Писателският блог на Тишо

март 10, 2015

Три изпитани упражнения за самоусъвършенстване

Периодът, в който ги прилагах (близо шест месеца) се отпечата в съзнанието ми като ярка, многоцветна дъга – период на бурно развитие и растеж, на непринудена радост от живота. С удоволствие бих го повторил, затова ги припомням на себе си (и на вас) с някои съкращения. Оставил съм само най-важното. Работещото. Благородно завиждам на тези, които ще ги опитат за първи път:

Упражнение 1. Денят на мълчанието

Всеки понеделник и четвъртък

Мантра: Мълча повече, отколкото говоря“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки понеделник и четвъртък, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Дава възможност да се разбере по-добре света около нас, разкрива истини за хората, които участват в живота ни, осигурява преки пътища към опознаването на собствената личност.

Метафизични резултати: Увеличава духовната сила. Към мантрата може да се добави: „…и така получавам сила”.

Приложение: „Мълча повече, отколкото говоря“ е ясното и категорично намерение, с което се събуждате от сън всеки понеделник и четвъртък. После ще ви обясня защо е толкова важно упражненията да се правят в едни и същи дни от седмицата. Тук не става дума за будистко мълчание. Говорете, но само когато е необходимо, наложително или неизбежно. Сведете говоренето до минимум. Отговаряйте само с „Да” или „Не”. Не се обяснявайте и не си мърморете под носа. Ценете тишината. Наблюдавайте. Бъдете пестеливи с думите. Представете си, че за всяка дума ви глобяват с по един лев. Общо взето, целта е да се постигне заявеното в мантрата: да говорите по-малко, отколкото сте мълчали. В рамките на деня.

Внимание! Упражнението е трудно – много по-трудно, отколкото си го предстаяте и поне десет пъти по-трудно, отколкото изглежда в описанието! Необходими са повторения, два пъти в седмицата, всеки понеделник и четвъртък, за изграждането на навик, който е способен да ви донесе практически резултати. Част от тях са: житейска мъдрост, увеличена концентрация, разбиране за света,  „проглеждане“ и духовната сила. Но има още много. Ще оставя на вас да ги откривате и непрекъснато да се изненадвате (приятно) от резултатите.

Упражнение 2. Денят на изобилието

Всеки вторник и петък

Мантра: „Не приемам нищо за даденост“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки вторник и петък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Прави човека богат и доволен още сега. Заученият навик, с който живеят повечето хора, е да се фокусират върху нещата, които нямат или, които искат да имат (т.е пак нямат), вместо да обръщат внимание на нещата, които вече притежават. Това упражнение отклонява вниманието от класическия навик, като го замества с нов – фокусирането върху нещата, които реално притежаваме, но сме свикнали с тях и ги приемаме за даденост. Чрез благодарност и признателност за действителното им съществуване, ние получаваме удовлетворение още сега.

Метафизични резултати: Увеличава изобилието в материален план, колкото и невероятно да звучи. Не е имало ден на благодарността, в който да не съм получавал подаръци, приятни изненади, безплатни услуги, ваучери, пари или други материални придобивки безвъзмездно, т.е без да ми се налага да си скъсвам задника от бачкане за тях или да съм задължен да ги връщам по някакъв начин.

Приложение: Намирайте си поводи да благодарите за всичко, което ви заобикаля и за всичко, което преживявате в момента. След време ще се научите да благодарите дори за привидно „лоши” неща, като главоболие или стомашно разстройство, например. Ще разберете, че те също имат смисъл и, че не ви се случват случайно, а за ваше добро.

Благодарността е не само приемане, каквото препоръчват всички мъдреци за по-щастлив и по-съзнателен живот, тя е приемане с искрица екстаз!

Обръщайте внимание на нещата, с които сте свикнали и благодарете за тях – наум или на глас, но искрено, в сърцето. Благодарете за слънцето, за въздуха, за водата, за покрива над главата си, за храната на масата, за здравите си ръце, тяло и крака, за бистрия си ум, за вродените ви таланти, за семейството, което ви обича и подкрепя, за това, че се будите точно до този човек сутрин, за това, че се будите изобщо, че дишате и, че сте живи…Така ще станете богати и щастливи още сега, няма нужда да отлагате щастието си завинаги в бъдещето, бидейки заети непрекъснато с реагиране на настоящите обстоятелства. Те нямат край. По-добре да сте заети с изобилието. Благодарете дори за „неприятностите”. Така най-лесно ще ги накарате да изчезнат. Съдбата ще се погрижи за допълнителните „бонуси”, които също няма да спират да ви изненадват. Още инструкции за това упражнение можете да прочетете в „Третият път към изобилието”.

Упражнение 3. Денят на свободата

Всяка сряда и събота

Мантра: „Днес постигам с лекота“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всяка сряда и събота от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Изгражда навика да не се вкопчваме в определени цели на всяка цена или по-точно – в начините за тяхното осъществяване. Развива търпението. Дарява свобода. Вдъхва спокойствие и увереност в собствените сили. Щом станете с такава нагласа и цял ден непрекъснато си повтаряте, че днес постигате с лекота, има голяма вероятност наистина да започнете да постигате с лекота, да не сте толкова вкопчени в крайните резултати, но и да се отказвате гъвкаво от действия, които ви създават трудности в момента, заменяйки ги интуитивно с много по-добри решения, които ще ви хрумват буквално от нищото.

Развива интуицията.

Метафизични резултати: Цялото Битие се подрежда зад възникващите у вас идеи и започва да ви подкрепя. Всичко, което си наумите, го постигате с невидимата мощ на нещо, което сякаш се е наговорило да ви помага на всяка цена. Започвате да вярвате в собствените си способности и наистина получавате свобода…да избирате…по-смело от преди. Дори да не стават точно така, както ги мислите, нещата винаги се получават, дори по-добре, отколкото сте ги намислили, но (може би) по съвсем друг, неочакван начин. Свободата, която дава упражнението е необходима, за да не се вкопчвате в определени начини, по които трябва да станат нещата. Според вас. Това ви прави по-гъвкави. Онова, което търсите, така или иначе, ще го намерите. Онова, което искате, ще го получите и то – с лекота. Просто може да не е по начина, по който си го представяте. Въпрос на навик. Ще свикнете с времето.

Приложение: Още с отварянето на очите сутрин, нека първата ви мисъл да е „Днес постигам с лекота”. Напомняйте си я непрекъснато, превърнете повторението й в основната „задача” за деня. Повтаряйте си я докато нещата се закучват, повтаряйте си я и докато нещата действително се получават с лекота. В първия случай „възелът” се „разплита”, а във втория успехите ви ще се мултиплицират (и ускоряват).

Внимание! Това е най-забавното от трите упражнения. Срядата и съботата ще се превърнат в най-любимите ви дни от седмицата. Ако сте достатъчно упорити.

В заключение

Както виждате, само неделята не е посветена на никакви упражнения. В неделя дори Господ почива. Неделята ще ви даде пространство и време да обмислите постигнатото през седмицата, да се вгледате в себе си и да откриете поразяващите начини, по които измененията, които тези упражнения внасят в характера ви, влияят върху условията от заобикалящата среда и непрекъснато подобряват качеството ви на живот.

Парадоксално или не, ще свиквате все повече с тези резултати и ще започнете да ги разглеждате като нещо нормално, а силата на упражненията с времето ще расте. Резултатите от тях също ще се увеличават – за сметка на усилията, които полагате.

Повторенията са особено важни, за да се усвои методът и да се затвърди навикът.

Упражненията са неразривно свързани. Нещата, които ви се получават с лекота, неизбежно ще предизвикват у вас все по-искрена, чистосърдечна благодарност и с това ще ги умножавате, а повишената духовна сила, която ви дава мълчанието, само ще ви улеснява в този процес.

Разделението на „тематични дни” също е важно, заради концентрацията. Ако се опитате да развивате и трите качества едновременно, няма да ви се получи. Трябва да се редуват. По два пъти в седмицата (за всяко упражнение) е достатъчно – колкото седмици пожелаете, докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.

Приятни приключения!

Тихомир Димитров

октомври 9, 2012

Три ефективни упражнения за самоусъвършенстване

Притиснат от външните обстоятелства, човек все по-често изпитва необходимост да погледне навътре към себе си. А когато опознае вътрешния си свят и процесите в него, той започва да работи над тях.

Но защо, по дяволите, упражненията за самоусъвършенстване са толкова важни?

Те не носят никакви приходи, не градят кариера, не създават нови приятелства, връзки, контакти, не издигат в обществото, не осигуряват власт (над останалите). Общо взето, упражненията за самоусъвършенстване изглеждат като чиста загуба на време…

Аксиома: Един ден всички ще умрем

Хипотеза едно: Съзнанието се запазва след смъртта.

Хипотеза две: Всичко изчезва след смъртта, включително съзнанието, спомените и всякаква следа от личността.

Всеки е свободен да вярва в каквото си пожелае, но аз избирам да вярвам в хипотеза номер едно и ще ви кажа точно защо:

Първо, за верността й има повече доказателства, отколкото за верността на хипотеза две: интервютата с пациенти, преживели състояния близки до смъртта, документирането на астрални същества, аурата на човешкото тяло, неговият електромагнетизъм, видим дори за обикновените уреди, осемте грама и т.н. Знаете ги тези неща. Няма да се задълбочаваме в тях.

Единственото „доказателство” за другата хипотеза е страхът от непознатото. Но, преди всичко, искам да подчертая, че тя е в разрез с един от основните физични закони, а именно: енергията не се губи, тя само променя формата си. Тялото също не се губи. То променя формата си, за да се превърне в храна на други физически форми. Значи и съзнанието не се губи. Някои казват, че в новата му форма, извън пределите на тялото, то има повече сетива и може да пътува със скоростта на мисълта. Ще поживеем и ще видим…

Да, горното е само хипотеза, но това е по-логичната от двете единствено възможни хипотези. И по-обнадеждаващата. Аз предпочитам да вярвам в нея.

Очевидно не сме в състояние да замъкнем тялото си отвъд. Очевидно не можем да вземем вещите си, титлите, контактите или социалния статус…

Ако, все пак, някакво съзнание остава след смъртта, то неизбежно е свързано с натрупания житейски опит и придобитите чрез (през) него знания, убеждения, навици, черти на характера…

За хората, които се концентрират изцяло върху външния свят, тоест: върху натрупването на вещи, имоти, връзки, престиж, социален статус, признание и т.н., смъртта е равнозначна на  фалит – досега никой не е успял да замъкне мерцедеса си отвъд…

Вещите стигат най-много до гроба и често биват изваждани от там по-късно, за да послужат отново на живите, които единствено имат нужда от тях.

Упражненията за самоусъвършенстване са изключително важни – те представляват единственото „наследство”, което ще вземем със себе си от тук. Евентуално.

Но те формират и вярвания, убеждения, нагласи, черти на характера, които по наше усмотрение, по наш избор, съзнателно сме способни да моделираме и да променяме още сега, докато сме живи. Когато не го правим, опитът ни се формира автоматично, под влиянието на външни обстоятелства, на които хаотично реагираме, вместо да се занимаваме със себе си.

Забележете, хората с труден характер имат трудна съдба. Конфликтните личности попадат по-лесно в конфликтни ситуации. Кое предизвиква кое и дали битът определя съзнанието е метафизичен въпрос, с който няма да се занимаваме сега. Ясно е като бял ден (дори без метафизика), че ако си нагъл, неприятен и конфликтен тип, има по-голяма вероятност да си изядеш боя. Не, че иначе си застрахован, де. Просто вероятността е по-малка.

Спорен е и въпросът доколко някой се ражда с конфликтен (труден, агресивен) характер и доколко той се формира под въздействието на средата.

Може да излезе, че и двете твърдения са верни, но при всички случаи човек има свободата да гради характера, навиците, мислите и убежденията си сам. Не да чака пасивно да му ги изградят отвън, реалността да му ги формира. Никой не е задължен да реагира автоматично на въздействията на околната среда, без да участва съзнателно в процеса. Не и след като има толкова много упражнения за самоусъвършенстване, които слагат юздите в твоите ръце.

В „Моето малко гениално откритие” писах, че имаме почти пълен контрол над процесите, които се случват в нас и почти никакъв контрол над процесите, които се случват във външния свят. Абсолютна загуба на време и енергия е да се занимаваме с неща, които нямаме властта да променим.

Опитайте се да ме опровергаете, като промените курса на долара, климата или предвидите някое земетресение, ако не ми вярвате… Малцина са тези, които виждат и малцина са тези, които могат да променят.

Но всички можем да променяме себе си, колкото пожелаем.

Дадените упражнения съм ги тествал лично, в продължение на месеци и чак сега се осмелявам да ги споделя с вас. Открих както практически, така и метафизични  резултати от тях, които внимателно са описани тук. Ползвайте ги по собствено усмотрение:

Упражнение 1. Денят на мълчанието

Мантра: Днес мълча повече, отколкото говоря

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки понеделник и четвъртък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Дава възможност да се разбере по-добре света около нас, разкрива истини за хората, които участват в живота ни, осигурява по-добри пътища и към опознаването на собствената личност.

Метафизични резултати: Увеличава духовната сила. Към мантрата може да се добави: „…и така получавам сила”.

Приложение: Това е първото изречение и ясното намерение, с което се събуждате всеки понеделник и четвъртък от седмицата. После ще ви обясня защо е толкова важно упражненията да се правят в едни и същи дни от седмицата. Тук не става дума за будистко мълчание. Говорете, но само когато е неизбежно. Сведете говоренето до минимум. Отговаряйте само с „Да” или „Не”, ако е необходимо. Не се обяснявайте и не си мърморете под носа. Ценете тишината. Наблюдавайте. Говорете само, когато е наложително. Бъдете пестеливи с думите. Представете си, че за всяка изречена дума ви глобяват с по един лев.  Общо взето, целта е да се постигне заявеното в мантрата: да говорите по-малко, отколкото сте мълчали. В рамките на деня.

Внимание! Упражнението е трудно – много по-трудно, отколкото си мислите и поне десет пъти по-трудно, отколкото изглежда! Необходими са повторения, два пъти в седмицата, всеки понеделник и четвъртък, за изграждането на навик, който е способен да ви донесе практически резултати. Част от тях са: житейска мъдрост, увеличена концентрация, разбиране за света,  „проглеждане“ и духовната сила. Но има още много. Ще оставя на вас да ги откривате по Пътя. И непрекъснато да се изненадвате (приятно) от резултатите.

Упражнение 2. Денят на изобилието

Мантра: Днес не приемам нищо за даденост

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки вторник и петък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Прави човека богат и доволен още сега. Заученият навик, с който живеят повечето хора, е да се фокусират върху нещата, които нямат или, които искат да имат (т.е пак нямат), а не да обръщат внимание на нещата, които вече притежават. Това упражнение отклонява вниманието от класическия навик и го замества с нов – фокусирането върху нещата, които вече притежаваме, но които сме свикнали да приемаме за даденост. Чрез благодарност и признателност за тяхното действително съществуване, ние получаваме удовлетворение още сега.

Метафизични резултати: Увеличава изобилието в материален план, колкото и невероятно да звучи. Не е имало ден на благодарността, в който да не съм получавал подаръци, приятни изненади, безплатни услуги, ваучери, пари или други материални придобивки безвъзмездно, т.е: без да ми се налага да си скъсвам задника от бачкане за тях или да съм задължен по някакъв начин.

Приложение: Намирайте си поводи да благодарите всеки ден, за всичко, което ви заобикаля и за всичко, което преживявате в момента. След време ще се научите да благодарите дори за привидно „лоши” неща, като главоболие или стомашно разстройство, например. Ще разберете, че те също имат смисъл и, че не ви се случват случайно, а за ваше добро.

Благодарността е не само приемане, каквото препоръчват всички мъдри учители за по-щастлив и по-съзнателен живот, тя е приемане с искрица на екстаз!

Обръщайте внимание на нещата, които сте свикнали да приемате за даденост и благодарете за тях – наум или на глас, но искрено, в сърцето. Благодарете за слънцето, за въздуха, за водата, за покрива над главата си, за храната на масата, за здравите си ръце, тяло и крака, за бистрия си ум, за вродените ви таланти, за семейството, което ви обича и подкрепя, за това, че се будите точно до този човек сутрин, за това, че се будите изобщо, че дишате и, че сте живи…Така ще станете богати и щастливи още сега, няма нужда да отлагате щастието си завинаги в бъдещето, бидейки заети непрекъснато с реагиране на настоящите проблеми сега. Те нямат край. По-добре да сте заети с изобилието. Благодарете дори за това, което наричате „проблеми”. Така най-лесно ще ги накарате да изчезнат. Съдбата ще се погрижи за допълнителните „бонуси”, които също няма да спрат да ви изненадват по Пътя. Още инструкции за това упражнение можете да прочетете в „Третият път към изобилието”.

Упражнение 3. Денят на свободата

Мантра: Днес постигам с лекота

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всяка сряда и събота от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Изгражда навика да не се вкопчваме в определени цели на всяка цена или по-точно – в начините за тяхното постигане. Развива търпение. Дава свобода. Вдъхва спокойствие и увереност в собствените сили. Щом станете с такава нагласа и цял ден непрекъснато си повтаряте, че днес постигате с лекота, има голяма вероятност наистина да започнете да постигате с лекота, да не сте толкова вкопчени в крайните резултати, но и да се отказвате гъвкаво от действия, които не ви носят нищо в момента, заменяйки ги интуитивно с много по-добри приоритети.

Метафизични резултати: Цялото Битие се подрежда зад възникващите у вас идеи и започва да ви подкрепя. Всичко, което си наумите, го постигате с невидимата мощ на нещо, което сякаш се е наговорило да ви помага на всяка цена. Започвате да вярвате в собствените си способности и наистина получавате свобода…да избирате…по-смело от преди. Дори да не стават точно така, както ги мислите, нещата винаги се получават, дори по-добре, отколкото сте ги намислили, но (може би) по съвсем друг, неочакван начин. Свободата, която дава упражнението е необходима, за да не се вкопчвате в определен начин, по който трябва да станат нещата. Тя ви прави по-гъвкави. Това, което търсите, така или иначе, ще го намерите. Това, което искате, ще го получите и то – с лекота. Въпрос на навик.

Приложение: Още с отварянето на очите сутрин, първата ви мисъл е „Днес постигам с лекота”. Повтаряйте си я непрекъснато, нека през деня това да е основната ви „задача”. Повтаряйте си я докато нещата се закучват, повтаряйте си я и докато нещата действително се получават с лекота. В първия случай „възелът” се „разплита”, а във втория успехите ви се мултиплицират (и ускоряват).

Внимание! Това е най-забавното от трите упражнения. Срядата и съботата ще се превърнат в едни по-специални дни от седмицата за вас, ако сте достатъчно упорити.

В заключение

Както виждате, само неделята не е посветена на никакви упражнения. В неделя дори Господ почива. Неделята ще ви даде пространство и време да обмислите постигнатото през седмицата, да се вгледате в себе си и да откриете поразяващите начини, по които измененията, които тези упражнения внасят в характера, влияят върху условията в заобикалящата ви среда, как непрекъснато подобряват качеството ви на живот.

Парадоксално или не, ще свиквате все повече с тези резултати и ще започнете да ги разглеждате като нещо нормално, а силата на упражненията с времето ще расте, резултатите от тях също ще се увеличават – за сметка на усилията, които полагате.

Повторенията са особено важни, за да се усвои методът и да се затвърди навикът.

Упражненията са неразривно свързани. Нещата, които ви се получават с лекота, неизбежно ще предизвикват у вас все по-искрена, чистосърдечна благодарност и с това ще ги умножавате, а повишената духовна сила, която дава мълчанието само ще ви улеснява в този процес.

Разделението на „тематични дни” също е важно, заради концентрацията. Ако се опитате да развивате и трите качества едновременно, няма да ви се получи. Трябва да се редуват. По два пъти в седмицата (за всяко упражнение) е достатъчно – колкото седмици пожелаете, докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.

Желая ви успех!

Тихомир Димитров

април 25, 2012

Вълшебната пръчица е във ваши ръце

Изт: costume.net

Заниманията с „духовното“ имат чисто приложен, практически характер. Ако човек е достатъчно упорит, тоест верен на търсенията си, несъмнено постига желаните резултати във физическия свят. При всеки те са различни, понеже зависят от свободната воля. Тя е единственото сигурно нещо на този свят. Единствената „опорна” точка е изборът. Всичко останало е въпрос на предпочитания.

Обикновено интересът към „духовното” се събужда от прочитането на някоя книга с ню ейдж тематика, от гледането на някой филм или от възприемането на по-кратко послание, което провокира у нас нещо – събужда интереса ни към вътрешния свят, наричан още „духовен”, който е бил напълно непознат до вчера за нас.

А каквото вътре, такова и отвън.

Излиза, че сме се занимавали само с 50% от реалността – с онези 50%, които са следствие, а не причина. Причината дори не сме подозирали, че съществува.

Следва поглъщането на още и още информация. Сред „плявата” откриваме твърде малко „бисери“.  Истината е, че всичко, дори най-комерсиалният ню-ейдж, е бисер. Просто не всички бисери са предназначени за нас. Защото имаме различни предпочитания. Свободната воля! Ако нещо не ни служи, то значи е предназначено за друг. За него то е „бисер”. За нас е „плява”. Дългият период на четенето на духовна литература, на посещаването на семинари по личностно усъвършенстване и, въобще, на задоволяването на интелектуалното любопитство е етапът, в който пресяваме това, което ни трябва и махаме онова, което не работи за нас.

Несъмнено този процес по откриването на цяла една Вселена от закони и механизми, които движат света пробужда влечението ни към прилагането на различни техники, за които само сме чели. Отново всичко е индивидуално. Някои намират опора в медитацията, други – в молитвата, трети създават своя собствена система от духовни упражнения, а четвърти следват указанията на някой гуру или известен духовен водач. Има хора, които създават цяла собствена религия (кейс стъди: Л.Рон Хъбърд). Няма значение кой път ще изберете, той ще ви се даде интуитивно. В повечето случаи е третото (система от собствени упражнения, комбинираща работещото за нас от различните практики).

При всички случаи акцентът е върху думата „практика”. Четенето на книги за самопомощ, гледането на филми от духовния жанр и посещването на лекции за себе-усъвършенстване минават на заден план, тъй като са пасивни занимания и човек иска да види резултати от труда си. В крайна сметка той разбира, че всички, макар и по различен начин, говорят едно и също.

Така започва практиката. Тя изисква упоритост и постоянство, като всяко човешко занимание. Само след достатъчно вложени усилия, старание, време и труд, практиката започва да се отблагодарява, да дава резултати. Светът около нас се променя. Всъщност, променяме се ние, но то е едно и също. Започваме да постигаме все по-лесно неща, към които цял живот сме се стремили или такива, които буквално сме считали за невъзможни.

Откриваме, че  можем да направляваме съдбата си по собствен избор, че сложността и резултатите от всяко наше действие зависят повече от нагласата, с която подхождаме към тях, а не толкова от конкретиката на самото действие, че нищо не е случайно, а резултат от съзнателен или подсъзнателен избор. Разбираме, че лесно можем да привличаме пари, необходимите взаимоотоношения с други хора, подходящите условия, връзките, които желаем, признанието за труда си или въобще – успехите, които са ни коствали толкова усилия и време преди, а разумът никога не е успявал да намери подходящата схема за тяхното реализиране.

Някои хора дори започват да творят мини „чудеса”, като например: да предизвикват дъжд или вятър по собствено усмотрение, да издържат на студ без дрехи и той да не им причинява особен дискомфорт, да не се разболяват от повечето (всички) болести, да подобряват зрението си по собствено желание, да регулират теглото си без помощта на диети, да привличат дребни печалби от игри на късмета и т.н.

Оказва се, че това са елементарни „трикове”, но тук важи принципът, че първото „чудо”, което виждаш, трябва е сътворено от самия теб и, че решиш ли да използваш тези умения за користни цели, те моментално ти се отнемат. Успее ли да предолоее капана на гордостта от духовните потижения, човек развива търпение, упоритост и постоянство, но най-вече смирение, а с това силата му само расте. Такова въздействие върху околния свят е невъзможно нито със средствата на бизнеса, нито в политиката, нито чрез масмедиите, с изкуството, в науката или каквото друго се сетите от външния свят, което считаме за важно. Защото включва всичко и е само въпрос на съзнание. Постига се единствено чрез работа върху себе си – нещо, което заетите с оцеляване не считат за важно, тъй като не им носи моментални резултати. Но и оцеляването не носи моментален резултат, ако си го поставиш за цел. А това е една доста глупава цел при положение, че можеш да избираш между всички останали…

И ето, че стигнахме до момента, в който „магьосникът” с вълшебната пръчица си ти. Можеш да сътвориш почти всичко без особени усилия, като не говорим за приказка, а за обективната реалност, в която живееш.

Не е важно дали си постигнал „някакво ниво” или не. Представи си, че си. То е дадено на всички с добри намерения и не става чрез особени усилия, нито пък става с някакъв план. Мозъкът не може да измисли как точно става. По-важното е да вярва. Нека, като за начало, да предположим, че си човек, който действително може да избира между различните сценарии на живота, като дете в сладкарница, чиито родители ще угодят дори на най-дребния му каприз.

Въпросът е: какво би поискал тогава?

Тъй като няма как да постигнеш десет цели едновременно, обикновено целта, която си поставяш, е само една. Най-важната. И колкото си по-искрен (пред теб самия), толкова по-лесно я постигаш.

С тази мисъл се събудих сутринта.

Какво бих поискал, ако имах всичко?

По-точно въпросът е: кое е най-съкровеното, което бих искал да преживея?

Пари, секс, слава, любов и признание, здраве, успешна кариера, околосветско пътешествие или някаква извънредно скъпа вещ, като Бугати Вейрон, това са първите неща, които разумът предлага, тъй като културата, в която живеем, му внушава, че никога няма достатъчно и, че винаги нещо му липсва. След постигането на нещо, обаче, каквото и да е то, липсата си остава. Единствено обектът на желанието се променя. Тоест, „пълно щастие няма”, както е казал народът, особено ако го търсиш под седалките на Бугати Вейрон.

Какво бих искал тогава? Нека разгледаме предложенията на ума, едно по едно:

Пари

Предполагам, че не съм първият човек на света, който открива, че след получаването на определена сума пари, съзнанието изпитва момент на твърде кратка еуфория и бързо решава, че те не са били достатъчно, че е трябвало да поиска още и т.н. Вместо да се почувства добре, както си е представял, докато ги е нямал, човек веднага започва да изпитва потребност от по-големи суми. „Дупката” си остава. Липсата е общото състояние на бедния и на богатия, разликата е само във външния им вид (понякога) и в нематериални неща, като числата, които се изписват върху монитора. След получаването на повече пари, историята се повтаря. Споменавал съм, че милиардерите не са хиляда пъти по-щастливи от милионерите, нали? Безумно е да вярваш в обратното. Но това не пречи да си поискаш голяма торба с пари от вълшебната пръчица. И тя ще ти ги даде. Рано или късно. По един или по друг начин. Нали за това си вълшебник! Вълшебниците, обаче, са се возили в Лондонското метро и знаят приказката „Mind the gap” (Внимавай с дупката).  Без да съм вълшебник и без да съм се возил в Лондонското метро, а и без да  подценявам силата на парите, такова желание автоматично отпада, тъй като не е „най-съкровеното от всички”. Нито  е най-съвършеното. Просто дупката винаги си стои. Дай Боже всекиму и дай Боже достатъчно, а „останалото ще си го купим”, както казват руснаците.

Секс

Вълнуващ даже повече от парите, но тук липсата също е основен мотиватор. Тъй като не можеш да си в постоянно съвкупление и в състояние на постоянен екстаз, времето винаги те побеждава, моментът винаги отминава, оргазмите са изключително кратки, а човек, колкото и презадоволен любвник да е, рано или късно узрява за идеята, че сексът носи само краткотрайно удовлетворение и, че всъщност е обречен на самота.  През повечето време. Раждането и умирането са самотни занимания, живеенето – също. Това дълго и самотно занимание е прекъсвано от моменти на взаимен екстаз, споделени с някой друг, които траят само няколко секунди. През останалото време си сам. Защото времето винаги те побеждава и моментът винаги си отминава. Самотата не може да е най-съкровеното ми желание.

Слава

Само за онези, които искат да са марионетки, играещи ролята, измислена им от средствата за масово осведомяване, която няма нищо общо с тях, но ако не я играят, ще опъват ушите от глад. Да съм „кукла на конци” и да не мога дори хляб да си купя от магазина, без продавачката да ме разпознае, това не може да е най-съкровеното ми желание.

Любов и признание

Наистина ли мислите, че можете да поверите щастието си в ръцете на някой друг? На човешко същество, което е точно толкова несъвършено, колкото вас? Да, чудесно е да получаваме любов и признание, но какво правим, когато това същество, което ни ги дава, реши да си ги вземе обратно? Или да ги даде на някой друг? Любовната мъка и депресията не са най-съкровеното ми желание. Непредвидимостта на човешкия избор – също.

Здраве

Ето вече нещо, което си заслужава. Ако го нямаш. По законите на липсата, тогава и само тогава започваш да го цениш. Какво става, обаче, когато го получиш? Пари, секс, слава, любов и признание, успешна кариера, околосветско пътешествие или някаква извънредно скъпа вещ – това са нещата, които започват да те вълнуват. И да ти липсват. За здравето мога само да благодаря, но не искам да си го пожелавам.

Успешна кариера

Проблемът е, че винаги съм разглеждал „кариера” твърде буквално – в каторжническия смисъл на думата. Проблемът е, че искам да живея в понеделник, вторник сряда, четвъртък и петък, а не само през уикенда и по празниците. Проблемът е, че не познавам бизнес с кауза, която дори мъъъничко да се доближава до „най-съкровеното”, та да искам да се развивам в тази среда. Проблемът е, че едрият бизнес и политиката – единствените места, където  може да се прави „успешна” кариера – започват все повече да губят доверието ми, тъй като целите им стават все по-прозрачни. А те са крайно егоистични. Грозно, неграмотно егоистични. Проблемът е, че дори успешната кариера като писател означава слава (виж по-горе). Това също отпада.

Околосветско пътешествие

Опознаването на света несъмнено помага на човек да опознае себе си, тъй като принципна разлика между двете няма, но нека не навлизаме в „дълбоките води” сега. Най-хубавата част от всяко пътуване си остава завръщането у дома. Знам го не, защото са ми го казвали, а защото съм пътувал доста. Според едни. Според други съм пътувал малко. Това няма никакво значение за мен. Ще продължа да пътувам, когато имам възможност, ала тъй като вече съм си у дома, това също не може да бъде най-съкровеното ми желание.

Извънредно скъпа вещ

Ако трябва да е кола, ще е седемдесетарско Порше Карера, а не Бугати Вейрон. Нищо, че не е извънредно скъпо. Ако трябва да е извънредно скъпо, ще е луксозно обзаведен дирижабъл, а не кола, нито самолет. Едва ли има по-екстравагантен лукс от дворец с прислуга в небето. Проблемът е, че играчките не те правят щастлив. Дори скъпите играчки не те правят щастлив. Защото омръзват. Или винаги има по-скъпи. При всички случаи няма да е играчка.

Добре, де, а какво тогава?

Представяте ли си: имате вълшебната пръчица, можете да си пожелаете всичко, а не виждате смисъл дори в нещата, към които хората цял живот се стремят?

Все пак, няма да я използвате за разпалки в лагерния огън, нали така? Ще се радвам да споделите за какво, всъщност, бихте я използвали? Ако имахте право само на едно желание? В замяна ще ви споделя какво бих направил аз с вълшебната пръчица:

Един по-осъзнат свят

Какво значи „осъзнат”? Прескачаме няколко стотин милиарда страници, изписани по темата, и стигаме до най-важното:

Осъзнат е този, който прави за другите само онова, което иска те да правят за него.

Какъвто човекът, такъв и светът.

Каквото отвътре, такова и отвън.

Осъзнат е човек, който дава, защото обича да получава. Който харесва, защото му харесва да е харесван. Който оценява труда на другите, защото обича признанието. Който изслушва, защото обича да споделя. Който е гостоприемен, за да е навсякъде добре приет като гост. Който помага, защото харесва да му помагат. Който създава здраве, а не лекува, защото е здрав. Който вдъхва кураж, защото не се страхува. Който приема, за да може да даде и, който дава, за да може да получи. Който вдъхновява, защото е вдъхновен. Който насърчава, защото е насърчен. Който харесва чуждия успех, за да постигне свой собствен и така нататък…

Общото е, че човек винаги прави това, което иска да му правят на него. Прави го за другите и за света. Толкова е елементарно! И никога не причинява на друг онова, което не иска да преживее в първо лице, единствено число, три де, плюс няколко сетива.

Представяте ли си да живеете в свят само с осъзнати хора?

А знаете ли защо сега има няколко милиарда души на тази планета? Горе-долу толкова, колкото някога са живели по нея?

Защото предстоят грандиозни промени и всеки иска да присъства на „шоуто”.
Всички са си купили билет за „спектакъла”. Промените са положителни, в тях няма нищо страшно, но ще присъстват само онези, които искат да останат. Въпрос на личен избор. Единственото сигурно нещо в тази Вселена, е свободният избор. Свободната  воля. Тя е единствената „отправна точка”. Всичко друго е въпрос на предпочитания.

Това е най-якото желание, тъй като включва в себе си и всички останали. А е само едно. И е хубаво човек да замени желанията с предпочитания, а мечтите – с намерения. Желанието е нещо, което ти липсва. Предпочитанието е нещо, което избираш пред друго, когато всичко ти е наред и дори сега си добре. Но обикновено го получаваш, защото не ти пука. Именно защото не ти пука. Мечтата е нещо, което съществува само в бъдеще време, а намерението е нещо, върху което работиш сега.

Вълшебната пръчица ще свърши останалото, ала не без нашето съгласие и не без активното ни съдействие. Така че – помагайите и вие! Представяйте си го този свят! Бъдете за другите това, което искате светът да бъде за вас. Говорете за тези неща. Пишете по този въпрос. Вдъхновявайте с личен пример. Покажете, докажете, че така много по-качествено и по-лесно се живее! Докажете колко тъпо е да лъжеш за лична изгода, защото лъжеш единствено себе си и, в крайна сметка, ще си останеш излъган. Разберете, че докато крадеш за лична изгода, ти всъщност крадеш единствено от себе си и, рано или късно, ще се почувстваш ограбен. Припомнете, че „който нож вади от нож умира” и, че „каквото посееш, това ще пожънеш”.

Тези закони важат от милиарди години и няма да направят изключение за никой от нас, колкото и „специален” да се чувства в момента. Помогнете на себе си, като ми помогнете да реализирам едно съкровено намерение. То включва всички желания, но е само едно, тоест – помага ни да се концентрираме. Отгоре също ще помагат. Говорил съм вече с хората, хехе. Вълшебната пръчица е във ваши ръце. Изборът също е ваш.

Тихомир Димитров

юни 8, 2010

Да вървиш срещу егото си е тъпо

Илюстрация: Flame Warriors by Mike Reed

Обичам да чета self-help литература и да прилагам техники за личностно развитие, но има едно нещо, което винаги ме дразни в „духовните“ учения. Това е стремежът към разрушаване на егото. Не само, че не го разбирам, но изпитвам вътрешна съпротива срещу идеята да отричам Аз-а си, за да стана по-духовен.

Да, обаче много брадати типове проповядват именно това. Единственото разумно обяснение, което намирам за себе си е, че тези брадати типове са шарлатани, за които е оферта ти да нямаш его, докато те имат. Особено ако членуваш в собствената им секта / ашрам / духовна школа.

Всеки, който критично е чел New Age литература и практически е прилагал упражнения за личностно развитие знае, че да се бориш срещу нещо означава да го подсилваш. Най-малкото, защото му придаваш повече значение, отколкото в действителност има.

На егото се отделя прекалено голямо внимание в „духовната” литература, според мен.

Или, по-точно: на съпротивата срещу него.

А съпротивата винаги е излишна. Действието се постига чрез бездействие. „Цаката” е в приемането.

Не виждам как премахването на собствената идентичност може да те издигне духовно. Но знам със сигурност, че може да те доведе до лудост.

Логиката и разумът също се оказват враг на „Новата Епоха”. Сега е модерно да отричаме ума, за да „чуваме” интуицията. Широко разпространено е схващането, че мисленето, едва ли не, ежедневно ни пречи да живеем спокойно, качествено, щастливо.

Аз обаче имам един принципен въпрос: ако егото и разумът са чак толкова излишни, защо тогава съществуват?

Милионите години еволюция да ги бяха затрили досега.

Вместо да ги развиват.

Значи егото и разумът сигурно имат някакво предназначение – доста важно, при това, като всяко нещо в природата – колкото и незначително да изглежда на пръв поглед, то винаги се оказва незаменим елемент, от който зависи равновесието на цялата система. Защото системата е съвършена.

А егото и разумът дори не ми изглеждат незначителни.

Самият факт, че не умееш да боравиш с един сложен инструмент не значи, че трябва да го изхвърлиш. Егото и разумът са сложни инструменти, които не познаваме. Затова ни е по-лесно да ги отхвърлим като вредни. На фанатиците преди няколко века им е било по-лесно да изгорят Джордано Бруно на кладата, отколкото да изобретят телескопа.

Но да се върнем на егото. Банално е да го бъркаме с егоизъм. Аз съм е различно от Аз искам само за себе си.

Дори да приемем идентичността за абсолютна заблуда, каквато тя в действителност е, пак не виждам смисъл да вървим срещу нея*.

Животът е игра и всички ние сме аватари в него. Шекспир го е нарече „сцена” преди да измислят 3D симулацията и компютърните игри.

Просто „графиката” му е твърде добре направена, включени са още 4 сетива и това доста ни разсейва. Освен това, когато „влизаме” в някоя компютърна игра, колкото и „реалистично” да е нарисувана, ние не получаваме пълна амнезия кои сме, откъде идваме и каква е истинската ни същност. Може да се олицетворяваме с главния герой в три де шутъра за няколко часа, но никога не забравяме, че извън монитора съществува една друга, по-голяма и по-истинска реалност.

Всеки, който е свършвал на сън знае, че разлика в усещането за секс, когато го сънуваш и, когато го правиш в будно състояние, практически, няма. Само дето накрая отваряш очи и си мокър, а чаршафите трябва  да отидат в пералнята.

Реалността може да бъде само обективна или субективна. Няма нищо по средата.

При субективната реалност има само едно съзнание във Вселената и това съзнание си ти. Но приемаш милиарди различни форми, за да трупаш опит и знание, за да еволюираш и съ-преживяваш.

Субективната реалност е виновна квантовите физици да не откриват никаква материя при най-малките частици. Науката отдавна разбра, че всичко е изградено от светлина.

Субективната реалност е виновна всички ние да сме участници в „божествената комедия”, в която да нямаш его означава аватарът ти по никакъв начин да не се отличава от другите аватари и цялата игра да загуби смисъла си.

Субективната реалност е виновна играта да има смисъл само тогава, когато се изгубиш достатъчно добре в нея.

Заради субективната реалност на тази планета почти няма човек, който да не се вълнува от въпросите „Кой съм аз?” и „Защо съм тук?”

Субективната реалност е виновна хората да могат да променят реалността само със силата на мисълта, стига да спазват няколко елементарни правила, като например да вярват, че наистина могат да го правят.

Разбира се, вие може да вярвате, че живеете в обективна реалност, която има твърд, неизменим характер, където всяко съзнание съществува отделно, само за себе си.

Но субективната реалност не е виновна, че създавате илюзия за обективна реалност. Тя просто ви я дава.

Каква е поуката от всичко това?

Че да вървиш срещу егото си е тъпо, това е поуката.

Щом притежаваш его, значи има дълбок смисъл в него. Значи трябва да го използваш!

Субективната реалност ти позволява да правиш каквото пожелаеш с твоя аватар, може дори да го унищожиш, ако искаш. Но не бива да се учудваме, че полудяваме, когато „изтрием” самоличността, защото всичко, което сме в състояние да възприемем при сегашното ниво на съзнание, е обективната реалност.

Където Аз-ът е изгубен без себе си.

Привърженик съм на ученията, които препоръчват да развиеш по-силно его, един по-добър Аз, вместо да заличиш себе си, докато все още си „в играта”.

Нищо не ти пречи да „конструираш” силен, щедър, красив, умен, състрадателен образ, на който да се наслаждаваш цял живот, вместо да оставаш без его и връзките на бялата ти риза неудобно да са разположени отзад, на гърба.

Разбира се, съществуват хора, които могат да живеят без его и без да полудеят, но те се броят на пръстите на едната ми ръка, от седем милиарда души население… И нито един от тях не се е стремил съзнателно към това състояние. Не го е постигнал, защото е искал. Просто му е дошло времето.

За всички нас остава съзнателния избор какво да правим със собственото си его. А вариантите са безброй. Аз предлагам да го подобрим.

* Замислете се, дори името ви не е реално, не е ваше. То представлява идея на други хора (вашите родители), която по-късно сте възприели като своя, идентифицирали сте се с нея. Тази идея може да се види само под формата текст, отпечатан върху парче пластамаса или върху лист хартия, но тя никога не може да има нищо общо с вас. Пробвайте  да отидете в друга страна, където никой не ви познава и започнете навсякъде да се представяте като Джон. Десет години по-късно ще ви бъде трудно да повярвате, че наистина се казвате Емил, дори някъде, върху някаква пластмаса под снимката ви да продължава да стои същата комбинация от букви.

Тихомир Димитров

януари 26, 2010

По Пътя на себепознанието. Теория и практика

Имаме толкова много да учим от децата!

Като малък съвсем реално вярвах, че всички неодушевени предмети са живи. Харесаше ли ми формата на нещо – било то смачкана кутия цигари, камък или просто изгнила пръчка, спирах да го наблюдавам и дори си говорех с предмета. Чудех се дали не му е скучно така – сам, кои са неговите приятели, какво ли прави, докато не го гледа никой?

Веднъж дори нахраних чисто новото „Хитачи” на баща ми, купено от „Кореком”. Нахраних го в буквалния смисъл на думата. Хрупах солети, а слотовете на касетите ми се сториха като две големи, тъжни очи. Стана ми жал за горкия уред – не стига дето никой не си говори с него, ами сигурно и не е ял от цяла вечност! Трябва да е ужасно гладен! Беше ми неудобно да довърша солетите сам, затова отидох и му ги изсипах в слотовете. Даже ги натроших преди това, за да може по-лесно да ги преглътне. После много ме биха.

Имах си една любима детска игра, казваше се: „Запознай извънземното със странния и интересен свят, в който живееш. Така сигурно биха я кръстили възрастните. За мен  беше просто игра – начин да комуникрам със същества от друга планета. Правилата бяха прости: представяш си, че в мозъка ти живее добронамерен пришълец от далечна галактика. Тъй като е много далечна галактиката, извънземните не могат да дойдат на крака, затова изпращат само мислени посланици. Гледат през нашите очи и чуват през нашите уши. Но не знаят нищо за света, в който живеем. Аз имах честта да бъда любезния домакин и да разведа „госта” наоколо. Това до голяма степен обяснява защо няколко години по-късно „Чоки” се превърна в любимия ми филм, след това в любимата ми книга, а накрая дори кръстих кучето си „Чоки”, лека му пръст. Нищо, че беше мъжко.

Всички деца обичат да общуват с въображаеми приятели от други светове, но тъпото е, че когато пораснат, спират да го правят. Я си представете „да разведете госта” сега – отивате в офиса и срещате колегата, който ви мрази. Ще трябва да обяснявате на извънземното какво е офис, какво е колега и какво значи омраза. Ще трябва да разказвате защо има толкова много хора на това място, какво правят, защо се смеят и защо дрехите им са с различни цветове.

Тъкмо ще обясните всичко това и на себе си. Бас хващам, че много неща ще ви се изяснят! Току виж сте стигнали до извода, че мястото ви не е там. Ето едно чудесно практическо упражнение!

Ние, възрастните, приемаме нещата за даденост. Предпочитаме да не мислим за тях. Чели сме много книги, всичко знаем, но никога не прилагаме знанията си на практика.

Когато преди няколко години започнах да се занимавам с личностно развитие и аз прочетох много книги. Закъснялата мода „Ню ейдж” се оказа блато, в което лесно можеш да затънеш. Десетилетия наред разни „гурута”, „мотиватори”, „лектори”, „учители”, „лечители” и всякакви печалбари са се възползвали от депресията и отчуждеността на съвремения свят, за да напълнят кесията.

Хората се вкопчват в техните методи, методики, истини и полуистини като удавник за сламка, защото малцина днес живеят щастливо. Дори когато отговарят на социалните критерии за щастие. Даже е задължително да отговаряш на чуждите очаквания, за да си нещастен!

Мина доста време, преди да отсея плявата от качеството. В началото бях тотално объркан – всички автори звучаха толкова достоверно! Кое да правя по-напред? Да медитирам ли, да спортувам ли, да пазя диета ли, да визуализирам ли, да се концентрирам или да не мисля за нищо? По-добре да утвърждавам убеждения! Или, я да се подложа на хипноза! А защо да не пробвам някоя интересна техника за дишане? Не, по-яко ще бъде, ако се науча да мисля позитивно, ще избягвам лошите мисли! Няма да наранявам околните! Ако спя с чужда жена, това дали наранява мъжа й? А дали усложнява кармата ми? Кой, в крайна сметка, е създал човека: извънземните или Бог? Сигурно е хипер яко да си говориш с ангели! Ами ако се окажат извънземните? Гледай го тоя пък – твърди, че аз самият съм Бог! Ще дам обет за мълчание, но може да ме уволнят. Заболяха ме топките от въздържание – мина само една седмица, а ми остават още четири!

Накрая се ядосах и хвърлих всичкия този скрап на боклука. Промяна в живота ми действително настъпи – станах още по-отчаян от преди. Сега в секцията „личностно развитие” на частната ми библиотека има само пет-шест книжки и дори към тях се връщам рядко. Защото идеите на хората, които са ги писали не са мои. Опитът, който са трупали не е мой, знанието, което предлагат не е мое. Моята игра е „запознай извънземното със странния и интересен свят, в който живееш.” Измислих я още като дете, чувствам се комфортно с нея и ми доставя удоволствие да опознавам света точно по този начин.

Трябваха ми 20 години, за да разбера, че децата са по-мъдри от нас. Защото са спонтанни. Всичко, което правим – дори начинът, по който реагираме в дадена ситуация, са заучени рефлекси. Не влагаме никаква  мисъл, докато живеем. Действаме неосъзнато. Вярваме, че може да променим света с мислите си, но не знаем как точно става това. Не познаваме процесите. Може да ти се развали компютърчето и да решиш да си го ремонтираш сам, ама като не си виждал дънна платка, пистов кабел и не знаеш къде се пъха паметта, едва ли ще оправиш нещо.

За да променим каквото и да било, трябва да го познаваме в детайли! Да го изучим, да го озсъзнаем. Ето защо казват, че живеем не-съзнателно. Всички хубави неща в живота се случват съзнателно. Няма никаква магия. Има само заблуди и незнание. Има хора, които се ядосват, когато ги обидят, защото така са свикнали да се държат. Така са ги учили, че трябва да реагират. А можеха да „внимават в картинката” и да разберат малко повече за гнева. Опознавайки механизмите му, един ден тези хора ще могат да го контролират.

Човешката психика е много по-сложна от компютъра, който използвам, за да напиша този текст. Необходимо е доста време за учене. Напоследък избягвам да давам съвети, но сега ще си позволя един – преди да тръгнете да оправяте света, вземете първо да оправите себе си, става ли? Въведете ред в своя живот, опознайте човека от огледалото, станете му приятел и чак тогава търсете одобрението на другите, тяхното приятелство, съчувствие и любов. Но дори тогава недейте да учите хората как да живеят! Аз все още не съм го постигнал.

По време на самообучението си бавно, но славно стигнах до извода, че трябва да приложа практически само два промила от всичко, което знам на теория. И ще се оправя за цял живот! Но, дори за да развиеш едно елементарно качество, което желаеш, да го направиш част от себе си, трябват дни, месеци и години упражнения. Техниките може да са безкрайно прости и банални. За предпочитане е да са приятни. По-важно е постоянството. Когато знанието започне да идва, то не идва само. Едната вратичка отваря другата и така постепенно човек започва да „проглежда”. Да се осъзнава. Да разбира за какво става въпрос.

Избрал съм си три елементарни упражнения (от няколко хиляди, за които съм чел), но ги прилагам всеки ден. Не мисля за тях, не ги планувам за утре и не ги правя за вчера. Упражнявам се сега. Няма да ви кажа кои са тези упражнения, защото едва ли ще ви подействат така, както действат на мен. Най-добре си ги измислете сами, за да ви е комфортно с тях. И започвайте да ги прилагате още сега.

Тихомир Димитров