Писателският блог на Тишо

октомври 28, 2008

Защо не ми пука от световната финансова криза?

Светът се управлява чрез страх. Силните на деня първо създават някакви страхове у населението, после внимателно ги култивират, а накрая се явяват на предизборната площадка с готов план как да ни спасят от страховете, които сами са създали. Това е далаверата на властта. От нея печелят единици, а стотици хиляди, дори милиони – губят.

Световната финансова криза е поредната далавера. Това, че страхът се разпространява глобално няма да я направи по-малко очевдина лъжа.

Популярното обяснение за световната финаснова криза е, че банките са се скъсали да раздават лесни кредити, а сега нямало кой да плаща заемите. Не вярвам в това определение. Банките финансират растежа и никой лихвар не обича да раздава назаем пари, които има малка вероятност да му бъдат върнати. Да, но виновен винаги трябва да има. При Хитлер виновни бяха евреите, сега виновни са банките. Истинските виновници – борсовите спекуланти, прибраха милиарди от това, че знаеха по-рано от другите какво предстои, оставиха петцифрено число безработни на улицата и отидоха да поливат фалита в най-скъпите американски курорти.

Знаете ли какъв процент от фючърсните сделки стигат до реална доставка? 3%. Останалите 97% са обещания, че някой някога ще плати, които никога не се спазват. Изчистват се с офсетна операция. Обещанието се прехвърля на друг. И така до деня, в който голият задник на маймуната лъсва. Спекулантите са виновни за финансовата криза, но медиите и политиците само това чакат. Едните искат да си продадат тиража, а другите се стремят да ви втълпят страх и вина, за да има после от какво да ви спасяват.

Страх, че кризата е глобална и няма как да не подмине и вас. Вина, че взимате пари назаем, за да купувате още и още. Световната финансова криза нямаше да бъде възможна без медиите и политиците. Щеше да си остане криза само за спекулантите – наказание за това, че години наред се надлъгваха помежду си как някой друг ще плати.

Да, ама не. Сега аз трябва да се чувствам застрашен от факта, че някакви хора от другата страна на земното кълбо не можели да си покриват вноските по ипотеките на овърпрайснатите си, талашитени къщички. Трябва да се чувствам застрашен от факта, че някакви мошеници са излъгали други мошеници на борсата. Сигурно финансовата криза е виновна за поскъпването на сиренето и хляба в кварталния ми магазин? Няма как да не е! Заплатите в България трябва да спрат да се увеличават, но лихвите по заемите е закономерно да продължат да растат. Защо ли? Ами заради световната финансова криза, естествено! Търсенето в туризма и чуждестранните инвестиции щели да намалеят, икономическият растеж щял да се свие. Заради световната финансова криза…

Знаете ли колко общо има туристическата индустрия с капиталовите пазари? Колкото магарето и локомотива. Ако хората не бяха стадо, облъчено до безпаметност от средствата за масово осведомяване, те нямаше да се страхуват от финансовата криза и нямаше да допринасят за прехвърлянето й в други сектори на икономиката с реални действия, подтикнати от страх и вина, които са им втълпени отвън.

Мен лично световната финансова криза не ме застрашава, защото: а) не държа пари в акции (нито в каквито и да е финансови инструменти). Ако си падаш по хазарта, казиното е доста по-привлекателно място от борсовия подиум, където има само мъже и какичките в рокли с гол гръб + безплатното пиене липсват), б) не изплащам ипотека, в) пазаря само в брой и г) по-дяволите, та аз дори нямам кредитна карта!

Има ли причина да се страхувам от световната финансова криза при положение, че нямам нищо общо със световните финанси? Има ли причина България да пострада от световната финансова криза при положение, че дори няма развит като хората финансов пазар? Отговорът и на двата въпроса е: да, има. Причината е в стадния инстинкт. Лошите новини, които се изсипват на килограм от всички медии охлаждат предприемаческия ентусиазъм, бизнес проектите се отлагат за по-добри времена, инвестициите се замразяват, спират да се откриват нови работни места,  лихвите по депозтите растат, хората започват да спестяват в брой, предлагането на пари се увеличава, оттам стойността им пада, инфлацията расте, сиренето и хлябът поскъпват и, ето че като вляза в кварталния магазин, аз също усещам последиците от световната финансова криза по джоба си.

Виновниците се черпят в най-скъпия курорт на света, но аз и ти, уважаеми читателю, ще трябва да платим за черния хайвер и шампанското. Когато човек критикува, трябва да дава алтернативи. Така са ме учили. Затова ще завърша с думите на Уорън Бъфет: „Бъди алчен докато другите са страхливи и страхлив докато другите са алчни“.

След 50 години Кока-Кола ще продължава да произвежда освежителни напитки, МакДоналд’с – сандвичи, а Мерцедес – автомобили. Може да са на ядрен синтез и с крила, но ще имат „мерник“ на предната броня. Хората винаги ще се нуждаят от вода, храна, енергия и дрехи. Колкото повече стават хората на тази планета, толкова повече вода, храна, енергия и дрехи ще купуват. Така че остави световната финанснова криза на борсовите спекуланти и помисли дали не е време да си напазариш малко акцийки на килограм…Само че внимателно подбирай бранша.

Тихомир Димитров