Писателският блог на Тишо

февруари 21, 2019

За мишките и хората

Изт: HowStuffWorks @ Youtube 

През 1968 година Джон Калхун, американският учен-етолог (специалист, изучаващ поведението на животните), прави интересен експеримент:

В изолирано помещение с високи стени, Калхун създава „мишия рай“ – една утопия, в която мишките имат идеални условия за живот: комфортна температура, постоянен достъп до прясна храна и вода, непрекъснато снабдяване с материали за изграждане на нови миши гнезда, редовно почистване и дезинфекция на помещението, денонощен мониторинг и ветеринарен контрол (достъп до неограничено здравеопазване). Целта е да се проследи поведението на гризачите в условия на пълно свръх-задоволяване.

Първоначално в „утопията“ са настанени 4 двойки бели мишки. Новите заселници на „райската колония“ го удрят на живот: ядене, пиене, „тез трите работи“, спане по цял ден и после пак: секс, храна, вода, забавни игри и развлечения, сън, секс, храна, вода, гоненица из „прекрасния нов свят“, строителство на нови гнезда, раждане, отглеждане на малки и т.н. Постепенно колонията се разразства от 8 до 2200 бели опашати обитатели. Междувременно се случват няколко интересни неща:

Установяват се кланове. Перфектните условия в колонията удължават продължителността на живота и най-едрите доминиращи самци не са склонни да делят нито уютните си гнезда, нито харемите си от млади самки със „сополанковците“ от новите поколения. Оказва се, че има дефицит в рая – появява се „ресурс“, който преуспяващите колонисти не съумяват да си поделят справедливо и това са утробите на женските във фертилна възраст. Опитите на младоците да се размножават с тях завършват често с отхапана опашка или с кървави следи по бялата миша козинка.

Появява се класата на отхвърлените. Калхун забелязва сериозни психически отклонения у прокудените млади самци, които заживяват отшелнически, след като достъпът им до фертилните женски е отказан. Те спират да преследват женските, но и отказват да изпълняват обществените си функции: не пренасят строителен материал за нови гнезда, не защитават бременните, не участват в груповия живот по никакъв начин. Избягват контакти със себеподобните си и умират в отшелническите си убежища.

Всичко това прави женските по-агресивни. Оставени без традиционната защита от младите мъжки на клана, те се нахвърлят върху всеки индивид, който ги приближи. Проявяват агресия дори към своите малки, като нерядко ги изяждат. Възникват проблеми с раждаемостта: малките се износват все по-трудно, много мишлета са мъртвородени, живородените често стават жертва на агресия. Майките зарязват малките си без грижа и също заживяват в изолация. Хомосексуализмът и канибализмът стават ежедневие в „рая“.

Появява се кастата на красивите – мишоци, които по цял ден се пощят, приглаждат си козинката, спят и хапват обилно, но не проявяват никакъв интерес към размножаване.

И настъпва демографски срив. Наричат го още „ефектът Калхун“:

Без външна намеса популацията на „мишия рай“ се срива от 2200 до нула. На 1780-тия ден от експеримента в „утопията“ умира последният индивид. Експериментът на Калхун получава широка разгласа: първоначално в пресата, а после в интернет и така до днес. Обект е на оживени дебати онлайн.

Повечето анализатори възприемат твърде опростенческия подход да сложат знак за равенство между мишките и хората. Апотеози на апокалипсиса поучително размахват пръст: „Аз казах ли ви докъде ще доведе деградацията на съвременното консуматорско общество? Ето, експериментът го доказва! Да не речете после, че не съм ви предупредил! Краят е близо!“

Има няколко проблема в едно такова твърдение:

Първо, ние хората НЕ живеем в утопия. Далеч сме от нея. Не всички имат гарантиран постоянен достъп до храна, питейна вода, медицински грижи и покрив над главата, както и не всички се радват на постоянно добър климат в хигиенична околна среда. Огромна част от популацията на планетата е лишена от тези неща.

Второ, ние хората не сме заобградени от висока стена, която не можем да преодолеем. Можем да се придвижваме из цялата планета. Планираме да заживеем и на други планети дори.

И трето: най-същественото, което всички апотеози на Апокалипсиса пропускат, е човешкото ingenuitiy. Не се сещам за подходящ термин на български. Ако има такъв, то той би бил нещо средно между изобретателност и дръзновение – качеството, което е превърнало пещерните хора в строители на ракети и колонизатори на други планети. Ние, хората, не сме в сто процентова зависимост от околната среда, научили сме се да я променяме. Безспорно част от обществените девиации в „мишата утопия“ се наблюдават и на ниво съвременно човешко общество:

Имаме „недоброволно целомъдрените“ като аналогия на кастата на отхвърлените.

Имаме и „мъжете, които поеха по своя път“ като аналогия на кастата на красивите (донякъде).

Дори аз съм писал за „Самоубийството чрез благоденствие“.

Но тези отклонения от социалните норми, ако могат така да се нарекат, са твърде незначителни, буквално нищожни, от статистическа гледна точка, на фона на седемте милиарда обитатели на планетата Земя.

Да, най-развитите и проспериращи страни действително застаряват и действително бележат спад в раждаемостта до нива под коефициента на заместване, затова приликата най-често се търси между тях и случилото се в „мишата утопия“, но тези общества нито са утопии, нито случващото се в тях е необратимо, тъй като недостигът на млади хора и на жени във фертилна възраст лесно се компенсира от миграционните потоци.

Накратко, хората не са мишоци.

Всичко, което експериментът на Калхун доказва е, че животът в затвора не става. Интелигентните бозайници просто не виреят в плен. Отделни нации може да се въздигат и да изчезват, но човечеството, като цяло, не е застрашено от свръх-задоволяване. Такова просто не съществува. Според Световната здравна организация 2.1 милиарда души нямат достъп до чиста питейна вода, а 4.5 милиарда живеят в опасна за здравето им, нехигиенична среда. Има какво още да се желае. Именно тези проблеми тласкат прогреса напред. Ако не се избием помежду си от алчност, може би все някога ще построим човешката утопия, но дори тя няма да бъде проблем за оцеляването на нашия вид. Заради човешкото ingenuity. Опростенческият паралел между мишките и хората просто не е необходим. Ако мишките бяха умни колкото нас, ние щяхме да живеем в техните бунища и канализации, а не те – в нашите. Просто защото са повече.

Ще завърша с това, с което започнах – Джон Калхун е етолог – етолозите изучават поведението на животните, а не на хората. Целта на експеримента му е да изследва социалната динамика при гризачите в определена среда, а не да търси дефектите на човешкото общество в поведението на белите мишки. С последното се занимават само недообразовани люде в преследване на евтината сензация.

Тихомир Димитров

март 1, 2017

Социален експеримент: една нощ пред телевизора

abadsbds

Скрийншот: nonsense.tv @ Vimeo

Часът е три сутринта. Аз и моето безсъние лежим с дистанционно в ръка.

Натискаме „бъстър бутона“, а.к.а „пауър копчето“ и екранът оживява:

Брадясал тип спори с дългокрако момиче защо вече няма български футбол в България… Разговорът между двамата бива рязко прекъснат от реклама на сироп против кашлица. После на хапчета против главобол. И после на крем против бръчки… Next:

Кино канал. Чакам да се случи нещо, т.е да започне някакъв филм, но се оказва, че гледам само трейлъри, които непрекъснато се повтарят. Next:

Човек с велурено сако и пърхот по раменете убеждава млада студентка в студио с фототапет за фон колко яко е тя да остане в родината завинаги и да упражнява „вишите“ си по икономика, социология и политология в кол-център. Младата дама има други планове за живота, но не успяваме да ги научим, тъй като се обажда почерпен зрител, който задава многопластов въпрос за масоните, бермудския триъгълник и извънземните, подозирайки някаква връзка между тях. Прекъсват го с реклами. Next:

Документален филм за древните религии. Човекът изклал десет хиляди поклонници, защото не били от неговата вяра. Споко, случило се е в Африка. През Античността. Паля цигара, наливам си вино. Next:

Бяла мечка разкъсва нещо, което може би е човек. Оказва се, че не е човек. Полярно животно е. Кожухчето на мецаната е неприятно обагрено в червено. Next:

Презоекански ром-ком. За незнаещите, това е съкращение от „романтична комедия“, в която „доброто момче“ винаги получава „хубавото момиче“ накрая. Граничи с научната фантастика, като жанр, но му липсва присъщият за последната научен реализъм. Next:

Злите новини от деня: Тридесет ранени тук, петдесет жертви там. Животът поскъпва. Има криза в политиката, в бизнеса, в икономиката и в международните отношения. Има нови болести. Положението се сговнява. Бедствия, аварии и наводнения по целия свят. Престъпления. Next:

Тигър разкъсва турист в зоопарк. Next:

Акула захапва невнимателен водолаз по лицето. Оказва се, че не е добра идея да си подаваш главата извън решетката. Гледал съм го в Ютуб. Next:

Аматьорско порно с много лошо качество. Next:

Злите новини отново. По друг канал. Времето предстои да се влошава. Високи сметки за ток. Политическа несигурност. Бунтове и катастрофи по света. Пожари. Next:

Темата е екология. Или по-точно как се преработват фекалните отпадъци в питейната ни вода. Не знам дали искам да знам. Next:

„Кексът и градът“. На кака са й свършили паричките. Нуждае се от апартамент в Ню Йорк, но поддържа само колонка в списание. Банките не са готови да я затрупат с милиони без сериозен източник на доход, а спестяванията й са нулеви – профукала ги е всичките за обувки и за десерти. Започва да пести и да пази диета. После отива в офиса на някакъв зализан тип, който й предлага 30 бона… Next:

Пак новини. Всичко се влошава. Навсякъде. В целия свят. Броят на жертвите расте. Само щастието намалява. Next:

Реклама на домашни „фитнес уреди“. Топиш мазнини, докато си седиш удобно на канапето пред телевизора. Next:

Пак порно. Хубаво качество. Грозни герои. Next:

Хитове от 70-те. Next:

Поп-фолк лудница за маняци. Какво ще кажеш да се напием, да се сбием и после пак да се напием? Датичеститяли? Next:

„Покажи на тея хора…“ Next:

Стара руска комедия от вемето на комунизма. Действието се развива във влак. Next:

Гадателка разваля магии и познава всичко по рождената дата! Next:

Злите новини. Открили са длъжник за 30 лева и са го осъдили по бързата процедура. Кредитен милиардер дава пространно интервю, в което обяснява, че кредитните милионери са просто леваци, които трябва да останат завинаги в миналото заради своята некадърност, липсва на размах и въображение. Next:

Кралска кобра се изправя на човек, който непрекъснато я дърпа за опашката. Змията се опитва да избяга, но човекът я дърпа отново и отново към себе си. Обяснява колко агресивно е това животно! Кобрата най-после успява да го „перфорира“ и да се скрие под един камък. Човекът мърмори, че ръката му се подува! Next:

„Иновативна формула за вашата нова кожа“. Next:

Уау, наистина можеш да си приготвиш закуска, дори хладилникът ти да е абсолютно празен, копеле! Следи ми мисълта внимателно, лек: хвърляш единственото яйце върху нагорещения тиган, ако нямаш мазнина не е проблем – така или иначе никога не си го мил този тиган, винаги има засъхнала мазина по тефлона, трябва само да го затоплиш на котлона. След като се опече яйцето, пъхни го между две филиии, почернели в тостера или на същия тиган, ако нямаш тостер, за да не миришат на мухъл, после добави кетчуп, колкото и да е стар, киселичкото е добре за храносмилането, скъсай парченце от посинялата маруля, която се подава издайнически от кошчето ти за боклук вече трета седмица, откакто онзи веган-съквартирант те напусна, после напъхай всичко това в микровълновата или го доовъргаляй в мазното на котлона и уау – след 3 минути имаш перфектната закуска за шампиони, братле, без дори да си похарчил един цент! Вкусен, здравословен, домашен бургер! Next:

Предаване за изпълнения с предизвикателства живот на каналните плъхове в Ню Йорк. Разбирам, че са доста повече, доста по-едри и доста по-смели от онези, които съм срещал в избата на село. Next:

Индийски сериал. Едно лице заема целия екран. После друго лице заема целия екран. После трето. Това може да продължи вечно. Next:

Свършиха каналите. Завивам се през глава и заспивам под звуците на фантастичен филм от 70-те, в който раса интелигентни октоподи превзема Земята…

Сънувам сепии в народни носии, които носят чаршафи, за да се предпазят от слънцето и непрекъснато се оплакват, че няма вода. Което не им пречи да правят секс с дървени джуджета на фона на класическа музика. Събуждам се до пълен пепелник, полупразна бутилка от вино и съвсем леко окапана тениска. Не помня кога съм я свалил. По телевизора текат повторения на злите новини. „Боди каунтът“ расте, но Третата световна война се отлага. Поне засега.

Навън започва да просветлява…

Отварям прозорците.

Мирише на пролет.

Тихомир Димитров

%d блогъра харесват това: