Писателският блог на Тишо

септември 19, 2015

The Games We Play

sgjfgfj

Изт: en.wikipedia.org

За незнаещите английски заглавието се превежда като „Игрите, които играем”. Третирам незнаещите английски като нуждаещи се от специална помощ, защото незнаенето на английски в началото на 21-ви век те превръща в нещо повече от инвалид – превръща те в крепостен селянин. Има десетки хиляди примери за успели и преуспели люде, които не говорят английски, знам. Те също са необходими, защото във феодалното общество, освен крепостни селяни, трябва да има и господари на крепостите…

Та, малко се отплеснах от темата, а дори не съм я започнал. Става дума за ролите, които играем. В ежедневието. Те са толкова много, че почти не ни остава време да бъдем Себе Си в промеждутъка. Всъщност, ние сме 100% заети с ролите, които играем. И това е цялата драма. Нека да разгледаме най-важните:

Ти си клиент

Винаги, навсякъде, по всяко време и независимо къде пазаруваш (онлайн или офлайн), когато купуваш нещо, ти се държиш като клиент. Тази роля ти дава правото да изискваш. Да вярваш в глупости от рода на „клиентът винаги е прав”. Всъщност, докато пазарува онлайн, клиентът винаги е седнал. Както и докато мери обувки. „Клиентът“ е роля, която играем, дори когато си купуваме хляб от кварталния магазин. Играем ролята на нетърпеливия. На изискващия. На онзи с многото опции. Любимата ни „мантра” е, че ще отидем при конкуренцията. Конкуренцията решава всички проблеми….

Служител

Самото име го подсказва – продал си си гъзеца и отиваш там, за да служиш… Всеки ден. На равни интервали от време. До смърт. Спокойно, като вдигнат още няколко пъти пенсионната възраст и това ще мине. Ролята на служител е, може би, най-жалката роля, която играем. Тя включва банални клишета от рода на: „шефът винаги е прав” или „ние се правим, че му/й работим, а той/тя се прави, че ни плаща”. Не искам да изпадам в подробности, обаче си представете да се държите естествено на работното си място, т.е да сте искрени с всички – да им казвате това, което мислите. Не става, нали? Ето затова точно е роля!

Ти си шеф

Ролята на шеф изисква подчинение, чувство за дискомфорт, субординация и притеснение от страна на други хора в твоето обкръжение. Особено на хора, които са поверили издръжката на децата си, ипотеката си, потребителските си заеми, двата си автомобилни лизинга и кредитните си карти на жизнеспособността на твоята фирма. Ролята винаги изисква да си неблагодарен и да очакваш повече, независимо какви са резултатите… За да не пада дисциплината. Изисква, също така, да си строг, но справедлив, т.е да използваш „пръчката” по-често от „моркова”. Иначе „подадеш ли си пръста, ще ти отхапят ръката от рамото”. Поредната роля.

Партньор

Но може и да си партньор на шефа. Човекът от „задкулисието”. Спонсорът. Личността, която не работи постоянно, но прибира процент от печалбата винаги и/или винаги вади пари, когато фирмата закъса. Все едно си ги произвежда в аналното отверстие. Мистичната фигура. Инвеститорът. Кредиторът. Съдружникът. Още една роля.

Сексуален партньор

Примерно: съпруг, съпруга, постояннно гадже, съвместен съжител и така нататък… Ролята изисква от теб да си привързан към един и същи човек постоянно, докато остарееш или умреш, без право на замяна. Поради невъзможността да се спазва, 99% от хората я играят супер зле тази роля, а над 50% очевидно ги хващат… Или поне така стои статистиката за разводите. Връзките в „сивия сектор” въобще не ги броим…

Кандидат-сексуален партньор

Тук играта е съвсем друга. Показваш най-добрите черти от характера си, най-възвишените ценности и идеали на твоята личност. Престараваш се дотолкова, че за малко сам(а) да си повярваш… Тъпото е, че липсва печеливш изход от тази роля, защото тя свършва или с ролята, описана по-горе (сексуален партньор), или с фрустрация, чувство за отхвърленост и незадоволеност, плюс желанието да си отмъстиш, които в еднаква степен нарушават спокойствието на иначе вечната ти и безсмъртна душа.

Ти си дете

Перфектната роля! Можеш да изискваш, да капризничиш и да се държиш крайно зле с останалите без никакви усложнения. Дори голяма част от престъпленията ще ти бъдат простени от държавата, защото си малолетен. Най-много вашите да те ошамарят. Но и тази роля винаги свършва зле, защото в един момент задължително се сменя с по-неприятната роля на възрастен и/или с кармичното отмъщение на родителя, чиято роля трябва да изиграеш в първо лице, единствено число…

Кмет

Рискувам малцина читатели да се припознаят в тази роля, но все пак… Ролята ти на местен градоначалник те превръща в орган. На местното самоуправление. Изисква се общината, градът или селото да са ти по-важни дори от собственото благополучие. Повечето жители на географското пространство, което обитаваш, са си извинили мързела с това да пускат веднъж на четири години бюлетина с твоето име. И да очакват всичко от теб! Ама, че кметската заплата била малка, че корупционният натиск бил голям. Народът го е формулирал правилно: „хванеш ли се на хорото, ще те пощипват (по гъзеца)” – в повечето случаи разни концесионери и печеливши от търгове за обществени поръчки, които в по-малките населени места просто няма как да НЕ са ти роднини или приятели. Ролята на кмета, обаче, изисква да си непукист, да говориш за европейските ценности, да откриваш велоалеи, които струват колкото магистрали и да изпълняваш всички длъжности от ролята на „служител” (виж по-горе), защото ролята на кмет задължително налага и да целуваш дупето на по-висшестоящ началник, например шеф на политическа партия.

Депутат

Най-мразената роля. Според мен ракът, разводът или поне една малка, лична катастрофа са ти неизбежни, заради омразата на 99% от хората, която привличаш, избереш ли да играеш тази роля. Хората не са прости и знаят, че ще се занимаваш с всичко друго, освен да ги „представляваш”. В крайна сметка, ти дори не си от техния град. Най-вероятно. Напъхан си в листите, а мандадът е кратък, за втори не се знае дали ще остане време, пък и целия мандат рядко го изкарват в тая криза. Така че, ден година храни! В България има няколко парламентариста, които заслужават уважение за добре изиграната си роля, но те се броят на пръстите на ветеран от войната, стиснал в ръцете си ръчна граната без предпазител и забравил да я хвърли навреме, а това с нищо не променя факта, че депутатството е поредната роля, в която може да се вживее човек, ако забрави истинската си Самоличност.

Ти си журналист

Отразяваш информацията безпристрастно. Поверяваш си източниците. Даваш гласност и на двете страни. Ролята изисква абсурдни, безпочвени правила от теб, без да се интересува от факта, че единственото, което прави съществуването на работодателя, за когото работиш, възможно, са парите, а парите нерядко идват от хора, които нямат безпристрастно отношение към нещата, които се отразяват в мас-медията му (посредством теб). Поредната кофти роля, защото резултира в три други възможни роли: а/ труп в моргата (при по-грубиянските общества), б/ трайно безработен журналист (у нас) или в/ „служител” (виж по-горе).

Юрист

В Алма-Матер са те подготвили за устоите на правото, държавността, законността и справедливостта. Завършил си с отличен, дори вярваш в тези нелепи шеги, защото са от древните, но ако играеше ролята на „историка” щеше да знаеш, че дори древните са ги спазвали само про-форма. Всъщност, учил(а) си достъчно история, като бъдещ юрист, натрапвали са ти ролята, която ще играеш, само твоя е грешката, че не си вникнал(а) в нещата докрай… И после се чувстваш разочарован(а) да видиш, че младежките ти идеали нямат нищо общо с работното ти място. Че хората са равни по закон, ама само на хартия, че „силата на правото” е само вид „мастурбация“ пред правото на силния и така нататък… Не е проблем, че си избрал тази роля. Проблем е, че се вживяваш в нея. Че забравяш за ролевия характер на живота, който именно чрез контрастите ни учи да ставаме по-мъдри…

Човек на изкуството

Ролята изисква да имаш една мантра: „Държавата не отделя достатъчно пари за култура” и да нямаш други мантри, освен нея! Играещият тази роля е в постоянна фрустрация / зависимост / самозаблуда относно своята важност за обществото и относно размера на своя принос към общественото благо, който винаги е неизмерим в количествено отношение и, съответно, винаги недоооценен. Роля като роля.

Еколог

Тази роля крие двойна доза предизвикателства, защото хем трябва да се бориш за екологичното равновесие на планетата и за намаляване на вредните емисии в атмосферата, хем трябва да летиш със самолет до международни конференции на тема „Екология“ и после да ползваш кола / автобус, за да стигнеш от летището до хотела, където ще се проведе значимото за чистия въздух събитие. Като цяло, ролята ти е да виеш с пълно гърло пред офиса на голяма, богата, замърсяваща корпорация, докато не ти хвърли в устата пачка, с която да я затвори. После ролята изисква да преглътнеш и да се преместиш пред офиса на друга корпорация… Според мен всички еколози, които имат личен автомобил, ползват самолет повече от веднъж в живота си (примерно, за живото-спасяващи операции) или притежават акции в нефтодобивни компании заслужават двеста пръчки на голо. Виновни, естествено, не са те. Виновна е ролята, която те доброволно са избрали да играят….

Артист

Единствената роля, която съдържа някакво честно отношение към личната воля и към спазването на обществения морал. Подобно на проститутктите, артистите никога не лъжат, но и, същевременно, винаги играят. Просто ролята им го изисква.

Писател

Поставям тази роля в отделна графа, защото, за разлика от хората на изкуството и от артистите, писателите имат доста по-скучна, по-самотна и по-прагматична роля. Тяхната карма или по-точо кармата на човек, забравил своя Произход и избрал да играе ролята на „писател” се състои в това винаги да поставя точните диагнози (на обществото), но никога да не знае подходящото лечение….

Ето затова няма да получите решения, сипани с лопатата на готово.

Целта ми беше да се замислите върху ролите, които играем. Както виждате, време да бъдем Себе Си почти не ни остава. Екхард Толе обединява всички възможни роли в четири основни категории: злодей, жертва, любим и герой. Или си злодей, или си жертва, или си любим, или си герой. Вижте снимката по-горе и си изберете. Огледайте се, ще видите, че ВСИЧКИ ваши познати, близки, роднини и приятели играят една от четирите основни роли: злодей, жертва, любим или герой. Изберете си коя роля ще играете и не очаквайте положителни резултати, защото всички роли са несръчен опит на фалшивата ви идентичност да затвърди своето съществуване. Да предположим, че сега сте на 30 години. Бяхте ли по-различен (по-различна) на 15? А на 10? Кое ви кара да мислите, че това непрекъснато променящото се същество, всъщност, е някава устойчива личност, която има нещо общо с Вас? Ролите, естествено! Дори в кварталния хранителен магазин не можем да си купим хляб, без да изиграем ролята на „клиент”. Изберете си коя роля ще играете и не очаквайте положителни резултати, защото всички роли са несръчен опит на фалшивата ви идентичност да затвърди своето съществуване.

Тихомир Димитров 

септември 20, 2012

Unfair Play

Изт: pistonheads.com

Не съм юрист и винаги съм разбирал термина „авторско право” в буквалния смисъл – като авторско право, т.е правото на автора, за авторство, върху неговите авторски произведения. Това няма нищо общо със средствата, формите и начините за разпространение на тези произведения.

Нарушение на авторското право, от неграмотната ми камбанария, например, е да сложиш името си под „Душа назаем” и да кажеш, че ти си я написал.

Да притежаваш хартиено копие от книгата ми и да го дадеш на един-двама-трима, пет, десет приятели назаем, за да го прочетат и те, не е нарушение на авторското ми право.

Не е нарушение на авторското ми право да събереш 200 човека в зала и да им я зачетеш безплатно.

Не е нарушение на авторското ми право да свалиш книгата безплатно от интернет и да я споделиш с 200-400-500 твои приятели, по имейл или чрез социалните мрежи, за да може те също да я прочетат безплатно.

Не е нарушение на авторското ми право да качваш книгите ми по всевъзможни торенти, форуми, електронни библиотеки и сайтове за свободно споделяне.

Това не е нарушение на авторското ми право, това е повсеместно разпространение на авторските ми произведения!

И не само, че ви насърчавам, но и ви умолявам – правете ги тези неща!

Да защитиш един носител на авторско съдържание с авторско право е все едно да влезеш с кофа в морето и да твърдиш, че водата в кофата е по-различна от останалата, защото е твоя, понеже ти си донесъл кофата.

Не би било почтено да продаваш творчеството ми, без моето разрешение и знание, например, но какъв, по дяволите, би бил проблемът да го ползваш и разпространяваш колкото си искаш и то – напълно безплатно?

Не съм, естествено, единственият автор, който се застъпва за свободното споделяне на авторско съдържание и за неговото безплатно разпространение онлайн. Аз съм един от най-дребните – има къде-къде по-прочути / авторитетни / богати автори от мен, които са на мнение, че свободното разпространение на авторските им продукти онлайн не само не ограничава търговската реализация на същите тези продукти, ако имат комерсиален вариант, но дори я насърчава.

Не желая да влизам в конфликти с хората, които държат на всяка цена да контролират методите, средствата и формите за разпространение на авторското им съдържание и, които настояват това да не се случва безплатно. Те имат своите основания, аз имам моите. Единственото ми възражение е срещу начина, по който го правят, защото той е:

а/ анти-еволюционен

б/ ретрограден

в/ обречен.

И, освен това, е доста негативен, което го прави несимпатичен.

В моите очи.

Разберете, аз не мразя парите. А хората на изкуството са ми симпатични. Бих искал да ги видя всичките богати – до един. Но, когато гледаш как другарчето ти пикае срещу вятъра, единствената нормална, естествена, приятелска и човешка реакция е да му посочиш този факт, като оставиш на него решението дали иска да ходи с опикани крачоли (пред многобройната си аудитория) или не…

Защо анти-еволюционен?

Защо интернет е първият по рода си и единственият в историята на човечеството проект, в който участва цялото човечество. Нито една философска система досега, нито дори войната и световният мир не са успели да обединят толкова много хора, от толкова различни социални, икономически, географски и културни среди, в една толкова обща цел.

Замислете се: телекомуникационните компании и кварталните доставчици опъват кабели и антени, някой някъде произвежда сървъри, друг компютри и портативни устройства, трети пише софтуер за тях, всички участват в този проект, потребителите плащат абонаменти, допринасят и споделят съдържание…всеки е съгласен и всеки е „ЗА” дистанциите да се скъсят, за да има достъп до останалите в мрежата. Независимо от личната мотивация да участва в „проекта”, всеки участник допринася с нещо за реализацията му.

Духовно-ориентираните хора знаят, че са клетки в един общ организъм, наречен човечество, където всички сме свързани, подобно на клетките в човешкия организъм, по начин, който все още е неизвестен за науката.

Материализацията на тази духовна хипотеза е глобалната мрежа – резултат от продължителната и целенасочена еволюция на човечеството към всеобща свързаност и повсеместно споделяне, на които имаме привилегията да се наслаждаваме днес.

Безсмислено е да обяснявам, че всеки опит да се застане на пътя на този единствен по рода си, общочовешки, еволюционен проект е обречен на провал.

Причините са две: първо, еволюцията винаги се движи напред, тя е еднопосочен процес и второ – когато има конфликт между интересите на общото и частното, печелят винаги първите, в дългосрочен план, защото общото може да съществува без частното, но обратното никак не е вярно…

Защо ретрограден?

Защото се опитва да съживи труп. Феър плей кампаниите не търсят нови,  алтернативни, еволюционни, изгодни за всички решения, а се опитват да върнат статуквото от миналото, когато начинът за разпространение на творчеството беше по-скъп, по-бавен, по-труден и по-ограничен от днес. Но беше по-изгоден за група от хора.

Вижте, интересите на един писател, ако са поставени на кантар, срещу интересите на неговите многобройни читатели, винаги имат второстепенно значение, защото той е невъзможно да съществува без тях, читателите, като аудитория, а те са напълно самостоятелни да отворят книгата на който и да било друг автор.

Така че, съветът ми е следният: ако публиката ви иска да се наслаждава на вашето творчество, независимо в каква форма творите и, ако иска да  му се наслаждава безплатно, дайте й това право! Дори я насърчете! В противен случай, вие не защитавате никакво изкуство, а само егоистичния си интерес. На никой не му пука за последния, именно защото е егоистичен.

Грешка е да се заканвате на хората, които ви обожават. Без тях вие сте просто един храносмилателен тракт, а не артист, за какъвто се представяте в обществото. Помнете, че щедростта е едно от най-красивите човешки качества. Артистите, те не са ли по-изтънчените човеци, с по-изисканите маниери? Не е ли тяхна ролята да дават пример и да движат обществото напред? Да вдъхновяват? Защо тогава участват в кампании, които се опитват да съживят миналото?

Защо несимпатичен?

Самата кампания в България има подчертано негативен характер. Тя, по същество, е рекламна кампания, с единствената разлика, че не продава някакъв продукт, а идеи, затова я наричат още „социална” кампания.

Имам известен опит в рекламата и от опит зная, че негативните внушения трябва да се избягват. Причината е проста – всяка кампания се стреми към провокирането на някакво действие – да купиш, да повярваш, да участваш в процеса. Всяка кампания търси положителното, про-активно поведение у потребителя, като антипод на бездействието. В този ред на мисли, негативните послания са неудобен инструмент за генерирането на про-активни, положителни действия, например – за купуването на албуми с права.

Негативният тон на рекламните кампании създава противоречие между интересите на кампанията и хората, за които е предназначена. Генерира се противодействие, а не съ- действие. В крайна сметка, рекламните кампании разчитат на добрата воля на своята аудитория – на убеждаващия стимул, а не на принудата като инструмент. Как ще мотивираш потребителите да плащат на творците, като открито ги наричаш крадци?

Нека разгледаме три конкретни примера:

Творец отмъква автомобила на своя фенка от мола, за да й отмъсти. Негативно послание. Можеше просто да й го поиска назаем. И тя щеше да му го даде. Нали затова е фенка!

Друг творец се промъква тайно в жилището на свой фен, за да му яде от студената шунка в хладилника, отново с цел да отмъсти. Негативно послание. Можеше просто да му отиде на гости. Всеки фен би си ударил задника в тавана от кеф да нагости любимия си артист с топли специалитети, плюс отбрана селекция от вина и ракии!

Красив музикант от женски пол свири на улицата, а минувачите обират даренията й, вместо да оставят такива. Тук аудиторията, за която е предназначена рекламата, вече буквално краде, при това – кеш и то – със собствените си ръце! Негативно послание. Тя можеше да събира даренията си онлайн. Тъкмо щеше да има и по-широка аудитория.

Няма да продължа с примерите, защото не искам да се заяждам нито с авторите на кампанията, нито с творците, които стоят зад нея. Това си е техен избор и техен начин на изразяване. Но искам да покажа, че за мен, като автор, този начин на изразяване е твърде несимпатичен. А като потребител на тяхното изкуство ми изглежда три пъти по-несимпатичен.

И, за да не бъда голословен, след малко ще отида да гледам Асен Блатечки на сцена, за което, съвсем естествено, ще си платя. После, ако иска, мога да го заведа у нас и да му сготвя целия хладилник, но ако се промъкне тайно през нощта за студения салам, ще яде само шамарите на сотаджиите…

В заключение

Поуката от всичко казано до тук е, че нещата са такива, каквито са и ние нямаме друг избор, освен да ги приемем. Не можем да вървим срещу еволюцията на човечеството, само защото посоката на тази еволюция, поне временно, не ни е изгодна.

Да, артистите и продуцентите, авторите и издателите, музикантите и лейбълите ще направят крачка назад, за да може аудиторията да спечели повече изкуство и повече свобода…на много по-ниска цена.

Еволюцията винаги е еднопосочен процес, а когато има конфликт между интересите на общото и на частното, първите винаги печелят в дългосрочен план, защото общото може да съществува без частното, но обратното никак не е вярно. Помнете това.

Играйте в повече представления, участвайте в повече проекти, пишете повече текстове по поръчка, свирете повече на живо, контактувайте повече с аудиторията си директно, без посредници и оставете глобалната мрежа да работи за вас, вместо да й се противопоставяте. Аз също искам да живея от пасивен доход под формата на авторски хонорари, но очевидно не съм уцелил епохата. А вие нямаше да четете това и дори нямаше да знаете, че съществувам, ако не беше стремежът на човечеството към всеобща свързаност и повсеместно споделяне, на които имаме привилегията да се наслаждаваме днес.

В природата няма празно.

Глобалната мрежа увеличава всеобщото изобилие – в този процес някои от старите източници на доходи ще отмират, като нефункционални, но на тяхно място ще се появяват нови и нови, още по-добри и още по-оригинални начини артистите да получат своето. Без задължително някой да губи от това. Единствените смислени сделки са сделките win-win. Всичко останало е измама. А природата не търпи празно. И за артистите тя няма да направи изключение.

Тихомир Димитров

януари 31, 2012

Как да се противопоставиш на ACTA

Проблемът е, че докато ние тук си пишем по блоговете и в печатните медии, пачките се въртят, породължават да не миришат и светът е подложен на тотален натиск от страна на корпоративни интереси и частните им лобисти да приеме международно споразумение с приоритет над местното законодателство, което ще забрани на човечеството естествената му потребност от споделяне, ще забави развитието в комуникационните технологии, ще затрудни свързаността, ще ограничи свободата на словото (не само в интернет) и ще криминализира голяма част от законно достъпното сега потребление на авторско съдържание.

Така че, трябва да се действа, а не само да се пише и, естествено, трябва да се действа законно. Заплахата е все още на теоретично ниво. Всичко зависи от хората, които гласуват законите. Вярвам, че проблемът ще се реши по законов път. Физическо посегателство върху правата на гражданите все още няма. Когато започнат да прибират хора за това, че са слушали емпетройка и не са си платили, тогава ще изляза по улиците да хвърлям камъни. Сега нито имам намерението, нито желанието да го правя. По-скоро разчитам, че разумът, в крайна сметка, ще надделее.

Как да се противопоставиш на ACTA? Ти, който четеш този текст, а не някой друг!

Ето как:

Ако си обикновен потребител. Съжалявам за думата „обикновен“! Просто не можах да измисля друг начин, по който да го формулирам. За мен вие, читателите на този блог, всичките сте необикновени личности! Защото имате желанието и търпението да ме изслушвате, докато ви заливам с всевъзможни глупости. Та, ако си необикновен потребител:

1/ Информирай се. Прочети внимателно материалите за ACTA.  Запознай се и с двете страни. Не вярвай само на слуховете. Не ставай роб на страха! Без твоето активно съгласие и без доброволното ти съучастие нищо фатално няма как да се случи, защото законите се пишат от и за хора като теб! Правната теория трябва да отразява правната действителност. Всеки юрист ще ти го каже. Целта на всяка законодателна система е, в крайна сметка, да постави знак за равенство между „де юре“-то в нормативните документи и „де факто“-то в живота. Помогни на законодателната система да се усъвършенства, като станеш активен гражданин и участваш в процесите, от които зависи твоята съдба. И бъдещето на света.

2/ Информирай! Използвай социалните мрежи. Говори за проблема, докато си пиеш ракийката с приятели, споделяй на срещи с роднини, обменяй информация с колегите в офиса, събирай и разпространявай различни гледни точки. Вслушвай се в аргументите на противниците си, докато информираш. Те винаги носят ценна информация. Сами ще ти (по)кажат къде точно грешат и къде са слабите места на тезите, които защитават. Няма смисъл да ги прекъсваш, докато го правят.

3/ Включи се в петицията, която ще бъде внесена „по впечатляващ начин“ в Европейския парламент. Нека още там, на ниво ЕС, гласът ти да бъде чут!

Ако си блогър, журналист или друг вид производител и разпространител на информационно съдържание:

1/ Чети повече, отколкото пишеш! Някои от нещата, които може би те притесняват, вече не са актуални. ACTA не е казус, който се роди вчера и през последните години търпи значителна еволюция в посока намаляване на вредните последствия за свободата на словото и неприкосновеността на личната кореспонденция. Разбира се, ключовите проблеми си остават, така че сега е моментът да им се противопоставиш.

2/ Представяй и двете гледни точки. Проекти като ACTA сигурно си имат някаква причина. Зад тях сигурно стоят хора, които са не по-малко информирани, активни, образовани и убедителни от теб. Опитай се да влезеш „в техните обувки“ и да разбереш какво ги мотивира да мислят и да действат по този начин. Опитай се да разбереш какво, в крайна сметка, се опитват да постигнат? Към какво се стремят? Вникни в проблема и се опитай да разбереш дали ACTA не ограничава и техните икономически интереси. Знай слабостите на противника си, за да го победиш. Това може да стане само като използваш аргументи, в които той вярва. Познавам писатели, които все още вярват, че най-после ще започнат да печелят от литература, ако някой принуди читателите им със закон да започнат да си плащат – за всяко парче текст, което тези велики гении произвеждат! Познавам издатели, които все още мислят така. Познавам музиканти, които все още разсъждават така. Познавам артисти, художници и фотографи, които живеят с илюзията, че някой друг използва собствените си капитали, за да защитава техните икономически интереси. Обясни им защо не е съвсем така. Припомни им, че „който плаща, той поръчва музиката“. Кажи им, че най-много да глобят майка им, задето е почнала да сваля емпетройки от нета.

3/ Пиши различни материали. Ако има много изписано по даден въпрос, няма смисъл да го повтаряш и да преразказваш. Можеш да цитираш и да посочваш линкове (докато все още е разрешено). Избери си апсекти от проблема, които са слабо познати, навлизат дълбоко в материята и не е говорено достатъчно по тях. Виж точка 1 и точка 2.

Ако си председател на организация (политическа, икономическа, социална, браншова, административна, творческа, гражданска, неправителствена, нестопанска и т.н.):

1/ Изготви официално становище, където в кратък и убедителен текст заявяваш, че ти и членовете на твоята организация не сте съгласни с подписването и прилагането на споразумения като ACTA. Аргументирай се точно защо. Събери подписите на други водещи членове от твоята организация (доброволно) и валидирай становището с мокър печат.

2/ Разпространи официалното становище. Използвай личните си контакти и контактите на организацията си за целта. Има голяма вероятност политиците, водещите медии и общественото мнение да те чуят, ако представляваш влиятелна, голяма или успешна организация.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са председатели на големи, влиятелни и успешни организации.

Ако си артист, творец, музикант, писател или друг вид човек на изкуството:

1/ Споделяй колкото се може повече от нещата, които правиш за собствен кеф, безплатно. Ако не ги правиш за собствен кеф, значи не си никакъв човек на изкуството.

2/ Насърчавай аудиторията си да прави същото. Така изкуството ти ще стигне до много повече хора. Искам да видя как един милион души ще прочетат книгата ти, как десет хиляди души ще посетят изложбата ти, как два милиона души ще свалят емпетройките ти от нета и как накрая ще си останеш беден, след всичко това…Няма друг начин, освен ако действително не е целта на живота ти! Славата винаги носи пари, но тя се постига с упорит труд, с талант и с качество на съдържанието, а не с административно-регулатори мерки.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са хора на изкуството.

Ако си читател, слушател, зрител, музикален фен или друг вид потребител на изкуство:

1/ Помогни на хората, които харесваш, да продължават да работят за теб. И да го правят безплатно. Насърчи ги, като им изкажеш личното си признане. Свържи се директно с тях и им обясни, че цениш това, което правят. Попитай ги от какво имат нужда. Помогни им да се развиват с ценен съвет, с безплатна услуга, с контакти или с дребна сума в брой. Една дребна дума също върши чудеса. Нарича се: „благодаря“.

2/ Разпростъранявай творчеството им сред своите приятели и познати, едновременно онлайн и офлайн, но го прави само, ако си 100% убеден(а), че въпросните творци искат (и насърчават) това.

3/ Помоли приятелите си да направят същото. Най-вероятно те също са читатели, слушатели, зрители, музикални фенове или друг вид потребители на изкуство.

Целият свят трябва да разбере, че „насила хубост не става“. Ето само някои от начините да се случи с личното ти участие, като главен герой! Разбира се, има още много. Ще се радвам да ги споделиш тук, но ще се радвам още повече, ако ги приложиш директно в практиката.

Тихомир Димитров