Писателският блог на Тишо

юли 26, 2013

#ДАНСwithwhom?

parliament-off

Снимка: БГНЕС, изт: Актуално.ком

Парламентът възнамерява да почива. През целия месец август. Уморили са се хората от напрежението (нищо, че почти половината се „върнаха на работа” точно преди лятната ваканция), заработили са си (предполага се), чувстват се доволни (явно). Сега е време да си починат. Цялата кочина ще бъде оставена така, както си е. Битият-бит, е*аният-е*ан. С извинение за израза. И всички ще отидат да си пият мастиката по морето. Но не си мислете, че ще успеете да ги притесните И ТАМ. Повечето от вас просто няма да могат да си го позволят. Все пак, дамите и господата харчат парите, които вие изкарвате между „сутрешното кафе” и вечерната разходка по „традиционния маршрут”. Пък и нямат разходи за квартира, дрехи, транспорт и охрана, каквито имате вие. Могат да си позволят луксозни дестинации. Вие сте поели тези разходи. Вие ги поемате всеки ден, докато послушно се намъквате обратно в каишката и обратно в намордника, между сутрешното кафе и „традиционната разходка”. И добре правите. Бесните кучета ги разстрелват. Въпросът ми, обаче, е:

Какво ще се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Честно казано, според мен най-добрият стратегически ход на олигархията и на елита, който я представлява във властта, е с нашите пари да отидат на почивка. Да излязат във ваканция. За да спадне малко напрежението. А вие ги подценявахте. Мислихте, че са прости. Не, не е така. Това са лукави и пресметливи хора, които са се „оправили в живота”. Простите са тези, които ще платят за безплатната луксозна ваканция на служители, които не са си свършили работата. Нямат намерение да я свършат. И никога не са я вършили. Какво като им липсва достатъчно натрупан трудов стаж? Трудовият стаж е за хората с каишка на врата и с намордник около устата, които „трупат“ похвали, стаж и други „бонбончета“ – хора, които са обречени да чакат…докато животът им свърши и най-накрая просто умрат.  Иронията на съдбата е, че помним само онези, които раздават бонбончетата…Тоест, получаваме чиста смърт – „както морално физически, така и пропорционално статистически“. За награда за подчинението. Подобно на погребан, но не-любим кон и подобно на стар, заровен в задния двор, домашен пес. Чиста смърт. Това, от философска гледна точка, не е чак толкова лошо. Проблемът е, че не ми приличате на философи.

Заговори ли се за пряка демокрация, обаче, ставате ДЪРВЕНИ ФИЛОСОФИ И ПАРЛАМЕНТАРИСТИ. Заговори ли се за това, че няма друг начин, просто няма друга алтернатива вече, освен сами да вземем отговорността за управлението на собствената си съдба, в собствените си ръце и всички заедно, човек до човек, ръка за ръка, да се ангажираме с това денонощно: и финансово, и икономически, и физически, и психически, поради простата причина, че друга алтернатива просто ЛИПСВА и, че колкото и скъпо да плащаме издръжката на властта, за да ни „представлява”, тя винаги ще си намери друго, по-добре платено „хоби”, отколкото, забележете, да живее на наш гръб, с нашите пари; заговори ли се за това, то тогава възниква пълна слепота, абсолютна глухота и някакво мърморене, най-често от рода: А, ама не може така! То тогава и простите, и грозните, и старите ще имат правото на свободен избор. Че и необразованите също…за друговерците и за хората с друг цвят на кожата в НАШАТА (кога точно си я купихте и имате ли нотариален акт не разбрах) велика нация да не говорим…какво остава за чужденците, които са имали „щастието“ да заживеят у нас, сред „нашите планини зелени”…алтернативно-сексуалните изобщо няма да ги споменавам.

Е, аз не съм прост, може би съм малко грозен, но имам една чудесна новина:

Природата им е дала това право, уважаеми, поставяйки душа в простите им или умни, стари или млади, по-грозни или по-красиви, с няколко сантиметра по-дебели или по-слаби, с няколко тона по-тъмни или по-светли, хомосексуални или хетеросексуални, местни или чуждестранни, разноцветни, разнообразни, разностранни и прекрасни, поради самия факт от чудото на живота, тела. Със свободен избор и не по-просто устроена от вашата душа. Природата им е дала това право, вие ли ще го отнемете? Вие, които не сте узрели до идеята, че отричайки свободата на другия, избирате завинаги да подарявате собствената си свобода на някой друг? Че дори мислейки се за „нещо повече” от другиго, вие автоматически каните другия, когото мислите за по-„глупав” от вас да ви седне на врата. След което безропотно му плащате и охраната, и командировъчните, и транспорта, и представителните разходи, и почивките в чужбина, и заплатата, която той сам си гласува. Оставяте го в продължение на четири красиви години от вашия живот да се съюзява с когото си поиска, безконтролно, срещу вашия интерес….Правите го полубог, получовек, с имунитет, който не носи отговорност, освен морална (разбирайте – никаква), нито за своите действия, нито за своите думи, нито за своите публични излияния и постъпки, нито за решенията, които гласува…определящи вашия живот и вашата съдба…за следващите десетилетия.

Това е, което постигате, когато отричате правото, дадено от природата на друг, още докато е поставяла душа в неговото или нейното (по-различно от вашето) тяло, докато отричате някой друг извън вас да има правото на щастие, абсолютната свобода на избора и решението да управлява съдбата си самостоятелно, независимо дали тя ви харесва или не, да участва в този живот, където и без това всички ние сме натикани в момента и буквално сме принудени да участваме…

Единственият начин да си върнеш свободата е като я върнеш на останалите…

На всички останали.

Като я позволиш.

Като я подариш.

И тук ще кажа нещо „греховно”, но това значи да я върнеш и на хората, които ще отидат с вашите трудно заработени стотинки на почивката, която вие не можете да си позволите…Защото те също носят душа. Много грозно и неправилно е да се забравя това. Много повърхностно и късогледо е да се пренебрегва фактът, че колелото на Живота се върти. Днес реалността просто е такава. Те са отгоре, ти си отдолу. Но всичко е до време. И това ще мине. А после ще си смените местата. Независимо дали сме съгласни. Просто така работи Животът и Той не прави изключения за никого. Ама абсолютно за никого. И за нищо. Няколко милиарда години не е е правил изключения, какво ви кара да мислите, че ще направи изключение точно за вас? Или за тях?

И ето, че опираме отново до основния въпрос:

Какво да се прави през времето, когато (чисто физически) няма да има срещу кого да се протестира?

Имам няколко добри идеи:

porsche_panamera_indian_autos_blog_30

Подкарайте автомобила, който винаги сте мечтали да имате. Няма нужда да го купувате. Почти във всеки автосалон ще ви го предложат безплатно за тест драйв.

road-trip

Идете с любимия си човек на пътешествие и се вкарайте в някакво приключение. За предпочитане с колата, която винаги сте мечтали да имате. Имайте я! Просто не я връщайте обратно в салона. Купете си я! Какво като струва 20-30, 50 или 100 000 лева? Правителството е на път да затъне с един милиард и няма идея нито какво ще ги прави, нито как ще ги връща…Подражавайте на богатите и на успелите, вместо да ги подценявате! Най-много да ви вземат колата, ако спрете да я изплащате. Но подозирам, че няма да спрете, защото ще ви хареса. И нещата сами ще потръгнат. Просто всичко зависи от това как се чувствате. Каквото навън, такова и отвътре. Каквото повикало, такова се обадило. Няма да ви набият и няма да ви вкарат в затвора, ако не успеете да изплатите колата. Но ще имате усещането (и самочувствието), че поне веднъж сте отхапали намордника и поне за малко сте се откъснали от синджира. Наемете я, ако чак толкова ви е шубе, мама му стара! Или просто попътувайте на стоп.

7_2

Правете секс с непознат(а). Феминистките да ме извиняват, че не съм сложил и мъж на картинката по-горе. Природата е решила да ми става само от жени и е по-силна от тях. Естествено, използвайте предпазни средства, въпреки че вероятността да умрете от рак е по-голяма, отколкото вероятността да умрете от венерическа болест. Един от всеки четирима е потенциален пациент на онкологията, т.е в четиричленно семейство поне един е с подписана смъртна присъда, в  дългосрочен план, независимо дали е девствен или не, а ако късметът не е на тяхна страна, значи и четиримата вече са „за гилотината”. Пак повтарям – в дългосрочен план… Основен причинител на рака е стресът (разбирай: каишката и намордникът). Сексът разтоварва от стрес. Сексът с непознати, пък, покачва адреналина, което вече е положителен стрес, т.е има шанс да оцелеете и четиримата. А, да, внимавайте, естествено, някой да не разбере. Все пак, не се нуждаете от допълнителен, че и отрицателен стрес, какъвто е, примерно, качественият, просташки, балкански развод. Просто не си вадете оная работа там, където си вадите хляба и всичко ще бъде наред…

cabin_crew02

Пътувайте със самолет. Летенето ви позволява да прекосите разстояния, които никога няма да преодолеете нито с любимата си, мечтана кола, нито на автостоп, нито дори със стария Голф. А ще се окажете на качествено ново и съвсем различно място, където климатът е друг. Но не само. И настроението е друго. Хората живеят по различен начин. Те не се интересуват от вашите проблеми. Те дори не са чували за тях! Но изглеждат щастливи. Може да ви хареса. Може да се почувствате толкова комфортно, че да не пожелаете да се върнете обратно при хората, които харчат вашите пари, но отказват да се съобразят с вашите искания. Това е чудесният начин да спрете да им плащате. А може и да се върнете. Никой няма да ви осъди за това решение. Роднините ще ви разцелуват, приятелите ще ви се зарадват, а аз лично ще ви поздравя. Защото ще се върнете различни. Сменили перспективата. Душевното състояние. Енергетиката. Вибрацията. Емоцията. Каквото отвътре, такова и отвън. Ще се върнете нови хора и ще заживеете по нов начин. Пътуването до друг континент със самолет понякога е дори по-евтино, отколкото ходенето до морето със стария Голф. По новата магистрала…

luxurious-property-with-stunning-views-in-la-8

Потопете се в луксозен интериор. Отново няма нужда да го купувате. Наемете го! Прекарайте поне една вечер от живота си в интериора, който ви кара да се ЧУВСТВАТЕ по-богати. Докоснете гладките повърхности. Поиграйте си с мебелировката. Вдъхновете се от обстановката. Напийте се във ваната / джакузито. Поръчайте си вечеря в леглото. Изхарчете за омари, октоподи или скариди месечната си заплата. Дайте седмичната си надница за бакшиш. Ще ви издам една малка тайна – ако го направите, значи сте имали възможността да го направите, каквото и да ви струва това според собствените дребнави правила, т.е ограниченията, с които сте свикнали да живеете. Нищо няма да може да ви отмъкне от реалността на схващането, обаче, че щом веднъж сте го направили, значи можете пак. И нищо няма да ви амбицира повече. Самият факт, че за два морски дара сте платили месечната си заплата ще ви насочи към идеята (и ще ви накара да повярвате в нея), че има по-лесен начин да се изкарват същите пари, отколкото с 20 дена по осем часа бачкане на ден, просто защото сте родени в грешната географска ширина. И то съвсем законен.

m_1247978188_IMG_7902

Вземете си домашен любимец. И отново няма нужда да го купувате. Можете просто да се запишете като доброволец в някой приют. Всеки уикенд ще разхождате различни умни бозайници, ще им подарявате свободата, която на вас, още по-умните бозайници, ви е отнета и…познайте какво? Има голяма вероятност точно така да си я върнете! Първо психически, а после, естествено (и неизбежно), чисто физически. Пък можете и да си осиновите космат брат. Или космата четиринога сестра. Предимството им е очевАдно. Това са съществата, които ще ви обичат с цялото си сърце, независимо дали сте слаб(а) или дебел(а), независимо колко (не)подходящо се обличате, независимо с какви хора се събирате, независимо дали точно сега имате 20 или 20 милиона лева в банковата сметка, независимо колко сте контактни, независимо дали годините ви на тази грешна земя са едноцифрено или двуцифрено число, независимо дали останалите ви мислят за нещо повече или по-малко от тях. Те просто ще ви гледат в очите и ще ви обожават. Защото вие сте техният човек. И не ги подценявайте. Разбрахме се вече, че това е кофти практика. Пък и те са умни бозайници…

accessible_currency

Похарчете пари. Просто дайте. Надминете веднъж себе си и, вместо 20 стотинки, пуснете два лева на просяка. Вместо три лева, оставете 17 лева бакшиш. Закръглете сметката. Така ще подложите на тест хипотезата, че каквото даваш, още повече от него получаваш, но в различно време, от съвсем различен източник, понякога доста неочакван. Отпуснете се, експериментирайте, пробвайте, изчаквайте и ще видите. В крайна сметка, ако 17 лева са в състояние да ви разорят, значи няма какво повече да губите. Но дори тогава пак има вариант. Тогава три лева за вас са цяло състояние. Споделете ги. Дайте ги на някой, който има повече нужда от тях. Номерът е да нахраниш някого, когато си по-гладен от него, а не когато си преял….Дайте и се наслаждавайте на резултата. Когато подарявате пари няма да получите дървесина, въглища или хартия в замяна, уважаеми! Каквото повикало, такова се обадило, а по мои лични наблюдения „божествената лихва” се движи някъде между 500 и 800%. Има вероятност това да се окаже най-добрата „инвестиция”, която сте правили някога. Просто трябва да се доверите на процеса. И да започнете първи. Никой няма да ви отнеме свободата на инициативата и волята на избора. Никой няма да ви ги натрапи. Аз лично, ако се ядосам, че съм останал само с десет лева, винаги бих ги подарил на първия срещнат човек, който има нужда от тях повече от мен. Това винаги ще ме накара да се чувствам по-добре, защото щом давам, значи все пак ИМА какво да дам. Нали така? Това винаги се отплаща „с каруцата”. Случвало ми се е много пъти. Какво пречи да опитате и вие? Все пак, давате много повече на онези с луксозната почивка. Но има една малка разлика. Не го правите по собствен избор и не се кефите, че го правите. Тоест, принудени сте. И е нормално да се чувствате прецакани. Така че, когато давате, опитайте поне да се изкефите на този факт. Другият вариант да похарчите някакви пари е просто да си угодите с някакво капризче – нещо, което не си позволявате всеки ден. Вижте примерите по-горе. Помнете максимата, че „за да получиш, първо трябва да дадеш”…

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Общувайте с екстровертни, готини, симпатични хора. Знам, че го правихте по време на протестите, но сега, през целия месец август, просто НЯМА да има срещу кого да протестирате. Така бонусът от срещата с положителните хора ще си остане, но няма да я има „скръбта” от повода, по който сте се събрали. Обменяйте идеи. Творете заедно. Посветете се на някакъв смислен проект. Или просто идете на разходка из зеленината на планината (покрай синевата на морето) заедно. Тези хора ще ви заредят. Чудите се откъде имат толкова много положителна енергия ли? Ами те непрекъснато я раздават! Обаче го правят с кеф. Ще се изненадате, че дори не са чували кой е новият премиер. И не защото са тъпи. Просто не ги интересува. Ще разберете, че има и такъв начин да се живее. Че той изглежда добре, всъщност – доста прилично. Че зарежда. Че може и така – без всички обществени проблеми задължително да минават и през твоя дом, и през твоя телевизор, и през твоята душа. Има по-важни неща. Може дори да изберете да заживеете така. Със сигурност ще станете по-приятен човек, ако го направите. А общуването с тези хора със сигурност ще ви промени. Те ще ви покажат, че свободата (която е най-вече психично явление), е напълно възможна и физически.

00000124da68e5484ee89511007f000000000001.girls-at-bar-main_Full

Сваляйте непознати (мацки) на бара. На жените няма да препоръчвам да свалят непознати пичове по баровете, защото това може да произведе непредвидими последствия. Феминистките отново да ме извиняват. Да подаряваш нещо, което всички се опитват да разграбят не е точно благотворителност. Все едно да подариш доживотните спестявания от баба си на премиера. Или да си платиш, за да отидеш на негов митинг. Жените могат просто да си позволят да не правят нищо и да изглеждат добре. Докато могат…Какво като срещнете невнимание? Какво като срещнете отрицание? След десетото Не се крие и едно Да. Може би тръпка само за през нощта, а може би готин човек, който ще бъде около вас през целия ви оставащ живот?! Защото именно по този нелеп начин сте се запознали, а после се е оказало, че не е трябвало да играете роли, тъй като вие, всъщност, се харесвате именно такива, каквито сте си. Но, ако не бяхте изиграли нелепата роля, ако не бяхте направили първата стъпка, как щяхте да знаете? Дали щяхте да разберете? И не говоря само за формиране на двойки. Понякога срещаме хора от срещуположния пол, които остават край нас много повече от нашата „вечна любов”.

3730146445_1393eda528

Влюбете се. Позволете да си изгубите разсъдъка по някое същество, също толкова несъвършено и объркано, колкото вас. Това винаги има лош край, естествено – химията рано или късно се изчерпва и мозъкът спира да помпи в тялото допинг, съпоставим само с ежедневната употреба на кока, марихуана и морфин, взети заедно, т.е следва голяма, при това продължителна и то доста дълбока депресия. Но за сметка на това, на есен ще сте напълно безразличен (безразлична) към призивите „Червени боклуци” и „Оставка”. Може дори да заобичате Мишо Шамара, ако гаджето ви се окаже ислямски фундаменталист.

women-health-on-the-road

Пийте само слънчева вода. Сега слънцето е в изобилие, използвайте го! То става не само за сушене на плажните хавлии и за правене на тен, но и за структуриране на вода в стъклена, за предпочитане без ръбове и без етикети, бутилка. Капачката не трябва да е завъртяна до край, но все пак шишето трябва да е покрито, за да не се изпарява течността. 2-3 часа по обяд са достатъчни, но 9-10 биха имали дори по-положителен ефект върху цялото ви битие. Положителен ефект номер едно: изпаряват се всички летливи химикали, участвали в пречистването и дезинфекцията на чешмяната вода. Положителен номер ефект две: отлага се котленият камък. Положителен ефект номер три: има силата на няколко редбула, ама без страничния ефект. Положителни ефекти от четири до плюс безкрайност – ще ги усетите след време. Просто си го изградете като навик.

#ДАНСwithsomebodywhogivesback

Тихомир Димитров

май 5, 2008

Почивай в мир

Ваканцията свърши и стотици хиляди българи започнаха да прииждат към столицата от всички посоки. Други пък се качиха на самолета / влака / автобуса и беж там, откъдето са дошли. Общо взето, цялата почивка е свързана с релокализация на огромни маси хора. Висях три часа на Витиня. Видях до какво води комбинацията от стаден инстинкт + лош инфраструктурен мениджмънт.

През почивните дни малките градчета се превърнаха в оживени търговски и увеселителни центрове, а големите, шумни градове – в портрет на спокойствието и тишината.

И понеже се събра толкова дълга ваканция, в държавата сякаш спря да се случва каквото и да било. Катастрофите по пътищата зачестиха, естествено, но това не беше достатъчно за гладните за кръв, скандали, корпуция и зрелища медии. Очакваните природни катаклизми също не се случиха. Дори времето сякаш взе да го мързи: пусне лек дъждец, та спре.

Хората обърнаха гръб на работата, ангажиментите, крайните срокове и насочиха вниманието си към хубавата страна на живота – ядене, пиене и секс.

Някои се посветиха на максимата „човек е човек, когато е на път“. И превзеха Гърция. А румънците превзеха България. В Баличк има инсталирана сцена, на която всяка вечер свирят рок банди от Букурещ. Няма къде да се паркира от румънски автомобили. Абе, масова релокализация.

Но да се върнем на темата. Всички си дадоха пас заради многото празници и в страната действително спряха да се случват лоши неща (освен катастрофите). Това се оказа проблем за хората, които пълнят публичното пространство с помия. Опитаха се да ни развалят спокойствието с предупреждение, че най-вероятно ще намерим апартамента си ограбен, след като се напочиваме, но заради хубавото време и доброто настроение почти никой не им обърна внимание.

И те подхванаха мащабен дебат на тема „за или против дългата ваканция“. Естествено, негативизмът отново надделя. Дори се появи точна статистика колко е загубила икономиката на страната от тази свежа глътка пролетен въздух. Кака Сийка написа много хубав материал по въпроса.

Странно, защо децата се радват на дългите ваканции, а като одъртеят, ваканциите изведнъж започват да им пречат?

Възмущавал съм се от безкрайните празници, не като да не съм. Дори текстът ми беше препечатан от Капитал – една медия, която традиционно застава зад ценностите на либералния капитализъм и активното пазарно поведение. Както и аз, междувпрочем. Икономическата логика действително говори против подобни дълги разпускания, но в конкретния случай бих искал да изразя едно противоположно мнение. Според мен, пролетната ваканция беше нужна.

Някои казват: „Като ти се работи толкова, работи!“. Но как да работиш, ако всичките ти доставчици, клиенти и бизнес партньори са около софрата или по плажовете в Гърция?

Аз лично свърших много работа по празниците, но успях и на сватба да отида, успях да попътувам, смогнах и да си отспя. Оказа се, че време има за всичко. Това й е хубавото на дългата вакация.

Понякога масовата нагласа да се бездейства е толкова силна, че всякаква съпротива е излишна. Как постъпва разумният работохолик в подобни случаи? Ами превръща се в разумен отпускар, ето как.

Бих посъветвал хората с овърклокнати от амбиции и работни проекти мозъци да си подредят нещата така, че през следващия отпускарски период (някъде около шести септември се падаше, мисля) да могат наистина да почиват в мир. Със себе си. Просто няма друг начин. „Като ти дават – еж, като те гонят – беж“

А сега се стягайте за работа. Ваканцията свърши.

Тихомир Димитров