Писателският блог на Тишо

септември 28, 2007

Single White Male in da City

Да бъдеш сингъл уайт мейл ин да сити е приятно, преходно и понякога доста забавно състояние на тялото и ума. Говоря за младите, несемейни мъже на възраст между 25 до 30+ години, които дори да са обвързани, не живеят на семейни начала. Нито пък с техните. И най-важното – нямат деца.  Абе, ергени, един вид. Ергенлъкът е доста дискутирана и любопитна тема, а още по-интересна изглежда тя в началото на 21 век тук – в България. Ин да сити. Ще хвърля бегъл поглед върху петте опорни точки, които правят живота на съвременния SWMIC такъв, какъвто е. Отвътре.

Независимостта. Безспорно това е най-голямото предимство. Вече не си ученик, завършил си даже университета (може би), успял си да се измъкнеш изпод бащината стряха с или без помощта на двамата ти родители. Сега или живееш под наем или изплащаш някаква стогодишна ипотека. Прецакан си и в двата случая, обаче имаш работа и все пак изкарваш някакви пари. Вече никой не ти виси на главата. Та ти си независим! С родителите си ходите на гостита, които могат да бъдат доста приятни (заради топлата храна), поне докато не започнат задължителните скандали. С времето се научаваш да не спориш с тях, да се съгласяваш, а след това да правиш каквото си знаеш. Все пак, тяхното царство се разпростира до прага на входната им врата. Оттам нататък си ти.

Учителите и професорите, които ти поставяха оценки, също са в миналото. От време на време сънуваш кошмари, че не можеш да вземеш държавния, че си изтървал някаква заверка, колоквиум или, че те хващат да преписваш на класното по математика. Будиш се, облян в студена пот, оглеждаш се и те обзема моментално облекчение – ти си вече независим. Няма кой да ти поставя оценки. Вадиш дипломата от чекмеджето и я пипаш, за да се увериш, че си сънувал, да, истина е. Вече не си ученик. Отчиташ се само пред шефа. Ако пък си на свободна професия или частна практика, независимостта ти се умножава по сто. Затова й казват „свободна”.

Понякога кошмарите се повтарят и с дългогодишната ти приятелка. Будиш се и отново се успокояваш – сега си независим дори и от нея. Тя прехвърли 25-те, запозна се с много по-възрастен от теб и вече му е народила няколко деца. Живее с техните заедно с мъжа си. Или още следва. Или стои в къщи по цял ден, чисти акота, бърше повръщано, пере, глади, готви, чисти и извозва на принципа: „боса, бременна и пред мивката”, или пък си е наела детегледачка и домашна прислужница и се е превърнала в злокобна кариеристка, която изкарва четири пъти повече от тебе. Или е женена за новобогаташ. При всички случаи вече нищо не ви свързва. Ти си независим.

Дотук с плюсовете. „Свободата, Санчо, е велико нещо”, което в повечето случаи ти излиза доста скъпо. За разлика от повечето ти връстници, които все още страдат от илюзията, че е оферта да делят един апартамент с техните, ти трябва да се напъваш да изкарваш минимум 200-300 кинта повече от тях на месец. Защото ти трябват пари. Парите никога не стигат. За наема или за стогодишната ипотека. За веро, за прах за пране, за сапун, за омекотител, за  мебели, за дрехи, за паркеточистител, за тока, за парното, за колата, оп, май станаха минимум 400-500 кинта отгоре, а не само 200. Именно това е причината, поради която Ти се развиваш, а те стоят на едно място. На тях не им се налага да си купуват безумни и безсмислени неща като омекотител, веро и прах за пране. Те са доволни от малките си заплатки, защото им идват джобни. Ти си винаги недоволен. Искаш още. И обикновено намираш начин да го получиш.

Научаваш се да готвиш. Знаеш откъде се пуска пералнята. Вече не мразиш прахосмукачката, а с ютията си говорите всяка сутрин преди работа. Наясно си намаленията и в Метро и в Била. Можеш само срещу 50 лв да си напълниш хладилника с продукти за един месец, които после ще ти се наложи да сготвиш. Купуваш си евтини, но качествени и удобни  дрехи, които ти стоят добре. Обикалянето по магазините вече не досада, а спорт по физическо оцеляване. Знаеш и можеш повече от синчетата на мама. Ти можеш да живееш техния живот, но те не могат да оцелеят в твоята действителност. Ти си независим. И това трябва да те прави горд.

Сексът. Доста относително понятие, което се случва на приливи и отливи. Тук важи принципът като вали – вали из ведро, като започне сушата – сякаш няма край. Когато  си с някоя мацка ти се лепят още поне две. Когато си сам, дясната ръка започва да нарича компютъра ти „мамо”. Защо се получава така? И аз не знам. Не могат ли нещата да бъдат малко по-равномерни, малко по-балансирани? Не знам. Явно жените имат някакъв първичен инстинкт, с който „подушват” дали се котираш в момента или не. Дали си вървежен. Дали имаш самочувствие. Дали изкарваш достатъчно пари.

Понякога завиждаш на семейните си приятели за това, че довечера ще имат какво да чукат, за разлика от тебе. Но не им завиждай. Всеки опитен човек ще ти каже, че бракът е убиец на страстта. Освен това, ти имаш куп предимства, за които семейните мъже могат само да мечтаят. Например: да се напиваш с приятели винаги когато ти е кеф и по всяко време на денонощието, да се излежаваш с дни пред телевизора или да ‘се разболееш” от работа и да прекараш една седмица някъде в планината, без да даваш обяснения на никого как, къде и защо, да играеш любимата си компютърна игра до пет сутринта, да излизаш с няколко момичета едновременно, без да се притесняваш, че това  може да ти струва къщата и/или колата.

Верно, техните дрехи са по-огладени и подредени от твоите, хладилникът им е по-пълен от твоя, а в кухнята им по-често има сготвена топла храна, но повярвай ми, те плащат прекалено висока цена за това. Принудени са да работят работа, която невинаги ги кефи, само защото е „сигурна”. Трябва да взимат детето от детската градина, да бъдат частен таксиметров шофьор на половинката в задръстванията всяка сутрин и всяка вечер, да понасят досадните й родители, тъпите й приятелки, да извеждат кучето на разходка по два пъти на ден – все неща, срещу които ти си напълно имунизиран. И какво получават в замяна – досадна свирка и то само при условие, че измият чиниите, изхвърлят боклука и/или сготвят преди това. Я пак си помисли, наистина ли трябва да им завиждаш?

Сватбите. Щом си минал 25 годишната възрастова бариера, значи ходенето по сватби е започнало да ти се превръща в нещо като бачкане. Освен ако не си пълен социопат и нямаш абсолютно никакви приятели, разбира се. Просто 25 е една преломна възраст, на която, както бях писал в статията си „Жената на 25”, момичетата най-често забременяват и респективно, се женят за притежателя на авторските права. Или за някой балък, но това теб не те засяга по никакъв начин. Ти си колега, приятел, съученик, брат, братовчед или бивше гадже на въпросните момичета. И имаш невероятната възможност да преядеш и да попоркаш за сметка на чуждото нещастие. „Важното е младите да се обичат, ние с каквото можем, ще помагаме”, сигурно е дежурният ти лаф.

Гледаш с прискърбие и насмешка на скучните ритуали в съвета и в църквата, а после и на „оригиналните” сватбарски подмятания на диджея в някакъв огромен, социалистически ресторант. Знаеш целия репертоар наизуст. Толкова добре го знаеш, че можеш сам да започнеш да организираш сватби. Да бе!

От една страна, хем се забавляваш истински да разваляш синхрона, подскачайки пиян като кирка на хорото, хем се притесняваш, че цялата тази говняна история няма да ти се размине и на теб. Един ден ти ще си палячото в белия сватбарски костюм.  Един ден ти ще си ходещият на два крака татко-банкомат или не дай Боже – завряният зет.  И този ден може да настъпи много по-скоро, отколкото очакваш. Пази се. Мисли повече с горната си глава, отворко!

Иначе сватбите са хубаво нещо. Те често биват последвани от гостита и банкети по повод кръщенета, годишнини, нов апартамент, ново куче, нова дограма и всякакви „нови” поводи, които ти не бива да пропускаш, защото освен безплатно ядене и пиене, те предлагат шаферки, сестри, приятелки и братовчедки на булката, които, по стечение на обстоятелствата са в приповдигнато настроение, приемат те за близък, вътрешен, свой човек или най-малкото – познат, пият алкохол и в най-добрия случай също като теб се надяват да „забършат” нещо свежо за сметка на „бракуваните” хора.

Притеснява те обаче един факт, дори много сериозно те притеснява  – все повече и повече твои приятели започват да се обличат в палячовския костюм с папионката, да те канят на банкетите и кръщенетата си и постепенно да се превръщат в скучни родители или още по-скучни, отчуждени кариеристи, за които семейството, децата, работата, съпругата и всичко друго на този свят стои като приоритет преди теб. Започваш да губиш ценните приятелства от детските си години, започваш да оставаш сам. И може би точно това е причината един ден в огледалото да видиш палячото с папионката. Един ден, който може да настъпи много по-скоро, отколкото очакваш….

Роднините. Те са неразделна част от сватбите, любимите им теми са кога най-после ще си намериш по-сериозна работа и кога най-после ще ги зарадваш с един ревящ и акащ пакет бели пелени. Роднините са хубаво нещо, от мене да го знаеш. Стига да не им се връзваш много-много. И не става дума само за ревящия, акащ пакет. Ако си срещнал човека, който си струва, какво чакаш още? Става дума за това, че те винаги имат идеи за собствения ти живот, които са диаметрално противоположни на твоите. И въпреки всичко, роднините те обичат. Те са твоите хора. Ако ти се случи нещо лошо, те първи ще се опитат да ти помогнат, а не приятелчетата от квартала. Роднините са твоят безценен подарък от Съдбата именно защото нямаш възможност да ги избираш. Затова се грижи за роднините си, обичай ги и им се радвай, докато ги имаш. „Човек никога не е подготвен за раждането и за смъртта.” Така че роднините са неразделна част и от погребенията. Свиквай.

Приятелите са твоето спасение и утеха. Те знаят, че си прасе, че си виждал майка си (сестра си) гола и, че понякога не можеш да го вдигнеш. И което е още по-лошо, те знаят, че майка ти (сестра ти) са те хващали да мастурбираш. Пред тях няма нужда да се преструваш. Няма нужда да получаваш гастрит от задържане на вредните газове, както правиш на канапето или в леглото с новата си приятелка. Няма нужда да ходиш до тоалетната и да пускаш силно водата през пет минути, само защото вчера си хапнал „Свинско по сечуански”. Те са хората, които те приемат такъв, какъвто си. Харесват те именно заради твоите недостатъци. Така че, ако четеш това и все още си Single White Male in the City, пази приятелствата си с усърдието на Доберман пред милионерска вила в Бояна.  Именно те са най-голямото ти богатство.

Тихомир Димитров