Писателският блог на Тишо

април 1, 2015

Спасиш ли един Живот, спасяваш Целия Свят

a

Изт: tiki-toki.com

Нито войните и пандемиите, нито авариите и катаклизмите са в състояние да унищожат Живота. Напротив, след всяко такова събитие, Животът възтържествува отново, избухва в безкрайното си многообразие още по-силен, по-цветен и по-Жив. Oт преди. В същото време, будистите смятат, че спасиш ли един-единствен Живот, ти спасяваш Целия свят, защото един-единствен Живот живее във всичко и всички, навсякъде по света.

Тази статия ще ви прикани да съхраните светлината на света в очите на едно-единствено същество:

Голямото и добро куче Вера

1

Историята накратко:

През есента на 2014-та година, когато времето започна да се влошава и да напомня за предстоящата зима с отрезвяващите си, ледено студени валежи, едно добро момиче намери едно добро и голямо куче в беда. Kучето лежеше свито на кълбо в дъжда, леко като перце, въпреки овчарския си ген, с тежка травма на крака и с оредяваща козина. Трепереше, уплашено до смърт. Доброто момиче започна да се грижи за него. Построи му къщичка, за да живее на сухо и топло. Доброто момиче започна да ходи редовно при Вера, да й носи храна и лекарства, да прекарва времето си с нея. Нямаше как да я прибере у дома, защото там вече живееха други прекрасни кучета, а и липсваше място. Постепенно Вера се отблагодари на Доброто момиче с доверието си. Двете станаха приятелки. За Вера започна да се грижи и Добрата съседка от квартала. Тя също нямаше как да я приюти у дома. Знаете, за малките породи най-лесно се намират осиновители. Големите и добри кучета изискват повече място.

И така, дойде решаващият миг, в който ветеринарят произнесе своята присъда:

Евтаназия

Рентгеновата снимка установи, че травмата на крачето е непоправима – счупена ябълка на бедрената кост. Освен това, липсата на козина се оказа форма на маласезия, която е засегнала най-силно дясното ушенце:

3

Болестта не е заразна за хората, нито за други животни, но се предава по наследство и е нелечима. Може само да се подтиска с Низорал и с други лекрствени средства. Лекарите бяха готови да „дръпнат шалтера“ в очите на Вера с лека ръка. Заради „непоправимите“ й увреждания.

Доброто момиче доста си поплака, след като разбра. Но реши да се бори. Прегърна доброто голямо куче и му обеща, че отново ще тича, ще бъде обичано и защитено. И Вера му повярва. При всичката си болка, намери сили да се приспособи. Продължи да награждава Доброто момиче и Добрата съседка с любовта си. Под непрестанните им грижи, с всеки изминал ден, Вера се подобряваше. Даваха й лекарства и малко по малко излизаха на разходки. Вера започна да стъпва на крачето си, а раните по кожата и сърбежите намаляваха.

Сега Вера е неузнаваема – тежка и пукава, успява да ходи, дори се затичва и се закача.

8

И в този момент се появи Загриженият татко. Заради близостта до детската градина, въпреки че целият й персонал обича и познава кучето, въпреки добрият му и кротък нрав (Вера никога не е показвала агресия), въпреки че е отделена от децата с плътна ограда и е заключена с катинар, Загриженият татко реши, че тя е опасна за децата (му). Той обеща, че ще сигнализира до отговорните институции, те „да разрешат проблема“. Всички ние знаем как точно „ще се погрижат“ за Вера: стреличка с упойка в нараненото краче, после метален клуп около врата, хайде в микробуса, няколко дни в клетката и…за останалото не ми се говори.

Така Загриженият татко спокойно ще си пие ракийката вкъщи и ще гали дечицата си по главичките доволен, че е успял да угаси светлината в очите на един Живот. С едно-единствено телефонно обаждане.

Лошото е, че „отговорните институции“ действат бързо в такива ситуации и Вера не може да остане повече там. А няма къде другаде да отиде. За големи, добри кучета като нея, приемни семейства, дом и стопани трудно се намират. Особено при „забележките“ по здраволосвното й състояние. Макар и да е доказателство за медицинско чудо, Вера няма да може да извежда стадата на паша, нито да охранява огромни пространства. Тя просто се нуждае от добър, търпелив и грижовен стопанин, на когото да подари безкрайната си любов.

Кампанията по осиновяването на Вера във Фейсбук събра стотици шервания и хиляди лайкове, но не успя да постигне целта си. Разбирате ли, дори временният подслон СЕГА може да спаси Вера от сигурна смърт! Спасиш ли един Живот, спасяваш Целия Свят. Утре може да е вече късно…

Вера има СПЕШНА нужда от дом.

Тя е голяма, добродушна, дори леко страхлива, няма една годинка, не е кастрирана и предполагаме, че може да е бременна. Всичко това доста усложнява нещата, знам. Но, мисията е да спасим Целия свят в очите на едно-единствено същество. Помогнете на Доброто момиче да спази обещанието си към доброто голямо куче: facebook.com/Christina.Papazova christina.papazova@gmail.com

Тихомир Димитров