Писателският блог на Тишо

март 5, 2010

Меди…какво??

Казват, че медитацията е изкуство.

За всяко изкуство се изискват два процента талант и 98% работа.

Същото би трябвало да важи и за медитацията.

Която много лесно се бърка с концентрация.

Да хипнотизираш мозъка си върху желания, мечти, визуализации, спомени, разни места и прочие, това не е медитация.

Медитация значи да не мислиш за нищо.

Именно такава е нагласата, с която обличаш копринени дрехи, разхвърляш плетени възглавници върху пода, палиш ароматни свещи, пускаш приглушена музика.

Заемаш поза лотус, затваряш очи и…не мислиш за нищо.

Не мислиш за нищо, ама друг път!

Мислиш за всичко: за колежката от офиса, за пича с готиния задник от автобуса, за сърбежа на лявото рамо, който няма как да почешеш точно сега, за ангажиментите, които предстоят. А дали ще се справиш?

Дори мисълта, че не трябва мислиш е мисъл.

Мисълта, че не мислиш също е мисъл.

Не става така.

Почеши се по рамото.

Отпусни се, продължавай да мислиш за каквото си искаш. Или за каквото дойде.

Бъди като Икар – лети над океана със собствени криле домашно производство и загребвай нагоре – към слънцето.

Хвърли поглед надолу – към океанските вълни (където ще се разбиеш, ако крилцата домашно производство не издържат).

Отттук вълните приличат на равни, прави, стройни войнишки редици.

Това са твоите мисли – маршируват една след друга, набиват крак пред крак, редуват се безкрайно.

Ако се блъскаш във всяка от тях поотделно, много бързо ще се изтощиш.

Ако не се ангажираш с дадена мисъл-вълна, познай какво ще стане?

Точно така – ще отмине.

Както и следващата. По-следващата и тази след нея, и по-по-следващата също ще отминат.

Ето, например, появи се някоя страшна мисъл. Толкова е страшна, че може да напълниш гащите от страх. Разгледай я, изчакай да отмине, не се гмуркай, махай с домашно приготвените крилца.

Нищо чудно след нея да се появи друга – смешна мисъл. Остави я да отмине, друг път ще се посмееш, ето че сега идва притеснителна мисъл! Поздрави я, намигни й, загреби с криле.

На нейното място ще дойде друга – спомен някакъв. Болезнен. И той ще мине! Дори след него да дойде Надежда, остави я да си отмине по каналния ред.

Ти си над тези неща.

Точно така изглежда вътрешното пространство между ушите ти през целия ден, но с една малка разлика.

Всъщност, разликите са две:

1/ За разлика от друг път, сега виждаш какво става: наблюдаваш, разбираш, даваш си сметка, присъстваш на ситуацията и схващаш картинката. През останалата част от денонощието това съвсем не е така.

2/ За разлика от друг път, сега не се блъскаш във всяка вълна. Само я наблюдаваш. През останалата част от денонощието това съвсем не е така. Нищо чудно, че понякога се чувстваш затънал(а) в мисли.

Можеш да останеш в това състояние колкото ти е кеф.

Казват, че медитацията е изкуство.

Знаем, че за всяко изкуство се изискват два процента талант и 98% работа.

Ти току що свърши 98% от работата.

Остава да имаш и двата процента талант…

Шегувам се.

Походката и дишането са таланти, но ние се раждаме с тях.

Медитацията също е вроден талант.

Тихомир Димитров

%d блогъра харесват това: