Писателският блог на Тишо

май 28, 2018

Пълно „развързване“ на последните ми два романа в аудио и текст

Още една от малките-големи цели в литературния ми живот е постигната, а именно: произведенията ми да са достъпни за всички, включително и за незрящите, при това – напълно безплатно! Мотивацията ми е проста: имам интересна история за разказване, ще ми се да я разкажа на повече хора. Ако го правех „край огъня“, по маси и по софри, както са се разпространявали историите от памтивека, трябваше да обиколя света и да си разваля черния дроб. Сигурно две прераждания нямаше да ми стигнат… Хартиените копия до известна степен са решение, но струват пари и не всеки може да си ги позволи, докато за незрящите са абсолютно непотребни. Страстният разказвач просто иска да си разкаже историята и това е! Няма нищо сложно за разбиране. За щастие, имаме „Читанка“, имаме и „Ютуб“. Едни благородни хора положиха тежък, невидим за очите труд, за да бъдат книгите ми на два клика разстояние от вас, при това в отличен вид: редактирани, коригирани, в разнообразен формат, с цел да можете да ги четете на всякакви устройства: от старата нокиа, през смартфона и таблета, до чисто новия електронен четец. Възползвайте се. Ето и кратък анонс за незапознатите, плюс необходимите линкове:

„Аварията“ в „Читанка“ 

„Аварията“ на аудио в Ютуб     

Адам е на път да се ожени за дъщерята на заможното семейство Чобанови, с която са гаджета от години. Главата на фамилията му е приготвил бляскаво бъдеще в своята компания. Цената е абсолютна лоялност – към компанията и към дъщеря му. Всичко щеше да бъде наред, ако две седмици по-рано Адам не беше срещнал любовта на живота си в лицето на млада и привлекателна художничка на име Юлия. Подтикван от нея и от най-добрия си приятел, той избира любовта пред парите, решавайки най-после да се отдаде на мечтата си да стане писател. Година по-късно е доведен до просешка тояга от влиятелното семейство Чобанови, което има връзки навсякъде, включително и в издателския бизнес, а Юлия го е изоставила заради друг мъж, с когото заминава чак в Индия. Сломен от наркотиците, алкохола, от депресията и от самосъжалението, Адам прави неуспешен опит за самоубийство. Събужда се в свят, където електричеството на цялата планета е прекъснато внезапно – без никой да знае защо. Цивилизацията се разпада буквално за няколко дни и човечеството регресира до първобитния си корен. Настъпва нова „Тъмна епоха“, в която важи единствено правото на по-силния. Ще успее ли Адам да се спаси и да открие Юлия на другия край на планетата, ако все още е жива?

„Ново небе и нова земя“ в „Читанка“

„Ново небе….“ на аудио в Ютуб 

Сагата продължава. Читателят най-после ще разбере какво се е случило със Земята и ще се запознае с максимата: “Има различни нива на оцеляване”. Ще открие нови харизматични герои. Те ще го отведат в атмосфера на постапокалиптичен ужас и съвършенство, които могат да съществуват заедно в един свят, променен до неузнаваемост. Любовният роман между Юлия и Адам се оказва тясно обвързан със съдбата на цялата планета и на нейните (нови) обитатели. На сцената излиза Хулио Алварез, който има намерението да разкаже играта на всички. В духа на поредицата изненадващите обрати и неочакваните сюжетни развръзки са по-скоро правило, отколкото изключение в тази книга. Желателно е да се чете след “Аварията”.

Тихомир Димитров 

Advertisements

декември 11, 2012

Денят Х: Оцеляването

X

Голям берекет, голямо чудо!

Ако умееш да осребряваш страховете на хората, сега ти е урожаят!

То не бяха филми, то не бяха вестници, списания, сериали, телевизионни предавания, документалистика, книги, ню-ейдж семинари и всякакъв вид булшит на тема „Олеле, Божке, свърши се, ще мрем!“

Това, което чувам аз е дрънчене на камбанки.

А това, което виждам, е масова психоза – обяснена е дори в най-баналните учебници.

Защото страшното на страха е самият страх.

Хората, които искат вашите пари – с лопата да ги ринеш.

И най-лесно им е да ги получат, докато вие пълните гащите от страх.

Жилища в ракетни силози, излоирани бункери в планината, презапасяване…

Фантазьорите се стягат за най-лошото: метеорити, цунами, „квантов скок“ (каквото и да значи това), преместване на полюсите, космическа радиация, трета световна война…

Наблюдавайки цялата параноя не може да не ми направи впечатление следното:

Масово схващане е, че ако стане белята с голямото Б, то най-вероятно е да оцелееш извън цивилизацията, запасен с всичко необходимо, въоръжен до зъби и чакащ да те нападнат.

Реалността, обаче, сочи съвсем друго:

Изолационната теория е губеща.

Ако случайно вземе, че се случи Голямата Беля, това е начинът, по който ще умреш най-лесно и най-болезнено. Може да умреш от апендицит или от зъб, например, години преди да те е оглозгала озверялата тълпа, за която се подготвяш…

В един телевизионен формат сте забелязали, че макар и да живеят напълно осигурени, в състояние на абсолютна защита и под любопитния поглед на цялата нация, като ги затвориш продължително време в една сграда, без контакт с външния свят, хората започват да се държат леко странно и да проявяват агресия помежду си – за щастие, само словесна.

Сега махнете „напълно осигурени“, махнете „абсолютна защита“, махнете „любопитния поглед на цялата нация“ и оставете само „без контакт с външния свят“, но прибавете един враждебен външен свят, където биха те убили и за консерва с храна.

Какви са шансовете на изолационистите, скрити в своите бункери, далеч от цивилизацията, презапасени с вода, храна, гориво, лекарства и оръжия за месеци (години) напред?

Ако успеят да се доберат до трудно достъпните си убежища, те ще оцелеят. Поне в началото.  Но после ги чака цяла вечност от намаляващи ресурси и увеличаващи се опасности, в която са сами срещу целия свят.

За тях, обаче, цивилизацията е равна на гибел.

„Големите градове ще се превърнат в кланници“, казват те.

Реалността сочи съвсем друго:

Когато всякаква следа от обществен ред изчезна в Египет преди време, когато нямаше ток, когато летищата бяха затворени, когато банките, полицейските офиси и колите по улиците горяха, тогава успяхме да се свържем по телефона с наши приятели в Кайро и да ги попитаме как оцеляват.

Вместо да избягат в бункер в пустинята, те се бяха затворили…в къщи. Малки групи от хора се бяха органзирали на квартален принцип, бяха се въоръжили, дежуряха денонощно и патрулираха около сградите, хващаха мародерите и изчакваха да се възстанови социалния ред, за да ги предадат на някакви власти, каквито и да са те. Готвеха общо за всички, лекарствата и продоволствията бяха общи, а всеки участваше и допринасяше с каквото може. При това, нашите приятели са християни, а повечето им съседи са мюсюлмани.  И става дума за огромен мегаполис от няколко милиона жители в Третия свят, където 2/3 от населението живее под абсолютния праг на бедността.

Изводът:

НАЙ-ЛЕСНО СЕ ОЦЕЛЯВА В ГЛУТНИЦА.

Точка по въпроса.

Изолационната теория води до бавна и мъчителна смърт.

Естествено, през идната седмица няма да се случи нищо по-сериозно от няколко самоубийства на психически по-лабилни хора из света и няколко чифта напълнени гащи, но най-големият катаклизъм ще настъпи в главите на хората след напиването „като за последно“ по случай „края на света“ и ще се изразява в жесток, пост-апокалиптичен махмурлук.

Но темата за края на света, за сриването на цивилизацията и, въобще, за това, че „на страха очите са големи“ никога няма да излезе от актуалност. Фантазьорите просто ще измислят нови дати, календари, символи и предсказания за следващите дни / месеци /години / десетилетия. А понеже страхът е емоцията, на която най-лесно се поддава човек и понеже всички сме свързани информационно в едно „глобално село“, то тези фантазьори винаги ще имат своите последователи. И вярващи.

Така е вече 8000 години…

Тъпото е, че дори да сме заплашени от някаква реална опасност (за която няма никакви, ама НИКАКВИ обективни доказателства), масмедиите ни продават само страх, докато „спасенията“, които посочват, водят до най-бързия, лесен и гибелен край от всички възможни.

Защото най-лесно се оцелява в глутница.

Замислете се: ако цивилизацията изчезне, вие едва ли ще стигнете до забутаното си скривалище в Алпите (или Родопите).

Ако някой иска да ви убие заради консервите, той ще го стори още преди да сте напуснали пределите на града…

И добре да сте въоръжени, срещу 10 други въоръжени с вас е свършено…

По-голям шанс имате да оцелеете, АКО ОСТАНЕТЕ В ЦИВИЛИЗАЦИЯТА.

Или поне, в остатъците от нея.

И, ако се включите в ГЛУТНИЦА.

Предимствата са няколко:

Първо, няма да ви се налага да се презапасявате и да разполагате с всичко необходимо за дългосрочно оцеляване, което, така или иначе, е практически невъзможно.

Второ, градовете са и ще си останат най-големите и лесно достъпни запаси от всичко необходимо за вашето оцеляване: горива, оръжия, дрехи, човешки ресурс, храна и вода.

Трето, обединени около принудата на собственото си оцеляване, която се превръща в най-великата ОБЩА цел, хората много бързо забравят комшийски, партинйни, икономически, класови, социални, религиозни, етнически и други „съображения“, след което ефективно и лесно се обединяват в малки (или големи) групи, заети единствено със своето оцеляване.

Четвърто, ще можете да се включите дори с малкото, което притежавате. Ако имате лекарства, ОК, ще ги ползват други, но за сметка на това ще получите сигурността на глутницата: силните ще ви отбраняват, издържливите ще ви охраняват, здравите ще ви лекуват, презапасилите се ще ви хранят, а вие ще участвате във всичко това с личен принос, но само там, където ви е силата. И не през цялото време.

Ако изберете изолационната тактика, ще останете сами срещу света – на място, което е далеч от всички запаси. И ще трябва да отговаряте за ВСИЧКО.  През цялото време.

Пето, за разлика от убежищата в планини и пустини, местната група, заета ЕДИНСТВЕНО И САМО със своето оцеляване, най-вероятно се намира доста близо до вас – във вашия вход, във вашия блок или във вашия квартал. А тя ще ви приеме, защото, най-малкото, се познавате. И два буркана с мед да занесете, пак ще сте добре дошли. И веднага ще ви намерят „работа“ в новия социален ред, който е посветен единствено на ГРУПОВОТО оцеляване. А то включва вашето собствено оцеляване. Така ще имате и храна, и вода, и лекарства, и оръжия, и съюзници. Ще имате време да се наспите и да правите секс дори –  нещо, което не може да се каже за избралите изолационната тактика. Те ще са заети само и единствено с това да бъдат на пост – без смяна и до тоталното изчерпване на ограничените им ресурси.

Пак повтарям, на 21.12.2012 година няма да се случи НЕЩО, само защото по-хитри от мен и от вас хора са решили да изкъртят някой лев от моя и от вашия страх. Няма да се случи друго, освен няколко самоубийства на психически по-лабилни хора из света и няколко чифта напълнени гащи, а най-големият катаклизъм ще настъпи в главите на хората и ще се изразява в жесток, пост-апокалиптичен махмурлук. Но темата за края на света, за сриването на цивилизацията и, въобще, за това, че „на страха очите са големи“ никога няма да излезе от актуалност.

А фантазьорите ще измислят нови дати, календари, символи и предсказания за следващите дни / месеци / години / десетилетия.

Естествено, вероятност да се затрием всички от космическа радиация на 21.12.2012 година има, но тя е много, МНОГО по-малка от вероятността да спечелиш заветната шестица от тотото. При това положение, защо не вярваш, че ще спечелиш шестица от тотото, ами вярваш в гупостите за апокалипсиса и за „календара на маите“? Защото ти го казаха по телевизора ли? Много по-здравословно е да вярваш в първото. Числата също ги дават по телевизора.

Пък и, ако приемем, че има всемогъщо божество или ултра-мега-свръх напреднала цивилизация, които са решили да ни затрият заради нашите грехове (ще се разплача) или заради нашите ресурси (ще припадна), то тогава какъв е смисълът от „тактики за оцеляване“ изобщо? И, защо не са го сторили по време на Холокоста, да речем? Или по време на гоненията срещу християните в древния Рим? А, като са дошли от другия край на Вселената, ние с какво по-точно можем да им бъдем полезни? С двигателя с вътрешно горене ли? Или с ракетите на керосин? А, може би, с лигнитните въглища?

Като за финал ви предлагам да изтеглите безплатно третата ми книга „33 любовни истории“  (ако все още не сте) и да прочетете единствения разказ-новела вътре в нея – първият. Казва се: „Когато токът спря“.

Помнете, че това е само фикция, т.е художествена измислица, но и да се случи (в безкрайността всички печелим шестица от тотото, рано или късно) да не кажете после, че не съм ви предупредил:

Интеграционната теория е за предпочитане пред изолационната.

Пише го дори върху бялата сграда в центъра на София: „Съединението прави силата“.

Казано на по-прост език това значи, че в глутница се оцелява най-лесно.

А някой за пореден път ни сервира глупости – напълно ирационални глупости, при това.  Като Y2К. Като слънчевото затъмнение през 99-та. Като „ясновидеца“ в предаването на Карбовски. Като теориите за Нострадамус. Като хипотезите за 2000-та, 1000-та или 100-ната година. И така вече 8 000 години… Този някой се храни с нашия страх. Само лицето се мени, но намерението си остава – страхливият е удобен за подчиняване. Трябва само да му се предложи някакво „спасение“. И е къде-къде по-лесно да му измъкнеш париците.

Налейте си чаша вино, сипете си тлъсто мезе и отебете всички по стар български обичай.

„Всяко чудо до три дни“.

Никой не е по-добър от нас в оцеляването, така или иначе.

Желая ви весели празници!

Тихомир Димитров

декември 7, 2012

21.12.12 – Национален ден без оплаквания

petak

Изт: memegenerator.net

Няма да умрете.

Колкото и да мразите света, за съжаление (предимно ваше), той няма да свърши.

Ще продължи и през 2013-та година.

И през 2014-та.

И през 333 450-та.

Толкова сме незначителни, толкова малограмотно-преходни, че гневът на съвременния човек към статуквото може да се сравни единствено с пукването на балонче от гейзер в Йелоустоун. Ако балончетата от Йелоустоун умееха да пишат книги, всеки ден щяха да издават томове със заглавия за края на света. И щяха да се пукат от кеф. Понеже там, под тях, именно там клокочи, ври и кипи краят на света.

Но, за наше съжаление (предимно ваше, понеже няма съществена разлика между двете понятия), той, краят, леко се поотлага. С едни, хмммм…няколко стотин хиляди години?

Които са колкото мигването на окото, което ви/ни наблюдава.

И се чуди кога най-после ще поумнеем.

Истинската драма от 22 декември 2012 година ще бъде махмурлукът.

Махмурлукът от ди енд ъф да уорлд партито.

Когато всички ние ще се напием „като за последно“.

Пак и отново.

Понеже си го можем това – да живеем „като за последно“.

И да оцеляваме поотделно.

Превърнало се е в извратена черта от националния ни характер.

Тук всеки ден изглежда като последен.

И затова е толкова празнично!

В един-единствен ден, на 21.12.12, целият свят ще заприлича на нас (или на вас).

Поне за малко.

Няма да умрете.

Колкото и да мразите света, за ваше съжаление, той ще продължи да живее.

А вие ще продължите да ревете и да се оплаквате от живота.

На 22.12.12 ще бъдете същите, каквито бяхте и на 19-ти.

Мрънкачи.

Тук, дори да спечелиш от лотарията, продължаваш да ревеш и да се оплакваш.

Така повелява извратената черта от националния характер.

Какъв е смисълът да свършва нещо, което дори не е започвало?

Та ние/вие дори не сме/сте започвали да живеем още…

Животът е радост.

Извадете си главите от пясъците, братя!

И погледнете светлината.

Стига сте хленчили.

Таксиметровият шофьор хленчи.

Чиновникът се оплаква.

Държавникът е недоволен.

Бизнесменът протестира.

Тук, дори да спечелиш от лотарията, продължаваш да ревеш и да се оплакваш.

От живота.

Така повелява извратената черта от националния характер.

А не забелязвате ли сходство между вътрешното състояние и външната среда, в която живеем?

Не прилича ли на някакъв ревлив, създаден от мрънкачи хаос?

Предимно в психически план, защото, дори и богати, повечето то нас / вас са си ревливци (и мрънкачи) по природа?

Бедните поне си имат оправдание.

Но то не е нещото, което ще ги измъкне от бедността.

Нито пък е нещото, което ще изведе богатия от състоянието на скот. По душа.

Трябват ни около 333450 години, за да се превърнем в аристократи по дух и по материя.

С тази скорост на „развитие“.

А моето „проклятие“ е следното:

Ще си ги изживеете.

Всичките.

Минута по минута.

Секунда по секунда.

И час по час.

За да го постигнете.

Само спрете да мрънкате, че 333450 години „черта от характера“ и на вечно немигащото око може да му се сторят много.

Току виж премигнало и решило да ви/ни дръпне шалтера.

Тогава вече НЯМА да има от какво да се оплакваме.

Защото вас, оплаквачите, няма да ви има.

Нас няма да ни има.

А сега, докато ни има, да постъпим странно, неетично, изумено, дори артистично:

Да разчупим шаблона!

Да прегърнем живота!

Да се порадваме на 2-те стотинки в пазвата, вместо да намразим 2-та лева в чуждия джоб!

Поне веднъж.

Става ли?

За Бога, хора, поне на 21.12.12 спрете да се оплаквате, да мрънкате и да се държите като баби на седянка, независимо от обществено положение, ранг или дебелина на портфейла! Превърнало се е в по-силен навик от смукателния рефлекс при пеленачетата дори!

Ако си позволите да наблюдавате себе си отстрани ще забележите колко грозно, странно, смешно, неестествено и жалко е всичко това.

Ако си позволите да наблюдавате другите нации ще забележите, че само в този уникален, единствен по рода си и специфичен ден, те всички ще заприличат на нас.

Но само в този ден.

Официално обявявам 21.12 за национален ден без оплаквания.

Можете ли да се присъедините?

Можете, ама друг път!

Опитайте и ще разберете, че оплакването ви отнема около 20 часа на денонощие.

Защото през останалите 8 часа се предполага, че спите.

Освен, ако не се оплаквате и на сън.

Толкова сме задобрели в мрънкането, че сигурно и това го можем вече – да се оплакваме от живота на сън.

Стига, да му се не види!

Спрете като просто спрете да го правите!

Беше едно хубаво оплакване.

Желая ви весели празници!

Тихомир Димитров

 

октомври 4, 2011

Апокалипсис СЕГА

Снимка: Comunicas World

Войни, разрушения, вулкани, земетресения, цунами, стачки, бунтове, размирици, революция, инфлация, стагнация, борсовa паникa, пазарни балони, финансова криза, фалирали държави, температурни аномалии, урагани, циклони, тайфуни, ядрени аварии…всичко това го дават по телевизията. Всяка вечер. И го дават от няколко години насам. Тоест, имаме си компонентите на един хубав апокалипсис.

За пръв път видях океана, когато бях на 8 години. Преди това само бях чел в енциклопедията, че океанът е ужасно голямо море, в което върлуват приливи, отливи, цунамита, китове, акули и всякакви зловещи твари. Естествено, очаквах Атлантикът да ме посрещне с цунами, бъкащо от чудовищни сепии, акули и сини китове. Какво беше разочарованието ми само, когато се озовах на брега на най-обикновено море…

Същата детска представа за апокалипсиса имат и хората от нашата епоха. Те очакват всичко да се случи наведнъж, ако може – в един ден. Например, на 21.12.2012.

Свършекът на света е най-тиражираната глупост от хилядолетия насам и колкото по-свързан е светът, толкова по-тиражирана става неговата глупост. Спокойно може да се твърди, че краят на дните е най-масово разпространената страхова психоза в съвременното общество.

Сред плявата и бестселърите около „пророчеството на маите”, естествено, блестят предсказанията на истинските пророци, които ги виждаме да се сбъдват всеки ден. Бавно и постепенно. Едно по едно, а не наведнъж. Тоест, всички гадости (или почти всички гадости), които приписваме на смяната на двете епохи се сбъдват или ще се сбъднат, но това няма да стане за един ден.

Длъжниците мечтаят доларът, еврото и финансовата система да рухнат за един час, та да се освободят от борчовете, но това може да се окаже един болезнено дълъг процес – месеци или години, в които закъсалите длъжници ще се видят в чудо да покриват вноските си с все по-обезценените банкноти и, много преди системата да колабира, ще се окажат без имуществото, което са заложили в полза на своите кредитори. Това е така, защото в нечестната игра на капитализма печелят винаги капиталистите – и преди и след фалита хората, които притежават злато, сребро, платина, земи, петрол, газ, оръжия и недвижимо имущество си остават на върха. Губят само спестителите в кеш, но българският народ има една поговорка: „спестовността е майка на мизерията”. Би трябвало да е подготвен, ако вярва в собствените си поговорки.

Но той предпочита да вярва в „пророчеството на маите”, където, между другото, никъде не е указано, че всичко ще отиде по дяволите малко преди Коледа следващата година. Изобщо, по Юлианския или по Григорианския календар са смятали маите? Да не забравяме, че евреите, мюсюлманите, християните и другите религиозни общности имат съвсем различно летоброене. Единственото, което ги обединява е, че нямат нищо общо с цивилизацията и културата на маите.

Докато се чудите дали апокалипсисът ще дойде по новия или по стария календар, аз имам една новина за вас: този свят, плод на милиони години еволюция, не е бил създаден с толкова усилия, труд и енергия, та да бъде „закрит” за един ден. Бог не е някакво жестоко, любопитно хлапе. Чрез бащинските шамари, които получаваме от Него посредством събитията зад новините по телевизията, Той иска да ни събуди от съня, в който живеем. Иска да се усетим най-после, че играем от един отбор – като творци на собствената си реалност.

Но не можеш да събудиш някого, като просто го убиеш в съня му. Това е най-нелепият начин да се сприятелиш със съществото, което Те  рисува по свой образ и подобие, макар да Си му дал пълната свобода да избира и да бъде Бог, като Теб…

Апокалипсисът, който се случва сега, уважаеми, е просто алармата на будилника. Има смисъл да загубиш всичко, което притежаваш, макар и на пръв поглед да изглежда несправедливо, защото парите никога не са били проблем, сами по себе си. Те са прекрасно благо и гениално изобретение на човечеството-творец. Те улесняват живота, могат да лекуват и да спасяват съдби. Проблемът винаги е бил в алчността. Лишавайки се от материалните блага, в които си толкова вкопчен, ти се лишаваш от привързаността си към тях. Лишаваш се от алчността. Светът ще измисли нови пари, не се притеснявай …Но първо трябва да се събуди.

Ще ми се да ви препоръчам да не бъдете толкова земни – в буквалния смисъл на думата. Докато търсите помощ навън, в заобикалящия ви свят или се надявате някаква външна сила да дойде ви помогне, промяната се случва във вас – бавно. И това е един необратим процес. Колкото повече се съпротивлявате срещу нея, толкова по-яки шамари ще ядете, защото стискате здраво патериците, от които се пада лошо. Вместо да стъпите на собствените си нозе.

Аз често говоря против телевизията, но осъзнах, че и там проблемът е същият, като с парите. Телевизията е прекрасно благо и гениално изобретение на човечеството-творец. Докато се намира в ръцете и домовете на заспали хора, обаче, тя ще си остане един мрачен осведомителен бюлетин, по който дават апокалипсиса на живо. И в тази своя роля, предполагам, тя също е ценна.

Разбирате ли, ние просто нямаме друг избор. Трябва да се променим. Трябва да го направим сега, веднага. Това зависи изцяло от нас. В противен случай ще загинем и никой няма да ни е крив. Пробуждането е знак на уважение към свободната ни воля – доказателството, че Бог и човек са едно цяло. Забранявайки на човека да избира свободно, Бог би ограничил Себе Си. Ето защо, Той по-скоро иска да събуди човека от плесента на хилядолетния сън, в който е потънал, за да може будният син сам да прецени кое е най-важното за него и с пълни шепи да загребе от бащиното си имане. А то е огромно. Ние се радваме на въглищата, които откриваме под земята, докато ни се предлага цяла Вселена…Мислете за Вселената като за най-близкия си роднина.

Но какво значи да се пробудиш? Ще се огранича до схващането на Айнщайн за глупостта: никога да не променяш мнението си по никакви въпроси, да вършиш едно и също всеки ден и да очакваш различни резултати…

Това значи, да НЕ се пробудиш. Другото е тема, по която вече съм писал  и не се ограничавам с лично мнение, защото колкото повече откривам в себе си, толкова по-малко търся навън. Мненията също са част от външния свят.

Навън е само апокалипсисът. Телевизионният апокалипсис. Неговата цел е да те накара да отвориш очи и да погледнеш навътре. Там ще откриеш Вселената, в която Бог и човек са едно цяло, а решенията ги взимаш Ти. Външното винаги прилича на вътрешното, но ти цял живот си се ограничавал само до първото. Каквото повикало, такова се обадило и каквото надробиш, такова ще сърбаш, но Светът очаква ти да направиш първата крачка. Още една проява на уважение към свободната ти воля.

Тихомир Димитров

февруари 10, 2010

Бъдещето е сега!

Бъдещето е сега, уважаеми!

Онова бъдеще, за което четяхме в научно-фантастичните книги като деца.

Помните ли мрачните сюжети?

А дали реалността копира нашите очаквания?

Има само два варианта:

1) да ги копира

и

2) да не не ги копира.

Трети вариант липсва.

Ще ви кажа нещо:

Всеки живее варианта, в който вярва,

от който се страхува

и който очаква!

Никой не е обещавал, че ще сънуваме един и същ сън.

Оттам идват повечето разминавания.

Внимавайте в какво вярвате,

от какво се страхувате,

и какво очаквате!

Има голяма вероятност да го изживеете.

Фърст пърсън три де.

Ако не знаете английски – също.

Бъдещето е сега.

Тихомир Димитров