Писателският блог на Тишо

април 7, 2016

Котенце-ботенце

irena1

Свикнал съм да имам домашен любимец, откакто се помня: котенца, кученца, големи песове, даже веднъж костенурка и много по-късно – рибки в аквариум. Консервативен съм в това отношение, не залитам по змии, плъхове и гущери, да речем, въпреки че разбирам хората, които го правят – така са по-интересни.

С Ирена се запознахме на улицата. Седеше си в една кошница, обърнала гръб на тълпата, вперила поглед в стената. Изпълнена с депресия. Беше грешка да я погалиш, защото се вълнуваше от контакта, започваше да мяука и да ти „говори“, да се търка и да мърка, а после, когато продължиш по пътя си тя разбираше, че си поредният лъжец. И започваше да плаче. Обърнала гръб на тълпата. Вперила поглед в стената.

Любовта ни беше от пръв поглед. Спечели ме с черната си брадичка – онова петънце отдолу, точно под розовия нос и малката устица:

irena2

Тя любовта си е такава – впечатлява се от незначителните, на пръв поглед, от дребните неща. Прави ги да изглеждат големи. И важни.

Ирена нямаше нищо против, когато приятелката ми я донесе следващата вечер у дома. По мое настояване. Е, да, скри се под кревата, но не издържа на изкушението да излезе, след като я повикахме по име. Такава си е тя, нашата Ирена. Социална.

Изкъпахме си я, обезпаразитихме си я и от две години тя вече е у дома. Сменила е две къщи. Навсякъде ми се мотае из краката. Сутрин се буди до мен. Вечер ме гледа през прозореца с разширени зеници как отключвам входната врата. След като вляза, започва да скубе килима от кеф. И да се търкаля по гръб. Изляза ли от вкъщи, плаче. Вляза ли в тоалетната – също. Не знам защо, но котките смятат, че тоалетните поглъщат хората. Може би защото не й даваме да прониква там. Непозната територия. Вход към друго измерение. Сигурно е от това.

irena3

Реших да експериментирам с дресировката и приложих възпитание, базирано изцяло върху награди. Психологически награди. Никакви наказания. Изключително рядко с храна, като стимул. Основно комплименти и погалвания („браво, умното ми то! красива и талантлива като майка си!“). Оказа се много успешно това възпитание. Котките обичат вниманието. Харесват да ги хвалиш. Усещат настроението. Вече изпълнява и знае сложни команди като: „ела тук и започвай да мъркаш“, „лягай“, „седни“, „слез от масата / печката / гардероба“ (командата се подава с призива: „я да видя аз!“), „чакай“ (докато й се сипва храна) и така нататък…

Разбира думи като „хруски“ и „къде е лазерчето“, а любимият й джънк е „Уискас“. Не знам какво слагат вътре, обаче и на мен ми идва да си оближа пръстите понякога, когато ги оцапам в сьомгата с желе. Това не е продуктова реклама. Аз не съм телевизия.

Това е просто споделяне. Да имаш домашен любимец е прекрасно! Даже чудесно!

Тихомир Димитров

10 коментара »

  1. Да вземеш да ми дойдеш на гости и да възпиташ и нашия мушморок ли… Че масата я овършава за норматив и не приема нито награди, нито наказания. Кръстили сме го Парис, защото като съвсем малък налиташе да ни хапе по петите, но вече скача до коляното🙂

    Коментар от Cliff_Burton — април 7, 2016 @ 3:13 pm

  2. една от радостите на вселенато – да споделяш дома и живота си с животинка🙂 отскоро към моето семейство се присъедини още един член – лейди арвен, голдънче, истински антидепресант с козина❤

    Коментар от niili — април 7, 2016 @ 8:55 pm

  3. Сега в Пловдив имаме куче. Първото ми куче в живота. Казва се Ира и много си прилича с шест годишната ми дъщеря, което страшно много ни забавлява цялото семейство. Като близначки са двечките. По принцип съм си по котките и чак сега откривам, колко прекрасно е, когато Ира разбира всяка моя дума и с толкова радост иска да си играем. Уникално е🙂

    Коментар от dobrotvorchestvo — април 8, 2016 @ 8:29 am

  4. Най-щастливите години в живота ми са тези, в които присъства кучето ми!
    Ирина е прелестна!!!! Наслаждавайте се на тази чиста обич дълги години.

    П.П – не знам какво слагат в котешката храна, обаче и Купър обича котешки манджи, явно нещо са по – хай ароматнички хихихих

    Коментар от Milena Angelova — април 8, 2016 @ 11:37 am

  5. Не всеки, който има или иска да има ( змия, хамелеон, тарантула, игуана и т.н..) се старае да се прави на интересен пред някой! Просто някои хора, харесват и ТАКИВА животинки.🙂 Всяко същество има своя красота и нужда от любов, не само определени и пухкави ;)))
    А и да не забравяме, че има хора, които са алергични към – куче/котка.

    Иначе котето е сладко и красиво, като всяко коте разбира се. Да ви е здравичко и да ви радва.

    Коментар от Violka — април 8, 2016 @ 2:25 pm

  6. Хубаво си го написал. Не ми върви с котките. Като малък имах котка, която ме чакаше да се върна от училище и да я гушна. Джени си роди котенца , блъсна я кола, умря. Котенцата ги хранихме с биберон, но не оцеляха. После имах котка, която били насъскали кучета, да я разкъсат. Нямам си представа защо. Следващата котка я застреляха със сачми от въздушна пушка. От съсед. Целил се по птици да не му нападат гроздето. Случайно било. От страх трепереше и пишкаше, нямахме време да я спасим. Нямахме котки от известен период от време и после минахме на котараци. Първия котарак изчезна, вторият също, третият беше отровен, четвъртият баща ми го намерил счупен отвсякъде. С извъртяна глава. Котакът беше много любвеобилен и когато някой е нервен или тъжен отиваше да успокоява стопаните си. Сега си имам женско куче, дворно на което му угаждаме и мисля, че сме го разглезили. Малко е старичко и му е простено. Верен другар е 🙂

    Коментар от Тодор Иванчев — април 9, 2016 @ 4:24 pm

  7. Най-чистата и благодарна любов, която можем да получим е от домашните си любимци. Да Ви е жива и здрава мацонката и да Ви носи радости дълго време.

    Коментар от Future Health — април 19, 2016 @ 8:38 am

  8. Най-чистата и истинска любов е тази на животните. Аз осинових моето съкровище преди четири години и днес вече не мога да си представя живота без него.Той сега е на 8 годинки – мъничко игриво и обичливо чихуа-хуа, което бившата му стопанка беше решила да изхвърли на улицата, защото ще си имат бебе и не можело да гледа и куче и бебе едновременно. И така той дойде при мен.Взех го и се влюбих в него от пръв поглед.Любовта ни е взаимна и сега сме неразделни – той запълни една празнина в мен от липсата на детенце, той е моето бебче!

    Коментар от Bogomila — април 21, 2016 @ 1:26 pm

  9. Обожавам животните! Даже малко повече от хората🙂

    Коментар от Baufen — април 27, 2016 @ 5:11 pm

  10. Да сте живи и здрави! Дълги и щастливи години заедно ви пожелавам!

    Коментар от Лара — май 17, 2016 @ 12:45 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.