Писателският блог на Тишо

март 20, 2020

Как да си разнообразим самоизолацията

Изт: wvpublic.org 

„Човек предполага, Бог разполага“
/народна поговорка/

Дъ биг бос натисна с могъщия си показалец копчето на голямата пауза и светът престана да се движи. Паузирани бяха всички амбиции, планове, проекти и намерения за близкото бъдеще, някои дори бяха напълно отменени. Налага ни се да живеем в новата реалност, независимо дали това ни харесва или не.

Дори да сте на „домашен офис“, пак разполагате с повече свободно време от преди, тъй като пестите време за придвижване от и до реалния офис, а много хора са в платен или неплатен отпуск. Изведнъж в ръцете ни се стовари повече свободно време, отколкото ни е необходимо, отколкото можем да понесем. То само се увеличава, заради принудителната карантина или доброволната самоизолация. Обикновено запълваме свободното си време с пътувания и социални контакти – неща, които сега са силно ограничени. Налага се „да си натискаме парцалите“ вкъщи с дни, седмици, а може би дори и месеци наред. Целият свят е „под домашен арест“. Въпросът е какво да го правим цялото това свободно време? Ето няколко предложения:

Четене на книги. Колко пъти съм чувал оплакването „не ми остава време да прочета една книга, а списъкът непрекъснато се увеличава“. Ами, ето сега ви се е паднало! Мятайте го списъка подред. С какво мислите, че затворниците си уплътняват голяма част от свободното време? Ами, с четене на книги, естествено! Това е един от най-добрите начини за „убиване на времето“. Развива интелекта и въображението. Обогатява речника. Разширява общата култура. Превърнете се в масов (четящ) убиец на свободното време с интересна книга в ръка!

Творческо писане. Водете си дневник. Оставете в наследство на света и на бъдните поколения своя личен отпечатък за това как сте преживели изпитанията на пандемията. Ами онзи мечтан разказ, роман, пътепис, сценарий или автобиография, чието започване отлагате от години? Кога, ако не сега и кой, ако не вие? Започвайте ги! Дума по дума. Ред по ред. И ще стане. Няма закъде да бързате. Изисква се малко постоянство, воля и упоритост в началото, но послушайте съвета ми, от личен опит говоря – човек много лесно се увлича. След един месец ще имате на бюрото си повече принтирани листи, отколкото някога сте предполагали, че можете да изпишете – повече, отколкото може би сте изписали през целия си живот.

Движение на открито. Дори на затворниците се полага по един час движение на открито всеки ден, нехуманно е да се лишавате от това. Целта е да останем здрави, а движението е здраве. „На открито“ не означава задължително „сред други хора“. Използвайте даденостите такива, каквито са. Ако не разполагате с частен парк, близка гора, в която да се разхождате на спокойствие или поне заден двор, сигурно имате тераса. Правете си упражнения на терасата в продължение на един час всеки ден. Няма как да ви навреди това, напротив – ще има положителен ефект върху здравето, дори върху комшиите от отсрещния блок с воайорски наклонности. Ако не разполагатре дори с тераса, то блокът, в който живеете със сигурност си има покрив – чудесно място за движение на открито в абсолютна самота, само се пазете и стойте далеч от ръба!

Домашен майстор. Пералнята тече, вратата на кухненското шкафче е увиснала, има олющена боя в коридора, прозорците са мръсни, интериорът се нуждае от освежаване, обещали сте да сглобите на детето сложна играчка… Непрекъснато отлагахте тези неща заради липсата на време. Ето ви сега свободно време!

Гимнастика и упражнения. Ако нямате личен фитнес, освободете си малко пространство в средата на хола, колкото за едно шалте. И започвайте: лицеви опори, коремни преси, клякания, подскоци, тичане на място, упражнения за разтягане, челни стойки, пълна програма…

Йога и медитация. Изберете си някоя духовна практика или продължете с тази, която сте занемарили поради липсата на време. Достатъчно е само да прекарвате известно време „насаме със себе си“ всеки ден, в тишина и пълно мълчание. Вдишайте и издишайте дълбоко няколко пъти. Наблюдавайте мислите, които нахлуват в главата ви от всички посочки. Не ги гонете, не бягайте от тях, но и не се изгубвайте в мисловния поток, просто го наблюдавайте отстрани. Това върши чудеса! Ще разберете много неща за най-важния човек на планетата – този, който ви гледа от огледалото.

Напоителен сън. Сънят е здраве! Ето най-после чудесна възможност да си отспите и да наваксате пропуснатите часове за сън, натрупани в хаоса на динамичното трудово и социално ежедневие. Сега той е сведен до абсолютния минимум. Време е да се поглезите с малко повече сън. Тялото ще ви се отблагодари, а и задължително подислвате имунитета си с достатъчно спане всеки ден.

Готвене. Научете се да готвите, ако все още не можете. В случай, че нещата с пандемията продължат да се задълбочават, кракът ви в заведение с каквато и да било кухня скоро няма да стъпи, а поръчките по телефона излизат скъпо и също крият здравен риск. Готвенето е единственият начин да си осигурите редовен източник на здравословна, домашно приготвена храна. На филии с лютеница може да се кара само до време…

Настолни игри. Карти, монополи, шах, табла, пъзели, кръстословици, игри на филми, асоциации и думи: всички тези домашни забавления отнемат достатъчно време, чудесен иснтрумент са за прогонване на скуката, а и в повечето случаи са напълно безплатни, стига да не играете „вързано“ с най-близките си хора, естествено.

Разговори „край домашното огнище“. Какъв по-добър момент от този да опознаете членовете на семейството, да ги „преоткриете“ дори? Родители, деца, братя и сестри – обикновено сме свикнали да ги приемаме за даденост, но рядко отделяме време да се сприятелим наистина с тях. Да, съществува възможността и да се изпокарате, прекарвайки известно време заедно между четири стени, но малко драма никога не е излишна. Парадоксално, дори тя ще ви помогне да станете още по-близки, стига скандалът да не е единствената форма на общуване между вас. В такъв случай препоръчвам да си намерите самостоятелно място за уединение.

Секс игрички и забавления. Сексът с непознати пострада значително от пандемията. Дори сексът с познати е под въпрос, ако не живеете заедно. Кофти работа, ама няма как – възползвайте се! Който си има женица / мъжленце, да им се радва. Станете „палачи на скуката“ с всевъзможни игрички и забавления в кревата, с които да възобновите страстта: учител и ученик, затворник и надзирател, шеф и подчинен, дори лекар и пациент, възможностите са практически безкрайни. Коженият колан не е само за закрепяне на панталона, дънките или полата върху кръста, а вратовръзката има всевъможни алтернативни приложения, нужно е само малко повече въображение.

Онлайн общуване. Социалните контакти са ограничени само на живо. Сега всички разполагат с повече свободно време. Ще се изненадате колко по-достъпни са станали хората от виртуалното ви обкръжение, откакто „си натискат парцалите вкъщи“. Поемете инициативата, свържете се с тях. Общувайте с приятели, познати, роднини, съученици, колеги и съмишленици през социалните мрежи, по имейл и по телефона. Подновете някои занемарени контакти. Питайте ги как се справят с изолацията, обменяйте си вицове, препоръчвайте си филми и книги за запълване на свободното време. Правете видео конференции само за забавление: гответе, хапвайте и пийвайте заедно онлайн. Това ще намали усещането ви за самота и ще притъпи депресията ви от чувството за откъснатост от света.

Ето, че съществува възможност да излезете от кризата в по-добро духовно, физическо и психическо здраве, с ново хоби или, дори, нов занаят, със заздравено семейство и подобрен социален живот, с няколко нови фетиша, с разширена обща култура и увеличени познания за света. Нарочно не включих в списъка затъпяването пред „черното огледало“ с дистанционно в ръка, защото и преди пандемията през свободното си време правехте основно това…

Неща, които трябва да отбягваме по време на самоизолацията: предимно порното и хазарта, говоря за онлайн покер, залагания и всякакви други дистанционни хазартни игри, както и за платената мастурбация. Може да профукате много пари, а като гледам накъде върви икономиката, може и да нямате възможност да си ги възстановите скоро. Трябва да се ограничава, също така, домашният алкохол. Редовният му прием няма да прогони скуката, ще задълбочи депресията, ще създаде допълнителни здравни рискове и има голяма вероятност да ви превърне в алкохолици.

Сигурен съм, че пропускам нещо важно. Подканвам ви да споделите вашите средства и методи за разнообразяване на самоизолацита в коментари. Поне имаме интернет.

Тихомир Димитров

ноември 11, 2007

ТРАФИК

Автобус 94. НДК : Студентски град. Тръгване в 18.00. Пристигане в 19.30. В началото се натрупва напрежение. Късаш нерви. Псуваш. После започва да ти става безразлично. Прав си. Изпотен. Навън пак вали. Животът е гаден. Заобграден си от ужасно много хора, но всъщност си сам. Напълно сам.

Имаш един единствен проблем за разрешаване и той е скуката. Говориш по телефона. Пишеш ес ем еси. Играеш някаква игра на мобилния. Слушаш музика. Всичко писва. Дори да зяпаш какичките писва. Гледаш през прозореца и броиш колите, все едно са овце, опитвайки се да заспиш прав. 1…2…3…4.

Тесните софийски улички са направени, за да може чат-пат по тях да преминава по някоя лада, волга, трабант или москвич. Никой не е предполагал, че ще трябва да поберат целия секънд хенд автопазар на Запада, плюс всички автобуси, камиони, бетоновози, джипове, джи класи, с-класи, кайени, пасати, двойки, тройки,  от новите от старите, микробуси, ванове, пикапи….лудница!

Докато броиш колите, един факт започва да ти прави силно впечатление: всеки човек се вози сам в кола! Започваш да броиш наново. От 500 автомобила, само в 20-ина виждаш повече от един човек! Мислиш си, какво ли щеше да стане, ако всички правеха като теб: да участват в трафика единствено нощем и през уикендите, а за останалото време да ползват такси, маршрутка, тролей, трамвай, метро или двата си крака. Щеше да е много по-добре, да, хората щяха да спестяват 200 лв месечно от гориво, нямаше да трошат време и нерви  в задръстванията, а ти нямаше да се потиш прав в автобуса.

Не можеш да разбереш, при положение, че паркирането в центъра е някакъв абсолютен ад и в най-добрия случай ти струва лев/час, а движението по улиците много отдавна се е превърнало в изчакване, каква е мотивацията на всички тези хора да ходят на работа, всеки поотделно, с шибаните си автомобили?

Сигурно е заради удобството, казваш си. Егати удобството! Ако беше прекарал същия този час и половина в собствения си автомобил, досега да беше издрал седалките от яд, да беше изпушил кутия цигари, да беше изгорил 10 литра бенизн и след два месеца сигурно щеше да ти се наложи да сменяш съединител + накладки. В автобуса нито вали, нито е студено, така че оправаданието им да използват колите си като парно и чадър през зимата не върви. Движението, обаче, също не върви. Може ли да се направи нещо по въпроса? Може! Ето какво:

1) Използвай само градския транспорт. Излиза по-евтино, скоростта е същата (във вечерния трафик пешеходците са най-бързите участници в движението), така че няма никакво значение дали ще висиш с часове в автобуса или в колата. Всъщност има: при първия вариант можеш да прочетеш книга, да гледаш филм (ако си носиш мултимедийно сутройство), да обмислиш целия си житейски път и дори да стигнеш до някакви прозрения, а при втория можеш само да изпушиш половин кутия цигари и да псуваш на майка. Възможно е, обаче, да си голям аристократ, да не ти пука за екологията и да не обичаш да се возиш в автобуса с простолюдието, защото удобството на дебелия ти задник е над всичко. Познавам доста такива хора. Тогава вторият вариант е за теб:

2) Намери си работа близо до вас или се премести да живееш до работата си. Какъв е смисълът да живееш в Люлин и да работиш в Младост, при положение, че метрото свършва в центъра? Искаш да прекараш младостта си в задръствания ли? И тъй като е по-трудно да  подбираш работата по географски признак, ще трябва да сменяш жилището. Ако си собственик – наеми празен апартамент със същата квадратура и за един уикенд премести целия интериор на пет крачки от офиса. После дай апартамента си под наем на някой, който работи в твоя квартал. Не губиш нищо, освен еднократните разходи за хамали, а печелиш 400 часа на година, които сега прекарваш в задръствания. Ако си наемател – търси квартира само в кварталите, които са най-близко до бачкането. Ходи пеш. Здравословно е, скъсява работния ден с няколко часа и намалява стреса значително.

3) Купи си мотопед и в никакъв случай велосипед. Глобалното затопляне и вредните газове (за които в момента пряко допринасяш) преебаха климата така, че кой знае какви зими вече не се очакват. В най-лошия случай, ще ти се наложи да зарежеш мотопедчето за 4-5 седмици, ако заледи. През останалите 11 месеца на годината имаш най-евтиния, най-бързия, най-икономичния и най-екологично чистия транспорт в градски условия. В никакъв случай не си купувай велосипед! Това е все едно да запалиш колата в гаража и да започнеш да правиш лицеви опори…

4)  Премести си офиса в къщи. Този вариант решава всички проблеми, изброени по-горе, и всъщност няма абсолютно никакви недостатъци.

5) Купи си хеликоптер.

Шегувам се. И въпреки това, имаш цели 4 възможности, между които да избираш. А сигурно не се сещам за още много. Аny ideas?

Тихомир Димитров