Писателският блог на Тишо

март 31, 2008

Истината, наистина…

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 12:13 am
Tags: , ,

Какво ли не правят  хората в търсене на истината. Странно, защо всички лъжат, а после се натискат да знаят истината? Всъщност, не е странно. Като знаеш истината, можеш да лъжеш още по-добре.

Сигурно има изписани хиляди страници на тема как да открием истината. На пръв поглед всички табели сочат натам: политиците се кълнат, че  ти отварят очите за истината, медиите се надпреварват кой първи да ти съобщи истината, автори от цял свят ти продават книжки за самоусъвършенстване, които ще ти помогнат да откриеш истината, рекламите предлагат все по-„истински” продукти, децата вярват, че родителите им говорят истината.

Да, обаче Дядо Мраз не съществува. И нито месото, нито хлебчето, нито кашкавалът на Макдонлад’с са истински месо, хляб и кашкавал. Хау ту книжките са сигурен път към успеха …за своите автори, медиите тиражират популярни заблуди, а политиците няма да ги коментирам въобще. Оказва се, че живеем в един свят на лъжата. Честито!

Истината, ако изобщо има такава, се заплаща с цената на много жертви. Всеки се е вкопчил здраво в своята истина, защото е минал през тръни, за да стигне до нея. И, в края на краищата, тя се оказва една голяма лъжа. Защо ли? Защото животът е прекалено кратък. Няма как да постигнеш абсолютната истина с метода „проба-грешка” за някакви си 80-100 години, пък и кой живее до сто? Трябва да вземеш истината наготово отнякъде. Но откъде, щом всички лъжат? Ето, и аз те лъжа в момента, но дали това също не е лъжа?

Има само един начин да научиш истината, цялата истина и нищо друго освен истината: чети народни поговорки!!!

Те са колективната памет на един народ. Не, те са колективната памет на цялото човечество. Дори хиляда години да живееш, пак няма да знаеш повече истини, отколкото ще знаеш, ако наизустиш десет народни поговорки още днес. Защото поговорките са събрали опита на хиляда пъти по хиляда души, живели в продължение на хиляди години.

Нямаш представа колко много си приличат поговорките на отделните народи. И това се е получило без тези народи да се наговарят помежду си. Поговорките не са преведени, те просто значат едно и също на всички езици. Защото говорят езика на истината. „Празни ръце – празен стомах” на арабски е същото като: „Който не работи, не трябва да яде” на български, да речем. Едва ли някога българите и арабите са седели на една маса и са пушили наргиле, за да съчиняват поговорки, а дори и да беше така, те щяха просто да ги преведат. Но не, поговорките нямат нужда от превод, те казват истината на всички езици.

Отделните култури са достигнали до тях по свой собствен, уникален начин, но крайната спирка винаги е една и съща. „To kill two birds with one stone” винаги ще значи: „Да убиеш с един удар два заека”. Това му е уникалното.  Аз изключително много уважавам поговорките. Те са единственият общодостъпен източник на абсолютна истина.

Тихомир Димитров