Писателският блог на Тишо

юли 27, 2010

Писателското лято на Тишо

Стана традиция „Писателският блог на Тишо” да излиза във ваканция по това време на годината. Причините са разбираеми: аудиторията ми е изградена от образовани и заети хора, които четат през активния сезон. Няма смисъл да пиша онлайн, докато вие се излежаватe на плажа тотално офлайн. Не обичам да си говоря сам. Предпочитам  да изкарам целия ден на плажа, заедно с вас.

Но едва ли ще го направя, защото кожата ми не обича августовското слънце от 10 до 6 (вашата също, между другото), така че няма да ме видите на плажовете по обяд. По-вероятно е да ме срещнете из баровете вечер, когато вампирите и графоманите излизат да пируват. Но и това е малко вероятно. Предстои ми едно писателско, а не пиянско лято.

Да, знам, широко разпространена е фикцията за почерпения автор, придружен от красиви, но леки жени, който прекарва деня в шмъркане, пиене, пушене, самосъжаление и разврат, а накрая издава световен бестселър – ей така, между другото. Чудя се кога му остава време за писане на тоя пич? И как, въобще, успява да се съсредоточи? Защото митовете са си митове, но истината е една: писането на художествена литература става единствено и само с много писане. За предпочитане – трезвен.

Та, очаква ме литературно лято и, ако не ми мине котка път, най-късно до края на годината мисля да ви изненадам с нова книга. След два пълнометражни романа: „Справедливост за всички” (2007)  и „Душа назаем” (2008) реших най-после да издам сборник с разкази. За целта, обаче, първо трябва да го допиша.

Работното заглавие е „33 любовни истории” или поне това мисля да съдържа: точно 33 любовни истории.

Част от тях ще бъдат посветени на любовта между хората и нейните отклонения, разбира се, но терминът „любов” не свършва дотук. Той включва още: любов към знанието и смъртта, любов към Бога и мъдростта, любов към…изчакайте и ще видите.

За формат и разпространение все още не съм мислил. По един или по друг начин историите ми ще видят бял свят, т.е ще успеят да стигнат до вас. Назряват различни идеи, включително и за е-книга, но съм сигурен, че най-добрата от тях ще дойде след точката на последното изречение в последния абзац от последния разказ на сборника.

Междувременно съм отворен за предложения от издателства и преса, които биха могли да тиражират разказите на хартия. Част от тях вече са готови. Хонорарът ми ще бъде по джоба на всеки разумно мислещ издател, който има опит с български автори. Използвайте линка „Обратна връзка” от менюто най-горе, вдясно, за да се свържете директно с мен.

Та, чака ме доста писане това лято, а вие внимавайте с горещините на плажа по обяд.

Ще се «видим» отново наесен!

Тихомир Димитров

юли 8, 2010

Медии ли са блоговете?

В Капитал тече интересна дискусия на тема „Медии ли са блоговете?“

Успях да (се) изложа (с) мнението си в уважаваната медия.

Ще го направя и тук, в блога:

Блоговете са знаме на свободното слово. В истинския смисъл на думата. Ако критерият за „медия“ е това дали някой може да контролира съдържанието й, то тогава не – блоговете не са медии, защото свободни медии вече няма. Но в един по-широк смисъл на думата блоговете са медии и то – глобални.

Глупаво е в парламента да се обсъждат мерки за контрол върху съдържанието на блоговете, защото те не са печатница с точен адрес в София, който може да бъде локализиран. И българският парламент не може да упражнява контрол върху глобалната мрежа, която е извън неговата юрисдикция.

Сайтът на един блогър може да се хоства в Холандия, той самият да живее в Мексико, но да пише и разпространява информация на български език. За целта не е необходимо дори да е българин. Може да е италианец, женен за българка, с американски паспорт. Примерно. Тогава правителствата на Холандия, Мексико, България, Италия и САЩ ще трябва да обединят усилия, за да наложат контрол върху един-единствен блогър. Докато не реши да премести хостинга си в Тринидад и Тобаго. Сами виждате колко абсурдно е всичко това.

Но то не противоречи на тезата ми, че блоговете са медии. Те просто не са локални, а глобални медии. Не са материални, а виртуални медии. Не са колективни, а лични медии. Не са контролирани, а свободни медии. Не са платени, а безплатни медии. Не са монологични, а интерактивни медии. Те могат да бъдат „масови медии“, когато покриват достатъчно голяма аудитория. Блоговете започват да разминават „традиционните“ медии по аудитория. Всъщност, предстои им да станат традиционни медии.

В университетските среди ги наричат „нови медии“, защото академичното понятие за „медия“ непрекъснато разширява съдържанието си от появата на интернет до наши дни. Блоговете не са медии според разбиранията за „медия“ от 20 век, базирани на преса, радио и телевизия, но вече живеем в 21-вото столетие, когато основните източници на новини, забавления, дебати и актуална информация за всички сфери на обществения живот просто няма как да бъдат наречени с друго име, освен МЕДИЯ.

Подобни публикации:

Не се гаси туй, що не гасне

Тихомир Димитров

май 14, 2010

Десетте малки негърчета

Животът е игра. Оказва се, че блогосферата – също. Разбира се, има тъпи и свежи блогърски игри. Преценката е крайно субективна. Запазвам си правото да не участвам в игри, които намирам за тъпи. Например: един милиард неща, които не знаете за мен. Все едно ви интересува какъв тип сметана слагам в кафето, колко литра водка мога да изпия в рамките на една работна седмица и защо не харесвам бамя. Дори мен не ме интересуват тези неща…

Затова пък обичам да вдигам ръкавицата, когато ме предизвикат в интересни блог игри.

Такива бяха Моят абсолютен свят и Един свеж ден, например.

Все част от корпоративна пи ар пропаганда.

Ще ми се цялата корпоративна пропаганда да изглеждаше по този начин – като игра.

Но има и „частни” инициативи. Като „Защо блогвам”.

Докато корпоративните блог игри представляват хитроумен начин да накараш интернет аудиторията да чете и пише за твоя бранд, забавлявайки се, то личните блог игри винаги целят да измъкнат малко повече инфо от човека, който стои зад блога. Все едно не сме достатъчно големи ексхибиционисти.

Самият факт, че имаш блог говори за сериозна диагноза. Душевният ексхибиционизъм и моралният садо-мазохизъм са само две от нещата, в които подозирам мнозина. Включая себе си.

Сега в краката ми отново лежи ръкавица.

Вдигам я, защото харесвам „Мислиш ли?” Това е блогът на Нора Цонева – жената, която ми хвърли ръкавицата. Изобщо, какъв мъж си, ако не успееш да отговориш на предизвикателството на една жена?

Шегувам се. Вие знаете, че се шегувам. Само феминистките не знаят, когато се шегувам. Но те могат спокойно да отидат някъде и да се гръмнат (в преносния смисъл на думата). Като си изтрият блоговете, например, и започнат да организират  тайни срещи между застаряващи моми и озлобени лесбийки, на които да плюят мъжете лайв. И да си четат пасажи от дебелите трактати на никому неизвестни през-океански spinster-и (в превод от английски – „стара мома“, бел. авт.).  Така ще направят огромна услуга на човечеството, защото, честно, никой друг не се интересува от високоинтелектуалния им назидателен патос, освен застаряващите моми и озлобените лесбийки.

Целта на блог играта е всеки да разкрие десет малки тайни за себе си и да предизвика други трима неудачници да разсъблекат душата си чисто гола пред анонимната интернет тълпа.

Е, решението какво да каже и какво не принадлежи изцяло на автора, така че аз най-мръсните си житейски тайни ще ги скрия от вас. Не мисля, че можете да ги понесете. Но защо пък да не извадя от гардероба труповете на десет малки негърчета, а? Тъкмо ще видим колко са се поразложили. Ето ги:

1/ Като малък обичах да измъчвам насекоми. Повечето деца обичат да измъчват насекоми, но при мен това се превърна в истинска мания. Виновна е образователната система, защото ни накараха да правим хербарий. Ако не ни бяха дали хербарий за домашно, може би никога нямаше да усетя удоволствието да набиваш животинки върху игла от спринцовка и после да гледаш как се гърчат, докато ги пълниш със спирт. Хареса ми и прецених, че щом искат това в училище, щом ВЪЗРАСТНИТЕ са съгласни и дори те мотивират с шестици да го правиш, значи няма нищо лошо в цялата работа. Продължих да осакатявам богомолки, божи кравички, скакалци, бръмбари и каквото намерех пред блока. Убивах ги бавно и мъчително, но съвестта ми беше чиста, защото знаех, че го правя с образователна цел.

2/ Веднъж предизвиках пожар. Ей така – хвърлих запалени предмети от терасата, те влязоха в друга тераса, където ги очакваше лесно запалима смес, избухна  пожар, дори една газова бутилка щеше да гръмне. Замалко да стане голяма беля. Дойде пожарна, милиция, събра се тълпа, абе – истинска лудница. После като разбра, че съм аз, баща ми много ме би. Намалиха ми поведението в училище, съобщиха ме по радио точката като хулиган (от малък съм известен), а лятото изкарах на село. „Каторгата” се състоеше в тежък физически труд през деня на къра и зубрене на падежи по руски вечерта. Баба беше най-добрата учителка по руски език в града, лека й пръст. Така научих първия си чуждестранен език.

3/ До ден днешен не мога да отвикна от навика да си гриза ноктите. Дори веднъж ходих на маникюрист, за да ми ги оправи. Почувствах се като гей. А маникюристът се оказа истински гей и след половинчасовото му „ухажване” нямах търпение отново да започна да си гриза ноктите. Добре поддържаният маникюр е за жените и за педалите. Истинският мъж трябва да е с груби, сурови ръце.

4/ Бил съм се с момиче. И ме набиха. Тя беше дебела и седна върху мен, след като ми удари едно шкембе, а аз паднах. Приклещи ме под огромното си туловище, нямаше накъде да мърдам. После ме ухапа, оскуба ме жестоко, издра ме по лицето и ми се изплю в устата. Тогава за пръв път разбрах, че с жените шега не бива.

5/ Крал съм вафла от магазин за удоволствие.

6/ Бягал съм от заведение без да си платя сметката

7/ Пробвал съм леки и не толкова леки наркотици. То това май не е голямата тайна.

8/ Преписах на един много важен изпит. Дадох и на други да препишат. После ми стана навик. Развивах царски пищови, вадех ги от гащите и директно ги предавах, без да се занимавам с глупости. Едва ли има по-добра подготовка от това да седнеш и да развиеш писмено въпросите от конспекта. Повечето хора дори не си правят труда да ги прочетат.

9/ Никога не съм влизал с мъжки ник в IRC, докато беше модерно. Един арабин даже искаше да се жени за мен.

10/  Завърших гимназията с 5.97. Имам само една петица за срока и то – по физическо. Човекът ми я написа с угризения на съвестта, защото никога не бях стъпвал в часа му. Кво да правя като не обичам футбол?

Така…а сега да видим кои ще са следващите жертви на този социален експеримент.

Предизвиквам:

Вили Фарах – една забележителна млада дама, която не вярва в чудесата, а разчита на тях.

Милена Фучеджиева – любимата ми офшорна писателка

и

Цвети Стоева – брилянтно перо и майсторка на късия разказ. По-известна като „Совичка” онлайн.

Защото само жени?

Ами защото обичам когато жените се събличат. Във всяко отношение. И няма да им се разсърдя, ако ми откажат. Няма да ми е за първи път, все пак. Големи момчета сме вече.

Животът е прекрасен дори когато не знаете, че е така.

Последното няма абсолютно нищо общо с темата.

Тихомир Димитров

ноември 19, 2009

Защо блогвам?

Въпросът дойде от Радислав Кондаков.

Отговарям:

1/ Защото обичам да разказвам истории. Обичам да го правя на полянка в гората, на софра в механата и докато се върти тревата. Но ако разкажа една история на хиляда души по този начин, със сигурност ще свърша зле. Блогването е здравословен вариант да споделиш историята с повече хора и да получиш представително мнение за качествата й. С изключение на анонимните хейтъри, които мразят, само защото мразят, повечето читатели на един блог нямат абсолютно никакво отношение към автора му. Тяхната оценка е безпристрастна.

2/ Защото понякога (не винаги) наистина имам какво да кажа. В такива моменти предпочитам да има и на кого да го кажа. Количеството не е важно. Важно е, че болшинството хора, които четат този блог, са с малък или никакъв емоционален ангажимент към личността ми. Това прави възможно да събера обективни мнения за реалното състояние на нещата в човешките глави. С други думи – да си „сверя часовника.”

3/ Защото блогът е адски добро портфолио. Независимо дали се занимаваш с кино, дизайн, литература, фотография, изобразително изкуство, играеш на сцена или упражняваш занаят, блогът е твоето портофолио. Той не само ще привлече хора, които плащат за нещата, които (очевидно) умееш да правиш добре, той ще те свърже и със съмишленици, които ще те улеснят в дейността ти.

4/ Защото социалните мрежи не са алтернатива. Водят до профанизация, алиенация, спамизация и нравствено-физическа деградация. Пък и не ме изпълва с възторг идеята, че фейсбук получава пълни / вечни авторски права върху материалите, който публикувам там.

5/ Защото понякога имам твърде много време за губене. В такива моменти   публикувам статии като тази и после от сърце се забавлявам да следя фийдбека. Другото ми хоби е да участвам в блогърски дуели. И да ги печеля!

6/ Защото блогването е източник на интересни запознанства. Не само онлайн. По-интересните винаги се прехвърлят офлайн.

7/ Защото съм нарцистичен задник.

8/ Защото така!

Тихомир Димитров

ноември 24, 2008

И победителите са….

Колкото и скептично да гледам на верижните блог игри, току виж взема, че се включа в някоя от тях. Изкушението да вдигна хвърлената ръкавица този път дойде от от Радислав Кондаков, който присъди на блога ми престижната награда „Kreativ Blogger“. За незапознатите, тя е равносилна на потупване по рамото, публично признание за креативност или просто похвала от човек, който се кефи на творчеството ти. Именно това я прави толкова честна и задължаваща.

Според правилата, първо трябва да посочиш шест неща, които те правят щастлив, а едва след това и блогърите, чиито ревери си решил да обкичиш с виртуална значка за творчески принос към род и родина. Е, правилата са си правила и аз мисля да ги спазя.

И така, шест (от многото) неща, които ме правят истински щастлив са:

1) удоволствието да погледна току-що завършен текст и да си кажа: „това е, мамка му, получи се!“

2) черно-белите портретни фотографии

3) филмите, които ме карат да ги гледам отново и отново

4) книгите, които ме карат да ги чета отново и отново

5) слънчевите, усмихнати хора

6) двучасовият еротичен full body масаж

А сега е време за наградите. Първо няколко условия: понеже това е политически коректен конкурс, реших да посоча равен брой мъже и жени, които ме вдъхновяват с креативността си. Наградите са номерирани, но не и степенувани по важност. Моля да не ми се сърдите, ако вашият блог не попада в списъка. Бих „наградил“ поне 60 автора за щедрия водопад от емоции и информация, с който ме заливат, но местата са само шест. Затова реших да действам интутитвно:

Първата награда се присъжда на: Цвета Стоева (Совичка). Не знам дали разказите, които пише са вдъхновени от „така наречения неин живот“, но Цвета ме изпълва с професионална завист. И това е хубаво 🙂 Слаба публикация в блога й досега не съм виждал.

Втората награда отива при Петър Стойков (Лонги) заради способността му да оглавява класациите и да бъде вечно популярен.

Гери от „Голи думи“ печели третата награда за куража и оригиналния си подход към поезията.

Награда за креативност безспорно се полага и на Владислав Хаджийски. Мога да изхабя много думи, за да опиша стила му, но ще използвам само една: „нестандартен“.

Анна получава петата награда. Достоен противник на Совичка. Една от дамите рано или късно ще издаде първия български чик-лит бестселър, запонете ми думата! И ще получи истинска награда за него. Дотогава мога само да се колебая кой от двата блога ми харесва повече. В жанрово отношение.

На шесто, но не и на последно място „награждавам“ Никола Борисов („Рицаря на светлината“) за цялостен принос към фотографията. Дори с „просто око“ се вижда, че човекът може.

Ами, това е от мен. На печелившите честито!

Тихомир Димитров

февруари 27, 2008

Re: Blog Camp 2008

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 5:33 pm
Tags: , , ,

Айде сега и аз да се включа със закъснение по темата за личните ми впечатления от блог камп-а.
Присъствал съм на доста подобни мероприятия, но това се различаваше по всичко и от всички тях едновременно.
Защо? Ами защото подобни мероприятия целят да съберат на едно място хора, които имат нещо общо помежду си, например: оперират в една сфера на бизнеса, политиката или обществения живот. А да имаш блог не е някаква обединяваща черта, ето защо първончално ме учуди ентусиазмът на идеята разни блогъри да се събират на организирани срещи, но въпреки всичко се записах, защото блогкампът ми даваше възможност да се срещна на живо с хора, които са интересни, полезни и приятни за мен. Пък и количеството организационна работа, което отметна Б(л)ого Шопов буди респект. Така че, имаше смисъл в цялата работа. Пък и беше интересно преживяване.

Готов съм да се съглася с моя критик Ангел Грънчаров, че на живо хората се държат доста по-интелигентно и възпитано, отколкото в интернет средата. Лично за себе си достигнах до извода, че съм допускал огромна грешка, като съм се оставял да бъда подведен от провокациите на хора, които реално не съществуват извън тясното пространство, обособено от техния монитор-мишка-клавиатура, защото на живо аз тези хора не можах да ги видя…И повече никога няма да позволя на злонамерени провокатори да ми губят времето. Избирам положителната нагласа, добрия тон и добронамерената критика като коректив на собственото си поведение и общуване онлайн. Дори само заради това, срещата имаше огромна полза за мен, лично.

Хареса ми много презентацията на Майк Рам. Личи си, че човекът обича да презентира. И го прави с кеф. Наложи ми се да изчезна по работа и изтървах техническите съвети от последните лекции. Конкурсът за блогове ми се стори прекалено сложно организиран и не достатъчно юзър френдли, за да събуди някакъв ентусиазъм на място. Но ще проуча нещата допълнително и, може би, ще участвам. Дискусията около прослушването на Интернет потребителите, пък, макар и хаотична, мина на много високо ниво. Научих неща, които дотогава не ми бяха ясни и в крайна сметка разбрах, че съм жаба, която се вари в тенджера на бавен огън. И че спасение няма. От март догодина всеки интернет потребител ще се раздели с част от гражданските си права. Службите ще могат да си пъхат носа навсякъде, без да питат. А България наистина няма да излезе срещу Директива на ЕК. Разбрах и, че проблемът е във формата и съдържанието на самата наредба, а не толкова в позицията за или против подслушването на трафика по принцип.

Много хора в администрацията пак не са си свършили работата като хората. В резултат от техните неистови усилия да следват безупречно голямата Европейска идея, те побългариха текста на наредбата така, че всеки гражданин да е виновен до доказване на противното. Лошият сценарий оттук нататък е корупцията да доведе до масови злоупотреби с лични данни и фирмени тайни. „Добрият“ – службите да не могат да се справят със задачите си поради липса на човешки ресурс, технически средства и достатъчно компетентност. Колко добър може да е такъв вариант? Излиза, че „умните глави“ отгоре създават пречки не само пред гражданските свободи, но и пред работата на хората, които в крайна сметка имат за цел да предотвратяват престъпления и просто искат да си изпълнят задълженията. Така един ден ще останете съвсем без гласоподаватели, уважаеми законотворци. Остава ми само да се надявам, че все пак ще се разкрият някакви реални престъпления в резултат от цялата дандания. Говоря за престъпления по-големи от това, че Гошо от девети „З“ клас тегли филми и порно с руси какички от Интернет. Аз лично ще заложа на криптирането като защитна реакция. Предложението ми към по-информираните и по-будни умове сред интернет потребителите (не само блогъри) е да обяснят на останалите на достъпен език как технически да предпазят себе си и бизнеса си от информационни злоупотреби, а не да си губят времето с организиране на митинги и протести.

В неформалната си част, Блогкампът ми даде възможност да се срещна на живо с хора, които чета и хора, които ме четат. Тези срещи бяха много приятни. Видях и доста стари познати. Няма да споменавам имена, за да не пропусна някого. В мен се зароди една микро идейка, която споделих с няколко души на четири очи. Скоро ще пиша допълнително за нея.

Успях и публично да се изложа с развитие по идеята за печатна медия, която да свърза офлайн хората с бездънното, но непознато за тях море на блоговете. Почувствах се така, сякаш току що съм пуснал нов постинг в блога си – някои подкрепиха идеята, други задаваха въпроси, трети искаха да спорят на всяка цена, четвърти имаха какво да добавят, пети се нахвърлиха с недоволство, шести разтягаха локуми, седми просто си премълчаха. Всичко това е много хубаво. То покава, че тези хора са истински – те и в интернет щяха да реагират по същия начин. Поне доколкото ги познавам. Нямаше никакъв фалш в изказванията им, нито пък в искреността на мненията, които споделиха, а това прави чест на всички участници в дискусията.

Поради лични и служебни причини пропуснах по-веселата част от блогкампа и пристигнах в „Грамофон“ едва тогава, когато всикчи вече си тръгваха. Нищо. Другият път ще дойда на време. Ако трябва да обобщя – блогкампът беше една разумна, добра и положителна идея, подкрепена с практика. Евала на Бого за интелигентния начин, по който си прави PR. Хора като него ми връщат надеждата, че един ден все пак ще изпратим мислещи индивиди да ни представляват „у Ивропата“.

Тихомир Димитров

февруари 17, 2008

Съветите на Тишо: Как да станеш блогър-милионер?

В две прости стъпки:

1) Стани милионер

2) Направи си блог

Ха.

Тихомир Димитров

юни 18, 2007

„СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ВСИЧКИ“

Ако попадаш за първи път тук и се питаш за какво става въпрос,  «Справедливост за всички» е история, която се опитва по качествено нов начин да разгледа взаимоотношенията между хората в една арогантна, болезнено истинска и деформирана среда, каквато е българската – тук и сега. Става дума за живота на една модерна и красива млада жена, която може да прави с мъжете каквото си поиска и го прави именно, защото може.  Но не се заблуждавай, това не е лигава любовна история, булевардна кримка или секс четиво. Историята е истинска, защото е писана като военните устави – с кръв. И предупреждавам – хапе.

За напълно безплатен достъп до съдържанието на цялата книга кликни тук и скролвай надолу 🙂

Приятно четене!

Тихомир Димитров

« Предишна страница