Писателският блог на Тишо

юни 23, 2016

Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?

kucf

Изт: azquotes 

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“

(Уилиям Шекспир)

Колкото и странно да звучи, въпросът: „Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?“ вълнува не само феновете на „Матрицата“, досещал се е още У. Шекспир. Обсъжда се и в академичните среди. През 2003 година в Оксфорд се появява сериозен научен доклад по темата от Ник Бостръм (на снимката по-горе).

Съвсем накратко: изследователят предполага, че ако компютърната мощ се умножава със сегашните темпове, то наследниците ни от бъдещето ще могат да създават виртуална среда, която е практически неразличима от реалната. И, тъй като всички хора, откакто свят светува, се интересуват предимно от своето минало и от съдбата на своите предшественици, то има голяма вероятност маниаците от 200-500-1000 години напред  да се опитат да пресъздадат историята в нещо като свръх-усложнена компютърна игра с цел „пътуване във времето“. Има и голяма вероятност „героите“ в тяхната симулация на миналото да се окажем самите ние…

Лошото е, че няма философски, математически или друг начин да докажем, че това не е така. Може да сме „играчите“, които умишлено са „забравили“ своя произход, за да им е по-интересна Симулацията и да се вживеят максимално в нея, но може и да сме само част от „декора“ – един вид „статисти“, които имат илюзията за самосъзнание, но чиято цел е единствено да правят обстановката по-реалистична за малцината от „избраните“, демек – за истинските герои.

Честно казано, като гледам в какви „зомбита“ са се превърнали 99,99% от хората, не виждам нищо чудно това да е така… Досега не съм попадал на индивиди, които имат самостоятелно, неповлияно от средата мислене и, което е още по-важно, самостоятелна опитност „за вселената, живота и всичко останало“. В най-добрия случай имаме някаква представа за тях. Прекопирана от заобикалящия ни свят. Повечето хора са продукти, а не създатели на реалността, в която живеят – клонинги на мейнстрийм идеите, достигащи до тях посредством мейнстрийм културата и социалното програмиране…

Повечето хора изобщо не се доближават до идеята за съзнание. Натоварени сме с огромно количество информация, предпочитания и нагласи, но всеки път бъркаме познанието със знание.

Примерно, аз имал ли съм някога идеята да стана космонавт, писател, пътешественик или откривател, но не защото са ми казали колко е яко, не защото съм повлиян от обществените нагласи и културните им суб-продукти (филми, книги, музика, игри, предавания и т.н.), а защото самостоятелно съм взел такова решение, стигайки до извода сам, че това е моята цел, избирайки я посредством задълбочен самоанализ, основан на индивидуален житейски опит и честни спрямо мен самия предпочитания; цел, която няма нищо общо с модерните тенденции в моето съвремие, с културата и традициите на обществото, в което живея?

Едва ли. По-скоро не. В ценностнта си ситема откривам твърде малко неща, които да се различават от императивите на кошерното съзнание..

Практиката показва, че човечеството се направлява от шепа хора. Визионери. Откриватели. Завоеватели. Пионери. И духовни учители. Всички останали са техни последователи. Първите живеят в създадения от тях свят. Вторите, ако искат да повлияят на средата, могат само временно да изменят обстоятелствата – без особени последствия върху статуквото в дългосрочен план. Константите се запазват. Параметрите си остават. Като „статист“ можеш да „пипаш“ само част от най-незначителните променливи, т.е нямаш права върху основните „контроли“. Можеш да основеш малка секта, например, но не можеш да си Христос или Буда.

Големите изменения на средата се случват когато някой „изобрети“ атомната бомба. Или двигателя с вътрешно горене. Или Християнството. Или хипер текст трансферния протокол. Колко от визионерите на съвремието ни са наши близки познати? Колко Марк Зукърбърк-а, Бил Гейтс-а, Лари Пейдж-а и Сергей Брин-а имаме в семейството? Колко Елън Мъск-а познаваме лично? Колко самостоятелни идеи сме имали през живота си, които са променили хода на историята или са оказали своето въздействие върху цялото човечество? Отговорът на всички тези въпроси е: Николко! Но всички ние сме повлияни от хора като изброените по-горе до най-малкия детайл от нашето ежедневие. Дори елементарните ни навици са подчинени на техните разбирания, предпочитания, визии, концепции и правила.

Мечтите ни се задават от тях.

Съзнанието определя битието на създателите. Битието определя съзнанието на последователите.

Има и още причини да смятаме, че живеем в компютърна симулация. Така например, колкото повече научаваме за Вселената, толкова повече разбираме, че тя се подчинява на строги математически правила. Тоест има два варианта: Или Господ е математик (а не българин), или заобикалящият ни свят е създаден от разум, който много прилича на нашия. Значи може да е създаден от наследниците ни в не толкова далечното бъдеще. Макс Тегмар, космолог от небезизвестния МИТ, казва следното: „Ако бях герой в компютърна Симулация, щях да откривам постоянно, че правилата на заобикалящия ме свят са устойчиви математически модели, които следват чудесно компютърния алгоритъм, който ги създава“.

Разбира се, вманичаването на тази тема никак не е препоръчително. Превръща те в чука, за когото всички останали са просто недозабити пирони. Или в лудия, който уж знаел, че не е граховото зърно, но все пак тичал на зиг-заг из двора, защото не бил съвсем сигурен дали Петелът също го знае.

И тук няма място за крайности. Няма място за фанатизъм. Има място за много фантазия, естествено, а Истината, може би, отново я някъде по средата…

Тихомир Димитров

юни 14, 2016

Още футуризъм в сегашно време

Защо футуризъм? Защо още? Защо в сегашно време?

Вижте предишната публикация. Там пише защо.

А сега ще ви дам още футуризъм в сегашно време:

а

Screenshot: Youtube

Sunspring e първият късометражен филм, заснет по сценарий, написан изцяло от изкуствен интелект. Да, спекулира се по въпроса дали има такова нещо като изкуствен интелект или не, но при всички случаи има изкуствени невронни системи, които могат да се обучават в решаването на различни задачи. Една от тях е писането на сценарии за фантастични филми. Късометражката вече е награждавана, а в ютуб е събрала близо половин милион гледания за няколко дни.

b

Изт: Livescience

Открит е начин за превръщането на въглеродния диоксид в камък. Всички знаем, че натрупването на въглероден диоксид в атмосферата е необратим процес, който само се засилва от изсичането на горите, от обезлесяването, от неконтролируемото увеличаване на човешкото население, което го издишва, от промишленото животновъдство, от селското стопанство, от изгорелите газове на автомобилите и самолетите, от горските пожари и т.н. Накратко, превръщаме планетата в „парник“, където все по-трудно се живее… Преобразуването на въглероден диоксид в твърда скала е идея, която се намира в ранен етап от своето развитие, но може да допринесе за решаването на проблема в дългосрочен план.

c

Изт: TheNextWeb

В САЩ подготвят пътни закони за безпилотните автомобили. Google има вече реални такива, пуснати в употреба по пътната мрежа, че и замесени в инцидент, а по петите им вървят и други компании. Проблемът е, че законодателството изостава драстично от практиката и се нуждае от съвсем нови пътни закони, ако половината от колите по улиците след 10 години ще се управляват сами. Американците отново са пионери – няма как – те си измислиха автомобилите без шофьор, сега те ще трябва да съчиняват и първите КАТ-аджийски правила за поведението на липсващите шофьори.

d

Изт: NextBigFuture

Екзоскелети помагат на деца с увреждания да проходят отново. Приложението им в различни области на медицината е огромно. Екзоскелетите се оказват и чудесен инструмент за физиотерапия, тъй като могат да се програмират специфично за натоварвания, които са необходими при преодоляването на обездвижвания от различни болести и травми. Помните ли как главният герой в „Душа назаем“ (2008) караше ски с екзоскелет, защото беше твърде стар, за да поеме цялото натоварване на спускането по стръмната писта сам?

e

Изт: NPR

Смарт слушалки заглушават шума от експлозиите, но позволяват да чуваш какво си шушукат хората наблизо и надалеч. Вече двадесет хиляди чифта са на въоръжение в американската армия. Като ги съчетаем в комбинация със смарт камуфлажни костюми, които те правят практически неразличим от околната среда, не само стените, но и дърветата, и камъните, и храстите ще имат уши.

f

Изт: ScienceNews

Нано частички разбиват плаките в кръвоносните съдове. Въпреки че са сто пъти по-малки от червените кръвни телца, изкуствените нано частички могат да премахват натрупванията по вътрешната страна на кръвоносните съдове, да лекуват тъканни наранявания, да предпазват срещу свръх-рекация от страна на имунните тела и да извършват още един куп технологични „чудеса“. Тестовете върху животни до момента са насърчаващи. За да успеят да се справят с поставените им задачи, нано частичките имитират различни сложни молекули. Само част от задачите им са да доставят лекарствата там, където са най-необходими. Представете си какво ще могат да правят след 20 години! Ами след 200? И така, кое е първото нещо, което човечеството ще предприеме, след като вече е победило болестите, откривайки безброй начини да влияе върху процесите в човешкото тяло посредством управляеми клетки и молекули? Точно така, стареенето и смъртта ще бъдат премахнати. Атеросклерозата е само началото…

g

Изт: Futurism

Още един късометражен филм – този път за ужасяващия потенциал на виртуалната реалност.  Представен е като документален филм от бъдещето и е пълен с идеи. Гледайте го.

h

Изт: TheNextWeb

Робот взима поръчките в пицария. Клиентите могат да си играят с таблета на гърдите му, за да поръчат, могат да го направят онлайн или да му задават поръчките си на глас, могат и да разговарят с него за менюто, за хранителното съдържание на пиците, могат да плащат безналично с размахване на кредитната карта пред четеца му и т.н. Роботът-сервитьор никога не е сърдит, никога не очаква бакшиш и никога не е в лошо настроение, защото е останал без работа и/или го е напуснало гаджето. Тази роля сега се пада на младите в колежа, които губят още една възможност да припечелят някой долар през лятната ваканция. Да благодарим на Мастъркард и на Пица хът за улеснението!

i

Screenshot: Vimeo

Тъй като знам, че обичате късометражните филми, ето още един за виртуалната реалност – този път примесена с истинския живот. Темата е пряко свързана с проблема, който засегнахме в предишния абзац. И не само…

j

Изт: DroneVideoZone

Ще завърша с нещо по-природно, за да си припомним, че Природата, все пак, е най-големият технолог. В търсене на евтино и практично решение за контролиране на нелегалните дронове в небето над населените места, холандците, известни със своята пестеливост, са решили да заложат на обучението на полицейски орли, които, както ще видите във видеото, нямат никаква милост към горките беззащитни дронове… „Нискотехнологично решение на високотехнологичен проблем“, казват. Хе-хе.

Гениалните неща са прости.

Тихомир Димитров

май 29, 2016

2016-та е година първа от новото летоброене

xbzxbb

Когато живее в период, поставящ началото на ново летоброене, човек рядко си дава сметка за това. Лично аз честичко се шегувам, че 2016-та е година първа от „новото летоброене“. Обичам да я наричам „година V.R.0.“ Човешката цивилизация се намира пред прага на нов еволюционен етап. Започва епохата на виртуалната реалност. Като всяка нова епоха, и тази ще промени света изцяло. Необратимо.

Да, технологията ни е позната отдавна, но едва през 2016-та продуктите за симулиране на виртуална реалност напуснаха експерименталните лаборатории и навлязоха в бита на масовия потребител. Един от многото ясни сигнали в подкрепа на това твърдение е появата на костюми за симулиране на виртуален секс. Според мен, намираме се в началото на изключително дълъг процес. Тепърва предстои устройствата да се усъвършенстват, реалностите да се надграждат и така нататък. Със сигурност не му се вижда краят. Само си представете комбинацията от пет сетива и среда като Second Life например. В много по-реалистичен вариант.

Няма да има пощадени сектори. Виртуалната реалност навлиза в киното, бизнеса, игрите, туризма, домашното порно, навсякъде.

Виртуални пътувания. Виртуален секс. Виртуални пари. Виртуална икономика. Виртуални светове.

Човек се нуждае от наистина голямо въображение, за да си представи докъде може да доведе всичко това.

Действително живеем в интересни времена. Китайците го смятат за проклятие. От друга страна, забавно е усещането да обитаваш свят, който все повече заприличва на футуристичните романи от твоето детство. Бъдещето е сега. Фантастите ни предупреждаваха отдавна…

Тихомир Димитров