Писателският блог на Тишо

септември 10, 2009

Две и две прави четири

2+2 = 4. Елементарно, нали? Да, ама не! Само в математиката две и две прави четири, но дори  там може да се докаже по математически път, че това не е съвсем вярно. Все пак, да не забравяме: „Успоредните линии се пресичат в безкрайността…”

В бизнеса две плюс две никога не прави четири. Който знае закона на синергетиката, ще ме разбере. Две и две тук много често прави пет, шест, десет, че и нагоре…В противен случай нямаше да има сливания и поглъщания.

Ако двама студенти съберат по два лева и влязат в магазина, за 4 лева ще си купят неща, които после ще разделят поравно и всеки ще получи много повече, отколкото може сам да купи за два лева.

В обществото две и две никога не прави четири. Обикновено две плюс две е равно на единица, ако не и на нула. Тълпата е по-глупава от най-глупавия си член…Две глави мислят по-добре от една, ама друг път! Истината е, че когато няколко души се съберат на едно място, те просто спират да мислят. И ако няма кой да води стадото, нещата са зловещи. Примери – бол…

Какъв е изводът от всичко това?

Направи си го сам…

От момента, в който разбереш, че вместо да живееш живота си, някой друг ти го сънува, нещата рязко се променят. Първо се опитваш да контролираш съня, а после – направо се събуждаш. Това обаче е за напреднали.

Продължаваш да спориш? Обиждаш някого? Убеждаваш? Налагаш си мнението? Не се притеснявай, аз също го правя. Непрекъснато. Поне вече знам, че не трябва… Защото, ако двама души имат коренно противоположни мнения за някаква истина, то и двамата са прави. Винаги. Конкретен пример – адвокатската професия. Един адвокат може да защити невинен, но може да оправдае и престъпник. Зависи кой плаща. Но винаги използва доказателства. Убедителни доказателства.

Който търси – намира.

Започнеш ли да търсиш доказателства за някаква истина – задължително ще ги намериш. Направи си малък експеримент – започни да търсиш доказателства за противоположното на същата тази истина. Удивително лесно се намират…

Ето защо, не бива да правим генерални изводи за живота, базирани на личния си, безкрайно ограничен във времето и пространството, опит. Този блог е живо, дишащо доказателство за това, че не бива. Последните три години ги изкарах в раздаване на акъли. В спорене. В убеждаване. Можех да продължа така още 20 години, но реших да се събудя. „По-добре късно, отколкото никога”.

И така – аз се върнах. Изкарах едно страхотно лято и сега отново съм „на линия”. Липсвах ли ти? Защото ти на мене – да. Минавай от време на време, за да се позабавляваме заедно.  Обещавам, че ще ти бъде интересно.

Тихомир Димитров

април 8, 2009

Home, sweet home

Нямаше ме само един месец, а имам чувството, че съм отсъствал цяла година. Спокойно мога да заявя, че Пътят към Сантяго беше най-хубавата ваканция в живота ми. И най-поучителната. Чувствам се променен, но все още не зная точно как. Зная само, че е за добро.

Не съм сигурен дали ще пиша за Камино или повлиян от Камино, но със сигурност ще споделя някакви впчечатления. Обещал съм.

Малко е трудно, защото Камино е метафора на живота. Всеки трябва да го изживее сам. Всеки има  собствен Път, който винаги е различен. Дори още днес да тръгна отново, нищо няма да е същото. Най-малкото: хората няма да бъдат същите.

Трябва ми време да събера мислите си, да пъхна кабела обратно в главата и да се върна в Матрицата, към която принадлежа, защото тотално се откъснах. Такава ми беше целта.

Ако бях по-слаб, в момента щях да изживявам Голямата Следотпускарска Депресия, но не виждам това да се случва.

Напротив, с нетърпение очаквам пролетта да започне отново. Този път на родна земя. Мисля, че всеки път забравяме колко е яко.

Тихомир Димитров