Писателският блог на Тишо

ноември 13, 2008

Още един аргумент против „кризата“

източник: Wikimedia

В предишната статия се опитах да обясня, че страхът предизвиква криза, а не кризата – страх. Лошо ми става като чуя / прочета / видя журналисти и водещи без абсолютно никакъв икономически опит или знания да се тръшкат и да ми обясняват колко лошо нещо е финансовата криза (дори взеха да я наричат „финансово-икономическа“, тяхната сметка), какви беди ни очакват тепърва и как много хора „щели да обеднеят“, което „увеличавало недоволството“.

Лошо ми става, защото именно вие го предизвиквате всичко това, уважаеми колеги журналисти. Винаги съм се отнасял подозрително към масовите медийни кампании, които подтикват към колективна истерия. Това е защото съм свободомислещ индивид. Не харесвах истерията около кампанията на Обама, не харесвам и истерията около „финансовата криза“. Имат твърде много общо с политическата пропаганда от едно време.

Във финансовия сектор не се произвежда никакъв реален продукт, там се търгува с обещания, с „доверие на инвеститорите“ и с „виртуални пари“. Прелива се от пусто в празно и цялата тази работа няма нищо общо с реалната икономика, освен песимизма, разбира се. Песимизмът, наливан от медиите, мотивира хората в реалния сектор да предприемат неразумни действия, които пренасят кризата и в други области на икономическия живот.

Превръщат кризата във „финансово-икономическа“, а някой някъде печели адски много кинти от всичко това. Като резултат светът, дори в либерална Америка, взе да завива наляво.

Айде по-спокойно, моля!

Новият ми аргумент против „кризата“ е, че в Америка и в България думичката „криза“ се чете и разбира по различен начин. За богатите американци „криза“ или „рецесия“ означава „забавяне на растежа“, с други думи: ще продължаваме да ставаме още по-богати, но с по-бавни тъмпове. За българина „криза“ е споменът от мрачната зима на 96/97-ма, когато пенсиите бяха два долара, банковата система рухна, нямаше цигари по магазините и хората излязоха по улиците, за да свалят властта.

Истината, както винаги, е някъде по средата – златната икономическа среда, към която се стреми целият свят в момента. Проблем в страните с най-висок жизнен стандарт наистина има и той е, че те ще трябва да се лишат от част от благосъстоянието си и да слязат до „златната среда“, отговаряща на реалната производителност на труда им, както и на реалната стойност на благата, които потребяват. Ще ме извинявате, ама не е нормално един механик да получава 3000 евро на месец, да има два месеца платен отпуск в годината, безплатно здравеопазване и образование, да прекарва почивките си в екзотични курорти по цял свят и всичко това срещу осем часов нискоквалифициран труд на ден.

В България нито жизненият стандарт, нито заплащането на труда, нито цените имат нещо общо с реалността. Ние тепърва ще се „изкачваме“ до въпросната златна среда, пък ако ще и с по-бавни темпове. Намираме се много под нея в момента. Нагледен ефект от отрезвяващия пазарен реализъм е, че „балонът“ на надценените стоки и услуги се спука. Не е нормално  в страна с 500 лв. средна месечна заплата един квадратен метър жилищна площ да се търгува за 2000 евро.

Логическо следствие от всичко това е, че подценените блага (сред които и трудът) тепърва ще поскъпват, стига производителността им да продължава да расте.

Така че стига глупости, ами се залавяйте за работа!

Тихомир Димитров