Писателският блог на Тишо

март 23, 2008

Карбовски, Димитров и женските списания

Доста пъти ми се е случвало напълно непознати хора да ме спират на улицата и да ме бъркат с Карбовски. Това ме обижда и ласкае едновременно. Обижда ме чисто естетически. Сигурно съм с около 40 кила по-слаб, за Бога! Но ме ласкае, защото през тези моменти имам рядката възможност „да обуя обувките“ на големия мастър с острото перо. И да погледна на света през неговите очи. Веднъж дори ми поискаха автограф. Толкова сигурни бяха, че съм Карбовски. „От Кумова срама“ не съм си признавал. Не можах да ги разубедя и накрая им дадох автограф, какво да ги правя? Да се радват хорицата, хех.

Съвападенията, обаче, не свършват дотук. В един и същи месец излязоха интервютата на Карбовски и моето, в две различни женски списания. Това от една страна показва, че не – не обичам да си говоря сам, а от друга затвърждава убеждениeтo ми колко некомфортно се чувстват хората с по-различно мнение в тази страна. Сега, да не вземе някой да си помисли, че се сравнявам с мастър Йода на българската публицистика, нали! Защото имам доста хляб да изям, докато наистина погледна на света през неговите очи. А и не съм напълно сигурен, че си струва. Но в отговорите на Карбовски открих редица възгледи, които споделям. Благодаря на Лидия, че ми насочи вниманието към тях с постинга си.

Няма да изпадам в подробности, защото предполагам, че всички тук сме грамотни хора и текста ще си го прочетете сами, но искам да споделя нещо, което много ме издразни. Това бяха коментарите под интервюто с мастър К. Изобщо не мога да си обясня озлоблението на повечето коментатори, насочено към този човек. Всъщност, имам някои догадки – сигурно се дължи на ограничения характер на посредствените им душички, които не са в състояние да видят по-далеч от носа си. Или пък се дължи на завист.

Хайде да си говорим истината – Карбовски е брилянтен журналист и писател, има остро перо и още по-остър ум. Доста е циничен, но стилът му на писане е уникален и най-важното – негов си, отличаващ се. Цинизмите не го правят по-слаб професионалист. Като човек, който също се занимава с писане, аз винаги съм се възхищавал от провокативните материали, които умее да създава – било в телевизията и радиото, било в печатните медии. Защото провокативните истории са интересни. А един добър разказвач няма правото да занимава читателите си с безинтересни истории.

Предполагам, че в личния си живот Карбовски е доста тъжен човек. Такива са интелигентните хора, които говорят истината у нас – тъжни, самотни и често: неразбрани. Защото посредствената маса не обича да й се казва истината. Тя предпочита да възприема „кафявото върху стената на кенефа, в който живеем като тапет“. Цитирам по памет. Но ето още една причина да свалям шапка на К. – въпрекли всичко, той намира достатъчно сила и мотивация в себе си, за да продължава напред. Да бъде истински. Да не се превръща в лицемер. Качеството на текстовете му не пада с времето, дори напротив – непрекъснато расте. Трудно е да бъдеш гигант в страната на джуджетата. И е нормално да хвърлят камъни по теб. Бих искал само да му пожелая щипка позитивизъм на вкус. За да привлича повече хубави неща от реалността към себе си. Защото личните нагласи и убеждения са тези, които формират персоналната Вселена на всеки от нас, а не обратното.

„По ирония на съдбата човек започва да променя заобикалящата го действителност в деня, часа и минутата, когато престане непрекъснато да реагира на нея“ (Джон Кехоу – един друг джедай)

Успех, уважаеми мними двойнико! И комплименти!

Тихомир Димитров