Писателският блог на Тишо

май 4, 2007

Аритметика на космическата справедливост

Вярвам в справедливостта. Във върховната, космическа справедливост, а не в онази дето я раздават по съдилищата. Вярвам, че Съдбата разполага с начин точно и прецизно да го начука на всеки според думите и делата, още тук и сега – на този свят, докато сме живи. Какво се случва отвъд още никой не знае.

Балансът на махалото е толкова силен, че ако го засилиш в едната посока, а после забравиш, могат да минат години, но то рано или късно ще се върне и ще те омете от сцената със същата сила, с която си го засилил.

Имам, обаче, една тъжна новина. Космическата справедливост и махалото не се интересуват от добро и зло, от хубаво и лошо. За тях има само натрупване на енергия, която трябва да се разтовари, статично електричество, което трябва да се компенсира с обратен знак.

Ако изпитваш чувство за вина и го мъкнеш със себе си навсякъде, то генерира истинска вина и накрая ще те накажат за това, че се чувстваш виновен. Нищо не остава извън черния тефтер на Космическата справедливост.

Ако излъчваш в околното пространство любов, надежда и топлина, точно това е, което ще получиш в замяна. Доброто увеличава доброто, а лошото увеличава лошото. Страхът и гневът навличат върху изпитващия ги гняв и страх, излъчени от други хора.

Понякога се престараваме в опитите си да бъдем добри. Няма ненаказано добро. Творейки безсмислено и с нищо неоправдани добрини ти натрупваш енергия, която трябва да се компенсира с обратен знак. Ето как са се появили народните поговорки: „прави добро, а яж л…..„, „храни куче да те лае“ и „прекален светец и Богу не е драг”.

Има много истина в народните поговорки. Това е опит, натрупван от колективното  човешко съзнание в продължение на столетия. Много качествена информация, един вид.

Така че не бива да се учудваме защо прекалено тихите, мили и състрадателни хора страдат. Те си го заслужават. Съдбата обича смелите и ако нямаш воля, гняв, дързост и спортна злоба да отидеш и сам да си вземеш това, което ти принадлежи, ще получиш само това, което Космическата справедливост държи на склад за теб.

А тя не се интересува колко си добър. Пресиленото ти мирянство ще се възнагради единствено с ходене по мъките. Доброто и злото са относителни понятия. Това, което е добро за един може да е лошо за друг. Ако, да речем, помогнеш на човек в беда, който има нужда от твоята помощ и те моли за нея, задължително ще получиш награда. „Каквото повикало, такова се обадило”. Обаче прахосването на усилия и време за вършене на добрини, за които никой не те моли няма да се толерират. Както и на злини.

Има конкретни примери за това. Ето, да речем, хората  се питат защо изродите от Втората световна война, които са отървали бесилото в Нюрнберг, са доживели до дълбоки старини? Смятат това за несправедливо. Отнел си толкова много животи, а на тебе ти се дава да живееш до старост!

Всъщност, има логика: просто трябва да се замислиш какво е  да прекараш 40 години в нелегалност, какво е да се страхуваш през всеки един ден от тези 40 години, да знаеш, че рано или късно евреите ще те пипнат и ще поискат от теб да платиш сметката. А сметката е много, мнооого голяма… Един ден си удобно настанен в креслото пред телевизора в Аржентина, а на следващия – изправен върху дървен ешафод в Израел. Не е приятно. Да знаеш, че го заслужаваш.  Да си лишен от даровете на старостта – другите се радват на внуци, а ти не знаеш дали твоите деца са живи, дали някога ще видиш семейството си отново. Нямаш право да стъпиш в родината доживот. Тъжно е да си самотен на 76, особено ако си изгнанник с 14 смъртни присъди, издирван от Мосад…

Какво по-перфектно наказание от това?

Тихомир Димитров