Писателският блог на Тишо

август 19, 2016

Сравнението винаги носи страдание

abasdbasfb

Изт: whatsyourgrief.com

На света днес живеят повече хора, отколкото някога са живели, през цялата история на човечеството, взети заедно…

И, въпреки това, ние обичаме да се сравняваме. С останалите.

Сред седемте милиарда жители на планетата винаги ще има някой по-богат от нас, по-красив от нас, по-здрав от нас, с по-хубава половинка от нашата, по-добре устроен в живота, с повече възможности, по-талантлив, по-умен, по-можещ и т.н.

Не, не „някой“, сред седемте милиарда (and rapidly counting) винаги ще има стотици милиони, които да отговарят на тези условия.

И техният брой ще расте. Всеки ден. Утре ще има два милиона души повече, които ще са по-красиви, по-богати, по-млади, по-успели, по-щастливи от нас.

Но на нас ни трябва само един. С когото да се сравняваме. И ще си изядем опашката от яд, че не сме като него…

Сравнението винаги носи страдание.

Разбира се, има го и обратният вариант, да се сравняваш с дъното, с отпадналите от „класацията“.

Те са дори повече, отколкото ни се иска, повече са, отколкото можем да предположим.

Но дали това води до някакво щастие?

Естествено, че в сравнение с един инвалид всички ние сме „атлети“, в сравнение с уродливия по рождение всички ние сме „красиви“, дори най-посредствените от нас могат да минат за такива, стига да нямат генетични увреждания; в сравнение с бездомниците в Калкута всяко българско семейство с къща на село е семейство от милионери, независимо колко мизерно се чувства около чушкопека наесен, а в сравнение с убитите във войната ние всички сме щастливи, че все още сме живи и, да, в сравнение с тях ние сме направо безсмъртни, както и в сравнение със загиналите в катастрофи, с осъдените на смърт, и с умрелите от рак.

В сравнение с доживотните затворници ние притежаваме неограничена свобода…

Но прави ли ни щастливи всичко това?

Не ни прави.

Защото сравнението винаги носи страдание.

Някои го наричат „нещастие“.

Не-щастлив си, защото си различен от „останалите“. Не си „като хората“. Или хората не са като теб.

Какъв е изходът от всичко това?

Да спрем да се сравняваме?

Не, тогава биха изчезнали конкуренцията и всичко, което прави живота възможен.

Би погинала цяла цивилизация, базирана върху сравнението.

Сравненията са здравословни, стига да знаем кога да спрем.

Дори най-полезното и безобидно лекарство може да се окаже смъртоносно в неправилните дози.

Хората просто не знаят кога да спрат. Да воюват. Да настояват. Да ядат. И да се сравняват.

Спрете да се сравнявате.

Вместо това, изградете си Собствена Вселена и бъдете Господарите в нея!

Проверете кои приоритети са важни за вас, но ги проверете извън „компаса“ на възпитанието, на мас-медиите, на общественото образование и на хипотетичните очаквания, които другите може да имат към вас. Никой няма никакви очаквания, всеки се интересува единствено от себе си. И сравнява очакванията си с вас.

От вас се изисква НЕ да правите същото, а да имате собствен план. Собствен рекорд за подобряване. Собствена космогония. Собствена „класация“. И собствена ценностна система.

Различна от тази на всички останали.

Можете ли го?

От отговора на този кратък въпрос зависи дали изобщо някога ще изпитате щастие в този кратък живот…

Тихомир Димитров

Advertisements

4 коментара »

  1. И когато спрем да се сравняваме, започваме все по-уверено да намираме себе си 🙂 Чудеса започват да се случват, а чашата остава винаги пълна. С колкото и хора да си поделиш водата в нея.
    Благодаря за този вдъхновяващ пост, който ще ме бута и днес с усмивка да посрещам готиния летен ден 🙂 🙂 🙂

    Коментар от dobrotvorchestvo — август 19, 2016 @ 7:19 am

  2. Много силен текст, Тишо!
    Тази част е сентенцията за мен „Хората просто не знаят кога да спрат. Да воюват. Да настояват. Да ядат. И да се сравняват.

    Спрете да се сравнявате“.

    В последно време съм много чувствителна на тема ядене. Изпадам в паника наблюдавайки социума в близко и не толкова близко обкръжение. Сякаш всичко гравитира около титаничните трапези. Започва и се изчерпва с приготовленията и сядането на масите. Адмирирам уважението и насладата към храната. Самата аз готвя с огромно удоволствие всеки ден, но центъра на Вселената ми не е изобилието, което се сервира.

    И да, хората просто не знаят кога да спрат.

    Коментар от Милена Ангелова — август 22, 2016 @ 9:59 am

  3. Толкова истина. И в коментарите е така… Сякаш сме в някакво състезание… непрекъснато.

    Коментар от Afrodita — септември 19, 2016 @ 9:06 am

  4. Никога не съм бил многословен, но винаги съм имал усещането, че сравнението ме прави тъжен, неспокоен…Много добра статия, която много добре описва „сравнението“ като такова.
    Едиствения сравнителен индивид за човека трябва да е самия той…

    Коментар от Георги Георгиев — декември 21, 2016 @ 6:50 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.