Писателският блог на Тишо

февруари 18, 2018

Пир

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 4:53 pm
Tags: ,

Димят скарите

Боговете пируват

Тълпите ликуват

Жреците сънуват

Световете лудуват

Тихомир Димитров 

февруари 12, 2018

Късно снощи

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 10:31 pm
Tags:

На небето се роди

Нова звезда

Направи кръг…

И умря

Тихомир Димитров 

 

февруари 8, 2018

Факт.

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 11:41 pm
Tags:

Бях

Съм

И ще бъда

Твоето

Вчера

Утре

Сега

Тихомир Димитров 

февруари 1, 2018

Оранжево

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 2:41 pm
Tags: ,

На залеза

В лъчите мързеливи

В косите ти

Руси, пенливи

Гасне денят

Тихомир Димитров 

 

януари 25, 2018

Грабителски атаки

Когато човек остане без цел

Го спохождат панически атаки.

Когато повече е дал, отколкото е взел.

Ги преодолява някакси…

Тихомир Димитров 

март 14, 2017

Дишам с Твоите хриле

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 10:15 pm
Tags:

Аз плувам

В Твоите обятия

Дишам

С Твоите хриле

Виждам

С Твоите очи

Чувствам

С Твоите ръце

И сънувам

Как Ти сънуваш мен.

Тихомир Димитров

 

юли 23, 2016

Екзосфера

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 6:00 am
Tags:

rgnsfj

По изгрев

И по залез

Преминават

Сателитите

В небосклона

Един проблясък

Едно напомняне

Един поглед

Над смартфона…

Тихомир Димитров

март 27, 2015

Помни, че си безсмъртен!

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 4:02 pm
Tags:

fgjdfj

Изт: bigthink.com

Помни, че си безсмъртен!
Помни, че си безсмъртен във всяка Твоя мисъл
И във всяко Твое дело също помни,
Че си безсмъртен!
В намеренията Си го прилагай
Във въображението Си го налагай
Затуй, че огънят реката го души,
Но питам: кой ще пресуши реката?
Слънцето ли?
По-младото от Теб?
Помни, че Си безсмъртен!
Във всяко Твое дело
И във всяка Твоя мисъл
Помни,
Че си безсмъртен!

Тихомир Димитров 

юли 22, 2013

Небето мълчи. Когато не викате. Със сърцата си

ukaih

Изт: cheti.me

Или една година в хайку:

Гърдите ти са
Все така съвършени
Дори през януари

Тикай ме напред
Със силата си лека
Влажен февруари

Пиша когато
Нямам пари защото
През март съм богат

Умрях и нищо
Не се случи със мене
Беше през април

Мастиката е
Сладка привечер през май
И през септември

Трепти небето
Отрупано със звезди
Свири ми щурец

Кръглата луна
Мълчаливо ме гледа
През прозореца

Пищи малкото
На совата в клоните
Високо горе

Пет пеперуди
И не една щипалка
Лятото гъмжи

Тичам през нощта
Край мен гората лети
Има комари

Бързо изгрява
Слънчо – немирен и трезв
Зловещ махмурлук

Петре стих плети
По пет стиха преплитай
Слаб поет си ти

Величествени
Крановете мигат там
До брега студен

Лягам си сега
За да сложа кафето
Рано сутринта

Свеж е полъхът
На морето есенно
Преди бурята

Питам се дали
Истински съм се родил
Всеки ноември

Не бях аз който
Избяга от твоята
Зимна приказка

Гледах снега и
Всички снежинки бяха
По местата си

Небето мълчи
Когато не викате
Със сърцата си

Тихомир Димитров 

« Предишна страница