Онлайн

Годината е 1995-та. Намираме се в офиса на първото учреждение в нашия град, което си е прекарало интернет. Сис-админът е останал в извънработно време, за да ни покани нас, своите приятели, да го видим това чудо интернета… Обяснява ни, че е много важно и, че щяло да промени целия ни живот. Завинаги.

Ние, естествено, сме скептично настроени. Какви ги говори този забучен в книгите за алгоритми и програмиране дърдорко? Много знае той! Щял да промени целия ни живот!

И ето ни, четирима тийнейджъри, впили поглед в светлината на екрана от малкото помещение, което служи за офис на сис-админа. По рафтовете около нас се търкалят компютърни мишки, отворени кутии, снопове кабели, разглобени принтери и всякаква периферия. Мястото по-скоро прилича на претъпкан склад за овехтяла техника, отколкото на Олтар, в който ще се докоснем до Знанието, което ще промени целия ни живот, при това – завинаги!

Модемът издава онзи висок, писукащ, стържещ и накъсан звук. Пиууууу-иуууу-аааа-рррр. Отново и отново. Връзката се разпада, после пак сме онлайн, после пак се разпада.

Ние не знаем какво е това да си онлайн, но очилатият ни приятел се радва като малко дете всеки път, когато сме онлайн. Разликата не е видима с просто око. Някакво кръгче с надпис „Нетскейп” се върти в ъгъла на екрана и това е всичко.

– Готово! Какво искате да видим сега? – пита ни сис-админът.

Интернета си го представях като голяма енциклопедия. Другите си го представяха като юбилейното издание на „Плейбой” или като колонка за резултатите от футболните мачове. Един от тях плахо попита:

– А какво има там?
– Всичко! Абсолютно всичко! – отговори му възторжено сис-админът.

И тогава заваляха предложенията: Манчестър Юнайтед, Наоми Кембъл, новите модели на Порше, не, по-добре на Бе Ем Ве, не, да видим условията за прием в американски университети, програмата за телевизията, новините, не, по-добре направо мацките, не – колите, не….

– Спокойно, спокойно, момчета, едно по едно, има време за всичко – сис-админът вече набираше уеб адреса на „Плейбой” върху клавиатурата.

Половин час по-късно върху екрана все още се отваряше картинка с русо, разсъблечено момиче, пиксел по пиксел, но така и не успяхме да зърнем нещо повече от голите ѝ рамене. Връзката постоянно се разпадаше. Онзи остър, писклив, стържещ и насечен звук буквално ми бъркаше в мозъка. Отново бяхме „онлайн”, каквото и да значеше това. За пореден път. Мацката от „Плейбой” продължаваше да разкрива своите прелести. Пиксел по пиксел. Така и не стигнахме до „съществената част”. Връзката се разпадна.

Вървяхме из улиците с наведени глави и ръце в джобовете през малките часове на нощта. Обзети бяхме от разочарование. Бяха ни обещали среща с нещо велико, с нещо голямо, с нещо революционно и нечувано досега, а не успяхме да видим дори корицата на новия „Плейбой”, нито разбрахме резултатите от по-важните мачове, нито новите модели на „Порше” разгледахме, нито условията за прием в американски университети научихме, нито дори какво ще дават по телевизията…

Много бавна беше връзката с това нещо, дето щяло да промени целия ни живот…

Послепис:

Спомняте ли си първия път, когато бяхте онлайн? Как научихте за интернет и кога навлезе във вашия живот? Разкажете ми в коментар. 

Тихомир Димитров 

 

Който фейк нюз вади, от фейк нюз умира

Изт: Norse-Sky 

За едни сватба, за други – брадва. Бях озаглавил статията: „Фалшивите новини, кликбейта, интернет цензурата и защо крадецът вика дръжте крадеца“, но едно SEO ми обясни, че това е малоумно заглавие. Затова реших да го посъкратя. Дано да не съм ви подвел само…

Кликбейт

 Изт: Immediate Safety 

Публикуването на провокативни, потресаващи или шокиращи заглавия с цел привличането на повече посещения в интернет се нарича „кликбейт“. Думичката идва от „клик“ – натискам левия бутон на мишката и „бейт“ – стръв. Стръв за кликове.

Важно условие е тези заглавия да са подвеждащи, т.е НЕ да информират, а да правят точно обратното – да дезинформират. Това става по два начина: или като съдържанието на статията (видеото, репортажа) не отговаря изобщо на заглавието, но потребителят вече е подлъган да кликне върху „новината“, или като съдържанието има подвеждаща, грешна, невярна информация. Независимо дали последното е нарочно или не, тоест от чист непрофесионализъм, ефектът винаги е един и същ: кликаш върху някакъв линк и те пращат за зелен хайвер…

Мотивацията на кликбейтърите е ясна: повече кликове = повече посещения = повече трафик = повече приходи от реклама.

Кликбейтингът съществува в интернет от зората на глобалната мрежа. Той въобще не е ново явление, но едва сега започва да се говори масово за него, разбирай – в масмедиите. Или в „традиционните медии“, както ги наричат още. Всичко това ме навежда на една неприятна мисъл. И тя е, че такива координирани напъни да се разобличават „фалшивите новини“ може би представляват нов опит за налагане на:

Интернет цензура

Изт: Nat and Marie

Никой не твърди, че мрежата не изобилства от фалшиви сензации, от подвеждащи новини и от всякакъв рекламен булшит – тире – спам. Тя изобилства и от грозно садо-мазо порно, но това не стои във фокуса на обществения дневен ред. Във фокуса му са фалшивите новини. Именно те са новият стар проблем. Но за кого?

Телевизионните кампании против фалшивите новини твърдят, че последните са в ущърб на потребителя. Това, което не мога да разбера е защо нещо, случващо се в интернет, тормози и занимава толкова много класическите медии, които формираха общественото мнение още по времето, когато нямахме www? Защо телевизорът ме плаши с нещо, което мога да видя само на смартфона и на компютъра си? За да ме предпази?

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Уви, масмедиите са твърде удобен инструмент за силните на деня. „Предимствата“ им са две: Първо, масмедиите се нуждаят от пари, за да съществуват, при това – от много пари. Нямате представа колко струва издръжката на една провинциална телевизия дори! Второ, те са малко на брой. Колкото и вестници, радиоканали, телевизии да оперират в общественото пространство, те са абсолютно незначителни, като брой, в сравнение с източниците на информация онлайн.

Неслучайно диктаторските режими винаги се заемат първо с подчиняването на пресата, радиото, телевизията, киното… В по-нови времена се опитват да подчинят и интернет трафика, но невинаги им се получава. Аз предлагам да зарежем параноята от диктаторски режими обаче. Нека сме реалисти. Нека, вместо това, да си представим една шайка от задкулисни играчи, стъпили върху огромните си капитали, които искат да пробутат някаква нова идея на обществото, да му „продадат“ някакви нови ценности, някакви нови убеждения, някакъв нов начин на мислене или нов морал, който защитава само икономическите интереси на въпросната малка, свръхбогата група от манипулатори.

Как би постъпила една такава влиятелна група? Би съставила списък на водещите масмедии и би ги подчинила с „пачки по стотачки“ естествено. Има много начини парите да се трансформират във власт над общественото съзнание: чрез лобизъм и законодателен натиск, чрез силата на държавните институции, чрез подкупване и сплашване на журналисти, чрез назначаване и уволняване на медийни босове, чрез рекламно спонсорство посредством обръчи от фирми и чрез изкупуването на контролния пакет от акции на медийната компания посредством мрежа от офшорки. Както се казва, само въображението е лимитът, стига парите да не са проблем… А парите за свръхбогатите задкулисни играчи никога не са проблем. Те са просто инструмент. Пари->власт->пари прим. Задкулисните капитали представляват проблем единствено за „свободата на словото“ – още една химера, наред със „свободните независими медии“, която някой някъде иска обществото да приема за даденост.

„Като чиста монета“.

Всъщност, „вярно“ е само това, което диктува „чистата монета“, приятели. Свободни и независими медии няма дори в САЩ. Координираните усилия на водещите новинарски ТВ канали да съсипят репутацията на Тръмп по време на кандидат-президентската му кампания беше нагледно доказателство за това. Сега, аз не съм „тръмпист“, но ако бях американец, сигурно щях да гласувам за него, напук на телевизора, който толкова упорито и нахално се е опитвал да ме убеждава в противоположното през цялото време.

Да се върнем към интернет цензурата. Задкулисният елит притежава масмедиите, но не притежава тяхната все по-масова алтернатива в лицето на новите медии. Ако тръгне да прави списък, той би бил прекалено дълъг. Няколко поколения няма да му стигнат, за да овладее списъка чрез традиционните похвати. Освен, че е дълъг, този списък продължава да расте. Непрекъснато. В геометрична прогресия. Докато общественото доверие се отдръпва от масмедиите, които все по-лесно се поддават на изкушението да манипулират, вместо да информират. Проблемът е, че общественото доверие сега си има алтернатива. Тя започва с http://.

Ако бяхте от онази малка група свръх-богати, свръх-влиятелни и свръх-амбициозни задкулисни играчи, вие щяхте да виждате тази алтернатива като агресивен тумор с разсейки. Няма как да преследвате „бунтовните“ клетки една по една, налага се да окажете давление върху целия „организъм“, за да го спасите (разбирай: да спасите натрапения от вас изкуствен морал). Налага се да действате решително и централизирано чрез добре познатите ви методи на „традиционната медицина“: лобизъм, законодателни промени, натиск чрез институциите на държавата, масмедиите, паричните потоци, контролните пакети и управителните съвети.

Гугъл и Фейсбук вече дадоха своята заявка, че ще противодействат на фалшивите новини. Масмедиите вече жужат от информационни кампании по въпроса. Новинарите се надпреварват кой пръв ще ги разобличи. Правителствата вече прокарват необходимите закони… Задава се нов технологичен „лов на вещици“. Сега позорната табела с надпис „фалшиви новини“ може да бъде закована на вратата на всеки. По всяко време. Проблемът е, че и този нож си има две остриета. Така стигаме до ситуацията, в която:

Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“

Изт: fr.freepic.com

Масмедиите режат клона, на който седят посредством кампаниите си срещу „фалшивите новини“.

Причината е, че именно те се занимават най-често с производството на новини. Въобще. И по принцип. Знаете, че „мълчанието е злато“, защото колкото по-малко говори човек, толкова по-незначителна е възможността да сгреши.

А производството на новини е „гвоздеят в програмата“ на масмедиите…

Накратко, има най-голяма вероятност именно масмедиите да пострадат от токсичната среда, която сами създават. Защото прекарват в нея всеки ден. Защото са „най-разговорливи“ по отношение на новините. Защото критикуват най-страстно „фалшивото“ в своя собствен занаят. Защото „търсят под вола теле“. Защото сочат треската в чуждото око, но не виждат гредата в своето. Та нали конкурентите им от другите масмедии първи ще тръгнат с позорната табела към тях! Без въобще да броим безкрайната възможност от „грешки“ в отразяването на зле прикрита пропаганда, в политически коректното говорене, в платените репортажи от всякакъв вид или в чисто журналистическотo недоглеждане от типа „липса на достатъчно опит и професионализъм“. Та нали част от репортерите им са стажанти…

Приятели, помнете историята! Помнете, че организаторите на революционни трибунали неизбежно стават тяхна жертва след време. Помнете, че най-ревностните пуритани обикновено се оказват най-големите грешници, защото сами не успяват да се поберат в твърде строгата система от морални закони и правила, която сами са създали. Но щом веднъж са накарали обществото да повярва в тях, то ще ги държи отговорни за това! Според техните собствени стандарти. Помнете закона на кармата и помнете, че тоз, който фейк нюз вади, от фейк нюз умира! Пък и как ще вървите срещу технологичния прогрес? Тези, които ви плащат днес за това, утре няма да проронят сълза за вашето публично икономическо самоубийство. Просто ще си наемат нови слуги…

Само истината ще ви направи свободни!

Тихомир Димитров

Идиоти

Изт: spinelessclassics.com

Идиоти.

Така наричам хората, които не могат да четат и да пишат на родния си език. През 21-ви век.

Не сме в Средновековието вече.

Но тези хора упорито коментират. Постват в социалните мрежи. Настояват. Пишат мнения в блогове. Искат да са забележими. Да изпъкват сред останалите.

Разбира се, не им стига акълът как да си направят свой собствен блог, фейсбук страница или друг вид безплатна, леснодостъпна залъгалка за масите с цел споделяне онлайн, но са постоянен pain in the ass за хората, които вече имат такива.

Обикновено „изпъкват“ сред останалите с ГОЛЕМИЯ ШРИФТ на „безценните“ си съвети, мнения и препоръки, които наистина са такива:

Без-ценни.

Защото не струват и пукната пара!

Кажете ми, кой се интересува от заключенията на NEGRAMOTNIKA, според вас? Във века на информацията?

Живеем в началото на 21-вото столетие. Информацията е всеобщо достъпна. И напълно безплатна. Няма нужда дори да ходиш на училище, за да се научиш на четмо и писмо.

Липсата на елементарна грамотност издава само:

А/ Отсъствието на всякакво желание да усвояваш нови знания

и

Б/ Овчия ти мързел.

Които силно контрастират с мерака ти да си „на всяко гърне похлупак“, да имаш мнение по социални, политически и икономически въпроси.

И да раздаваш безплатни акъли на другите из нета, безпросветен идиот такъв!

Разбери, че основният фактор, за да те приемат хората сериозно, е грамотността.

Четмото и писмото, брате!

Ето най-често срещаните признаци, които доказват, че си неграмотник в 21-ви век:

pi6e6 na 6lyоkavica

PI6E6 NA 6LYOKAVICA S GOLEMI BUKVI I SLAGA6 ,MNOGO UDIVITELNI!!!!

Въобще не знаеш за какво служи запетаята. Нека те светна: за РАЗДЕЛЯНЕ на текста е.

А не,за да го скупчваш,около нея,като БДЖ вагони,по време на спирачки.

Ебаси,навсякъде     другаде     бичиш     спейсове     колкото    футболно      игрище,но     само преди    и     след запетаите,не.

Да не говорим,че изобщо нямаш представа къде,дали,защо и,изобщо,как се използва запетаята.

Липстват ти трети,четвърти,пети,шести,седми и осми клас от ОСНОВНОТО образование.

Точката,пък съвсем не я ебаваш за слива.Какво като е измислена,за да РАЗДЕЛЯ изреченията едно от друго? При теб тя е обединяващ фактор! Залепя изреченията.Привлича ги като магнит около себе си.

Обединяващ фактор е,също така,между теб и останалите идиоти.През 21-ви век да си неграмотен е равносилно на психическо заболяване.

За въпросителен и удивителен,естествено,съвсем не си чувал…освен за три удивителни!!!и три въпросителни???

че кой почва новите изречения с голяма буква????????????сдуханяците и селяците да го духат!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Няма нужда да използваш беззвучното „с“, като може да използваш много по-звучното „със“:

„Със брат ми вчера ходихме за риба“.

Другата ти любима гавра е да завираш пълния член навсякъде:

Моля,свържете се със управителят! Трябва да довършиш ремонтът! Поставете на правилното място членът.

Кое от горните изречения,според теб,е вярно,о,неразумни юроде?

А, да, щях да забравя, много обичаш да пишеш множествено число с и-кратко, да речем:

стай, полюций, статий, илюстраций, субсидий и т.н. В твоята реалност Овидий щеше да е цяло племе, а не единичен поет от Римската епоха…

Между другото, знаеше ли, че Овидий някога е живял на територията на сегашна България? В изгнание, защото се е скарал с тогавашния император? И е писал, че местните са безнадеждни идиоти? Защото не могат да четат и да пишат. Естествено, че не знаеш! Две хиляди години по-късно нищо не се е променило!

Вижте кво, научете първо граматиката от пети, шести, седми и осми клас, преди да се нахвърляте върху теми като: масоните, илюминатите, извънземните, пирамидите, BALGARIQ NA TRI PLANETI и тем подобни из интернеда. Така ще си спестите унижението грамотни хора да ви се чудят защо нямате основно образование при положение, че е задължително, ще си спестите и унижението да четете текстове като този.

В противен случай, съвсем скоро ще загубите и способността си да четете. Средновековието е само на една крачка разстояние. Освен с феодализма, то се отличава и с доминиращата роля на религията в безпросветния живот на човешкото стадо… Един вид – сляпа баба. Ориентираш се само по това, което ти кажат. Че е вярно. И служиш на Господаря. Жалко, че сега имаме интернет! Невъзможно е да се ползваш от технолгиите, когато не можеш дори да четеш и да пишеш… поне на родния си език. Тогава си скот. И живееш като такъв. От тебе зависи.

Тихомир Димитров 

Нърдовете наследиха света, но все още не го знаете

Изт: nerdyapplebottom.com

А може би и те не го знаят. Репликата е от филма „Алгоритъм”. Използвам английския термин, защото не мога да открия българския му еквивалент. Гугъл преводачът предлага „маниак”, но това, някак, не е точното определение. Намирисва на педофилия и на сексуални извращения. Не става и „зубрач”, защото е по-близко до гийк. Пък и зубрачите рядко са добри практици…

В различните дефиниции за „нърд” из нета четем: „стеснителен човек, на когото му липсват социални умения и е отегчително задълбочен в специфична сфера на знанието” или „тясно специализиран експерт в дадена техническа област”. Има и аналогии с аутист, гений, лузър, загубеняк. Все неточни определения.

Според речника на Кеймбридж, нърд е „личност, в повечето случаи мъж, който не е физически привлекателен и се държи странно в обществото”. Второто им определение е за „личност с краен интерес и задълбочени познания в даден предмет, обикновено сързан с компютрите”. Друг авторитетен речник, пък, определя нърда като: „…стеснителен, непохватен, заслужаващ състрадание човек, който не притежава соцални умения и е болезнено отдаден на скучните си занимания, свързани с изучаването на определена научна материя.”

Както и да дефинираме нърд, схващате значението.

Нърдовете са новите магнати, модерните милиардери. Силиконовата долина е пълна с тях. Бил Гейтс е нърд. Лари Пейдж и Сергей Брин са нърдове. Марк Зукърбърг е нърд. За незапознатите, това са хората, създали Майкрософт, Гугъл и Фейсбук.

Нърдовете са навсякъде около нас. Това са хората с нечовешки големите заплати в ай ти сектора, които изкарват повече от президента. Това е онази прослойка от обществото, за която безработицата е само прищявка, дори в най-лошата криза. Това са личностите, без които дори страшните тайни служби не могат да ни следят. Това са учениците, които помагат на учителя си по програмиране да изнесе урока в час. Това са студентите, които напускат университетската скамейка в най-престижния кампус, за да се затворят в гараж, който ще се превърне в корпоративен гигант, без чиито продукти и услуги съвременното образование, дори в най-престижния кампус, ще стане немислимо и невъзможно. Това са революционерите на съвременната епоха. Джулиян Асанж и Едуард Сноудън също са нърдове.

Както виждате, определенията за „скучен”, „грозен”, „непохватен”, „заслужаващ състрадание” са малко неточни. Нърдовете също еволюират. Погледнете Стив Джобс. Технологичните гурута, идолите на новия век, авторите на алгоритмите зад търсачките, сис-админите, без които сме безпомощни в офиса и безименните писачи на милионите приложения, които използваме в преносимите си устройства всеки ден; гениите зад социалните мрежи, без които вече не можем вече дори среща за кафе да си опрделим; авторите на вируси и на антивирусни програми; хакерите, торент-мастърите, великите геймъри и създателите на игри; администратотите и модераторите на хай-тек форуми; технологичните блогъри, на които разчитаме за безпристрастно мнение; хората, които идват да ни „настроят” интернета; момчето, което викаме вкъщи, за да ни „оправи” компютъра.

Всички тях ще ги открием сред редиците на нърдовете.

Няма точно определение за нърд, но има един общ симптом, който обединява казаното по-горе: станали сме абсолютно, болезнено и безвъзвратно зависими от нърдовете. Не само обикновените граждани, потребители, гласоподаватели и данъкоплатци са болезнено, абсолютно, безвъзвратно зависими от нърдовете. Без тях не могат вече и правителствата, и корпорациите, дори мафията не може вече без тях. Нърдовете наследиха света, но все още не го знаете. А може би и те не го знаят.

Намираме се на прага на историческа промяна, която е несравнима дори с изобретяването на колелото и огъня. Мрачните прогнози вещаят глобална криза, дори трета световна война, обезценяване на парите, световни бунтове, размирици, сътресения, анархия. Теориите на конспирацията вещаят нов световен ред, в който всички ще се превърнем в роби на някакъв миниатюрен елит. Таен елит. Спори се само дали той ще се състои от гущери, от хора или от извънземни. Или от трите по малко. Наивните ню ейдж мечтатели, пък, предсказват ново, справедливо, утопчино бъдеще – едно общество, изградено само от духовно осъзнати индивиди. Ето го, подава се вече зад ъгъла, иде, „големият скок” беше извършен още през 2012 година! Светът не свърши, това е доказателството! Сега живеем в друго измерение. Стига само да спрем да ядем месо, да медитираме всекиденвно, да ходим на йога, да си купим тази книга, да посетим онзи семинар и всичко ще ни се изясни, всичко бързичко ще се оправи! Ще ми се да ги поразходя из гетата на Бангладеш, на Индия и на Китай, откъдето поризлизат и йогата, и медитацията, и вегетарианството, и гурутата, на които се кланят, за да ги попитам колко хилядолетия още ще са необходими, докато превърнеш гладния за месо, който не може да си позволи пилешко веднъж месечно, в „духовно осъзнат“ веган, който посещава семинари за личностно усъвършенстване с 300 долара входна такса…

Тайните конспирации, фаталистичните прогнози и мечтаните утопии винаги са присъствали едновременно в човешката история при смутни времена. И никога не са взимали превес, т.е всеки път се е случвало нещо ново, непредвидимо дори в най-смелите фантазии на утопистите, в най-заплетените интриги на конспираторите и в най-мрачните прогнози на фаталистите. Но никога в една от трите крайности, а винаги в четвърта, нова посока. Колкото по-подготвени сме за бъдещето, толкова по-голяма е изненадата ни от него.

Имали сме ограничеността да вярваме с хилядолетия, че определена религиозна вяра, дадена политическа идея или вид икономическа система са в състояние да подобрят човешкото битие, да повишат качеството на живота за всички, за цялото общество. Вярвали сме толкова фанатично в такава глупост, че сме се избивали като мухи в продължение на хилядолетия заради една или друга религиозна вяра, политическа идеология или икономическа система. Сменили сме сотиици, дори хиляди такива, докато накрая не се заговори за „края на историята”. Е, ако под „история” разбираме само политиката, икономиката и религията, то да, определено иде краят на историята. Безсилието на политиката, религията и икономиката като средство за постигане на всеобщо благоденствие са видими вече и с просто око. Причината е в техния хищнически характер. Защото те не могат без да плюскат и, ако не са заети с изяждане на враговете, изяждат себе си. Преди това се случваше прекалено бавно, за да го забележим, внуците непрекъснато повтаряха грешките на своите дядовци, а синовете – на своите бащи. Но после се появиха нърдовете, които създадоха интернет. И светът стана прекалено малък. А достъпът до знанията и информацията, до опита и болезнените спомени, до преживяванията, натрупани от цялото човечество, стана светаквичен. И универсален.

Смешно ми става като гледам желанието на стари политически, религиозни и икономически доктрини да подложат крак на приждащата река в очтаяния си опит за самосъхранение.

Но какво като знанието е толкова достъпно, след като все по-малко хора се интересуват от него? Младите не четат! Това също е голяма глупост, папагалски израз, който повтаряме, без да сме го проверили лично на практика и, който опитът категорично опровергава, но дори да приемем, че е вярно, че младите действително вече не четат (хартиени книги), дори тогава пропускаме една много съществена особеност – те през цялото време ОБЩУВАТ. С изключение на часовете, в които сънуват. Общуват с целия свят. Човечеството никога не е било толкова свързано, никога не е общувало толкова активно и никога комуникацията между индивидите не е била толкова лесна, достъпна, бърза, светкавична, интерактивна, лишена от пространствени или времеви ограничения.

Пристрастени сме към общуването, а знанието е само на два клика разстояние.

И за всичко това са „виновни” нърдовете. Комуникацията е невъзможна без тях. Но какво постигаме, като толкова много общуваме? Как ни променя това? Преди трябваше да обиколиш света, за да разбереш, че всички хора са еднакви, сега това разбиране също е на два клика разстояние. А какво значи еднакви? Не, не са еднакви в своите знания, качества, дадености, възможности и среда, но са абсолютно еднакви в своите стремежи. Всеки човек на тази планета се стреми към щастието и всеки го разбира по различен начин, но колкото повече общува, толкова повече разбира, че споделя общия стремеж на човечеството към щастие, че под общия знаменател на щастието всички хора са равни. Но доктрините, които се опитваха да наложат щастието външно, да го уеднаквят, те всичките се провалиха.

Защото се опитаха да уеднаквят потребностите на индивида, а не да задоволят стремежа му към щастие. Дори в своите потребности, обаче, хората от цял свят смайващо си приличат. И колкото повече общуват, толкова по-ясно разбират този факт: пълен корем, покрив над главата, пълна къща с деца, свободата да твориш и да бъдеш. Едва ли има нещо, което да описва по-добре най-високите възможни постижения за една човешка личност в краткия й житейски път, независимо от пол, раса, религия, произход, националност и убеждения…

Защото, на смъртния си одър, човек рядко мисли за сделките, които е изпуснал. Или за постовете, които е изтървал. Там, на прага, където изведнъж осъзнава своята смъртност и невъзможността да помъкне със себе си дори косъм от всичко, което притежава, човек се радва или съжалява най-много за любовта, която (не) е дал. И за любовта, която (не) е получил. Там, на края, човек постига пълното разбиране за щастие и за нещастие.

Но преди това, за да постигнем първите три: пълния корем, покрива над главата и пълната къща с деца, ние цял живот сме жертвали четвъртото: свободата да твориш и да бъдеш. Е, как можеш да си щастлив и свободен, при положение, че от теб се изисква да вложиш 50-60-70-90% от времето и от енергията си в задоволяването на елементарни, неизбежни, първични, биологични потребности? Как можеш да твориш и да бъдеш при положение, че през цялата човешка история 99% е трябвало да превиват гръб, за да може 1% да познае истинската свобода, да бъде лишен от принудата на труда и от оковите на материалното оцеляване? Как може храната, която е ежедневна, неизбежна, физиологическа необходимост, раждането, без което човечеството би било немислимо дори като потенциал и здравеопазването, без което оцеляването и съхраняването му са под сериозен въпрос, как може тези неща изобщо да струват пари? И, ако нямаш пари, да ти бъде забранен достъпа до размножаването, до оцеляването, до правото на живот? А кой гарантира имането на пари? Никой! И така, разбирате защо хилядолетия вече си дъвчем гърлата като вампири. За да се наям аз, някой друг трябва да пукне от глад, за да живея аз на топло, някой друг трябва да зъзне по улиците или под мостовете, за да си намеря работа, някой трябва да остане безработен, за да ми пишат шестица, някой трябва да получи двойка, за да си увелича пазарния дял, някой трябва да си го смали, за да забогатея, някой трябва да обеднее…

И всичката тази мъка е резултат от нещо толкова очевидно, но същевременно невидимо, толква невинно и, в същото време, зловещо, толкова възвеличавано и охулвано през вековете, а именно – МНЕНИЕТО.

Субективното човешко мнение.

Нито религиозните догми, нито политическите доктрини, нито икономическите системи правят изключение от това правило. Всички те са резултат от преобладаващото в обществото МНЕНИЕ за това КАК трябва да се живее ПРАВИЛНО. И, понеже мнението винаги е частно, субективно, то никога не може да даде отговор на универсалния въпрос: как ВСИЧКИ да живеем добре? Освен това, мнението се нуждае от противник, за да съществува, да укрепва, да се налага, да оцелява, да доказва своята правота. Трябва някой друг да греши, за да може ти да си прав! Кръстоносните походи, ловът на вещици и гоненията срещу християните преди това не са нищо повече, освен сблъсък на религиозни мнения. Всички войни са сблъсък на политически мнения. Всички кризи са сблъсък на икономически мнения.

Така, в продължение на хилядолетия, ние населяваме един преизобилен свят, в който, обаче, господстват различни мнения и тези мнения често се сменят. Изяждат своите противници, а после се самоизяждат и деградират поради липсата на опонент, който да им придава смисъл. Заради вътрешната си празнота се разпадат. Умират от недостоверния си характер. Убива ги непроверената „истина”, която някога ги е породила. От сблъсъка на мнения се получава така, че дрипави хора да просят пред витрините на бутици, претъпкани с нови дрехи; бездомници да спят върху кашони пред цели комплексни от празни, разкошни апартаменти, гладни да обикалят хамбари, пълни с жито, болни да умират пред лъскави болници, защото не са си платили осигуровката, жадни да не могат да наквасят устите си в планинския поток, защото той е по-
необходим на химическата индустрия…

А кой е въпросът, по който няма две мнения? Това е въпросът за човешкото щастие. Малцина са тези, които ще се почувстват щастливи върху кашона, гладни пред хамбара, голи пред бутика, жадни до реката. Но нито едно мнение досега не успя да изхрани всички гладни, да приюти всички бездомни, да облече всички дрипльовци в топли дрехи, да излекува всички болни. Нито политическите, нито религиозните, нито икономическите мнения успяха да го направят, колкото и да се сменяха през хилядолетията. Върховното им постижение беше да изпратят децата ни на война, да превърнат дъщерите ни във вдовици и майките ни в оплаквачки.

Но сега ние общуваме и разбираме колко сме еднакви в своите елементрани, човешки, биологични потребности. Чрез общуването започваме да разбираме колко корумпирани са политиците, колкото лицемерни са духовниците, колко безпомощни са икономистите, колко зловещ е апетитът на мнението да наложи себе си над всички останали. Нима щяхме да мизерстваме в така наречения „преход” и цял живот да спестяваме, за да построим къща на децата си, която стои празна, защото те отдавна живеят в чужбина, ако преди това десетителия наред капиталистическото мнение за „стимулиращото” неравенство и пазарната конкуренция не се беше борило с нокти и зъби срещу егалитарното, комуниситческото мнение за равномерното и „справедливо“ разпределение на благата? И какво, изобщо, чакаме да ни донесе преходът от едно мнение към друго? А какво се случва в световната икономика, политика и религия, след като не останаха вече две мнения по въпроса за общественото устройство и победилото мнение започна да изяжда себе си отвътре, да разкрива своята ненадеждност и празнота? Поради липсата на враг, на алтернатива? Точно така, случва се хаос, мизерия, насилие, тероризъм, глад, протести, анархия, нов безкраен низ от човешки страдания се случват.

Но сега ние общуваме и започваме все по-ясно да разбираме, да осъзнаваме всичко това. Нърдовете ни подариха тази възможност и без тяхното дейно, постоянно, ежедневно (съ)участие, без техния технически съпорт и знания, ние бихме се върнали в средновековието. Е, да, задкулисните играчи, корупционерите, правителствата, корпорациите, монополистите на различните мнения се опитват или директно да забранят дейността на нърдовете, или да ги купят, но истината е, че последната дума винаги имат те – нърдовете. Последното решение винаги е тяхно: да участват или да не участват. Да съдействат или да не съдействат. Да се поддадат на натиска или да не се подчинят. Да изберат ДА или НЕ върху диалоговия прозорец.

Практиката показва, че вероятният отговор НЕ става все по-популярен. Защото нърдовете рядко пожелават да управляват, те рядко искат да мачкат, но при всички случаи не искат да бъдат мачкани и са наясно със силата си, като носители на новото, виждат зависимостта, растящата зависимост на цялата обществена система от техния принос и именно тази нова власт им дава смелостта да посегнат към елементарното човешко право на щастие – към свободата да твориш и да бъдеш, към свободата да кажеш НЕ, да не позволиш да те насилват хора, които зависят от теб, които без теб са за никъде, които не могат дори да си включат компютъра без твоята помощ, без помощта на хора като теб.

И знаете ли какво? Има голяма вероятност на нърдовете да започне да им писва от цялата тази битка на мнения. Те са математици, те лесно могат да изчислят, че мненията са прозрачни, че политическите, религиозните и икономическите идеали са кухи, че се основават на ирационални предположения или на чиста проба егоизъм, на стремеж към повече ресурси и към повече власт. От страна на хора, които повече не могат да им заповядват. От страна на хора, които все повече са зависими от тях. Всички ние сме зависими от тях. Без изключения. Опитайте се да управлявате държава или, дори, опитайте се да развивате елементарна търговска дейност без компютри и без помощта на някой нърд, да ви видя!

Бидейки математически умове, нърдовете лесно могат да открият къде няма две мнения по въпроса. В уравнението 2+2 = 4 всички мнения са излишни. Така че, забравете за ню ейдж утопиите, забравете за фаталистичните прогнози и за конспирациите за нов световен ред. Животът става все по-дълъг, все по-удобен и все по-изобилен не заради политиката, икономиката и религията, а заради хората, които движат техническия прогрес. А днес той е в ръцете на нърдовете. И никога досега една господстваща прослойка, неосъзнала себе си, поставила в неволна зависмост от своите знания и умения целия свят, не е била по-умна, по-свързана, по-осведомена и по-….добронамерена. Или нека го кажем по друг начин: никога досега една господстваща прослойка не е била по-неамбицирана да управлява и по-отвратена от идеята да прегризва гърла. Ако има счупени зъби, то те ще са само в устата на стария вампир, в устата на овехтявалото чудовище, на някое древно мнение от миналото, което се опитва да подложи крак на прииждащата река.

Настъпи не краят на историята, а краят на доктрините, на догмите и на воюващите мнения. Мислите ли, че планетата няма ресурс да изхрани, да облече, да подслони и да излекува седем милиарда души? Има ресурс за 20 милиарда души, но този ресурс ще бъде достъпен за всички не в резултат от някакво егалитаристично мнение за обществения строй, на някаква нелепа утопична идея или на някаква „гениална” икономическа доктрина, нито ще бъде донесено от някой месия, а ще настъпи в резултат от внимателни, цялостни и пълни ресурси проучвания и изчисления, където няма две мнения по въпроса, че 2+2 е равно на 4.

Сега вече имаме изчислителната мощ, за да го направим. Имаме и нърдовете, които работят с нея. Бъдещето принадлежи не на някакво ново, съмнително мнение, а на абсолютната математическа точност в изчисленията на сложни машини, както и на хората, които са задълбочени в тяхното преоктиране и управление. Бъдещето принадлежи не на доброто мнение, а на доброто намерение.

Така, чрез математическата страст на нърдовете към техните все по-сложни, но все по-достъпни устройства и програми, без които все повече не можем, но чието устройство все по-малко разбираме, чрез странното вглъбяване на тези прекрасни нови хора, вестители на утрото в пещерата на човешката цивилизация, най-после и християни и мюсюлмани; и капиталисти и комунисти; и кейнсианци и монетаристи ще бъдат облечени, нахранени, подслонени, образовани, лекувани. Звучи като магия, нали? „Всяка достатъчно сложна технология може да се приравни към магията и е практически неразличима от нея”.

Е, вече има хора, които създават „прекрасния нов свят”, без той да е утопия или анти-утопия, има хора, които са надраснали „борбата и единството на противоположнoстите”, които са разбрали нищожността на мненията пред съвършенството на изчисленията. „Когато фактите говорят и боговете мълчат”. Ето един от тези хора: The Venus Project – Future by Desing

Тихомир Димитров

Unfair Play

Изт: pistonheads.com

Не съм юрист и винаги съм разбирал термина „авторско право” в буквалния смисъл – като авторско право, т.е правото на автора, за авторство, върху неговите авторски произведения. Това няма нищо общо със средствата, формите и начините за разпространение на тези произведения.

Нарушение на авторското право, от неграмотната ми камбанария, например, е да сложиш името си под „Душа назаем” и да кажеш, че ти си я написал.

Да притежаваш хартиено копие от книгата ми и да го дадеш на един-двама-трима, пет, десет приятели назаем, за да го прочетат и те, не е нарушение на авторското ми право.

Не е нарушение на авторското ми право да събереш 200 човека в зала и да им я зачетеш безплатно.

Не е нарушение на авторското ми право да свалиш книгата безплатно от интернет и да я споделиш с 200-400-500 твои приятели, по имейл или чрез социалните мрежи, за да може те също да я прочетат безплатно.

Не е нарушение на авторското ми право да качваш книгите ми по всевъзможни торенти, форуми, електронни библиотеки и сайтове за свободно споделяне.

Това не е нарушение на авторското ми право, това е повсеместно разпространение на авторските ми произведения!

И не само, че ви насърчавам, но и ви умолявам – правете ги тези неща!

Да защитиш един носител на авторско съдържание с авторско право е все едно да влезеш с кофа в морето и да твърдиш, че водата в кофата е по-различна от останалата, защото е твоя, понеже ти си донесъл кофата.

Не би било почтено да продаваш творчеството ми, без моето разрешение и знание, например, но какъв, по дяволите, би бил проблемът да го ползваш и разпространяваш колкото си искаш и то – напълно безплатно?

Не съм, естествено, единственият автор, който се застъпва за свободното споделяне на авторско съдържание и за неговото безплатно разпространение онлайн. Аз съм един от най-дребните – има къде-къде по-прочути / авторитетни / богати автори от мен, които са на мнение, че свободното разпространение на авторските им продукти онлайн не само не ограничава търговската реализация на същите тези продукти, ако имат комерсиален вариант, но дори я насърчава.

Не желая да влизам в конфликти с хората, които държат на всяка цена да контролират методите, средствата и формите за разпространение на авторското им съдържание и, които настояват това да не се случва безплатно. Те имат своите основания, аз имам моите. Единственото ми възражение е срещу начина, по който го правят, защото той е:

а/ анти-еволюционен

б/ ретрограден

в/ обречен.

И, освен това, е доста негативен, което го прави несимпатичен.

В моите очи.

Разберете, аз не мразя парите. А хората на изкуството са ми симпатични. Бих искал да ги видя всичките богати – до един. Но, когато гледаш как другарчето ти пикае срещу вятъра, единствената нормална, естествена, приятелска и човешка реакция е да му посочиш този факт, като оставиш на него решението дали иска да ходи с опикани крачоли (пред многобройната си аудитория) или не…

Защо анти-еволюционен?

Защо интернет е първият по рода си и единственият в историята на човечеството проект, в който участва цялото човечество. Нито една философска система досега, нито дори войната и световният мир не са успели да обединят толкова много хора, от толкова различни социални, икономически, географски и културни среди, в една толкова обща цел.

Замислете се: телекомуникационните компании и кварталните доставчици опъват кабели и антени, някой някъде произвежда сървъри, друг компютри и портативни устройства, трети пише софтуер за тях, всички участват в този проект, потребителите плащат абонаменти, допринасят и споделят съдържание…всеки е съгласен и всеки е „ЗА” дистанциите да се скъсят, за да има достъп до останалите в мрежата. Независимо от личната мотивация да участва в „проекта”, всеки участник допринася с нещо за реализацията му.

Духовно-ориентираните хора знаят, че са клетки в един общ организъм, наречен човечество, където всички сме свързани, подобно на клетките в човешкия организъм, по начин, който все още е неизвестен за науката.

Материализацията на тази духовна хипотеза е глобалната мрежа – резултат от продължителната и целенасочена еволюция на човечеството към всеобща свързаност и повсеместно споделяне, на които имаме привилегията да се наслаждаваме днес.

Безсмислено е да обяснявам, че всеки опит да се застане на пътя на този единствен по рода си, общочовешки, еволюционен проект е обречен на провал.

Причините са две: първо, еволюцията винаги се движи напред, тя е еднопосочен процес и второ – когато има конфликт между интересите на общото и частното, печелят винаги първите, в дългосрочен план, защото общото може да съществува без частното, но обратното никак не е вярно…

Защо ретрограден?

Защото се опитва да съживи труп. Феър плей кампаниите не търсят нови,  алтернативни, еволюционни, изгодни за всички решения, а се опитват да върнат статуквото от миналото, когато начинът за разпространение на творчеството беше по-скъп, по-бавен, по-труден и по-ограничен от днес. Но беше по-изгоден за група от хора.

Вижте, интересите на един писател, ако са поставени на кантар, срещу интересите на неговите многобройни читатели, винаги имат второстепенно значение, защото той е невъзможно да съществува без тях, читателите, като аудитория, а те са напълно самостоятелни да отворят книгата на който и да било друг автор.

Така че, съветът ми е следният: ако публиката ви иска да се наслаждава на вашето творчество, независимо в каква форма творите и, ако иска да  му се наслаждава безплатно, дайте й това право! Дори я насърчете! В противен случай, вие не защитавате никакво изкуство, а само егоистичния си интерес. На никой не му пука за последния, именно защото е егоистичен.

Грешка е да се заканвате на хората, които ви обожават. Без тях вие сте просто един храносмилателен тракт, а не артист, за какъвто се представяте в обществото. Помнете, че щедростта е едно от най-красивите човешки качества. Артистите, те не са ли по-изтънчените човеци, с по-изисканите маниери? Не е ли тяхна ролята да дават пример и да движат обществото напред? Да вдъхновяват? Защо тогава участват в кампании, които се опитват да съживят миналото?

Защо несимпатичен?

Самата кампания в България има подчертано негативен характер. Тя, по същество, е рекламна кампания, с единствената разлика, че не продава някакъв продукт, а идеи, затова я наричат още „социална” кампания.

Имам известен опит в рекламата и от опит зная, че негативните внушения трябва да се избягват. Причината е проста – всяка кампания се стреми към провокирането на някакво действие – да купиш, да повярваш, да участваш в процеса. Всяка кампания търси положителното, про-активно поведение у потребителя, като антипод на бездействието. В този ред на мисли, негативните послания са неудобен инструмент за генерирането на про-активни, положителни действия, например – за купуването на албуми с права.

Негативният тон на рекламните кампании създава противоречие между интересите на кампанията и хората, за които е предназначена. Генерира се противодействие, а не съ- действие. В крайна сметка, рекламните кампании разчитат на добрата воля на своята аудитория – на убеждаващия стимул, а не на принудата като инструмент. Как ще мотивираш потребителите да плащат на творците, като открито ги наричаш крадци?

Нека разгледаме три конкретни примера:

Творец отмъква автомобила на своя фенка от мола, за да й отмъсти. Негативно послание. Можеше просто да й го поиска назаем. И тя щеше да му го даде. Нали затова е фенка!

Друг творец се промъква тайно в жилището на свой фен, за да му яде от студената шунка в хладилника, отново с цел да отмъсти. Негативно послание. Можеше просто да му отиде на гости. Всеки фен би си ударил задника в тавана от кеф да нагости любимия си артист с топли специалитети, плюс отбрана селекция от вина и ракии!

Красив музикант от женски пол свири на улицата, а минувачите обират даренията й, вместо да оставят такива. Тук аудиторията, за която е предназначена рекламата, вече буквално краде, при това – кеш и то – със собствените си ръце! Негативно послание. Тя можеше да събира даренията си онлайн. Тъкмо щеше да има и по-широка аудитория.

Няма да продължа с примерите, защото не искам да се заяждам нито с авторите на кампанията, нито с творците, които стоят зад нея. Това си е техен избор и техен начин на изразяване. Но искам да покажа, че за мен, като автор, този начин на изразяване е твърде несимпатичен. А като потребител на тяхното изкуство ми изглежда три пъти по-несимпатичен.

И, за да не бъда голословен, след малко ще отида да гледам Асен Блатечки на сцена, за което, съвсем естествено, ще си платя. После, ако иска, мога да го заведа у нас и да му сготвя целия хладилник, но ако се промъкне тайно през нощта за студения салам, ще яде само шамарите на сотаджиите…

В заключение

Поуката от всичко казано до тук е, че нещата са такива, каквито са и ние нямаме друг избор, освен да ги приемем. Не можем да вървим срещу еволюцията на човечеството, само защото посоката на тази еволюция, поне временно, не ни е изгодна.

Да, артистите и продуцентите, авторите и издателите, музикантите и лейбълите ще направят крачка назад, за да може аудиторията да спечели повече изкуство и повече свобода…на много по-ниска цена.

Еволюцията винаги е еднопосочен процес, а когато има конфликт между интересите на общото и на частното, първите винаги печелят в дългосрочен план, защото общото може да съществува без частното, но обратното никак не е вярно. Помнете това.

Играйте в повече представления, участвайте в повече проекти, пишете повече текстове по поръчка, свирете повече на живо, контактувайте повече с аудиторията си директно, без посредници и оставете глобалната мрежа да работи за вас, вместо да й се противопоставяте. Аз също искам да живея от пасивен доход под формата на авторски хонорари, но очевидно не съм уцелил епохата. А вие нямаше да четете това и дори нямаше да знаете, че съществувам, ако не беше стремежът на човечеството към всеобща свързаност и повсеместно споделяне, на които имаме привилегията да се наслаждаваме днес.

В природата няма празно.

Глобалната мрежа увеличава всеобщото изобилие – в този процес някои от старите източници на доходи ще отмират, като нефункционални, но на тяхно място ще се появяват нови и нови, още по-добри и още по-оригинални начини артистите да получат своето. Без задължително някой да губи от това. Единствените смислени сделки са сделките win-win. Всичко останало е измама. А природата не търпи празно. И за артистите тя няма да направи изключение.

Тихомир Димитров

Как се пише?

Интернет променя езиците по-бързо от всички фактори, които са ги променяли някога, събрани заедно и умножени по сто.

Онлайн общуването нанася невероятни щети върху изразяването в писмен вид. Ето само някои от тях:

Напълно непознати хора да ти говорят на „ТИ”– все едно са ти баджанаци.  Такава тенденция най-напред се наложи в рекламата, но после премина и в други форми на комункация. „Вземи!” „Изяж!” „Изпий! „Грабни!”. Рекламистите са просветлени хора. Те знаят, че всички са ЕДНО, така че няма смисъл вече да си говорят на „вие”. Но аз не мога да им се сърдя, тъй като и аз използвам същия паразитен начин на изразяване, пък и аз също съм бил рекламист…

Пълна злоупотреба с члена. С пълния член! Но не като онази злоупотреба пред компютъра вечер, когато вашите са си легнали, а дори още по-честа и дори още по-зле. Щом е мъжко и щом го смятаме за важно, да му турим един пълен член! Например, ти си финансист с две висши образования, работиш в банка и най-важният термин от ежедневието ти, понеже си кредитен инспектор, е думичката „бизнес план”. Намираш я за авторитетна и трябва да си тежиш на мястото, затова в официалната кореспонденция до клиентите пишеш: „Прегледахме внимателно бизнес планЪТ и решихме…” Пълен член се слага само след съществителни, които са подлог в изречението и отговарят на въпроса „Кой?”. Кой прегледа? Ние. Какво прегледахме? Бизнес планА.

заебаването на всякаква граматика и писането дори на хора градове и държави с малка буква както и пълната липса на запетаи тирета и всякакви други препинателни знаци  също е една модрена тенеднция в изразяването на писмен български език. дори точката в края на изречението невинаги е задължителна понеже лесно може да се заменени с емотикон 🙂 такъв начин на изразяване имат най-вече модерните динамични градски хора които искат да ти покажат че са над тези неща и дори са над теб понеже ти все още се съобразяваш с някакви остарели граматически правила. пък и е удобно. така лесно можеш да прикриеш принципната си неграмотност и едновременно с това да минаваш за модерен.

Използването на максимален брой чуждици е нещо, който върви ръка за ръка с горния навик. Ще ти букна един апойнтмънт през уикенда, ела  да обсъдим Шумпетеровата концепция за иновацията на корпорациите. Да ти букна…майката. Използването на англицизми от близо десет години вече не е модерно, нито те прави да изглеждаш по-начетен. Отделно, не всички българи разбират английски, дори не са длъжни да го знаят. Това е все едно да използваш страницата си във Фейсбук, за да популяризираш нещо. Така вбесяваш хората, вече са се отказали от фейса или никога няма да имат фейс, защото познават хората, които вече са се отказали от фейса. По този начин значително намаляваш аудиторията си.  „Всички са във фейсбук” е максима, която беше вярна през 2008-ма, но ще бъде все по-малко вярна в годините след 2012-та. Ако изобщо има такива, де.  🙂

6lyokavitsata ne se nujdae ot komentar. Tq govori sama za sebe si. Typo e, grozno i ne se 4ete, osven tova izdava palna lipsa na obrazovanie sled osmi klas. Ako si na pove4e ot 16 i vse o6te pi6e6 na 6lyokavitsa jalko.

Слагането на запетая пред „че”. Дори неграмотните знаят, че винаги пред „че” се слага запетая. И слагат. Дори в изрази като „само че”, „така че”, и „въпреки че”. Това не просто стои грозно, но и е абсолютно неправилно.

Както виждате, такива „нововъведения” ще унищожат напълно родната реч, омайна сладка и скоро единствено учителките по български език ще могат да пишат правилно.

Но все още има Дон-Кихотовци, които се борят с вятърните мелници. Един от тези храбри рицари на словото е Павлина Върбанова, чиито блог  редовно ползвам за консултация, тъй като не мога да си позволя да наема редактор и коректор на щат, които да „бършат” след мен. А имам въпиюща нужда, тъй като произвеждам тонове текст и допукам купища грешки. Българската граматика е една от най-сложните, които познавам (познавам още 4). Но не си мислете, че писателите се справят добре с нея. Дори напротив. Ако последното беше вярно, професиите „редактор” и „коректор” нямаше да съществуват.

Павлина създаде един прекрасен сайт, озаглавен „Как се пише?”  и го пусна миналата седмица. Преди това беше помолила бая народ (включително и мен) да се изкажем авторитетно по недостатъците на сайта. Ние го направихме и това, което виждате, е резултат от колективен труд, но най-вече принос има нейният добър програмист и отличен дизайнер. Естествено.

Този сайт е островче сред морето от невежество, което ни залива. Сигурен съм, че ще бъде полезен за…….ами, за всички! Защото почти не познавам вече хора, които могат да пишат правилно на родния си език. Ама ги сърби да творят, че пушек се вдига!

Честита ни придобивка и дано да си я ползваме с кеф!

Тихомир Димитров

За бъдещето на търговията с авторско съдържание

За търговия с авторско съдържание може да се говори само, ако са налице две реални ситуации:

1/ Създателите на авторско съдържание получават пари за него

и

2/ Ползвателите на авторско съдържание плащат пари за него.

Всичко останало е: благотворителност, щедрост, подарък, спонсорство, дарение, меценатство, услуга, но не и търговия. В търговията винаги има купувач и продавач, а това, което ги сближава, е сделката. От купувача към продавача тече паричен поток, а от продавача към купувача тече авторско съдържание. Така ни учеха по Международна търговия в университета: „следете паричните потоци”.

През почти целия отминал век 1/ и 2/ бяха на лице и бизнесът създаде стройна система, в която създателите на авторско съдържание да получават пари за него, а ползвателите му да плащат за съдържанието, което използват.

Като при всеки вид търговия и тук най-важна роля изиграха посредниците. Търговия без посредници няма и не им се сърдете, че са по-предприемчиви от създателите на изкуство. Търговията също е вид изкуство.

Та, през почти целия отминал век 1/ и 2/ си бяха на лице и търговията с авторско съдържание си вървеше.

Докато не се появи интернет.

Мрежата обезсмисли пакетирането на идеи, културни продукти и авторско съдържание. Свободният обмен на данни създаде „наливната култура”, с което сериозно затрудни посредниците, които специализираха в „бутилирането” на култура.

Като резултат, част от ползвателите на авторско съдържание спряха да плащат за него и част от създателите на авторско съдържание спряха да получават пари за него.

Най-много, естествено, загубиха посредниците, тъй като си бяха извоювали по-сериозния дял от бизнеса, наречен „търговия с авторско съдържание”.

И започнаха да се борят с нокти и зъби, за да върнат 20-ти век обратно. Има ли смисъл да обяснявам колко нереалистично и невъзможно е да се върне 20-ти век обратно?

Проекти като PIPA, SOPA и ACTA са обречени, защото срещат нулева толерантност в обществото. Не само това – те срещат яростна съпротива и дълбоко несъгласие в очите на масовия потребител на авторско съдържание. Примерите са много. Дори да бъдат приети и наложени със сила, такива системи от правила, които защитават само интересите на малка група от хора, са обречени на провал, защото, в най-добрия случай ще бъдат игнорирани, а в най-лошия – бойкотирани.

„По-лошо от най-лошия закон е само беззаконието”, са казали римляните. Но тогава нямаше интернет. Преведена на езика на съвременния свят, тази максима би звучала така: „По-лошо от най-лошия закон е само законодателство, което остава на хартия”.

Връщането към статуквото от 20-ти век е невъзможно в комуникационен, технологичен, правен, икономически, социален и всякакъв друг аспект.

По-добре няма да става, ще става само по-зле. И за създатели, и за посредници, и за потребители на авторско съдържание ще става по-зле от гледна точка на „доброто старо време”.

От гледна точка на реалността, на сегашния момент, единственият изход е да освободим културата от бутилките, в които сме я затворили. Това не значи да я подаряваме, защото, ако я подаряваме достатъчно дълго, създателите ще загубят мотивацията си да създават („Изкуството иска жертви, но защо трябва да сме ние? В Макдоналдс винаги търсят хора”), посредниците няма да има какво да продават, а потребителите няма да има какво да потребяват. Дори да е на аванта.

Бъдещето на търговията с авторско съдържание е наливно, а не бутилирано – с етикет и крайна цена за единица продукт, защитен от хиляда закони. Всъщност, предвестниците на това бъдеще вече кацнаха върху палубата: месечната такса, която плащаш за целия си достъп до интернет, софтуерът с отворен код, абонаментът за различни онлайн приложения и услуги, музикалните албуми, които сваляш законно срещу цената на един SMS и т.н.

Кое е общото между тях? Макар да говорим за различно съдържание, всички тези дейности имат 4 общи черти:

1/ Връзката между потребител и производител на съдържание е пряка;

2/ Цената за крайния потребител значително намалява;

3/ Свободата на авторите и тяхната независимост се увеличават;

4/ Всичко това се случва в интернет.

От там и зорът да се сложи ръка върху интернет, но няма как да стане, защото интернет е желаното дете, исканият резултат, очакваният продукт и сбъднатата мечта на цялото човечество. Да сложиш ръка върху мрежата означава да сложиш ръка върху човечеството. Не, че няма идиоти, които се опитаха да го направят в миналото, но всички знаем каква е тяхната съдба. Просто сега нещата се случват по-бързо.

Вместо да тормозят потребителите, да връщат необратимото, да контролират неконтролируемото и да ограничават неограниченото, посредниците, които все още разполагат с капитали от „доброто старо време” могат да ги използват, за да създадат нова среда, в която да се развива търговията с авторско съдържание. Тази среда е налива, достъпна, текуща, абонаментна, в нея не се плаща за единици съдържание, а за достъп до ЦЯЛОТО съдържание.

Как може да стане това? Много просто:

Всеки плаща по равно за напълно законен достъп до цялото съдържание, а събраните пари се разпределят пропорционално между създателите на това съдържание, според интереса и предпочитанията на потребителите към конкретни части от него.

Критиките към тази система са няколко:

1/ Възможно е манипулиране на интереса чрез реклама;

2/ Възможно е манипулиране на интереса чрез измама;

3/ Производителите на „скъпо изкуство” няма да съберат достатъчно средства за неговата реализация;

4/ Не всеки ще може да си позволи такъв достъп.

Ето ги и контрааргументите:

1/ Възможно е манипулиране на интереса чрез реклама

И сега е възможно, дори е масова практика. Целта на рекламата е да манипулира интереса на потребителите. Когато купуваш известен продукт, ти плащаш голяма част от стойността му за реклама, а не за подобряване на качествата на самия продукт. Предложената система ще върне рекламата към първоначалната й цел да информира, а не да манипулира.

2/ Възможно е манипулиране на интереса чрез измама

И сега е възможно, дори е масова практика. По-голяма измама от това да те накарат да си платиш билета за киното (коричната цена за книгата) предварително, без да си се запознал със съдържанието, само на базата на голи обещания, при това – платени обещания, не мога да измисля. Разбира се, опасността от чисто технологични злоупотреби си остава, но има хиляди начини тя да бъде избегната или ограничена до минимум. Малък процент от средствата ще отиват за поддръжката, сигурността и контрола върху сайтовете за споделено съдържание.

3/ Производителите на „скъпо изкуство” няма да съберат достатъчно средства за неговата реализация

Ще съберат. Просто трябва да извадят от бюджета за филмите:  кокаина, хазарта, проститутките, колекциите от спортни автомобили, яхти, частни самолети и острови, армията от прислужници и охрана, плюс шест звездните хотели и хектарите имения, пръснати по лицето на земята. Тъкмо създателите на филми ще могат да се съсредоточат повече върху изкуството на киното, отколкото върху пороците на киното. И поне ще бъдат сигурни, че няма човек на света, който да е гледал техния филм, без да си е платил. А, ако всички са го гледали, да заповядат да си приберат кокаина, хазарта, проститутките и така нататък обратно.

4/ Не всеки ще може да си позволи такъв достъп

Към момента няколко милиарда души по света ползват интернет, защото могат да си го позволят. Идеята е тоталните им разходи по легален достъп до цялото знание на човечеството и до всичките постижения на човешката култура да не надвишават таксата им за достъп до интернет.

За сравнение, в момента аз не мога да си позволя да купя всички книги, които искам да прочета, всички филми, които искам да гледам и всички албуми, които искам да слушам. Но мога да отделя, примерно, още 20 лв на месец за легален достъп до тях. Четири милиарда потребители, по 20 лв на месец, по 12 месеца в годината, е равно на близо един трилион за култура в световен мащаб, уау! Но, по-важното е, че всеки път, когато натискаш „даунлоуд”, ти няма да се чувстваш като престъпник, а ще знаеш, че реално подпомагаш създателите на съдържанието, което използваш.

Тихомир Димитров

Как да се противопоставиш на ACTA

Проблемът е, че докато ние тук си пишем по блоговете и в печатните медии, пачките се въртят, породължават да не миришат и светът е подложен на тотален натиск от страна на корпоративни интереси и частните им лобисти да приеме международно споразумение с приоритет над местното законодателство, което ще забрани на човечеството естествената му потребност от споделяне, ще забави развитието в комуникационните технологии, ще затрудни свързаността, ще ограничи свободата на словото (не само в интернет) и ще криминализира голяма част от законно достъпното сега потребление на авторско съдържание.

Така че, трябва да се действа, а не само да се пише и, естествено, трябва да се действа законно. Заплахата е все още на теоретично ниво. Всичко зависи от хората, които гласуват законите. Вярвам, че проблемът ще се реши по законов път. Физическо посегателство върху правата на гражданите все още няма. Когато започнат да прибират хора за това, че са слушали емпетройка и не са си платили, тогава ще изляза по улиците да хвърлям камъни. Сега нито имам намерението, нито желанието да го правя. По-скоро разчитам, че разумът, в крайна сметка, ще надделее.

Как да се противопоставиш на ACTA? Ти, който четеш този текст, а не някой друг!

Ето как:

Ако си обикновен потребител. Съжалявам за думата „обикновен“! Просто не можах да измисля друг начин, по който да го формулирам. За мен вие, читателите на този блог, всичките сте необикновени личности! Защото имате желанието и търпението да ме изслушвате, докато ви заливам с всевъзможни глупости. Та, ако си необикновен потребител:

1/ Информирай се. Прочети внимателно материалите за ACTA.  Запознай се и с двете страни. Не вярвай само на слуховете. Не ставай роб на страха! Без твоето активно съгласие и без доброволното ти съучастие нищо фатално няма как да се случи, защото законите се пишат от и за хора като теб! Правната теория трябва да отразява правната действителност. Всеки юрист ще ти го каже. Целта на всяка законодателна система е, в крайна сметка, да постави знак за равенство между „де юре“-то в нормативните документи и „де факто“-то в живота. Помогни на законодателната система да се усъвършенства, като станеш активен гражданин и участваш в процесите, от които зависи твоята съдба. И бъдещето на света.

2/ Информирай! Използвай социалните мрежи. Говори за проблема, докато си пиеш ракийката с приятели, споделяй на срещи с роднини, обменяй информация с колегите в офиса, събирай и разпространявай различни гледни точки. Вслушвай се в аргументите на противниците си, докато информираш. Те винаги носят ценна информация. Сами ще ти (по)кажат къде точно грешат и къде са слабите места на тезите, които защитават. Няма смисъл да ги прекъсваш, докато го правят.

3/ Включи се в петицията, която ще бъде внесена „по впечатляващ начин“ в Европейския парламент. Нека още там, на ниво ЕС, гласът ти да бъде чут!

Ако си блогър, журналист или друг вид производител и разпространител на информационно съдържание:

1/ Чети повече, отколкото пишеш! Някои от нещата, които може би те притесняват, вече не са актуални. ACTA не е казус, който се роди вчера и през последните години търпи значителна еволюция в посока намаляване на вредните последствия за свободата на словото и неприкосновеността на личната кореспонденция. Разбира се, ключовите проблеми си остават, така че сега е моментът да им се противопоставиш.

2/ Представяй и двете гледни точки. Проекти като ACTA сигурно си имат някаква причина. Зад тях сигурно стоят хора, които са не по-малко информирани, активни, образовани и убедителни от теб. Опитай се да влезеш „в техните обувки“ и да разбереш какво ги мотивира да мислят и да действат по този начин. Опитай се да разбереш какво, в крайна сметка, се опитват да постигнат? Към какво се стремят? Вникни в проблема и се опитай да разбереш дали ACTA не ограничава и техните икономически интереси. Знай слабостите на противника си, за да го победиш. Това може да стане само като използваш аргументи, в които той вярва. Познавам писатели, които все още вярват, че най-после ще започнат да печелят от литература, ако някой принуди читателите им със закон да започнат да си плащат – за всяко парче текст, което тези велики гении произвеждат! Познавам издатели, които все още мислят така. Познавам музиканти, които все още разсъждават така. Познавам артисти, художници и фотографи, които живеят с илюзията, че някой друг използва собствените си капитали, за да защитава техните икономически интереси. Обясни им защо не е съвсем така. Припомни им, че „който плаща, той поръчва музиката“. Кажи им, че най-много да глобят майка им, задето е почнала да сваля емпетройки от нета.

3/ Пиши различни материали. Ако има много изписано по даден въпрос, няма смисъл да го повтаряш и да преразказваш. Можеш да цитираш и да посочваш линкове (докато все още е разрешено). Избери си апсекти от проблема, които са слабо познати, навлизат дълбоко в материята и не е говорено достатъчно по тях. Виж точка 1 и точка 2.

Ако си председател на организация (политическа, икономическа, социална, браншова, административна, творческа, гражданска, неправителствена, нестопанска и т.н.):

1/ Изготви официално становище, където в кратък и убедителен текст заявяваш, че ти и членовете на твоята организация не сте съгласни с подписването и прилагането на споразумения като ACTA. Аргументирай се точно защо. Събери подписите на други водещи членове от твоята организация (доброволно) и валидирай становището с мокър печат.

2/ Разпространи официалното становище. Използвай личните си контакти и контактите на организацията си за целта. Има голяма вероятност политиците, водещите медии и общественото мнение да те чуят, ако представляваш влиятелна, голяма или успешна организация.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са председатели на големи, влиятелни и успешни организации.

Ако си артист, творец, музикант, писател или друг вид човек на изкуството:

1/ Споделяй колкото се може повече от нещата, които правиш за собствен кеф, безплатно. Ако не ги правиш за собствен кеф, значи не си никакъв човек на изкуството.

2/ Насърчавай аудиторията си да прави същото. Така изкуството ти ще стигне до много повече хора. Искам да видя как един милион души ще прочетат книгата ти, как десет хиляди души ще посетят изложбата ти, как два милиона души ще свалят емпетройките ти от нета и как накрая ще си останеш беден, след всичко това…Няма друг начин, освен ако действително не е целта на живота ти! Славата винаги носи пари, но тя се постига с упорит труд, с талант и с качество на съдържанието, а не с административно-регулатори мерки.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са хора на изкуството.

Ако си читател, слушател, зрител, музикален фен или друг вид потребител на изкуство:

1/ Помогни на хората, които харесваш, да продължават да работят за теб. И да го правят безплатно. Насърчи ги, като им изкажеш личното си признане. Свържи се директно с тях и им обясни, че цениш това, което правят. Попитай ги от какво имат нужда. Помогни им да се развиват с ценен съвет, с безплатна услуга, с контакти или с дребна сума в брой. Една дребна дума също върши чудеса. Нарича се: „благодаря“.

2/ Разпростъранявай творчеството им сред своите приятели и познати, едновременно онлайн и офлайн, но го прави само, ако си 100% убеден(а), че въпросните творци искат (и насърчават) това.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са читатели, слушатели, зрители, музикални фенове или друг вид потребители на изкуство.

Целият свят трябва да разбере, че „насила хубост не става“. Ето само някои от начините да се случи с личното ти участие, като главен герой! Разбира се, има още много. Ще се радвам да ги споделиш тук, но ще се радвам още повече, ако ги приложиш директно в практиката.

Тихомир Димитров

PIPA-й SOPA-та и ще разбереш откъде извира животът

Но си дръж устата затворена, че вкусът никак не е приятен.  Поне залепналите клепачи се оправят лесно – трябва ти само чиста водичка. А, като не е вече чиста, все още имаш една SOPA под ръка, с която да се забършеш.

Не мога да разбера защо интелигентни хора, които уважавам, бъркат очевАдния, по детски елементарен и твърде наивен за „разгадаване“ лобизъм на един чуждестранен дипломат с националния интерес? Още по-трудно ми е да разбера как тези хора успяват да видят знак за равенство между частния корпоративен интерес и морала? И защо се говори само за американските компании, които искат да пробиват, а не за руските, които също искат да пробиват? И как толкова лесно се става зомби? Нали уж живеем в света на информацията?

Имам няколко конкретни въпроса:

1/ Точно върху най-качествения чернозем в света ли трябва да разкарваме камиони, да разполагаме тежка строителна техника и да съхраняваме отпадъчни води?

2/ Точно в най-гъсто населения район на страната ли трябва да го правим?

3/ Точно в разломи с богат сеизмичен потенциал и богата земетръсна история ли трябва да дупчим на километри дълбочина и да разбиваме подземните пластове?

4/ Ръждясалите варели край Тюленово харесват ли ви как изглеждат? Чисто естетически? А искате ли в равнината да „изникнат“ и газови сонди?

5/ Точно в района с най-голям недостиг на вода ли трябва да се използва технологията с най-голям преразход на вода?

6/ По-страшна ли е енергийната зависимост от хранителната и водната зависимост?

7/ Колко време можете да изкарате без ток (газ) и колко – без вода?

8/ В началото на 21-ви век ли ще се връщаме към „кафявата енергетика“?

9/ Една суперсила по-страшна ли е от друга? По време на Кубинската криза и двете изглеждаха супер страшни. Бяха еднакво готови да унищожат света. От страх и от глупост. Добре, че правителствата на националните суперсили не са „последната инстанция“ на тази планета.

10/ Единицата прилича ли ви на най-голямото число в поредицата от едно до десет? Защото толкова печели хазната, в процентно отношение, от добивите на чуждестранния инвеститор. Ако не и по-малко. И не, не си мислете, че ще забогатеете от това, че притежавате земя над някакви находища. Притежавате само педи почва по закон. И те ще ви бъдат отнети на цени, каквито една частна чуждестранна компания реши. Не без „помощта“ на държавата.

11/ 500 лева на месец звучат ли ви като просперитет? Защото точно толкова са „добрите“ заплати в Добричко, където чуждестранните инвеститори ще „удавят“ населението в доходи, разкривайки нови и нови работни места. А те за това са чуждестранни и за това са инвеститори – защото си правят сметката и не намират за необходимо да плащат повече от максимално приетото в територията, на която работят.

12/ Трябва ли в един пренаселен свят, който все повече закъсва за храна и вода, да играеш на покер със сигурните си източници на храна и вода, и да ги залагаш „на тъмно“ срещу предполагаеми източници на мръсна, невъзобновяема, потенциално опасна за екологията енергетика?

Не съм гласувал за това правителство, но вярвам, че след забраната на ГМО, забраната за проучване и добив на шистов газ ще остане едно от най-мъдрите политически решения в българската история, независимо от правителството, което ги е взело. Една крачка в страни от лудостта на съвременния свят. И една крачка напред. А защо няма значение правителството, което ги е взело ли? Ами, защото всички правителства са задължени да пазят националния интерес и да охраняват здравето / безопасността на своите съграждани. Задължени са с клетва да го правят, задължени са и по закон. Затова им плащаме.

Що се отнася до SOPA-та, която така неразумно я PIPA-т зад океана в момента и, която има опасност да опръска клепачите на най-страстните участници в „играта“, ше ви кажа: „не пикай срещу вятъра!“ – една древна, изкушаваща със своята дълбочина и проникновеност мисъл, обединяваща цялата човешка мъдрост.

Като автор, аз лично не изпитвам необходимост да ми ограничават правата за споделяне със света, та да ме „опазят“ от кражби. Гледам с подозрително око на всеки, който се опитва от нещо да ме опази, било то енергийна зависимост, било то – компютърно пиратство, без да съм го питал и без да съм го умолявал изрично за целта.

Като собственик на богато авторско съдържание, силно уязвимо към пиратство, аз се присъединявам апела на един много по-известен автор от мен: „Пирати по света, обединявайте се!“ Какво толкова? Най-много книгите ми да станат по-четени. Мислите ли, че така ще стана по-беден? Не, с 10 000 читатели ще стана точно десет пъти по-богат, отколкото с 1000.

И, не, искам никой да ме „пази“. Не искам никой да ми обяснява как благодарение на неговата намеса, подкрепена от частни корпоративни интереси, ще стана по-богат.

И няма как да не ми прави впечатление, че цялата тази съвременна човешка лудост, барабар с масово насажданата истерия за обедняване, наречена „глобална икономическа / дългова / финансова криза“ идват от едно и също място. И точно хората, които са представители на това място, поне официално, се опитват да ми обясняват как правят всичко възможно, за да стана по-богат.

Thank you, but no – thanks!

Не пикайте срещу вятъра.

Който PIPA SOPA-та рано или късно разбира откъде извира животът. И посяга към мокрите кърпички, за да си почисти клепача. Има сигурни доказателства за това. Сигурни, сигурни доказателства…

Тихомир Димитров