Писателският блог на Тишо

септември 1, 2016

Интервю на писателя Димитър Герганов

Д. Герганов

Събраха ни градът под тепетата (everybody loves Plovdiv!), общите интереси и едни лоши кучета…

Димитър Герганов е писател и публицист от Пловдив с интереси към античната и средновековна история. Автор е на 4 книги – трилогията от фентъзи епоса „В сянката на Боговете“ и на историческия роман „Конспирацията Хазара“. Основател и водещ на Пловдивско историческо общество: https://www.facebook.com/istoricheskoobshtestvo/. Издаването на книгите му е финансирано от неговите читатели. Не се разпространяват в книжарниците. Можете да му пишете на: https://www.facebook.com/bookstarters/ или на dimginvest@yahoo.com

Димитър Герганов: Защо реши да се захванеш с писане на книги? Наясно ли беше какво те очаква?

adfbadbsdb

Тихомир Димитров: Благословията на живота е, че никога не сме наясно какво ни очаква. Не помня някога умишлено да съм се захващал с писане на книги. Пиша от малък, драскам си в разни тефтери. Като студент ходех по компютърните зали да пиша разкази, принтирах си ги и ги събирах в една папка в общежитието. После ги четях или ги разказвах на приятели. Едно лято нямах какво да правя, нявън беше адска жега, пуснах щорите, затворих се вкъщи и седнах да работя върху поредната къса история. Разказваше се за една жена, която може да прави с мъжете каквото си поиска и го прави, защото може. Стана обаче прекалено дълго за разказ. Героите „оживяха” (пардон за клишето). Сюжетните линии се оплетоха. Колкото повече пишех, толкова повече трябваше да пиша, за да има някакъв логически завършек цялата история. Така се роди дебютният ми роман „Справедливост за всички” (може да се чете безплатно в линка).

Димитър Герганов: Каква беше твоята писателска задача? Смяташ ли, че си я изпълнил?

1b1

Тихомир Димитров: Всеки нов роман поставя нова писателска задача пред своя автор. За всеки автор тя също се различава. Дори двамата с теб да седнем да пишем по една и съща тема, с едни и същи герои, писателските ни задачи ще се различават. И, в същото време, глобалната задача на всички писатели по света е една и съща: да поставят правилните диагнози (на човечеството, на обществото, на индивида). Но НЕ и да предписват лечение!

Димитър Герганов: Как минава един писателски ден на Тихомир? Разкажи ни нещо от кухнята на творческия процес. За колко време написа последната си книга? А за твоя екип? Помага ли ти някой? Подкрепя ли те семейството? Как финансираш твоите книги?

030609917-big

Тихомир Димитров: Ден с ден не си приличат. Моят живот не е повлиян от творчеството, творчеството е повлияно от живота – моят и на други хора, които понякога дори не познавам. Животът е най-добрият разказвач. Ние, авторите, сме само бегли подражатели. Последната книга излиза от ума ми на неравни интервали вече шест години. През 2010 се роди един разказ: Когато токът спря. Публикувах го в сборника 33 любовни истории. Краят беше отворен и читателите дълго настояваха да напиша продължение. Така през 2015 се роди Аварията. А през 2016 нейното продължение: Ново небе и нова земя. Публикувал съм ги в една обща книга. А „моят екип“, това са: интуицията, въображението, подсъзнанието и разумът. Помагат ми много хора: приятели, близки, читатели, фенове, роднини. Първата ми книга беше финансирана от издателство ЛИК, втората от семейството ми, а третата – от една читателка в Канада на име Стела Талева, която се изяви като истински меценат.

Димитър Герганов: Ти си един от първите българи изминали пътя Камино. Как ти се отрази това приключение в писането?

omrazna_li_vi

Тихомир Димитров: О, дори не съм първият, който е писал за него. Далеч преди „По Пътя към Сантяго“ се появиха „Записките на един пилигрим“ от Иван Драгоев. Имаше и още една книга, чието заглавие не помня. Как ми се отрази Камино де Сантяго на писането ли? Нека самият пътепис да говори сам за себе си… Има свободен достъп до него онлайн, както и до почти цялото ми творчество.

Димитър Герганов: Как правиш проучванията за своите книги?

road-trip

Тихомир Димитров: Досаждам на приятели и познати по телефона. Понякога търся експерти за консултация по въпроси, в които съм бос – предимно свързани с техниката и технологиите. Чета много в интернет. Чета, разбира се, и купища книги от други автори в същия жанр. Не с цел да преписвам от тях, а по-скоро с цел да избягвам клишетата. Хубаво е информацията от проучванията да се наизусти предварително. Започнеш ли да пишеш, това е трескав процес, в който се губиш изцяло. Не може през пет минути да си прекъсваш изречението в средата, за да правиш някакви справки. Всичко трябва да е предварително „складирано“ в главата – включително информация, която сигурно няма да влезе в сюжета. Не само актьорите зубрят тонове текст. И писателите го правят.

Димитър Герганов: Жанрово как би определил „Аварията” и „Нова небе…”? Защо се спря на тази малко необичайна форма да ги сложиш заедно в едно книжно тяло и всяка със своя корица?

wwqv

Тихомир Димитров: Постапокалиптична фантастика. Антиутопия. Дистопия. Катастрофичен трилър. Наречи ги както пожелаеш и винаги ще се окажеш прав. Сложих ги в едно книжно тяло, защото са, де-факто, двете половини на една обща история. Краят на „Аварията“ е началото на „Ново небе…“, но в известна степен краят на „Ново небе…“ е и началото на „Аварията“… Не ми се навлиза в повече подробности, за да не разваля удоволствието на хората, които може би ще пожелаят да посегнат към тази книга. Само да спомена, че не се разпространява в книжарниците. Могат да си я получат единствено от автора с личен автограф, ако желаят, където и да се намират по света. Подробностите са тук.

Димитър Герганов: Коя е последната книга, която прочете?

puppet_strings_by_perhydrol

Тихомир Димитров: „Слепоглед“ на Питър Уотс. Интересна история за пътуване в дълбокия Космос. За първия контакт с извънземна раса. И за командир на полета, който е вампир.

Димитър Герганов: Силата на любовта срещу удобствата на уредения живот. Труден ли е този избор?

St George

Тихомир Димитров: Много е труден. И не винаги правилен. Читателите ще си отговорят сами на този въпрос, след като прочетат моите два романа в една книга.

Димитър Герганов: Героите ти са плътни и пълнокръвни. Доколко е застъпен автобиографичния момент в изграждането на образа на Адам?

16

Тихомир Димитров: О, благодаря ти много! Автобиографични моменти са застъпени не само в изграждането на образа на Адам, но дори и в женските герои. Разбира се, човек взима нещо от реалния живот, после надгражда, а в един момент героите „оживяват“ (извинявам се за клишето отново) и започват да правят каквото си пожелаят. Вече са напълно непознати хора. Изненадват дори автора, който е техен създател. При всички случаи не искам да съм затворен в една стая с героите от тази книга заради нещата, които съм им причинил…

Димитър Герганов: Женските ти образи – Юлия например, създават усещане че са по-силни от мъжете и могат да ги манипулират. Смяташ ли че матриархатът е по-справедлива и работеща форма на социално устройство?

sfzdsfb

Тихомир Димитров: Жената има много лица. И тя внимателно избира кое пред кого да покаже. Малодушният и срамежлив мъж, който я поставя на пиедестал, особено ако е влюбен в нея, ще види нейното властно, жестоко и коварно лице, лицето на тиранин. Стига тя да не споделя чувствата му, естествено. Ако ги споделя, тя би била покровителка, богиня. А за силния и уверен мъж, в когото е влюбена, жената се превръща в покорно кученце, в кротка робиня, готова да изпълни дори най-долните му капризи. И всичко това в една личност, представяш ли си? Водата е чудесна аналогия за женската природа. Нейната роля е винаги да бъде стихията, а твоята, на мъжа, е да бъдеш непоклатим като скалата, в който се блъска прибоят. Що се отнася до матриархата като социално устройство, нямам преки наблюдения върху него, за да мога да сравня дали е по-справедлива и работеща форма на общественото устройство или не. Имаме само хипотези на историци и археолози, плюс твърде малко артефакти от една далечна епоха. Но, честно да ти кажа, съмнявам се матриархатът да е по-справелив, човечен и миролюбив от патриархата. Някои казват: „жените дават живот, те са грижовни, умеят да защитават по-слабите, вродено им е от любовта към децата“. Това не е вярно. Жените не обичат децата по принцип. Те обичат своите собствени деца. Има голяма разлика. Към чуждите могат да са безкрайно жестоки и несправедливи. Всички знаем приказките за злата мащеха. Що се отнася до отношението на жената към по-слабия мъж, който не е от нейната плът и кръв, то е по-скоро презрително. Да дариш с огромна власт една жена не е по-различно от това да дариш с огромна власт един мъж. Виж облечените в абсолютна власт жени от историята: Елизабет Батори, превърнала се в женския еквивалент на Дракула. Изабела Кастилска, религиозна фанатичка, покровителка на Инквизицията и покорителка на Новия свят, заличила стотици хиляди сред туземците и сред поданиците си в Испания, за да удовлетвори мегаломанския си комплекс за доминация над целия познат дотогава свят. Виж Елизабет Първа, кралица на Англия, известна с отвратителните си екзекуции, на които е подлагала дори хора от нейното семейство. Виж Екатерина Велика, любителката на конете, при която за една нощ можеш да се издигнеш от редник до адмирал, а на сутринта, ако е в лошо настроение, да свършиш на ешафода. Тези жени по нищо не се различават от мъжете-тирани в своята перверзност, алчност, жестокост, мегаломания, користолюбие и коварство. Както и в размаха на своите идеи, в мисленето и в мащаба на действията, променили човешката история. Властта корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно. Никой човек не е „ваксиниран“ срещу това проклятие. Нито на полов, нито на етнически, расов, религиозен или друг признак. Затова не смятам, че един матриархат би довел до мир и радост на Земята.

Димитър Герганов: Темата за любовта присъства навсякъде в творчеството ти. Вярваш ли в нея? А в тази от пръв поглед?

j

Тихомир Димитров: Всички писатели пишат за Любовта. Под една или друга форма. Разбира се, че вярвам в Любовта. И в Любовта от пръв поглед. Животът е влюбен в нас от пръв поглед… Все едно да не вярваш в съществуването на света! Защото именно Любовта, а не парите, кара нашия свят, и планетите около него, и слънцата, и галактиките, и Вселената, да се въртят…

Димитър Герганов: Началникът Саздов, Хулио Алварес – все брутални типажи, които човек не иска да среща в живота си. Имат ли прототипи? Струва ми се, че не харесващ военщината – пацифист ли си?

12

Тихомир Димитров: Имат прототипи. Авторът взима нещо от реалния живот, после надгражда, а в един момент героите „оживяват“ (извинявам се за клишето за трети път) и започват да стават самостоятелни. Да изграждат характер. С Хулио Алварез и полковниак Саздов също не искам да съм затворен в една стая. Заради бруталния им характер. И заради нещата, които съм им причинил. Военщината… Всъщност, в казармата се адаптирах доста добре. Хареса ми да попадна в свят, където има ясни правила и човек знае какво да очаква. Случваше ми се за първи път в живота. Военщината прави реакциите на всяко твое действие или дума абсолютно предвидими. Спазваш ли правилата си окей, дори може да растеш в йерархията. Подчинението се цени на практика, не само на думи, както е в корпоративния свят, например. Стърчиш ли над останалите в своята различност, обаче, острият бръснач на военната машина, усъвършенствана цели 5000 години, за да „подравнява“ такива като теб, ще дойде да те постави на мястото ти много по-бързо, отколкото очакваш…

Димитър Герганов: Прогресът в науката и техниката задънена улица ли е?

1

Тихомир Димитров: Ако възлагам някакви надежди на нещо, то това е именно прогресът в науката и техниката. Не възлагам надежди на религията, на икономиката, на политиката, на бизнеса или на морала. Те са доказали своята неефективност – просто теории, които прикриват алчността и жестокостта на човешката природа. Но, разбира се, прогресът е нож с две остриета – фин инструмент, като скалпела, с който можеш да извършиш прецизна операция или да причиниш ужасни мъки и страдания. Всичко зависи от това доколко сме подготвени да работим с „инструментите“ на прогреса. Какви цели си поставяме? Към какво се стремим? Какво искаме да постигнем? Стивън Хокинг твърди, че технологиите увеличават богатството, но задълбочават неравенството. При едно справедливо разпределение всички бихме могли да живеем в изобилие. Но опитът показва друго. Светът става все по-богат, а бездната между имащите и нямащите – все по-голяма. Появява се „класата на излишните“. Две нови професии в ай ти сферата елиминират две хиляди традиционни такива. Замисли се само колко шофьори на тирове, таксита, автобуси и прочие ще станат излишни, когато превозните средства започнат да се управляват сами. За навигацията им ще са необходими максимум 500 човека в цял свят, а на улицата ще отидат 500 милиона безработни от транспортния сектор. Печалбите на компаниите в този сектор ще са гигантски, а икономиите от работна ръка – колосални. Ето как технологиите задълбочават неравенството. Ако целта ни е да живеем в мир, трябва да ги използваме за притъпяване на тези различия. С други думи, „имащите“ ще се наложи да образоват, да изхранят и да осигурят покрив над главата за нямащите, за „излишните“, при това напълно безплатно. В противен случай вторите ще се вдигнат на бунт и ще отнесат главите на първите. Или ще качат на власт тираничен режим, които да го направи вместо тях. Случва се непрекъснато в историята. Единствената разлика днес са технологиите, с които разполагаме. Уви, в духовен план сме все още бебета, които държат остър скалпел, дори лазерен меч. Имаме доста да наваксваме, при това бързо, ако искаме да оцелеем. Прогресът е задънена улица и единственото спасение едновременно. Всичко зависи от промяната на съзнанието. „Не можеш да очакваш различни резултати, ако непрекъснато правиш едно и също“, казва Айнщайн. „Миналото прилича на бъдещето“, твърди Стив Павлина. Нуждаем се от пълна промяна в настоящето, незабавно, тук и сега, още днес, човек по човек, за да оцелеем. Тогава бъдещето няма да прилича на миналото. И прогресът може да ни изведе до висини, за които дори не смеем да мечатем днес. Но да не забравяме, че днес е утрешното „вчера“. Писал съм доста по тези въпроси в двата ми нови романа.

Димитър Герганов: Дали животът ни днес не е една голяма Симулация? Ако Аварията стане реалност, смяташ ли, че притежаваш качествата да бъдеш сред оцелелите?

women-health-on-the-road

Тихомир Димитров: Първата писмена хипотеза, че живеем в Симулация идва от Уилиям Шекспир: „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“. През 2003 година оксфордският философ Ник Бостром развива теорията, че ако компютърната мощ се умножава със сегашните темпове, то наследниците ни от бъдещето ще могат да създават виртуална среда, която е практически неразличима от реалната. И, тъй като всички хора, откакто свят светува, се интересуват предимно от своето минало и от съдбата на своите предшественици, то има голяма вероятност маниаците от 200-500-1000 години напред да се опитат да пресъздадат историята в нещо като свръх-усложнена компютърна игра с цел „пътуване във времето“. Има и голяма вероятност „героите“ в тяхната симулация на миналото да се окажем самите ниe – живелите преди тях. Но без да го знаем. Лошото е, че няма философски, математически или друг начин да докажем, че това не е така. Има и още причини да смятаме, че живеем в компютърна симулация. Така например, колкото повече научаваме за Вселената, толкова повече разбираме, че тя се подчинява на строги математически правила. Тоест има два варианта: или Господ е математик (а не българин), или заобикалящият ни свят е създаден от разум, който много прилича на нашия. Значи може да е създаден от наследниците ни в не толкова далечното бъдеще. Макс Тегмар, космолог от небезизвестния МИТ, казва следното: „Ако бях герой в компютърна Симулация, щях да откривам постоянно, че правилата на заобикалящия ме свят са устойчиви математически модели, които следват чудесно компютърния алгоритъм, който ги създава“. Що се отнася до „Аварията“, ако сюжетът стане реалност, то никой не е подготвен достатъчно, за да гарантира своето оцеляване в него. Не се изискват специфични умения. Единственото условие за оцеляването е да не си на неправилното място в неподходящия момент…

Димитър Герганов: Стремежът към Нова земя е библейско начало. Би ли полетял в космоса с такава мисия като твоя герой Адам?

5

Тихомир Димитров: Ще цитирам Елън Мъск – създателят на Пейпал, Тесла и Спейс Екс – един от визионерите на прогреса в нашето време: „Бих искал да умра на Марс, но не и от сблъсък с него“. Скоро излезе биографията му на български език, сериозно препоръчвам!

Димитър Герганов: Какво мислиш за съвременната българска литература? А за литературните награди?

asfbfb

Тихомир Димитров: Съвременните български автори са засенчени от класическите си предци, които ги гледат строго от левовите банкноти, на които сме кръстили площади, градове, улици и булеварди, чиито имена носят училища, техникуми, университети и гимназии. Възрожденското вече го няма у нас, угаснала е тази искра на духовното, на стремежа към нравственото извисяване. Задушена е от материализма и от плитката култура на селебрити лайфстайла. Хич не й е лесно на съвременната българска литература да живее и да се мултиплицира в такава среда. И въпреки това го прави! Ти и аз сме доказателството. А съвсем не сме сами. Литературните награди? О, винаги са добре дошли, стига да съдържат и парична сума, а не само грамота, плакет и потупване по рамото!

Димитър Герганов: Каква е ролята и мисията на съвременния български писател според теб? Смяташ ли, че трябва да стои встрани от обществените процеси или напротив – длъжен е да заеме позиция?

1

Тихомир Димитров: Ако и писателите станат апатични, ако дори те спрат да вземат позиция по обществените въпроси, с обществото ни е свършено като цяло. То просто ще се разпадне. Едно общество може да съществува само ако индивидът служи на групата, но и групата – на индивида.

Димитър Герганов: Вече имаш много почитатели. Поддържаш постоянна връзка с тях. Защо си правиш този труд? А забелязва ли те литературната критика? И въобще какво мислиш за критиците?

ljhufjlhfljh

Тихомир Димитров: Да, поддържам връзка с читателите си ежедневно. Отговарям на имейли, на коментари, търся поводи за срещи с тях на живо. Критиците…познавам само един истински, жив, доказан и действащ литературен критик – Драгомил Георгиев от Сдружението на писателите в Добрич, където членувам. Прекрасен учител по литература в гимназията от моята младост, сегашен ментор и приятел, който винаги ми е помагал. Други критици не познавам. Мисля, че и те не ме познават. Не се интересуват от мен. Че защо им е? Нито ме дават по телевизията, нито съм известен, нито съм нечестно богат…

Димитър Герганов: Върху какво работиш в момента? Изкушава ли те идеята за филм по книгите ти?

19

Тихомир Димитров: Преди време започна да се снима късометражен филм по мой разказ. Ще запазя подробностите в тайна до мига, в който евентуално стане реалност. Иначе в момента не работя върху нищо ново, като текст. С изключение на един къс фантастичен разказ, който ще публикувам в блога си съвсем скоро… Сега си почивам от завършването на сагата с двата романа. Гледам я острани и и се радвам, чувствам се като вече не толкова млад татко, който вижда първите стъпки на третото си дете…

Димитър Герганов: Какво мислиш за електронните книги? Или добрата стара хартия?

push_it

Тихомир Димитров: Защо да избираме, като можем да имаме и двете?

Димитър Герганов: Работиш ли по въпроса книгите ти да бъдат преведени?

za_istinskoto_bogatstvo

Тихомир Димитров: По този въпрос може да работи само един кадърен и доста добре платен преводач. Има, обаче, един по-важен въпрос: Какво ще го правим въпросния текстов файл в компютърния си хард-диск, за който сме платили няколко бона, след като вече е преведена въпросната книга? По-скоро ми се ще да работя върху маркетинга на книгата за чуждестранния пазар. Жалко, че няма нито един професионален литературен агент, който да „изнася“ български автори в чужбина, при това да ги изнася успешно – да ги превръща в бестселъри. Има различни фондации и правителствени програми, естествено. Те не вършат работа, защото това не е задача за една организация. Организацията се проваля на принципа на колективната безотговорност. А литературата е нещо лично, по-лично дори от секса! Това е предизвикателство за една личност, която може да внесе в нея страст, неприсъща за организациите, и която разполага с десетилетия опит (плюс сериозни лични контакти) на чуждестранните пазари. Защото всичко в литературата е лично, подобно на секса. Дори по-лично… Уви, кратките десетилятия на предхода у нас все още не са родили такава личност с такъв капацитет и с такава страст…

Тихомир Димитров

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.