Писателският блог на Тишо

май 14, 2008

Цените, ценитееее

„Приеха ни в ЕС и НАТО, махнаха визите и олиото стана 4 лева”

Това е случайна приказка, която подочух от увяхнал пенсионер, докато се разхождах из една известна централна софийска уличка. Типичен пример за т. нар „евроскептицизъм”. За мен да получаваш месечна пенсия колкото 30 бутилки олио и 20 хляба, обаче, си е направо самоубийствен скептицизъм.

Виждали сме инфлацията в действие и преди. Спомням си как през мрачните зими на 96-та и 97-ма бяхме толкова бедни, че дори нямаше цигари по магазините. Майка ми получаваше седем долара месечна заплата по тогавашния курс. Напивах се с домашна ракия и после ходех на дискотека – с нула лева разходи. Тийнейджърска работа. Инфлация, не инфлация, бях рапър и музиката стоеше над всичко. Но да не се отклонявам от темата.

Тогава банковата система на Републиката се срутваше като домино и хората масово губеха спестяванията си. „Икономията е майка на мизерията”, казват. Когато парите се превръщат в бракувана печатарска хартия печелят тези, които имат да дават, а тези, които имат да взимат – го духат.

После вързахме левчето към новоизлюпената европейска валута и всичко трябваше да се оправи. Да, ама ето че десет години по-късно отново сме свидетели на една почти „галопираща” инфлация. Цените скачат в евро. На какво се дължи това? Ще ви кажа аз на какво:

Петролът и храните поскъпват глобално. Ми няма как. Тунджата свършва. В същото време, хората продължават да се размножават като плъхове, да си купуват коли и да ядат по три пъти на ден. Преди време бях писал, че ако я караме така, скоро няма да има какво да ядем. Глобалните песимисти чертаят дори още по-мрачна прогноза – няма да има какво да пием. И водата била на привършване. Който не ми вярва, да отиде в Мексико сити или в Барселона, за да види отблизо какво значи един многомилионен мегаполис да страда от недостиг на питейна вода.

Да, има много разработени алтернативни горива, дори по родния ми край са засели повече рапица, отколкото царевица тази година (от рапицата се произвежда био гориво), обаче докато земята дава петрол наготово, винаги ще е по-евтино да смучем, отколкото да развиваме скъпоструващо производство на нови енергийни заводи и дистрибуторски мрежи. И всичко ще е за сметка на
крайния потребител. Няма нужда да обяснявам, че в резултат на горните тенденции токът, газта и останалите енергийни източници също ще поскъпват, влачейки цените на повечето стоки и услуги нагоре след себе си.

„Другото тъпо”, както обича да казва един приятел, е, че границите паднаха и Българя стана част от един огромен, скъп, европейски пазар, с няколко стотин милиона добре платени потребители. Навсякъде цените са по-високи, отколкото при нас (или поне бяха доскоро). Mита и бариери за навлизане на пазара няма, нормално е цените да се изравняват със средните в ЕС. Като добавим и търговската спекулация, тенденцията е цените у нас да надхвърлят средните за ЕС. Ако пък вземем, че въведем и еврото, цените на повечето търговски стоки ще се преиндексират по номинал директно в евро. Демек, олиото ще стане 4 евра. На германците жизненият стандарт им падна почти два пъти, след въвеждането на европейската валута. Не виждам причина това да не се случи и у нас. Лошото е, че дори обеднели с 50%, те пак можеха да си купуват чисто нови коли, а ние за пореден път ще се сблъскаме с проблема: „какво ще ядем”.

Да не говорим, че ако избягваш канцерогенни храни, трябва да се бръкнеш тройно повече за еко-храни, което също вдига цените нагоре. Потреблението на еко храни се увеличава. Преди няколко месеца за пръв път си купих „био мляко”. И направо се подрисках, с извинение за израза. Явно организмът ми отдавна беше забравил какво е чист йогурт. После му свикнах. И взех да си купувам само био млека. Няма нужда да споменавам, че една кофичка био мляко струва колкото три кофички обезмаслен, синтетичен йогурт, нали?

Трудът също поскъпва. Стигна се дотам, че да мислим как да внасяме виетнамци. През последните 20 години работещият човек у нас беше подложен на тотален геноцид. Доходите никога не са имали нищо общо с реалните потребности на едно домакинство, а оттам кражбите, корупцията, шуробаджанащината, работата на черно и емиграцията се превърнаха в нова религия за българина. Ето че накрая ножът опря до кокала и вече няма накъде – трудът влезе в таблиците на производствените разходи. Трудът вече не е онова перо, на което никой не обръщаше внимание преди. Това ще повлече цените на услугите нагоре – в тях има най-голямо количество вложен труд. Така че цените ще растат и занапред.

Икономическият растеж е още един пазарен механизъм, който помпа цифричките в магазина. Всеки ден само в София се регистрират около 500 нови фирми, да не говорим за клоновете на десетки хиляди чуждестранни компании, които ежегодно отварят врати у нас. Строителната треска няма изглед скоро да се укроти – мина манията по апартаменти и офиси, по ваканционни жилища и бизнес паркове, сега на мода били складовите бази и моловете, после сигурно на мода ще дойдат небостъргачите и един Господ знае още какво. Строителството е визитна картичка на икономическия растеж в една страна, а икономическият растеж означава повече потребление на всичко: енергия, суровини, труд, транспорт, инфраструктура. Познай какво става, когато търсенето на някакви стоки и услуги рязко се покачва? Ами цената им се вдига, ето какво. Бурният икономически растеж само помага на инфлацията.

Кредитната експанзия също не е за подценяване. Заговори се за „световната ипотечна криза“, която все очакваме да дойде и у нас. Появиха се какви ли не сложни анализи по темата. Чудя се какъв е смисълът от сложни анализи, които хората не могат да разберат? Всъщност, нещата са доста елементарни – през последните години банките в цял свят са се скъсали да раздават лесни и бързи кредити, без много-много да му мислят. Предлагането на пари се увеличава, в резултат на което цената на парите пада. Още един от синонимите на инфлацията. И понеже в условията на Валутен борд БНБ е с вързани ръце (слва Богу), ние не сме способни да провеждаме никаква национална политика срещу кредитната експанзия и обезценяването на парите. Остава само да се надяваме, че умните глави, които контролират поведението на еврото, няма да допуснат ипотечната криза да се развихри в Европа, а оттам – и у нас. Някой да иска апартаментче на кредит?

Замърсяването също води до инфлация. В Европата има един много интересен принцип, казва се: „замърсителят плаща”. Ако аз съм екологично чист производител и си намаля емисиите с еди-колко-си-процента тази година, получавам екологичен пакет, който ти, като екологично нечист производител, си длъжен да купиш. Един вид глоба за това, че прецакваш родната планета. Да, ама като ти се натоварят производствените разходи с екологични такси, цената на стоките ти за крайния потребител също ще се натовари. Нали все отнякъде трябва да избиеш загубите. И понеже в Бе Ге няма кой знае какво производство, но за сметка на това е неекологично, повечето местни продукти поскъпват. Другите пък са внос, които поскъпват заедно с поскъпването на еврото. Има алтернатива, разбира се. Заради евтиния долар сега е модерно да се внася от САЩ. Само дето САЩ е от другата стана на земното кълбо…

Какъв е изводът от всичко това ли? Ами изводът го оставям на теб. Всеки си има някаква поука и начин локално да се справя с глобалните проблеми. Ще ми бъде интересно да науча твоя.

Тихомир Димитров

декември 7, 2007

Светът след 100 години. Еп 4: Икономика на екологията

„Ивайло Аврамов от София е авторът на Desert Ice Project, където се предлага нова стратегия срещу затоплянето чрез напояване на пустинните райони. За тази цел ще се използва водата от отцепилите се айсберги, които плуват свободно в океана. Мотивът за тове е че тази допълнителна вода може да се използва за напояване и узеленяване, вместо да бъде заплаха за корабите или океаните, тъй като топящите ледове променят океанските течения и химическият състав на водата.”

Ако днес екологията е проблем на икономиката и други науки, то след сто години икономиката ще е част от проблемите на екологията, заедно с другите науки, като новите правила ще се подчиняват на всички стандарти за устойчив растеж и хармонично съжителство между човека и природата, което ще гарантира оцеляването на човешкия вид.

Мога да говоря много по темата за глобалното затопляне и с убедителни аргументи да защитя тезата, че това е една голяма лъжа, която цели създаването на индустрия за трилиони долари, обслужваща частни, лобистки интереси. Ала мога и да те убедя, че ако всички продължаваме да караме автомобили с гориво от петролни продукти, светът наистина ще свърши. Както винаги, истината е някъде по средата.

Не много далеч от нея е предположението, че върховни ръководители на държави като САЩ и Великобритания се показват по телевизора, за да ни продават лъжи. Те все пак са политици, които преследват глобални интереси. В същото време, можеш и с просто око да забележиш как съсипваме природата около себе си. Иди на Орлов мост и дишай!

Така че, при всички случаи, икономиката на бъдещето е екологична. Кой ще плати цената за това е отделен въпрос. Най-вероятно това ще сме пак аз или ти. Всъщност, над-държавният екологичен тероризъм вече започна. Втората световна сила, с която сключихме брак по сметка (ЕС) ще ни стъпи здраво на врата по тези въпроси.

Възможно е да се стигне до там, че човечеството да излее излишната вода от ледовете в пустинята, за да я превърне в градина и хем да се спаси от наводненията, хем от парниковия ефект и глобалното затопляне, но винаги когато сме започвали да си играем на Бог, сме получавали някакъв много силен шамар (спомни си деленето на атома), така че не вярвам да наводним пустините. Но пък можем да заселим океаните, за сметка на това. Нима вече първите изкуствени острови не са факт? Факт са и още как, направиха го арабите, които сме свикнали да разглеждаме като традиционно изостанали общества. Оказва се, че май проблемът е в традиционната бедност на Ориента. Довчерашните „мръсни” петролни пари са тези, които създават екологично чисти кътчета от рая днес.

Но да разгледаме някаква хипотеза и за икономиката. Как ще си купуваш хляб след 100 години? С безналично плащане, това е ясно, но дали вкусът му ще е същият? Дали ще е от жито, засято в слънчевите Добруджански ниви? Дали изобщо хората ще ядат хляб след сто години? И как ще функционира цялата икономика, ако „реалните” пари вече не съществуват?

Всъщност, парите са една голяма, добре организирана и масова халюцинация. Реално погледнато, някакви печатници принтират някакви хартийки с воден знак и ти ги пробутват, за да имаш веществено доказателство за цената на твоята собственост, на труда ти и на всички останали блага около теб. Парите могат да се пипнат и да се видят и за това хората им вярват първосигнално, като се доверяват на цифричките, които са изписани върху тях. Има неприятни моменти, в които илюзията се разпада под натиска на външни фактори и тогава всички ставаме свидетели на хиперинфлацията. Под нейния отрезвяващ диктат ние разбираме, че парите нямат никаква стойност, защото могат да се превърнат в бракувана печатарска хартия за по-малко от денонощие.

Ето защо, ако всички плащания станат безналични, тази илюзия ще престане да съществува. Тогава благата ще имат стойност по-близка до реалната от сега. За да изконсумираш един продукт или услуга, които струват 100 единици, трябва да създадеш и да продадеш някакво благо, което също струва 100 единици, толкова е просто. Като бартерната търговия, но в много по-усложнен и безналичен, глобален трансфер на стойности.

На не-икономистите искам да обясня: първото нещо, което научаваш в икономическия е, че „ресурсите са ограничени”. Всичко останало е въпрос на разпределение. Съществуват много теории, като човечеството е тествало повечето от тях, разорявайки се систематично за целта. Моята теория за икономиката на бъдещето е, че ресурсите няма да бъдат ограничени. Как? Ами като ти забранят да се размножаваш и в замяна ти предложат по-дълъг, по-качествен и по-богат живот. Ако не си съгласен, цивилизованото общество ще се лиши от твоето присъствие и ще те прати извън цивилизацията (първобитни общества все още съществуват под небето, ще съществуват и след сто години), където всички се множат като плъхове, живеят максимум до 50 годишна възраст и все още продължават да се избиват помежду си, тествайки някакви „нови” теории за по-„правилно” разпределение на ограничените ресурси.

За да сме богати, трябва да сме малко, а черната работа да я вършат машините, не емигрантите. Всъщност, след сто години емигранти няма да има (и аз няма да има с кого да се заяждам), защото държавата ще спре да функционира в сегашния си вид, но това е тема на един съвсем друг разговор…

Тихомир Димитров

« Предишна страница