Писателският блог на Тишо

септември 6, 2015

Новостите в селфи-интервю

xgjfxg

Изт: 1920adnan @ deviantart

Реших да ъпдейтна този блог, но не банално, от рода на: бях тук, пих чай, много ме хвана мастиката, аааа, баси залеза, глей, глей, глей кво ферари, братле, ми ламбото видя ли го, ей то ноо хуу в гърция, ве, мен, ай следващия път в турция, ти беше ли на спирита, лек, да, ама снимките ми станаха размазани в тъмното, обаче излъчват емоция…всички бичат айляк. И така нататък, и така нататък… Говоря за пост-ваканционния „спам“, с който ни заливат блоговете.

Всеки ден милиарди души си снимат физиономиите, които дори не могат да говорят (имам предвид снимките), значи може един човек да си направи селфи, само че без джипег, а на текст, като интервю.

А ти проблем ли виде?

Не.

Хареса ли ти новото лого на гугъл?

Не.

Е как така, бе? Гледай кво е изичистенко, дизайнерско, хипстърско, олд-скуул, оригинално!

Почитател съм на бранда „Гугъл” и направо ми се къса сърцето, когато трябва да кажа, че нещо, произлязло от тях, не ми харесва, но съм по-голям почитател на истината и истината е, че новото лого на гугъл не ми харесва. Даже знам отговора на следващия ти въпрос.

Който е?

Защо?

Какво защо?

Следващият ти въпрос беше „Защо?”

Да, де, ама защо „Какво?”

Както и да е, да продължим с „новостите”…

Какво мислиш за бежанската вълна?

Мисля, че е неприятно да отидеш на работа и да завариш офиса си сринат до основи, а когато се прибереш у дома да видиш, че къщата ти, също така, някой междувременно я е взривил. И синът ти е бил там. Не е отишъл на лекции, защото в неговото крило от университета се стреля. Какъвто и да си, хубав или лош, в тази ситуация ще си грабнеш шапката и ще отидеш да търсиш живот другаде. При труповете, в канавката, няма живот… Искам да разсъждаваш по този начин за „бежанската вълна”. Тя не е някакъв процес без лице, тя е хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди човешки трагедии, всяка от тях със съвсем ярка, осезаема индивидуалност и отчайваща хуманитарна криза, като глобален процес…

Добре, добре, стига, дай да си говорим за по-весели неща…

Например?

Например, как изкара лятото?

В гледане на новини за „бежанската вълна”, хехе.

Да, бе! Аре сега сериозно!

Ми, бях на един-два фестивала в планината, „развързах” новия си роман „Аварията” онлайн, хапаха ме комари, пак снимах залеза, бях и на море, летните махмурлуци са по-тежки от зимните, но за сметка на това денят е по-дълъг и така нататък… Изкарах лятото като всеки нормален човек.

Дефинирай „нормален”?

Предпочитам да дефинирам „човек”.

Уфф, добре, ама по-сбитичко този път, мкей?

Мкей.

Айде давай!

Какво да давам? Бе вие само да взимате знаете, бе! На мен кой ще ми даде, питам: КОЙ?

Пак се разлигави. Продължавам да очаквам дефиницията за „човек”.

Млекопитаещо с необичайно развит интелект, което променя средата, вместо да се адаптира към нея.

Това ли е?

Това е!

Имах предвид, това ли е всичко?

За повече информация можеш да попиташ дъ уорлдуайд уеб.

Да, бе! ОК, друго нещо новичко?

Имах усещането, че интервюиращият трябва да води разговора…

Добре, де, добре. Чакай да помисля… Хм, ето, хванах те на тясно: ЗАЩО спря да пишеш в блога?

Ние от колко време се познаваме?

Нали аз тук задaвах въпросите?

Само водиш разговора. И защо имаш това право? Защото се познаваме. А от колко време се познаваме?

Нали е селфи-интервю, много ясно, че се познаваме от…самото начало.

И, като се познаваме толкова отдавна, ти не можа ли да измислиш по-тъп въпрос?

Моля?

Примерно въпрос, на който НЕ знаеш отговора.

Аз НЕ знам защо спря да пишеш в блога, ти ще ми кажеш…

Ми защото бях зает с писане на нов роман, ето защо!

Ахаа, четох го. Много кратък излезе…

Много кратък, my ass! Отне ми една година да го напиша.

А обеща продължението само за след няколко месеца, нали?

Да, но само за тези, които успяха да стигнат до последната страница…

Изясни се!

Много добре знаеш за какво става въпрос.

Да се върнем към новостите… Нещо ново, така, не заби ли това лято?

Не, с все със същата жена съм си. Очевидно има способността да се променя всеки ден. Даже порното съм намалил.

Що?

Щото после идва ненормалник като теб и пита: „Защо ти е толкова кратък романът? Защо спря да пишеш в блога?” Сешисе?

Сигурно се шегуваш.

Естествено, че се шегувам! Не сме дошли тук, за да си говорим за порно, нали?

Може би не. Тогава, кажи ми, като изтънчен деятел в областта на културата, какво ново на литературния фронт?

Ми то не е фронт, ама хайде. Очаквам с нетърпение премиерата на „Как се пише?” – това е книгата на Павлина Върбанова, която се нави да бъде редактор на новия ми роман. В нея пише как се пише. В буквалния смисъл на думата. Очаквам я като полезно четиво, а не като пазарна сензация. Ще я представят на седми септември, в седем часа, в пешеходния подлез на НДК.

Ти ще ходиш ли?

Не.

Няма да правя директни аналогии с порното, но все пак ми се иска да попитам „Защо?”

Защото имам каучсърфъри.

Това някакво ново заболяване ли е?

Не. Всъщност, да. Ако можеш да придадеш положителен смисъл на думата „заболяване”.

Човече, наистина трябва да спреш порното!

Не се предвземай!

Добре, добре. А не се ли умори да хостваш вече?

Три-четири-пет хоста като ти се изредят един след друг (не в смисъла, който ти влагаш в тази дума) наистина се превръща в ангажимент. Трябва да се правят паузи.

Амин! Ще запазя минутка мълчание.

Нямаме цяла минута!

И защо?

Защото губим ценното време на читателя.

Имаш предвид във фейса ли?

Нямам фейс!

Е, как така?

Ми така! Когато имах видях, че читателите се интересуват повече от това къде си се напил снощи и с кого си се снимал, отколкото от това какво си написал…

Верно ли бе?

Верно.

Ами популярността? Споделяния, лайкове, теб такива неща не те ли интересуват?

Няма да отговоря на този провокативен въпрос!

Айде, де, то само с въпроси без отговори, какво интервю ще излезе?

Селфи-интервю.

И това е вярно, ама все пак, не съжаляваш ли, че си заличи фейсбук акаунта?

Съжалявам само, че не го направих по-рано.

Ще отговаряш за тези скверни слова!

Дам, пред Всевишния Бог на Социалките един ден, сигурно. Но не и пред теб. Между другото, заличих си профила преди шест години. И от тогава популярността ми в „Клюкарника” само расте, вместо да спада. Просто не ми се налага да се занимавам лично с тези неща – правят го читателите вместо мен.

Ех, ама колко хитро, а? Един вид „аутсорсинг”?

Аутсорсинг щеше да бъде, ако имахме производствени процеси, продуктови линии и кол-центрове за след-продажбено обслужване. Аз споделям свободно онлайн. Примерно, не ти струва нищо, за да четеш това шизофренично интервю. Опитай се да „аутсорсваш” идеи с нулева печалба, ако ти стиска!

Мога, да!

Това са думи на Димчо, не плагиатствай!

Кой е Димчо?

Любимият ми варненски рапър.

Дай нещо от него.

Първото, което ми идва на ума: https://www.youtube.com/watch?v=VnhuSMgV42s

Това хич не е ново!

Знам.

Що ми го пробутваш тогава?

Щото ми е любимото на dim4ou.

Нали интервюто се казваше „Новости”, все пак?

За амазонските племена и таблетът е новост.

Те няма къде да го включат там.

Къде?

В джунглата. Амазонските племена живеят покрай една голяма река, която бъка от пирани, гледат да не си изтърват дивеча в нея, за да не им го оръфат пираните до кокал на секундата… И носят сламени гащи, вместо бельо.

Много документални филми гледаш.

Така е. Ето защо знам, че няма къде да си включиш таблета в джунглата.

Не и ако си носиш допълнителни батерии.

Ти кога за последно си сменя батерията на таблета в амазонската джунгла?

Аз нямам таблет.

Нямаш фейсбук, нямаш таблет, какво друго нямаш?

Напоследък нямам търпение.

Да довършиш продължението на романа ли?

Не, да си говоря с идиоти като теб.

Край! Започнахме да се обиждаме, ще ти задам политически въпрос: Какво мислиш за предстояшите избори?

Мисля, че кандидатите се интересуват само от процентите и от нищо повече.

Защо така мислиш?

Защото само за това говорят по телевизията.

И кво ще ги правят тези проценти?

Ще си ги мерят и ще си ги сравняват с другите кандидати.

ОК, смяташ ли да емигрираш от България?

Бях хвърлил око на Берлин, ама май доста хора ме изпревариха.

Имаш предвид бежанците ли?

Не само. И Георги Господинов, например.

Какъв си ти, че да се сравняваш с Георги Господинов?

Не се сравнявам, просто върху визитките и на двама ни пише „писател”.

Ти нямаш визитка!

Напротив, имам!

Не ме лъжи, свършиха ти преди година, а после така и не си разпечата нови. И слава богу! Смешно е да се наричаш „писател”.

Да, аз за това не се наричам писател. Наричам се „тишо”. В гугъл излизам преди мъжа на Венета Райкова даже. 🙂

Пак излъга.

Провери като напишеш „тишо” в гугъл под грозното им ново лого. С български букви. Аз за това нямам визитка. Казвам на хората просто да въведат 4 букви в търсачката и да кликнат върху най-близкия резултат…

Технологиите намаляват хартията?

Технологиите увеличават хартията. Преди да се появят имейлите, имаше 200 папки по-малко в офиса, съдържащи разпечатки от имейли.

Значи нищо не си постигнал!

Придвижвам се навсякъде пеша или с велосипед. Не притежавам личен автомобил. А между градовете пътувам с влак. Сигурен съм, че вредните емисии от задника ми са многократно по-щадящи атмосферата от тези на хора, който обикалят света със самолет, за да участват в екологични конференции… И от тези на всеки самостоятелен шофьор в софийското задръстване, например. Когато живеех там обичах да ги „изпреварвам” с трамвая.

Не ставаш за еколог. Дори не се опитваш да вникнеш в дълбочината на проблемите.

Наистина не ставам за еколог. Това лято, например, платих „такса смет” за място, където не бях стъпвал от години…

Аха, значи ще критикуваме системата! Какво мислиш за увеличението на тока с 20 процента тогава?

Става ли да ти отговоря с виц?

Става!

Слушай тогава. В едно заведение се събрали трима бивши съученици. Да полеят старата дружба. Да си припомнят веселите времена от гимназията. Междувременно единият се издигнал до митничар, другият работел в данъчното, а третият глобявал в качеството си на инспектор от Агенцията по труда. Яли, пили и се веселили, а накрая дошла сметката. Очевдино доста са яли или с по-скъпи питиета са се веселили, защото сметката възлизала на цели 600 лв. Почнал да ахка и да пъшка данъчният, казал: „Ама да не е станала някаква грешка тук? Айде сега да не се проверяваме: вързани ли са ви апаратите към НАП, изрядни ли са ви декларациите, дайте да помислим как може да се намали с малко?”. Върнал се сервитьорът, след кратка беседа със собственика на заведението. Новата сметка била 300 лв. Погледнал я онзи от инспекцията по труда, зачудил се дали всички служители имат трудови договори, дали пък не им се плаща на черно, в бели пликчета, в края на месеца, попитал как се отчитат бакшишите в касата и така нататък… Върнал се отново сервитьорът, след още една кратка беседа със собственика, и им донесъл сметка за 50 лв. Двамата с удоволствие я връчили на своя приятел – митничаря. Последният наблюдавал известно време сумата, почесъл се по главата и казал: „Еми, петдесет лева – петдесет! Щом само толкова могат да отделят хората, ще ги взема”.

Кое му беше смешното на този виц?

Знам и по-смешни.

Ще ги оставим за друг път!

Някакви последни въпроси?

Какво мислиш за акитата по Южното Черноморие?

Ходя само на Северното.

И аз също.

Ето още нещо, по което си приличаме…

Тихомир Димитров 

Сродни публикации:

Един леееко шизофреничен пост

юни 14, 2013

Как да си организираме пътуване с ниска цена?

SPNC

Първоначално мислех да озаглавя тази статия „CouchSurfing vs HostelWorld“, но двете, всъщност, не си противоречат, а чудесно се допълват. Oсвен това, има и трети елемент, който е неизбежен – самолетните билети. Затова реших да обединя опита си в самостоятелно организираните пътувания с ниска цена и, преди настъпването на летния / отпускарски / туристически сезон, да ви дам няколко полезни препоръки.

Когато пиша статии от рода „Как да…”, аз винаги се ръководя от един прост, но основополагащ принцип – трябва задължително да съм минал през тези неща, да съм се сблъсквал многократно с тях, да съм си „чупил главата“, да съм си взел съответните поуки, да съм ги съпоставил с опита и впечатленията на други хора, да съм си направил съответните изводи, да е минало известно време и, от разстояние на времето, тези изводи / поуки все още да ми изглеждат правилни / коректни/ действащи / полезни.

Какво значи „пътуване с ниска цена?” Ами и тук принципът отново е доста прост. Съответното пътуване, с всички разходи в него, включително: настаняване, самолетни билети, храна, алкохол, пазаруване, придвижване и джобни да не надвишава цената на един месец престой в София, в т.ч. парното, тока, квартирата, такситата, маршрутките, градския транспорт, храната, алкохола, джобните и прочие „пера” от бюджета на малкия човек, принуден да живее в големия град. Накратко, самостоятелно организираното пътуване с ниска цена е онази разходка в чужбина, за която няма да платиш повече от нетната си месечна заплата.

А, да, има и още едно изискване – продължителността да е минимум една седмица.

На този принцип бяха организирани пътуванията ми в:

Камино де Сантяго (Испания) – месец и нещо;
Амстердам (Холандия) – почти десет дни;
Берлин (Германия) – почти десет дни.

Хърватска беше самостоятелно организирана, но на четири колела. Малта  и Гърция си бяха чиста проба организиран, масов туризъм, а в Египет  бях на гости при дългогодишни приятели, така че не се брои… Пък и не навсякъде имаш приятели и не навсякъде можеш да отидеш на четири колела, тоест най-добрият вариант (плюс най-евтиният и най-бързият) е да се лети.

Такааа. Наближава летният отпускарски сезон, искаш почивката си да я изкараш някъде навън, за разнообразие. Предполага се и, че имаш бюджет за издръжката на един човек в Софето, т.е едни хиляда точки примерно. Но може и по-малко.

Поставям няколко предварителни условия. Самостоятелно организираните пътувания с ниска цена ИЗКЛЮЧВАТ следното:

– Ставане от компютъра, за да ги организираш;
– Повече от два часа за организацията;
– Елементи на страх и мизерия при настаняването;
– Компромис с качеството или количеството на храната;
– Компромис с хигиената;
– Въздържание от алкохол, заради икономии;
– Въздържание от нощен живот, заради икономии;
– Въздържание от хранене в ресторант, заради икономии;
– Въздържание от джиткане свободно из дестинацията, заради икономии;
– Въздържание от пазаруване, заради икономии;
– Броене на стотинки от джобните, защото не стигат.

Не, напротив. Идеята на самостоятелно организираните пътувания с ниска цена е такава, че да се почувстваш като бял човек, т.е да си спокоен, да харчиш умерено и паричките да ти стигнат за всичко. Как става това? Ето как:

Самостоятелно организираните пътувания с ниска цена (СПНЦ) имат няколко елемента, в следната последователност: 1/ полет 2/ настаняване и 3/ на място. Трябва да ги организираш в същата последователност, за да станат нещата. Обезателно първо фиксираш датите на полета, после резервираш настаняването и чак накрая започваш да мислиш за поведението си, като турист, на място.

Полет

LowCost компаниите са само един от вариантите. Не бива да забравяме, че редовните авиокомпании понякога пускат оферти / промоции, които бият по цена ниско тарифните авиолинии, а пътуването с редовен полет си има своите предимства: получаваш безплатен сандвич, вино, бира, кафе или чай. Получаваш запазено място (до прозореца). И повече права, като потребител. А, да, щях да забравя – тоалетната също е безплатна. Защото има нискотарифни авиокомпании, които и за пишкането на 10 000 метра височина ще ти поискат доплащане. Така че, не се фокусирай само върху нискотарифните авиолинии. „Цаката” на СПНЦ е другаде. Тя се нарича гъвкавост.

Ето един прост пример: Да речем, че искаш на всяка цена да отидеш само и единствено в дестинация Х. Е, да де, ама само полетът ти дотам и обратно е 2/3 от бюджета. Има два варианта: или плащаш за небесния автобус и се лишаваш от всички други, по-приятни неща, когато пристигнеш. Или просто си избираш друга дестинация! Има сигурно десетки интересни места в Европа и стотици по света, където си заслужава да отиде човек. Има и авиокомпании, които са готови да те транспортират до там за цената на едно ходене в кварталната кръчма или по-евтино от бензина до морето. Така че, гъвкавост му е майката! Та нали затова си турист, човече! Нямаш бизнес срещи, не те очакват преговори, не отиваш да подписваш договори, не гониш никакви срокове. Какво значение има дали ще си махнеш главата в точка А или в точка Б? Целта е да излезеш от страната и да видиш малко свят, но най-важното – да не си притеснен с парите.

Е, ако на всяка цена държиш да отидеш точно, ама само и единствено в дестинация Х, то тогава пак има варианти: единият от тях е да разкараш жена си. Само се закачам. Не, вариантът е да си наясно кога ще пътуваш и, ако е през лятото на следващата година, примерно, да започнеш да търсиш самолетни билети още в края на това лято. Друг вариант няма.

Откъде да купя билети?

– От самия сайт на авиокомпанията
– От интернет посредник или туристическа агенция онлайн
– От туроператор онлайн

Пазаруването на билет директно от авиокомпанията ти спестява едни десет евро надценка, които посредникът може да си калкулира отгоре. Но има и известни несъвършенства: трябва да ръчкаш из сайтовете на десетки авиокомпании, докато си намериш подходящия полет. Така че надценката, ако я има, в повечето случаи си заслужава. Аз лично използвам вече няколко пъти услугите на Usit Colours. Търсачката им е добра и обединява реалните оферти на десетки авиокомпании, като идеята е да получиш „моментна” картина на възможно най-евтините полети до избраната от теб дестинация, в избрания от теб период. Разбира се, ако не си претенциозен, може и просто да прегледаш докъде, аджеба, ще се намери авиокомпания, която да те транспортира за едни 50 лв, примерно. Друго предимство на Usit Colours: може да се плаща с дебитна и кредитна карта. Веднъж платих с дебитна карта по телефона. Не им правя реклама и не са ми платили за тази публикация. Просто съм доволен от обслужването. Затова всеки път, когато реша да ходя някъде търсенето ми започва със сайта на Usit Colours.

Пазаруването на билет от туроператор е друг възможен вариант. Туроператорите предлагат основно all-inclusive ваканции, но има и една харабия, наречена last minute offer. Има и сайтове, посветени изцяло на това. Просто напиши last minute offers в Google. Идеята е, че с last minute offer може да получиш и полет, и настаняване, и три пъти хранене на ден срещу много, ама много ниска цена, а когато пристигнеш на място, вече само от теб зависи дали ще се оставиш да те мъкнат като животно по забележителности или ще си джиткаш айляшката, където прецениш, когато прецениш. Без групата. По-важното е, че ще си имаш легло, често в сносен хотел, където ще те очаква и дежурното хапване по три пъти на ден, плюс безплатен алкохол. Last minute offer не означава задължително тръгване в последната минута, но пак се изисква известна гъвкавост. Примерно, вчера не си знаел изобщо къде ще ходиш, а днес вече знаеш, че след два дни летиш за еди-къде-си.

Настаняване

Такаааа. Вече си резервирал полет и знаеш от кога до кога ще си там. Ако не си намерил last minute offer, настаняването също зависи от теб. Вариантите са няколко: хотел, хостел, частна квартира или на гости. Последният е абсолютно безплатен. Тук влизат в употреба моите любими „инсрументи” за настаняване: Hostelworld и Couchsurfing.

Идеята на каучсърфинга е да отидеш на гости у много добър приятел в чужбина, където и да е по света, с единствената разлика, че никога не сте се виждали преди, не се познавате и до вчера дори не си знаел, че този човек съществува.

Не е толкова лесно, колкото звучи. Изисква се известна предварителна подготовка. Давам я в следната последователност:

Първо си регистрираш профил. Безплатно е, все едно правиш регистрация в ABV. После се постарай профила ти да е пълен. Подбери си хубаво снимките, качи повече, за да виждат хората, че си реален, разкажи им къде си ходил, какви езици знаеш, къде искаш да отидеш, какви хобита и интереси имаш, каква музика слушаш, какви умения притежаваш. Сподели повече за себе си. Абе, попълни всички графи. Направи го качествено, бъди искрен и, въобще, опитай да представиш своя милост в реалистична светлина. Все пак, целта е на живо да срещнеш хората, които ще го четат този профил. Ако има сериозни разминавания между профила и личността, която стои зад него, ще има и негативни препоръки от тези, които са го забелязали, а това директно прекратява възможността ти да използваш и занапред този вариант на интересно, разнообразно, качествено и безплатно настаняване по света.

Важно уточнение: каучсърфингът не е обмяна на визити, т.е можеш или само да пътуваш, или само да настаняваш гости, ако искаш. А може и двете, като връщането на гостоприемство е по твой избор и в никакъв случай не е задължително.

Каучсърфингът не е и безплатен хотел. Целта е да се надушиш с „твоите хора” по света, за да бъде настаняването приятно както за теб, така и за тях. Чети профилите внимателно и прави лични, персонализирани запитвания, базирани на прочетеното.

Примерно човекът, който ни подслони в Берлин се занимаваше с електронни книги, беше „на моя акъл” и на моята възраст, имахме доста сходни интереси и теми на разговор, знаехме едни и същи езици. Така стана възможно не само да получа безплатни ключове за апартамент в центъра на Берлин, но и да има с кого да си говоря, кой да ме ориентира, от чие вино да пия и в чия кухня да цапам, докато се опитвам да сготвя специалитет.

След като имаш вече качествено попълнен профил, препоръчително (но не и задължително) е да си направиш айдентити и локейшън чек. Това значи да докажеш на общността, че наистина си този, за когото се представяш и, че наистина си от там, откъдето твърдиш, че си. За целта, първо плащаш дарение (малко повече от десет долара), личната ти информация се блокира, за да не можеш да я променяш и по обикновена поща получаваш картичка, съдържаща идентификационен код, който трябва да въведеш в сайта. Веднага след това профилчето ти светва в зелено. Тоест, веднъж през банката са ти проверили самоличността и, още веднъж, през пощата, са ти проверили местонахождението. Така че, вероятността да си крадец, сериен убиец или изнасилвач намалява. Хората имат повече основания да ти вярват. Пък и да си, в сайта вече знаят всичко за теб и първата им работа е да съобщят на полицията, така че си лесно откриваем в случай на нужда…

След като се верифицираш е хубаво да потърсиш приятели, които също имат профили там. Разменете си приятелство, напишете си по една добра препоръка един за друг. Това допълнително увеличава доверието и ти позволява по-пълно да се възползваш от  възможностите на този вариант за безплатно настаняване. След като си свършил всичко това, остава да си намериш домакин в мястото, за което летиш. Преглеждай профилите внимателно. Седем пъти чети и един път – пиши. Постарай се запитванията ти да не са копи-пейст, а да са съобразени с информацията в профила на потенциалния домакин. И да са искрени. Не се сърди, ако ти отказват настаняване. Всеки има правото да отказва и никой не ти е длъжен с нищо. Все пак, ти искаш да се натресеш у тях, нали така? Хората може да имат други планове. Всичко е на добра воля и нищо не става на сила. Може да получиш гостоприемство само за част от периода, може да получиш и за целия. Не спирай да опитваш.

Когато пристигнеш на място, дръж се като добър гостенин. Не разрушавай къщата на домакина. Пази чисто. Съобразявай се с правилата за пушене, домашни любимци, бебета и прочие. Не притеснявай с нищо. Все пак, ти си на почивка, а те обикновено са на работа по същото време. Не изисквай. Нищо не пречи да измиеш чиниите, примерно, след като сте се наяли, да подариш шише домашна ракия или някакъв дребен сувенир.

Недостатъкът на каучсърфинга е, че може да ти вържат тенекия, а може и изобщо да не успееш да си намериш домакин. Затова почни търсенето от рано. Изпращай персонализирани запитвания до конкретни домакини в избраното от теб място, но се огледай и за съседни, по-малки населени места. Често транспортът от/до тях е добре организиран, редовен и евтин. Нищо, че ще дадеш някой лев за билети, нали не плащаш за хотел?! Пък и хората в по-малките населени места получават по-малко запитвания и са по-склонни да посрещат гости, отколкото жителите на големия мегаполис. Друг трик е да допълниш  персоналните запитвания с обяви в групи, свързани с дестинацията, за която летиш. Групите ги посещават много хора и повечето от тях са местни. Пиши кой си, за какво се бориш и кога точно пристигаш. Нищо чудно някой сам да реши да те покани у тях, без дори да си му изпратил запитване.

Hostelworld е другият вариант за настаняване, но той не е безплатен. Предимството е, че е доста евтин. Примерно, самостоятелна стая за двама, доста широка, чиста, удобна и комфортна, на много подходящо място в Берлин, ни излезе по 15 евро за човек, на вечер. Предимството на Hostelworld е и, че не трябва да се съобразяваш с никакви домакини. Имаш ключове и когато искаш излизай, когато искаш се прибирай. Друго съществено предимство е, че този сайт представлява основен източник на гости за хостелите в цял свят, така че като потребител имаш доста права.

Навигацията е добре организирана, бих казал дори интуитивна, за разлика от доста по-тромавия каучсърфинг, а търсачката „плюе” само реални резултати в реално време, при това – съобразени изцяло с предпочитанията ти за място, брой нощувки и цена. Освен това, пътуващите пишат ревюта и поставят оценки по различни показатели на местата, където са отсядали, така че рейтингът и ревютата говорят много. Бих препоръчал да се четат внимателно ревютата. Там си пише всичко.

След като избереш най-подходящото за теб място, като цена, локация и време, правиш резервация, за която предварително се плаща само депозит, а не цялата цена на нощувките. Депозитът е в рамките на десетина процента и вече от политиката на хостела зависи дали ще ти го върнат или не, ако не се появиш. Има безплатен чат съпорт, ако нещо се прецака или срещнеш затруднения с резервацията. Чат съпортът е доста добър, освен това е и денонощен. Повечето хостели приемат само кредитни карти, така че не навсякъде е възможно да платиш с дебитна. Това също го пише в описанията, обаче. Номерът и тук е повече да се чете.

Доплащането за нощувките става на място, често при самото настаняване. Ако си чел внимателно описанията и ревютата, има малка вероятност да сбъркаш. Ако си бил нетърпелив, обаче, воден само от идеята за икономии, може да попаднеш, примерно, в католически хостел, където гасят лампите в осем вечерта и не те пускат да излизаш никъде след това, няма момичета, пиенето на алкохол е абсолютно забранено, както и разговорите на висок глас. За разлика от вечерната молитва, която е задължителна. И всичко това, примерно, в центъра на Амстердам! Тъй като съм начетено момче, аз си избрах хостел с денонощен достъп, с бирария в партера и с пушалня за джойнт, при смесен режим за настаняване, т.е мъже и жени в една стая, което гарантира интересни преживявания, само по себе си. Повече за приключенията ми там: „Един писател в Амстердам”.

На място

И така, без да ставаш от компютъра, в рамките на два часа вече си резервирал самолетен билет, имаш и къде да отседнеш. Остава само да стегнеш куфарите. Ще резюмирам няколко съвета за по-пълноценно изживяване на място, от гледна точка на парите, защото знаеш, че „теслата е остра, голяма и от нея спасение няма, няма, няма”. Особено ако попадаш в категорията на неориентирания соц. турист, където със сигурност попадаш, щом си прочел всичко до тук. 🙂 Ето няколко препоръки как да се оръсиш по-малко за първоначалната ориентация:

Никога не взимай такси, което е парирано точно срещу входа на летището. Такова поведение гарантира неприятни изненади с цената, които не са в твоя полза, защото да ограбват туристите обичат не само българските бакшиши, това е любимото занимание на бакшишите от цял свят. Почти всички летища в Европа и повечето по света имат организиран градски транспорт, който да ги обслужва. Отиваш направо на „Информация” и питаш кое-къде-как. Е, да, може да се случи да кацнеш посред нощ и да няма градски транспорт, да не те чака никой и таксито да е единствената ти алтернатива. Почти всички летища в Европа и повечето по света имат офиси на таксиметрови компании или автомат, от който да си повикаш такси. Е, да, ще ти вземат сигурно нещичко за услугата, но поне знаеш, че пътуваш с лицензирана компания и, че възможността да платиш многократно повече от обичайното е сведена до минимум. Същите препоръки важат и за таксита, паркирани по най-, ама най-оборотните и посещавани туристически забележителности. Брадвата ти е, практически, гарантирана, така че по-добре си вдигни телефона и се обади на местното „1280”.

Ползвай дневни или седмични карти за градски транспорт. Обикновено излизат десетки пъти по-евтино от самостоятелното купуване на билети за всяко пътуване. Ако сте четири или повече човека, поинтересувайте се от възможността за групови отстъпки. Ако сте студенти, носете си студентите книжки или картите за намаления. Същото важи за посещенията на музеи, кина, театри, опери, зоологически градини, аква паркове и т.н.

Хостелите обикновено раздават безплатни туристически карти. Петте евро за карта или хартиен гид по-добре ги „инвестирай” в местното Кей Еф Си или в МадДоналд’с, ако обичаш да похапваш джънк. Ако отсядаш в частен дом, то домакинът сигурно е местен и сигурно ще те информира за всички трикове в родния му град. Това е още едно от предимствата на каучсърфинга. На много места се предлагат безплатни туристически обиколки из града с велосипед или пеша, попитай в най-близкия младежки хостел.

Недей да си броиш стотинките. Да се чувстваш мизерник е противопоказно за качествения туризъм. Спестил си толкова много от самолетни билети и от настаняване, сега е времето да му отпуснеш края! Вечеряй в ресторант, иди на клуб и на бар, напазарувай си сувенири, дрешки, подаръци… Просто мини няколко крачки в страни от възможно най-централните, най-посещаваните и най-оборотните туристически улици и се огледай наоколо. Цените там са в пъти по-ниски, а предлаганите стоки или услуги са същите.

Обменяй пари само в банка. Избягвай чейндж-бюра и никога не купувай нищо, ама нищо, особено пък валута, от непознат човек на улицата.

Чети повече, преди да заминеш. Ето сега, например, тази статия ти спести няколко стотин евро. Приемам благодарности във вид различен, включително и под формата на: туристически сувенири, алкохол, безплатни услуги и пари в брой. Хехе, само се закачам. Но няма да върна ентусиастите. Защо да го правя?

Приятно пътуване, дорогие читатели!

Тихомир Димитров