Писателският блог на Тишо

септември 15, 2015

За бежанците

sdgndfndfm
Изт: commons.wikimedia.org

Масмедиите ни заливат с противоречиви послания. От една страна, германският премиер заявява: „Имам тук няколко милиарда евро скатани, заповядайте!”, от друга – Германия затяга контрола по границите, прекъсват се жп. връзки и прочие. Самите бежанци скандират „Алах Уакбар” и „Ангела Меркел” в едно изречение, а журналисти и политици спорят в студиата дали това са икономически мигранти или бежанци.

Икономически мигранти или бежанци?

Естествено, че са и двете. Икономическите мигранти бягат от мизерията, а една война гарантира големи количества от нея… Няма как да ги различим. Ама имали смартфони! Вие какво очаквахте? Да дойдат с мобифони от 95-та ли? Проблемът е, че смартфоните не стават за ядене…

Туристи или терористи?

Туристи със сигурност не са, защото нямат намерение да се връщат скоро, а и не ползват стандартния туристически пакет. Ходенето бос по релсите не е форма на туристически трансфер, а бежанските лагери нямат нищо общо с местата за настанаяване от „индустрията на гостоприемството”. Всъщност, те са обратното на всякакво гостоприемство. И, макар сред придошлите със сигурност да има съмнителни елементи, като криминално проявени, които бягат от правосъдието в собствената си страна, джихадисти и прочие, то болшинството от тези хора са най-обикновени граждани на разрушени държави, доведени до крайно отчаяние. Дали са последните си пари, за да потърсят убежище, живот и прехрана другаде. Където не се води война. Иначе нямаше да умират в камионите. Нямаше да изплуват удавени по плажовете… Да ги третираме като терористи под общ знаменател би било същото, като да избягаш от нацистите през Втората световна война и после Сталин да те прати в Гулаг, защото си им „помагал”.

Заплаха за икономиката или работна ръка?

Класическият макро-икономикс повелява, че нарастването на населението на една страна със сигурност води до повишаването на нейния Брутен вътрешен продукт. Раждаемостта е само един от начините за увеличаване на населението. Другите начини са имиграцията и войната. Но това е като в оня виц за статистиката, според която Пешо нямал кола, а Гошо притежавал десет нови мерцедеса, следвателно, по статистика, двамата имали средно по пет луксозни автомобила… В дългосрочен план всяка по-богата икономика печели от притока на имигратни, но не съм сигурен къде точно свършва „здравословната доза” и откъде започва „предозирането”. Никой не знае, всъщност.

Да затваряме границите или да ги отваряме?

Помня унизителните опашки за шенгенски визи пред посолствата на Западна Европа, когато бях студент и пътувах много. Не искам никога да се повтарят. Свободата на придвижване е едно от малкото права на европейския гражданин, които ме засягат пряко. Ако не и единственото. Това, което виждам сега, е крачка назад: затягат се граничните контроли в рамките на самия ЕС, хората са уплашени, държавите са разединени. Строят се нови огради. Навсякъде. Гадна работа.

Свежа кръв или бомба със закъснител?

Баба ви Европа застарява и това не е тайна за никого. Сега в нея се влива млада имигрантска кръв на големи потоци. Това ще я подмлади. И промени. Не казвам, че задължитено ще я промени към по-добро. Но животът е за живите. Тези, които ги има днес, ако не се размножат, след 50 години вече няма да ги има и на тяхното място ще съществуват други хора. А тъй като не са родени тук, те най-вероятно ще са дошли от другаде. Ще са донесли и културата си с тях. Ще живеят според нейните правила и обичаи. Защото правото на живот е на живите… Включително и правото на избор КАК точно да го живеят този живот… Къде е България в цялата бъркотия? У нас повтаряме като обезумели мантрата „младите да се върнат”, хвалим се колко сме гостоприемни към чужденците, но не приемаме младите чужденци, защото не са… „наши”. Това показва, че сме: а/ егоисти, б/ селяни и в/ страхливи селяни, тип егоисти. От фалиралия тип. Нека поясня: доходите в България са бедствие дори за хора, които идват от държави, в които се води война. Никой от бежанците, били те икономически мигранти или просто хора, които не обичат да ги обстрелват с гранатомети не желае, няма намерението и му липсва всякаква мотивация да остане тук. Пълнете си зимнината спокойно и си варете лютеницата / ракията с кеф. Да има с какво да посрещате „младите”, когато си дойдат по Коледа. От Лондон, Париж и Чикаго. За една седмица…

„След дъжд качулка”

Европа се оказа тотално неподготвена за бежанската вълна. Тотално разединена. Напълно не-солидарна. Напъните да се охраняват границите в момента, в това число и с помощта на армията в някои страни, ми приличат на презерватив след зачеване. Просто няма смисъл от тях. От едната страна на „барикадата” стоят служители на държавна заплата, които дежурят на смени, добре нахранени са и отпочинали, облечени са за сезона, осигурени са социално, здравно и пенсионно, а от другата страна има хора, които вече няма какво да губят, освен собствения си живот… Ако трябваше да обграждаме Стария континент със супер хай-тек ограда, тряваше да сме го направили още по времето на „арабската пролет”. Не се изисква да си Нострадамус, за да предвидиш събитията. Защо не го направихме тогава ли? Ами, защото мандатът на политиците продължава четири години…

„Всички на тампона”

Помните ли онзи виц за казармата, където всеки го лекували с тампона? С един и същ тампон? Номерът беше да си пръв на тампона! Това, което се търси в момента, като разрешение на бежанската вълна, е някакъв вицов тампон. Едно общо решение за всички проблеми. И за милионите човешки съдби, преплетени в тях. Еми, няма как да стане с „всички на тампона”! Европа ще трябва да покаже толерантното си, гостоприемно лице пред едни и ефективността на полицейските си и разузнавателни служби пред други. Така, както го прави спрямо собствените си граждани. Всеки е невинен до доказване на противното, но и всеки, който ще взривява детски градини или ще извършва престъпления трябва да бъде върнат незабавно там, откъдето е дошъл, защото хаосът, анархията и липсата на уважение към човешкия живот, очевидно, са условията, в които предпочита да живее… Подборът му е майката. Индивидуалният подбор. Да, ще струва много пари. Ще струва супер много пари, ще струва майка си и баща си, но нали за това баба ти Европа, освен стара, е и богата? Нали затова ги трупа и скатава тези кинти поколения наред, още от колониалните времена? Стриктният индивидуален подбор най-после ще даде на полицията, на военните и на тайните служби истинската заплаха, с която да се борят, вместо да се надцакват на белот в очакване на ранното пенсиониране. Ще им даде повод да си размърдат задниците, да си подобрят уменията, да израстнат в йерархията. Ще им осигури бюджетите, за които мечтаят и ще им развърже ръцете в доста отношения, в които „покрай сухото гори и мокрото”, т.е може да пострадат някои граждански права, но отново – спете спокойно, деца! Никой не иска да остава за дълго в държава, където е трудно да оцеляваш физически, дори когато не се води война…

Виновни ли са американците?

В България няма българофили. Тук всички са американофоби или русофоби. Вторите ще ви кажат, че Русия е по-голяма заплаха дори от настанилите се в мазето им отчаяни имигранти, а първите – че матюшка Россия е единственото спасение. Истината винаги е някъде по средата. САЩ имат привилегията да са на повече от една гумена лодка разстояние от проблема с бежанците (по море), но те много добре знаят, че светът е опасен и нападение дебне отвсякъде, в това число и по въздуха. Навремето ми отказаха студентска виза за САЩ, но на Мохамед Ата му разрешиха да управлява пътнически самолет… Да, лесно е да се намери персонифициран враг, например в лицето на „американците”. Дайте да ги мразим тях, колективно и стадно, затова че забъркаха „бъркотията” в Близкия, Среден и Далечен Изток. Ми не съм съгласен! Тях, американците, имам предвид обикновените американци, никой никога не ги е питал, както не ви питат и вас, обикновените български данъкоплатци, дойде ли ред на въпроса „Какво да се прави?” Политическата класа го решава винаги самостоятелно този въпрос. На тайни срещи и заседания. В засекретени документи. После винаги си измива ръцете с някакъв, за предпочитане външен, враг. И сметката винаги я плащат обикновените хора. Поданиците. Понякога я плащат не само с парите, но и с кръвта си. Затова, моля ви се, не мразете американците или руснаците по принцип! Това са нации пълни с прекрасни, вдъхновяващи хора! Просто помнете, че всяка нация е подведена от своя икономически и политически елит. Всяко общество е устроено така, че докато трупаш, оцеляваш или се страхуваш за утрешния ден, да не ти остава време да мислиш върху истински големите въпроси, например – върху бъдещето на твоите деца след 30 години. Друг ще разсъждава, друг ще го направи, вместо теб! Нали затова си го избрал? Ето защо, търсете отговорност в конкретните личности от елита, политически или икономически, които са довели до това или онова състояние на нещата, а не в „мъчлаливото мнозинство”, което не успя да спре Хитлер, например. Защото и германците са прекрасни, вдъхновяващи хора! Гьоте е германец. Но и тях никой не ги е питал. Те трябваше да взимат решението „с нас или против нас” индивидуално, всеки човек поотделно, вглеждайки се в дулото на пистолета или в сопата на палача от Гестапо, когато им задаваха въпроса „Какво да се прави?” Решенията винаги се взимат от кресливото малцинство.

Какво да се прави?

Тъпото е, че политиците отново си задават този въпрос. Последният, който си го задаваше, беше Ленин …И отново темата беше съдбата на милиони бедстващи хора… Ще се прави индивидуален подбор, няма какво друго да се прави! Животът на един бежанец е точно толкова ценен, колкото животът на един европеец. Трябва да сте много назадничави, за да си въобразявате, че имате по-висше предопределение от тях. Надменно е да си мислите, че сте нещо повече от отчаяните, бедстващи, прогонени от войната хора. Няма излишни хора. Правилата се пишат от хората, предназначени са за хората и трябва да се спазват от хората. Правилата на едно общество се целят в поддържането на минимален ред, справедливост и морал, които различават обществото от човешкото стадо. В страните, откъдето идват тези хора, правилата вече ги няма. Значи ще спазват правилата на обществата, в които търсят убежище. Ние не можем да отречем правото им на живот, на място под слънцето и на парченце хляб. Независимо дали са „бежанци” или „икономически мигранти”, което, по същество, е едно и също… Но не можем и да слизаме еволюционно до нивото на радикалните, средновековни, племенни, икономически, политически или религиозни доктрини, които са ги прогонили от родното им място. Резултатът от тях е ясен. В дома на домакина се спазват неговите правила и от госта се очаква да се държи подобаващо. Ето защо, ще се прави индивидуален подбор. Няма как всички да минат през тампона. Ще се прави подробно разследване на миналото, на професионалната и на личната биография на всеки чужденец, озовал се в Европа легално или нелегално. И поискал политическо убежище. Ще се изследват в дълбочина неговите семейни, лични и бизнес контакти. Ще се рови в политическото му минало. Ще се изследват племенните му връзки. Ще се търсят доказателства за религиозната му принадлежност. И за степента на религиозния му фанатизъм, ако щете. Три милиона души, три милиона подробни, задълбочени, иднивидуални разследвания. Десет милиона души – десет милиона такива. Диференциран подход. Няма какво друго да се прави. Европа да развързва кесията и да плаща. Га ядъхти кифтеата ни ривахти… Иначе при нас всичко е наред, спете спокойно! Тук дори местните се чудят как да се превърнат в икономически мигранти.

Тихомир Димитров

октомври 8, 2007

За българското и българщината 1 – Гостоприемството

 

Факт е, че българите сме уникална нация. И не само на мен ми се струва, че тук всичко е обърнато с главата надолу. Наричат България „страната на неограничените невъзможности”, „страната на мечтите” (от която всеки мечтае да се махне), „страната на киселото мляко” и страната за секс туризъм с евтин алкохол, чийто нов национален спорт е строителството. Зад всяка лъжа има по доза истина и обратното. Aз няма да изпадам в крайности и нито ще лаская прекалено много, нито ще хуля всичко българско и родно.  Иска ми се да направя своя непрофесионална дисекция-анализ на българското и българщината.  Затова ще напиша няколко статии на тема оригиналните български навици, привички,  черти и обичаи, като обещавам да бъда абсолютно справедлив и безпристрастен. Няма да подмина нито добрите, нито лошите страни на българщината. Започвам с гостоприемството. Ще продължа с красивите жени, киселото мляко, завистта, трудолюбието и високата интелигентност, тип: ‘учи, за да не работиш”. Enjoy!

За българското и българщината – гостоприемството

Всеизвестни сме с ненадминатото си гостоприемство. Или по-скоро само мислим, че е така. По принцип, колкото по-топъл и южен е един народ, толкова по-гостоприемни навици култивира. Като гледам, скоро ще преминем от умерения към субтропичрския климат, което значи, че ще ставаме все по-гостоприемни занапред. Ако приемем южняшкия темперамент  за  гостоприемен, обаче, ще трябва да свикваме с мисълта, че араби, гърци, испанци,  африканци и албанци  са по-гостоприемни от нас. Митът за българското гостоприемство е равностоен на мита за най-хубавия български хляб. По-вкусен хляб и по-топло посрещане от тези в Ориента не съм виждал никъде. Веднъж опитал топло сусамено хлебче на юг от Гибралтар, повече никога няма да искаш хляб „Добруджа“, заводски. Живял съм в Ориента. И в Добруджа съм живял.  Имам база за сравнение.

Но да се върнем към гостоприемството. Гостоприемен ли е българинът? Да, при това – много. У нас гостите са на почит. За тях се готвят най-вкусните специалитети, сервират се най-отлежалите ракии и най-хубавите вина, поднасят се най-скъпите кристални сервизи, сребърната посуда, прави се всичко възможно гостът да не си легне трезвен и, не дай Боже: гладен! Тук почти винаги можеш да се явиш „на гости” у някой познат и да разчиташ, че ще ти осигури алкохол и храна, плюс безплатна нощувка. Дори можеш да поостанеш, ако ти е кеф. След един месец ще  те изрита на улицата, разбира се, но никога няма да ти каже, че му пречиш. С хубавите неща не трябва да се прекалява. Това важи и за гостоприемството.

Ако сравним българския обичай за посрещане на гости с обичаите на север от Полша, ще видим съществени разлики.  Там без едномесечно предизвестие на гости не се ходи. Дори да си майката на домакина. За неканени гости да не говорим. Тези хора са десет пъти по-богати от нас,  живеят в четири пъти по-големи къщи, но едва ли можеш да разчиташ на нещо повече от стандартна вечеря с чаша вино. За преспиване и дума не може да става – отиваш на хотел. Такива са западняците. И не се събуват пред вратата, за да не ти омирисват къщата. Освен това улиците им ги  мият по три пъти на ден със сапун. Там хората са дебели, скучни, богати и негостоприемни. Самоубиват се по-лесно. Депресията и затлъстяването са сред ключовите им проблеми. След убийствата и наркотиците.

Лошото е, че ние се движим по техния път. Искаме да заприличаме на тях. Статистиката вече показа, че нашите младежи са станали тъпи колкото европейските, но пият повече и, въпреки че четат по-малко, още не всички друсат .

Сякаш колкото по-достъпна става информацията, толкова по-безинтересно ти е да я използваш. Нашите родители, които нямаха нет, уикипедия, гуугъл, смартфони, лаптопи и цифрова телевизия, разчитаха на книги, взети от библиотеката, за да се информират. И на вестник „Работническо дело“. Но бяха по-начетени от нас. Интересуваха се от повече като количество и по-качествени теми. Водеха философски разговори до сутринта, вълнуваха се от европейско кино, от световна литература и от класическа музика. База за сравнение няма.

Безпокоя се, че затривайки положителните си национални черти в сляпото преследване на новата вяра – ЕС, НАТО, Глобализацията и икономически растеж, ще затрием българското гостоприемство като такова. Причината – ами ние винаги предпочитаме да теглим чертата и да започнем отначало. А колко по-разумно щеше да бъде, ако се учехме да запазваме добрите стари практики и да подновяваме само онези от тях, които вече не работят. Ето ги Китайците – запазиха комунизма, но построиха най-бързо растящата капиталистическа икономика  в света. Англичаните не се лишиха от нафталиновата си  монархическа традиция, но се превърнаха в абсолютни новатори в музиката и киното. Би трябвало, ако наистина сме интелигентна нация, да запазим хубавото старо, без да се лишаваме от непознатото новото. Нека станем богати, скучни и дебели като европейците, ама да се събуваме обувките пред вратата. И да пазим най-хубавото вино и най-якия джойнт за гостите, че как иначе ще насладят на нашето гостоприемство.

Тихомир Димитров