Писателският блог на Тишо

януари 20, 2017

Двама мъже на върха. Какво да очакваме?

qrvqev lkhgkh

По принцип рядко пиша за политика. Още по-рядко се нагърбвам с някакви прогнози, но в изкачването до властта на двамата мъже от портретите по-горе има повече синхроничности от обичайното и ми се иска да хвърля моите „пет цента“ – ей така, за разнообразие.

Относно прогнозите, в новата ми книга има вече една сбъднала се такава. Там Обединеното кралство обръща гръб на Континента, точно както се случи на практика, а премиерата в родния ми град беше точно в деня на Брекзита, при това беше втората по ред, така че никой не може да ме обвини, че съм си дописвал.

Имам и едни прогнози за 2016-та, които съм писал в състояние на предпразничен махмурлук, т.е пълни са по-скоро с раздразнение и с хапливо чувство за хумор, отколкото с някаква сериозност. Призивът ми е избщо на прогнозите да НЕ се гледа сериозно – не само на моите, но и на всякакви блогърски такива, защото светът е по-непредвидим от обичайното напоследък, а пророците (в глобален мащаб) се броят на пръсти, моя светлост бидейки извън този списък. Затова, нека ги наречем просто съвпадения.

Далеч по-интересни са ми синхроничностите, свързани с избирането на мистър Тръмп и на генерал Радев. Ето ги:

1/ И двамата бяха избрани за един и същ пост – президентския;

2/ И двамата победиха по-скоро изненадващо и неочаквано, отколкото предвидимо;

3/ И двамата бяха избрани по едно и също време и почти по едно и също време встъпват в длъжност;

4/ И двамата изглежда са в разрез с политическото статукво у нас и с политическата коректност зад океана;

5/ И двамата имаха като главен опонент за поста силни дамски фигури, чиято победа изглеждаше почти „в кърпа вързана“.

Зад Хилъри стоеше мощната й политическа партия, Вашингтон, лобистите, чуждестранни държавни глави, действащият президент на САЩ, водещите медии, целият Холивуд и дори част от съпартийците на Тръмп. Зад Цачева стоеше главната политическа сила от управляващото мнозинство. Отделно, нагласата да се избере жена за президент и в двете държави изглеждаше напълно реална. Дет се вика, само това не бяхме пробвали, можеше пък да излезе нещо. Но не би…

Предполагам, че ще ви бъде интересно личното ми мнение, свързано с всичко това. Няма да го крия. В крайна сметка, колкото и да си аполитичен, винаги имаш лично мнение и е тъпо да се правиш на абсолютно неутрална „везна“ (още повече, ако си зодия скорпион). Ще започна с убеждението, че нямам никакви проблеми със заемането на важни управленски постове от жени в каквито и да било сфери от живота. Майка ми е мениджър в частна компания, жена ми до известна степен също, в качеството си на независим творец и предприемач, който се продава сам, а през изминалите десетилетия неведнъж съм попадал под жени в йерархията на различни организации, било като наемен служител, било като учащ, студент и какво ли още не… Животът ми е пълен с примери на жени, които са ми били шефове, които са ми били спонсори, които са ми били ментори и бизнес партньори, които са ми давали правилната насока и желаната подкрепа в моментите, в които съм се нуждаел от тях. Аз съм едно разглезено от жените момче и опитът ми, бидейки изцяло позитивен, сочи, че жените са напълно способни да управляват. Това, че не им се получи да заемат едновременно най-отговорните в локално и в глобално отношение президентски постове е съвсем друга тема. Но и тук си имам лично мнение. Даже две:

Първото е, че на хората просто им писна от статуквото. Търсят нови лица, а Тръмп и Радев са изцяло подходящи за целта – с неопетнено политическо минало, но и с непроверени способности да заемат поверените им важни постове, в чисто практически план, като опит. Поне засега. Дължим им стоте дни „меден месец“ във властта и не бива да ги съдим прибързано.

Второто е, че изборите не променят кой знае колко нещата. Не залитам по конспиративни теории, но смятам за очевидно, дори очевАдно, че светът НЕ се управлява от политически идеи, лидери или пък идеали, които простолюдието е способно да избира. Светът се управлява от парите и финансовите интереси на могъщи частни организации и лица в сянка, които са несменяеми. Простолюдието има правото да променя само декорацията на „фасадата“, но не и „сградата“, която стои зад нея. Или както гласи народната поговорка:

„Каквото и да ти разправят, винаги става дума за пари“.

Въпреки изброените съмнения по-горе, политическите лидери, все пак, могат да променят доста неща. Или поне да задават „тона“ на политическото ежедневие. А тонът зависи изцяло от личните им качества. И така, какво можем да очакваме от личностите на бизнесмена и на генерала?

Радев е лаконичен. Следователно, очакваме президентската институция у нас да започне да действа по примера на онази песен от Елвис Пресли: „A little less conversation, a little more action…“ (по-малко разговори, повече действие).

Тръмп, пък, е директен и безкомпромисен. Следователно, очакваме от администрацията му директни и безкомпромисни действия, освен ако не се окаже тоталният популист, за какъвто го подозират многобройните му политически врагове.

Всички се надяват на затопляне в отношенията между Русия и САЩ, но според мен това е твърде малко вероятно да се случи, защото двете велики сили имат крайно противоположни, перманентни геостратегически интереси, които се простират далеч отвъд мандата на един президент и далеч извън правомощията му като такъв. В най-добрия случай Москва и Вашингтон ще започнат да си мълчат по-дипломатично, вместо да си разменят остри реплики, но едва ли ще „затанцуват“ под една и съща „мелодия“ скоро.

Хубавото е, че и двамата нови президенти са успели в живота мъже. Единият има блестяща кариера в бизнеса, а другият – в авиацията, която се води за най-елитният род войски. И двете поприща изискват дързост, т.е утвърдени лидерски качества, на които със сигурност можем да разчитаме в лицето на двамата нови президенти. С други думи, тези хора едва ли ще се огънат лесно пред очакващите ги предизвикателства. Каквито и да са те.

Другото, което можем да очакваме със сигурност е, че довчерашното статукво в двете държави няма просто да си посипе главата с пепел и да потъне в небитието. То ще се прегрупира, рефинансира, реорганизира и ще влезе с нова сила в битката за властта. Накратко, очаква се двамата президенти да срещнат огромна съпротива в прокарването на своите бъдещи политики и решения, при това – на всички равнища на организирания обществен и политически живот. В този ред на мисли, хубаво е, че и двамата изглеждат достатъчно упорити личности, създадени да издържат на точно такъв вид предизвикателства.

Какво ще се промени за обикновения човек? Почти нищо. Той за това си е обикновен. От Тръмп се очаква да управлява държавата като частна фирма, т.е във финансово отношение американците може би „ще дръпнат напред“ по време на неговия мандат, но това едва ли ще се усети на дъното. Тръмп е от „единия процент“ и ще работи основно за своите. В България, пък, президентската институция не е толкова пряко свързана със съдбата на обикновения човек, освен при война и извънредно положение (опазил ни Бог), но дори тогава е за предпочитане отговорният фактор да е генерал с опит, вместо бюрократ с опит.

При всички случаи можем да очакваме повече десни политики, отколкото леви, доколкото зависят от двамата нови президенти. Президентската институция у нас е мажоритарен фактор, доказал своята способност да се еманципира, т.е макар да е издигнат от лява политическа сила, новият президент на Републиката едва ли ще „дърпа в ляво“, поне доколкото дипломатическите приоритети на страната зависят от него. Можем да очакваме напъни от страна на лявото да навлезе отново в политическия живот като „ракета носител“, но можем да сме почти сигурни, че тези опити ще са едно голямо фиаско. Да не забравяме мажоритарния фактор.

От гледна точка на китайската астрология, започва годината на Петела, който е изцяло в съзвучие с красноречието, екстровертността, помпозността и екстравагантния характер на Доналд Тръмп, така че му пожелавам успех и дано звездите да го закрилят! Пожелавам успех и на новия български президент, защото никак няма да му е лесно.

Толкова с прогнозите. А сега отстъпвам сцената на Живота, за да видим този път как ще ни изненада.

Тихомир Димитров

октомври 12, 2015

Ще гласувам ЗА референдумите. По принцип

afbadfbadsfb

Изт: victorberlin @ imgur

Дъвкали сме го този въпрос и преди. За мен демокрацията няма друг вид, освен истинската такава, а именно – силата (кратос) на народа (демос) да гласува директно за управленски решения, а не за личности и организации, които му изземват тази сила. Всичко, което е „представителна“, „мажоритарна“, „плуралистична“ и така нататък, просто не е демокрация, а дериват на демокрацията – един вид суб-продукт, т.е изопачаване на първоначалната идея – също както ценните книжа, които не са точно пари, а дериват на парите, както и убийствата в името на Бог, които не са точно религия, а дериват на религията, т.е погрешно тълкуване. Изопачаване на първоначалната идея. Изкривяване на фундаменталните принципи (в случая: „не убивай“ и „народовластие“). Преместите ли властта от народа към елита, бил той икономически, политически, военен, партиен, светски или религиозен, вие изопачавате целия смисъл на понятието „демо-крация“. Направо го ликвидирате. Заличавате съдържанието му. Това, че по навик наричаме „демокрация“ нещо, което не е демокрация, не го превръща автоматично в демокрация. „Една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина“, казва народът. И е прав. Но кое става истина? Лъжата. Тя не придобива повече истинност, тя просто започва да се възприема като нещо, което не е. Кейс стъди: Корейската народно-демократична република.

Референдумите са единственият съществуващ към момента инструмент на пряката, пардон, всички определения са излишни, на демокрацията у нас. Ето защо, може да пропускам парламентарни, местни, президентски и т.н. избори, но на референдуми съм си дал обет, че винаги, когато мога, ще гласувам. И винаги ще гласувам ЗА. Референдумите. По принцип. Независимо колко подвеждащ или глупаво зададен е въпросът. Въпросът за или против електронното гласуване, обаче, не е нито подвеждащ, нито глупаво зададен. Той е по-скоро принципен. Много са мненията ЗА и ПРОТИВ. Няма да изпадам в подробности, имате си Гугъл, четете. Няма да споделям и личното си мнение, защото не е това темата.

Темата е, че ВСИЧКИ решения, които касаят дадена общност, трябва да се гласуват от членовете на тази общност, а не от техни представители, които, дори да искат, не могат да носят отговорност за последствията от своите решения, нито могат, по някакъв начин, да ги компенсират. Хитлер си тегли куршума, а Мусолини увисна с главата надолу на площада, но това не заличи по никакъв начин раните, които фашизмът и национал-социализмът нанесоха на Европа и на света през годините на Втората световна война.

Та, да се върнем на темата. При демокрацията демосът е субект на властта, а при нейните деривати, които погрешно сме свикнали да наричаме „демокрация“, демосът е само обект. На властта. Друг декларира войната, но ти лично трябва да ходиш и да умираш. Друг вдига цената на тока, но ти лично трябва да го плащаш. И такa нататък. Виждате разликата. В това няма никакво „народовластие“. Субектите взимат решения, които касаят обектите, но не могат да носят отговорност за тях. Нормално, естествено и справедливо би било вземането на решения да се извършва от онези, които са пряко засегнати от тези решения, т.е обектът на властта да се превърне в неин субект. Швейцария запази пълен неутралитет по време на Втората световна война. Това е една от държавите с най-висок жизнен стандарт на света. И единствената в Европа, която се управлява от много близка до демокрацията система. Нейните критици изтъкват три основни „несъвършенства“:

а) Проблемите, които касят обществото, са прекалено сложни, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, на тълпата й липсва експертиза. Трябват представители.

б) Проблемите, които касят обществото, са прекалено много, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, тълпата не може само с това да се занимава. Трябват представители.

и

в) В обществото има заложен естествен стремеж към справедливост, а тя е невъзможна, защото ресурсите са ограничени. Демек, няма достатъчно за всички, по-добре е едните да гладуват, а другите да преяждат и да живеят на техен гръб. Това е „естественото“ състояние на нещата. Трябват представители.

Сами предизвикайте собствената си интелигентност и преценете дали тези аргуементи имат някаква стойност. За вас.

Моите лични контра-аргументи са следните (ако ви интересуват):

а) На политиците също им липсва експертиза, затова използват консултанти. Нищо не пречи експерите да разясняват сложните проблеми на обществото, вместо на неговите представители, като принципът се запазва – консултантите могат само да предлагат и да обясняват решенията, но не и да ги налагат. Последната дума винаги имат тези, които лично ще „сърбат попарата“ на взетите (от тях самите) решения.

б) Не мога да се сетя за по-смислено занимание от вземането на решения, които касаят собственото ти бъдеще. Правим го всеки ден, така или иначе. Останалите занимания са винаги на втори план, като важност. Единствената разлика е, че при демокрацията взимаме решения, които касаят не само личното ни, частно бъдеще, но и колективното ни, общо бъдеще. Съвременните технологии, които улесняват този процес до неузнаваемост, са съвсем отделна тема на разговор…

в) Само и единствено чрез „дериватите“ на демокрацията една група може да си осигури доминиращо положение спрямо друга или за сметка на друга, или на всички останали. В обществото няма заложен „естествен стремеж към справедливост“, защото обществото не същестува реално, като обективна физическа даденост – то е „лице“ само де-юре, но де-факто е просто сбор от индивидите, които го съставляват. У всеки индивид има заложен естествен стремеж към собственото му благополучие, обаче. Сборът от индивиди може да живее здравословно в група единствено и само, когато индивидуалният стремеж към благополучие на по-голямата му част се обедини в една обща цел. Не в един общ политически представител, а в една обща цел.

Това може да стане само, ако всички участват във взимането на решения. Посредниците са излишни. Между народа, като източник на властта, и самата власт, като такава, няма място за посредници.

Вижте най-богатата страна на света. Вижте единствената европейска държава, която не взе участие във Втората СВЕТОВНА война. Нищо, че граничеше директно с Третия Райх. Тя и сега граничи директно с Европейския съюз. От всички страни. Не поставям знак за равенство между Третия Райх на Хитлер и Европейския съюз на Меркел. Единственото общо между двете ситуации е, че имаме едно и също общество, което избира своите политически решения директно, вместо да избира посредници, които да го водят за носа. От една катастрофа към друга…

Интересно, защо бежанците са проблем на Германия, Швеция и България, а не на Швейцария, хм? Последната, някак, пак остана извън целия процес. Замисляли ли сте се някога върху този въпрос?

Ще гласувам ЗА референдумите по принцип и си пожелавам все повече такива занапред.

Тихомир Димитров 

септември 6, 2015

Новостите в селфи-интервю

xgjfxg

Изт: 1920adnan @ deviantart

Реших да ъпдейтна този блог, но не банално, от рода на: бях тук, пих чай, много ме хвана мастиката, аааа, баси залеза, глей, глей, глей кво ферари, братле, ми ламбото видя ли го, ей то ноо хуу в гърция, ве, мен, ай следващия път в турция, ти беше ли на спирита, лек, да, ама снимките ми станаха размазани в тъмното, обаче излъчват емоция…всички бичат айляк. И така нататък, и така нататък… Говоря за пост-ваканционния „спам“, с който ни заливат блоговете.

Всеки ден милиарди души си снимат физиономиите, които дори не могат да говорят (имам предвид снимките), значи може един човек да си направи селфи, само че без джипег, а на текст, като интервю.

А ти проблем ли виде?

Не.

Хареса ли ти новото лого на гугъл?

Не.

Е как така, бе? Гледай кво е изичистенко, дизайнерско, хипстърско, олд-скуул, оригинално!

Почитател съм на бранда „Гугъл” и направо ми се къса сърцето, когато трябва да кажа, че нещо, произлязло от тях, не ми харесва, но съм по-голям почитател на истината и истината е, че новото лого на гугъл не ми харесва. Даже знам отговора на следващия ти въпрос.

Който е?

Защо?

Какво защо?

Следващият ти въпрос беше „Защо?”

Да, де, ама защо „Какво?”

Както и да е, да продължим с „новостите”…

Какво мислиш за бежанската вълна?

Мисля, че е неприятно да отидеш на работа и да завариш офиса си сринат до основи, а когато се прибереш у дома да видиш, че къщата ти, също така, някой междувременно я е взривил. И синът ти е бил там. Не е отишъл на лекции, защото в неговото крило от университета се стреля. Какъвто и да си, хубав или лош, в тази ситуация ще си грабнеш шапката и ще отидеш да търсиш живот другаде. При труповете, в канавката, няма живот… Искам да разсъждаваш по този начин за „бежанската вълна”. Тя не е някакъв процес без лице, тя е хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди човешки трагедии, всяка от тях със съвсем ярка, осезаема индивидуалност и отчайваща хуманитарна криза, като глобален процес…

Добре, добре, стига, дай да си говорим за по-весели неща…

Например?

Например, как изкара лятото?

В гледане на новини за „бежанската вълна”, хехе.

Да, бе! Аре сега сериозно!

Ми, бях на един-два фестивала в планината, „развързах” новия си роман „Аварията” онлайн, хапаха ме комари, пак снимах залеза, бях и на море, летните махмурлуци са по-тежки от зимните, но за сметка на това денят е по-дълъг и така нататък… Изкарах лятото като всеки нормален човек.

Дефинирай „нормален”?

Предпочитам да дефинирам „човек”.

Уфф, добре, ама по-сбитичко този път, мкей?

Мкей.

Айде давай!

Какво да давам? Бе вие само да взимате знаете, бе! На мен кой ще ми даде, питам: КОЙ?

Пак се разлигави. Продължавам да очаквам дефиницията за „човек”.

Млекопитаещо с необичайно развит интелект, което променя средата, вместо да се адаптира към нея.

Това ли е?

Това е!

Имах предвид, това ли е всичко?

За повече информация можеш да попиташ дъ уорлдуайд уеб.

Да, бе! ОК, друго нещо новичко?

Имах усещането, че интервюиращият трябва да води разговора…

Добре, де, добре. Чакай да помисля… Хм, ето, хванах те на тясно: ЗАЩО спря да пишеш в блога?

Ние от колко време се познаваме?

Нали аз тук задaвах въпросите?

Само водиш разговора. И защо имаш това право? Защото се познаваме. А от колко време се познаваме?

Нали е селфи-интервю, много ясно, че се познаваме от…самото начало.

И, като се познаваме толкова отдавна, ти не можа ли да измислиш по-тъп въпрос?

Моля?

Примерно въпрос, на който НЕ знаеш отговора.

Аз НЕ знам защо спря да пишеш в блога, ти ще ми кажеш…

Ми защото бях зает с писане на нов роман, ето защо!

Ахаа, четох го. Много кратък излезе…

Много кратък, my ass! Отне ми една година да го напиша.

А обеща продължението само за след няколко месеца, нали?

Да, но само за тези, които успяха да стигнат до последната страница…

Изясни се!

Много добре знаеш за какво става въпрос.

Да се върнем към новостите… Нещо ново, така, не заби ли това лято?

Не, с все със същата жена съм си. Очевидно има способността да се променя всеки ден. Даже порното съм намалил.

Що?

Щото после идва ненормалник като теб и пита: „Защо ти е толкова кратък романът? Защо спря да пишеш в блога?” Сешисе?

Сигурно се шегуваш.

Естествено, че се шегувам! Не сме дошли тук, за да си говорим за порно, нали?

Може би не. Тогава, кажи ми, като изтънчен деятел в областта на културата, какво ново на литературния фронт?

Ми то не е фронт, ама хайде. Очаквам с нетърпение премиерата на „Как се пише?” – това е книгата на Павлина Върбанова, която се нави да бъде редактор на новия ми роман. В нея пише как се пише. В буквалния смисъл на думата. Очаквам я като полезно четиво, а не като пазарна сензация. Ще я представят на седми септември, в седем часа, в пешеходния подлез на НДК.

Ти ще ходиш ли?

Не.

Няма да правя директни аналогии с порното, но все пак ми се иска да попитам „Защо?”

Защото имам каучсърфъри.

Това някакво ново заболяване ли е?

Не. Всъщност, да. Ако можеш да придадеш положителен смисъл на думата „заболяване”.

Човече, наистина трябва да спреш порното!

Не се предвземай!

Добре, добре. А не се ли умори да хостваш вече?

Три-четири-пет хоста като ти се изредят един след друг (не в смисъла, който ти влагаш в тази дума) наистина се превръща в ангажимент. Трябва да се правят паузи.

Амин! Ще запазя минутка мълчание.

Нямаме цяла минута!

И защо?

Защото губим ценното време на читателя.

Имаш предвид във фейса ли?

Нямам фейс!

Е, как така?

Ми така! Когато имах видях, че читателите се интересуват повече от това къде си се напил снощи и с кого си се снимал, отколкото от това какво си написал…

Верно ли бе?

Верно.

Ами популярността? Споделяния, лайкове, теб такива неща не те ли интересуват?

Няма да отговоря на този провокативен въпрос!

Айде, де, то само с въпроси без отговори, какво интервю ще излезе?

Селфи-интервю.

И това е вярно, ама все пак, не съжаляваш ли, че си заличи фейсбук акаунта?

Съжалявам само, че не го направих по-рано.

Ще отговаряш за тези скверни слова!

Дам, пред Всевишния Бог на Социалките един ден, сигурно. Но не и пред теб. Между другото, заличих си профила преди шест години. И от тогава популярността ми в „Клюкарника” само расте, вместо да спада. Просто не ми се налага да се занимавам лично с тези неща – правят го читателите вместо мен.

Ех, ама колко хитро, а? Един вид „аутсорсинг”?

Аутсорсинг щеше да бъде, ако имахме производствени процеси, продуктови линии и кол-центрове за след-продажбено обслужване. Аз споделям свободно онлайн. Примерно, не ти струва нищо, за да четеш това шизофренично интервю. Опитай се да „аутсорсваш” идеи с нулева печалба, ако ти стиска!

Мога, да!

Това са думи на Димчо, не плагиатствай!

Кой е Димчо?

Любимият ми варненски рапър.

Дай нещо от него.

Първото, което ми идва на ума: https://www.youtube.com/watch?v=VnhuSMgV42s

Това хич не е ново!

Знам.

Що ми го пробутваш тогава?

Щото ми е любимото на dim4ou.

Нали интервюто се казваше „Новости”, все пак?

За амазонските племена и таблетът е новост.

Те няма къде да го включат там.

Къде?

В джунглата. Амазонските племена живеят покрай една голяма река, която бъка от пирани, гледат да не си изтърват дивеча в нея, за да не им го оръфат пираните до кокал на секундата… И носят сламени гащи, вместо бельо.

Много документални филми гледаш.

Така е. Ето защо знам, че няма къде да си включиш таблета в джунглата.

Не и ако си носиш допълнителни батерии.

Ти кога за последно си сменя батерията на таблета в амазонската джунгла?

Аз нямам таблет.

Нямаш фейсбук, нямаш таблет, какво друго нямаш?

Напоследък нямам търпение.

Да довършиш продължението на романа ли?

Не, да си говоря с идиоти като теб.

Край! Започнахме да се обиждаме, ще ти задам политически въпрос: Какво мислиш за предстояшите избори?

Мисля, че кандидатите се интересуват само от процентите и от нищо повече.

Защо така мислиш?

Защото само за това говорят по телевизията.

И кво ще ги правят тези проценти?

Ще си ги мерят и ще си ги сравняват с другите кандидати.

ОК, смяташ ли да емигрираш от България?

Бях хвърлил око на Берлин, ама май доста хора ме изпревариха.

Имаш предвид бежанците ли?

Не само. И Георги Господинов, например.

Какъв си ти, че да се сравняваш с Георги Господинов?

Не се сравнявам, просто върху визитките и на двама ни пише „писател”.

Ти нямаш визитка!

Напротив, имам!

Не ме лъжи, свършиха ти преди година, а после така и не си разпечата нови. И слава богу! Смешно е да се наричаш „писател”.

Да, аз за това не се наричам писател. Наричам се „тишо”. В гугъл излизам преди мъжа на Венета Райкова даже. 🙂

Пак излъга.

Провери като напишеш „тишо” в гугъл под грозното им ново лого. С български букви. Аз за това нямам визитка. Казвам на хората просто да въведат 4 букви в търсачката и да кликнат върху най-близкия резултат…

Технологиите намаляват хартията?

Технологиите увеличават хартията. Преди да се появят имейлите, имаше 200 папки по-малко в офиса, съдържащи разпечатки от имейли.

Значи нищо не си постигнал!

Придвижвам се навсякъде пеша или с велосипед. Не притежавам личен автомобил. А между градовете пътувам с влак. Сигурен съм, че вредните емисии от задника ми са многократно по-щадящи атмосферата от тези на хора, който обикалят света със самолет, за да участват в екологични конференции… И от тези на всеки самостоятелен шофьор в софийското задръстване, например. Когато живеех там обичах да ги „изпреварвам” с трамвая.

Не ставаш за еколог. Дори не се опитваш да вникнеш в дълбочината на проблемите.

Наистина не ставам за еколог. Това лято, например, платих „такса смет” за място, където не бях стъпвал от години…

Аха, значи ще критикуваме системата! Какво мислиш за увеличението на тока с 20 процента тогава?

Става ли да ти отговоря с виц?

Става!

Слушай тогава. В едно заведение се събрали трима бивши съученици. Да полеят старата дружба. Да си припомнят веселите времена от гимназията. Междувременно единият се издигнал до митничар, другият работел в данъчното, а третият глобявал в качеството си на инспектор от Агенцията по труда. Яли, пили и се веселили, а накрая дошла сметката. Очевдино доста са яли или с по-скъпи питиета са се веселили, защото сметката възлизала на цели 600 лв. Почнал да ахка и да пъшка данъчният, казал: „Ама да не е станала някаква грешка тук? Айде сега да не се проверяваме: вързани ли са ви апаратите към НАП, изрядни ли са ви декларациите, дайте да помислим как може да се намали с малко?”. Върнал се сервитьорът, след кратка беседа със собственика на заведението. Новата сметка била 300 лв. Погледнал я онзи от инспекцията по труда, зачудил се дали всички служители имат трудови договори, дали пък не им се плаща на черно, в бели пликчета, в края на месеца, попитал как се отчитат бакшишите в касата и така нататък… Върнал се отново сервитьорът, след още една кратка беседа със собственика, и им донесъл сметка за 50 лв. Двамата с удоволствие я връчили на своя приятел – митничаря. Последният наблюдавал известно време сумата, почесъл се по главата и казал: „Еми, петдесет лева – петдесет! Щом само толкова могат да отделят хората, ще ги взема”.

Кое му беше смешното на този виц?

Знам и по-смешни.

Ще ги оставим за друг път!

Някакви последни въпроси?

Какво мислиш за акитата по Южното Черноморие?

Ходя само на Северното.

И аз също.

Ето още нещо, по което си приличаме…

Тихомир Димитров 

Сродни публикации:

Един леееко шизофреничен пост

май 20, 2014

Ще гласувам за кандидата без евро-заплата

Помощ за Сърбия – как и къде, добри насоки от ENEYA

1

Снимка: bbc.com

2

Снимка: dailypastime.com

3

Снимка: smh.com.au

People sit in a boat after being evacuated from their flooded houses in the town of Obrenovac, east from Belgrade

Снимка: reuters.com

5

Снимка: diversitynewsmagazine.com

6

Снимка: timesofmalta.com

7

Снимка: sabc.co.za

Помощ за Сърбия – как и къде, добри насоки от ENEYA

Ще гласувам за кандидата, който дари годишната си нетна евро-заплата на хората, които бедстват до нас.

Така ще разбера, че отива там заради Европа, а не заради EURопа.
Така ще разбера, че отива там, за да премахва огради, а не за да строи нови стени.
Така ще разбера, че отива там, за да помага, а не за да се подпомага.

Има само едно условие:
Да го направи преди изборите.
След като хората се издавят вече няма да има смисъл…

Колко време можете да издържите под вода?

Тихомир Димитров

май 12, 2013

Ако кряка, скача и изглежда като жаба, значи сигурно е жаба

jaba

Изт: science.howstuffworks.com

„Политиците и пелените трябва да се сменят редовно. По една и съща причина“

(неизвестен автор в интернет. Хе-хе )

България изглежда като страна, която се управлява зле. Държи се като страна с лошо управление и в нея се живее като в страна, която се управлява супер зле. Ако четвърт век не ви стига, за да разберете това, значи няма да ви стигнат и следващите 200 години… Политическата система просто не работи. Тя в момента реже клона, върху който седи.

Мнозина биха упрекнали народа за това, т.е българите, с аргумента, че политиците произлизат от нашите среди, че те са едни от нас, че ние сами си ги избираме и, едва ли не, сме отговорни за техните решения.

Не.

Грешка.

Първо, политиците на са част от българския народ. Те са част от един привилегирован и затворен за външни лица, самовъзпроизвеждащ се елит, отделен с твърди граници от обществото, чиито корени могат да се проследят чак до бившия комунистически, милиционерски, доноснически, авторитарен, привилегирован и затворен за външни лица, самовъзпроизвеждащ се елит, отделен с твърди граници от обществото. Който продължава да дърпа конците и до днес…Даже довчерашният ни Първи го има на общи снимки с Първия от онова време. Ако мислите, че това е „случайно“, значи трябва да си прегледате главата. Ако мислите, че носите някаква отговорност за поведението на отделен от вас, затворен за външни лица, авторитарен, самовъзпроизвеждащ се и наследствен елит, също трябва да си прегледате главата.

Да обвиняваш гражданите за грешките на техните политици е все едно да обвиняваш служителите на една корпорация за стратегическите грешки, допуснати от нейните мениджъри, които са я довели до фалит. Или пасажерите на самолета за катастрофата, предизвикана от пилота поради небрежност. Или пътниците за недоглеждането на шофьора при произшествие.

Не.

Грешка.

Отговорност за управлението носи винаги този, който седи зад волана. Точка по въпроса.

Ние, избирателите, нямаме никакъв механизъм да държим елита отговорен за това как управлява, нямаме начин (нито практически, нито законен) да го задължим да спазва своите предизборни обещания, не можем да му поискаме отчетност (освен морална) докато ни управлява, а последният не носи никаква отговорност и за гласуваните от него решения (пак освен морална).

В резултат на това, България е страна, която се управлява зле. Изключително зле. Систематично зле. Понеже се управлява от хора, над които няма никаква отчетност и контрол. Ти, аз и бай Генчо да бяхме, ние също бихме злоупотребили в среда, където получаваш всички ресурси да управляваш, но никой не ти търси отговорност за това как точно го правиш.

Можем да ги „наказваме“ само веднъж на четири години, но това е пълен ташак, с извинение за израза, защото аз, ти и бай Генчо да бяхме, все щяхме да намерим начин да се разберем как отново всички да спечелим, ако стадото вземе, че „накаже“ някой от нас на следващите избори. Да ви прави впечатление, че едни и същи личности седят около софрата вече четвърт век? Психопати да бяха, все щяха да се разберат. А те не са психопати. Те са българи. Българите сме свестни и разбрани хора.

„Изборите не променят нищо. Иначе щяха да ги забранят“. Авторът на това изказване не съм аз.

Политиците имат в ръцете си финансовия, човешкия, икономическия, медийния и административния ресурс да управляват. Но им липсва моралния. На какво се дължи това? Според мен, на чувството за отделеност. От държавата.

Напразно си мислим, че чувство за отделеност имат само гражданите. Чувство за отделеност имат и законно избраните им представители. С тази разлика, че за тях държавата е нещо, от което винаги получават (власт, пари, удобства, привилегии), а за теб държавата е нещо, на което винаги даваш (данъци, такси, осигуровки, доверие). Повечето неща си задължен принудително да ги даваш, а има и хора, които повечето неща се чувстват задължени принудително да ги получават.

Разберете, нищо друго не мотивира един човек да влезе в политиката, освен личните облаги, които тя носи. Чувството за отделеност стои в основата на егоизма, а ние живеем в егоистично, консуматорско общество, кoето налага „ценността“ да трупаш и то повече, отколкото другите са натрупали. Ако може. Как да ви обясня, че да очакваш морал от някой, натоварен с власт, от когото и да било политик в такова общество, е по детски наивно? Хората не се чувстват натоварени с власт. Те се разтоварват финансово, когато докопат ключа за „пещерата на Аладин“.

Но се връщаме на отговорността. Отговорността за това, че работиш, а не можеш да си платиш тока не е твоя. Тя е на хората, които си натоварил с отговорността да те управляват. На които си платил (скъпо и прескъпо) да го правят. Отговорността е на шофьора зад волана. На капитана зад руля. На мениджърския екип на компаннията. Акционерите може и да гласуват веднъж годишно, но през останалото време отговорността се пада на мениджърите. Персонално и лично, през всяка една минута от годината те носят отговорност за имуществото, което управляват.

Ръководителите на България през изминалия четвърт век решиха, че е възможно да прибереш само едната страна на монетата в джоба, т.е правата и привилегиите, но без отговорността за това, че са ти гласували доверие и са те натоварили с обществени механизми…не, за да си оправяш семейството, вилата и лозето, нито да си пълниш банковата сметка в Швейцария, а за да разшириш съзнанието си от егоистично до национално-егоистично, т.е поне до рамките на една нация. Да мислиш за голяма група от хора, преди да помислиш за себе си. Да станеш държавник. Да бъдеш политик.

Политиката не е мръсна дума. Мръсно е ограничението в съзнанието на онези, които не могаг да видят по-далече от носа си и използват сложните политически механизми, създадени за благото на едно общество, за да си оправят положението / родата / банковата сметка в Швейцария.

В България няма политици. Не и от ранга на политиците, живели преди 2000 години, в една древна и варварска епоха, при смешни (в сравнение с днешните) знания, условия на живот, възможности за комуникация и контрол. Но те превърнаха Рим в центъра на цивилизацията. Те създадоха стандарти за държавност и за политика. Не-политиците у нас превърнаха една богата държава в мизерно общество, където работиш, но не можеш да си платиш тока…

Връщаме се отново към отговорността. Няма действие без противодействие и не можеш да прибереш само едната страна на монетата в джоба. Това поведение натрупа значителни морални дългове през последния четвърт век, които трябва да бъдат платени. А който не си обслужва дълговете фалира. Преструктурират го, разпределят му имуществото, в по-крайни случаи дори го вкарват в затвора.

Не-политическата класа натрупа огромен пасив, който вече не може да обслужва. Наближава времето, когато кредиторите ще дойдат, за да си поискат своето. Защото законът за равновесието работи. Резултатът може да се отлага във времето, но лихвите се трупат и компенсацията е неизбежна. Има една поговорка, че Бог забавя, но не забравя.

Независимо кой ще седне зад кормилото на държавата след тези избори имам чувството, че ще се окаже в ролята на човека, който ще трябва да плати вересията на всички останали преди него. Затова отидох до урните и пуснах реален глас, въпреки че мислех демонстративно да задраскам всички кандидати…Не ми даде сърцето, тъй като и за бюлетината, и за ксероските, и за хората, които обслужват този средновековен, пълен с пропуски и възможности за манипулация изборен процес съм си платил. Лично. От моя джоб. Защото аз съм от онези, които са принудени само да дават в системата. Без да ги питат дали искат. Но Системата сега е такава. И реших да я използвам. Пуснах реален глас за този, когото искам да видя как се оказва в ситуацията на длъжника, принуден да плаща за вересиите на всички преди него. Пуснах гласа си и, за да обезсмисля едни 50 или 100 лева дадени за един брой фиктивен глас от хора, които смятат, че така ще стигнат много далеч. Ще стигнат най-много до ролята на длъжника. А някой трябва да плати сметката…

Не-политическата класа у нас в момента реже клона, върху който седи. Всички очакваха краят да настъпи през 2012 година, но не знам дали ви прави впечатление, че тогава започна едно ново начало. Дори въздухът вече е различен. Правилата се промениха. Хората стават все по-осъзнати, все по-самостоятелни и скоро няма да имат нужда да плащат на някой, който да ги заблуждава, че ги води към „светлото бъдеще“, което винаги си остава отложено за неизвестното бъдеще. Все по-трудни времена настъпват за нечестните, уважаеми. На земята се спуска справедливост и тя, за разлика от дебютния ми роман, наистина е „Справедливост за всички“. Защото се ръководи от невидими правила, чиито автори не са хората с тяхното ограничено, егоистично съзнание. Едно ДРУГО съзнание се пробужда у човечеството в момента, правейки тези, които се мислят за отделeни от него, излишни.

На знам дали забелязвате, но все по-малко време е необходимо нечестните практики да излязат на яве. Все по-малко са бариерите пред прикриваните с години малки и големи, но задължително мръсни, тайни. Все повече са възможностите за разобличаване на лъжите. Все по-голямо е значението, което всеки човек разбира, че има: за себе си, за обществото, за собствената си съдба. И все по-трудни времена настъпват за нечестните.

Обръщам се от ниската си позиция в обществото към следващите ръководители, които ще застанат зад кормилото на държавата:

Скъпи сънародници, не искам да ви гледам в раирани дрехи, нито да ви конфискувам имуществото, нито да ви съдя или да ви бия по площадите. Не искам, заради простата причина, че носите същата душа, като моята, а това не ми позволява да ви пожелая нещо, което не бих пожелал на себе си. Но, за ваше собствено добро, имайте предвид следните няколко елементарни препоръки:

– Не крадете и няма да ви разследват за кражби;
– Не лъжете и няма да ви държат отговорни за лъжа;
– Не злоупотребявайте и няма да ви преследват за злоупотреби;
– Не клеветете и няма да ви съдят за клевета;
– Не заменяйте националното богатство за свое и няма да ви го потърсят обратно с лихвите;
– Не застрашавайте природата и няма да платите жестока цена за това;
– Не страдайте от заблудата, че сте нещо повече или ПО-ВАЖНО дори от просяка на улицата, защото една ПО-РАЗУМНА от вас сила ще ви накара да изтрезнеете от тази заблуда по начин, който няма да ви хареса. Това е силата на ОСЪЗНАВАНЕТО.
– Накратко, не правете на другите онова, което не бихте искали да ви правят на вас. Защoто сроковете се скъсяват…

Мислете малко по-глобално. Сега вие имате шанса да мислите от и за цяла една нация! Все по-трудни времена ще настъпват за нечестните и все по-малко ще бъде времето, в което този шанс ще им се предоставя.

Бъдете новатори! Използвайте го! За пръв път в най-новата история на България вземете, че експериментирайте да бъдете пионерите, които първо ще допринесат с нещо за общото благо, а после ще посегнат да отнемат от него. Опитайте, пък се наслаждавайте на резултатите. Дори няма да ви се налага да посягате. Ще получите много повече, отколкото сте мислили предварително, че заслужавате…

Желая ви успех и в никакъв случай не ви мисля злото!

Но ще ви наблюдавам внимателно и ще ви държа отговорни (не само морално) за всичко, което правите, мислите или говорите, докато сте „зад волана“ на „превозното средство“, в което сме аз и още няколко милиона души…

Не си мислете, че ние държим на собствения си живот или съдба по-малко от вас самите…

Или, че ще успеете да прехвърлите отговорността на пасажерите за това, че не сте забелязали рязко приближаващата промяна.

Не, ако катастрофирате, „катаджиите“ ще дойдат и ще се занимават единствено с вас…

Така, че умната! Който предпочита русата, става порно актьор, а не държавен ръководител.

Бъдете част от епохата, в която не-случайно сте се родили да бъдете.

Станете част от промяната, която искате да видите в света!

Тихомир Димитров

март 25, 2013

Пряка демокрация?

democracy

Изт: outheretoo.blogspot.com

Това, което се случи в икономическия живот на България по време на прехода заслужава само две думи:

Тотална корупция.

Корупцията, пише в учебниците, не позволява на средствата да достигат до своето предназначение, изкривява пазарните механизми, унищожава конкурентното предлагане, картелира и монополизира пазара, затруднява отчетността и контрола, стимулира икономическата престъпност, лишава стопанството от естествените му ресурси и т.н.

Когато се прави достатъчно дълго и на всички нива, както е у нас, резултатът става видим и с просто око: сметките за ток се изравняват с доходите, a живи факли горят пред сгради, в които елитът пие шампанско и си раздава награди. По този начин преходът фалира. Заедно с него фалира и политическата система, която го управлява.

Да се замислим малко за „представителния модел” на демокрацията у нас:

В законодателния орган, т.е там, където се коват правилата, по които трябва да живея, ме „представляват” хора, които аз не познавам и не съм посочил да ме представляват – хора, които се кълнат в някаква идея.

Дори децата вече знаят, че тези хора представляват всичко друго, но не и избирателите, гласували за тяхната „идея”, а по-скоро своя частен икономически интерес или интереса на своите спонсори.

Ясно е, че никой вече не вярва в идеали, а причината е проста: с идеали нито семейство се храни, нито къща се гледа, нито Мерцедес се купува…А за политическите кампании трябват пари. Много пари. И ние сме създали  една чудесна среда, в която хора, скрити зад „идеали” претендират, че ни „представляват”, докато разполагат с всички условия, за да прибират това, от което всички се интересуват – паричките – наготово.

По закон те не носят и не могат да носят отговорност за решенията, които гласуват, т.е дори тези решения да са престъпни и да противоречат на обществения интерес, няма никакви проблеми…

По закон тези хора имат имунитет, докато ни „представляват” – това значи, че могат да им се разминат дори престъпления, които нямат нищо общо с властта.

По закон тези хора не носят наказателна отговорност за „престъпления по служба”, т.е. отговорни са за злоупотребите колкото чистачката в министерството – за решенията на министъра.

По закон тези хора декларират нещо в някакви декларации, но липсват последствия, когато са сгрешили – няма кой да ги санкционира.

По закон тези хора си делят гласовете на техните конкуренти, които не са успели да съберат достатъчно подкрепа на изборите и така легално „представляват” във властта дори граждани, които са гласували против тяхната идея.

По закон тези хора получават пари директно от хазната, т.е от твоя и от моя джоб, за да правят всичко изброено по-горе.

По закон това са хората, които пишат закона…

Те практически не могат да бъдат подвеждани под отговорност – за нищо – липсва и механизъм за тяхното отзоваване – дори от избирателите, които са ги „избрали”.

И всичко това в най-бедната държава в Европа, където парите все още имат хигиенен характер, т.е всеки, който получи възможността да заграби от общото ще се възползва, независимо колко е честен. Ти ще се възползваш. Аз ще се възползвам. Бай Гошо от Трявна също ще се възползва. Всички сме жертва на икономическата принуда в едно общество и в една епоха, където парите са единственото нещо, което има значение не само за качеството ти на живот, но и за правото ти на живот изобщо. Поради що, тогава, очакваме от напълно непознати хора да НЕ се възползват, след като сме им позволили да го правят? Не, след като сме им позволили сами да си позволят да го правят?

Колко наивно е това? В колко предприятия работниците сами определят размера на своите възнаграждения?

Думичката „демокрация” идва от гръцкото demos (народ) и kratos (сила, власт), което значи „власт на народа”, т.е предполага се, че народът, като суверен, управлява. Представителната демокрация у нас така, както е организирана, защитава тази хипотеза само на хартия, тъй като в действителност суверенът не може и няма как да управлява. Не и при тези условия. При сегашните правила суверенът е заел кучешката поза и единственото движение, което му се разрешава, при това веднъж на четири години, е напред и назад, до пълно проникване, но както казва един познат: „дори когато се движи леко в страни на онези отзад пак им става хубаво”. Извинявам се за грубоватото сравнение, но майка ми получава 150 лв пенсия след 40 години трудов стаж и това, според мен, вече е грубо, а на всичкото отгоре е реалност, не просто литературна метафора – пошлата реалност, в която сме принудени да живеем изглежда точно така – 150 лв пенсия / майчинство и 300 лв сметка за ток…

Резултатите са налице. И хич не са яки. „Който не понася да се изнася” е метод, който не ми върши работа, защото по-скоро онези отзад трябва да се махнат, отколкото аз да напусна принудително, тъй като някой е решил, че може 23 години да прави секс със съдбата ми напълно безконтролно, пък ако не ми понася, нали, да си обувам гащичките и да си заминавам – аз, суверенът, който уж управлява…

Не, не става така.

Лошото е, че не само аз се чувствам по този начин. Има доста хора, които изпитват същото, но те виждат решението в „здравата ръка”, във връщането на някаква форма на диктатура, в национализацията, в национализма или в други опасни правила, които лесно могат превърнат играта във война. Ще ме извинявате, ама сексът е за предпочитане пред войната, па макар и принудителен. Национализмът не е решение, нито пък достойнство, тъй като в него аз виждам само възможност синът ти никога да не отпразнува 19-ия си рожден ден, а къщата ти да изгори до основи….Цялата история го доказва, четете книги и гледайте филми, но не спорете с мен по този въпрос…Който няма нищо общо с „любовта към родината“. Когато синът ти не успее да навърши 19 години, защото е разкъсан от граната на фронта, а бомби срутят къщата ти до снови, ти преставаш да изпитваш любов…към когото и каквото и да било. Въпросът е да не се стига до там…

Единственото мирно решение за фалиралата политическа система е промяна на правилата в посока повече цивилизация, а не повече радикализация. Ако трябва да си купя билет за самолета, в десет от десет случая ще предпочета той да каца в Швейцария, а не в Африка или в Южна Америка…Не виждам защо това, което е добро за мен, трябва да е лошо за обществото – за колективния избор – за избора на суверена в коя посока да поеме. Индивидуалните решения имат по-малко значение в случая.

След като изпитахме всички недъзи на представителната „демокрация”, включително и шегата „референдум” мисля, че е крайно време суверенът да напусне не своята държава, а унизителната поза, в която управлява само на хартия.

В момента се готвим се избори, които затвърждават статуквото на фалиралата политическа система и единствената очаквана промяна е „протестиращи“ да влязат в парламента. Окей, обаче, както писа един автор в една статия: „Кои протестиращи? Тези за лифтовете или тези против лифтовете?”. Нямам нищо против тяхното участие да е една стъпка към по-голямата цел, а тя, според мен, може да бъде само една, ако изключим опасностите от нова диктатура, гражданска или друг тип война:

Пряката демокрация

При нея няма значение кои протестиращи ще ме представляват в парламента и кои – не, защото нужда от такъв просто няма да има. Ако гражданите, които искат лифтове са повече от гражданите, които искат природа, значи ще живеем сред лифтове, а не сред природа. Съмнявам се, обаче, да е така…

Противниците на пряката демокрация изтъкват два съществени „недостатъка“:

Народът е прекалено глупав, за да управлява

и

Няма как, чисто технически, да се организира.

Да смяташ собствения си народ за глупав означава, че ти самият си глупак. Но да минем към следващия въпрос: не може да се организира и струва много пари.

Силно вярвам, че може.

Припомнете си, на преброяването 3 милиона души се регистрираха по електронен път. Това е достатъчна маса от хора, за да управлява като суверен и при всички случаи мнението им ще отразява по-добре обществения интерес, отколкото 240-те клиента, които гласуват в парламента. И, които винаги ще защитават частни интереси там, когото и да изберем. Просто системата е такава. Местата в парламента струват пари и после някой трябва да ги връща…

Тук възниква социалният проблем за техническата неграмотност и за цената на референдумите като единствен инструмент на пряката демокрация.

Проведени по електронен път, те ще са милиони пъти по-евтини от изборите на хартия и няма пречка всенародни допитвания да се организират всяка седмица, ако се налага. Остава проблемът с това, че не всеки е технически грамотен, за да се включи в гласуването и не всеки има достъп до необходимата техника за целта.

Този проблем също си има решение:

Основното образование у нас е задължително. Освен това е безплатно и се финансира от държавата. Нищо не пречи в учебната програма да се включи курс по елементарна компютърна грамотност и в него да имаме час по гласуване на референдум. Така се решава проблема с техническата грамотност. Не ти трябват пари, за да завършиш осми клас. Даже е задължително. И няма да го завършиш, докато не се научиш да работиш с компютър. Елементарно!

Остава проблемът с достъпа до компютър. Бедните хора нямат пари за домашен компютър, нито за цифров подпис, нито за достъп до интернет. Но не бива да им се отнема правото да гласуват, нали? Училищата, в които традиционно се провеждат избори, обаче, вече имат компютри, закупени от държавата, от дарения или от средства по европейски програми. Нищо не пречи тези машини да се използват всяка събота, по време на референдумите, от хора, които нямат достъп до техника, за да си изкажат мнението. Нищо не пречи това да струва, примерно, един лев (или десет стотинки), а този лев или тези стотинки да отиват за хонорар на учителите, които ще им помагат да гласуват в извънработното си време. Нищо не пречи за хората, които успеят да докажат, че са останали дори без десет стотинки в джоба, гласуването да е безплатно. От това държавата ще загуби по-малко, отколкото от една единствена приватизационна сделка, сключена по „втория начин” от досегашния политически модел. Говорим за милиарди, изтекли в неизвестна посока, а това ще струва някакви си милиончета. Злоупотребите у нас отдавна вече не играят толкова „на дребно”.

Да зачекнем и проблема със сигурността. Тук очаквам мнението на IT-специалистите да кажат дали, аджеба, преброяването, сигурността и отчетността при гласуване онлайн с цифров сертификат е по-ефикасно от разнасянето на тонове хартия. А от не-IT-специалистите очаквам да се запитат: дали живеем в 18-ти или в 21-ви век? Чувалите с хартия на гърба не ми изглеждат като да са от 21 век…

И остава последният проблем – времето.

Ясно е, че такава колосална реформа не може да се извърши от днес за утре. Но достатъчно е тя да среща широка подкрепа в обществото, като цяло, за да се извърши изобщо. Правилата на пряката демокрация няма защо да си ги измисляме, нито необходимото техническо осигуряване – всичко вече е създадено и измислено някъде. Трябва просто да „препишем”, а единственото, което се изисква, е желание, т.е волята на същия този народ, който сега управлява само на хартия.

Това е цивилизованият изход, според мен. Всичко друго ще накара цивилизованите хора да изберат един друг изход в личен план – секторът „Заминаващи” по летищата. Нека последният да изгаси лампата и да затвори вратата…

Тихомир Димитров

октомври 27, 2011

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват

Докато едни хора цял живот чакат „съвършената любов“ и накрая умират в самота, други се задоволяват с възможната любов още сега. Еми, това е възможната демокрация, уважаеми! Тази неделя. Няма друга. Съвършената демокрация може и да не я дочакаме никога. Затова ще гласувам.

Чудя се на активните интелигентни млади хора, които се хвалят публично как няма да гласуват. Възможната демокрация явно тях не ги устройва. Те чакат съвършената любов. Чудя се дали наистина са толкова интелигентни, щом нямат въображение да измислят дори една причина да отидат до урните в неделя? Чудя се дали наистина са толкова активни, щом ги мързи да отскочат до кварталното училище поне веднъж на 4 години?

Или са само млади? Чудя се и отговор на чакам…

Според мен трябва да сме благодарни, че вече не вкарват в концлагер за виц. Пак е нещо. И отново ще гласувам.  Просто видях хората, които решават вместо мен на предишните избори – видях ги на какво приличат, видях колко им е акъла и разбрах, че те винаги са там. За да решават вместо мен. Само че мене ме няма. Ми не, ще се включа и аз в решаването този път, пък ако ще да нямам свестен избор.

Много по-лесно е да не правиш нищо. Много по-лесно е да си стоиш у дома. И да мрънкаш.

Системата, обаче, е такава. Няма друга. Не вкарват в концлагер за виц и всеки може да си говори глупости. Това пак е нещо. Пак е форма на демокрация. Мисля, че трябва да сме благодарни, защото има държави, в които бесят блогърите за критика срещу властта. А тук даже избори ни организират. Само преди 20 години вкарваха в затвора за виц. Не била мръднала политиката. Мръднала е и още как! Дори психически е мръднала, ако питате мен.

Но няма да се правя на философ и ще гласувам, за да имам моралното право да пиша „умни“ статии после. И да се правя на философ. Ще участвам в процеса. С „ей тез двете ръце“ ще участвам! Офлайн. На хартия.

Не боли. Лесно е. Става бързо. И е толкова елементарно! Но се случва само веднъж на четири години. Дори единствено заради труда на хорицата, които мъкнат кашони, чували, списъци, които спят по земята, за да обслужват средновековния изборен процес, дори само заради тях си заслужава да гласувам. Ще гласувам, за да оправдая средствата за хартия, които пак излизат от моя джоб.

Ще гласувам, защото само сега мнението ми се брои. В буквалния смисъл на думата. Ще гласувам, защото имам мнение. Пък, ако ще и нищо да не променя с моя глас, ако ще и изборите да са фалшиви – пак ще гласувам.

Има толкова много причини да гласувам. Имам такова голямо въображение, че мога да си измисля още 100.

Но няма друг вариант. Няма друга система и няма друг начин да участвам в демократичния процес още сега – тази неделя. Много по-смислено е да участваш, отколкото да  стоиш у дома. Да мълчиш. Не, ние дори не мълчим, ние пишем „интелигентни“ пледоарии как и защо няма да отидем да гласуваме.

„Докато умните се наумуват, лудите се налудуват“

Гласуването изисква много по-малко средства, акъл, време и усилия от написването на една статия в блог, умници такива! Много ви мързи, да знаете! Много ви мързи, според мен. Просто сте тоооолкова заети! В неделя! И сте толкова сърдити. Сърдити млади хора! Отсъствието на съвършената любов и мене ме прави сърдит. Обаче възможната понякога също ме оправя. В буквалния смисъл на думата. Затова ще гласувам.

Сърдит, не сърдит, ще проверя дали е проблем да стана от компютъра в неделя и отида да погледам малко фърст-пърсън-три-де-фрийк-шоу на живо. Напълно безплатно, при това! Пуканки мисля да си опукам на микровълновата. И, за разлика от вас, умници такива, ще гласувам.  Защото има държави, в които дори не можеш да си мечтаеш за пуканки и микровълнова…

Няма да прикривам леността си зад маската на политическата апатия. И двете живеят у мен. Ама са две различни неща. Няма да се правя на „сърдичко-петко“, защото не харесвам празната му торба.

Ще гласувам и още как! Има толкова много причини да гласувам. Мога да си измисля още.

Сигурно защото съм луд.

Ами умните? Умните нека си умуват!

Тя, съвършената любов, е направена точно за хора като тях.

Тихомир Димитров

октомври 21, 2011

Предизборни вълнения

Прекъсвам за малко пътеписите от Амстердам. Искам да споделя някои предизборни вълнения. Хората, които ме познават принципно знаят, че ми се повдига от политика. И мнения от рода: „Ама, един писател трябва да има активна гражданска позиция, да се интересува от процесите в обществото, да е ангажиран с тях” определено не вървят.

Защото, може хем да е така, хем да ти се повдига от политика. Едновременно.

Нещата, които реално вълнуват един писател, са съвсем други.

Ето някои от тях, в моя собствен мироглед, от последните дни:

Излезе още един чудесен пътепис за Амстердам.

В корпоративния блог на „Индизайн” публикуваха визията ми за къщата-мечта. Имат куп прекрасни решения и предложения, моето е едно от най-смотаните, между другото. Харесвам идеята да погледнеш къщата-мечта през очите на хора, които всеки ден „срещаш” в интернет. Ставаш близък с тези хора и започваш ги чувстваш „свои”, дори да не се познавате лично. Интересно е да видиш идеала им за дом. Приветствам инициативата да накараш хората да мечтаят!

Излезе новият брой на Алманах „ФантАstika (2010-11). В него ще прочетете съжденията ми на тема: „За устойчивия растеж и зрелостта на човешката раса”.  Съставителят Атанас Славов е решил да постави статията ми в секция: „Бъдещето – начин на употреба”. Броят се очертава да е интересен, поне засега, като гледам заглавията.

Българският писател Калин Терзийски получи европейско признание.  Харесвам го като човек и като автор. Радвам се на успеха му все едно, че е мой. „Има ли кой да ви обича?” е въпрос, който всеки трябва да си зададе и текст, който всеки трябва да прочете.

Жан Мишел Жар дойде на крака в България. Остана почти незабелязан от медиите, заети да отразяват предизборните напъни на чичковци и лелички с европейски амбиции. Които твърдят, че могат да променят нещо. Занимаваха ни повече с тях, отколкото с човека, който действително промени нещо – световната музикална сцена.

Такива са нещата, които вълнуват един писател в предизборните дни.

Ако политиката беше мръднала поне колкото науката, технологиите и бизнеса, сега нямаше да гласуваме с двуметрова бюлетина. В началото на 21-ви век! И, може би, щяхме да живеем в съвсем различно общество.

Тя (политиката), обаче, си остана на нивото от 1991-ва година. Гледам плакатите, чета лишените от смисъл платформи и се питам: „Има ли още хора, които се връзват на такива неща?

Оказва се, че има. Повечето хора се връзват. И поглъщат обещанията за промяна с по-голям апетит от предизборните кебапчета. А мен дори едно предизборно кебапче не се намери кой да ме почерпи, хаха. Канят ме само на скучни беседи с пропаганда. Сещат се, че в България имало артисти, пишещи хора, „представители на културата”, че моят град съществува на картата. Връщам поканите с любезната уговорка, че ще дойда следващия път, когато се поинтересуват от мен, но изборите няма да са вдругиден…

Доверието ми в политическата система отдавна напусна „кота нула”. През последното десетилетие то бавно, но сигурно пълзи надолу и заема все по-отрицателни позиции. Виновни за това НЕ са политиците, моля ви! Ние си ги заслужаваме. Тези хора изцяло отразяват нивото на средностатистическия българин-гласоподавател, което, ще ме прощавате, не е никак високо. Посетете някоя чалга дискотека в петък вечер и ще разберете какво вълнува масовия гласоподавател. Ще видите докъде се простира хоризонтът на неговите мечти. Ще оцените колко струва идеалът на простолюдието. Хората, които сега заемат 100% от медийното пространство и време, отговарят напълно на този идеал. Евтини са.

И откровено ме дразнят. Дразнят ме не като кариеристи, защото амбициите са си проблем на амбициозните хора, дразни ме убеждението им, че могат да променят каквото и да било.

България е незначително парченце от гигантския световен пъзел – един „механизъм на скачените съдове”. В него текат икономически и политически процеси, в които ние винаги сме обект, а не субект. Ще се справиш с „кризата”, ама друг път! Искрата пламна зад океана, раздухаха я медиите в цял свят, до степен на пожар, а някой тук, на село, с общинския си бюджет ще противодейства на всичко това ли? Двадесет години е обслужвал частни икономически интереси и още 20 години ще го прави. Дават го вече дори по телевизионните сериали. Банален сюжет!

Или ще водиш независима външна политика? Политиката на България никога не е била независима. Дори когато е печелена с войни. Едно такова малко, пренебрежимо петно върху картата, където комплексите са повече от ресурсите, няма право на собствено мнение. Просто така е устроен светът. Историята се пише от силните на деня. Българският кмет и българският президент, за съжаление, не попадат в тази категория.

Но плакатите им говорят друго. Твърдят, че именно тези хора могат да променят нещата,  защото…са те. И това е основният им аргумент!

Имам икономическо образование. Следя икономическата статистика. През последните 20 години българинът е на първо място в Европа по стандарт на живот и по цена, на която продава труда си. Отзад-напред. Отпред-назад е първи само в класацията с болестите, от които се умира.

И никой не успя да промени това. Нито А, нито Б, нито В, нито Г, З и Ж. Сега идва Й –твърдейки, че ще промени нещата, защото е Й…

Ще гласувам на тези избори отново. Ще гласувам, за да ви държа отговорни – вас, хората от плакатите.

Защото няма право на претенции само този, който няма мнение. Системата е назадничава, изглежда неприлично зле, но липсва друга, с която да я заменим. Такива са нещата в момента. Такива са днешните лидери. Такова е нивото на съзнание, до което е стигнало българското общество. Кандидатите напълно го отразяват. Гласуваш, не гласуваш, винаги ще правиш секс с политиците от пасивната страна. Не е ли по-добре веднъж на 4 години, поне, да си избираш партньора?

Призовавам всички, които четат този текст, да отидат да гласуват в неделя. За, против, срещу някого или в подкрепа на някого, няма значение! Просто гласувайте. Изразете мнение. Само сега се брои. Оправдайте милионите за печат на хартия. Платили сте си за тях! Не си стойте у дома. Ако го направите, ще ви назначат „служебен” партньор, който да ви „люби”. Ще ви го назначат хора без зъби в устата и без мозък в главата. В най-добрия случай, ще ви го назначат хора, които въобще не познавате.

После ще мрънкате и ще се оплаквате от политиката. Да мрънкаш и да се оплакваш е жалко, но да мрънкаш и да се оплакваш, без да си изразил мнение, дори когато са ти го поискали, е два пъти по-жалко.

Нямате право да мрънкате, ако не гласувате в неделя. Можете само да стискате зъби.

Гласувайте и след това ги дръжте отговорни!

Тихомир Димитров

юни 11, 2009

Ще гласувам, за да ви държа отговорни!

Когато мъдрият човек печели, той прави така, че да спечелят всички. Когато глупакът печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали.

Уважаеми бъдещи ръководители на нацията!

За пръв път от доста време насам ще гласувам.

Ще гласувам, не защото ме спечелихте с предизборните си кампании.

Ще гласувам, защото имам намерение да ви държа отговорни за следизборната катастрофа, която предстои.

Ще гласувам, защото 80 годишни хора и хора без основно образование нямат право да определят бъдещето ми.

Ще гласувам, защото ми харесва да живея в страната си. Имам намерение да продължа да преследвам мечтите си тук, въпреки денонощните ви усилия да ме оставите без мечти!

Ще гласувам, за да ви държа отговорни!

Сигурно мислите, че е голяма далавера да се докопаш до властта?

Обаче знаете ли какво? Избрахте кофти момент! Полага ви се тежко наследство. Чака ви огромен провал. А аз ще гласувам и ще ви държа отговорни за него!

Наистина ли мислите да я карате по старому – „керванът си върви, кучетата си лаят”? Защото аз мисля, че прекалено дълго ви се разминаваше просто ей така! Целият свят се променя, ако не сте забелязали. С него ще се промените и вие. Или ще последвате еволюционния пример на видовете, които не се адаптират.

Започнахте ли вече да мислите какво ще правите с умрелите от глад пенсионери и със стотиците хиляди безработни догодина, след като излишъкът свърши? След като тежкото махало на закъснелия ефект от кризата се върне, за да ви измете от сцената?

Започнахте ли вече да разсъждавате откъде ще привлечете милиарди, за да спасите българската икономика? Или не ви остава време от схеми как да натикате милиони в собствените си джобове?

Един съвет – започвайте! Защото от неработещия износ, от неполучаващите заплата данъкоплатци, от закъсалите строителни предприемачи и от пустеещите курорти няма да съберете кой знае какво…

Защото българският народ е необичайно търпелив, но нищо не боли повече от шут на муле в долната челюст, след като му се изчерпи търпението.

Защото българският народ излиза по улиците само когато децата (родителите) му завият от глад, но тогава той трудно се задоволява само с постовете на своите управници…

Тежко наследство ви се падна! На ваше място бих се отказал веднага.

Дори да повярваме в абсолютно безумната идея, че имате намерение да работите за работодателя си – мен, а не за себе си през идните години, пак нямате никакъв шанс. Всички обстоятелства са против вас! Години ли казах? Пардон! Мисля, че няма да изкарате повече от година.

Кофти момент избрахте. Но виждам, че имате желание. Затова ще ви подкрепя с гласа си. Ще гласувам и ще ви държа отговорни!

Заедно с няколко милиона други българи.

Ето един малко по-различен поглед върху думичката милион.

Пожелавам ви успех на предстоящите избори! А после… после дупе да ви е яко!

Настъпиха времена на промяна, които се случват изключително рядко. Дава ви се уникален шанс да влезете в историята. Пак трупайте състояние! Като мъдрия човек, а не като глупака.

Възползвайте се, уважаеми бъдещи ръководители на нацията! Аз ще ви дам това право.

А после ще ви държа отговорни. Аз и още няколко милиона българи.

Тихомир Димитров