Писателският блог на Тишо

май 28, 2010

Да постигнем изобилието с даване. Капаните

Преди време написах есе на тема: „Да постигнем изобилието с даване”, след което получих тонове писма от читатели, коментиращи практически житейски ситуации, в които изложените от мен принципи или работят на 100%, или изобщо не действат.

Благодаря за чудесните писма! Помогнахте ми да разбера, че темата се нуждае от продължение.

Да си припомним правилата:

Простичко правило в природата е, че изобилието се постига с даване.

 

Даването води до получаване, a получаването – до даване.

Законът има четири малки следствия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме да го видим как действа:

1/ Винаги получаваш повече, отколкото си дал;

2/ Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш;

3/ Даването трябва да ти носи удоволствие

и

 

4/ Между даването и получаването винаги стои интервал от време.

Това е всичко, което трябва да знаете.

Оказва се, обаче, че не е толкова просто.

Има капани.

Твърде лесно е да попаднеш в тях, защото отвсякъде дебне селски тарикат, който цял живот чака да срещне точно човек като теб, който обича да дава. И е готов да ти се качи на главата, ако му позволиш.

Що да не те завлече човекът? Нали и това е даване!

А какво става с третия принцип, че даването трябва да ти носи удоволствие?

Щом не ти носи удоволствие да гледаш как ограбват магазина, къщата, майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти, кариерата, собствените ти мечти и всичко, което обичаш,  значи трябва да му отрежеш топките на селския тарикат.

Близко е до ума.

Да разгледаме и друга ситуация. Сигурен съм, че има бедняци, които всеки ден дават пари на просяци. Как звучи само, а? Пускат стотинки в пластмасови чаши и не постигат изобилие.

Пускат СТОТИНКИ.

Ами, пробвайте поне веднъж да преборите стиснатия задник в себе си и пуснете два лева. А защо не 20?

Защото покрай вас хвърчат Ауди-та и БеЕмВе-та с черни стъкла, които никога нищо не дават, нали? Гледат само да вземат. И пак са по-богати от вас!

Да, ама отново забравяме третия принцип:

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Тези хора сигурно дават много за жени, кока и лукс. Сигурно купуват скъпи дизайнерски апартаметни на любовниците си. Сигурно носят удобни, шити по поръчка дрехи. Най-вероятно залагат десет брутни годишни заплати в казиното. Или ги дават за бакшиш на певицата. Но пак са по-богати от вас!

Сещате ли се защо?

Защото дават там, където ги кефи.

Защото даването трябва да ти носи удоволствие!

Просяците едва ли ви носят кой знае какво удоволствие. Най-малкото: вонят. Освен това се съмнявате, че парите ви отиват за мафията, за наркотици или за алкохол. По-добре сами си изпийте стотинките, тогава! Пък и давайки стотинки, вие ще получавате само стотинки. Повече, но стотинки.

Давайки минималното, на което си способен, получаваш минималното, от което се нуждаеш.

Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

Сигурен съм, че хората от БеЕмВе-тата не разчитат нито на дилърите, нито на курвите и сутеньорите да им върнат парите. Да не говорим за едрогърдите певици.

Но те знаят втория принцип:

Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш.

И пак са по-богати от вас!

Защото най-вероятно вие плащате сметката. С данъците или с ниските си заплати. С глупостта да вярвате в „кризата”. Да позная ли, че половината ви колеги са съкратени, работата ви е удвоена, а заплатата – намалена? Защото е „криза”. Защото вие наистина сте щедър човек! Вие давате, при това – много. Ама не там, където ви кефи.

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Аз знам 5-6 езика. Всичките ги научих по един и същ начин: записвах новите думички сто пъти на лист хартия и после ги запомнях за цял живот.

Казват, че една лъжа, повторена сто пъти, ставала истина.

Същото важи и за утвържденията.

Даването трябва да ти носи удоволствие!

Мога да продължа много по темата, но ще завърша с това, че изобилието не го преследваме от алтруизъм. Напротив, преследваме го от чист егоизъм.

Отпуснете се и бъдете егоисти!

Така или иначе, полученото няма как да го задържите за себе си. Изобилието е като буйна река. Има хора, които стоят „на сухо” край брега и умират от жажда. Има други, които се къпят в реката на изобилието с кеф. Тя е обща за всички, но нито едните, нито другите могат да отнесат реката с шепи у дома. Не могат и с кофи. Дори с язовири не могат. Даже да построиш язовир и да сложиш къщата си в него, пак ти ще живееш в реката, а не реката – у вас.

Защото всички сме наематели на този свят. Не сме оттук и сме за малко.

Ако парите представляват чак толкова голяма ценност за вашия „аватар”, припомнете си основното правило:

Даването води до получаване.

Давайте пари.

И помнете първия принцип:

Винаги получаваш повече, отколкото си дал.

Но невинаги оттам, където даваш.

Давайте много.

Давайте с кеф.

Не забравяйте, че межу даването и получаването стои интервал от време.

Трябва да започнете първи. Трябва да сте ларж. Схемата „ще започна да давам, когато забогатея“ не важи. Съдбата обича смелите. И щедрите.

А е толкова лесно да замениш „пари”, „красота”, „слава” и „лукс” с ЛЮБОВ.

Да речем.

Изобилието познава всички форми. Постигнете го с даване.

Мислете по-мащабно и бъдете щастливи!

Други подобни статии:

Да постигнем изобилието с даване

За високия стандарт

Предизвикателствата по Пътя

Ползите от кризата

Тихомир Димитров