Писателският блог на Тишо

януари 12, 2019

2019: Двадесет и първи век започва едва сега

Изт: TruckingInfo.com

Какво различава 2019 година от последните десетилетия на 20-ти век? Почти нищо! Летим със същите самолети, караме същите коли, плаваме със същите кораби. Под „същите” имам предвид, че продължават да разчитат на петрола. Имаме коли с нов дизайн, но със стария двигател с вътрешно горене. Един седемдесетарски самолет не лети по-бавно от един съвременен джет и също се нуждае от керосин. През 20-ти век също имаше компютри. Имаше и нет – при това достъпен за домакинствата. Това, че сме успели да натикаме пе-це-тата в дланта си не е кой знае каква промяна. То е промяна по дизайн, но не и по съдържание. Както при колите. Лично аз използвам смартфона си, за да влизам в мейл, който съм регистрирал през 1997 година. И социалните мрежи не са кой знае каква фундаментална промяна. Телевизията продължава да формира общественото мнение. Пресата отстъпва на заден план, да, но тя беше мас-медията на 19-ти век. Националната държава продължава да бъде основна форма за организация на обществото. Дори има завърщане към национализма. От това какъв паспорт притежаваш зависи много, почти всичко – определящо е за качеството ти на живот, за достъпа ти до социални и здравни услуги, за спосoбността ти да пътуваш. За правата и задълженията ти на гражданин. За достъпа ти до питейна вода. За правото ти да не умреш от глад. Двама души с еднаква професия, образование, стаж и коефициент на интелигентност могат да получават съответно по 300 или по 3000 долата месечно възнаграждение за абсолютно същите усилия, които полагат, в зависимост (единствено) от паспорта, който притежават…

Двадесет и първи век започва едва сега.

Как ще изглежда той е големият въпрос. Посветил съм немалко време на футурулогията и ще си позволя да дам няколко смели предположения:

Отказ от петрола

През 21-ви век ще станем свидетели на тоталния и окончателен отказ от петрола. Това вече се усеща. Най-напредналите държави започват да се отказват от дизеловите автомобили, след тях ще дойде ред и на бензиновите. „Електричките” все още прохождат, но именно те ще бъдат в основата на индивидуалния сухоземен транспорт през новото столетие. Друг е въпросът колко „индивидуален” ще бъде този транспорт. Споделеният автомобил е единственото решение за пренаселен свят, в който собственият такъв прекарва само 3% от живота си в движение, а товари притежателя си със 100% от разходите през цялото време.

Новото преселение на народите

Учителят ми по история обясняваше Великото преселение на народите така: „Гладният добитък гледа отчаяно оскубаните пасища, а гладният народ гледа отчаяно изпосталелия добитък и в отчаянието си решава да смени локацията”. Масови преселения на народите са се случвали многократно в човешката история. Емигрирали са не само единици в търсене на по-добро препитание и по-добър живот другаде, емигрирали са цели народи. Като народа на Хан Аспарух. Никога обаче преселението на народите не се е случвало с такава скорост и в такива мащаби, както се случва сега. С основание можем да разчитаме, че половината Африка ще се опита да емигрира в Европа до края на столетиетието, както и че половината Южна Америка ще се опита да се пресели в по-богатия Север. А когато се вдигне нивото на световния океан само един Господ знае накъде ще потеглят милиардите обитатели на островните държави и на крайбрежните градове…

Уеднаквяване на жизнения стандарт

Новото преселение на народите ще заличи (до голяма степен) острата поляризация в равнищата на жизнения стандарт, която съществува между отделните държави сега. Никога няма „да ги стигнем американците”, но и чистачката в Гърция няма да получава колкото университетски преподавател у нас. Аутсорсингът, даунсайзингът и изнесеното зад граница производство са „деца” на отминалия век. Те само задават тренда към уеднаквяване на жизнения стандарт в целия свят, който ще се качи на стероиди благодарение на новото преселение на народите.

Класата на излишните

Говорейки за професии и доходи, уви, повечето хора ще останат и без едното, и без другото през 21-ви век. Ще се появи „класата на излишните” или „The Eaters”, както ги нарича подигравателно сегашният елит, т.е “ядящите”. Пред глобалното управление ще се разкрият само две алтернативи: мащабно редуциране на населението на света или материално осигуряване на минимални средства за оцеляване на „излишните”. Трета алтернатива няма да има. Много вероятно е да изберат втората. Накратко, елитът ще заделя всеки месец по някой лев, който „излишните” ще му връщат обратно под формата на консумация на стоките и услугите, които въпросният елит произвежда. В замяна на пълно подчинение и спазване на куп интересни правила, които съвсем няма да бъдат в услуга на „бенефициентите”, естествено!

Частният космос

С отслабването на нациите и държавите, космическите изследвания ще преминат изцяло в частни ръце. И ще бъдат движени изцяло от частни интереси. Гледали сте „Аватар”. Колонизирането на „желязната планета” Марс ще бъде с цел доходи от добивната индустрия там, но ще започне като увлекателно телевизионно предаване, тип „риалити шоу”. Да се готвят и останалите планети в Слънчевата система.

No more global wars

Новото столетите просто няма да може да си позволи всеобхватна, мащабна глобална война, каквато си позволи старото, при това – два пъти. Причината е в атомната бомба. Всички световни лидери са с напъхано в устата дуло и с пръст върху спусъка по отношение на възможностите за започване на ядрен конфликт. Освен ако не се появи самоубиец с достъп до атомно оръжие и група суицидни шизофреници да му помагат (тъй като не е работа за сам човек), трета световна война няма да има. По-вероятно е целият ядрен арсенал на Земята да се използва за „затоплянето” на Марс или на някоя друга планета с неподходящ за нас климат. Глобални войни през 21-ви век обаче няма да има. Това не значи, че хората ще спрат да се избиват помежду си, напротив – ще го правят още по-ожесточено. Колкото повече ставаме и с колкото по-малко ресурси разполагаме, толкова по-незначителен ще ни се струва животът на „ближния”, с когото трябва да делим една чиния. Или един гарантиран базов доход. Ще има революции, бунтове, регионални, етнически, икономически, екологични, масови и всякакви други конфликти, но Трета световна война няма да има. Спете спокойно деца.

No more cancer

Ракът също ще си отиде. Тази „чума на 20-ти век” ще придобие значението на туберкулозата и холерата в наши дни – опасно заболяване, но напълно преодолимо и поставено под карантина. Ще има не един, а стотици методи за лечение на рака. Ще има хиляди методи за превенция и стотици хиляди за „заличаването” му още на ниво „генетичен багаж”, т.е преди човек да се е родил.

Край на семейната единица тип: „мама, татко и аз”

Социо-икономическите и политико-технологичните причини за това могат да запълнят обема на няколко книги. Просто кажете „чао” на семейството такова, каквото го познаваме от хилядолетия. Ще се появят нови типове семейства. Множество видове семейства ще заменят единствено съществуващото досега. Казвам „досега”, защото то вече не е единствено: Има семейства на хомосексуални двойки с деца, на самотни майки с деца, на самотни бащи с деца, на родови общини и на религиозни комуни с общи деца. През 21-ви век броят и видът на семействата ще се увеличава.

Тотална дигитализация на личността

Електронните винетки са само началото. Скоро ще имаме електронна идентичност, виртуално гражданство, виртуални паспорти, виртуални пари, виртуален секс, виртуални пътешествия и виртуален живот, какъвто не са сънували дори най-смелите фантасти. Самотниците напразно очакват наводняването на пазара от съвършени секс кукли с изкуствен интелект и готварски умения. Много по-лесно (и по-евтино) е да се повлияе на няколко неврончета в мозъка. Тоталната дигитализация на личността ще върви ръка за ръка с тоталното технологично подчиняване на индивида на интересите на общността или на Този, който контролира общността. Несъгласните и нежелаещите да участват ще бъдат принуждавани да живеят в резервати (или пустини), където ще убиват вечерята си с примитивни оръжия от подръчни материали…като част от денонощно риалити шоу. На отчаяните ще им се дава възможност да се завърнат обратно в цивилизацията. В замяна на технологично подчиняване на интересите на общността или на Този, който контролира общността, естествено.

Интересно ми е какви прогнози имате вие за настъпилото столетие. Не се колебайте да ги споделите в коментар. Този блог също е отживелица от една отиваща си епоха. Не се знае докога ще имате тази възможност…

Тихомир Димитров 

май 4, 2007

Аритметика на космическата справедливост

Вярвам в справедливостта. Във върховната, космическа справедливост, а не в онази дето я раздават по съдилищата. Вярвам, че Съдбата разполага с начин точно и прецизно да го начука на всеки според думите и делата, още тук и сега – на този свят, докато сме живи. Какво се случва отвъд още никой не знае.

Балансът на махалото е толкова силен, че ако го засилиш в едната посока, а после забравиш, могат да минат години, но то рано или късно ще се върне и ще те омете от сцената със същата сила, с която си го засилил.

Имам, обаче, една тъжна новина. Космическата справедливост и махалото не се интересуват от добро и зло, от хубаво и лошо. За тях има само натрупване на енергия, която трябва да се разтовари, статично електричество, което трябва да се компенсира с обратен знак.

Ако изпитваш чувство за вина и го мъкнеш със себе си навсякъде, то генерира истинска вина и накрая ще те накажат за това, че се чувстваш виновен. Нищо не остава извън черния тефтер на Космическата справедливост.

Ако излъчваш в околното пространство любов, надежда и топлина, точно това е, което ще получиш в замяна. Доброто увеличава доброто, а лошото увеличава лошото. Страхът и гневът навличат върху изпитващия ги гняв и страх, излъчени от други хора.

Понякога се престараваме в опитите си да бъдем добри. Няма ненаказано добро. Творейки безсмислено и с нищо неоправдани добрини ти натрупваш енергия, която трябва да се компенсира с обратен знак. Ето как са се появили народните поговорки: „прави добро, а яж л…..„, „храни куче да те лае“ и „прекален светец и Богу не е драг”.

Има много истина в народните поговорки. Това е опит, натрупван от колективното  човешко съзнание в продължение на столетия. Много качествена информация, един вид.

Така че не бива да се учудваме защо прекалено тихите, мили и състрадателни хора страдат. Те си го заслужават. Съдбата обича смелите и ако нямаш воля, гняв, дързост и спортна злоба да отидеш и сам да си вземеш това, което ти принадлежи, ще получиш само това, което Космическата справедливост държи на склад за теб.

А тя не се интересува колко си добър. Пресиленото ти мирянство ще се възнагради единствено с ходене по мъките. Доброто и злото са относителни понятия. Това, което е добро за един може да е лошо за друг. Ако, да речем, помогнеш на човек в беда, който има нужда от твоята помощ и те моли за нея, задължително ще получиш награда. „Каквото повикало, такова се обадило”. Обаче прахосването на усилия и време за вършене на добрини, за които никой не те моли няма да се толерират. Както и на злини.

Има конкретни примери за това. Ето, да речем, хората  се питат защо изродите от Втората световна война, които са отървали бесилото в Нюрнберг, са доживели до дълбоки старини? Смятат това за несправедливо. Отнел си толкова много животи, а на тебе ти се дава да живееш до старост!

Всъщност, има логика: просто трябва да се замислиш какво е  да прекараш 40 години в нелегалност, какво е да се страхуваш през всеки един ден от тези 40 години, да знаеш, че рано или късно евреите ще те пипнат и ще поискат от теб да платиш сметката. А сметката е много, мнооого голяма… Един ден си удобно настанен в креслото пред телевизора в Аржентина, а на следващия – изправен върху дървен ешафод в Израел. Не е приятно. Да знаеш, че го заслужаваш.  Да си лишен от даровете на старостта – другите се радват на внуци, а ти не знаеш дали твоите деца са живи, дали някога ще видиш семейството си отново. Нямаш право да стъпиш в родината доживот. Тъжно е да си самотен на 76, особено ако си изгнанник с 14 смъртни присъди, издирван от Мосад…

Какво по-перфектно наказание от това?

Тихомир Димитров