Писателският блог на Тишо

декември 14, 2010

Защо бракът умира?

Станах на 32 и повечето ми приятели, които не са сингъл, са разведени. В пресaта и в Държавен вестник пише, че бракът умира – творят се сериозни материали и се гласуват сериозни закони по въпроса – който иска да чете.

Защо бракът умира?

Защото мъжете абдикираха от него! А жените, които умеят да се приспособяват, ги последваха…

Феминизмът тръби, че бракът е система за патриархална експлоатация и заробване на жената. Превръщал я в частна собственост. И е прав. Но да погледнем нещата от друг ъгъл: някои жени просто ги устройва да са домакни и майки. Мисълта да бухат наравно с мъжете по-скоро ги разстройва.

Бракът умира, защото мъжете абдикираха от него, уважаеми!

Той няма нищо общо със семейството, нека сме наясно – хората ще живеят по двойки и ще си правят деца по двойки до края на света, независимо какво мисли законодателството на страните им или съветът на старейшините им по въпроса, ако живеят в племена.

Говорим за институцията на брака. Тя умира.

Хубавото е, че няма да вземе нито любовта със себе си, нито свободата. Ако си представим брака като озъбена муцуна на давещ се хищник, подал глава над водата, с цел да си поеме въздух, грайферът на ботуша ми е този, който ще върне муцуната там, където й е мястото – под водата, в миналото, при удавените тъпи, злобни идеи.

Бракът умира, защото мъжете абдикираха от него.

А те абдикираха, защото той вече НИЩО не им носи. Абсолютно нищо.

Патриархален или не, бракът гарантираше сигурност в миналото. Както на мъжете, така и на жените гарантираше сигурност. Предпазваше ги от вродения им страх от несигурността.

Мъжете предпазваше от вродения им страх от несигурността на женската природа – гарантираше им, че ще увековечат гените си и, че правото върху собственото им поколение ще принадлежи единствено на тях.

Жените предпазваше от вродения им страх от несигурността на Фортуна – гарантираше им, че в студ и пек, в сняг и дъжд, все някой ще е длъжен да се грижи за тях и за техните деца.

Днес подписът в гражданското не гарантира вече нищо. На никого.

Днес мъжете виждат в жените си бъдещи самотни майки, които гледат собствените им деца и монополизират правата върху тях, а жените, не без основание, виждат в мъжете си бъдещи самотни пияници, които, също не без основание, отказват да плащат издръжка.

Защото „прайдът” нещо се развали. Мъжът е повече от щастлив да плаща издържка, но не на промискуитетната си бивша жена, а на децата, които продължават рода му. Да, обаче, брачните закони в „цивилизованите” страни му предлагат 10% от времето с „лъвчетата” срещу 90% от издръжката. И, понеже „цивилизованите” страни дават на жена му същите права да опъва на полето, той, не без основание, смята „сделката” за нечестна. И е прав. И абдикира от брака. И вижда капани в него. И не можем да му се сърдим.

Жените, които са раждали, раждат и ще продължават да раждат неговите деца, те също еволюират. Приспособяват се. Те нямат друг избор. И те абдикират от брака, за да оцелеят. Като вид. Благодарение на тях оцеляваме всички…

Бракът е сделка, която урежда властови, имуществени, законови и наследствени права в човешкото стадо. Той няма нищо общо с любовта. Той вкарва старите хора с техните вмирисани схеми в чудесното начало на една нова двойка. Той я прави зависима от тях. Той задължава, но не прощава, той забавя, но не забравя. Той е нечестен, алчен, злобен и пресметлив. Освен това е крайно неустойчив. Още преди глобализацията да му „разклати краката” половината бракове завършваха с развод. Ето защо мисля, че мястото му е там – под водата, при удавените стари идеи, които нямат място в новия свят.

Мисля, че е крайно време да си поемем глътка въздух и да дишаме с пълни гърди. Да станем служители да собственото си щастие, ако ще служим на нещо.

Да благодарим на Съдбата, че ни е отредила живот в такова интересно време.

Да се обичаме и да не бъдем такива, каквито не сме. Лебедите са моногамни. Човеците не са. Те са всеядни бозайници, които винаги са в разплод, могат да образуват всякакви двойки по всяко време и практически се размножават безкрайно. От тази гледна точка бракът ограничава дори раждаемостта. Забранява удоволствието. Наказва страстта.

Бракът умира. Опитвайте се да го спасявате колкото си искате. Аз ще продължавам да натискам главата му там, където й е мястото – под водата, при озъбените, стари, хищни, злобни идеи, които нямат нищо общо с новия свят.

Аз ще ви дам глътка въздух.

Вие, ако искате, се задушавайте!

Нямам нищо против.

Само да не чувам оплакванията ви после.

Да не чувам, че сте нещастни с този или онзи човек, но ПРОДЪЛЖАВАТЕ да сте заедно, защото ТАКА ТРЯБВА.

Всеки е отговорен сам за собствената си съдба!

Аз ще ви подаря глътка въздух.

Вие, ако искате, дишайте!

Тихомир Димитров

ноември 2, 2009

Жените са материалистки. Простете им, не зависи от тях!

За да има умник като мене, който раздава безплатни акъли по жицата и, което е още по важно: за да има умник като тебе, който ги чете, трябва да има Програма за възпроизводство.

Тя е толкова добре синхронизирана, че цял живот определя почти всичките ни дела и постъпки.

Не мислете, че мъжете, които купуват Porshe го правят, защото разбират от коли. Хората, които наистина разбират от коли ще ви кажат, че е по-разумно същата сума да я инвестираш в недвижимо, отколкото в движимо имущество. Дори по време на криза имотите не поевтиняват с 25% всяка година. Но хората, които купуват жилища, не го правят само, за да имат покрив над главата си. Те също се подчиняват на Програмата за възпроизводство.

Тя мачка всеки от нас. Цял живот. Аз нямам друг избор, освен да й се възхищавам.

Традиционните разминавяния между мъжете и жените идват от различния начин, по който ги мачка Програмата.

При мъжете тя е включена постоянно: целта ти е да завреш пръчката някъде и на колкото повече места я завреш, толкова по-добре! Така е сигурно, че ще изпълниш Програмата. Което обяснява чувството за задоволство и личен просперитет на „търсения“ мъж. Ако пък не си завирал пръчката отдавна, основателно е да имаш самочувствието на излишен, крив, безполезен екземпляр, защото ти, за разлика от другите спесимени, няма да пейстнеш гените си и няма да станеш вечен като тях.

Работата при жените е малко по-различна. Те са супер интересни и забавни същества, докато не станат на 25. После цялата тежест на Програмата, която равномерно мачка мъжете през 80 годишния им живот, се стоварва върху крехките им главици наведнъж. И жените започват да правят глупости: сключват брак с 80 годишни мъже (спомни си как влияе Програмата върху мъжете), забременяват от първия срещнат или казват „да” на някой комплексар, който ги изтърсва като бръшнян чувал. На определена възраст Програмата може да те застави да вярваш, че си влюбена в изрода.

Природата е гениална. Нещо, което не се отнася за мен, като мъж, нито пък за теб – като жена.

Дълго време не харесвах женския материализъм, но най-сетне кандисах и реших да го приема за даденост, тъй като разбрах, че да му се противиш е все едно да не харесваш изгрева на слънцето от Изток. Той ще продължи да се случва още 1 милард години и без твоето съгласие.

Защо материализмът трябва да е точно женски? Не ме разбирайте погрешно, мъжете също са материалисти. Когато става дума за женска плът. Но жените се интересуват само, единствено и предимно от паричното измерение на материята.

Жените са толкова елементарни в преследването на преходната материална сигурност, колкото елементарни са мъжете в преследването на преходната им красота. Кой беше казал, че „да се ожениш за красива жена е все едно да купиш нива заради цъфналите пролетни цветя”?

Но стремежът и на двата пола е разбираем. Подсъзнателно красивата жена изглежда здрава и ще роди здраво поколение,  а силният (разбирай – богатият) мъж има по-голяма вероятност да осигури комфортно гнездо, където яйцето ще бъде снесено и мътено в безопасност.

Ето защо богатите мъже винаги ще имат повече и по-красииви жени, а зауханите ентелигенти и мазните бодибилдъри ще чукат дясната си ръка, докато не научат как се изкарват пари, защото Програмата изобщо няма интерес към чувството им за хумор, към вродения им интелект или към външния им вид. Знаете, че добре сложените, бедни мъже са само дилдо на два крака, но не и постоянен партньор, нали така? Няма нужда да ви убеждавам, че е така.

Жените са материалистки. Простете им, не зависи от тях! Простете и на мен, защото не им вярвам, когато казват, че чувстовто за хумор, добрият външен вид, маниерите и хигиената са важни. Нищо не е по-важно от зелените гущери.

Това са нещата от живота. Може да не се съгласиш, но така или иначе слънцето утре пак ще изгрее от Изток, а ти нищичко не можеш да направиш по въпроса…

Сигурен съм, че хиляди частни случаи опровергават тезата ми, но хора, разберете: мъжете със скромни възможниости и недотам красивите жени са принудени да правят компромиси. Тях Програмата също ги мачка. Онези, които могат да избират, винаги ще предпочетат the best money can buy. Посочете ми една носителка на награда за красота, омъжена за бедняк и обещавам, че ще си посипя пепел на главата.

P.S

Ако харесваш тази публикация, има голяма вероятност да харесаш и последната ми книга: „Душа назаем“. Можеш да изтеглиш безплатно съдържанието оттук или да поръчаш хартиено копие с автогаф оттук. Доставката е безплатна за територията на България.

Тихомир Димитров

февруари 17, 2008

Съветите на Тишо: Как да се ожениш за красавица?

В четири лесни стъпки:

1) Изпълни предните два съвета

2) Намери красавица

3) Качи я на Айфеловата кула (Статуята на Исус в Рио също върши работа) и й направи предложение

4) Подкрепи го с двулитрова бутлика шампанско, ключове за чисто ново „Бентли“ и пръстен с диамант

Тихомир Димитров

декември 16, 2007

Светът след 100 години. Еп: 7 Безбрачното бъдеще

Powered by: Aftermath News 

Бракът умира, да живее контролът върху раждаемостта!

Институции като брака са създадени, за да дисциплинират разхайтеното човешко стадо и да вкарат в някакъв ред правилата за наследяване на имуществото и контрола върху собствеността. Пак ще си позволя да цитирам по памет Дънов, когото уважавам повече като философ, отколкото като религиозен водач. Според неговите видения за бъдещето „няма да има родство между хората от различни родове”. Нострадамус също предвижда края на брачната институция, както и много други футуролози (за справка: „Третата вълна” на Алвин Тофлър), но да оставим техните мъгляви, закодирани видения за бъдещето настрана и да погледнем фактите от реалността: над 60% от младите в Европа живеят без брак на семейни начала и този процент непрекъснато расте. Планетата се пренасели сериозно и азиатските държави са първите, които започнаха сериозни стъпки за ограничаване на раждаемостта.

Ако стъпим върху хипотезите, които изложих в предните статии: че качеството и продължителността на живота ще се увеличат драстично в благодарение на медицината, генетиката и Вторият ренесанс в науката, при ограничените ресурси, с които разполагаме, глобалният технологичен контрол върху раждаемостта е просто неизбежен след сто години. Разбира се, съществува огромна вероятност аз да не съм прав в своите хипотези, така че нека пак погледнем фактите от реалността, и то днес: хората се бракосъчетават, за да отглеждат и възпитават деца. Бездетните семейства са най-честите клиенти на бракоразводните институции, което показва колко безсмислен е бракът без деца.

В не толкова далечното бъдеще твърде малко хора ще получават привилегията да имат деца. Това от само себе си ще унищожи брака, обезсмисляйки го. Естествено, влюбените ще живеят заедно, както и сега, но вече няма да стават роднини. За „справедливата” подялба на имуществото след раздяла, съдът се е погрижил и днес, при липса на брак. Трябват ти само няколко свидетели, че сте живели на семейни начала еди-колко-си години.

Независимо дали след сто години правото да имаш наследници ще се получава на лотариен принцип, по някакви заслуги (качествен ген) или ще бъде привилегия само за най-богатите, повечето хора няма да могат да се размножават, но за сметка на това всички ще живеят по-дълъг, качествен, здравословен и материално осигурен живот.

Това ще направи семейството в сегашната му форма напълно излишно. Друг вариант просто няма. Другият вариант е след сто години да станем 80 милиарда души, да изядем всичката храна на планетата и да се избием помежду си. Аз съм оптимист и според мен разумът ще надделее, а високите технологии, науката и в частност – медицината ще са неговите оръжия.

The Future is Now

Тихомир Димитров

ноември 14, 2006

Тва не – Граждански брак

Filed under: Без категория — asktisho @ 7:58 am
Tags: , , , , ,

 

Вероятността в наши дни да се ожениш, а после да се разведеш е 50 на 50. Който не ми вярва, да си изтегли филма “The Real Cost of Divorce”, има го в Арена. При положение, че, математически погледнато, има точно толкова смисъл да се жениш, колкото няма смисъл да се жениш, питам, аджеба, защо хората продължават да се женят? Може би обичат риска? Харесва им да делят имущество по съдебен път ли, не знам? Може би им харесва да останат без апартамент и да не могат да си виждат децата,  или обичат унижението по време на брако-развдоното дело в съда? Излъганите очаквания? Неспазените клетви? Омразата на нейните (неговите) родители, които доскоро си наричал(а) „мама” и „тате”? Или просто си достатъчно тъп(а), за да си мислиш „Това на мен не може да ми се случи, аз го (я) обичам и той (тя) мене също”?
Това, което най-много ме дразни в гражданския брак е, че те третират като дойна крава още от самото начало – съдебни, медицински, общински, църковни, нотариални такси, свръх надценени куверти  и въобще отношението на индустрията, която се издържа от брака в едно изречение може да се изрази като: „Щом си толкова тъп, че да се жениш, ще си плащаш!”  На всичкото отгоре, има петдесет процента  вероятност по-късно да се срещнеш и с другата индустрия – тази, която се издържа от развода.
Там отношението е още по-гнусно. Не стига дето си разбит физически, психически и емоционално, ами те ти дърпат последните кинти от ръцете и почти ги чуваш да ти казват: „Видя ли сега, набута се, ние ти разправяхме, ама ти…. така ти се пада, хак да ти е! Давай сега паричките като си толкова тъп! Да беше мислил повече навремето!”
Другото, което не мога да разбера е откъде на къде трябва да давам писмено обяснение на Държавата, че съм решил да прекарам остатъка от живота си с ето този човек? Защо трябва Държавата да ми свети? Тази Държава, която ограби труда на родителите ми и на техните родители, която изгони младото си поколение да мие чинии на запад? Тази Държава, която ежедневно се опитва да прецака хората, които си вадят хляба с честен труд, а си затваря очите за замъците на Големите бандити? Тази Държава, която унищожава собствената си природа за пари? Аз на тази Държава ли трябва да се обяснявам, че обичам една жена и, че искам да й направя деца и да остареем заедно?
А трябва и да си платя за това?!  KISS  MY BIG, FAT, WHITE ASS!!! Няма да стане! Не и в този живот! Има достатъчно балъци, които да издържат индустрията на брака и индустрията на развода.  Мисля, че ще е оправят без мен.
Тук искам да подчертая дебело, че „да узакониш” връзката си, да направиш децата си „законни” и други подобни клишета, с които може да се опитате да защитите брака не ми минават и ще ви кажа защо. Първо, българското законодателство не дискриминира по никакъв начин двойките, живеещи „на семейни начала” пред двойките, сключили граждански брак. Има логика, тъй като е преписано от Европейското законодателство, а то, както знаете, е доста демократично: щом разрешава на обратните да се женят и да осиновяват деца, няма как да задължава хетеросексуалните да сключват брак насила, нали?! Съществува т.нар правен институт на „конкубинат” –а, което в превод от латински означава „съвместно съжителство”. То дава абсолютно същите права и отговорности на двете страни, каквито дава и бракът. Ако решите да се разделяте и жена ви прецени, че е „помогнала” да се сдобиете с половината от всичко, което сте купили по време на общото ви съжителство, тя може да ви осъди и да си го вземе. Нищо, че не сте женени. Трябва само да събере достатъчно свидетели, които да потвърдят, че наистина сте живели на семейни начала един определен период от време. Децата в повечето случаи също отиват при нея. Да не говорим, че опитите на българското правителство да мотивира сключването на граждански бракове с данъчни преференции на принципа на семейното облагане са точно толкова импотентни, колкото всичките му опити да прави каквото и да било.
Интересува ме, след като знаем всичко казано по-горе, защо трябва да се женим?
Ето защо! Има четири варианта:

1) Защото тя е бременна, родителите ви настояват да се ожените, а вие сте икономически зависими от тях, така че няма накъде – жените се.
При това положение на нещата никой вече не е в състояние да ви помогне. Оженете се и продължавайте да слушате мама и тате какво ви говорят! Да бяхте ползвали най-обикновен презерватив за трийсет стотинки и нямаше да се стигне дотук, ама ….”гъз глава затрива”,  казват старите хора.

2) Защото любимата ти поставя ултиматум – с мен пред олтара или изобщо без мен.
Ами замисли се, бате, щом още отсега започва да поставя ултиматуми в какво чудовище ще се превърне след 20 години. Пък и щом те притеснява, значи нещо не е читава работата: или е бременна от друг и търси „законен” баща на детето (банкомат на два крака) или търси някакъв интерес в цялата работа, който няма нищо общо с любовта. Сам си прецени. После да не кажеш, че не съм те предупредил!

3) Тя (Той) е доста по-напред с материала от тебе и цялата работа е, за да намажеш кинти. Единствената разумна причина да сключиш граждански брак в началото на 21 век!!!

4) Защото нямаш достатъчно мозък в главата и си готов да си платиш за това. Тръгвай да се занимаваш с организация! Освен всичките пари и нерви, които ще потрошиш, ти обещавам да срещнеш много лошо отношение, кофти обслужване и в най-добрия случай – безразличие към най-великия момент в живота ти от страна на заетите в индустрията на брака. И, о, да, трябва да разполагаш с много, много свободно време. Минимум шест месеца хем ще бачкаш, хем ще си плащаш за лукса да се ожениш…

А можеше да минеш без всичко това! Животът след сватбата си продължава по старому и човекът до теб си е същият. В крайна сметка важното е да се обичате и да ви  гот, че си живеете заедно. Майната им на традициите! Бракът не гарантира никаква сигурност! Може да е гарантирал на баба ти, но на теб нищо няма да ти гарантира, пък и един подпис лесно се разваля с друг подпис. И с пари, хвърлени на вятъра.  Сам избираш дали да вярваш в лъжите на брачната индустрия или не. Аз не бих позволил на разни държавни чиновници и печалбари да ми се месят в личния живот.

.

.

Тихомир Димитров