Писателският блог на Тишо

април 28, 2015

Не можеш да пренесеш тъмнината

zxvbxdng

Причината е, че тя просто не съществува.

Повечето от нас си мислят, че живеем в свят, където има борба на противоположностите: между доброто и злото, между щастието и нещастието, между дявола и Бога, между любовта и страха.

За щастие, всичко това е булшит. Булшит от английски жаргон e кравешки лайна или, по-точно, лайната на бик. Превежда се като „пълни глупости”. Няма битка на противоположностите, защото противоположности не съществуват. Поне едната им половина липсва. Невъзможна е „битка” между нещо, което съществува и нещо, което не съществува.

Нека поясня:

Страхът е липса на любов. Тъмнината е липса на светлина. Нещастието е липса на щастие. То затова се нуждае от частичката „не“. Тъмнината, страхът и нещастието са обратното на светлината, на любовта и на щастието, но не могат да съществуват самостоятелно. Едната половина просто я няма! Тя е възможна само като резултат от липсата на другата половина. Когато се появи светлина, тъмнината автоматично изчезва, но тъмнината не може да се появи в присъствието на светлина. Пробвайте да внесете тъмнина от нощта в стаята си така, както можете да изнесете светлина от стаята си навън – в нощта. Пробвайте да транспортирате тъмнината. Не можете. Не можете, защото тя не съществува.

Трябва да изключите светлината, за да създадете тъмнина. Но не можете да изключите тъмнината, за да създадете светлина. Ин и Ян не са битка на противоположностите, те са само знак, че чашата винаги е наполовина пълна. И никога наполовина празна. Мога да ти прелея част от съдържанието й, дори цялото, но не мога да ти прелея дори милиграм от липсата на съдържание…

Същото е и със знанието. Ние можем да пренасяме знание светкавично, по жицата, както пренасяме светлина. Но не можем да пренасяме не-знание по никакъв начин, защото няма контейнери за незнание – така, както няма и проводници за тъмнина.

Не можеш да пренесеш тъмнината, защото тя не съществува.

Това не значи, че трябва да омаловажаваме злото, страха, незнанието или гадостите в този живот. Значи само, че трябва да стоим по-близо до източниците на техните противоположности, които винаги печелят „битката”, защото са единственото, което съществува. Вакуумът, небитието, те не са точно обратното на материята и на битието, те са липсата на такова. Основната причина да ги виждаме е поради отсъствието на тяхната противоположност, а присъствието й гарантира, че до „битка” дори няма да се стигне, защото нещото не „воюва“ с нищото. Любовта никога не воюва по принцип. Войната е продукт на страха, тя е ясен сигнал за липсата на любов. Помислете върху това.

И стойте по-близо до светлината, по-близо до любовта.

Какво е тъмнината на Космоса, освен сцена, на която да изявят красотата си милиони грандиозни слънца? Наистина, нищо не е скрито от окото!

Нощта настъпва само при отсъствието на една-единствена звезда.

За да разкрие присъствието на трилиони други.

Тихомир Димитров