Писателският блог на Тишо

април 8, 2009

Home, sweet home

Нямаше ме само един месец, а имам чувството, че съм отсъствал цяла година. Спокойно мога да заявя, че Пътят към Сантяго беше най-хубавата ваканция в живота ми. И най-поучителната. Чувствам се променен, но все още не зная точно как. Зная само, че е за добро.

Не съм сигурен дали ще пиша за Камино или повлиян от Камино, но със сигурност ще споделя някакви впчечатления. Обещал съм.

Малко е трудно, защото Камино е метафора на живота. Всеки трябва да го изживее сам. Всеки има  собствен Път, който винаги е различен. Дори още днес да тръгна отново, нищо няма да е същото. Най-малкото: хората няма да бъдат същите.

Трябва ми време да събера мислите си, да пъхна кабела обратно в главата и да се върна в Матрицата, към която принадлежа, защото тотално се откъснах. Такава ми беше целта.

Ако бях по-слаб, в момента щях да изживявам Голямата Следотпускарска Депресия, но не виждам това да се случва.

Напротив, с нетърпение очаквам пролетта да започне отново. Този път на родна земя. Мисля, че всеки път забравяме колко е яко.

Тихомир Димитров