Писателският блог на Тишо

септември 1, 2018

Основи на агронавтиката

Изт: Fuku Cosmonaut Band @ Tidesandfloors 

Агронавт (същ.), определение: Човек от типа „дийп ърбън сити сентър даунтаун” (жител на големия град), който внезапно решава да прекара седмица, месец или година в напълно непозната за него (и понякога дори враждебна) фермерско-земеделска-селскo-битова-еко-етно-арт-среда.

Популация на агронавтите: Срещат се по венданжа във Франция (събирането на грозде наесен, бел. авт.), като доброволци по българските еко-ферми и т.н. Точният им брой е неуточнен. Намира се в пряка зависимост от хипстърията.

Хипстърия: Точно определение не е уточнено.

Заселници: Притежателите на диви пчелини в Странджа и Сакар вече са колонизатори, както и всички дауншифтъри. Те са заселници. Различават се от агронавтите по това, което отличава пионерите на Марс от космонавтите – едните са резиденти, другите са просто туристи или временни гости.

Дауншифтър: Човек, построил къща на село и заживял там. Сменил на по-ниска предавка. Даун-шифтнал. Забавил темпото. Избягал от „матрицата“. Задължително трябва да е живял в някоя столица преди това.

Опасности и предупреждения за начинаещия агронавт: Петелът кълве. Не влизай в курника. Дворското куче хапе. Не влизай без стопанинът да те е поканил изрично и преди да е вързал домашния си върколак със стоманен синджир за някоя здрава греда. Ракията хваща. Не пий повече от 365 грама наведнъж. Смоците в градината са безотровни, но неприятно дълги и понякога агресивни. След ухапването им се нуждаеш от инжекция, защото се хранят с плъхове. Слънцето пече зверски на нивата, ползвай минимум петдесети фактор, носи шапка с периферия, достатъчно вода и бели памучни дрехи.

Химически зависимости и навици: Животът на село трудно ще поддържа доставките ти от ел ес ди, ем ди ем ей или каквото там ползваш в даунтаун ърбан сити сентъра, от който идваш, така че е време за детокс. В паузите между детокса можеш да компенсираш с крепка хоум мейд ракия, пресни гъби от планината (стига да разбираш, за да не се отровиш), див коноп и домашен уют.

Ежедневие и работна среда: Агронавтите често се сблъскват (за пръв път в живота) с предизвикателствата на ръчния, физически труд. След като първоначалният стрес от липсата на уайърлес клавиатура и уайърлес мишка отмине, плюс преглъщането на факта, че няма дори прожекционен екран, мултимедия и лаптоп, или поне седемдесет инчов телевизор, идва успокоението, че макар нередовен, има, все пак, някакъв, при това доста поносим, уай фай. Поне за смартфона. Но не беше ли целта на агронавтиката именно да скъсаме със злите си потребителски дийп ърбан сити навици? Беше. Затова сме дошли в по-примитивна, аналогова среда.

Дрескод: Бачкането на нива с айфон в джоба на дънките лесно омръзва на агронавтите, самите дънки не са най-подходящото облекло за случая (колкото и да са модерни се запарват бързо и лесно се цапат), затова агронавтите обикновено ги сменят с анцуг в комплект с чифт стари маратонки още на втория ден след пристигането си в новата, непозната за тях, аграрна среда.

Свързаност: Обхват за телефона в средата на нивата няма, както и мобилни данни, затова агронавтите традиционно разчитат основно на свещеното уай-фай, стига домакинът (заселник) да си е прекарал такова. Ако не се е сетил, агронавтите изпадат в информационна и социална изолация, която води до паник атаки, чувство за малоценност, лайкова абстиненция и хронична депресия.

Уелнес: Локалният ръчен труд отвлича агронавтите от глобалните им психо-комуникационни проблеми, като им помага да се разсеят, заради което те, всъщност, са и дошли. Ако си го припомнят, от тях се очаква да съберат и част от реколтата. Трябва да има елемент на сървайвър, все пак, както и лек уоркаут, плюс аутдор активности. Климатизирани фитнес упражнения и уелнес-спа процедури няма, както и минерални басейни. Къпането е чисто гол с маркуч студена вода под смокинята или на каменната мивка в двора. Зали за скуош също няма.

Забавления през свободното време: Липсата на мултимедия прави забавленията през свободното време почти невъзможни за агронавта без предишен опит. Налага му се да комуникира с други човешки същества на живо, при късмет да прави не-виртуален, дори незащитен секс върху плявата в хамбара; да хваща живи мишки с ръка, да цепи дърва, да пали огън и да пече веган менюто си на еко жар.

Тиймбилдинг: Агронавтиката е чудесен метод за сплотяване на колектива чрез опознаване на различните земеделски сечива (сърп, права и крива лопата, мотика, търмък), чрез отглеждане на земеделски култури, които не е задължително да „хващат” и не се нуждаят задължително от лампа, чрез ядене на живи плодове, откъснати от живи плодни дръвчета и чрез гледане на огън, който не е скрийнсейвър. Груповите активности могат да се състоят в надбягване до другия край на нивата, в търкаляне на пластмасов бидон с напъхан в него агронавт и пълненето му след това (на бидона) с изгнили плодове за ракия.

Хранителен (и отделителен) режим: Здравословното хранене с пресни плодове и зеленчуци може да предизвика временно главоболие и/или стомашно-чревно неразположение у привикналия с джънк фууд агронавт. Честото припкане до външната тоалетна се счита за част от процедурата по детокс. За агронавтите е важно да пазят старите вестници, да ги нарязват с тъп нож до формат А5 и да ги забиват на пирон в дворското ве це, за да имат винаги под ръка автентичен крафт клийнинг дивайс.

Културен обмен: Агронавтите се обогатяват с местния жаргон на района, в който са попаднали, наизустявайки предимно ругатни и сексуални закани в комбинация с тънкостите на локалния диалект. Подобни хепънинги обикновено са гарнирани с нездравословни количества хоум мейд крафт ракия и работните групи продължават до сутринта. Новите измерения на махмурлука агронавтите коригират с вряла чорба от вътрешности и/или със студен айрян, разбъркан с щипка хималайска сол (сол от буркана).

Локал импакт: Местните се радват на агронавта като дете на захарно петле в сладкарница. Пришълецът е готов срещу минимална надница да свърши голяма част от работата на полето, която вече им е омръзнала, а в някои случаи дори да си плати, за да има честта. Местните получават ценни компютърни умения по работа с преносими устройства и прекарване на безжичен интернет. Заселниците, от своя страна, трупат социани контакти за собственото си бягство бек ту дъ ърбън джънгъл, след като приберат реколтата. Агронавтите помагат на местните общности да се развиват.

Въглероден отпечатък: Агронавтите имат близък до нулевия въглероден отпечатък, тъй като пристигат с електрически автомобили, зареждат си дивайсите от соларни батерии и пушат дигитални цигари. Въглеродните газове, които отделят в атмосферата, са резултат основно от тяхното храносмилане.

Странични ефекти: Не се наблюдават. След завръщане в естествената си среда агронавтът бързо губи придобитите от експедицията полезни хранителни навици и социални умения, бързайки да се потопи отново в три де реалността, която толкова много му е липсвала. Възстановяват се мултимедийните интерактивни умения, поръчването на пица по телефона и някои токсикологични навици (вж. „химически зависимости” по-горе). Наличието на нови ъпгрейди позволява на агронавтите да се възстановят по-лесно от след-експедиционния стрес.

Тихомир Димитров 

юни 14, 2016

Още футуризъм в сегашно време

Защо футуризъм? Защо още? Защо в сегашно време?

Вижте предишната публикация. Там пише защо.

А сега ще ви дам още футуризъм в сегашно време:

а

Screenshot: Youtube

Sunspring e първият късометражен филм, заснет по сценарий, написан изцяло от изкуствен интелект. Да, спекулира се по въпроса дали има такова нещо като изкуствен интелект или не, но при всички случаи има изкуствени невронни системи, които могат да се обучават в решаването на различни задачи. Една от тях е писането на сценарии за фантастични филми. Късометражката вече е награждавана, а в ютуб е събрала близо половин милион гледания за няколко дни.

b

Изт: Livescience

Открит е начин за превръщането на въглеродния диоксид в камък. Всички знаем, че натрупването на въглероден диоксид в атмосферата е необратим процес, който само се засилва от изсичането на горите, от обезлесяването, от неконтролируемото увеличаване на човешкото население, което го издишва, от промишленото животновъдство, от селското стопанство, от изгорелите газове на автомобилите и самолетите, от горските пожари и т.н. Накратко, превръщаме планетата в „парник“, където все по-трудно се живее… Преобразуването на въглероден диоксид в твърда скала е идея, която се намира в ранен етап от своето развитие, но може да допринесе за решаването на проблема в дългосрочен план.

c

Изт: TheNextWeb

В САЩ подготвят пътни закони за безпилотните автомобили. Google има вече реални такива, пуснати в употреба по пътната мрежа, че и замесени в инцидент, а по петите им вървят и други компании. Проблемът е, че законодателството изостава драстично от практиката и се нуждае от съвсем нови пътни закони, ако половината от колите по улиците след 10 години ще се управляват сами. Американците отново са пионери – няма как – те си измислиха автомобилите без шофьор, сега те ще трябва да съчиняват и първите КАТ-аджийски правила за поведението на липсващите шофьори.

d

Изт: NextBigFuture

Екзоскелети помагат на деца с увреждания да проходят отново. Приложението им в различни области на медицината е огромно. Екзоскелетите се оказват и чудесен инструмент за физиотерапия, тъй като могат да се програмират специфично за натоварвания, които са необходими при преодоляването на обездвижвания от различни болести и травми. Помните ли как главният герой в „Душа назаем“ (2008) караше ски с екзоскелет, защото беше твърде стар, за да поеме цялото натоварване на спускането по стръмната писта сам?

e

Изт: NPR

Смарт слушалки заглушават шума от експлозиите, но позволяват да чуваш какво си шушукат хората наблизо и надалеч. Вече двадесет хиляди чифта са на въоръжение в американската армия. Като ги съчетаем в комбинация със смарт камуфлажни костюми, които те правят практически неразличим от околната среда, не само стените, но и дърветата, и камъните, и храстите ще имат уши.

f

Изт: ScienceNews

Нано частички разбиват плаките в кръвоносните съдове. Въпреки че са сто пъти по-малки от червените кръвни телца, изкуствените нано частички могат да премахват натрупванията по вътрешната страна на кръвоносните съдове, да лекуват тъканни наранявания, да предпазват срещу свръх-рекация от страна на имунните тела и да извършват още един куп технологични „чудеса“. Тестовете върху животни до момента са насърчаващи. За да успеят да се справят с поставените им задачи, нано частичките имитират различни сложни молекули. Само част от задачите им са да доставят лекарствата там, където са най-необходими. Представете си какво ще могат да правят след 20 години! Ами след 200? И така, кое е първото нещо, което човечеството ще предприеме, след като вече е победило болестите, откривайки безброй начини да влияе върху процесите в човешкото тяло посредством управляеми клетки и молекули? Точно така, стареенето и смъртта ще бъдат премахнати. Атеросклерозата е само началото…

g

Изт: Futurism

Още един късометражен филм – този път за ужасяващия потенциал на виртуалната реалност.  Представен е като документален филм от бъдещето и е пълен с идеи. Гледайте го.

h

Изт: TheNextWeb

Робот взима поръчките в пицария. Клиентите могат да си играят с таблета на гърдите му, за да поръчат, могат да го направят онлайн или да му задават поръчките си на глас, могат и да разговарят с него за менюто, за хранителното съдържание на пиците, могат да плащат безналично с размахване на кредитната карта пред четеца му и т.н. Роботът-сервитьор никога не е сърдит, никога не очаква бакшиш и никога не е в лошо настроение, защото е останал без работа и/или го е напуснало гаджето. Тази роля сега се пада на младите в колежа, които губят още една възможност да припечелят някой долар през лятната ваканция. Да благодарим на Мастъркард и на Пица хът за улеснението!

i

Screenshot: Vimeo

Тъй като знам, че обичате късометражните филми, ето още един за виртуалната реалност – този път примесена с истинския живот. Темата е пряко свързана с проблема, който засегнахме в предишния абзац. И не само…

j

Изт: DroneVideoZone

Ще завърша с нещо по-природно, за да си припомним, че Природата, все пак, е най-големият технолог. В търсене на евтино и практично решение за контролиране на нелегалните дронове в небето над населените места, холандците, известни със своята пестеливост, са решили да заложат на обучението на полицейски орли, които, както ще видите във видеото, нямат никаква милост към горките беззащитни дронове… „Нискотехнологично решение на високотехнологичен проблем“, казват. Хе-хе.

Гениалните неща са прости.

Тихомир Димитров