Писателският блог на Тишо

януари 24, 2016

Защо безкасовото общество е кофти идея

sfbsdbsdb

Изт: moneymetals.com

Quintus Curtius е бивш офицер от военноморските сили на САЩ. Служил е в мисии пo целия свят. Уволнява се през 2000 година като майор. После завършва право и основава собствена кантора, където практикува и до днес като адвокат. Автор е на четири книги: „Тридесет и седем: есета за живота, мъдростта и мъжеството“, „Пантеон“, „Стоическите парадоски“ и „Пътеки“. Пише в блога си с намерението „да образова, да забавлява и да вдъхновява“. Настоящата статия се превежда и публикува с любезното съгласие на нейния автор:

Защо безкасовото общество е кофти идея
Която правителствата и финансовият елит обожават

Предполагам, читателите няма да се изненадат, че една страна като Швеция, този рай на земята, оглавява похода към един нов Елизиум на социалната „свобода” и „справедливостта”, дори може да се пошегувате на тема „финансова социална справедливост”. Скорошна статия в Ню Йорк Таймс обсъжда намерението на Швеция да се отърве от кеша изцяло. И рисува една доста обезпокоителна картина.

Въпреки факта, че финансовите измами в Швеция, извършени по електронен път, достигат 140 000 на година (над десет пъти повече в сравнение с едно десетилетие назад, според Министерството на правосъдието), властта е решена твърдо да принуди населението да използва пласмаса (дебитни и кредитни карти) или електронни пари, за да пазарува продукти и услуги. Някои банки, очевидно, дори вече не приемат пари в брой и изобщо не поддържат такива в наличност.

Заплахата, естествено, е във факта, че така всяка финансова транзакция ще оставя някъде следа, което ще я направи лесна за проследяване. Ако нещо се записва, то задължително се следи, независимо от опитите на властите да „масажират” избирателите си, че това не е така. Винаги е така, просто зависи доколко и как се следи. И, както обикновено, подобна „иновация” се поднася в опаковка от суперлативи колко „полезна” ще бъде за всички.

Защо това не е така

Ако се абстрахираме от проблема с личната неприкосновеност, който сам по себе си би трябвало да е достатъчен, за да не се привежда подобен план в действие, съществуват още доста убедителни аргументи защо преминаването към безкасово общество е една кофти идея:

Първо, то допълнително ще маргинализира бедните, неуките и по-старите, най-вече пенсионерите, които са свикнали да купуват всичко в брой и, освен това, са дълбоко подозрителни (с основание) към системите за електронни разплащания.

Второ, то ще окуражава хората да харчат фриволно, тъй като плащането за нещо през смартфона става бързо и лесно. Това ще задълбочи съществуващите вече проблеми с дълговете, хазарта и всички видове безотговорно поведение. В интервю студент от университета в Гьотеборг признава, че ако има в джоба си банкона от 500 крони, ще помисли преди да я развали, но за прехвърлянето на същата сума по електронен път не би имал никакви психологически колебания.

Трето, притежанието на физически пари (банкноти и монети) наистина не струва на притежателя им нищо друго, освен инфлацията. В същото време електронните пари лесно, ама много лесно ги хваща „ерозията” под формата на такси, комисионни и всички онези игри, които финансовите институции обичат да играят със своите клиенти.

Четвърто, банките наистина способни и готови ли са да обслужват милионите и милиарди микротранзакции, които ще възникват всеки ден? От своя 15 годишен опит с финансовите институции съм научил, че на тях им е трудно да организират дори рулата си с тоалетна хартия. А на мен ми е трудно да си представя как средностатистическият провинциален чиновник ще бъде достатъчно компетентен, за да обслужва толкова много транзакции ефективно и без да греши. Грешки, естествено, ще се допускат всеки ден, а ние всеки ден ще си плащаме, за да се учат на наш гръб как да не ги допускат. Само почкайте и ще видите!

Пето, дигиталните валути са по-уязвими към измами, посегателства, кражби и терористични атаки.

Шесто, дигиталните валути може да ускорят допълнително провала на американския долар като световна резервна валута. В чужбина циркулират огромни количества долари. Възможно е техните притежатели да започнат да ги продават масово, като реакция към несигурното бъдеще на електронния свят.

Не е учудващо, че правителствата и едрият бизнес работят ръка за ръка в постигането на един такъв „блян” като безкасовото общество. Каква е истинската им мотивация? Както винаги, става дума за власт, за контрол и за печалби. Правителството иска повече власт и контрол върху своите граждани, а едрият капитал иска повече печалби.

Правителствата и големият бизнес са влюбени в идеята

Превръщайки всичко, дори купуването на дъвка, във финансова транзакция, банките си гарантират възможността да припечалват мастодонтски суми от такси и комисионни. Те съвсем законно ще си откъсват парченце от всичко, което минава през ръцете им и то – от абсолютно всичко! Лейф Троген, представител на Шведската асоциация на банкерите, е много зарадван от тази перспектива.

Разбира се, планът върви с идеята, че да нямаш кеш означава крадците да стоят далеч от теб. Така цялото население ще бъде ограбено от най-големите крадци.

Към момента сделките в брой са само два процента от всички финансови транзакции в Швеция. За САЩ това число е 7.7%, а за Еврозоната – 10%, макар да не ми се вярва на официалната статистика.

Въпреки това, правителството даде тактическото си одобрение на плана, като не направи нищо, за да го спре. Вече споменахме, че електронните разплащания оставят кристално ясна следа, която е чудесен инструмент за контрол върху населението и за събиране на данъци.

Освен това, хората ще бъдат бомбардирани допълнително от всякакви агресивни търговски и финаснови оферти, когато стане по-лесно да се разделят със своите пари. Пребъркването на електронни джобове е къде-къде по-лесно от пребъркването на реални такива. Цялата идея за „сигурността” е лъжа, пробутвана от правителството, за да легитимира своите намерения.

Една обезпокоителна история ни показва това, което трябва да знаем. По време на скорошна служба в Стокхолмската църква Филаделфия, банковата сметка на институцията е проектирана върху голям екран и паството е помолено да извади смартфоните си и да дарява. Всеки, който не го направи, би привлякъл излишно внимание върху себе си. Църковните организации забелязват, че подобни иновативни тактики значително увличават количеството на даренията.

Последното, от което Швеция се нуждае е повече натиск към комформизъм.

За мислещия наблюдател, дискусиите за или против безкасовото общество до голяма степен напомнят годините, в които правителствата се напреварваха да ни обясняват колко прекрасно би било, ако се отървем от връзката между валутите си и златния стандарт. „Повече ликвидност за повече просперитет”, проповядваше се тогава. И нека всякакви харчове да могат да се извършват без никаква финансова дисциплина!

В резултат днес хората работят все повече и повече за все по-малко и по-малко. Може би това, което наистина трябваше да ни кажат тогава е, че погребването на златния стандарт ще означава повече просперитет за правителствата и за елитите, но не и за обикновените граждани. Не твърдя, че задължително трябва да се върнем към златния стандарт, но според мен трябва да има поне някакъв начин валутите да възвърнат увереността си в своята стойност.

Трудно е да се чувстваш уверен в святкащото на компютърния ти екран номерче, което не можеш да пипнеш и видиш.

Валутите се нуждаят от поне едно от тези двете неща:

Може би най-добрият анализ тук би бил историческият. Така, както го виждам аз, всяка валута се нуждае от поне едно от тези двете неща, за да успее:

1. Хората трябва да вярват в нея, да имат доверие на вътрешния й интегритет. Такъв е принципът на всички хартиени пари, използвани от правителствата днес. Доколко тази вяра е оправдана е отделен въпрос.

2. Валутата трябва да има някакво истинско покритие (злато, сребро, мед и т.н.). Такива бяха старомодните пари. В предишните дни, поне на теория, всички пари бяха обезпечени от някакъв вид ценни метали.

Поглеждайки към електронната валута, можем да поспорим дали притежава едно от тези двете качества. Хартиените пари поне могат да се пипнат и да се напъхат в джоба. Дигиталните пари имат етерната същност на въздуха. Трудно е да им се довериш повече, отколкото на хартиените пари. И няма нужда да уточняваме, че дигиталната валута ще е последното нещо, обезпечено от ценни метали.

В заключение, няма как да не гледаме на безкасовото общество като на нещо различно от поредната схема, чрез която правителствата и едрият капитал ще ни контролират, ще ни наблюдават и ще ни накарат да си плащаме за тази привилегия.

Гост-блогър: Quintus Curtius