Писателският блог на Тишо

октомври 12, 2015

Ще гласувам ЗА референдумите. По принцип

afbadfbadsfb

Изт: victorberlin @ imgur

Дъвкали сме го този въпрос и преди. За мен демокрацията няма друг вид, освен истинската такава, а именно – силата (кратос) на народа (демос) да гласува директно за управленски решения, а не за личности и организации, които му изземват тази сила. Всичко, което е „представителна“, „мажоритарна“, „плуралистична“ и така нататък, просто не е демокрация, а дериват на демокрацията – един вид суб-продукт, т.е изопачаване на първоначалната идея – също както ценните книжа, които не са точно пари, а дериват на парите, както и убийствата в името на Бог, които не са точно религия, а дериват на религията, т.е погрешно тълкуване. Изопачаване на първоначалната идея. Изкривяване на фундаменталните принципи (в случая: „не убивай“ и „народовластие“). Преместите ли властта от народа към елита, бил той икономически, политически, военен, партиен, светски или религиозен, вие изопачавате целия смисъл на понятието „демо-крация“. Направо го ликвидирате. Заличавате съдържанието му. Това, че по навик наричаме „демокрация“ нещо, което не е демокрация, не го превръща автоматично в демокрация. „Една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина“, казва народът. И е прав. Но кое става истина? Лъжата. Тя не придобива повече истинност, тя просто започва да се възприема като нещо, което не е. Кейс стъди: Корейската народно-демократична република.

Референдумите са единственият съществуващ към момента инструмент на пряката, пардон, всички определения са излишни, на демокрацията у нас. Ето защо, може да пропускам парламентарни, местни, президентски и т.н. избори, но на референдуми съм си дал обет, че винаги, когато мога, ще гласувам. И винаги ще гласувам ЗА. Референдумите. По принцип. Независимо колко подвеждащ или глупаво зададен е въпросът. Въпросът за или против електронното гласуване, обаче, не е нито подвеждащ, нито глупаво зададен. Той е по-скоро принципен. Много са мненията ЗА и ПРОТИВ. Няма да изпадам в подробности, имате си Гугъл, четете. Няма да споделям и личното си мнение, защото не е това темата.

Темата е, че ВСИЧКИ решения, които касаят дадена общност, трябва да се гласуват от членовете на тази общност, а не от техни представители, които, дори да искат, не могат да носят отговорност за последствията от своите решения, нито могат, по някакъв начин, да ги компенсират. Хитлер си тегли куршума, а Мусолини увисна с главата надолу на площада, но това не заличи по никакъв начин раните, които фашизмът и национал-социализмът нанесоха на Европа и на света през годините на Втората световна война.

Та, да се върнем на темата. При демокрацията демосът е субект на властта, а при нейните деривати, които погрешно сме свикнали да наричаме „демокрация“, демосът е само обект. На властта. Друг декларира войната, но ти лично трябва да ходиш и да умираш. Друг вдига цената на тока, но ти лично трябва да го плащаш. И такa нататък. Виждате разликата. В това няма никакво „народовластие“. Субектите взимат решения, които касаят обектите, но не могат да носят отговорност за тях. Нормално, естествено и справедливо би било вземането на решения да се извършва от онези, които са пряко засегнати от тези решения, т.е обектът на властта да се превърне в неин субект. Швейцария запази пълен неутралитет по време на Втората световна война. Това е една от държавите с най-висок жизнен стандарт на света. И единствената в Европа, която се управлява от много близка до демокрацията система. Нейните критици изтъкват три основни „несъвършенства“:

а) Проблемите, които касят обществото, са прекалено сложни, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, на тълпата й липсва експертиза. Трябват представители.

б) Проблемите, които касят обществото, са прекалено много, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, тълпата не може само с това да се занимава. Трябват представители.

и

в) В обществото има заложен естествен стремеж към справедливост, а тя е невъзможна, защото ресурсите са ограничени. Демек, няма достатъчно за всички, по-добре е едните да гладуват, а другите да преяждат и да живеят на техен гръб. Това е „естественото“ състояние на нещата. Трябват представители.

Сами предизвикайте собствената си интелигентност и преценете дали тези аргуементи имат някаква стойност. За вас.

Моите лични контра-аргументи са следните (ако ви интересуват):

а) На политиците също им липсва експертиза, затова използват консултанти. Нищо не пречи експерите да разясняват сложните проблеми на обществото, вместо на неговите представители, като принципът се запазва – консултантите могат само да предлагат и да обясняват решенията, но не и да ги налагат. Последната дума винаги имат тези, които лично ще „сърбат попарата“ на взетите (от тях самите) решения.

б) Не мога да се сетя за по-смислено занимание от вземането на решения, които касаят собственото ти бъдеще. Правим го всеки ден, така или иначе. Останалите занимания са винаги на втори план, като важност. Единствената разлика е, че при демокрацията взимаме решения, които касаят не само личното ни, частно бъдеще, но и колективното ни, общо бъдеще. Съвременните технологии, които улесняват този процес до неузнаваемост, са съвсем отделна тема на разговор…

в) Само и единствено чрез „дериватите“ на демокрацията една група може да си осигури доминиращо положение спрямо друга или за сметка на друга, или на всички останали. В обществото няма заложен „естествен стремеж към справедливост“, защото обществото не същестува реално, като обективна физическа даденост – то е „лице“ само де-юре, но де-факто е просто сбор от индивидите, които го съставляват. У всеки индивид има заложен естествен стремеж към собственото му благополучие, обаче. Сборът от индивиди може да живее здравословно в група единствено и само, когато индивидуалният стремеж към благополучие на по-голямата му част се обедини в една обща цел. Не в един общ политически представител, а в една обща цел.

Това може да стане само, ако всички участват във взимането на решения. Посредниците са излишни. Между народа, като източник на властта, и самата власт, като такава, няма място за посредници.

Вижте най-богатата страна на света. Вижте единствената европейска държава, която не взе участие във Втората СВЕТОВНА война. Нищо, че граничеше директно с Третия Райх. Тя и сега граничи директно с Европейския съюз. От всички страни. Не поставям знак за равенство между Третия Райх на Хитлер и Европейския съюз на Меркел. Единственото общо между двете ситуации е, че имаме едно и също общество, което избира своите политически решения директно, вместо да избира посредници, които да го водят за носа. От една катастрофа към друга…

Интересно, защо бежанците са проблем на Германия, Швеция и България, а не на Швейцария, хм? Последната, някак, пак остана извън целия процес. Замисляли ли сте се някога върху този въпрос?

Ще гласувам ЗА референдумите по принцип и си пожелавам все повече такива занапред.

Тихомир Димитров 

януари 31, 2014

Още три МЕГА популярни заблуди

1/ От политиката зависи нещо

1

Изт: onlyhdwallpapers.com

Приемаме, че всички политици са некорумпирани и влизат във властта с единствената цел да се погрижат за общественото благо, да служат на интересите на народа и да променят живота му към по-добро. Защото има и такива. Но нека да приемем, че всички са такива. Нека за миг да приемем лъжата, че всички се стремят към успеха на цялото. Няма как да го постигнат, защото този успех не зависи от тях!

Не зависи от политиката дали ще уволня някого днес, понеже не са ми пуснали снощи. Не зависи от политиката дали ще замразя инвестиционен проект за двеста милиона, с което ще увеличава безработицата с два процента. Не зависи от полтиката дали някоя влиятелна личност няма да получи инфаркт точно преди подписването на най-важното споразумение за века. Не зависи от политиката дали други държави няма да я въвлекат в несправедлива, жестока, безсмислена война. Не зависи от политиката дали реколтата тази година ще е добра. Не зависи от политиката кога ще се дойдат природните бедствия, катаклизмите, сушите и авариите. Земеделските субсидии и помощите са неща, които зависят от политиката, да, но дори тях нямаше да ги има, ако политиката можеше да променя наистина съществените неща. Накратко, политиката само компенсира, тя винаги реагира от после, но от нея, де факто, никога не зависи нищо. Даже ако всички политици бяха честни, те пак не биха могли да свършат друго, освен да реагират на нещата, които вече са се случили, които не зависят от тях, никога не са зависили от тях, и никога няма да зависят от тях…

Не зависи от политиката дали някой самолет ще се развали и ще падне, обърквайки всичките й добри намерения. Не зависи от политиката дали някой ще обяви война или ще се самовзриви на някое публично място. Политиката винаги е „от после” и винаги действа със закъснение. Не зависи от политиката дали серийният убиец днес ще посегне към новата си жертва или не. Дори да успее да го обезвреди, обществото, което уж се ръководи от политиката, ще постигне само временен резултат, защото на неговто място веднага ще застане друг сериен убиец. Серийни убийци има, откакто има политика, че и от по-рано. А най-масовите от тях се занимават не със занаятчийство или с йога, а познайте с какво? Точно така – с политика.

Икономическите кризи също не зависят от политиката. Политиката може само да компенсира (когато не убива децата ви на бойното поле). Тя може само да действа със закъснение – за неща, които никога не зависят от нея.  Които имат равно по сила и обратно по посока противодействие. Винаги. Де факто, нищо не зависи от политиката. И слава Богу!

Защото това, което реално променя живота на обществото към по-добро са: човешкият гений, откривателството, науката, медицината, образованието, комуникациите, екологията.

Всичко друго, но не и политиката.

А защо тогава се занимаваме толкова много с политика? Защо плащаме толкова скъпо, за да финансираме система, която е основана на разделението и на противопоставянето, главно със средствата на насилието и на войната, на принудата и на отмъщението, вместо същите ресурси да ги отнемем от политиците и да ги насочим към учените, откривателите, гениите, медиците, инженерите, учителите, еколозите?

Ще ви кажа защо. Защото човешкото същество се нуждае жестоко от драма. Драмата е нещото, за което всички копнеем, дори да не смеем да си го признаем. Нека да оставим политиката да си почине и да хвърлим един поглед върху изкуството, а? Какво ще кажете? Кои са най-четените книги, най-гледаните филми, най-почитаните скулптури, най-търсените произведения на изобразителното изкуство и най-уважаваните автори? Най-известните поети?

Не черпят ли всички те, без изключение, вдъхновение от страданието? Не го ли пресъздават? И не следваме ли всички ние някакъв фалшив морал? Слагаме червена точка върху предаванията с обидни думи, пишем закони срещу дискриминацията, а по кината дават филми за тийнейджъри, които се колят помежду си за удоволствие на телевизионните зрители. Говоря за „Игрите на глада”. И не са ли такива произведения на изкуството точно толкова популярни, защото ни завират истината в очите – истина, която дори сами не смеем да си признаем? Че сме заникъде без драмата. Че черпим сила и вдъхновение от страданието. Че драмата и страданието са единственият начин да бъдем държани в подчинение, но ние сами си ги избираме, защото не можем без тях…

От политиката не зависи нищо. Тя не може да промени дори кризите, атентатите, войните, революциите, въстанията и насилието, защото стои в началото им, защото ги вдъхновява. Или просто се опитва несръчно да ги компенсира. От какво зависи тогава? От КОГО зависи тогава? Не се оглеждайте като слаб ученик, посочен от класната да излезе на дъската. Други ученици няма. Стаята е празна. Децата избягаха от клас и отидоха да гледат „Игрите на глада”.

2/ Живеем в демократично общество

2

Изт: greece.mrdonn.org

Ако беше така, щяха да те питат персонално за всяко решение, което лично те засяга. Всъщност, нямаше да има нужда от хора, които да те питат, а само от администратори, които да привеждат решенията на мнозинството в действие. Не на мнозинството от парламента, а на мнозинството от площада. Защото там се събира презряният народ. Той няма къде другаде да се събере. Който не иска да участва, така или иначе, вече си стои у дома. И сега има хора, на които не им дреме, на които не им се занимава. Които гледат сеир. Те са обучени да вярват, че не са достатъчно компетентни да взимат важни решения, касаещи собствената им съдба. Затова си я подаряват на други – да правят с нея каквото си пожелаят. И им плащат за целта! Апатията и мързелът са най-скъпите „удоволствия” на света!

Представете си администраторите като компютъра, който може да предлага решения и да ги изпълнява, но не и сам да решава. Пред диалоговия прозорец стои крайният потребител. Ползвателят. Собственикът. Суверенът. Негово е единственото право да решава. Системата може само да изпълнява. Идеята, че потребителят е малоумно дете, което задължително ще оплеска нещата, стои доста изгодно за тези, които я използват в свой личен интерес и карат потребителя да им плаща, за да цъкат с мишката вместо него. Тази идея е насаждана с поколения и много трудно ще се изкорени. Много трудно ще ви убедя, че сте адекватни да имате думата за решения, които пряко ви засягат. От които зависи собствената ви съдба! Вие данъците вече сте ги отписали. Те за вас са си чиста загуба. А би трябвало да са инвестиция. Защото шоуто се случва с вашите пари! Ето, тук все още копнеят за лидери. После им се сърдят, че били егоисти, че се превръщали в диктатори, че обслужвали интересите на частни групировки, вместо да помислят за общественото благо. Ама, тези хора да не падат от небето? Те идват от нашите детски градини, от нашите училища, университети и казарми, тоест доста си приличаме с тях. Гласоподавателят, като мързелив егоист, посочва някой друг егоист (но не чак толкова мързелив) да му решава проблемите, забравяйки, че единственото същество на тази планета, което може и е длъжно да се занимава с неговото лично щастие е самият той, а не някой друг.

Продължавайте да подарявате отговорността за своето бъдеще и за бъдещето на децата ви на други хора. Нека те да решават вместо вас – „некомпетентните”! Продължавайте да очаквате „светлото бъдеще” от някой „светец”, който ще ви го подари, вместо да помисли първо за себе си и за своето настояще. Продължавайте да се делите на леви и десни, на цигани и българи, на патриоти и предатели, на комунисти и демократи, на чужди и свои, на вътрешни и външни, на емигранти и бежанци, на некомпетентни и можещи, на красиви и грозни, на умни и прости. Продължавайте и винаги ще сте чуждият, предателят, излъганият, изгоненият, емигрантът, неуспелият, неразбраният, нещастният, бедният.

Не живеем в демократично общество. Демокрация няма дори в Америка, където държавата се е превърнала в Големия брат. Демокрация на тази планета няма от времето на древна Атина и дори тогава тя не е била съвсем читава, защото жените, чужденците и робите са нямали правото да гласуват на Агората. Били са смятани за „втора ръка“ хора. И тогава, за да гласуваш, е трябвало да носиш меч около кръста и да си местен, демек – от „своите”. Политическите партии днес имат за цел само да поддържат илюзията за някакво разделение. Да разделят и да противопоставят обществото. В цял свят е така. Същата цел имат и политическите скандали, с които ни занимават всеки ден по телевизията нашите собствени „служители”, за което плащаме ние, с нашите собствени пари. Разделяй и владей! Не е измислено вчера. И не е справедливо, да. Но, знаете ли какво? Няма да се оправи с насилие.

Историята хилядократно е доказала, че реформи, започнали с кръв и насилие, водят до резултати още по-лоши от първоначалните. Народът от столетия знае, че „който нож вади, от нож умира” и, че „око за око и накрая целият свят ще ослепее”. Няма да се оправи и с отмъщение. Единственото, на което отмъщението е способно, е да увеличава страданието. Не да носи облекчение.

Ще се оправи само с прощаване. Ето ви предизвикателство! Да простиш е десет пъти по-трудно, отколкото да отмъстиш. Искате ли да постигнете нещо смислено? Направете нещо трудно! Научете се да прощавате. На себе си и на останалите. За днешните пропуски, за вчерашните лъжи, даже за утрешните прегрешения. Това е прекият път към свободата. А ръка за ръка с нея върви щастието. То не е някаква нова форма за управление на обществото. То е в осъзнаването на факта, че единственото същество на тази планета, което може и е длъжно да се занимава с вашето личното щастие, това сте самите вие. Никой друг не може и не бива да носи отговорност за това! Предлагам ви да оправите света, като започнете да вкарвате ред първо в своя собствен свят. Ще продължава да има хора, които ви лъжат, че мислят за вашето благо, докато се занимават точно с противоположното. Но знаете ли какво? Вие можете без тях, а те не могат без вас! За никъде са без вашето доверие, без вашето внимание, без вашите пари и без вашето „участие в играта”, където винаги сте публика или, в най-добрия случай, седите на резервната скамейка.

Оставете ги да си играят сами. Простете им. Запомнете, че и те са хора като вас. Отпуснете хватката на очакванията си върху личности, от които не зависи вашето щастие и това ще отпусне хватката нещастието върху самите вас. Опитайте се дори да ги заобичате, ако можете. Да, припомнете си, че са хора като вас. Кой не допуска грешки? Кой не е жертва на заблудата? Кой не е възпитаван от малък да бъде сто процентов егоист? Да получава по-високи оценки от останалите в класа, да си намери по-подходящата работа, да бъде шеф, директор, командир, депутат, президент, генерал? Да трупа, за да има повече за него. Пък майната им на останалите! Кажете ми, кой не е възпитаван да вярва, че това е пътят към щастието? И вие сте възпитавани така. И аз съм възпитаван така. Никой не е извън това уравнение. Всички сме в матрицата. Включително и хората, които злоупотребяват с нашето доверие. Но не можем да простим на себе си и да продължим напред, ако първо не освободим останалите от вината. Налага се да започнем първи. Чакането досега е показало, че за нищо не става. Човечеството от хилядолетия чака с очи, вперени навън и нито веднъж не се е сетило да погледне навътре. Да започне промяната от там. Каквото посееш, това ще пожънеш. Каквото повикало, такова се обадило. Кавото отвътре, такова и отвън.

3/ Религията съдържа единствената, вечна и непреходна Истина

3

Изт: leonafricano.blogspot.com

Единствената? Значи всички останали, които изповядват някаква друга религия, грешат. В техните очи ти също си грешник, дори в очите на някои си толкова кофти грешник, че заслужаваш да умреш по особено жесток начин. Само защото си възпитаван от малък в нещо, в което те не са били възпитавани… Така и не разбрах защо религиозните фанатици никога не забелязват „Не”-то в „Не убивай!” ?!

Вечна? Как може нещо на 2-3-5000 години да е вечно? Та това е секунда от живота на една галактика с милиарди слънца, даже от живота на една планета! Вселената е на 15 милиарда години, а може да се окаже и по-стара. Много по-стара. Но дори тя не е вечна. Защо тогава нещо, което е на две-три секунди живот и се занимава с Мирозданието твърди, че е вечно?

Непреходна? А какво стана със Зевс, Озирис и Хор? Как мислиш, дали жреците им са били по-малко отдадени от съвременните служители на „правата” вяра? Която и да е тя! Смяташ ли, че докато са избирали за жертвоприношение най-снажния момък и най-красивата мома (сред собствените си деца!!!) траките не са вярвали? Или, че са вярвали по-малко от теб? Но какво стана с тяхната богиня на смъртта? Защо сега храмовете й са само туристически забележителности? Или не, новото си е по-вярно от старото, защото си е ново? Преди 3000 години митът за Зевс и за Титаните също е бил нов. Значи този принцип не действа!

Излиза, че цялото човечество, от край време, е любител на фентъзи сюжети с митични, свръхестествени същества. Фенщината му стига до там, че цели армии се въоръжават, за да изминат стотици километри пеша, през непознати земи, в студ и пек, сред негостоприемни племена, да преплуват морета и реки, за да отидат и да накажат феновете на друго фентъзи, което е различно от тяхното.

Моля ви, не ме разбирайте погрешно! Виждам огромен смисъл в религията. В религиите, като цяло. Мисля, че без тяхната опора сме за никъде. Човек се нуждае от вярата в нещо по-велико от него, за да има мотивация да посрещне предизвикателствата на утрешния ден, да има смелостта и куража да понесе несправедливостите на света. А религията придава форма на тази вяра. Прави я по-достъпна, по-осезаема. Има дълбок смисъл в религиите. Но съществува едно-единствено нещо, в което всяка религия ни подвежда и, което не е отговорност на нейните създатели, а на техните фенове и последователи, живели през годините след това и дописвали „продължението” на историята. Говоря за лъжата, че точно те, последователите, знаят и притежават „единствената” истина. Защото си е тяхна. Плюс пълната им нетърпимост към истината на всички останали. По-голям егоизъм и тесногръдие от това, здраве му кажи!

Ако вярвате в ада и рая, например, ще трябва да ви разочаровам, защото в Библията почти нищо не пише за тях. Но адът е разказан от Алигиери толкова детайлно и е нарисуван от Бош толкова подробно, че се е превърнал в масово вярване. Ето едни истински фенове на фентъзито, които са „дописали” историята. Сякаш вечната, единствена и непреходна истина може да се дописва. Сякаш се нуждае от продължение. Сякаш изобщо може да бъде променена!

Но не само това. Демонологията се е превърнала в култ през Средновековието. Хилядолетие и повече след началото на „историята”, феновете са продължавали да „дописват”, да измислят нови митични същества. Създали са дори институции, като Инквизицията, които да се погрижат Адът да стане съвсем реално място – тук, на земята, защото не е много сигурно дали наистина съществува отвъд…

Религията не съдържа единствената, вечна и непреходна истина. Всяка религия съдържа вечната Истина, представена по различен начин, според културата на епохата, в която е била създадена. Според хигиенните й изисквания, дори. И е напластявана с хилядолетията след това от въображението на толкова много фентъзи автори, заети с „продължението на историята”, че накрая става практически непригодна, защото губи всякаква връзка с първоначалната си идея, т.е с единствената, вечна и непреходна Истина.

А тя няма как да е различна за християнина и за мюсюлманина, за будиста, за шинтоиста и за жреца на фараона, защото телата на всички ни са изградени от атоми, които някога са били звезден прах. Но когато една религия се превърне във фентъзи дотолкова, че да загуби връзката си с Личността или с Идеята, вдъхновила нейното съществуване, тогава храмовете й се превръщат в развалините, които днес сме свикнали да наричаме „туристически забележителности”. И това се случва постоянно. На всеки две-три хиляди години се повтаря. Минути от живота, дори, на човешкия род…

Тихомир Димитров

юли 26, 2013

#ДАНСwithwhom?

parliament-off

Снимка: БГНЕС, изт: Актуално.ком

Парламентът възнамерява да почива. През целия месец август. Уморили са се хората от напрежението (нищо, че почти половината се „върнаха на работа” точно преди лятната ваканция), заработили са си (предполага се), чувстват се доволни (явно). Сега е време да си починат. Цялата кочина ще бъде оставена така, както си е. Битият-бит, е*аният-е*ан. С извинение за израза. И всички ще отидат да си пият мастиката по морето. Но не си мислете, че ще успеете да ги притесните И ТАМ. Повечето от вас просто няма да могат да си го позволят. Все пак, дамите и господата харчат парите, които вие изкарвате между „сутрешното кафе” и вечерната разходка по „традиционния маршрут”. Пък и нямат разходи за квартира, дрехи, транспорт и охрана, каквито имате вие. Могат да си позволят луксозни дестинации. Вие сте поели тези разходи. Вие ги поемате всеки ден, докато послушно се намъквате обратно в каишката и обратно в намордника, между сутрешното кафе и „традиционната разходка”. И добре правите. Бесните кучета ги разстрелват. Въпросът ми, обаче, е:

Какво ще се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Честно казано, според мен най-добрият стратегически ход на олигархията и на елита, който я представлява във властта, е с нашите пари да отидат на почивка. Да излязат във ваканция. За да спадне малко напрежението. А вие ги подценявахте. Мислихте, че са прости. Не, не е така. Това са лукави и пресметливи хора, които са се „оправили в живота”. Простите са тези, които ще платят за безплатната луксозна ваканция на служители, които не са си свършили работата. Нямат намерение да я свършат. И никога не са я вършили. Какво като им липсва достатъчно натрупан трудов стаж? Трудовият стаж е за хората с каишка на врата и с намордник около устата, които „трупат“ похвали, стаж и други „бонбончета“ – хора, които са обречени да чакат…докато животът им свърши и най-накрая просто умрат.  Иронията на съдбата е, че помним само онези, които раздават бонбончетата…Тоест, получаваме чиста смърт – „както морално физически, така и пропорционално статистически“. За награда за подчинението. Подобно на погребан, но не-любим кон и подобно на стар, заровен в задния двор, домашен пес. Чиста смърт. Това, от философска гледна точка, не е чак толкова лошо. Проблемът е, че не ми приличате на философи.

Заговори ли се за пряка демокрация, обаче, ставате ДЪРВЕНИ ФИЛОСОФИ И ПАРЛАМЕНТАРИСТИ. Заговори ли се за това, че няма друг начин, просто няма друга алтернатива вече, освен сами да вземем отговорността за управлението на собствената си съдба, в собствените си ръце и всички заедно, човек до човек, ръка за ръка, да се ангажираме с това денонощно: и финансово, и икономически, и физически, и психически, поради простата причина, че друга алтернатива просто ЛИПСВА и, че колкото и скъпо да плащаме издръжката на властта, за да ни „представлява”, тя винаги ще си намери друго, по-добре платено „хоби”, отколкото, забележете, да живее на наш гръб, с нашите пари; заговори ли се за това, то тогава възниква пълна слепота, абсолютна глухота и някакво мърморене, най-често от рода: А, ама не може така! То тогава и простите, и грозните, и старите ще имат правото на свободен избор. Че и необразованите също…за друговерците и за хората с друг цвят на кожата в НАШАТА (кога точно си я купихте и имате ли нотариален акт не разбрах) велика нация да не говорим…какво остава за чужденците, които са имали „щастието“ да заживеят у нас, сред „нашите планини зелени”…алтернативно-сексуалните изобщо няма да ги споменавам.

Е, аз не съм прост, може би съм малко грозен, но имам една чудесна новина:

Природата им е дала това право, уважаеми, поставяйки душа в простите им или умни, стари или млади, по-грозни или по-красиви, с няколко сантиметра по-дебели или по-слаби, с няколко тона по-тъмни или по-светли, хомосексуални или хетеросексуални, местни или чуждестранни, разноцветни, разнообразни, разностранни и прекрасни, поради самия факт от чудото на живота, тела. Със свободен избор и не по-просто устроена от вашата душа. Природата им е дала това право, вие ли ще го отнемете? Вие, които не сте узрели до идеята, че отричайки свободата на другия, избирате завинаги да подарявате собствената си свобода на някой друг? Че дори мислейки се за „нещо повече” от другиго, вие автоматически каните другия, когото мислите за по-„глупав” от вас да ви седне на врата. След което безропотно му плащате и охраната, и командировъчните, и транспорта, и представителните разходи, и почивките в чужбина, и заплатата, която той сам си гласува. Оставяте го в продължение на четири красиви години от вашия живот да се съюзява с когото си поиска, безконтролно, срещу вашия интерес….Правите го полубог, получовек, с имунитет, който не носи отговорност, освен морална (разбирайте – никаква), нито за своите действия, нито за своите думи, нито за своите публични излияния и постъпки, нито за решенията, които гласува…определящи вашия живот и вашата съдба…за следващите десетилетия.

Това е, което постигате, когато отричате правото, дадено от природата на друг, още докато е поставяла душа в неговото или нейното (по-различно от вашето) тяло, докато отричате някой друг извън вас да има правото на щастие, абсолютната свобода на избора и решението да управлява съдбата си самостоятелно, независимо дали тя ви харесва или не, да участва в този живот, където и без това всички ние сме натикани в момента и буквално сме принудени да участваме…

Единственият начин да си върнеш свободата е като я върнеш на останалите…

На всички останали.

Като я позволиш.

Като я подариш.

И тук ще кажа нещо „греховно”, но това значи да я върнеш и на хората, които ще отидат с вашите трудно заработени стотинки на почивката, която вие не можете да си позволите…Защото те също носят душа. Много грозно и неправилно е да се забравя това. Много повърхностно и късогледо е да се пренебрегва фактът, че колелото на Живота се върти. Днес реалността просто е такава. Те са отгоре, ти си отдолу. Но всичко е до време. И това ще мине. А после ще си смените местата. Независимо дали сме съгласни. Просто така работи Животът и Той не прави изключения за никого. Ама абсолютно за никого. И за нищо. Няколко милиарда години не е е правил изключения, какво ви кара да мислите, че ще направи изключение точно за вас? Или за тях?

И ето, че опираме отново до основния въпрос:

Какво да се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Имам няколко добри идеи:

porsche_panamera_indian_autos_blog_30

Подкарайте автомобила, който винаги сте мечтали да имате. Няма нужда да го купувате. Почти във всеки автосалон ще ви го предложат безплатно за тест драйв.

road-trip

Идете с любимия си човек на пътешествие и се вкарайте в някакво приключение. За предпочитане с колата, която винаги сте мечтали да имате. Имайте я! Просто не я връщайте обратно в салона. Купете си я! Какво като струва 20-30, 50 или 100 000 лева? Правителството е на път да затъне с един милиард и няма идея нито какво ще ги прави, нито как ще ги връща…Подражавайте на богатите и на успелите, вместо да ги подценявате! Най-много да ви вземат колата, ако спрете да я изплащате. Но подозирам, че няма да спрете, защото ще ви хареса. И нещата сами ще потръгнат. Просто всичко зависи от това как се чувствате. Каквото навън, такова и отвътре. Каквото повикало, такова се обадило. Няма да ви набият и няма да ви вкарат в затвора, ако не успеете да изплатите колата. Но ще имате усещането (и самочувствието), че поне веднъж сте отхапали намордника и поне за малко сте се откъснали от синджира. Наемете я, ако чак толкова ви е шубе, мама му стара! Или просто попътувайте на стоп.

7_2

Правете секс с непознат(а). Феминистките да ме извиняват, че не съм сложил и мъж на картинката по-горе. Природата е решила да ми става само от жени и е по-силна от тях. Естествено, използвайте предпазни средства, въпреки че вероятността да умрете от рак е по-голяма, отколкото вероятността да умрете от венерическа болест. Един от всеки четирима е потенциален пациент на онкологията, т.е в четиричленно семейство поне един е с подписана смъртна присъда, в  дългосрочен план, независимо дали е девствен или не, а ако късметът не е на тяхна страна, значи и четиримата вече са „за гилотината”. Пак повтарям – в дългосрочен план… Основен причинител на рака е стресът (разбирай: каишката и намордникът). Сексът разтоварва от стрес. Сексът с непознати, пък, покачва адреналина, което вече е положителен стрес, т.е има шанс да оцелеете и четиримата. А, да, внимавайте, естествено, някой да не разбере. Все пак, не се нуждаете от допълнителен, че и отрицателен стрес, какъвто е, примерно, качественият, просташки, балкански развод. Просто не си вадете оная работа там, където си вадите хляба и всичко ще бъде наред…

cabin_crew02

Пътувайте със самолет. Летенето ви позволява да прекосите разстояния, които никога няма да преодолеете нито с любимата си, мечтана кола, нито на автостоп, нито дори със стария Голф. А ще се окажете на качествено ново и съвсем различно място, където климатът е друг. Но не само. И настроението е друго. Хората живеят по различен начин. Те не се интересуват от вашите проблеми. Те дори не са чували за тях! Но изглеждат щастливи. Може да ви хареса. Може да се почувствате толкова комфортно, че да не пожелаете да се върнете обратно при хората, които харчат вашите пари, но отказват да се съобразят с вашите искания. Това е чудесният начин да спрете да им плащате. А може и да се върнете. Никой няма да ви осъди за това решение. Роднините ще ви разцелуват, приятелите ще ви се зарадват, а аз лично ще ви поздравя. Защото ще се върнете различни. Сменили перспективата. Душевното състояние. Енергетиката. Вибрацията. Емоцията. Каквото отвътре, такова и отвън. Ще се върнете нови хора и ще заживеете по нов начин. Пътуването до друг континент със самолет понякога е дори по-евтино, отколкото ходенето до морето със стария Голф. По новата магистрала…

luxurious-property-with-stunning-views-in-la-8

Потопете се в луксозен интериор. Отново няма нужда да го купувате. Наемете го! Прекарайте поне една вечер от живота си в интериора, който ви кара да се ЧУВСТВАТЕ по-богати. Докоснете гладките повърхности. Поиграйте си с мебелировката. Вдъхновете се от обстановката. Напийте се във ваната / джакузито. Поръчайте си вечеря в леглото. Изхарчете за омари, октоподи или скариди месечната си заплата. Дайте седмичната си надница за бакшиш. Ще ви издам една малка тайна – ако го направите, значи сте имали възможността да го направите, каквото и да ви струва това според собствените дребнави правила, т.е ограниченията, с които сте свикнали да живеете. Нищо няма да може да ви отмъкне от реалността на схващането, обаче, че щом веднъж сте го направили, значи можете пак. И нищо няма да ви амбицира повече. Самият факт, че за два морски дара сте платили месечната си заплата ще ви насочи към идеята (и ще ви накара да повярвате в нея), че има по-лесен начин да се изкарват същите пари, отколкото с 20 дена по осем часа бачкане на ден, просто защото сте родени в грешната географска ширина. И то съвсем законен.

m_1247978188_IMG_7902

Вземете си домашен любимец. И отново няма нужда да го купувате. Можете просто да се запишете като доброволец в някой приют. Всеки уикенд ще разхождате различни умни бозайници, ще им подарявате свободата, която на вас, още по-умните бозайници, ви е отнета и…познайте какво? Има голяма вероятност точно така да си я върнете! Първо психически, а после, естествено (и неизбежно), чисто физически. Пък можете и да си осиновите космат брат. Или космата четиринога сестра. Предимството им е очевАдно. Това са съществата, които ще ви обичат с цялото си сърце, независимо дали сте слаб(а) или дебел(а), независимо колко (не)подходящо се обличате, независимо с какви хора се събирате, независимо дали точно сега имате 20 или 20 милиона лева в банковата сметка, независимо колко сте контактни, независимо дали годините ви на тази грешна земя са едноцифрено или двуцифрено число, независимо дали останалите ви мислят за нещо повече или по-малко от тях. Те просто ще ви гледат в очите и ще ви обожават. Защото вие сте техният човек. И не ги подценявайте. Разбрахме се вече, че това е кофти практика. Пък и те са умни бозайници…

accessible_currency

Похарчете пари. Просто дайте. Надминете веднъж себе си и, вместо 20 стотинки, пуснете два лева на просяка. Вместо три лева, оставете 17 лева бакшиш. Закръглете сметката. Така ще подложите на тест хипотезата, че каквото даваш, още повече от него получаваш, но в различно време, от съвсем различен източник, понякога доста неочакван. Отпуснете се, експериментирайте, пробвайте, изчаквайте и ще видите. В крайна сметка, ако 17 лева са в състояние да ви разорят, значи няма какво повече да губите. Но дори тогава пак има вариант. Тогава три лева за вас са цяло състояние. Споделете ги. Дайте ги на някой, който има повече нужда от тях. Номерът е да нахраниш някого, когато си по-гладен от него, а не когато си преял….Дайте и се наслаждавайте на резултата. Когато подарявате пари няма да получите дървесина, въглища или хартия в замяна, уважаеми! Каквото повикало, такова се обадило, а по мои лични наблюдения „божествената лихва” се движи някъде между 500 и 800%. Има вероятност това да се окаже най-добрата „инвестиция”, която сте правили някога. Просто трябва да се доверите на процеса. И да започнете първи. Никой няма да ви отнеме свободата на инициативата и волята на избора. Никой няма да ви ги натрапи. Аз лично, ако се ядосам, че съм останал само с десет лева, винаги бих ги подарил на първия срещнат човек, който има нужда от тях повече от мен. Това винаги ще ме накара да се чувствам по-добре, защото щом давам, значи все пак ИМА какво да дам. Нали така? Това винаги се отплаща „с каруцата”. Случвало ми се е много пъти. Какво пречи да опитате и вие? Все пак, давате много повече на онези с луксозната почивка. Но има една малка разлика. Не го правите по собствен избор и не се кефите, че го правите. Тоест, принудени сте. И е нормално да се чувствате прецакани. Така че, когато давате, опитайте поне да се изкефите на този факт. Другият вариант да похарчите някакви пари е просто да си угодите с някакво капризче – нещо, което не си позволявате всеки ден. Вижте примерите по-горе. Помнете максимата, че „за да получиш, първо трябва да дадеш”…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Общувайте с екстровертни, готини, симпатични хора. Знам, че го правихте по време на протестите, но сега, през целия месец август, просто НЯМА да има срещу кого да протестирате. Така бонусът от срещата с положителните хора ще си остане, но няма да я има „скръбта” от повода, по който сте се събрали. Обменяйте идеи. Творете заедно. Посветете се на някакъв смислен проект. Или просто идете на разходка из зеленината на планината (покрай синевата на морето) заедно. Тези хора ще ви заредят. Чудите се откъде имат толкова много положителна енергия ли? Ами те непрекъснато я раздават! Обаче го правят с кеф. Ще се изненадате, че дори не са чували кой е новият премиер. И не защото са тъпи. Просто не ги интересува. Ще разберете, че има и такъв начин да се живее. Че той изглежда добре, всъщност – доста прилично. Че зарежда. Че може и така – без всички обществени проблеми задължително да минават и през твоя дом, и през твоя телевизор, и през твоята душа. Има по-важни неща. Може дори да изберете да заживеете така. Със сигурност ще станете по-приятен човек, ако го направите. А общуването с тези хора със сигурност ще ви промени. Те ще ви покажат, че свободата (която е най-вече психично явление), е напълно възможна и физически.

00000124da68e5484ee89511007f000000000001.girls-at-bar-main_Full

Сваляйте непознати (мацки) на бара. На жените няма да препоръчвам да свалят непознати пичове по баровете, защото това може да произведе непредвидими последствия. Феминистките отново да ме извиняват. Да подаряваш нещо, което всички се опитват да разграбят не е точно благотворителност. Все едно да подариш доживотните спестявания от баба си на премиера. Или да си платиш, за да отидеш на негов митинг. Жените могат просто да си позволят да не правят нищо и да изглеждат добре. Докато могат…Какво като срещнете невнимание? Какво като срещнете отрицание? След десетото Не се крие и едно Да. Може би тръпка само за през нощта, а може би готин човек, който ще бъде около вас през целия ви оставащ живот?! Защото именно по този нелеп начин сте се запознали, а после се е оказало, че не е трябвало да играете роли, тъй като вие, всъщност, се харесвате именно такива, каквито сте си. Но, ако не бяхте изиграли нелепата роля, ако не бяхте направили първата стъпка, как щяхте да знаете? Дали щяхте да разберете? И не говоря само за формиране на двойки. Понякога срещаме хора от срещуположния пол, които остават край нас много повече от нашата „вечна любов”.

3730146445_1393eda528

Влюбете се. Позволете да си изгубите разсъдъка по някое същество, също толкова несъвършено и объркано, колкото вас. Това винаги има лош край, естествено – химията рано или късно се изчерпва и мозъкът спира да помпи в тялото допинг, съпоставим само с ежедневната употреба на кока, марихуана и морфин, взети заедно, т.е следва голяма, при това продължителна и то доста дълбока депресия. Но за сметка на това, на есен ще сте напълно безразличен (безразлична) към призивите „Червени боклуци” и „Оставка”. Може дори да заобичате Мишо Шамара, ако гаджето ви се окаже ислямски фундаменталист.

women-health-on-the-road

Пийте само слънчева вода. Сега слънцето е в изобилие, използвайте го! То става не само за сушене на плажните хавлии и за правене на тен, но и за структуриране на вода в стъклена, за предпочитане без ръбове и без етикети, бутилка. Капачката не трябва да е завъртяна до край, но все пак шишето трябва да е покрито, за да не се изпарява течността. 2-3 часа по обяд са достатъчни, но 9-10 биха имали дори по-положителен ефект върху цялото ви битие. Положителен ефект номер едно: изпаряват се всички летливи химикали, участвали в пречистването и дезинфекцията на чешмяната вода. Положителен номер ефект две: отлага се котленият камък. Положителен ефект номер три: има силата на няколко редбула, ама без страничния ефект. Положителни ефекти от четири до плюс безкрайност – ще ги усетите след време. Просто си го изградете като навик.

#ДАНСwithsomebodywhogivesback

Тихомир Димитров

юни 15, 2013

Месечната ми сметка за ток

smetka

Изт: malaysianwireless.com

Темата беше актуална през зимата. И ще бъде актуална отново след няколко месеца, когато слънцето спре да ни топли безплатно, а на негово място започнат да ни отопляват олигархията, монополистите и държавата, с нейните 20 процента отгоре върху всяка далавера…

Не е най-актуалната тема точно сега, но точно тя пък изкара хората по улиците за пръв път тази година и смятам за особено уместно да я напиша точно сега.

Знаете, че рокадата в шаха се предприема, когато си притиснат до стената и вече нямаш особено голям избор накъде точно да мърдаш. Рокадите във властта не промениха нищо от статуквото, което изкара хората на улицата. Месечната сметка за ток беше само капката, която преля чашата. Знаете много добре това. Знаете и поуката на Конфуций, който твърди, че не съществуват много различни проблеми. Има само различни проявления на един и същ проблем.

За мен този проблем се нарича: абсолютната невъзможност, като гражданин, да легитимирам интересите си във властта – да я накарам да работи за мен и действително да ме представлява, освен само на хартия, въпреки че от джоба си плащам за всичките й разходи и единствено моят вот я легитимира.

Да, но очевидно във властта има друг, по-платежоспособен работодател от мен, с когото тя се съюзява вече повече от 20 години срещу мен, срещу правото ми на достоен труд и адекватно заплащане, срещу икономическия ми интерес, срещу предприемчивостта ми като гражданин, срещу свободата на словото и срещу личната ми свобода. Още по-тъпото е, че този съюз е изцяло за моя сметка и е два пъти в мой ущърб – нещо, което, надявам се, вече стана ясно на всички.

Намирам пряката демокрация за единствен възможен изход от тази ситуация и аргумента, който държа в ръцете си е месечната ми сметка за ток – едно от многото документални доказателства за това, че там някъде има съюз, който работи срещу мен, от мое име и за моя сметка. Срещу този съюз аз не съм способен да предприема абсолютно нищо, когато съм сам. Още повече, той пише и законите, които съм длъжен да спазвам…

Поглеждали ли сте си месечната сметка за ток? Запитвали ли сте се някога за какво, всъщност, плащате? Тук не стои въпросът дали е много или малко, а за какво? Къде отиват вашите пари? Какво спонсорирате?

Някои намират този въпрос за сложен. За мен той е изключително прост, тъй като мога да чета на български, а в сметката за ток всичко си пише. Цитирам:

Дневна тарифа: 43.99 лв
Нощна тарифа: 4.87 лв

Изхарчил съм ток за приблизително 49 лева.

Но дължа на доставчика 120!

Как става това?

Ето как:

Достъп високо напрежение: 4.17 лв
Достъп ниско напрежение: 5.27 лв
Пренос високо напрежение: 6.09 лв
Пренос ниско напрежение: 22.82 лв
Такса зелена енергия: 7.42 лв
Когенерация (каквото и да значи това): 2.57 лв
Невъзстановяеми разходи: 2.26 лв

И върху всичко това държавата ти добавя още едни 20% ДДС. Данък добавена стойност е косвен данък – като такъв, поне според теорията, целта му е, заедно с акцизите и останалите косвени данъци, да ограничава потреблението. Тоест, наказан си, че готвиш храна за бъдещите данъкоплатци – твоите деца, че взимаш душ с топла вода през зимата и, че переш. Наказан си и, че плащаш 100% надценка на монополиста-доставчик. Върху тази надценка ти също дължиш добавена стойност.

Яко, а?

Ето как се озоваваш в ситуацията, в която харчиш ток за 50 лв, а плащаш 120, ако не искаш да се върнеш в Средновековието.

Сега, относно преноса и таксите за достъп. Плащам от джоба си такси за достъп до мрежа и за пренос по мрежа, която, ако не ме лъже паметта, не е изградена от марсианците, а от държавата, т.е би трябвало да е публична собственост, в това число и частично моя, като представител на народа, който, всъщност, формира тази държава, законен собственик е на всичко, което тя притежава и формално се води за неин суверен, т.е за източник на властта й. Ако не сме аз и ти, значи сигурно са марсианците, бездомните кучета или хлебарките, щото има и други форми на живот по тази територия, признавам…

Въпросната собственост в един момент, обаче, е била променена. Отдадена е под наем или е продадена, не ме интересува. Интересува ме само фактът, че не съм получил компенсация за отделянето ми от собствеността, например в месечната си сметка за ток. Получавам само задължението да плащам допълнително за достъп и пренос от/до/по нещо, което преди това е било мое. Това е все едно да имаш кола, утре аз да я купя, но да платя на някой друг, а от теб да изисквам да се грижиш за поддръжката, за ремонта и за пълненето на резервоара…во век и веков! Сигурно и дъщеря ти няма такива такива привилегии, човече! А непознати хора ги получават, при това директно от джоба ти, всеки месец, без изключение. И без да питат. Как се определя размерът на въпросната такса е съвсем друг въпрос. Предполагам, че като им потрябват някакви пари, просто ти ги пишат на сметката. Какво ще направиш? Ще отидеш при друг монополист ли? Хехе. Или ще минеш на свещи?

Относно таксата „зелена енергия“ също имам конкретен въпрос: Защо екологията трябва да бъде изцяло за моя, лична, индивидуална и персонална сметка? Когато подписваха еко-договореностите, моите „представители“ във властта консултираха ли се с мен, техния работодател – човекът, който ще плаща? Не. Консултираха се с другия си работодател, който очевидно е по-платежоспособен от мен, въпреки че и моите осем лева няма да ги върнат. Какво пък, пари са си! Осем милиона по осем лева…

И какво значи „Когенерация“?

Ами „невъзстановяеми разходи“?

Сметките за ток са само един от многото начини, по които гражданите биват систематично ограбвани. Да – ограбвани. Не се страхувам да използвам тази дума. Не е прекалено силна. Когато отнемат от теб принудително, когато го правят против волята ти и, когато нямаш друг избор, освен да платиш, това си е чист рекет, грабеж или каквото искате там го наречете. Да, законовите текстове го оправдават. Но престъплението си остава престъпление. Холокостът е извършван систематично и е съобразен изцяло с действащите по това време закони на третия райх. Не е бил форма на произвол. Форма на произвол е това, което се случва всеки ден в тази европейска държава и, което ме превръща в най-бедния европейски гражданин, независимо от моите опит, воля, труд, амбиция, талант, образование, желание и стремеж към по-добър начин на живот. Независимо от моите усилия.

Това е, което изкарва хората по улиците. Не са само сметките за ток. Те са просто един от многото симптоми на един и същ проблем – пълното отделяне на суверена (властта) от действителната власт, която управлява.

Това нещо трябва да се промени. То в момента се променя. Не само тук – по целия свят. Проблемът с липсата на демократичност у демокрацията съвсем не е само български. „Демокрация“ идва от латинските наименования „демос“ и „кратос“ – власт и народ. Обединението им в една дума предполага управление на народа, а не на цар, император, монарх или друг вид олигарх.

Днес Хората все по-често се събират по площадите. Постепенно ще започнат и да се разговарят, а накрая ще започнат и да хвърлят черно-бели камъчета в една кутия така, както са го правили древните атиняни, които са познавали единствената форма на истинска демокрация в цялата човешка история. Гражданите сами ще започнат да взимат решенията, които са важни за тях, защото със сигурност опитът вече ще ги е убедил, при това многократно, включително и със сметките им за ток, че друг няма интереса, нито амбицията, нито дори желанието да се занимава с това вместо тях. Колкото и да са готови да му платят в замяна…

Тихомир Димитров

Тематични публикации:

Пряка демокрация?

Пряката демокрация според Уикипедия

Разсъжденията на уважавания от мен писател Николай Теллалов за пряката демокрация

Електронно народно събрание (ТЕД видео)

Пряка демокрация в България (видео)

Исландците си написаха конституцията онлайн

В Швейцария пряката демокрация остава на почит

Бъдещето принадлежи на пряката демокрация

Примери за Пряка Демокрация в историята и днес (видео)

Пряката демокрация – същност, видове, сравнителен преглед и уредба (наука.бг)

март 15, 2013

Тече. Всичко тече…

stairwell spiral - looking over centripetal banisters

Изт: fraudhappens.wordpress.com

Ако непрекъснато правиш едно и също не можеш да очакваш, че ще ти се случи нещо различно…

Всичко тече. Идва и си заминава. Светът се променя. Буквално. Всеки ден. И едновременно с това си остава същият. Един чудесен парадокс, върху който ми се иска да поразсъждавамe. Той има много общо със случващото се в момента у нас и с това, което можем да очакваме от бъдещето.

Да се върнем назад във времето и да разгледаме няколко банални примера:

След Революцията през 1789 година Франция вече не беше същата. Родиха се човешките права. Заговори се за „свобода, равенство и братство“. Монархията беше свалена. Но, едновременно с това, Франция си остана същата. Разчекванията бяха заменени от гилотина, а елитът, макар и нов, продължи да убива несъгласните, докато сам не се превърна в жертва на собствената си кръвожадност. Революцията изяде своите деца. Абсолютният монарх стана от престола, за да може, още преди да е изстинал, на него да седне Робеспиер, а след това и Наполеон. Политически екзекуции, разврват, жестокост, безсмислени войни и пилеене на държавни пари, простолюдие тънещо в нищета – такива бяха обвиненията, заради които монархията загуби своята глава, в буквалния смисъл на думата, но нейните наследници донесоха на Франция още повече от същото…

След Революцията през 1917 година Русия вече не беше същата. Роди се „диктатурата на пролетариата“. Крепостниците станаха „другари“, а собствеността – обща. Монархията беше свалена. Русия се промени. Електрификацията замени газените лампи, каруцата беше заменена от парен локомотив, а плугът – от трактор и комбайн. Започна индустриализацията. Но, едновременно с това, Русия си остана същата – огромна страна, управлявана от тирани. Абсолютният владетел стана от престола, за да може, още преди да е изстинал, на него да седне Ленин, а после и Сталин. Репресиите на царизма бяха заменени от ГУЛАГ, а царските шпиони – от тайната милиция и доносниците на режима.

Няма нужда да ви обяснявам, че същото се случи и в Китай, след падането на хилядолетната империя. Забраненият град си остана забранен…Няма нужда да ви обяснявам, че същото се случва непрекъснато, навсякъде, в продължение на векове, през цялата история на цивилизацията.

Демокрацията е изключение, парадокс, временно явление в човешката история, пише Любен Дилов-син в новия брой на L’Europeo („Дикаторите“), който силно ви препоръчвам. Светът се управлява от тирани. И всеки подтик към свобода е последван от още по-крайна форма на не-свобода. Печелят най-гръмогласните – онези, които викат най-силно в смутните времена. А гласът им се чува, защото те казват на масата онова, което тя иска да чуе. Печелят манипулаторите с най-симпатичните идеи. И после всичко се променя. Безвъзвратно. За да остане същото, каквото беше преди. И каквото винаги е било…

Разбирате ли, човечеството изпробва всички икономически системи, които успя да измисли и тества всички политически режими, които някога са му минавали през главата. Приложи ги на практика. Беше водено от най-добри намерения. Всеки път. И всеки път получаваше едно и също, като резултат – революцията изяждаше своите деца. Демократите се превръщаха в тирани. Терорът отстъпваше място на нов терор, бедността – на оскотяването и нищетата, а неравенството – на нов вид „равенство“.

Това, което се променяше през историята бяха само имената. Наименованията. Термините. След като за малко премахна своя монарх, Англия се сдоби с „лорд-протектор“. Франция замени краля-слънце с император, а Китай смени императора с председател. Селяните в цял свят си останаха заринати до ушите в кал бедняци, които плащат цялата сметка, но получават най-малък дял от преразпределението, а елитът продължи да тъне в разврат и да убива несъгласните. Египет и през 20-ви век се управляваше от фараони, а Иран смени шаха с аятолаха…Но какво значение имат имената? Какво значение има дали политическата диктатура ще бъде заменена от военна, икономическа, религиозна, класова, социалистическа? Освен терминологично?

Религията, държавата, етносът, расата, историческото минало и културното наследство, спецификата на районите, където се случва „промяната“ – всичко това няма никакво значение. Нямат значение епохата и техническите средства, с които си служат народите. Няма значение дали са организирани в родови общини, в племена или в мултинационални империи. Няма значение божеството, на което се кланят. Няма значение напредъкът в науката и в медицината, изяществото в изкуствата също няма никакво значение. Без значение е дали ще прережеш гърлото на инакомислещия с нож или ще му пуснеш атомна бомба…

Говоря за системна грешка, присъща на човечеството, която винаги е била, е и ще си остане симптоматичен проблем. Това, което историята непрекъснато повтаря и преповтаря, са резултатите от симптома. А на мен ми се иска да погледнем малко по-надълбоко и да се съсредоточим върху причините за болестта.

Ако непрекъснато правиш едно и също не можеш да очакваш, че ще ти се случи нещо различно…

Кое е нещото, което никога не се променя, докато всичко останало търпи промяна?

Какво е нещото, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно?

Нещото, което никога не се променя, докато всичко останало търпи промяна, е човешкото съзнание. Нещото което, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно, е поверяването на щастието в ръцете на някой друг. Или на нещо друго…Бягството от собствената ни отговорност за него. Но да се върнем към съзнанието:

Човешкото съзнание, поне през последните осем хиляди години, е егоистично. Това значи, че светът винаги е разделен на „свои“, които са готини и на „чужди“, които трябва да бъдат унищожени, поругани, отречени, отхвърлени, премахнати, отписани. Които са виновни за всичко и, от които трябва да се „пазим“. За да не стане както преди…Светът винаги е бил разделен на „добри“ и на „лоши“, а нещото, което винаги е определяло в коя категория ще попадаш не е това, което правиш, мислиш или говориш, нито дори това, в което вярваш, а единствено принадлежността ти към „своите“ или към „чуждите“, т.е към егоизма на съзнанието, чиито девиз е: „ако не си с нас, значи си против нас“. Това изречение е взело няколко милиарда напълно безсмислени жертви. Егоистично съзнание значи, че докато „своето“ е по-важно от „чуждото“, докато съществуват някакви разделителни линии във възприятието, докато битува халюцинацията, че ти си нещо по-различно от квантова миниатюра на Цялото, винаги ще бъдеш престъпник и тиранин, каквато и власт да ти се даде, в каквито и добродетели да се закълнеш, каквато и вяра или идеология да изповядваш. В „Без граници“ Кен Уилбър пише: „прокараш ли разделителна линия в съзнанието, копаеш окоп, в който ще се воюва“. И, замислете се, дори имперските граници са мислени линии в пясъчника на човечеството, жестоко като малко дете – разделители в съзнанието му, за които през хилядолетията се е воювало. За да се защитят „своите“. И да се ликвидират „чуждите“…

Това, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно, е поверяването на щастието в ръцете на някой друг. Или на нещо друго…Бягството от собствената ни отговорност за него. Кралят вече не ни прави щастливи, да подарим щастието си на лорд-протектор! Короната вече не ни прави щастливи, да я заменим с диктатура на пролетариата! Вождът ще ни направи щастливи! Той е отговорен за нашето щастие! Ние нямаме нищо общо с това. Добре, но вождовете също са продукт на и резултат от егоистичното съзнание. Нещото което, което непрекъснато правим, докато очакваме да ни се случи нещо различно, е поставянето на гърнето с меда в скута на Мечо-пух…и очакването, че лапичките му ще останат сухи…Ние винаги търсим щастието си някъде другаде, в нещо друго, подаряваме го на някой друг, правим все същото. И очакваме промяна.

Промяната в реалността е невъзможна, докато не настъпи промяна в съзнанието:

„Бъди промяната, която искаш да видиш в света“

„Каквото вътре, такова и отвън“

„Каквото повикало, такова се обадило“

„Каквото посееш, това ще пожънеш“

Но промяната в съзнанието е индивидуално занимание. Или по-скоро процес. Естествен процес. Опитаме ли се да я организираме, да я идеологизираме, да я приложим масово, най-много да получим още една „културна революция“ и, след като преброим труповете, да разберем, че отново сме се подхлъзнали в капана на добре познатата, стара заблуда. В хватката на его-ума.

Бидейки същества със свободна воля, страдащи от илюзията за своята идентичност и за линейния характер на времето (тик-такането на часовника не доказва, че има такова), ние практически разполагаме с цялата вечност, за да се самоунищожаваме и възраждаме от пепелта, докато повтаряме един и същ цикъл.

Защото реалността се променя не с течение на времето – историята непрекъснато повтаря своите грешки, а революцията винаги ще изяжда своите деца, не, реалността се променя с изменение на съзнанието. С покачването му на по-високо ниво. Единствената реалност, с която разполагаме, ще разполагаме и винаги сме разполагали, на егоистичното ниво на съзнание, е цикличността. Барабар с илюзията за времето и за собствената ни идентичност. Плюс навика да живеем с миналото и бъдещето, но никога в настоящето. В тази „реалност“ историята непрекъснато повтаря своите грешки, а революцията винаги ще изяжда своите деца…

Промяната, обаче, е въпрос на личен избор. Тя не е колективно занимание, нито някакъв нов вид идеология. Тя просто е. Имаме на разположение цялата „вечност“, за да й се посветим…Всеки един от милиардите жители на планетата трябва сам да реши, че иска да се изкачи едно стъпало по-нагоре в духовното си развитие. Че иска щастието си обратно, заедно с отговорността…

Тихомир Димитров

Подобни статии:

Цената на Егото

Вълшебната пръчица е във ваши ръце

Криворазбраната духовност

Да се събудиш

Светът не се нуждае от ремонт

Удобни ли са ти патериците?

Моето малко гениално откритие!

Творци на собствената реалност

октомври 27, 2011

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват

Докато едни хора цял живот чакат „съвършената любов“ и накрая умират в самота, други се задоволяват с възможната любов още сега. Еми, това е възможната демокрация, уважаеми! Тази неделя. Няма друга. Съвършената демокрация може и да не я дочакаме никога. Затова ще гласувам.

Чудя се на активните интелигентни млади хора, които се хвалят публично как няма да гласуват. Възможната демокрация явно тях не ги устройва. Те чакат съвършената любов. Чудя се дали наистина са толкова интелигентни, щом нямат въображение да измислят дори една причина да отидат до урните в неделя? Чудя се дали наистина са толкова активни, щом ги мързи да отскочат до кварталното училище поне веднъж на 4 години?

Или са само млади? Чудя се и отговор на чакам…

Според мен трябва да сме благодарни, че вече не вкарват в концлагер за виц. Пак е нещо. И отново ще гласувам.  Просто видях хората, които решават вместо мен на предишните избори – видях ги на какво приличат, видях колко им е акъла и разбрах, че те винаги са там. За да решават вместо мен. Само че мене ме няма. Ми не, ще се включа и аз в решаването този път, пък ако ще да нямам свестен избор.

Много по-лесно е да не правиш нищо. Много по-лесно е да си стоиш у дома. И да мрънкаш.

Системата, обаче, е такава. Няма друга. Не вкарват в концлагер за виц и всеки може да си говори глупости. Това пак е нещо. Пак е форма на демокрация. Мисля, че трябва да сме благодарни, защото има държави, в които бесят блогърите за критика срещу властта. А тук даже избори ни организират. Само преди 20 години вкарваха в затвора за виц. Не била мръднала политиката. Мръднала е и още как! Дори психически е мръднала, ако питате мен.

Но няма да се правя на философ и ще гласувам, за да имам моралното право да пиша „умни“ статии после. И да се правя на философ. Ще участвам в процеса. С „ей тез двете ръце“ ще участвам! Офлайн. На хартия.

Не боли. Лесно е. Става бързо. И е толкова елементарно! Но се случва само веднъж на четири години. Дори единствено заради труда на хорицата, които мъкнат кашони, чували, списъци, които спят по земята, за да обслужват средновековния изборен процес, дори само заради тях си заслужава да гласувам. Ще гласувам, за да оправдая средствата за хартия, които пак излизат от моя джоб.

Ще гласувам, защото само сега мнението ми се брои. В буквалния смисъл на думата. Ще гласувам, защото имам мнение. Пък, ако ще и нищо да не променя с моя глас, ако ще и изборите да са фалшиви – пак ще гласувам.

Има толкова много причини да гласувам. Имам такова голямо въображение, че мога да си измисля още 100.

Но няма друг вариант. Няма друга система и няма друг начин да участвам в демократичния процес още сега – тази неделя. Много по-смислено е да участваш, отколкото да  стоиш у дома. Да мълчиш. Не, ние дори не мълчим, ние пишем „интелигентни“ пледоарии как и защо няма да отидем да гласуваме.

„Докато умните се наумуват, лудите се налудуват“

Гласуването изисква много по-малко средства, акъл, време и усилия от написването на една статия в блог, умници такива! Много ви мързи, да знаете! Много ви мързи, според мен. Просто сте тоооолкова заети! В неделя! И сте толкова сърдити. Сърдити млади хора! Отсъствието на съвършената любов и мене ме прави сърдит. Обаче възможната понякога също ме оправя. В буквалния смисъл на думата. Затова ще гласувам.

Сърдит, не сърдит, ще проверя дали е проблем да стана от компютъра в неделя и отида да погледам малко фърст-пърсън-три-де-фрийк-шоу на живо. Напълно безплатно, при това! Пуканки мисля да си опукам на микровълновата. И, за разлика от вас, умници такива, ще гласувам.  Защото има държави, в които дори не можеш да си мечтаеш за пуканки и микровълнова…

Няма да прикривам леността си зад маската на политическата апатия. И двете живеят у мен. Ама са две различни неща. Няма да се правя на „сърдичко-петко“, защото не харесвам празната му торба.

Ще гласувам и още как! Има толкова много причини да гласувам. Мога да си измисля още.

Сигурно защото съм луд.

Ами умните? Умните нека си умуват!

Тя, съвършената любов, е направена точно за хора като тях.

Тихомир Димитров