Писателският блог на Тишо

април 13, 2017

Едно богоугодно дело

Изт: Yambol-life 

Редно е по Великден, освен с ядене и пиене, да се заемем с едно богоугодно дело.

Преди време кметът на средно голямо българско село се свърза с мен чрез общи познати с конкретна молба. Молбата му беше да съдействам по някакъв начин, ако мога, за разгласяване на кампанията му в интернет за събиране на средства с цел изграждането на православен храм в селото. Жителите, каза ми той, са 100 % християни. Те никога не са имали собствена църква и отдавна мечтаят да се сдобият с такава.

Първоначалният ми импулс беше да откажа. Още един ангажимент към всички останали? Про боно? Първо, не съм много църковен. Второ, опитите да се надвикваш с милионите „викачи“ онлайн по повод поредната кауза са досадно и фрустриращо занимание. Пък и аз нищо не разбирам от уебдизайн. Нямам дори елементарни технически познания. Нямам профил във Фейсбук. Всъщност, нямам профил в нито една социална мрежа. „Едва ли съм най-подходящият човек за целта“, казах си.

Все пак, реших да преспя върху идята. Най-малкото, за да измисля някакъв културен начин да отклоня предложението.

На другата сутрин се събудих с мисълта, че всъщност мога да направя нещо повече от нищо за тези хора.

Знаех, че всяка помощ ще им е от полза. Е, да, щях да си разместя малко графика, но какво толкова?

Този път, за разнообразие, се фокусирах върху нещата, които имам, вместо върху нещата, които нямам:

– Имам този блог. Мога да споделя с вас;

– Имам дар слово. Мога да разпиша проблема с лекота;

– Имам необходимото време. Не съм чак толкова притиснат от дедлайни;

– Имам известен опит с WordPress. Нищо извън потребителските интерфейси, но все пак…

– Дойдоха ми и няколко практични идеи как да разпространя мълвата извън конвенционалните хипстърски методи като краудфъндинг и прочие…

Видях се с кмета, взех всичката документация, запознах се историята и ето, че две седмици по-късно, точно преди Великден, вече съм готов с моя нескопосан фрий уебсайт-тире-блог по въпроса:

http://hrambranishte.wordpress.com (отваря се в нов прозорец)

Прегледайте го, изчитането му отнема не повече от 6 минути и половина.

Вътре са цитирани трите начина, по които можете да помогнете.

Вече съм го индексирал в Търсачката, но не мисля, че това е достатъчно.

Бих искал повече от двама души да си го гледаме този адрес.

Ще прозвучи налудничаво, но Съдбата ми се отблагодари за ангажимента с подарък, който дойде съвсем неочаквано и тъкмо навреме. От съвсем друго място. Не съм учуден, тъй като знам, че изобилието се постига с даване. Може пък и вие да „намажете“ нещо, ако решите да ударите едно рамо. Само се закачам! Просто едно богоугодно дело по Великден…

Желая ви весели празници!

Тихомир Димитров 

април 16, 2014

Да нахраним правилното куче

pravilnoto_kuche

Изт: http://36525daystolive.com

Едно куче попада в зала с хиляда огледала. Изведнъж се оказва заобиколено от хиляда кучета. Уплашено, то подвива опашка. Хиляда кучета около него също подвиват опашки. Кучето оголва зъби и започва да ръмжи. Козината му настръхва. Хиляда кучета около него ръмжат с оголени зъби и с настръхнали козини. Огромната „глутница“ всеки момент ще го нападне и ще го разкъса. Кучето умира от ужас.

Друго куче попада в същата зала. Предпазливо, то размърдва опашка. Хиляда кучета около него трепват леко с опашки. Окуражено, то започва да върти своята опашка. Хиляда кучета около него весело махат с опашки. Толкова много нови приятели! Кучето за малко не умира от кеф…

Това е начинът, по който действителността ни отразява. 

„Каквото отвътре, такова и отвън“

„Каквото повикало, такова се обадило“

„Каквото посееш, това ще пожънеш“

Действителността винаги ни е отразявала по този начин. И никога не се е интересувала от частното мнение, т.е от това дали вярваме, че ни отразява или не. Тя ще продължи да го прави и милиони години след нас. Ще отразява, докато има КОГО да отразява. Незавсимо дали Той/Тя вярва в процеса.

И двете кучета живеят у нас.

У всеки от нас. Колкото по-дълго храним едното, толкова по-мършаво и болнаво ще е другото. Това, което „заглади косъма“, ще надделее над своя опонент и ще определя обстоятелствата в нашия живот. Докато не променим навика си да го храним всеки ден. Няма как да нахраним и двете едновременно, защото Любвта не се подхранва от страх и Страхът не се захранва с любов.

Въпрос на избор е кое куче ще нахраним.

Това решение го взимаме по стотици пъти на ден. Силата на навика е да спреш да взимаш решения и да правиш все същото по инерция. Силата на глупостта е да правиш все същото по навик и да очакваш различен резултат…

Много хора постят преди Великден по навик.

Постът не е вегетарианска диета. Не е диета за отслабване. Не е начин на хранене. Постът е да стоиш „на пост“, като войниците. И да си отваряш очите на четири: кое куче ще дойде първо и кое куче ще избереш да нахраниш днес. Постът е да си възвърнеш правото на избор.

Нека да нахраним правилното куче днес!

С достатъчно повторения и това ще се превърне в навик.

Желая ви весели празници!

Тихомир Димитров