Писателският блог на Тишо

ноември 11, 2011

Подарете си едно по-добро „Аз” още сега

Снимка: чудеса.net

Часът е 11, датата – 11.11.11. Събуждам се в дъното на сатурновата дупка – точно три дни преди рождения ми ден, когато ставам на 33.

Събуждам се с ясна и кристално чиста идея – от онези, които идват само сутрин. Е, добре, де – преди обяд – в 11 часа, на 11.11.11. Поглеждам дисплея. Не само цифричките са единствената синхроничност днес. Но стават, като за начало.

Събуждам се с идеята да си направя един чудесен подарък. Да подаря на себе си едно по-добро „Аз”!

Егото е неизбежен спътник в нашия живот. Учител, от когото получаваме ценни уроци. За това ни е дадено. Не сме в състояние да го преодолеем, докато не научим всичките си уроци, а това, според гурутата, отнема повечко време – стотици, дори хиляди прераждания на тази греша земя.

Междувременно сме способни да превърнем егото си в един по-комфортен „аватар”, с който да ни е приятно да живеем. Това зависи изцяло от нас. Нищо не може да ни забрани тази привилегия. Никой не застава на пътя на свободата воля, дори Бог.

Защо да не „преместим стрелката” на коловоза, по който се движи нашият собствен “влак”? Защо да не превърнем живеенето със себе си в едно приятно занимание?

Въпросът е: КАК?

И аз си зададох този въпрос сутринта.

Веднага след ставането си човек обикновено ходи до тоалетната, а за там му трябва хубава книга – особено, ако е хапнал вкусен специалитет предишната вечер. Грабнах Кийосаки в бързината, защото нямах друго под ръка. Отворих на случайна страница и получих отговор на моя въпрос.

Прочетох нещо за системата на обучение. Писано е в съвсем различен контекст, разбира се, но чудесно отговори на сутрешните ми философски търсения в онова място.

Накратко, начините, с които можем да въздействаме най-убедително на  себе си и на околните, са подредени в следния ред (според степента си на влияние):

Чрез нещата, които четем

Чрез нещата, които слушаме

Чрез нещата, които говорим

Чрез нещата, които вършим

Чрез нещата, които вършим и говорим

С една дума, най-ефективният инструмент за промяна се оказват нещата, които вършим и говорим. Този текст ще има слаб ефект върху вас, ако не подкрепите нещата, които сте прочели, с думи и дела.

Възниква логичен въпрос: Нещата, които върша и говоря в момента, те отговарят ли на нещата, които би вършило и говорило моето въображаемо, по-добро „Аз”?

И какво представлява то?

Ами, въпрос на лично предпочитание, как какво? По-доброто ти „Аз” представлява всички онези неща, които си избереш.

Например, то може да бъде: щедро, богато, щастливо, приемащо и състрадателно, знаещо и внимателно, талантливо и одухотворено, може да живее в мир със себе си и с околните, да поддържа хармонични отношения със света, да се радва на отлично тяло в чудесно здраве и т.н.

Всичко, каквото ти харесва, може да бъде по-доброто ти „Аз”.

Въпросът е дали вече говориш и се държиш като човек, който притежава тези качества? Или по-доброто ти „Аз” си остава отложено за утре?

Отговорът на повечето хора е: НЕ.

Повечето хора говорят за лечение и се интересуват от болести, вместо да практикуват здраве. Повечето хора всеки ден се самоубиват с вредни  храни, алкохол и цигари, вместо да спортуват. Повечето хора презират богатите и успелите, защото вярват, че парите се изкарват трудно, а човек може да забогатее само с измама. Повечето хора са дребнави и стиснати по душа – мислят първо за себе си, после за всички останали, гледат как само да получават, а после нищичко да не дават. И очакват Вселенският закон да направи  някакво специално изключение за тях…Повечето хора работят нещо, което презират, но го правят от страх за физическото си оцеляване, а не с радост и с вдъхновение, каквито са истинските мотиватори в живота на един успял и щастлив човек.

Повечето хора всеки ден говорят и се държат като лузъри, щастието си непрекъснато го отлагат за утре или го поверяват  в чужди ръце, оправдават се с външни обстоятелства. Повечето хора лесно влизат в конфликт с останалите, хранят много пороци и съмнения, трупат нереализирани мечти, имат куп несбъднати желания…

Повечето хора са доста зле. Толкова зле, че не могат да търпят дори себе си. Това е така, защото повечето хора не говорят и не действат като своето по-добро „Аз”. Богатият, успелият, здравият, щедрият и талантливият човек не се държи точно така и не говори точно по този начин – не отлага здравето, просперитета и духовния си мир за утре, а живее с тях още сега.

Единственото, което ни остава да направим, е да започнем да се държим като по-доброто си „Аз” веднага, ако може днес, от този момент нататък…Правим ли го достатъчно дълго, отговорът няма да закъснее.

За целта, трябва да си представим едно по-добро „Аз”. Какви искаме да бъдем? Какво бихме притежавали няма никакво значение! По-важното е как бихме се чувствали, ако вече притежавахме всичко, за което мечтаем? Какво бихме говорили? Как бихме постъпвали? Как бихме реагирали в тази или онази ситуация – като се започне от опашката в магазина, мине се през работното място и се стигне до отношенията ни с другите хора? Какво би вършило и говорило по-доброто ни „Аз“ в контекста на обичайното ежедневие?

Външното винаги прилича на вътрешното и качествата на човека са тези, които определят условията му на живот. Качествата! Не вещите и случайните обстоятелства. Хората с труден характер имат необичайно трудна съдба. Забелязвате ли това?

Какви качества искаме да развием у себе си? Качества на мъдрост и просперитет или качества на бедност и духовна слепота? Изберете си тези качества, които харесвате най-много, намерете правилните думи и дела, които им отговарят и си подарете едно по-добро „Аз” още сега.

Тихомир Димитров

февруари 13, 2009

Ode to Creativity 1: Колко струват хиляда думи?

Напоследък пиша абстрактни позитивни текстове, които на пръв поглед нямат нищо общо с калта и кишата навън, демек – с реалния живот. И, докато аз пиша, животът си тече. Интересни неща се случват всеки ден.

Реших да напиша поредица от статии за идеите на млади, креативни хора, които възприемат „кризата” като „възможност” и „развитие”. Защото, докато светът се сдухва, тези хора действат. Човешката креативност винаги ме е надъхвала, но за нея е по-добре да се говори в трето лице, единствено число, отколкото по принцип.

Точно така смятам да постъпя.

В тази и следващите няколко публикации ще ви запозная с идеите на няколко души, които ежедневно променят света, в който живеем. Гледайте и се учете. Защото в България се случват много интересни неща всеки ден, които нямат нищо общо с помията, в която се опитват да ви удавят.

Още един лъч светлина от Тишо. С надежда за повече оптимизъм и личностно осъзнаване.

Започваме с Никола Райков, който днес ме очарова с идеята си да обяви хиляда думи за продан. 27 годишният уеб дизайнер от Стара Загора предлага интересна сделка на сайта си 1000wordsforsale.com , откъдето всеки желаещ може да си купи ключова дума, която води към собствения му сайт. Гордите притежатели на определена дума от внимателно подбрания списък имат правото да препродават линка (думата) на трети лица, като 50% от цената остава за тях.

Никола се е справил чудесно с дизайна, който красноречиво говори за графичните му умения. Той има намерение да инвестира спечелените пари в продуциране на филма „Влез” – по собствен сценарий, носител на награда от фестивала в Балчик.

Някои от вас ще кажат, че това е тъпо и самонадеяно, а други ще възприемат идеята за оригинална и дори – гениална. Аз съм от вторите. Ще ви кажа защо:

Първо, Никола вече е успял да продаде цели четири думи – legal, new, night и power.

Второ, проектът е англоезичен, което значи, че е отворен за целия свят и съвсем не разчита на българския бизнесмен-чобанин, който все още се съмнява в рекламата по принцип, да не говорим за нейния онлайн вариант.

Трето, десет долара на година за ключова дума в сайт, който има потенциала да стане изключително популярен, съвсем не е за пренебрегване като рекламна възможност.

Четвърто, идеята е новаторска, което автоматично й осигурява място в медиите и един нелош първоначален пи ар. Сещате ли се за онзи младеж, който отпечата луксозно копие на книгата си в един екземпляр и обяви, че го продава за стотици хиляди евра. Е, не знам дали си намери купувач, но вестниците в цял свят писаха за него и почти не остана телевизия, която да на го е интервюирала. Нещо подбно започва да се случва с Никола в момента. Лично той споделя в блога си, че общественият интерес към проекта му нараства значително и вече е прекосил националните граници.

Браво, Никола, браво, Райков!

Stay tuned, защото през идните дни ще ви запозная с още интересни, креативни хора, както и с техните предприемчиви идеи.

Тихомир Димитров