към нея още едно изречение. Всеки път, когато си включвам телефона, например, след като двете ръце се стиснат, за да ми покажат, че  „Nokia connecting people” ме поздравява надписът: „ The future is now. And the end is near.”
Вътрешно в мен винаги е съществувало убеждението, че ще доживеем края на света. Сънувал съм края на света. Беше толкова ужасно и истинско, че се събудих облян в студена пот.
Не може да не ви прави впечатление потопът навън. Светът свършва с потоп. Нека не бъда възприеман буквално. Краят няма да дойде сега, но аз го очаквам в най-близкото бъдеще. Огледайте се: прецакахме климата. Тотално го прецакахме. Има ли вече лято без поройни дъждове и потопи? Без ураганни ветрове и дори торнадо? В България? Преди две години имаше торнадо до Търговище, да, снимал съм го с любителска видеокамера и дори продадох записа на БТВ. Излъчваха го по вечерните новини.   Нормални ли са тези тропически извалявания за умерения климат, в който живеем? А горещите зими? А убийственото слънце? А въздуха, който дишаме, защо се вижда?
Нищо няма да казвам за вълните-цунами, колосалните земетресения, изригванията на вулкани и снеговалежите през май, които се случват в други страни.
Лошото е, че екология в 90% от света се прави само на документи, а в 100% от случаите природата я съсипваме съвсем на практика.  Не съм религиозен и не вярвам в суеверия, но след като прочетох изключително точните прогнози на Нострадамус за катаклизмите на прага между двете хилядолетия, които обитаваме, реших да се обърна и към религиозните текстове, за да видя как те виждат Армагедона. В една книжка, описваща житието и завета на Св. Иван Рилски срещнах интересна констатация. В нея Бог, разговаряйки с един светец му казва, че ще пощади света, въпреки чудовищните му грехове, докато по земята броди дори един просветен човек, или светец, който да изкупва греховете на човечеството с молитвите си. Такива хора бяха Дънов и Ванга,  такъв човек беше Майка Тереза. Къде са тези хора сега? Виждате ли ги? Има ли такива хора вече по земята? Кажете ми, плийз, защото в противен случай това би означавало, че The future is now. And the end is near. Аз мисля, че ще доживеем края на света. Мисля, че си го изпросихме. Дано да не съм прав.

Тихомир Димитров